Мег Хъдсън
Обещание за обич (16)

Шестнадесета глава

През следващите два часа Кинг и Клер се разхождаха извън града, но не можаха да се отърсят от случилото се. Още щом се качиха в колата, тя усети неговата резервираност. Бе се променил, говореше малко и създаваше впечатление на зает с мислите си човек. Тя все още бе разтърсена до дъното на душата си от преживяното с Томас Хаскъл и се питаше дали приятелят й мислеше за същото или за нещо друго.

Поеха на запад от града. Избягнаха главната магистрала и избираха второстепенни шосета, където намаляваха скоростта, за да се насладят на пътуването. По едно време свърнаха по страничен път, който пресичаше поляната, на която едно време бяха излезли на пикник в подножието на Покомуншайн. Клер се потопи в спомени и бе невъзможно да не си даде сметка колко влюбени бяха тогава, когато Кинг я носи на ръце повече от половината път. Бе толкова отдавна!

Стара любов — нова любов! Ще мога ли някога да засвиря първа цигулка в живота на този мълчалив сериозен мъж… Така, както той се е превърнал в част от моето ежедневие? Признанието пред самата себе си я разтревожи.

Желая ли да стана новата любима на Кинг Фарадей? Изглежда в начина му на живот няма място за жена. Дори ако направи компромис, съжителството ни ще бъде осеяно с пречки: общото минало, разнородните професии, домовете ни — толкова далече един от друг…

Убедиха се на практика, че между тях всеки миг можеше да се разгори физическо привличане. Днес Клер бе готова да отиде с Кинг на край света, стига той да пожелаеше. Само мисълта за преживяното на плажа преди няколко дена накара кръвта й да закипи.

Днес следобед Кинг обаче не й направи никакво предложение.

Спряха до малък крайпътен ресторант и поръчаха кафе и сладкиш с праскови. Кулинарният деликатес се оказа с влажна кора и с лепкав желатинообразен пълнеж. Тя предположи, че бяха използвани консервирани плодове, и не се учуди, когато Кинг остави вилицата настрана, след като бе изял едва половината, и погнусен възкликна:

— Не мога повече!

Незначителният инцидент нито подобри, нито влоши настроението им. Но за времето, през което успяха да се върнат в Лейкпорт, мълчанието между тях стана не по-малко лепкаво от сладкиша, който ядоха.

Кинг паркира пред къщата на Пармитърови. Клер понечи да се сбогува на две, на три. Той обаче изключи мотора и се извърна към нея.

— Извинявай! Днес не бях много забавен!

— Напротив!

Мъжът се усмихна тъжно.

— Не отричай! Познавам себе си. Понякога ставам такъв. Колегите ми се оплакват, че съм прекалено меланхоличен дори за способен хирург като мен. Предполагам, твърде много се затварям и забравям да мисля как изглеждам в очите на околните.

Не се извиняваше, говореше с езика на фактите. Разкриваше й истинската си природа. Обърна й внимание, че не можеше или не искаше да се справи с тази особеност на характера си.

Сякаш иска да ме предупреди, рече си Клер. Може би придаваше прекалено голямо значение на думите му.

— Не е нужно да ми обясняваш…

— Напротив… — възрази кротко той.

Протегна ръка и нежно погали с пръст бузата й. Милувката постигна неочакван ефект. Сякаш следата от докосването му остави горещо незаличимо клеймо! Бе ли дамгосал Кинг сърцето й? Би ли му позволила подобно нещо? Търсеше отговор на същите въпроси, които си бе забранила да си задава. Мислено се връщаше на едни и същи проблеми, независимо от волята си.

— Не зная как да постъпя, Клер! — Тя онемя и замръзна на място. — Не мога да те излича от паметта си! — призна той. — Желая те така, както никоя друга жена. Докато се разхождахме с колата, мечтаех да отидем някъде, за да бъдем съвсем сами. Дори мислех да спрем в някой мотел, но постъпката ми щеше да бъде дяволски банална. — Направи гримаса и добави: — Не е ли ирония на съдбата двама възрастни хора да няма къде да отидат? В моя дом е баща ми, а в твоя — Ели.

Клер не знаеше какво да отговори.

В далечината блесна мълния и разцепи посивялото небе, след това проехтя гърмът. Кинг продължи разсеяно.

— Бурята би свършила добра работа, ако спре горещините. — Стисна устни. След малко добави: — Все си мисля за Хаскъл. Можех да размажа мозъка му по стените!

— Не би постигнал нищо добро!

— Сигурно. Но сега се сещам, че ти би могла да се възползваш от инцидента и да го използваш в своя полза.

— Какво искаш да кажеш?

— Трябва да разкажеш на Бил Еджърли за случилото се. Той ще успее да сплаши Томас.

— Би могло — съгласи се Клер.

Бе наистина горещо. Изцяло погълната от мислите си за Кинг, Клер не обръщаше внимание на времето до момента. Топъл и влажен, бризът, който проникваше през прозореца на колата, къдреше косата й и мокри кичури се залепваха от време на време по лицето й.

— Какво ще кажеш да пийнем нещо разхладително?

Двамата погледнаха едновременно към къщата и видяха как светна в приемната. Ели си беше у дома.

— Сигурна ли си, че ще е удобно? — попита Кинг.

— Напълно.

Внезапно запръска дъжд. Нащърбена, нажежена до бяло, светкавица, разсече притъмнялото небе. Гръмотевицата проехтя съвсем наблизо. Клер и Кинг изтичаха по парадната алея и изкачиха на един дъх стъпалата на верандата. Тя понечи да отвори вратата, но той я дръпна и я притисна към стената. Отгоре покривът на терасата ги прикриваше от дъжда. С много нежност я прегърна и докосна устните й.

Целувката представляваше съвсем ново преживяване за Клер. Липсваше бушуващата страст, която ги бе завладяла на плажа, но откри трогателност, любов и желание. Младата жена примря, потопена във вихъра на чувствата си.

Целувката стана по-чувствена, сърцето на Клер преливаше от любовна мъка. Кинг я притискаше до себе си отчаяно и безмълвно и настоятелно изискваше от нея да му се отдава все повече. Залюляха се в една прегръдка. Всеки жест или дори незабележим нюанс на движенията бе покана за прелъстяване. Кинг простена тихо и прошепна в ухото й:

— Мога да те обладая още тук!

След това отново притисна устни към нейните. Клер бе обзета от нуждата да отдаде любовта си на този мъж и всячески се стараеше да му го покаже.

Кинг я зацелува по лицето, докосна с устни челото, бузите, малката трапчинка под брадичката й, докато ръцете му страстно бродеха по тялото й. Преди Клер да разбере какво става, той повдигна ефирната й блуза, разкопча сутиена й и обхвана с шепи гърдите й. Тъкмо щеше да наведе глава, за да пие от нейната сладост, и вратата на къщата се отвори с трясък. На прага се очерта силуетът на Ели, осветен от лампата в коридора.

— Клер? Кинг? — извика нервно тя. Винаги се бе страхувала от гръмотевици. — Клер? — повтори тя и в гласа й пролича страх.

Кинг се обади пръв. Дишаше тежко, но успя да се съвземе, преди любимата му да оправи сутиена и блузата си.

— Тук сме! Идваме.

Клер тръгна напред. Ели ги чакаше на входа разтревожена, тъмните й очи блестяха в мрака.

— Чух прогнозата за времето по радиото. Предстои влошаване. Възможно е да възникне и торнадо…

— Не преувеличавай! — посъветва я безгрижно Клер.

— Леля Лоти разправяше най-различни страхотии за природните стихии — започна братовчедка й. — По време на буря дяволът излизал от ада, за да те грабне. Гръмотевицата била ехо от колелата на колесницата му, а светкавицата — неговият меч, разсичащ огъня на пъкъла…

— Никога не съм чувала подобни измишльотини — разсърди се Клер. — Имах известни съмнения относно Лоти. Изглеждаше особена.

— Да, но само понякога — съгласи се Ели. — Хайде, влизайте! — покани ги тя. — Ще ви направя мляко с какао.

— Много е горещо за какао — напомни й Клер.

— Наистина! Добре тогава, какво ще кажете за ром и кока-кола?

Вървяха към кухнята и Клер се сети, че навремето оттук обикновено въвеждаха гостите. Засмя се и отбеляза:

— Мислех, че нямаме вече ром!

— Така е, но Бил се отби преди час и остави друга бутилка. Всъщност, беше дошъл да говорите нещо за Томас Хаскъл. Обадил му се Мори Флечър и споменал, че съпругът на покойната Лоти имал някаква разправия с теб и…

— С мен ли? — повтори невярващо Клер. — Това наистина на нищо не прилича!

— Бил ще дойде скоро и ще ни обясни по-подробно. Обещал на сестра си да вечеря вкъщи. Както и да е… — Ели се усмихна на Кинг. — Знаеш ли как се прави свестен коктейл от ром и кола?

— О, да!

Когато той раздаде по една пълна чаша, Ели сподели наблюденията си.

— Изглежда, все седим в кухнята, а не трябва!

— Тук е по-уютно — възрази мъжът.

— Май си прав.

— Виж, Ели! — Той изведнъж стана сериозен. — Няма смисъл да го усукваме! Днес, докато те нямаше, оттук мина Томас Хаскъл и за малко да изнасили Клер. Влязох неочаквано и ги заварих.

— О, Господи! — изстена Ели. — Знаех си, че не трябва да те оставям сама! А и ти бях казала…

— Предполагам, че Томас щеше да ме издебне рано или късно — отрони Клер.

— Благодаря на Бога, че си се случил наблизо, Кинг!

— На едно мнение сме! — възкликна той. — Спомена, че Бил щял да намине?

— Да, след вечеря. — Ели засия. — Щом заговорихме за ядене, защо да не направя по един омлет със сирене?

— А защо да не ви поканя на вечеря навън? — направи контрапредложение чаровният лекар. — Можем да се обадим на Бил и да се върнем тук навреме. Мисля, че трябва да се възползвате от нещастния епизод на Клер с Хаскъл. Вероятно нещо го е разтърсило, ако се е свързал с адвоката си, веднага щом е излязъл оттук…

Прекъсна изречението си, защото телефонът иззвъня. Ели бързо каза:

— Аз ще се обадя. Сигурно е Еджърли. — И излезе.

Останали сами в кухнята, Кинг се обърна към Клер. Тя остана изненадана от напрежението, изписало се внезапно на лицето му.

— Трябва да поговорим! — В гласа му прозвуча същата тревога. — Направих грешка, като…

Спря, забелязал Ели, която се появи на прага с разширени от ужас очи.

— Боже мой, Ели, какво се е случило? — Клер скокна на крака.

— Експлозия в завода за пластмаси. Обаждат се от болницата, Кинг. Не ми позволиха да задам никакви въпроси. Нуждаят се спешно от теб.

Мъжът пребледня.

— Крис… — прошепна той. — Съобщиха ли ти нещо за Крис Талмидж?

— Не… — Ели се запъна, сълзи се стичаха по бузите й. — Така и нищо не ми казаха. Само споменаха, че са те търсили у вас, а баща ти предположил, че си тук.

Кинг се запъти с бързи стъпки към вратата. Почти беше излязъл, когато Клер се съвзе достатъчно и викна след него:

— Ще дойда с теб!

Той се обърна, но в мислите си бе вече на километри далеч.

— Недей! — Сряза я заповеднически и отведнъж. — Само ще ми пречиш!

— Трябва да научим нещо повече. Ще звънна на Бил.

Адвокатът пристигна след около час. Лицето му бе мрачно. Дрехите на Бил бяха съвсем мокри. Ели настоя поне да се избърше с голяма хавлиена кърпа, но той се обърса на две на три и хвърли кърпата на близкия стол.

— Доколкото разбрах, заводът на Крис е полетял във въздуха като бомба. Извикана е помощ от всички околни градове — спасителни екипи и противопожарни команди. Болницата в Лейкпорт е най-добре екипирана в областта, затова ще отвеждат пострадалите там. — Намръщи се. — Кинг ще има страшно много работа.

— Как разбра всичко това? — попита Ели неспокойно.

— Обадих се на началника на полицията, след като ти ми позвъни. Помниш ли Джон Бринкли? Учеше в гимназията заедно с нас. Ти също го познаваш, Клер.

Тя кимна. Дори не помнеше физиономията му, но в момента я занимаваха къде-къде по-важни проблеми.

— Дали Крис е бил на местопроизшествието?

— Не зная — отговори откровено Бил. — Попитах Джон, но и той нищо не можа да ми каже. Предполага се, че мълния е ударила склад или нещо подобно. Заводът експлодирал от една-единствена искра. След това лумнал в огромни пламъци. Джон спомена, че до момента трима са загинали и само един Господ знае колко са ранените.

Ели се строполи на най-близкия стол.

— Не мога да повярвам! — измърмори покрусено тя.

— Аз отивам там! — неочаквано заяви Клер.

— Но това е смешно! — възрази Ели. — Кинг бе прав — започна грубо, но смекчи тона си, — само ще пречиш!

— Все има нещо, което можем да правим — настоя тя, — за да бъдем полезни… — промърмори повече на себе си тя.

— Имам една идея! — извика внезапно Бил. — Един стар подвижен фургон за продаване на закуски е паркиран в увеселителния парк. В него е монтирана голяма кафе машина, има сандвичи и кой знае още какво от празника на Четвърти юли. Собственост е на „Сивик клъб“ и дарява печалбата за благотворителни цели. Все пак…

— Можем да установим подкрепителен пункт — прекъсна го Ели.

— Точно това исках да кажа! — продължи адвокатът. — Нека се обадя на Джо Блейк, президента на клуба. Може би ще успеем да го убедим.

Лесно получи съгласието му, но измина час, преди фургонът да потегли към завода за пластмаси. Клер, Бил и Ели го следваха в колата на юриста.

Двете братовчедки се опитаха да се приготвят психологически за картината, която щеше да им се разкрие на площадката, където бе станал взривът. Действителността обаче надмина очакванията им.

Какъв ад! — помисли Клер при вида на тлеещите останки.

Тук-там огнени езици все още се издигаха в небето. Работници кръстосваха развалините със запалени фенерчета и се опитваха да извадят ранените… и мъртвите.

Бил бе работил в същия фургон и преди. Двамата с Джо Блейк правеха кафе и сандвичи. Ели и Клер сервираха на мрачните изморени мъже, повечето от които продължаваха пряко сили, независимо че трябваше отдавна да са в болница заради тежката интоксикация с дим.

От време на време Бил или Джо обхождаха площадката, но все не успяваха да научат нещо за Крис. Част от пожарникарите се отровиха тежко с дим и ги закараха в болницата с няколко от претъпканите линейки, пръснати тук-там на местопроизшествието. Повечето от хората на спасителните екипи получиха различни по тежест изгаряния, докато се опитваха да претърсят развалините. Оказваха им първа помощ пред фургона за закуски. Броят на смъртните случаи достигна пет, трима от които бяха обгорени така, че не можаха да ги разпознаят.

Когато Клер чу това, се олюля. Погледна към братовчедка си и й се стори, че Ели всеки момент ще припадне. Видя как тя прехапа устни, пребледня… но се съвзе. Очевидно, Бог я бе създал изключително издръжлива, щом успя да прояви хладнокръвие.

Часовете се нижеха един подир друг, а работата на спасителите продължаваше. Минаваше полунощ. Бил се завърна от поредния обход и съобщи:

— Крис е жив, но е тежко ранен.

Устните на Клер внезапно пресъхнаха и тя ги облиза с език.

— Как е той?

— Не зная. Току-що говорих с Рей Девърс от спасителния отряд. Каза, че измъкнали Крис преди около час и че последния път, когато ходил до болницата, разбрал, че спешно са го оперирали. Това е всичко, което можах да измъкна от него.

Клер се огледа. Някои от членовете на „Сивик клъб“ бяха дошли от любопитство на площадката на аварията и Джо им възложи да помагат във фургона за закуски. Ели бе капнала от умора. Изглеждаше, че всеки момент ще се строполи от изтощение.

— Ще я отведа у дома, Бил — настоя Клер, сочейки братовчедка си.

— Ще ви закарам — заяви твърдо адвокатът.

— Бих желала да ме оставиш, в болницата — каза Клер.

— Няма смисъл — протестира изморено мъжът.

— Напротив! Очевидно е, че не си прав.

 

 

Клер проседя пред залата за реанимация близо два часа. Накрая почти се убеди, че Бил беше прав — тук се оказа напълно безполезна. Въпреки това компанията й бе многобройна. Чакалнята бе препълнена с роднини на пострадалите.

Изморена, почти на прага на пълното изтощение, Клер едва схвана, че жената пред нея изглеждаше по-особено. Лицето на чакащата бе много познато… и странно. Спомените нахлуха в съзнанието й един подир друг и чак тогава я позна — майката на Розали Бренер! Никога не се бяха виждали, но външната прилика поразяваше. Клер се стъписа. Разбра, че това бе не госпожа Бренер, а самата Розали!

Времето не се бе отнесло милостиво към нея. Бе напълняла. Небрежно облечена, тя изглеждаше по-възрастна от годините си. Бе натруфена, подпухнала и с прекомерно много грим. Ефектът бе… някак сърцераздирателен.

— Съобщиха ми, че леля ми Тереза е загинала — рече приглушено Розали.

— Много съжалявам! Искрените ми съболезнования! — Задави се. Смъртта стесняваше своя избор в кръга на нейните познати.

Розали кимна, след това без никакво предисловие попита:

— За кого чакаш сведения?

— За Крис Талмидж. Знам само, че бил тежко ранен.

— Все още е в операционната — информира я старата й съученичка. — Кинг Фарадей го оперира. Преди известно време излезе една медицинска сестра и ми каза. И аз съм такава по професия, по-точно — бях. Не съм практикувала от години. Трябва да предложа помощта си, но… не ми стигат силите.

Лицето на Розали ставаше все по-бледо и Клер прецени, че тя скоро ще припадне. Скочи на крака и рязко я подкани:

— Ела да идем в кафенето и да проверим дали е отворено!

— Какво? — запита неразбиращо събеседницата й.

— Хайде, тръгвай! Имаш нужда от малко кафе, при това — бързо!

Хвана Бренер здраво за ръката и я изведе от чакалнята. Кафенето на болницата работеше през нощта поради извънредните обстоятелства, но вътре нямаше много хора. Може би посетителите предпочитат да стоят по-близо до източника на информация, предположи Клер.

Избра ъглова маса и остави Розали там. Потърси нещо ободряващо. В последния момент реши да вземе айскафе. Климатичната инсталация почти не се усещаше поради горещото време навън, и студената напитка вероятно щеше да подейства по-стимулиращо.

Розали отпи и след малко пророни:

— Много благородно от твоя страна!

Клер не отговори. Скръбната й позната продължи:

— Не заслужавам да ми правиш добрини! Аз… ти съсипах живота преди четиринайсет години! — Клер се вгледа в тези страстни тъмни очи, които никога нямаше да забрави. — В действителност изобщо не бях бременна, това утежнява вината ми. Измислих го тогава, защото исках да направя последен опит да спечеля Кинг. Двамата с него не сме спали заедно, откакто той те беше срещнал. Опитах да си го върна и на няколко пъти той се поддаде, макар и малко, но не достатъчно. Знаех много трикове и използвах всичките. Но така и не постигнах успех. Той те обичаше, не можах да се преборя с чувствата му. От друга страна не си представях живота без него. Ето защо използвах последното средство — лъжата…

Клер остана втрещена от невероятното самопризнание. Съвсем механично отбеляза:

— Доколкото знам, имаш деца!

— Да — три. Много са, но дойдоха по-късно. — Допи кафето си и се изправи. — Заета съм… — добави неловко. — Леля Тереза…

Изглеждаше безпомощна по особен начин и Клер за малко щеше да започне да й съчувства, но не стигна дотам. Чак след като Розали излезе от ресторанта, осъзна докрай смисъла на разкритието й. Почувства вина и горчивина. Разбра колко дълбоко и невъзвратимо бе наранила годеника си преди четиринайсет години.

Така и не даде никакъв шанс на най-любимия човек на света да се защити и да й каже истината!