Мег Хъдсън
Обещание за обич (15)

Петнадесета глава

— Тази вечер ще има фойерверки на плажа на полуострова — каза Ели. — Бил има приятел с лодка, предлага да влезем навътре в езерото и да погледаме оттам? Би било възможно най-доброто място!

Двете закусваха. Клер изпи кафето си, занесе чашата и чинийката на мивката и чак тогава подхвърли през рамо:

— Иди непременно!

— Какво искаш да кажеш? Поканата е и за двете.

Клер се обърна към братовчедка си. Ели се бе променила до неузнаваемост, въпреки че правеше съвсем малко за външността си. Беше си оформила прическа, косата й бе боядисана в светлокестеняво и използваше розово червило, което много й отиваше. Тези малки нововъведения бяха само първата стъпка във вярната посока.

— Мисля, че понякога Бил наистина би желал да остане насаме с теб — изтъкна Клер. — Почти винаги се навъртам около вас. Сигурно му е дошло до гуша от мен!

Ели прихна развеселено.

— Но ти едва дойде от Ню Йорк! Докато те нямаше, Бил и аз излязохме на вечеря два пъти, ходихме в мотела вечерта миналата събота и…

— Не е нужно да ми изброяваш всички места, където сте били. Радвам се, че прекарвате заедно. Откровено казано, забравяш, че той те харесва.

— Не сме нищо повече от добри стари приятели. А ако искаш да знаеш, все още е влюбен в жена си.

— Наистина ли? — изненада се Клер.

Ели кимна важно.

— Винаги носи снимката й със себе си. Оня ден я видях случайно, когато разкопча жилетката си на вечеря. Между впрочем, още не е свалил и венчалния си пръстен. Не си ли забелязала?

Странно, но не бе обърнала внимание. Всъщност, изобщо не бе концентрирала мисълта си върху Бил Еджърли, когато той се случеше наблизо, въпреки че определено го харесваше.

— Вероятно го прави по-скоро по навик.

— Но ти не носиш своята златна халка!

Клер сведе поглед към ръката си.

— Наистина, но беше на пръста ми почти цяла година след смъртта на Филип. Един ден реших, че трябва да я оставя. — Обърна се и се залови да плакне чашата, от която бе пила кафе.

В живота на Клер бе навлязъл мъж, който силно я заинтересува. Бе първият след кончината на съпруга й. Махна брачната халка, защото й се стори единствено правилното решение. Връзката им обаче не беше удачна и тя сложи край на взаимоотношенията им, като предложи да си останат само приятели. Изпитваше удоволствие от случайните сексуални контакти, но не желаеше да се обвързва. Винаги, когато се почувстваше самотна, неизбежно стигаше до мисълта да свърже съдбата си с някого и тогава на хоризонта изплуваше облаче на съмнение. Не — цяла флотилия от мрачни спомени!

Тогава ли си спомняше за Кинг? Дали този красавец бе невидимата бариера, която не й позволяваше да пристъпи към пълно себеотдаване на друг мъж — и сексуално, и духовно?

Клер бе се посветила на Филип. Обичаше го, отчасти поради благодарността си, задето я бе приютил в момент, когато бе напълно отчаяна и се нуждаеше от подкрепа. В замяна го дари с любовта си и му отдаде цялото си същество. Но това бе съвсем различно от отдаването на Кинг, което се случи предишния ден!

Стисна силно очи и опита да заличи спомените от паметта си. Зад нея Ели прояви нетърпение.

— Съвсем честно казано, предпочитам да дойдеш с нас… освен ако нямаш ангажимент с Кинг!

За съжаление нямам уговорена среща! — помисли с тъга. Отново го извикаха в болницата по спешност. Спомена й само, че се надявал по-малко от местните дечурлига да отскочат до Канада, за да си купят бомбички за фойерверки. В противен случай залата за спешни случаи би се напълнила, преди да завърши тържественото честване на четвърти юли. На раздяла тя му пожела спокойно прекарване на празника, а той отвърна, че би бил радостен, ако наистина минеше толкова мирно и тихо.

Без да има време да обмисли по-задълбочено, от устата й се изплъзна:

— Ели, ако си сигурна, че Бил няма нищо против, бих се радвала да ви придружа.

Приятелката й засия.

— Може би е по-добре, ако приготвя някой и друг сандвич. Бил не спомена да нося каквото и да било, но…

— Нека оставим този път да командва той — посъветва я братовчедка й. — По всяко време можем да купим нещо по пътя, ако стане нужда. Ресторантът на „Шамплейн Мол“, в който ходихме, вероятно ще бъде отворен, а там правят превъзходни „аламинути“.

Представи си как Кинг дъвче един от сандвичите, които бе купила за пикника на плажа, и се опита да прогони видението от паметта си. Закле се, че няма да позволи натрапчиви мисли за Кинг Фарадей да съсипват празника й.

Приятелят на Бил притежаваше красив катер със закрита кабина. Двамата мъже, Клер и Ели се качиха на борда от крайградското пристанище. Потеглиха бавно из езерото и накрая хвърлиха котва в сянката на близкия до брега остров. Освен тях пътуваха поне още дузина пасажери и някои от тях се пуснаха да плуват. Двете братовчедки не носеха бански костюми. Във всеки случай Клер се задоволи да се изтегне на шезлонг на горната палуба и да наблюдава останалите, посръбвайки джин с тоник.

Един рус мъж се гмурна във водата от площадка, която бе близко до нея. Косата му блестеше на слънцето и Клер неволно я сравни с тази на Кинг. Той наистина не й излизаше от ума през целия ден чак до вечерта, когато хвърлиха котва недалеч от полуострова.

Веднъж празнува Четвърти юли с приятели. Ядоха пържена в масло царевица. Тя се оплеска цялата. Кинг я закачаше и по едно време я целуна по устните, след това произнесе натъртено: „Не зная как си по-вкусна — с подправки или без!“.

Постепенно се свечери. Фойерверките покриха с огнени дири безбрежното небе, където ниско надвисналата сърповидна луна беше само безучастен зрител. Клер възклицаваше на глас редом с останалите при възхитителната гледка на пръскащите се с трясък розетки, преливащи в зелено и червено, както и при вида на сребърните звезди с опашки, досущ като създадени от човешка ръка комети. В тези мигове копнееше Кинг да бъде до нея, за да го хване за ръката. Липсата му предизвика у нея почти физическа болка.

Дежурството на Ели в санитарния магазин на болницата бе на следващия ден и тя започна със стандартните си за случая извинения. Клер, както винаги, каза, че нямаше нищо лошо, ако поостанеше сама и продължи с описването на вещите.

Позагуби известно време да напише няколко маловажни писма, които трябваше да изпрати много отдавна, и накрая влезе в Оркестрантската зала и започна да описва съдържанието й. На стената висяха няколко картини и тя отбеляза накратко имената на художниците и сюжетите. Реши да се свърже с Брент. Той можеше да направи справка в библиотеката на галерията за евентуалната стойност на платната.

Съсредоточи вниманието си върху рисунка на езерото Шамплейн, в далечен план бе изобразена веригата от планини Грийн Маунтънс. В този момент входната врата хлопна. Почти със сигурност картината бе дело на някой местен художник, но подписът в ъгъла й бе напълно непознат. Творбата изглеждаше доста стара, но това още нищо не значеше.

След като стигна до този извод, се обърна. Очакваше, че Ели е напуснала по-рано санитарния магазин, какъвто обичай имаше понякога. Но на прага стоеше изправен Томас Хаскъл!

Младата жена се слиса, точно него очакваше да види най-малко. Изглеждаше по-едър и груб от всякога досега. Карираните му шорти откриваха месести космати крака. По пълното му тяло и огромно шкембе бе се опънала пропита от пот фланелка. Навън все още жареше непоносимо, а той очевидно не понасяше добре високите температури. Лицето му бе зачервено, а челото — запотено. Причината бе не само топлината. Най-вероятно е пил, помисли си с безпокойство Клер и застана нащрек. И без да е пил, с него не може да се говори!

— Е-е! — провикна се весело той. — Мислех, че ще заваря момичетата вкъщи. Крайно време е тримата да поговорим, без да ни се пречкат онези копои на закона! Къде е Ели? — Огледа се наоколо.

Тя се поколеба. Хвърли бърз поглед към стенния часовник и се увери, че показваше само три часа следобед, а Ели се връщаше обикновено не по-рано от пет. Реши да не информира за това натрапника. Започна да шикалкави.

— Наложи й се да поизлезе за няколко минути. Ще се върне скоро.

— Много добро! Всъщност, точно с теб исках да си поприказвам. — Огледа се пак. — Нямаш ли някоя студена бира под ръка?

— Бира има в хладилника — отвърна неохотно тя.

Хаскъл кимна.

— Води ме!

Отново понечи да му отвърне остро, че той знае пътя до кухнята достатъчно добре. Вместо това тръгна пред него, нервирана, задето я следваше по петите. Даже й се стори, че усещаше топлия му дъх във врата си. Сърцето й се сви от лепкав страх и се приготви да извика, ако той я докоснеше.

Извади бира от хладилника, отвори я и я връчи на мъжа до нея.

— Чашите са в бюфета — напомни му, въпреки че той знаеше отлично.

— Нямам нужда от чаша. — Той се разположи разкрачен до кухненската маса. Пи няколко глътки и избърса уста с опакото на ръката си. — Ще пийнеш ли и ти една?

— Не — отвърна. След това, стараейки се да заглади впечатлението от резкия си отказ, по-меко добави: — Преди малко изпих едно айскафе.

— Навън е горещо като в пъкъла — рече Томас. — Трябва да поемаш течности, за да поддържаш тялото си.

Още едно изкушение! На Клер й беше на езика да го скастри да си гледа работата. Мъжът я наблюдаваше от смущаващо близко разстояние.

— Няма ли да седнеш? Трябва да обсъдим някои неща.

Младата жена седна и се опита да не мърда неспокойно.

— Какво имаш да ми кажеш?

— Няма причина двамата с теб да не постигнем споразумение!

Изявлението трябваше да я накара да се отпусне с облекчение, но шестото чувство я накара да не притъпява бдителността си. Опипа почвата предпазливо.

— Вече говори ли с Ели за това?

— Не, по дяволите! — извика той грубо. — Онзи приятел, Еджърли, я върти на малкия си пръст! Всеки глупак може да се убеди в това. Така адвокатите изкарват пари. Ще удари кьоравото, ако тримата стигнем до съд!

— Не мисля, че Бил иска повече от мен или братовчедка ми да се съдим — противопостави се тя, без много да му мисли. — Той ще защити по най-добър начин интересите на Ели, това е всичко.

— А защо пренебрегваш своите интереси? Имаш не по-малки права от нейните. — Махна широко с ръка. — Дявол да го вземе, баща ти остана измамен от стареца Пармитър! Какво те е еня тогава дали тя ще получи своя дял? Що се отнася до мен…

— Да? Какво? — попита предпазливо.

— Грижих се за Лоти, когато бе съвсем изкукуригала — продължи пресипнало и не остана и сянка от съмнение, че бе пил доста, преди да намине. — При това — сравнително дълго време. Бе безпомощна като бебе. Даже не можеше да яде или да се изкъпе самостоятелно. Имаше ли някой, който да я подкрепи? Питам теб! Защо твоята скъпа братовчедка не си мръдна пръста, за да й помогне?

— Не можеше — възрази Клер. — Баща й беше болен по същото време, а трябваше да се грижи за домакинството и да ръководи оркестъра.

— Оркестърът! — изпръхтя. Томас. — Мога да кажа някои неласкави слова за това й занимание, но ще ги спестя. Същото ще направя и относно скъпия ти дядо и божествената леля Дилия, както и за чичо ти Ралф, който бе проклет от Бога паразит! — Лицето му почервеня като домат. — Виж, както казах вече, двамата можем да уредим този мръсен проблем. Ще се погрижим Ели да вземе справедливо своя дял и ще кажем на адвокатите да вървят по дяволите! Какво ще кажеш?

— И дума да не става!

Тя се изправи и потърси по-сигурно място, като отстъпи назад към хладилника. Отгоре имаше кана със студен чай, останал от онзи ден. Вероятно вкусът му вече бе се развалил, но въпреки това тя си наля чаша.

Постави каната на мястото и в този момент чу изскърцване на стола. Обърна се чевръсто и видя как Томас се надига тромаво на крака и залита към нея.

— По дяволите, Клер! — промърмори. — Прояви малко внимание към мен! Вече не си малко момиченце, а истинска жена!

Бе хваната в истински капан! Гърбът й опря умивалника, а той я доближи дотолкова, че тя усети дъха му. Вонеше на бира и уиски и от това й се повдигна. Искаше да избяга, но нямаше накъде. Студът от емайла на мивката проникваше през тънката й блуза.

— Много ти се моля, Томас… — предупреди го.

— „Моля ти се, Томас!“ — повтори подигравателно. — Това вече го чух веднъж преди години, помниш ли? Но сега нещата се промениха! Тогава ме заплаши, че ще ме обадиш на Лоти! А сега на кого ще се оплачеш? На Ели? — Хвърли предизвикателство в лицето й, надсмиваше й се.

Мислите й заскачаха лудо. Само една погрешна стъпка и щеше да го изкара от равновесие! Бе многократно по-едър и по-силен от нея, можеше лесно да я обладае с груба сила. Единствената й надежда бе да се спогоди някак си, но каква сделка можеше да сключи с полупиян параноик?

„Вероятно прекалено сгъстявам краските!“ — упрекна се тя. Усети, че у Хаскъл все пак имаше нещо по-различно в сравнение с онзи път, когато прекрати опита си да я изнасили! Тогава почувства някаква жестокост, а сега тази му черта изпъкваше съвсем очевидно. Бе потенциален садист… И само един Бог знаеше как съчетаваше това със секса. Клер се сви страхливо и в отговор Томас се разсмя, оголвайки покафенели от тютюна зъби. Той облиза с език изпръхналата си горна устна. Стисна с ръце раменете й.

— Томас, моля те! — промълви тя.

Топлият му дъх биеше в лицето й. Гласът му прегракна.

— Не зная с какво така сатанински ме възбуди, когато беше шестнайсетгодишна. Желаех те силно, по дяволите! Ако не бях така дяволски сигурен, че щеше да ме издадеш на Лоти, щях да те обладая. В продължение на толкова години мечтаех за плътта ти, Клер! И за очите ти. Гледаш хората отвисоко и слагаш човек на мястото му, без дори да обелиш дума! Искам да разкъсам студенината, да те накарам да чувстваш, по дяволите! Желая да съм вътре в теб! Разбираш ли какво имам предвид?

Стискаше я все по-силно. Лицето му почервеня още повече. Започна да диша дълбоко и тежко. Внезапно на Клер й хрумна, че той може би бе на прага на инсулт или инфаркт.

Заизвива се в ръцете му. Опита да освободи поне едната си ръка, за да може да достигне чашата, с чай с лед и да я лисне в лицето му. Вероятно щеше да сполучи да избяга, за да потърси помощ. О, Господи! Как би си плюла на петите!

Томас се изсмя отново и изръмжа:

— Така само ще те заболи по-силно! Не се лишавай от удоволствието!

С тези думи я притисна към мивката с огромното си тяло и с животинска сила впи устни в нейните. Клер започна да се бори с всички сили. Риташе го отчаяно по пищялите и когато той за момент вдигна устни от нейните, тя го ухапа по брадичката така яростно, че зъбите й оставиха кървави следи.

Мъжът изруга високо. Приклещи я с пръсти сякаш впи железни нокти. Клер почувства мъртвата му хватка и изкрещя.

— Пусни я, Хаскъл! — извика някой от прага.

Нападател и жертва се стъписаха. Томас се обърна към посоката на гласа по пиянски зашеметен.

Клер срещна изпепеляващия поглед на сините очи на Кинг Фарадей и се уплаши от кипящия му гняв.

Лекарят заплашително скъсяваше разстоянието между себе си и насилника, без да го изпуска от поглед.

— Махай се по дяволите, Хаскъл, и да не си стъпили повече тук. Следващия път ще те пратя в болница и дори аз не ще мога да ти помогна!

Младата жена не дочака развръзката. Изхвръкна през кухненската врата, изтича през градината, влетя в куклената къща и се хвърли на малкия люлеещ се стол. Люшна се напред-назад със сключени на гърди ръце. Сълзи потекоха като поток по лицето й.

Спасителят й я намери свита в същата поза. Не бе влизал на това място от четиринайсет години и не възнамеряваше да го посети отново. Само зърна окаяната нещастница и едновремешните преживелици връхлетяха паметта му. Какъв глупак се оказа, че отричаше пред себе си неопровержимия факт на съществуването на миналото! Спомените му се нижеха толкова ярки и горчиви, че той трудно разграничаваше минало и настояще!

В миниатюрната стая се чувстваше като великан, нахлул в обиталището на джуджета. Направи само крачка и се озова до Клер. Вдигна я на ръце и нежно положи главата й върху рамото си. Тя зарови лице и продължи да плаче. След малко риданията й стихнаха. Той избърса сълзите й и започна да я целува по мокрите клепачи.

— Моля те, не плачи повече! — прошепна той. — Онзи тип не заслужава това!

— Какво чудовище само! — изхълца Клер. — Ако ти не бе наминал, щеше да ме изнасили!

— Зная! Зная…

Известно му бе, че само миг по-късно едва ли щеше да се удържи да не убие Томас Хаскъл. Опита да изглежда спокоен.

— Няма да се върне! Поне — не сега.

— И аз съм убедена в това — той е страхливец! — Погледна го с насълзени очи. — Но ако ти не беше се случил наблизо…

— Идването ми не е случайно — поправи я. — Бях служебно ангажиран до шест сутринта и днешният ден ми е свободен. Върнах се в къщи, спах няколко часа, след това си спомних обещанието си да дойда да видя и останалата част от сервизите от китайски порцелан. Спомняш ли си за картонената кутия, за която говорихме последно? Сигурно вече ти е под ръка.

— Вероятно е в мазето — отговори с половин уста тя.

Кинг се почувства потиснат от тясното пространство.

— Имаш ли нещо против да излезем оттук?

— Никога не си харесвал куклената къща, нали? — Гласът й прозвуча прочувствено.

Мъжът се усмихна насила.

— Неправилно поставяш въпроса. — Опита да направи компромис, за да избегне истината. — Прекалено съм голям за това място, това е всичко.

Клер дори се засмя, но усмивката й помръкна, още като тръгнаха заедно по алеята към къщата. Преди да влязат, поколеба се и запита:

— Как мислиш, дали Томас все още се навърта наоколо?

— Гарантирам ти, че е потърсил убежище в най-близкия бар!

— Да, навярно си прав. Но дори да е така, не бих желала да остана тук точно сега. Имаш ли нещо против, ако отложим търсенето на сервиза от китайски порцелан за друго време?

— Не. А защо да не излезем с колата и да намерим някъде да хапнем щрудел. Изведнъж ми се дояде!

Клер тъкмо си мислеше, че той като нищо можеше да й предложи да отскочат до плажа на семейство Баскин, за да поплуват, и не бе сигурна как би откликнала на такава покана. Споменът за следобеда, който прекараха на това място, бе още пресен в паметта й. Не че можеше да се случи същото, но да идеше пак там с Кинг щеше да бъде необикновено преживяване. Прекъсна безплодните си мисли.

— Чудесно предложение! Дай ми само минутка да се преоблека.

— И така си добре — увери я Кинг.

— Не! — Настоя тя. — Наистина бих желала да изляза с друга блуза!

Не му обясни защо, но предположи, че той щеше да се досети. Томас Хаскъл опита да я изнасили, докосвайки именно тия дрехи, и въпреки че й бяха любими, тя знаеше, че повече никога няма да ги носи.