Мег Хъдсън
Обещание за обич (19)

В навечерието на Коледа…

Параклисът на градската болница беше препълнен с червени коледни звезди. Със същите красиви цветя бе украсена и намиращата се наблизо зала за конференции, в която обикновено се провеждаха събранията на Управителния съвет на болницата.

Кристофър Талмидж измина внимателно разстоянието между олтара, където току-що бе встъпил в ролята на кум, и залата за конференции, където щеше да се състои сватбеният прием. Зърна свободен стол. С удоволствие се отпусна на него и постави патериците си настрана. Клер го видя и прошепна разтревожена на своя съпруг:

— Кинг, загрижена съм за Крис. Изглежда ми уморен.

— Убеден съм, че е изтощен. — Прецени състоянието на кума си и добави: — Това е добре. Трябва да се движи повече, а слава богу, вече е на крака. Налага се известно време да посещава ортопедичен рехабилитационен център, за да свикне да се справя с болния си крак, и може би ще трябва да отиде за дълго на почивка някъде на юг, където е по-горещо. След това… — Замълча за миг. — Като споменах за почивка и топъл климат, се сетих, че трябва да побързаме за самолета, ако искаме да стигнем в Мартиника за Коледа! Какво ще кажеш да разрежем сватбената торта и след това да се измъкнем?

Клер се усмихна. Гореше от нетърпение да се махнат оттук и да започнат медения си месец, който щеше да им гарантира десет прекрасни дни без телефони и болнични пейджъри. За това време щяха да се опознаят отново. Не че беше необходимо, но самата мисъл предизвикваше сладостна тръпка!

— Изглеждаш ми… нетърпелив, скъпи! — подразни го.

— Изгарям от страст! — изръмжа в ухото й. — И ако не изпълниш скоро задълженията си, ще те отнеса в една от онези стаички, които персоналът използва за почивка и… ще те изнасиля!

— Ще извършиш хирургическа намеса с изследователска цел, така ли? — запита дяволито тя.

— И още как! — заплаши Кинг и прихна.

За Клер смехът му бе като празничен звън… много по-приятен от сватбените камбани, които ехтяха в главата й, още откакто тя, Ели и Бил Еджърли напуснаха дома на адвоката, за да посрещнат Кинг тук, в болницата. Не бе обичайно сватбите да се състоят в болнично заведение. Но много по-важно бе да се оженят на място, където и Крис Талмидж можеше да участва в церемонията, отколкото да отидат в църква, както изискваше традицията.

Крис бе единият от двамата мъже, които забелязаха забавянето на сватбата между Клер и Кинг.

— Чаках този миг четиринайсет години и половина! — бе възкликнал пред Клер.

Другият, който обърна внимание на съдбоносното отлагане, бе доктор Джордж Фарадей, бащата на Кинг. Бе прозрял, че новите взаимоотношения между двамата млади ще завършат щастливо.

Малко преди да започне церемонията, доктор Фарадей извика Клер настрана. С блестящи от радост очи й каза:

— Днес е най-щастливият ден от живота ми! — Очите му се навлажниха. — Дълго време чаках да станеш моя снаха, но си заслужаваше. Кинг никога не би избрал друга!

В този момент сърцето на Клер преливаше от щастие. Тя прегърна бащата на годеника си и го целуна. В същия миг прозвуча Сватбения марш на портативен касетофон, който някой бе заел за случая.

В този миг Кинг я побутна да тръгне напред и тя прошепна:

— Разбирам какво имаш предвид, докторе!

Тя приближи масата, където бе положена многоетажната сватбена торта, украсена с миниатюрни коледни звезди, и даде знак.

Сватбата се състоя в навечерието на Коледа — през дните на всеобщо веселие. Клер се стесняваше от обичайната церемония, при която всичко бе в бяло, и затова поръча многообразие от цветове на украсата върху тортата.

Роклята й бе от атлаз с цвят на слонова кост, обувките й — също, но бяха обшити с червен кант, който заедно с розите от корсажа й подхождаше на прекрасните коледни звезди. Младоженката бе невероятно красива и дори нямаше представа колко е прелестна, когато вдигна дългия сребърен нож, украсен с червени и бели панделки.

Разряза тортата и първото парче подаде на Кинг. Вторият резен постави в картонена чинийка и занесе лично на Крис. Застана до него и заповеднически рече:

— Отвори си устата!

Крис се усмихна несигурно, но се подчини. Клер напъха в устата му ронещото се парче, прегърна мъжа и го целуна по бузата, след това прошепна на ухото му:

— На следващата сватба Кинг ще бъде твоят кум!

Крис не отговори и Клер съжали за необмислените си думи. Кинг бе надминал себе си, за да спаси приятеля си, но оставаха някои проблеми с левия крак — може би за цял живот — и Клер знаеше, че Крис е обезсърчен.

— Не мога да се примиря с мисълта, че Крис ще остане инвалид! — бе признал веднъж Кинг в пристъп на мрачно настроение, захвърляйки навика си да бъде дискретен в случаите, когато даваше информация за клиничното състояние на болните.

— Напротив, ще се възстанови! — възрази Клер и бе убедена в думите си.

Така или иначе, не прояви тактичност. Прегърна Крис още веднъж. Той се усмихна. На устните му бе останала глазура от тортата. Прошепна толкова тихо, че само младоженката го чу:

— Не зная как да ви благодаря! Кой би помислил, че ще се жените в градската болница само заради мен?!

— Проведохме сватбата тук и по причини, засягащи самите нас! — отговори Клер. — Бих казала, че е символично. Нали виждаш какво огромно значение има болницата за Кинг? Така или иначе, ти трябваше да присъстваш на най-тържествения ден от нашия съвместен живот! — Сълзи замъглиха очите й и тя се извърна, за да ги скрие от Крис.

Почти веднага зърна Ели, която й махаше неистово с ръка. Озадачи се и прехвърли задължението за рязането на тортата на Елинор Уитингтън, която беше пристигнала от картинната галерия в Сиеста Кий специално за случая.

Настигна бързо братовчедка си, която вече излизаше през страничната врата.

— Лошо ми е, Клер! — прошепна през рамо Ели. — Моля те, придружи ме до дамската тоалетна!

Ели изглеждаше бледа. Не бе отслабнала, откакто се омъжи за Бил Еджърли, но се бе променила в друго отношение — обръщаше по-голямо внимание на дрехите, грима и външния си вид.

— Какво има? — разтревожено попита Клер.

Ели застина, пое дълбоко дъх и се засмя несигурно.

— Мисля, че съм по-добре… поне засега!

— Но какво ти е?

Руменината бавно се върна на бузите на Ели и очите й заблестяха.

— Бременна съм! — провъзгласи тържествено.

— Моля?!

— Наистина! — засмя се Ели. — Разбираш ли… Ще имам дете! Нали е страхотно? С Бил не желаехме да изчакваме. Вече не съм толкова млада.

— Очевидно си млада!

Мина й през ум, че тя също би искала да има деца. Но не скоро. Поне не преди двамата с Кинг да прекарат щастливо някой и друг месец и да улегне животът им като брачна двойка.

Съзнаваше, че най-вече тя трябва да промени начина си на живот, но — както бе обещала на Кинг на плажа на Сиеста Кий — щеше да направи компромис. На практика това означаваше да прехвърли повечето от отговорностите за картинните галерии на Брент и Елинор и вече направи първите стъпки, като привлече двамата за равноправни партньори в нейния бизнес.

Клер щеше да запази ръководната си длъжност. Щеше да живее в Ню Йорк, с изключение на летните месеци, когато продажбите замираха, и да се отбива в Сиеста Кий щом се случеше зимен сезон с богата клиентела. Кинг обеща да взима отпуски, за да пътуват до Флорида. Тя прегърна братовчедка си.

— Но това е чудесно! — сподавено прошепна Клер. След толкова години, отдадени на другите, Ели Пармитър-Еджърли бе помислила най-сетне и за себе си!

Двете се върнаха в помещението, където приемът бе в разгара си, и пътем Ели й довери:

— Често се чувствам неразположена!

— Доколкото ми е известно, нормално е за повечето жени.

— Предполагам.

Веднага щом влязоха, Брент пресрещна Клер.

— Може ли да те отвлека за момент? — помоли. — Трябва да ти съобщя нещо, преди Кинг да те качи на белия си кон и да литнете в облаците!

Клер не можа да сдържи усмивката си. Ако съдружникът ми реши да се поразходи по главната улица на Лейкпорт, ще събере тълпа любопитни зяпачи, помисли весело.

Брент я изведе в коридора и рече:

— Съпругът ти е прекрасен! След като тримата вечеряхме заедно снощи, той успя да промени мнението ми за него. Като видях как те гледаше на брачната церемония, за малко да се разплача, което не ми се е случвало от години. Съпругът ти е луд по теб!

— Надявам се!

— Убеден съм! — заяви Брент и добави авторитетно: — Всъщност питала ли си се какъв сватбен подарък съм ти приготвил? — И през ум не й бе минало и тя го погледна въпросително. — Подарявам ти една картина на Моне! — Бе задъхан от вълнение.

— Моля?!

— Предположих, че е възможно да забавиш доставката на платната, докато уредиш семейния си живот — продължи въодушевено Брент. — Хрумна ми, че ще предпочетеш да я окачиш в къщата си в Лейкпорт, отколкото на стената на апартамента си в Ню Йорк. Разбира се, ти ще й намериш най-подходящото място.

Клер се втренчи в него и поклати глава.

— Не, Брент! Не мога да приема! Моне! Боже мой!

— Но кой може да се наслаждава на това произведение на изкуството повече от теб? — възрази разпалено той. — А също и съпругът ти. Снощи си поговорихме и той сподели, че Моне е и негов любим художник. — Пое дълбоко дъх и заяви: — Или взимаш картината, или… те напускам!

Клер онемя. Накрая едва промълви:

— Каза ли на Кинг?

— Не, още не съм. Сигурен бях, че ще възрази. Оставям на теб да го убедиш, че няма да фалирам, като ви подаря картина, която мечтаех да бъде само твоя. Сега… Смяташ ли, че можем да изпием по чаша шампанско, преди да заминете?

Клер и Кинг пиха, смяха се и се веселиха с всички, които им изказаха благопожелания. Но нетърпението на младоженците растеше. Накрая Кинг не издържа.

— Достатъчно, госпожо Фарадей!

Хвана я за ръката и я поведе към вратата. За щастие, всички очакваха този момент и ги изпратиха с дъжд от ориз, докато двамата тичаха по коридора на болницата.

Две сестри ги чакаха с палтата им. Кинг и Клер се облякоха бързо и поеха към летището.

— Съмнявам се, че в болницата ще се случи пак нещо подобно! — извика той.

— Ооо, не съм сигурна! — отвърна тя. — Мисля, че мястото е подходящо за сватби на лекари. Ако някой се нуждае от теб, достатъчно е да ти звънне по пейджъра и…

Кинг я сграбчи за раменете и я обърна към себе си.

— Това е за блестящата ти идея! — целуна я той по бузата. — А това — за пейджъра! — докосна с устни другата.

Преди Клер да отговори, Кинг впи устни в нейните. Целувката продължи дълги мигове, минути… Докато накрая шофьорът на таксито, който от време на време хвърляше крадешком поглед назад, започна да се чуди кога най-сетне младите пътници ще си поемат глътка въздух!