Мег Хъдсън
Обещание за обич (11)

Единадесета глава

След срещата си с Кинг на плажа, Клер се затвори в старата къща на Пармитърови. Посвети се изпяло на Ели и задачата да опишат вещите. Така денят им бе запълнен от сутрин до вечер.

Опита се да не допусне заниманието им да влияе на настроението й, както преди. От време на време се стараеше да развесели братовчедка си, но невинаги успяваше. Започна да я убеждава да изхвърли някои неща като например изгорели до половината свещи от едно чекмедже, които положително нямаше никога да влязат пак в употреба.

— Ето — провъзгласи тържествено тя и размаха съвсем къса угарка от свещ. — Това вече е напълно непотребно!

Тази сутрин бяха приключили с една от спалните, която обикновено се използваше за „резервна стая“, по израза на леля Дилия. Там не бе живял нито един член на семейство Пармитър, ето защо мебелировката бе оскъдна. Все пак вътре намериха чудесен порцеланов несесер за тоалетка от Лимож, стол с безсъмнена антикварна стойност и няколко други ценни предмети, които надлежно отделиха.

След обяда двете отново насочиха вниманието си към трапезарията и този път атакуваха бюфет стил Шератон. Точно там Клер намери свещите и започна да ги изхвърля в зелена торба за смет, която домъкна от кухнята.

— Знаеш ли, чудя се… — промърмори колебливо Ели.

— Какво по-точно?

— Можем да разтопим остатъците и да излеем восъка в празни кутии от овесена каша, в които сме поставили предварително фитил. Ще се получат чудесни свещи, досущ като нови.

— Много добре! Прибирам ги в ето тази торбичка, а ти ги отнеси в спалнята си и ги дръж там, докато се наканиш да ги използваш!

— Знаеш много добре, че в стаята ми няма и сантиметър свободно пространство! — отвърна Ели и избухна в неудържим кикот. — Права си! — съгласи се. — Заприличала съм на вехтошарка като всички останали от нашето семейство! За Бога, изхвърли ги незабавно!

— Ето, готово! — обяви весело Клер и като се целеше внимателно, запрати една по една всички свещи в кофата за боклук.

Този дребен инцидент удвои усилията им и Ели сама започна да хвърля всичко ненужно. След три часа, отличили се с голяма продуктивност, тя изведнъж спря, изтри ръце в престилката си и за най-голямо удивление на Клер заяви:

— Нещо ожаднях! — Клер вдигна въпросително вежди. — Остана доста от онзи ром, който донесе Бил, а има и малко тоник. Какво ще кажеш да пийнем по чашка? Днес е доста горещо… Лятото най-сетне дойде! Ако температурите се задържат така, скоро ще можем да отидем да плуваме.

Напълниха чаши и се чукнаха. Мисълта пак да срещне Кинг не й излизаше от ума. Все пак реши, че е излишно да прави нова екскурзия до плажа на Баскинови — веднъж бе достатъчно!

Миналата сряда, когато се завърна у дома, завари Ели да забавлява две бивши техни съученички от гимназията в Лейкпорт. Сега те бяха омъжени и с деца. Превърнали са се в типични провинциални домакини, помисли си самодоволно Клер и не отблъсна явното им любопитство към нейната персона.

Напротив, постара се да им се хареса, както заради себе си, така и заради Ели. Едва сега си даваше сметка, колко силно е скандализирала местните жители със своето бягство в деня на сватбата си. Интересно, доскоро не се беше замисляла как изглеждаше постъпката й отстрани. От друга страна, присъствието на гости в къщата разведряваше малко обстановката.

Същия ден Ели бе поканила Бил Еджърли на вечеря и той пристигна скоро след като си тръгнаха старите им приятелки. За кой ли път се впуснаха отново в дискусии относно Томас Хаскъл и завещанието на Лоти. По едно време на Клер страхотно й доскуча.

— В хладилника има кренвирши и зрял фасул — долетя до Клер гласът на Ели. — Мисля, че е достатъчно за вечеря. Можем да претоплим яденето за минути. Какво ще кажеш?

— Нямам нищо против, но можем и да излезем да вечеряме навън.

— Всъщност, идеята ти никак не е лоша!

Клер се изненада на съгласието й и предложи да посетят нескъп ресторант извън града. Известно бе, че в него предлагат добра храна, атмосферата беше приятна, а заведението определено не бе луксозно.

За тяхна изненада, салонът се оказа препълнен. Двете се наредиха на опашка и тъкмо се колебаеха дали да чакат да се освободи маса, или да си тръгват, когато пред тях изникна позната фигура.

— Опитах се да привлека вниманието ви — оплака се Крис, — но днес магнетичността на очите ми е поотслабнала! — Не им даде да отворят уста и продължи: — Заели сме маса в ъгъла. Ще ни направите компания, нали? — Усмихваше се на Клер, въпреки че привидно се обърна и към двете.

— Чудесно! Разбира се, ще дойдем, Крис! — отвърна Ели.

— Удоволствието е мое! — увери я с престорена учтивост мъжът.

Двете жени го хванаха под ръка и той ги поведе към отдалечената страна на просторното помещение.

Клер съсредоточи цялото си внимание към това да мине безпрепятствено между масите и така и не си зададе въпроса кого щеше да срещне в края на това кратко пътешествие. Преди да разбере какво става, се намери лице в лице с висок блондин, който като истински кавалер бе станал от стола си и ги чакаше.

За момент Клер изпита невъобразима паника, почувства се като дете, хванато да върши непростима пакост. Понечи да обърне гръб и да си плюе на петите — тя, изтънчената светска дама Клер Бейли! Клер изведнъж се сети, че вероятно бившият й приятел си въобразява, че двамата с Крис са уредили тази среща по начин, подобен на тяхното рандеву на плажа на Баскинови. Затова седеше вдървена й безмълвна.

— Събрахме се славна компания! — провикна се весело Крис. — Тъкмо се канехме да започнем да празнуваме. Искахме да си поръчаме по един бифтек и бутилка червено бургундско вино! Вие какво ще кажете?

— Отлично! — охотно прие Ели.

— А ти, Клер? — запита Крис.

— Нямам нищо против — прошепна сподавено тя. „Защо, по дяволите, съм толкова нервна?“, запита се тревожно Клер. Едвам се сдържаше да не почне да подрънква с приборите за хранене, да тупа с крак по пода и да се мести на стола си.

Клер наблюдаваше как Кинг избираше менюто. Пренесе вниманието си върху ръцете му, очарована от елегантността, с която разгръщаха продълговатите страници с цвят на слонова кост. Какво ли не се говореше за ръцете на хирурзите, но тези на Кинг бяха ненадминати — красиви, силни, не много широки, с дълги тънки пръсти.

Кръвта нахлу в главата й така внезапно, че чак ушите й писнаха. Опита се да преглътне буцата, заседнала в гърлото й. Усети как топлината на възбудата бавно плъзва по цялото й тяло — реагираше болезнено на вида на ръцете му, а и на цялото невероятно видение, което те предизвикаха.

В мислите си настоятелно търсеше докосването му с трескавост, на каквато никога досега не бе смятала, че е способна. Копнееше този великолепен мъж да я милва, пръстите му да покоряват сантиметър по сантиметър тялото й. Но не Кинг от нейните мечти, не вездесъщият герой от нейното минало, а мъжът до нея, чието забележително чувствително лице и пъргави устни въплъщаваха жизнеността и живота.

Мислите й изглеждаха толкова вероломни и неочаквани, че светът се завъртя пред очите й. Пресегна се инстинктивно към чашата с ледена вода пред нея и я пресуши на един дъх. Чувстваше, че цялата гори.

Ели и Крис бяха се заговорили и Кинг прошепна в ухото й:

— Зле ли ти е?

Тя премигна, клепките й затрепкаха като криле на уловена пеперуда. Отговори, без изобщо да се замисли.

— Не! Защо питаш?

— Стори ми се, че пребледня!

Обливат ме вълни, сякаш преждевременно навлизам в критическа възраст, помисли си Клер. Напуши я див смях и едва го задуши — изглежда напоследък всичко вървеше наопаки. Въпреки това не бе склонна да лъже на дребно, дори не постави под въпрос искреното обяснение. Задави се. От гърдите й се изтръгна подобие на кашлица.

Младият лекар се наведе още повече.

— Хей! Сигурна ли си, че си добре?

— Да! — отвърна му.

Чувстваше как потъва в синевата на очите му. Бе станала мека като памук. Позволяваше на магията му да я залее и тя потъваше неудържимо в омайната си слабост.

Гласът му се понесе тихо, очевидно не желаеше да бъде чут от сътрапезниците.

— Предупредих Крис, че не съм убеден, че ще пожелаеш да се присъедините към нас, но той настоя да ви покани. Наистина нямаше смисъл да се редите на опашка. По всичко личеше, че ще има дълго да чакате. Извини ме, моля те…

— Не, Кинг! Не, не! — повтори тя също тъй почти беззвучно. — Не е това. Само си мислех…

— Да?

— Страхувах се да не решиш, че двамата с Крис сме скалъпили тази среща.

Той се намръщи и я погледна искрено зачуден.

— Че защо бих си помислил такова нещо?

Понякога честността има свойството да се проявява докрай, ето защо Клер призна:

— Ами отидох на плажа на Баскинови с надеждата да те намеря там!

— Да, зная! — Откровеността му я изведе от душевно равновесие още повече и изненадата й премина в изумление, когато той добави: — Известно ми е и защо го направи. Мисля, че и двамата сме си изработили сходен стереотип на действие. Но днес се срещнахме наистина случайно. Крис се завърна от важна среща в Ню Йорк и…

Крис чу името си й вдигна поглед.

— За мен ли става дума?

— Тъкмо разказвах на Клер, че пристигаш от Ню Йорк. Отдавна не ми се бе случвало да изляза от болницата навреме, а днес не съм дежурен. Ето как се озовах тук.

— Действително, имаме повод да празнуваме! — възкликна Крис. — Сключих важен договор. Досега фирмата ми печелеше добре, но след новия договор „Шамплейн пластикс“ ще пожъне изключителни успехи до една година. Налице е повод за празнуване поне с бифтек! Какво ще кажете?

— Съгласна съм. Няма да е лошо да има и хайвер, и шампанско — одобрително кимна Клер. — Радвам се за теб, Крис!

— Здраво се потруди нашият приятел — намеси се и Кинг. — Когато пожела да построи фабрика за пластмаси в границите на населеното място, не получи подкрепа от „бащите“ на града. Те го изтласкаха колкото се може по-далеч в покрайнините — в географски и в преносен смисъл на думата. Сега обаче съжаляват. Убедиха се, че успешен и добре ръководен бизнес оказва положително влияние върху целия Лейкпорт. Особено ако сградите са естетически издържани, какъвто е случаят с неговата фабрика. Извинявай Ели, но е възможно да не си съгласна с мен!

— А защо не? — попита невинно младата жена, която в този момент отпиваше от чашата с бургундско вино.

Кинг се подсмихва.

— Представяш ли си какво би казал дядо ти относно идеята да се построи предприятие за пластмасови изделия в рамките на града!

— Но той се пада дядо и на братовчедка ми! — напомни му тя.

Кинг обърна очи към Клер.

— Така де! — поправи се. — Забравих, че и ти си от рода Пармитър!

— Е, не съвсем — вметна неочаквано Ели. — Имам предвид, че баща й напусна нашия град, тя — също. Останалите от семейството ни останаха тук. Естествено е да са по-консервативни в разбиранията си.

— Хайде, хайде! Точно теб никой не може да те упрекне, че си старомодна! — Кинг украси усмивката си с много чар.

Клер бе приятно изненадана от факта, че този човек се оказа способен и на остроумие, и шега. Повечето време тя съзираше в новия Кинг Фарадей крайно сериозен човек.

Ели също видимо се поддаде на очарованието му. Не можеше да я вини — коя жена би устояла на подобно обаяние?!

Младият лекар поведе леко разговора на по-общи теми и следващият час премина много приятно. Свършиха с бифтеците и Кинг предложи да ознаменуват последния успех на Крис с шампанско.

Наляха чашите, той произнесе кратка прочувствена реч, всички се чукнаха и отпиха дружно. Подир това добави:

— А сега да вдигнем тост и за новата победа на Клер!

Крис повдигна изненадано вежди, но лицето на Ели остана непроницаемо като скала.

— Каква по-точно? — попита грубо тя.

— Придобивката на две, скрити доскоро, картини на Моне — провъзгласи тържествено той.

— Какво!

— Моля те, Кинг! — прекъсна го бързо Клер, преди някой друг да бе успял да отвори уста. — Още не съм ги получила. По-точно галериите „Бейли“ все още не ги притежават.

— Но все някой ден това ще се случи, нали? — настоя Кинг.

— Е, да, така е.

— Тогава… Нека картина на Моне да бъде окачена в скоро време в дневната на Клер!

Не оставаше нищо друго, освен да го последват и да пият от шампанското. Клер съзнаваше, че дължи обяснение на Ели, и то не закъсня.

Когато същата нощ двете се изкачваха по стълбите към просторните си спални, братовчедка й попита направо.

— Откъде Кинг е толкова добре осведомен за твоя бизнес?

Клер въздъхна примирено. Не искаше да се задълбочава в подробности, а от друга страна й дотегна неизменно да се съобразява с уязвимостта на приятелката си. От време на време имаше нужда да прекъсне разпита й, но как да го направи, без да нарани чувствата й.

— Той знае твърде малко. Разговорът за картините възникна съвсем случайно. Изглежда и двамата обичаме творбите на Моне.

— Не разбрах, че си се срещала с Кинг! — нацупи се тя.

Клер знаеше, че Ели вече е обзета от най-черни мисли, въобразявайки си, че е била пренебрегната. Преди години братовчедка й се държеше по същия начин. Когато се завръщаше от среща с Кинг, Клер се промъкваше вкъщи през тайния проход, тъй като обикновено закъсняваше след полицейския час, наложен от дядо й. Ели неизменно я пресрещаше будна и жадуваше да чуе къде бяха ходили и какво бяха правили. „Защото самата тя е била влюбена в Кинг!“ Заключението дойде неочаквано и заседна така натрапчиво в мислите й, че Клер замря вторачена в Ели, която в този момент достигна стълбищната площадка на втория етаж и щракна ключа на осветлението. Дали Ели все още бе влюбена в Кинг Фарадей? Не, почти извика на глас Клер. Не е възможно, защото… Любовта има нужда от подхранване. В противен случай полека-лека изсъхва и остава в съкровищницата на спомените.

Но тези думи й бе казал Кинг онзи ден на плажа. Човешките същества не могат да прекарват в състояние на влюбеност с години, защото чувствата угасват. Пламъкът на любовта не трае вечно, трябва понякога да бъде подклаждан. А ако огънят се превърне в живи въглени или се разсипе като изгоряла пенел, нищо не може да го съживи отново! Ели се извърна и я погледна.

— Идваш ли? — попита.

— Да. — Клер изкачи останалите стъпала.

Братовчедка й застанат на прага на спалнята си. Стаята й бе тъмна, от коридора достигаше слаба светлина, която очертаваше сянката й, без да осветява лицето.

— Зная, че не е моя работа дали си се срещала с Кинг. — Говореше като дете, което току-що е получило горчив упрек.

Клер усети смесени чувства на симпатия и раздразнение. Опита да прояви търпение.

— Не съм била на среща. Оня ден излязох с колата до плажа на семейство Баскин и се случи така, че Кинг дойде там. Просто си поговорихме. Тогава стана дума и за картините.

— Кинг никога не е поглеждал друга жена, освен теб! От първия ден, когато те видя! И все още е така. Наблюдавах го как разговаряше с теб в ресторанта тази вечер.

— Не ставай смешна! — Клер стана груба, вече не се съобразяваше дали щеше да я нарани, или не. — Кинг просто се държа прилично, нищо повече!

— Не съм съгласна! — настояваше на своето Ели. — А от начина, по който те гледаше, струва ми се, че и Крис Талмидж не е безразличен към теб. Двамата са добри приятели. Не бива да ги опълчваш един срещу друг!

Клер присви очи и този път не можа да сдържи езика си.

— Може би е по-добре да си гледаш работата! — изсъска тя.

Усети, че Ели зяпва от изненада. Сигурна бе, че сълзите вече напират в очите й и може би кристални мъниста струяха по пълничките бузи на братовчедка й. Веднъж в живота си не даваше пет пари какво ще стане! Никога преди не си бе давала сметка на какво се дължеше преимуществото, което винаги бе имала приятелката й. Сега разбра — може би подсъзнателно Ели караше хората да изпитват жалост към нея. От друга страна вършеше и най-черната работа в домакинството на семейство Пармитър, но това своеобразно робство й осигуряваше звезда в короната. Бе послушната къщовница, която остана да се грижи за престарелите си роднини — още една звезда. Станаха две. А може би бяха цяло съзвездие! В дома на Пармитър съществуваше своеобразен матриархат, който осигуряваше на Ели пълна защита. Никога не й се бе налагало да върши нещо напълно самостоятелно или да се самоутвърждава в живота. В много отношения все още не бе пораснала.

Бушуващият гняв на Клер стихна и тя успя с нежност да се извини:

— Прощавай, не исках да кажа това! Предполагам, че съм преуморена, ти — също. Твърде дълго стояхме затворени вкъщи сами. Само с тъжните спомени. Но никой не бива да се намесва в личния живот на другия. Постъпваме свободно, но — донякъде. Получих урок. Повече никога не бих си позволила да се държа с някого така, както с теб сега…

Клер приближаваше по коридора и почти достигна вратата на Ели. Слиса се, когато чу злостното:

— Винаги си ги мразила, нали!

— Кого? — Озадачи се.

— Дилия и Лоти, баща ми… Прибраха те в момент, когато нямаше къде да се подслониш, но не можа да оцениш техния жест! Винаги си мислела, че си прекалено добра за Лейкпорт или за когото и да било от нас…

— Ели…

— Не ме наричай по име! И аз живях заедно с теб. Ако паметта ти изневерява, то аз помня добре! Върхът на мръсотиите ти бе, когато избяга от Кинг! — възбудата на Ели растеше, Клер чуваше как хриптят гърдите й от задъхване. — Ти се оказа недостойна за този възхитителен мъж! — хвърли в лицето й най-тежкото обвинение, пропито с омраза. — И никога не си го заслужавала, включително и сега! Но ако само помръднеш с малкото си пръстче…

— Стига! — изкомандва Клер. Обърна се с лице към братовчедка си. Сърцето й се бе превърнало в късче лед. Отвърна й с равен овладян глас. — Абсолютно не си права! Обичах семейството си! А твоите роднини бяха и мои, в това число — и дядо. Питаех най-добри чувства към него. Стараех се да го накарам да промени отношението си към мен и да ми прости за това, че съм дете на баща си — неговия син! В края на краищата, така и не успях да го трогна с нищо. Съвсем различно бе с Дилия и Лоти, и чичо Ралф. Те знаеха, че ги обичам, тъй като им засвидетелствах обичта си по много и различни начини, те ми отвръщаха със същото. Къде беше ти, сляпа ли си, че не видя това? А що се отнася до моите отношения с Кинг и защо съм го напуснала, това не е твоя работа! Ако ти самата си била влюбена в него и той не е отвърнал на твоите чувства — това вече пък не е моя работа, освен… ако не започнеш да ме обвиняваш несправедливо! — Клер пое дълбоко дъх. — Избягах от него поради причини, които няма да ти разкрия. Моя тайна е и ще си остане такава. Единствен, който има право да я узнае, е Кинг, но той няма никакво желание за това. Ако щеш вярвай, но е истина! А да настройвам Кинг и Крис един срещу друг не е в моя стил. Не съм непочтена! Възхищавам се от доктор Кинг Фарадей, но харесвам и Крис Талмидж. Иска ми се да считам и двамата за свои приятели, колкото и банално да ти звучи. Щом постигнеш споразумение с Томас Хаскъл, аз ще напусна града. Няма да стъпя повече тук, бъди сигурна! Ето защо няма защо да се тревожиш за взаимоотношенията между тях, тъй като те ще останат тук!

Мина покрай Ели, като само дето не я избута. Братовчедка й протегна ръка, но тя се отскубна и я остави сгърчена и нещастна.

— Клер! Моля те! Ужасно съжалявам! — Разтрепери се и от очите й рукнаха сълзи.

Бузите на Клер също бяха вече влажни, но този път твърдо устоя. Гласът й секна, когато искаше да каже: „И аз много съжалявам!“.

Миг по-късно протегна ръце. Ели се впусна и я прегърна. След това я притисна силно и двете се залюляха, задавени в ридания.

Прегръщаха се повече от минута като две жени, които бяха страдали заедно. Накрая Клер се отдръпна леко и тихо каза:

— Да слезем долу и да си направим какао!

Седнаха в кухнята със зачервени и подути очи и все още мокри лица и се разговориха толкова задушевно, както никога досега — за роднините, за перипетиите в живота им… Стояха до късно след полунощ. Изприказаха всичко, което беше им се насъбрало… С изключение на темата за Кинг Фарадей и причината, поради която Клер го напусна преди четиринайсет години в деня на сватбата.