Мег Хъдсън
Обещание за обич (14)

Четиринадесета глава

Клер не успя да се върне в Лейкпорт чак до трети юли. Авиолиниите бяха претоварени заради предстоящия празник. След това полетът й от Олбъни се забави, така че когато кацна на летище „Шамплейн“ вече беше без настроение.

Следобедът се случи необичайно горещ. Тя усети топлината, вдигаща се на вълни от бетонната писта, още като слизаше по стълбичката на самолета. Това ни най-малко не допринесе за подобряване на настроението й. Този път не жадуваше с нетърпение да се завърне в имението Пармитър, нито пък й допадаха разправиите с Томас Хаскъл, завещанието на Лоти или неизброимите вещи, които предпочиташе никога да не бе виждала. Ню Йорк й даваше нова перспектива. Там я приемаха и без семейно наследство. Към материалната собственост, с изключение на картините на Моне може би, се отнасяше с вътрешна презрителна усмивка и я считаше за недостойна за усилията й да я придобие.

Плъзна поглед през пъстрата тълпа посрещачи на изхода и потърси познатото лице на братовчедка си. Вместо него в полезрението й попадна друга позната физиономия и тя беше на Кинг Фарадей, който чакаше зад оградата.

Клер не си въобразяваше дори, че е дошъл тук, за да я посрещне. В самолета нямаше свободни места, затова предположи, че бе пристигнал заради някой друг. Чак когато той пристъпи напред, поздрави я и посегна към пътната й чанта, тя разбра, че очаква нея.

— Къде е Ели? — попита объркана тя.

— Има ангажимент в Епископалната църква — отговори Кинг. — Обмислят покупката на нов орган и държат и тя да участва в преговорите. Тази сутрин случайно звъннах, за да проверя дали си се върнала, и тя ми съобщи, че трябвало да отиде на летището, за да те вземе, но била заета и не знаела дали събранието щяло да завърши преди пристигането на самолета ти. Затова предложих услугите си…

— Много мило от твоя страна!

— Удоволствието е изцяло мое! — усмихна се той. — Да отидем да вземем багажа ти, а след това ще продължим с по-приятните неща!

Тя не можа да се досети какви бяха тези „по-приятни неща“, затова просто отвърна:

— Нямам друг багаж.

Той погледна пътната й чанта.

— Сериозно?

— Свикнала съм да минавам и с малко — обясни. — Във всеки случай не се нуждая от много дрехи.

Кинг я поведе около малката административна сграда на летището.

— Колата ми е ей там. Ама днес наистина е горещо. Как е времето в Ню Йорк?

— Да ти кажа право, не забелязах! Повечето време прекарах в стаи с климатична инсталация, с изключение на няколко излизания с такси и то само вечер. Но такива горещини са необичайни за Лейкпорт, нали? Спомням си, че през лятото тук температурата е умерено висока.

Най-безопасно бе да говорят за времето. Клер потърси убежище за своите чувства, приказвайки именно на такава тема, и се чудеше дали за Кинг важеше същото. Питаше се дали той усеща присъствието й така силно, както тя — неговото.

За кой ли път физическата му близост я главозамая! Почувства силно желание да се втурне към него, да се притисне до тялото му, да опита дали мускулите на ръцете му, изпъкващи изпод късите ръкави на ризата, са действително толкова твърди, колкото изглеждаха.

Кинг продължи темата за климата.

— Юни тук бе доста студен. Изглежда, юли ще бъде необичайно горещ.

Мъжът отвори вратата на своята ниска черна спортна кола и изчака младата жена да се плъзне на мястото до шофьора. Докато той внимателно лавираше из джунглата от коли на паркинга, тя успя да го разгледа по-подробно. На горната му устна бяха избили капчици пот, а русата му коса бе влажна. Носеше синя памучна риза с цвят, подобен на този на очите му. Бе оставил горните три копчета разкопчани. Отново бе обул избелели джинси, които тясно прилепваха към бедрата му. Краката му бяха силни. Нищо чудно при такова интензивно спортуване, помисли тя. Независимо от причината, крайният резултат бе изключителна сексапилност!

Кинг подкара по главния път към града и промълви:

— Имам идея!

— Така ли?

— Какво ще кажеш да спрем у дома и аз да облека бански костюм. След това ще минем през вас, за да вземеш банския си костюм. Плажът на Баскинови ни зове, не мислиш ли? Толкова ми е горещо, че имам чувството, че трябва да преплувам цялото разстояние до Вермонт, за да се охладя!

Клер едва сдържа смеха си. Тя също се нуждаеше от разхлаждане, но по съвсем друга причина. А тази причина седеше до нея, при това — на опасно близко разстояние! Замисли се и трезво отговори:

— Ели ще очаква да ме завари у дома, когато се прибере.

— Ще успеем да се върнем от плажа преди нея — обеща той. — В краен случай можем да й оставим бележка. Тя може да се присъедини към нас, ако пожелае.

Мисълта за хладните води на езерото Шамплейн я мамеше, но да прекара времето с Кинг бе повече от изкушение за нея. Не успя да си почине добре в Ню Йорк, въпреки тръпката от сдобиването с картини на Моне. Почувства се напрегната не толкова от бизнеса, който ръководеше, колкото от Брент. Отношението му към Лейкпорт и завръщането й там, както и забележките му относно Кинг, внесоха смут в душата й, тъй като тя ценеше неговото мнение. Тачеше го почти като любим близък роднина. Знаеше, че той поставяше нейния интерес пред своя в продължение на години и сегашното му негативно отношение я нарани. Убеждаваше го много настоятелно, че няма намерения да се увлича сериозно по Кинг Фарадей, пък очевидно и очарователният хирург не желаеше да задълбочават отношенията си. Кинг внезапно й напомни за присъствието си.

— Е, какво ще кажеш? — обади се той. — Ако ще се отбием у нас, трябва да завия на следващата пресечка.

Тя внезапно се развесели. В края на краищата нямаше нищо лошо в предложението му. Нищо чудно и Кинг като нея да търсеше само мимолетна връзка. Нямаше основания да не се насладят взаимно на своята компания.

Все повече започваме да си допадаме, помисли си Клер. И ако, докато се забавляваме, се стигне до сексуална връзка, защо да не се подчиним на диктата на своето желание? Тя дори се изуми от собствената си дързост.

— Не мога да устоя на предложението да поплуваме!

Кинг управляваше мощната спортна кола като на състезание. Когато спряха пред входа на сивата къща на семейство Фарадей, строена във викториански стил, Клер си припомни, че тук живееше не само мъжът на нейните мечти, но и баща му Джордж.

— Баща ти вкъщи ли си е? — попита тя разколебано.

Той се обърна и я погледна леко намръщен.

— Татко ли? Предполагам, че да. Защо?

Клер се поколеба, чудейки се как да даде израз на опасенията си.

— Не мисля, че ще му хареса особено, ако ме види.

Домакинът отвори входната врата и я покани с жест в прохладното входно антре.

— Доколкото ми е известно, с баща ми ще се срещнеш за първи път. Всичко е наред, нали?

Само дето не всичко бе в ред. Тя трепереше цялата, когато влезе навътре пред Кинг. Спомни си срещата с доктор Фарадей в аптеката. Бе проявил учтивост, наистина, но същевременно остана студен.

— Ела в кухнята, Клер. В хладилника има лимонада. Ще ти налея една чаша и ще ида да се преоблека.

Кухненското помещение представляваше огромен квадрат с висок таван. По средата бе разположена бяла дървена маса и четири стола в същия стил. Електродомакинските уреди и умивалникът бяха старомодни, но блестяха от чистота. Джордж Фарадей стоеше до лавицата и си приготвяше сандвич, бастунът му бе облегнат до него.

Той се извърна, когато Кинг го поздрави и присви леко очи при появата на Клер.

— Здравей! — обърна се той любезно, но без следа от сърдечност. Не се изненада от появата й.

Дали синът бе споделил с баща си, че вече бяха се срещали няколко пъти и бяха разговаряли? Какво бе спестил при обясненията? А как бе реагирал възрастният лекар? Въпросите извираха, а отговори нямаше.

Кинг извади от хладилника кана леденостудена лимонада и наля в чаши.

— Защо не поседнеш да поговориш с татко? — покани я младият лекар.

Клер усети как тръпки полазиха по гърба й, независимо от горещината. Седна предпазливо на ръба на един стол до бялата кухненска маса. Рядко се чувстваше толкова неуверена в себе си и не знаеше как да се справи с обзелата я тревога.

Доктор Фарадей сложи сандвича върху малък поднос и чаша айскафе и ги понесе. С другата ръка се подпираше с бастуна и така се придвижи бавно из помещението. Клер не искаше той да забележи колко отблизо наблюдаваше усилията му и затова изпи лимонадата си на един дъх. Питието бе студено и тръпчиво-сладко.

— Наистина освежава — проточи неловко тя.

Мъжът не отговори и жената вдигна поглед. Очите му бяха почти толкова сини, колкото на сина му. Бе втренчил немигащ поглед в нея, след това помръдна устни в бледа усмивка.

— Няма да те ухапя! — рече й кротко старецът.

Клер съвсем се обърка и без да иска пусна чашата си върху масата от високо, така че тя шумно чукна върху дървото.

— Доктор Фарадей… — започна тя, но заекна още на името му.

— Смутих се, като те видях в аптеката оня ден — призна мъжът. — Знаех, че си в града, но все пак се развълнувах. По-късно съжалих, че не те спрях да поприказваме повече. Междувременно Кинг ме уведоми, че двамата вече сте разговаряли. Много се радвам! Крайно време беше заблужденията от минали времена да се изяснят и старите призраци да бъдат оставени в покой. Доволен съм, че това се е случило!

Клер го зяпна, смущението й достигна връхната си точка — недоразуменията от миналото изобщо не бяха изяснени. Какви ли ги е надрънкал Кинг на баща си?

— Ходът на времето е неумолим. — Доктор Фарадей впери поглед в сандвича си. — Банален съм, зная, но е вярно. Не можем да спрем обективните събития или да ги върнем. Стореното е непоправимо…

Той се усмихна и усмивката му й напомни за сина му. Сърцето й се сви от мъка при вида на този застаряващ човек, който можеше да й бъде и свекър…

— Лошо се изразявам, Клер. Исках само да знаеш, че съм неизмеримо щастлив, че се завърна. Радвам се и за двама ви. — Вдигна чаша. — Да пием за погребаните призраци!

Тя гледаше безмълвно как пи този малък тост, но не се присъедини. Можеше да изрази гласно привидно съгласие, но не бе свикнала да лъже така грубо.

Кинг се втурна в кухнята като хала. Носеше същата синя риза, но бе обул черни плувки. Краката му бяха едва забележимо изгорели от слънцето, финият рус мъх, който ги покриваше, бе някак си избелял. Бе нахлузил на бос крак кожени сандали, от рамото му висеше хавлиена кърпа. Той изпи останалата част от лимонадата си, сложи празната чаша на мивката и се обърна към Клер.

— Не си пила много!

— Стомахът ми е нещо неразположен — смотолеви тя. — Понякога ми се случва след полет със самолет. Ако прибавим и горещината…

Очите на възрастния лекар я пронизаха сякаш бе напълно прозрачна. Запита се дали той си даде сметка защо не можа да отвърне на тоста му. Много по-добре бе да счита, че старите призраци почиваха в мир. Клер и Кинг тръгнаха към вратата. Тя едвам отвори уста и сдъвка едно „Довиждане“ към баща му. Седна на предната седалка на колата… и наистина се почувства неразположена. Кинг я погледна внимателно и загрижено попита:

— Сигурна ли си, че състоянието ти ще позволи да плуваш?

— Да. След минутка ще съм по-добре. — Но това не стана.

В дома й нямаше и помен от Ели. Тя се качи на горния етаж и навлече цял бански костюм. Отгоре облече кадифена роба и взе огромен хавлиен пешкир от гардероба с бельото.

Мъжът я чакаше в коридора. Първият му въпрос бе:

— По-добре ли си?

— Като че ли да — послъга тя.

— Оставих на Ели бележка на масата в кухнята и й съобщих къде отиваме.

— Чудесно!

В старата къща бе сравнително прохладно, но навън горещината ги погълна отново. Подкараха към езерото.

— Колата ми има само един недостатък — липсва климатична инсталация — оплака се Кинг.

— Кой би помислил, че ще се нуждаеш от климатик в Лейкпорт? — отвърна Клер.

— Да, наистина! — Свърна по второстепенен път. — Ще минем покрай завода на Крис — обясни той, като забеляза нейното недоумение. — Свършил е отлична работа, ако питаш мен!

Крис беше се постарал. Ниските, боядисани в кремавобяло, сгради бяха построени от сгур бетон. Проектирани бяха с оглед на по-голяма функционалност, но правоъгълните контури бяха смекчени, като на прозорците бяха добавени щори в тревистозелен цвят. Навсякъде, където бе възможно, имаше засадени лехи с цветя. Богатството от багри веднага хващаше окото.

— Крис е наел вече петдесетина работника — съобщи Кинг. — Следващата година възнамерява да направи разширение и да назначи поне още четирийсет. — Отминаха комплекса от сгради и чак тогава добави: — Радвам се на успехите му! Имал е и лоши времена, затова съм доволен да видя как успява!

Клер се почуди дали Кинг щеше да спомене и неуспешния брак на проспериращия бизнесмен, но това не се случи. Пътьом минаха и покрай някои други места, които бяха застроени по време на отсъствието й, след което свърнаха към имението на рода Баскин.

 

 

Като по чудо плажът се оказа пуст, макар че следващият ден бе празник — четвърти юли. Настаниха се близо до затревената площ, където Клер бе дошла на пикник предишния път. Простряха кърпите. Тя свали робата с едно движение на раменете си и я захвърли върху голям объл камък. Обърна се. Спътникът й вече бе свалил ризата си. Дъхът й секна при вида на широките му гърди, блеснали на слънцето.

По-рано й се струваше, че Кинг би могъл да съперничи на Адонис, легендарен гръцки младеж, покорил с мъжката си красота не кого да е, а Афродита, богинята на любовта. Възхитена, прецени, че мъжът пред нея със сигурност превъзхождаше гръцкото полубожество. По тялото на приятеля й нямаше и грам тлъстина. Мускулите му бяха релефни, а движенията — сдържани, съвсем типично за него. Само очите му й хвърляха сини мълнии и издаваха изгарящата го прикрита страст.

Младият мъж пое дълбоко дъх и Клер се увери, че той не бе така спокоен, както й се струваше. За момент тя почувства облекчение. Бог й бе свидетел, че той я вълнуваше силно, но очевидно и тя влияеше на чувствата му — така везните се изравняваха донякъде.

Този момент на чувствено напрежение продължи. Сякаш помежду им бе изтеглена тънка нишка, трептяща от вятъра на зараждащата се страст и която всеки момент можеше да се скъса. Кинг обаче прекъсна прелестта на мига.

— Последният ще… — провикна се предизвикателно.

Така и никога не каза какво щеше да се случи на втория, който навлезеше във водата, но и не бе необходимо. Клер се оказваше винаги последна. Кинг я хващаше и я потапяше цялата, след което я вдигаше на ръце и я целуваше с жар и екстаз, присъщи на младостта му. В това време ръцете му шареха по тялото й и почти докосваха онези магически центрове, които разпалваха у нея експлозии на чувственост, за които дори самата тя едва ли подозираше, че бяха възможни.

Сега жената го последва, стъпвайки предпазливо по пъстрия тъмен пясък и стигна до брега. Оттук продължи по-внимателно, като избираше пътя си по облите камъчета и охкаше силно, щом боднеха нежните й ходила. Извика още веднъж, по-силно, когато водата, студена на фона на дневната горещина, докосна кожата на тялото й.

Той вече стоеше потопен до кръста и я наблюдаваше. Лек бриз рошеше косата му и той се разсмя… Картината бе така трогателно позната, че чак сърцето я заболя. Клер наистина се върна назад във времето! Отново бяха млади, влюбени, сгодени, сватбата им предстоеше!

Препъвайки се, тръгна към Кинг, хваната в капана на собствените си илюзии — чакаше да я плисне с вода, както винаги бе правил.

Но този път това не стана. Стигна до него. Водата покри гърдите й. Бе като замаяна и политна. Той протегна ръце и я притисна до себе си с рязко и грубо движение. Без да я предупреди, впи устни в нейните сякаш искаше да премахне отчуждеността между тях и да разкрие истинските им чувства. Така направиха само първата стъпка по пътя, който Кинг бе предначертал и Клер с целувки го покани да продължи. Залюляха се, телата им се охладиха от водата, но изгаряха от вътрешен огън. След минута той дръпна презрамките на банския й костюм, наведе се с лице, потопено във водата, потърси гърдите й и необуздано я зацелува.

Клер не бе докосвана от мъж от много месеци насам, въпреки това тя знаеше, че никога не би изпитала такъв буен вътрешен огън, който я изгаряше с червено-оранжев и златист пламък. Този факел на страстта, огнените езици, които я докосваха с всяка милувка на устата на Кинг, я хипнотизираха и тя му се отдаде всецяло. Той пое дълбоко дъх, гмурна се още веднъж и започна да я целува от трапчинката между гърдите й, надолу, все по-надолу и по-надолу, докато съвсем съблече банския й костюм. Изплува триумфално на повърхността, държейки високо шепа фин плат и с дяволита усмивка запита:

— Какво да правя с това?

Клер вече не контролираше тялото си и не можа да даде смислен отговор. Кинг се усмихна още по-широко, свали и своите плувки, усука двете дрехи и тръгна към брега. Тя впери поглед в стегнатите му хълбоци, правия му гръб, красиво оформената му глава и гордо изправените рамене. Той запокити вързопчето, което падна далеч от водата. След това се обърна към нея и с бързи крачки стопи разстоянието помежду им, протегна ръце и я прегърна, след което не остана нищо скрито от погледа й. Допирът до кожата му предизвика у нея топли и студени вълни.

— Искам те.

Сините му очи потъмняха повече от езерните вълни. Думите му биха прозвучали грубо, ако не бе нежността на тона му. Тя знаеше от личен опит, че ако кажеше „Не!“, той щеше да я пусне, макар и неохотно.

Клер не можа да отговори, затова само кимна. И Кинг притисна тялото й до себе си в плисъка на хладните води. Той беше се овладял напълно докато хвърляше банските костюми на брега. Продължи да се владее, докато тя бе извън себе си, изгаряща за всичко, което той можеше да й даде, и жадуваща да предизвика у него същата страст, каквато бушуваше у нея.

Притисна се и го сграбчи за раменете. Той не остави недокосната нито една част от тялото й, след това бавно се върна на някои места, като предизвика у нея нов изблик на чувства, потапяйки я в море от емоции.

Водеше я през водовъртежи, шеметно се носеха през бързеи, докато накрая чувствата у Клер се сляха в експлодираща кулминация; бездънна и безкрайна.

Времето спря. Заплуваха по гръб със сключени ръце, втренчили погледи в белите пухкави облаци, носещи се по чистата синева на небето. Изпълнени с нов живот, двамата заплуваха към по-дълбокото, където дъното отстоеше на повече от един човешки бой. Свърнаха в кръг назад към плитчините, където водата стигаше до глезените им, и легнаха на мокрия пясък близо до брега. Облякоха банските си костюми и едва сега Клер осъзна колко безразсъдно се бяха държали.

— Боже мой! — възкликна, наблюдавайки как Кинг обува плувките си. — Ами ако някой бе дошъл, докато… бяхме там? — Посочи с ръка.

Той се засмя.

— Въпрос на шанс, не смяташ ли?

— Ако например Ели… — настояваше тя.

— Би се оказало… проблематично. Но ако се беше случил друг, ти щеше да застанеш с гръб към брега, а аз щях да донеса банския ти костюм, а хората, които и да биха били те, щяха да изпаднат в такова неудобно положение, че незабавно щяха да избягат!

Клер поклати неодобрително глава.

— Винаги ли се осланяш на случайността?

— Не бих казал, че друг път съм разполагал с подобна възможност!

— И по-добре! В противен случай за теб из града щяха да се носят чудни неща.

Кинг премигна. За миг се затвори в себе си.

— Вече бях в устата на хората… — Усети се и бързо добави: — Извинявай. Изтървах го неволно. — Хвърли й кърпата и започна да суши косата си със своята. — Трябваше да донесем нещо за пиене. — Погледна към слънцето. — Колко ли е часът? Довечера съм дежурен.

Огненият слънчев диск се спускаше зад боровата горичка, която разделяше плажа от фермата на Баскинови. Тя прецени, че минаваше пет следобед, въпреки че никога не се беше опитвала да се ориентира по небесните светила.

— Май е по-добре да потегляме — предложи мъжът.

Интонацията му изрази повече облекчение, отколкото съжаление или само си въобразявам, рече си Клер.

Тя нави кърпата като тюрбан около главата си и двамата поеха към мястото, където бе паркирана колата.

— Така приличаш на Клеопатра — закачи я той.

Не се чувстваше ни най-малко като известната кралица от древността. Изобщо не можеше да определи чувствата си. Сексът с Кинг бе преживяване, каквото никога не бе изпитвала преди, въпреки своя сексуален опит. Проблемът се състоеше в това, че случилото се бе нещо повече от обикновена физическа връзка. Чувствата й към него добиха ново измерение. Призна пред себе си този факт с мрачно безпокойство.

Обичаше Кинг! Да, изпитваше истинска любов!