Мег Хъдсън
Обещание за обич (17)

Седемнадесета глава

Кинг откри Клер в кафенето на болницата. Младата жена бе втренчила невиждащ поглед в изстиналото си кафе, по лицето й се четеше умора.

Той още не бе свалил зеленото облекло, което носеше в операционната зала, на врата му висеше хирургическата маска. Бе изморен до смърт, изтощен от многочасовата работа и загрижен за живота на Крис Талмидж до такава степен, че проблемите на Клер в този момент му се сториха непосилно бреме.

Накратко, закопня да се махне оттук. След това обаче си спомни мълвата за Клер и Ели, разнасящи кафе и сандвичи на спасителите на мястото на експлозията. Колко важна можеше да се окаже глътка ободряваща течност в такъв момент! Погледна отново младата жена, но с други очи, и прозря нещо, което не бе забелязал преди. В спомените му тя бе красива, с весел характер, малко капризна и определено себична. Но жената пред него се различаваше в много отношения. Бе същото момиче, което някога бе обичал, но и много повече от това!

Издърпа стол и седна до нея.

— Какво геройство мислиш, че вършиш тук? — попита заядливо.

Тя бавно вдигна очи.

— Предполагам, чакам теб — уморено отвърна тя.

Отговорът й го изненада, но преди да осъзнае забележката й като загриженост, насочена единствено към него, тя попита:

— Как е Крис?

Кинг се затвори в себе си, несъзнателно сложи маската на професионализма, както правеше по навик, когато даваше отговор на такива въпроси.

— Състоянието му е критично, но се надявам, че до сутринта…

— Кажи ми неофициално, като на приятелка — нетърпеливо го прекъсна тя. — Е, как е?

Той я погледна в очите.

— Възможно е да не оживее — призна. — Бих желал в екипа да имаше и хирург-ортопед, за да провери работата ми. Много полезни биха се оказали и интернист, и невролог, както и няколко други специалисти. Персоналът ни е малък и ранените са толкова много, че се налага да се справям сам почти с всичко и да разчитам единствено на своята преценка. — Въздъхна дълбоко. — Нито един хирург не трябва да оперира най-добрия си приятел, особено в критични моменти!

— Може би си прав — съгласи се Клер, — но вероятно в случая Крис е имал късмет, че най-верният му приятел се оказа хирург. — Нежно докосна ръката му.

Въпреки че бе изморен, ласката оказа чудодеен ефект. В него пламна огънят на желанието. Никога не би предположил, че можеше да се възбуди сексуално след прекарана тежка нощ като тази, но организмът му постави своите изисквания, страстта му се разпали като тлееща жарава…

— Точно сега имам нужда от теб! — прошепна.

— Да се върнем у дома — бавно се надигна тя.

— Невъзможно!

— Тогава да отскочим до вас.

— И това е невъзможно! Баща ми ще очаква да се върна, независимо от късния час.

Спогледаха се безпомощно и Кинг се усмихна мрачно.

— Няма къде да отидем, Клер. — Сви рамене и бавно се изправи. — Хайде, ще те закарам при Ели.

Когато стигнаха къщата на Пармитърови, Клер бе заспала от изтощение. Кинг изключи мотора и се взря в спящата жена. Разпиляната по раменете й коса изглеждаше почти черна в мрака. В съня си младата жена изглеждаше невинна като дете!

С неимоверни усилия сподави желанието да я грабне в обятията си. Искаше му се да облекчи сексуалното напрежение, което внасяше хаос в душата му. Почувства се напрегнат като стоманена струна. Ала предпочиташе да не започва нещо, което не можеше да довърши.

Измъкна се тихо от колата, заобиколи и отвори вратата откъм Клер. Взе я на ръце. В просъница тя прошепна нещо, което той не разбра. Понесе я по алеята, нагоре по стъпалата и неволно си спомни как преди време я бе носил в планината. Сега обаче бе по-лека.

Ели бе оставила запалена лампата в коридора. Останалата част на къщата тънеше в мрак и тишина. Кинг прекоси музикалната зала и влезе в съседната стая, където се помещаваше библиотеката.

През прозореца се процеждаше светлината на уличната лампа и по стените играеха сенки. Кинг настани младата жена на канапето и сребристият светлик плисна в косата й и замилва страните й. Мъжът също изпита непреодолимо желание да я погали.

Коленичи до нея. В душата му се бореха противоположни чувства. Внимателно свали обувките й и ги сложи до канапето. Действаше безшумно, за да не я събуди.

Тя не носеше чорапи. Надиплената памучна пола разкриваше колената й. Блузата й бе с дълбоко изрязано деколте и с копчета отпред. Страстта на мъжа внезапно се разгоря и той загуби контрол над ръцете си. Въпреки това бе много нежен, докато я разкопчаваше. Освободи гърдите й и докосна с устни нежната кожа.

Младата жена се размърда, докосна го нерешително и промърмори:

— Кинг?

Стените около него рухнаха, емоциите го заляха като мощна вълна.

— О, мила моя, скъпа моя! — изстена той и легна до нея.

Чувстваше се като изгладнял просяк, поканен на банкет, когато нежно започна да я люби. Може би заради невероятната умора, а вероятно и защото мина през ада, борейки се за живота на Крис Талмидж в операционната, сега виждаше нещата в съвсем друга светлина. Не чувстваше нужда да бърза, въпреки че силите, които движеха тялото му, заплашваха да излязат извън властта му. Познаваше добре себе си — щом проявеше страст, стремеше се неминуемо да покорява!

С любов и нежност съблече Клер… и припряно запрати дрехите си на пода. Младата жена лежеше по гръб в полусънно състояние. Кинг бавно се отпусна до нея и започна да гали и целува нежното й тяло. Стоновете й го възбуждаха неимоверно. Тя откликваше инстинктивно на ласките. Бе изоставила строгите норми на поведение и действаше импулсивно, отдадена на чувствата.

Кинг плъзна длани по пламналата й кожа, откри места, където милувките оказаха невероятно еротично въздействие върху младата жена. Когато тялото й конвулсивно се изви към неговото, мъжът бавно проникна в нея.

Страстта им бавно се уталожи. Кинг притисна младата жена в обятията си. Тя отпусна глава на гърдите у и сънено измърмори нещо. Той отново не разбра думите й. Въпреки това се усмихна в здрача и двамата се понесоха в непознати светове.

Скоро дишането й се успокои и Кинг се усмихна по-широко. Клер заспа в обятията му. Той затвори очи и позволи на съня също да му донесе покой.

 

 

Когато Клер се събуди, в очите й плисна слабият светлик на утрото. В къщата бе призрачно тихо. Надигна бавно глава, леко замаяна. Не знаеше къде се намира.

Бе завита със стара, едро плетена връхна дреха. Отдолу бе гола. Седна с усилие. Огледа се и видя дрехите си, сгънати грижливо на един стол.

Нямаше представа колко е часът, как бе се озовала тук и какво бе правила… докато споменът й не се избистри.

Кинг я бе любил чак до сутринта! Разкри й съвсем различни измерения на физическата любов, облада я така всецяло, че се сляха в едно тяло, в една душа!

Или… Поне тя си въобразяваше, че точно това бе се случило. Бяха се любили в полусънно състояние.

Клер припряно навлече блузата и полата, взе бельото и обувките си и излезе от библиотеката. Безшумно прекоси музикалната зала и пристъпи в коридора. Поколеба се за миг и напрегна слух. Не чу никакъв шум. Сякаш за да отговори на неизречения й въпрос и да удостовери, че звуците по света не се бяха свършили, часовникът във всекидневната внезапно удари. Клер започна да брои. Шест. Часът бе шест сутринта!

Преди години бе научила кои от летвите на стълбата скърцаха и старателно ги избягваше, когато се връщаше късно. Нищо не вбесяваше стария Пармитър така, както неподчинението на въведения от него вечерен час. Сега бе забравила кои стъпала бяха здрави и кои — не. Започна бавно да се изкачва и почти веднага чу издайническо поскърцване.

Шумът обаче не събуди Ели и Клер стигна до стаята си без проблеми. Свали дрехите, облече памучна нощница и легна, но не можа да заспи.

Навестиха я призрачните сцени от площадката, където бе избухнал взривът. Мъчително отекваха думите на Розали Бренер. След това в кафенето на болницата Кинг изрази професионалната си загриженост за живота на Крис Талмидж. Призна, че пациентът е в критично състояние и може да не оживее. Тази мисъл я вледени. Изглежда, в часовете на утрото нишката на живота бе най-тънка и се късаше най-лесно. Дали Крис бе издържал през нощта?

Не можа да мигне. Бурята и проливният дъжд донесоха прохлада, но въздухът бе все още влажен. Небето бе покрито с облаци — слънцето нямаше да пробие тази сутрин.

Клер стана, слезе в кухнята и си направи кафе. Отново й направи впечатление странната тишина. В мислите й къщата винаги бе свързана с музика. Или дори с какофония, създавана от многобройните ученици, изтръгващи хармонични звуци от виолончела и виоли, флейти и кларинети. Музика!

Сети се, че Ели вече не свиреше, въпреки че бе взимала уроци по виолончело от баща си, по пиколо от леля Лоти и по пиано от леля Дилия. Освен това прекрасно дирижираше симфоничния оркестър. Защо ли бе изхвърлила музиката от живота си?

Започна да изброява редица причини. На първо място постави подсъзнателния бунт срещу дядото. Бе зъл тиран и налагаше волята си на всеки член от семейството. Вероятно затова на Ели й бе омръзнала музиката. Може би…

Братовчедка й сякаш чу тези, произнесени наум, въпроси и се появи на прага.

Двете се взряха едва в друга с нямо удивление. Клер забеляза, че Ели бе напълно облечена, при това с дрехите от снощи. Не бе слязла по стълбите. Идваше отвън!

Ели бе прекарала цялата нощ навън! Не бе за вярване!

Клер не успя да продума и лицето на братовчедка й стана червено като домат.

— Предполагам, се чудиш… — започна Ели.

— Току-що ставам — прекъсна я Клер.

Погледна кухненския часовник. Беше почти седем часът.

— Мислех, че ще спиш до късно — промърмори Ели. Намекът й бе очевиден — бе се надявала да се промъкне до стаята си незабелязано. На Клер й стана едновременно смешно и тъжно. Ели, жена в разцвета на трийсетте, изглеждаше изплашена и виновна като девойче!

— Дядо почина преди години, знаеш добре! — Думите се изплъзнаха неволно от устата на Клер.

Ели трепна. За момент на лицето й се изписа объркване. След това тя погледна Клер право в очите и вирна брадичка.

— Права си, дядо наистина почина много отдавна. Но влиянието му върху психиката ми продължава. Едва сега осъзнавам колко съм била зависима от него!

— Той беше добър човек. — Сякаш някой друг движеше езика на Клер против волята й. — Искаше да успеем. Бе роден в епоха на мъже деспоти. Никой друг не би могъл да се вмести така добре в тази рамка. Не можем да го обвиняваме!

— Така е — кимна Ели. — Предполагам, ти също не го виниш. Понякога се налага насила да отворим очите някому, за да съзре своите грешки. Никой обаче не можа да се сближи с дядо, за да направи това. — Усмихна се с усилие.

— Може би ако ти бе останала по-дълго, би влязла под кожата му!

— Едва ли! Съмнявам се дали изобщо би ми стигнал кураж да опитам. — Не бе съвсем вярно, но моментът не беше подходящ да изтъква несломимия си дух на фона на общата слабост на Ели. — Искаш ли кафе?

Ели се хвана за промяната на темата като удавник за сламка.

— Да. — Седна и пое чашата. — Предполагам, очакваше, че след като с Бил те оставихме в болницата, ще се върнем вкъщи?

— Всъщност да…

Братовчедка й поклати глава.

— Отидохме у тях. Бил настоя, че имал нещо да ми съобщи.

Клер си припомни как и Кинг бе споменал, че трябва да поговорят.

— Понякога Стела се грижи за децата на свои приятелки — продължи Ели. — Тя много обича децата. Снощи също не беше вкъщи. Затова и Бил ме заведе у тях. Вчера Стела му казала, че иска да се пренесе в друго жилище.

Клер смътно си спомни Стела Еджърли. Бе по-възрастна и винаги се държеше резервирано. Даже някой бе подхвърлил, че мечтаела да стане монахиня… И сигурно би го направила, ако не бе родена в семейство на католици.

— Нейна съученичка се преместила в Аризона преди няколко години — продължи Ели. — Наскоро овдовяла и я помолила да отиде да живее при нея. Стела има артрит и трудно понася зимата. Ето защо предложението й се сторило примамливо. Бил твърди, че все още не си е събрала багажа и не е купила самолетен билет единствено заради него.

— Наистина ли?

Ели кимна.

— В много отношения Бил й е повече като син. Тя е доста по-възрастна от него. Майка им починала, когато Бил бил много млад, и Стела я заместила в грижите за него. Приятелят ми завършил колеж, след това юридическия факултет, после се оженил. Двамата с жена му живеели тук, на Пайн Стрийт. Когато съпругата му починала, продал имота, завърнал се в бащината къща и заживял със Стела. Това е разбираемо, наистина. — Замълча. — Когато се грижиш за някого, ти е трудно да се откъснеш от него. Стела се грижеше за баща си, както аз — за моя. Господин Еджърли почина преди седем или осем години. Когато Бил се завърна в бащината къща, съвсем естествено Стела пое домакинството. Тя има нужда да смени обстановката, за да заживее свой собствен живот.

Клер кимна и се зачуди какво ли цели братовчедка й.

— И така — завърши Ели, — снощи Бил ме заведе у тях, за да… — поколеба се — поговорим за нас двамата…

Клер чакаше с надежда и любопитство.

— Не е само това. Вчера на обяд му се обадил Мори Флечър. Томас се отказва от предявяване на иск, свързан с второто завещание! Снощи Бил премълча поради очевидни причини, но…

Клер онемя от изумление. Томас Хаскъл и завещанието бяха най-значителните проблеми в живота на братовчедка й. Клер бе дошла в Лейкпорт специално, за да й помогне. А сега Ели й съобщаваше, че Хаскъл няма повече претенции така спокойно, сякаш предсказваше, че слънцето ще изгрее, ако не утре, то със сигурност вдругиден.

— Каква е причината да промени решението си? — попита предпазливо.

— Бил казал на Мори, че ти си щяла да последваш съвета му да повдигнеш обвинение срещу Томас за опит за изнасилване.

— Моля?!

— Успокой се, Клер! Бил отлично съзнава, че ти никога не би се подложила на такова унижение. Предполагам, че и Мори се досеща, но Томас — едва ли! Хаскъл бил много уплашен. Споделил с адвоката си, че ако се разчуела подобна история, за него нямало да има живот в Лейкпорт. Казал още, че ако ти бъдеш убедена да не повдигаш обвинение, той ще се съгласи с нашите условия относно имотите.

— Потресаващо! — отсече сухо Клер, чувствайки се донякъде отмъстена. — А имало ли е в действителност второ завещание?

Ели кимна.

— Да, Бил го видял, Лоти го е подписала, дори има подписи на няколко строители, които са работели навремето в същата местност. Бил подозира, че Томас им е платил по някой и друг долар, за да станат официални свидетели. Освен това Бил казва, че Лоти вероятно не е била с ума си, когато е подписала. Ако това се докаже пред съда, съмнително е дали завещанието би влязло в сила. Но по този начин… си спестяваме много разправии!

— Да, зная колко се страхуваш да се явиш пред съда. Значи… двамата с Томас владеете съвместно тези имоти. А чия собственост са вещите?

— Днес Томас ще подпише документи, с които се отказва от всякакви претенции. Всичко в тази къща ще си поделим двете с теб.

Безсмислено е да изтъквам за кой ли път, че не желая нищо, реши Клер. Наля си още една чаша кафе и приближи до прозореца. Във въздуха се носеше аромат на цъфнали рози. Обходи с поглед градината и куклената къщичка. Спомни си ужасния ден на своето заминаване. Но този път спомените й бяха свързани с нещо друго.

Независимо какво е мнението на Кинг по отношение на ровенето в миналото, трябва да му призная, че извърших непростима грешка!

— Клер… — плахо се обади Ели. Клер се обърна и видя братовчедка си широко усмихната. — Зная, че поради особените събития снощи едва ли си обърнала внимание, но аз забелязах, че Бил вече не носи венчалния си пръстен.

— Не съм видяла.

— Това бе едно от нещата, които ме възпираха — откровено призна тя. — Откакто се срещаме с него заради тази бъркотия с Томас, започнах да го харесвам все повече.

Клер се усмихна.

— Явно добре си го крила!

— Често давах израз на чувствата си. Понякога пък бях прекалено прикрита. Този път май преиграх. Бил не беше сигурен дали може да разчита на мен. Аз от друга страна бях уверена, че той още обича съпругата си…

— Бях твърдо убедена, че грешиш — предпазливо рече Клер. — Обичта му към теб бе изписана на лицето му. Забелязах още първия път, когато ви видях заедно.

— И така… миналата нощ… — изчерви се Ели.

— Ели, не е нужно да ми казваш нещо, което не желаеш!

— Напротив, искам да споделя с теб! Миналата нощ… се любихме! И съм много радостна! — Усмихна се. — Бе крайно време, не мислиш ли?

Клер се чудеше да се смеели, или да плаче. Пристъпи към братовчедка си и я прегърна.

— О, Ели! Смятам, че наистина беше крайно време!

 

 

Следващите три дни Крис Талмидж се мяташе между живота и смъртта. Кинг прекарваше цялото си свободно време край леглото му. Проверяваше непрекъснато раните и следеше да не се влоши състоянието му. Като се имаше предвид, че двама души, стояли съвсем близо до Крис по време на експлозията, бяха загинали на място, той бе имал невероятен късмет. Бил затиснат под тежка метална греда. Беше със счупен крак и таз, перфориран далак, който Кинг отстрани по време на операцията. За щастие, изгарянията му не бяха сериозни, но загуби много кръв. Положението му се усложни от интоксикацията на белите му дробове с дим.

Когато не беше до Крис, Кинг бе изцяло зает с други пациенти. Болницата бе претъпкана след разигралата се трагедия. Някои от ранените бяха изписани, за други лечението продължаваше, а трети оставаха в критично състояние. Като капак на всичко имаше доста спешни случаи от автомобилни катастрофи. Всички пострадали се нуждаеха от вниманието на Кинг.

Въпреки че се бе посветил напълно на медицината, той бе на прага на загубването на разсъдъка си. До умопомрачаване искаше да се срещне с Клер, да поговори с нея. Трябваше да изяснят непременно някои въпроси, преди да се почувстват напълно свободни. Въобразяваше си, че е строшил оковите на миналото, но се бе оказал отново пленник. Смяташе, че независимо с какво ще ги изненада бъдещето, двамата бяха длъжни да се изправят срещу истината.

Успя да се обади на Клер няколко пъти, но все нещо се намираше да попречи на разговора. Кинг се изнерви.

На четвъртия ден Крис излезе от кома и бе достатъчно закрепнал, за да приема посетители. Клер се оказа първата щастливка. Отдавна настояваше да го види и накрая Крис убеди Кинг, че тя ще подейства като балсам за изморените му очи.

Тя се промъкна предпазливо в стаята. Кинг й бе разказал картинно как метална греда от горящата сграда се бе стоварила върху него. Изгарянията му, главно по ръцете и раменете, се оказали само повърхностни, въпреки че били болезнени. По-голямата част от часовете на операционната маса минали за отстраняване на далака му, а след това — за наместване на костите на крака му, който бил счупен на няколко места. Кинг най-много се безпокоеше да не е засегнат нерв, което да доведе до частична парализа.

Клер носеше бледожълта рокля, украсена с бели изкуствени бижута. Косата й бе вдигната на кок. Изглеждаше студена, сексапилна и самоуверена, но изпитваше безпокойство.

Крис се усмихна веднага щом я видя, и тя се учуди, че той въобще е способен да изрази радост. Младата жена се наведе и го целуна по бузата.

— Здравей! — изчурулика. — Най-сетне ме допуснаха да вляза.

— Радвам се повече от теб! Парфюмът ти ухае прекрасно!

— Казва се „Пату Джой“.

— Избираш все най-скъпото — подразни я.

— Само мъж с опит знае точната му цена — върна му закачката.

Крис протегна ръка и тя я пое внимателно. Ръцете му бяха бинтовани, а кракът му бе повдигнат с тежест. Очите му бяха замъглени от болка, лицето му бе много бледо. Но беше жив и щеше да живее — само благодарение на доктор Фарадей.

Клер осъзна това и внезапно почувства, че Кинг живее в свят, много отдалечен от нейния. Едва сега проумя защо способните лекари, великите хирурзи, са боготворени от хората.

Крис трепна.

— Хей, изморих ли те? — попита Клер.

— Не, по дяволите! Посещението ти е най-хубавото, което ми се случва от известно време насам… Не смятай, че ти правя комплимент. Мога да споделя с теб и някои добри новини.

— Какви новини?

— Тази сутрин успях да раздвижа пръстите на крака си! Не много, наистина, но Кинг ме посъветва да не проявявам нетърпение.

Не е парализиран, помисли с благодарност Клер. Очите й се напълниха със сълзи.

— Това е… чудесно! — едва успя да изговори на пресекулки.

— Същото каза и любимият ти! — изтърси най-неочаквано той.

— Кинг е само мой приятел. — Гласът й потрепери. — Предполагам, имаш предвид него.

— Да, за него говоря. Но мисля, че грешиш!

Моментът не бе подходящ да се впуска в спор с Крис, затова тя отстъпи.

— Сега мисля само за теб.

Крис се засмя.

— По-добре насочи мислите си към другиго — посъветва я.

Бяха изминали едва десетина минути, когато влезе медицинската сестра и подкани Клер да си тръгне. Времето й бе изтекло. Тя целуна отново Крис по бузата и промърмори, че ще го посети веднага щом й позволят.

На излизане от болницата Клер се огледа с надеждата да зърне Кинг. Искаше да сподели с него новините на Крис. Почувства се обидена, задето не ги е научила първо от „любимия“ си — известно му бе колко много се безпокоеше тя за пострадалия.

Хоризонтът бе безоблачен. Денят се очертаваше чудесен за излет на плажа и за плуване. Кинг би могъл да й даде първия урок по каране на уиндсърф, отдавна й бе предложил. Но Крис й бе споменал колко зает бе младият лекар през цялото денонощие и бе поклатил глава: „Не проумявам как издържа!“. Вероятно Кинг едва ли разполага дори с няколко часа за сън, какво остава за цял почивен ден, реши Клер.

Ели изскочи от къщата в мига, когато братовчедка й спря пред портата. Клер изкачи стълбите до верандата и щом съзря лицето на Ели, веднага разбра, че нещо се е случило и братовчедка й тревожно бе очаквала завръщането й.

Мрачните й предчувствия се потвърдиха, щом Ели заговори:

— Обади се секретарката на галерията ти в Ню Йорк. Жената бе толкова разстроена, че не можах да разбера напълно какво искаше да ми съобщи. Случило се нещо ужасно с господин Ъндеруд!

— С Брент ли? — задъха се Клер и се подпря на рамото на Ели, за да не падне.

— В момента бил в болница. Получил сърдечен пристъп. Предполагам, състоянието му е критично… — Развълнувана, Ели продължи да бъбри, докато въвеждаше Клер в къщата.

— Добре, добре! — прекъсна я Клер и се втурна към телефона.

Половин час по-късно вече бе опаковала багажа си и резервира място на първия самолет, излитащ от Лейкпорт. Час и половина по-късно летеше за Ню Йорк.

Кинг позвъни в къщата на семейство Пармитър два часа след заминаването й. Ситуацията в болницата се бе стабилизирала до такава степен, че можеше да си позволи да почива през остатъка от следобеда. Летният ден беше прекрасен, времето бе идеално да заведе Клер на плажа и да й даде урок по уиндсърф. Освен това жадуваше да се потопи в хладните води на езерото. Накрая, вероятно, двамата биха могли да обсъдят всички проблеми във взаимоотношенията си.

Когато Ели му каза, че братовчедка й е на път за Ню Йорк, той не можа да повярва. Чу, че някой от картинната галерия се разболял внезапно, но не осъзна смисъла на думите.

Съзнаваше единствено, че Клер прекрасно си даваше сметка, че е назрял моментът да се върнат към миналото, а също да обсъдят настоящето и бъдещето си. Сега, когато трябваше да си кажат истината, Клер отново бе избягала неочаквано, както преди.

— Благодаря ти, Ели! — промърмори Кинг и тресна слушалката.

Имаше две възможности: да се върне в болницата и да се отдаде на работата си до безпаметност или да се напие до безсъзнание.

Изборът му падна върху професионалните задължения. Но в душата му коварно се прокрадна старата горчивина.