Мег Хъдсън
Обещание за обич (18)

Осемнадесета глава

— Не бе нищо повече от предупреждение! — Гласът на Брент не трепна.

Мъжът лежеше на канапето в апартамента си на Бийкман Плейс, откъдето се откриваше изглед към река Ист. Беше се наметнал с тога от мек вълнен плат, наподобяващ атлаз, с индийски десен. Около врата бе увил широк жълт шал. На Клер й заприлича на актьор в Шекспирова пиеса, който току-що е завършил участието си в най-успешното за цялата си кариера представление.

Не че сърдечният му пристъп имаше нещо общо с театрална игра. Но вероятно Брент бе прав — случилото се бе незначително — само предупреждение.

— Дори не ми налагат ограничения — продължи мъжът. — Може би трябва малко да намаля пиенето. Да ти кажа истината, даже се чудех дали не бях получил хранително отравяне. Присъствах на обяд, даден от известен критик в областта на изкуството. Сервираха ни буламач от скариди, гарнирани с толкова много шери и подправки, че не можах да усетя вкуса на основното ястие!

— Но, Брент — прекъсна го младата жена, — не ставай смешен! Съвсем разумно е да приемеш факта, че трябва да забавиш темпото.

— Не мога! — промърмори той.

— Какво искаш да кажеш?

— Имам предвид, че досега не съм се напрягал кой знае колко. Наследих богатство, което ме направи финансово независим. Никога не ми се е налагало да работя, за да изкарвам прехраната си. — Усмихна се едва забележимо. — Отдадох сърцето и душата си на картинните галерии „Бейли“ само защото силно желаех това. Обожавам изкуството, обичам да докосвам красиви неща… По дяволите, Клер! — завърши нетърпеливо. — Знаеш много добре какво искам да кажа!

— Да, наистина. Но никой не ти е предложил да се оттеглиш от работа на заслужен отдих…

— Отдих ли? — прекъсна я Брент и потръпна. — Тази дума трябва да бъде заличена от речника!

— Някои хора работят през целия си живот с единствената цел, като се пенсионират, да изживеят по-леко старините си.

— Е, може би аз не съм от тия, дето са се потрудили достатъчно. Но както и да е…

— А защо не заминеш за Сиеста Кий да се откъснеш от всекидневните задължения за няколко седмици? — предложи Клер.

— Да ида във Флорида през юли?! — Бе искрено ужасен. — Господи, но там ще се опека!

— Къщата ми до плажа е с климатична инсталация.

— Дори да е така…

— Не желаеш да напускаш Манхатън! Това ли е причината?

— Не съвсем. — Посочи през рамото й към фототапета, изобразяващ отворен прозорец с изглед към река, в която влекач теглеше срещу течението керван от шлепове. — Ето го моя град! Известни са ми всичките му предимства и недостатъци. Обичам разнородния му облик!

— Не по-малко от мен, но все пак…

— Можеш ли да живееш щастливо далеч от Ню Йорк?

— Може би. Зависи.

— Онзи мъж те е обсебил напълно, Клер! — неочаквано рече Брент.

— Прав си, разбира се!

Въздъхна. Нямаше смисъл да увърта, още повече, че Брент беше прав.

Отначало тя възнамеряваше да се обади на Кинг и да му обясни какво я накара да напусне Лейкпорт така спешно. Дните минаваха, а в отсъствието на Брент бизнесът в картинните галерии я погълна и обаждането по телефона ставаше все по-трудно.

Дузина пъти започваше да пише писмо на Кинг. Но когато дойдеше моментът да излее чувствата си на хартия, все не намираше подходящите думи.

Стигна до извода, че бе възможен единствено разговор насаме. Двамата с Кинг се нуждаеха от време и пространство, за да поговорят.

Един след друг се нижеха напрегнати дни. Брент се възстановяваше. Клер прекарваше с часове в галериите, но непрестанно се сещаше за Кинг. Убеждаваше се все повече, че в живота му няма място за нея, щом мъжът не й се бе обадил досега.

Нощем, когато останеше сама в апартамента си, ръката й неволно се протягаше към телефонната слушалка по няколко пъти, но младата жена не избираше номера му. Спираше я мисълта, че можеше да вдигне баща му, а не самият той. Клер редовно се обаждаше на Ели. Тя винаги имаше какво ново да разкаже, но не изричаше и дума за Кинг. Братовчедка й бе затънала до гуша в работа и затова разговорът им се въртеше все около Бил. Дори веднъж спомена екзалтирано, че двамата с адвоката мислели да се оженят.

— Предлагам да направим сватбата през втората седмица на септември — веднага след Деня на труда — сподели Ели една вечер. — Сватбеното тържество ще бъде с малко гости и ще се състои в параклиса на Епископалната църква. След това ще се върнем в къщата на Бил за скромно тържество, Стела ще се погрижи за това. Няколко дни по-късно тя ще замине за Аризона. С Бил ще отидем до Монреал за кратък меден месец, защото трябва да се върна и да подготвя търга.

Последният проблем обсъдиха подробно и решиха, че трябва да се организира голяма разпродажба на всички вещи чрез посредник.

— Ще запазим само това, с което не желаем да се разделим — добави Ели.

Странно, но Клер се сети само за червенокосата си кукла Джуъл. Не можа да определи точно защо, но причините бяха твърде лични. Опасяваше се, че Ели ще й се присмее, но това не се случи. Така или иначе, въпросната играчка не бе наследствена вещ.

— Бих желала да запазя някои предмети само от сантиментални съображения — продължи Ели. — Например пианото на леля Дилия. В скоро време бих искала да се върна към музиката. Веднъж в живота си ще посвиря само защото аз искам това! — Замълча. — Накрая ще си разделим приходите.

— Възразявам категорично! — настоя Клер. — Парите от търга ще бъдат твоя сватбен подарък.

Братовчедка й започна да протестира, но Клер успя да я убеди.

— Поне веднъж ще уредя семейните проблеми както аз искам!

Уточниха датата на сватбата — първата събота след Деня на труда. Една вечер Ели се обади пак по телефона и помоли Клер да й стане шаферка.

— Не мога да се омъжа, ако ти не си до мен — заяви чистосърдечно.

Брент се завърна на работа, след като бе получил разрешение от лекарите. За пръв път, откакто пристигна в Манхатън, Клер се почувства свободна да напусне Ню Йорк за няколко дни. Въпреки това й бе някак неловко да се върне в Лейкпорт. По-различно щеше да бъде, ако Кинг се бе свързал с нея. Тя също бе имала възможност да му се обади, но и двамата прекрасно знаеха колко трудно можеше да бъде намерен заради задълженията в болницата, а той очевидно бе доста зает, откакто бе избухнала експлозията в завода на Крис.

Ели помоли братовчедка си да й избере сватбена рокля от Ню Йорк и Клер се съгласи с готовност, дори настоя дрехата да бъде нейният подарък за сватбата. Ели не искаше да носи бяло, затова братовчедка й избра рокля с непретенциозна кройка в прекрасен млечнокафяв цвят. Неин познат дизайнер оформи накита за глава, като съчета цветя от кадифе, дантела и воал. Клер предостави избора на обувки на Ели и братовчедка й със смях се съгласи, че може и сама да се справи. Купи си леки сатенени сандали с нисък ток. Цветът им подхождаше на роклята, тъй като Клер й изпрати парче от плата.

Август отмина неусетно. Клер замина за Лейкпорт в деня преди сватбеното тържество. На летището я посрещнаха Бил и щастливата Ели.

Същата вечер бъдещите младоженци и Клер присъстваха на вечеря, дадена от приятели на младоженеца. Кинг и адвокатът очевидно не се движеха в едни и същи среди, но въпреки това Клер се надяваше и очакваше лекарят да бъде поканен на тържеството. Когато се увери, че той не е сред гостите, младата жена се почувства самотна и нещастна.

За себе си Клер бе избрала рокля с бледо аметистов цвят и подходящи аксесоари. Когато двете братовчедки се облякоха в деня на церемонията, Клер неволно си спомни онзи паметен ден, в който, ако не бе отишла в куклената къща, щеше да застане в същата стая и да облече красивата булчинска рокля, ушита навремето за нейната прабаба.

Сватбената церемония не блестеше с пищност, но бе прекрасна. Стела надмина себе си на приема, който последва. Булката и младоженецът сияеха от щастие. Клер също се радваше за тях, но в сърцето й се затаи непоносима болка.

Вече знаеше защо Кинг не присъства. Попита за него снощи, когато двете с Ели се приготвяха за сън и братовчедка й я погледна учудено.

— Не знаеш ли? Кинг е заминал някъде из Европа.

Клер застина, неспособна да проумее думите. Братовчедка й се намръщи.

— Мисля, че е в Стокхолм или може би в Осло, на международен симпозиум на хирурзите. Отишъл с покана. За пръв път от години си позволил почивка, както се изрази баща му. Удала му се прекрасна възможност да съчетае работата с удоволствието. — След това добави замислено. — Не допусках, че е заминал, без да ти се обади.

— Вероятно не е намерил време — припряно рече Клер. — Напоследък… не поддържахме връзка!

Това бе лъжата на годината! Отлично знаеше, че отговорът й не задоволи братовчедка й, която, ако не беше така заета със своите твърде радостни ангажименти, щеше да я обсипе с въпроси.

Сутринта преди сватбата не успяха да поговорят за Кинг, а също и по време на приема. След това Ели и Бил потеглиха към къщата на младоженеца с кола, окичена с бели панделки, под грохота на празни консервени кутии, вързани отзад. Когато се скриха зад ъгъла, Клер сведе поглед. Почувства се самотна и отчаяна, макар да се радваше за братовчедка си.

Не след дълго Клер си тръгна от приема, но не пое към къщи, а подкара към болницата. Беше научила от общи познати, че Крис Талмидж още не се е възстановил.

Откри го в солариума на втория етаж. Той седеше в инвалидна количка, краката му бяха изпънати неподвижно. Изглеждаше доста по-добре в сравнение с последния път, когато го видя, но независимо от това, лицето му бе изпито, а в очите му се четеше сдържана болка.

Крис толкова се зарадва на посещението на Клер, че тя остана доволна от хрумването си да се отбие при него. Обсъдиха здравето му и Крис сподели, че макар възстановяването му да върви бързо, го очаква дълъг престой в болнични заведения. Чувстваше се потиснат заради провала на бизнеса му — трябваше да изплаща застраховки и бъдещето се очертаваше твърде неясно. Клер опита да насочи разговора само около състоянието му, но той прехвърлят темата върху Кинг.

— Какво, по дяволите, му стори? — попита той без заобикалки.

Тя не можа да отговори и по лицето й се изписа объркване.

— Съвсем честно, нищо!

— Кинг много се промени — настоя Крис. — Тъкмо беше излязъл от черупката си и с очите си видях как отново се прибра там, дори се затвори още повече. Всеки път, когато го питах за теб, сменяше темата. Ели изглежда чудесно, веднъж дойдоха с Бил да ме видят. Много ми се искаше да присъствам на сватбата им. Попитах я за теб. Тя ми обясни, че твоят управител получил сърдечен пристъп и ти си заминала незабавно за Ню Йорк… — Замълча, след това се намръщи. — Вероятно е уведомила Кинг, как мислиш?

— Не зная.

Бе необичайно, но последния път, когато се видяха с Кинг, съзнанието й блуждаеше между съня и реалността и тя усети в просъница, че той я заведе на пътешествие до рая. След тази среща, приключила в ранната утрин, разговаряха няколко пъти по телефона, но всеки път бяха прекъсвани от настойчивото позвъняване на пейджъра на Кинг. Налагаше му се да приключва разговорите, но обещаваше, че ще й звънне отново при първа възможност.

Отначало чакаше обаждането, без да напуска стаята. След това се досети, че постъпва глупаво — спешните случаи в хирургията не можеха да приключат бързо. Накрая дойде да посети Крис с надеждата, че той може би се вижда с Кинг, но се бе излъгала. Върна се у дома и Ели я посрещна с лошата новина за Брент.

Клер нямаше намерение да занимава Крис със своите проблеми. Но неволно започна да му разказва за трудностите, които бе преодоляла, за събитията, последвали експлозията, не пропусна и срещата с Розали Бренер в чакалнята.

Когато свърши разказа си, отчаяно искаше да избяга от себе си. Крис обаче само поклати глава и се усмихна!

— Двамата с Кинг сте най-близките ми приятели! — довери й. — Но, Господи, колко сте несъобразителни! Клер, не разбираш ли? Кинг сигурно си е помислил, че ти отново си го изоставила, както преди четиринайсет години!

Това бе немислимо!

— Как е възможно да му хрумне такъв абсурд?

— Влюбените невинаги разсъждават трезво — усмихна се мрачно Крис. — Вършат глупости и непростими грешки.

— Ако доверието на Кинг в мен е толкова крехко, то двамата с него нямаме шансове за бъдещето — поклати глава тя.

— Хайде, хайде! Сама не си вярваш!

— Напротив! Любовта е възвишено чувство, страстите са нещо разбираемо, но освен това трябва да се проявят доверие и разбирателство. Кинг е лекар. Най-добре би трябвало да разбира как забравяш всичко друго, когато твой близък получи сърдечен удар. Загрижен си единствено за здравето му, не се сещаш за нищо друго…

Крис умоляващо вдигна ръка.

— Грешиш! — извика нетърпеливо. — Не съди Кинг толкова строго! Поне му дай още един шанс!

— Има ли смисъл? — тъжно го изгледа Клер.

 

 

Подобно на Брент Ъндеруд, Клер също бе на мнение, че е най-добре Флорида да се посещава през зимата или през ранна пролет. В средата на октомври обаче й се наложи да замине за Сарасота, за да уреди някои проблеми, свързани с галерията в Сиеста Кий.

Нае кола от летището и подкара към вилата си на брега на океана. Къщата бе с изглед към великолепна плажна ивица, характерна за Мексиканския залив. Край пътя растяха гъсто преплетени палми и тропически храсти. В този оазис Клер често търсеше убежище. Отключи вратата и пусна климатичната инсталация. Почувства, че се нуждаеше от почивка повече от всякога.

Бе напуснала Лейкпорт на следващия ден след разговора си с Крис. След това поддържаше връзка по телефона с Ели, която я умоляваше да се върне поне за търга.

— Не искам да бъде продадено нещо, което ти би пожелала да запазиш — настоя братовчедка й.

Клер понечи да възрази за кой ли път, че не желае нищо за себе си, но прехапа устни и направи компромис.

— Познаваш вкуса ми. Избери няколко неща, които искаш да запазя, и продай останалото.

— Кинг се отби и купи останалите оловни съдове — вметна внезапно Ели.

Сърцето на Клер подскочи. Смяташе, че Кинг няма причина да посети отново къщата на рода Пармитър и че не би отишъл там под никакъв предлог.

— Получихме изгодна оферта за къщата — продължи Ели. — Тази сутрин се обади посредникът, а Бил ще се свърже с Томас. Не мисля, че ще създаде пречки. Предполагам, че не по-малко от мен иска да уредим спора. Клер, толкова искам най-сетне да заживея спокойно с Бил! Има толкова много неща, които възнамеряваме да направим. Най-напред ще направим ремонт у тях. През последните години е било занемарено, а той каза да избера всичко по свой вкус.

Ели бъбреше весело, а Клер я слушаше търпеливо. Но когато разговорът свърши, в главата й остана единствено фактът, че Кинг Фарадей се беше върнал от пътуването си из Скандинавия, а още не се бе обадил.

През първия следобед, прекаран в Сиеста Кий, Клер реши да поплува в залива. Водата бе топла и удивително освежаваща. Младата жена се почувства значително отпочинала. Върна се във вилата, навлече лека лятна рокля и подкара към галерията „Бейли“ в малкото селце Сиеста.

Там бе поверила бизнеса си на Елинор Уитингтън, очарователна дама на средна възраст, която в продължение на години бе работила като критичка в областта на изкуството за местен вестник и бе публикувала няколко книги в тази област. Клер ценеше изключителните й способности. Подобно на Брент, и Елинор работеше не за пари, а защото обичаше заниманията си.

Двете се срещнаха на вечеря в ресторант с испанска кухня, където намериха уединение и прекрасна храна. Елинор се тревожеше най-вече за някои бъдещи покупки. Бе успяла да се сдобие с няколко картини, които оценяваше високо, но искаше да се увери дали Клер ще се съгласи да увеличи бюджета в достатъчна степен, за да ги купи.

Някои от платната, които я бяха заинтересували, идваха от частни колекции, но повечето бяха творби на обещаващи местни художници. И най-вече на един младеж, на когото Елинор възлагаше големи надежди.

— Ще заеме своето място в изкуството също както Пол Хейс от Провинстаун неотдавна — позволи си да изкаже мнение Елинор, докато пиеше ликьор след вечерята. — Преди три лета купих от изложба оригинал на Хейс. Днес мога да го продам десет пъти по-скъпо! Това се случва, когато художникът е наистина талантлив. — Усмихна се, сякаш се извиняваше. — Защо ли ти говоря за неща, които знаеш не по-зле от мен?

— Харесва ми ентусиазма ти — бързо каза Клер.

Не добави, че можеха да разискват всичко това по телефона, с което да си спести неудобното поради сезона пътуване до Флорида. Доверяваше се безрезервно на преценката на Елинор и щеше да одобри увеличените разходи дори само при препоръка от нейна страна.

— Ако вярваш на този млад човек, направи, както си намислила! — Тя допи капучиното си. — А сега ще те помоля да ме извиниш, но тази вечер мисля да се върна по-рано вкъщи и да поспя. Изморена съм, може би от климата или пък от часовата разлика… Въпреки че не съм чувала някой да понася трудно часовата разлика между Ню Йорк и Флорида… — усмихна се Клер.

Чувстваше се изтощена и с облекчение подкара от селцето Сиеста към вилата си с изглед към плажа и океана. Пътят й отне само няколко минути. Зави по алеята и фаровете на колата й осветиха жълтите цветове на хибискусите. След миг светлината падна върху нещо странно с метален блясък. Някой бе паркирал колата си до портата.

Клер не се плашеше лесно. Твърде малко хора знаеха за нейния оазис, затова младата жена реши, че някой се е възползвал от отсъствието й, за да влезе в къщата.

Отхвърли предположението, тъй като си спомни, че когато пристигна следобед, нямаше и следа от обитатели. Преди време бе наминала Елинор и бе заредила хладилника с мляко и портокалов сок. Бе оставила хранителни продукти по лавиците в кухнята. Не бе включила климатичната инсталация, защото не бе уведомена кога точно ще пристигне Клер. Леглата обаче бяха оправени съвсем неотдавна от момичето, което Елинор бе наела да почисти.

Може би същото момиче бе забравило нещо и бе се върнало? В десет през нощта? Клер бавно тръгна към портала и съжали, че не носи фенерче.

Мина покрай чуждата кола и надзърна вътре. Бе празна. В този момент луната се показа иззад облак и разпръсна сребристата си светлина над притихналия бряг. Никой не се виждаше около къщата. Никой не дебнеше в храстите.

Озадачена, младата жена влезе във вилата и неизвестно защо не запали лампата. Приближи големия прозорец с изглед към океана, и забеляза осветен от луната силует на мъж, бродещ бавно покрай брега.

Клер инстинктивно се досети кой е той и сърцето й бясно заби!

Тя изскочи навън и като се ориентираше по блещукащия на лунната светлина залив, се втурна по тясната пътечка към плажа.

Кинг се обърна към нея и дори от това разстояние Клер усети напрежението, сковало тялото му. Мъжът стоеше неподвижно, подобно на статуя. Но какво значение имаше, нали бе дошъл, това беше най-важното. Тя обви ръце около шията му и след няколко мига, през които й се стори, че ще експлодира, той бавно я пое в прегръдките си.

Устните им се сляха в страстна целувка. Сребристата светлина на луната хвърляше бледо сияние върху лицето на Кинг. А очите му бяха тъмни като плискащите се надалеч вълни на залива и… също толкова далечни, поне докато Клер не надникна в дълбините им.

— Открил си къде съм и си ме последвал! — говореше бавно и не можеше да повярва на действителността.

— Да! — сподавено отвърна Кинг. — Точно това направих! Беше крайно време… Не смяташ ли?

Клер не можа да отговори, защото сълзите я задавиха. Ридания разтърсиха тялото й. Мъжът я привлече към себе си.

— Скъпа моя Клер! — прошепна нежно. — Няма да допусна повече грешки или глупави недоразумения помежду ни! — Замълча и с любов изтри сълзите от мокрите й бузи. Залюля я нежно със силните си ръце и тихо добави: — И двамата вече сме зрели хора и трябва да престанем да се измъчваме един друг.

Клер сподави риданията си, нежно докосна лицето на мъжа и промълви:

— Още не мога да повярвам, че си тук!

— Ще остана, докато изясним всичко, което ни разделяше!

— А след това?

— След това ще посрещнем съдбата си! — отговори Кинг.

Обгърна раменете й и двамата поеха по плажа. След малко мъжът поспря и рече:

— Искам да сваля обувките си и да почувствам пясъка.

— И аз — изрече на един дъх Клер.

Кинг захвърли обувките им далеч от водата.

— Умееш да се освободиш от излишното облекло на плажа! — засмя се Клер.

— Отдавна трябваше да се освободя от някои безполезни неща — с тъга рече Кинг. — Крис бе прав…

— За какво?

— Доколкото знам, споменал ти е за заблуждението ми, че си ме изоставила отново… Аз наистина бях убеден в това. Отново бяхме станали жертви на недоразумение. Бях зает, тревожех се за Крис, имах и доста други пациенти. Затворих се в себе си, отдадох се на работата си…

— Хирурзите трябва да бъдат отдадени на задълженията си — отговори нежно Клер. — Ти се бориш със смъртта и даряваш нов живот. Нямаш избор!

— Съгласен съм, но само донякъде. Проблемът ми се усложнява от факта, че съм свикнал да поставям професията и самия себе си на първо място. Наистина вярвах, че така ще оцелея. Защото преди много години мечтаех да отдам живота си на една жена…

— … която те изостави! — додаде тихо Клер.

— Да. Но сега зная защо тя си отиде. Крис ми разказа за Розали… И как си узнала най-сетне, че тя не е носела мое дете. И че въобще не е била бременна по това време. — Замълча и хвърли поглед към любимата си, лицето му тънеше в сянка. — Изпитах невероятна болка… когато чух от Крис, че си ме напуснала в деня на сватбата ни само защото си мислела, че съм спал с друго момиче, което било забременяло от мен. Дори след толкова години болката бе тъй непоносима… — Замълча насред изречението и въздъхна тежко. — Накрая се убедих, че постъпвам като глупак. Ако си спомняш, бях ти казал, че е наложително да затворим вратата към миналото и да я заключим веднъж завинаги. След това постепенно стигнах до извода, че не трябва да нравим това, поне докато не науча отговора на въпроса, който ме преследваше и измъчваше през всичките тези години: „Защо го направи?“. — Думите му отекнаха и той поклати глава. — Привикнах да живея без този жизненоважен за мен отговор. Но когато ти се върна в живота ми, бавно разбрах, че неведението от моя страна щеше да бъде вечна пречка за взаимоотношенията ни. И тогава… най-неочаквано… Всъщност Крис ми даде нужния отговор. И в този момент съжалих, че научих истината. — Направи дълга пауза. — Проявих се като истински идиот. Ти бе само на двайсет и бе много неопитна. Въпреки че и аз имах вина — не бях откровен към теб и проявих наивност, докато ти искаше да изясниш нещата докрай. Случилото се между нас преди четиринайсет години бе като детска игра. Сега сме зрели хора и разсъждаваме по-трезво. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Да — прошепна Клер.

— Щях да измисля дузина истории, за да не ти кажа защо всъщност дойдох тук — продължи Кинг. — Например, че татко се интересува да закупи парцел в Лонгбоут Кий, което не е далеч от истината. Няколко от неговите стари колеги вече купиха жилища тук и перспективата да прекарва зимите във Флорида започна да изглежда примамлива за баща ми. Можех да използвам това обстоятелство като оправдание за пристигането си, но накрая признах пред себе си, че имам по-важна причина. Трябваше да те видя. Чувствах необходимост заедно да изгорим мостовете назад към миналото и да започнем да градим нашето съвместно бъдеще. — Поклати глава. — Лошо се изразявам. Разбираш ли ме?

— Никога не съм чула някой да говори по-смислено — отговори Клер.

Продължиха да вървят безмълвно в тъмнината. След това Кинг спря и обърна младата жена към себе си.

— Пропуснах да те изненадам приятно. Аз съм купувачът на къщата на семейство Пармитър!

— Значи ти си направил офертата на Ели! Защо ли тя не ми съобщи…

— Не знаеше — продължи търпеливо Кинг. — Помолих посредника да запази името ми в тайна, докато не уредим подробностите. Къщата е наистина красива! Бихме могли да я превърнем в прекрасен дом! Зная, че баща ми ще предпочете да продаде нашата къща, ако си купи имение тук.

„Да я превърнем в дом?“ Нас двамата ли имаше предвид, запита се младата жена.

— Клер, зная, че трябва да уточним много подробности. Ти имаш кариера и Бог ми е свидетел, аз също съм отдаден на професията си. Не мога да се откажа от нея, не бих те принудил и ти да се откажеш от твоята. Налага се да намерим компромисно решение. Повярвай ми, когато казвам, че съм готов да направя отстъпки, това означава, че… те обичам! Много те обичам, Клер! Много повече от преди!

Клер бе зашеметена, радостна, в екстаз от думите на любимия си. Копнееше до болка да чуе любовното признание на Кинг.

Той сведе очи.

— Остави ме само аз да говоря, скъпа моя! Няма ли да кажеш нещо? — сподавено прошепна той.

Клер се притисна към гърдите му и го прегърна силно.

— Ако започна да говоря — отвърна тихо, — няма да ми стигне нощта! — Спря и се поколеба — бе толкова нереално да разговаря с мъжа на своите мечти, колкото необикновено бе да го притиска в обятията си. — Загубих ума си от момента, когато те видях отново! — призна. — Ти ме намери и аз за нищо на света не бих позволила да те загубя отново! — Целуна го страстно и усети незабавния му отклик. — Ще победим всички трудности, любов моя, защото така трябва! Мога… да направя компромис. Най-важно е към какво се стремим. Преди всичко — един към друг!

Целунаха се отново. Чувствата ги заляха подобно на водопад от топяща се снежна пряспа през ранна пролет. За известно време двамата забравиха за света около себе си. След малко Клер каза:

— Стресна ме с новината, че си купил нашето фамилно имение. Да направим къщата по-красива отпреди е истинско предизвикателство, при това — прекрасно! Като изключим алпинизма, винаги съм обичала сериозните предизвикателства!

— Наистина ли? Тогава догони ме!

Клер хукна до него, разплисквайки водата в плитчините. Кинг бързо я настигна и двамата паднаха на плажа. Вълните ги заляха. Двамата усещаха соления вкус на водата, докато се целуваха. Мъжът бавно започна да я съблича и този път Клер му помогна. Тя му подаде мокрите си дрехи и го подразни:

— Ще последва ли още едно знаменито хвърляне, доктор Фарадей?

Той поклати глава.

— Нека приливът ги отнесе! Сега умът ми е изцяло зает с теб!

Двамата навлязоха в топлите вълни на залива и телата им се сляха, поели на ново чувствено пътешествие към безкрайното. Когато екстазът ги разтърси едновременно, Клер задъхано изстена:

— О, любов моя! Ти си моето обещание за вечността!

— Какво каза? — попита Кинг и запечата устата й с целувка, преди тя да успее да повтори.

Но времето беше пред тях и Клер знаеше, че ще й се удаде нова възможност да му припомни, че преди много години се бяха врекли един на друг. Бе обещание за цял живот — вечно като тяхната любов!