Елизабет Неф Уокър
Симптоми на страстта (8)

Глава осма

Когато Нан се появи пред магазинчето на ъгъла, откри, че колата на Стив вече е там. Ръмеше и той беше вдигнал гюрука, така че тя не успя да забележи израза на лицето му. Щом се приближи, той изскочи от колата и избърза да й отвори вратата. Изобщо и не понечи да я докосне по някакъв начин, даже да я подхване за лакътя, както му беше обичай. Нан се намести на ниската седалка и затвори вратата.

Никой от тях не каза нищо, докато той палеше мотора. Едва след като колата се отдели от бордюра на тротоара, Стив се обади:

— Бих бил щастлив да те взема от дома ти, Нан.

Тя се загледа в сградите, покрай които преминаваха, мислейки какви думи да подбере, за да му отговори.

— Не съм споменавала вкъщи какво се случи днес в болницата. Не съм им казвала кой ми подари колието. Позволих си две малки лъжи заради семейното спокойствие.

— Което не е в твоя стил. Защо просто не им разказа всичко?

— Нали? Ами, вижте, мамо и татко, в голяма беда съм, защото една пациентка ме видя как се натискам на работното си място с оня приятел, с когото дойдох да ви посрещна на летището. Същият, с когото въпреки че не ходя, ми подари онова скъпоструващо колие, което забравих да сваля, преди да се прибера вкъщи — каза Нан и поклати отрицателно глава. — Щеше да е изключително глупаво да го направя, Стив. Не мога да разбера защо допуснах нещата да отидат толкова далеч, но съм решила тази вечер да приключа с всичко това.

— Не говори така. Не и преди да сме разговаряли по този въпрос.

Той изви и пое към моста Голдън гейт.

— Къде отиваме? — попита Нан.

— У дома. Виж, след като не можем да поговорим у вас и след като ти най-вероятно не би искала да те видят в някое заведение с мен точно сега, къде другаде бихме могли да отидем?

Обхвана я особено чувство на възбуда, когато разбра, че отиват в неговия дом.

— Останах с впечатление, че там няма никакви мебели?

Освен може би легло?

— Няма наистина. Сдобил съм се обаче с голямо количество от онези огромни възглавници, върху които можем да седнем, и дърва за камината. Няма да се почувстваш неудобно.

Не от това се притесняваше Нан. Сега беше време да каже нещо, ако смяташе да откаже, но тя не изрече нищо. Движението по моста беше минимално и докато преминаваха, Нан остана извърната към прозореца от своята страна, загледана към познатите очертания на града, окъпани в ситния дъжд, загадъчни и интригуващи.

След като колата се понесе по наклона, водещ към тунела, тя извърна глава и погледна към Стив. Той караше със съсредоточено изражение на лицето — движещият се точно пред тях огромен камион изведнъж беше намалил. С трениран жест Стив моментално намали скоростта, след това натисна газта и го задмина. Макар да бяха навлезли в тунела, чистачките все така продължаваха да работят. Кръгчетата светлина от фаровете потрепваха пред колата.

— Разкажи ми какво се случи след като си тръгнах — попита Стив.

Нан описа лаконично случилото се. Тя усети вълнението му от разказа й, ръката му пусна ръчката за скоростите към нея и лекичко докосна нейната ръка.

— Много съжалявам — промълви той. — Ще говоря с Марк и ще му обясня, че е било по моя вина.

— Не — възрази Нан решително. — Не му казах с кого съм била, защото не искам никой да го узнае. Не смятам, че ти си по-виновен от мен.

— Подобно нещо досега не бяхме правили — не трябваше да те карам да влизаме в онази стая. Глупаво от моя страна.

— Глупаво и от моя, и от твоя страна. Не трябва повече да се виждаме, Стив.

Той отново лекичко стисна ръката и, после отмести своята и улови ръчката.

— Не мисля, че това е логичното решение, Нан. Ние просто играехме, така да се каже, и играта беше доста вълнуваща. Не мисля, че има причина да не опитаме да се държим като всички други и да не започнем да си определяме срещи. Има ли такава причина?

— Има. Аз току-що приключих с една връзка, само преди няколко седмици. Не бих искала да се забърквам веднага в нещо подобно.

За миг той запази мълчание, изглежда размишляваше над думите й, може би се вслушваше в собствената си реакция. Най-накрая каза:

— Но между нас се появи нещо, Нан.

— Нищо, на което не би могло да се сложи край още днес.

Нан не беше сигурна дали сама си вярва на последните думи. Това би трябвало да е истината. И всъщност, не беше ли странно, че една връзка би могла да започне по такъв начин, както се бяха сложили отношенията между тях? Защо бяха толкова предпазливи и толкова страстни едновременно с това? Тя въздъхна и предпочете да мълчи през останалата част от пътуването.

Стив паркира колата в изцяло изградения от дърво гараж, после излезе и заобиколи към нейната страна, за да й помогне да излезе. Външното осветление автоматично се задейства, след като приближиха къщата до задната врата. Стив извади ключа — такива модели вече не се изработваха, пъхна го рязко в ключалката, завъртя и вратата веднага се отвори. Нан се озова в кухня, която явно отдавна не беше ползвана, постлана със стар линолеум и само с една гола крушка над мивката.

— Ремонтът доста е напреднал — опита да се пошегува тя.

— Всъщност отнема доста повече време, отколкото бях очаквал — призна Стив. — Освен тук, навсякъде вече е боядисано. Просто не мога да реша как да обзаведа кухнята.

— Може би защото никога не ти се е налагало да вършиш нещо в нея.

Нан съблече шлифера си и го метна върху плота, предполагайки, че в тази къща едва ли ще намери по-подходящо място за него. Последва Стив в трапезарията — подът беше намазан с уретан, стените над ламперията бяха боядисани в бяло, полилеят беше чудесен, но нямаше никакви мебели.

— В тази къща навремето трябва да са викали майстор — дърводелец. Не си ми споменавал, че е в такъв стил. Много е красиво тук, Стив.

— След като семейството ти си отиде, щях да те моля да ми помогнеш в избора на мебели. Затрупан съм с купища каталози, нямам нищо против да посетим и някои мебелни къщи. Единственият ми проблем е, че след като известно време непрекъснато гледам мебели, всички започват да ми изглеждат еднакви.

Той я изгледа въпросително, но Нан се престори, че не е усетила поканата в думите му. Стив сви рамене и пое по коридора към голямата всекидневна.

Остави лампите незапалени и побърза веднага да й покаже чудесния изглед към залива и Сан Франциско. Макар да валеше, гледката беше смайваща. Нан се приближи до огромния прозорец и застина на място, завладяна от магията. Усети Стив да застава зад нея.

— Страхотно е, нали?

Тя кимна, без да може да каже нито дума. Сан Франциско никога не й се беше струвал така мамещ с красотата си, Нан никога по-рано не се беше чувствала така дълбоко развълнувана от притегателната му сила. Но не беше само заради гледката. Усещаше топлината, излъчваща се откъм Стив, и знаеше, че всеки момент може да се озове в прегръдките му. Сега бяха и на такова място, където никой не можеше да ги види, където не можеха да бъдат прекъснати. Възбудата като че пропълзя в тялото й и тя усети гърлото си стегнато. Не смееше да помръдне от мястото си.

— Ще запаля камината. А да запаля ли и лампите?

— Не.

Тя не се извърна, но го чу да отмества паравана пред камината, след това да къса хартия. Остана все така загледана навън, хипнотизирана от гледката и от силните чувства, завладели тялото й. Подобно нещо досега не й се беше случвало. Винаги беше успявала да владее емоциите и желанията си.

Беше имала няколко приятели и с всеки един от тях сексуалната й връзка беше много добра. Нямаше нищо обаче, което да излиза извън контрол. Целувките водеха към милувки, а милувките към сексуална възбуда. Този копнеж, тази неотложна нужда, породена от самото присъствие на Стив, не й бяха познати. Само да се озовеше в една и съща стая с него или в една и съща кола с него и тялото й се опваше като тетива, готово всеки момент сякаш да се скъса от напора на силата, която я владееше.

Нан не вярваше, че между двама души, които едва се познаваха, можеше да се появи подобно всепоглъщащо сексуално привличане. Тя си мислеше, че едва след като се влюбиш в някого, се появява и сексуалната тръпка, а после започва и да нараства. Доколкото имаше познания по този въпрос, точно така би трябвало да се развиват нещата. Не и да се стига до тази възбуда, излизаща извън рамките на обикновеното.

— Чувствам се като котка в любовния й период — прошепна тя на прозореца.

— Така ли се чувстваш? — обади се Стив, също шепнейки, точно зад гърба й.

Ръцете му я обхванаха през кръста, давайки й нужната й в този миг опора, без да имат други намерения.

— Това е естествена човешка нужда, Нан. Тя не би могла да те доведе до самоунищожение.

— Ще ме заведе обаче в неизвестното. Никога по-рано не съм се чувствала по този начин. Може би мъжете всеки път изпитват подобни чувства. Ако е така, започвам да ги разбирам по-добре.

Стив подсмръкна.

— Не се чувстват винаги по този начин. Повярвай ми. Понякога им харесва мисълта, че биха могли да изпитат подобно нещо.

— Значи сега ти не се чувстваш така.

В отговор тя чу сподавено ръмжене. След миг Стив каза:

— Не съм казал такова нещо. Просто бих искал да ти обясня, че това, което изпитваме и двамата, е нещо напълно обичайно. Доколкото аз знам.

Нан потрепна — безпокойството й се усилваше.

— Какво чувство изпитваш сега, Стив? Ами какво чувство изпитвам аз?

— Че трябва да се любим. Че направо ще експлодирам, ако не те взема в прегръдките си, ако ти не ме помилваш, ако няма да имам възможност да се докосна до всеки сантиметър от тялото ти. Искам да се слея с теб, да се освободя от възбудата, която преминава през тялото ми като статично електричество. И мисля, че и ти се чувстваш по същия начин, Нан.

Тя простена и се отпусна в прегръдките му. За миг Стив и Нан останаха притиснати един до друг, привиквайки с мисълта, че наистина се канят да удовлетворят копнежа, изгарящ и двама им. Тя чуваше пращящия зад тях огън и виждаше отразени в прозореца танцуващите му пламъци. Извърна се с лице към Стив и вдигна устни за целувка.

Всички досегашни целувки бяха водили именно към тази целувка, след която тя се почувства готова да отстъпи пред силата на чувствата, които я владееха изцяло. Устата й се отвори под настойчивостта на езика му, пред жадните му устни, за изгарящата я влага на все по-разпалващото се негово желание. Усети се до такава степен привлечена от Стив, че се чувстваше вече безсилна да се отдели от него. Знаеше, че и той се чувства прилепен като с магнит към нея, не удържал на привличането между тях и на властта, която тя имаше над желанията му в този миг.

Телата им се притискаха все по-силно едно в друго. Навсякъде, където се докосваха — в областта на гърдите, слабините и бедрата й, Нан имаше чувството сякаш между тях прескачат искри. Макар и със затворени очи, тя усещаше и потрепването на огъня в камината — като че двамата със Стив се къпеха в магическата му светлина. Тялото й се изпълни с нежност и очакване. А неговото беше толкова солидно, така непоколебимо и изпълнено с обещания. Тя спусна ръце надолу и, усетила твърдостта на хълбоците му, го притисна към себе си.

— О, Боже — прошепна той, заровил лице в косите й. — Мислиш ли, че без дрехи ще ти стане студено?

Нан се отдръпна леко от него и започна да разкопчава блузата си, поклащайки глава, за да му даде да разбере, че предпочита сама да стори това. Свали блузата си, после и полата си, загледана в него и с гръб към камината. Той я наблюдаваше с изражение, което говореше, че е разочарован, защото сам не е свършил това. Нан свали обувките си, след това и чорапогащника си и се поколеба как да постъпи по-нататък. Не за да удължава неловкото положение, а за да посъбере малко кураж да застане гола пред този мъж, когото не познаваше много добре.

Тя преглътна нервно, протегна ръце назад и разкопча сутиена си. Той веднага се плъзна надолу, Нан го улови и го постави върху дрехите си. После свали и бикините си, въздъхна и погледна Стив сякаш искаше да му каже: Ето ме! Никога досега в момент като този не й беше идвало наум колко съблазнително може да бъде тялото й, колко стегнати са гърдите й и колко дълги са краката й. И с каква готовност очаква да се слее с мъжа срещу себе си. Възбудата пропълзя още по-силна в тялото й и тя отново усети гърлото си стегнато.

Стив не помръдваше от мястото си, поглъщаше широко отворените си очи разкрилата се пред него гледка. Сякаш не беше много сигурен дали да я докосне или просто да й се любува.

— Колко си красива — изрече той дрезгаво. — Още не мога да повярвам, че си тук, пред мен, така съблазнителна. Толкова силно те желая, Нан. Искам да те любя.

— Да.

Той бавно съблече ризата, панталоните, потника и шортите си. И застана пред нея гол и привлекателен, изгаряш от желание. Нан, едва потиснала желанието си да го докосне, остана загледана в играта на пламъците върху излятото му като от бронз тяло. След това, като по негласно споразумение, те се приближиха един към друг и се притиснаха — усетиха се близки, защото телата им вече се бяха опознали от прегръдката до прозореца.

Гърдите й се докоснаха до твърдите косми по гръдта му, а слабините й усетиха възбудата на пениса му. При всяка милувка те опознаваха формата и очертанията на телата си, жадно поглъщаха получените по този начин — толкова нов и едновременно толкова стар — знания. Със съзнанието, че това е кулминацията на кратките им срещи и откраднатите целувки през изминалата седмица. Ако не мозъците им, то поне телата им като че бяха предусещали, че ще се стигне именно до това, което се случваше в момента.

Стив я поведе към възглавниците, разположени пред камината — бяха толкова огромни, че приличаха на малки пухени легла. Нан легна първа, след това го наблюдава как и той се сниши до нея, като не преставаше да я милва. После Стив започна да покрива с целувки цялото й тяло — нали беше казал, че иска да се докосне до всеки сантиметър на тялото й. Нан се отдаде изцяло на насладата от усещането за близостта му и настойчивостта му. Устните му погалиха лицето й, шията и раменете. Езикът му описваше кръгове около гърдите й, устните му поемаха зърната й и той ги всмукваше.

— Нан имаше чувството като че се опитва да я всмуче цялата в себе си. А стоновете, които тя издаваше, караха тялото й да потреперва.

Стив продължаваше с устни да изследва тялото й. Спусна се надолу към кръста и, по протежението на дългите й крака и чак до върховете на пръстите й. После пое обратния път до мястото, където възбудата й беше най-силна. Усещаше как търсещият му и милваш, език, хапещите и жадни устни приближаваха. Нан почувства как напрежението у нея нараства и сведе поглед към него.

Той й се усмихна — очите му блестяха, изпълнени с копнеж и с лек натиск я накара да се извърне на хълбок.

— Не бих искал да пренебрегна нито един сантиметър от тялото ти — каза той и устните му повториха пътешествието си, този път по гърба й.

В същото време ръцете му я погалиха по раменете, след това се устремиха към гърдите, спуснаха се надолу към кръста, по краката, след това се спряха там, където тя най-много се нуждаеше от него. Нан се извърна към него и каза:

— Не зная колко още бих могла да издържа всичко това.

— Не мисля, че ще се наложи да чакаш дълго.

Той притисна устни в нейните, сложи ръце на гърдите й и се надвеси над нея, после се сниши и с едно енергично движение проникна в нея. Възбудата я връхлетя с нова сила, този път усещането на Нан бе сякаш е достигнала някаква бариера. Имаше чувството, че ако не я премине, направо ще експлодира. Стив хвана зърното й между пръстите си, задвижи ги напред-назад, напред-назад, в това време тялото му се залюля в същия ритъм, напред-назад, напред-назад, докато Нан не нададе вой в мига на най-върховно удоволствие, поразена от чувството на освобождение, което изпита.

— О, Боже — изстена тя. — О, Стив!…

Усети, че не би могла да изрази ясно какво чувства и се остави да бъде носена от вълните на екстаза, до който беше достигнала. Стив в това време я наблюдаваше изумен и радостен заради нея.

Сега Нан се раздвижи, за да се погрижи за неговото удоволствие. Тя го притисна в прегръдките си и задвижи тяло в ритъма на пулсиращото си сърце. Удивление и възторг се изписваха последователно на лицето му, докато най-накрая и той достигна кулминацията и потрепери в мига на изумителното по своята сила освобождение, което като че го връхлетя с все сила.

— О, Боже, Нан — прошепна той.

Останаха дълго време с преплетени тела, почти без да разговарят. Нан просто се отдаде напълно на усещането, че е с него. Сега вече знаеше какво е да чувства тялото му така близко до нейното, вдъхваше мириса на косата му, опияняваше се от вкуса на устните му, оглеждаше се в дълбините на очите му.

Лицето му като че непрекъснато менеше изражението си, обляно от светлината на танцуващите в камината пламъци — всеки път Нан жадно попиваше всяка нова конфигурация, която те успяваха да сътворят. Светлини и сенки редуваха отраженията си върху телата им сякаш в ритъма на някаква недоловима от човешкото ухо мелодия, която със сигурност обаче ги изпълваше с копнеж и опиянение. Нан помилва Стив по ръката, след това спусна галещи пръсти надолу по гърба му. Притисна глава към рамото му, а той я притисна още по-силно в прегръдките си.

— Студено ли ти е? — попита я той.

— Не.

Как можеше да й е студено, след като беше като залепена за горещото му тяло? Колко просто и естествено щеше да бъде, ако можеха да останат така завинаги. И колко невъзможно бе да го направят.

— Аз наистина трябва да си тръгвам — обади се отново тя и въздъхна. — Когато се прибера, всички вкъщи сигурно ще са си легнали.

— Толкова по-добре, бих казал.

Тя, усети, че той се усмихва. Да, наистина би било по-добре. Нан се размърда и нежно го целуна.

— Беше прекрасно, Стив. Благодаря ти.

Той я погали леко по носа.

— Можем много скоро да го направим отново.

— Ммм — измърмори тя и рязко се отдръпна от него. — Утре и двамата сме на работа.

Той с неохота отпусна прегръдката си и тя стана. През цялото време, докато Нан се обличаше със също толкова поривисти и енергични движения, както се беше и съблякла, и също както тогава чувстваше известно неудобство, Стив не помръдна от мястото си. След това скочи и бързо навлече дрехите си под внимателния и поглед.

— Струва ми се, че си нещо като Пепеляшка, която трябва да върна вкъщи преди дванадесет — каза той с колкото шеговит, толкова и сериозен тон.

— И, разбира се, всички ще ме усетят кога се прибирам, няма обаче да започнат да ме разпитват веднага. Да побързаме, докато колата ти не се е превърнала в осем малки мишлета, с които ще се чудя как да се прибирам.

 

 

Едва след като пресякоха моста Голдън гейт, преминаха няколкото улици, които ги деляха от блока, в който беше апартаментът й, Нан започна да говори. В началото тихо, но по-нататък всеки негов опит за протест само укрепваше решимостта й да не се отказва.

— Знам, че ще ти се стори налудничаво, Стив. Но има хиляди причини, поради които мисля, че няма да е добре да се виждаме повече. Може би най-важната от тях е, че и от двете страни изглежда няма нищо друго, освен физическо привличане. Много силно физическо привличане, наистина, но не мисля, че бихме могли да го превърнем в добра основа за една връзка. Може би ти би могъл, но аз не мога.

— Не съм твърдял, че бих могъл. Но мисля, че между нас има много повече от чисто физическо привличане.

Нан смръщи вежди.

— Ако имаше нещо повече, нямаше да се държим по начина, по който се държахме досега. А сега и този проблем с моя завеждащ. Марк Шнайдер няма просто да остави нещата да отшумят. Той е човек, който не търпи неприятни сцени от такъв характер, и няма да ме остави, докато не си платя за случилото се — каза тя, вдигайки ръка във възпиращ жест, когато видя, че той се готви да й възрази. — Моля те, Стив. Не бих искала да разбере за теб. Много е важно за мен. Искам да ми обещаеш, че няма да му казваш. Нито на него, нито на никой друг.

Стив сви от главното шосе и паркира колата в страничната алея до блока й. Изгаси светлините и двигателя и се извърна към Нан, изпълнен с не по-малка решимост от нейната.

— Какво лошо има в това да му кажа?

— Има много неща, които не знаеш — нито за мен, нито за него, нито за отношенията в отделението. Моля те, обещай ми, че няма да му казваш, Стив.

Той присви очи.

— Да не си имала връзка с него, Нан?

— Не съм имала връзка с него и мисля, ме нямаш никакво право да ми задаваш подобни въпроси. Моля те, обещай ми, Стив.

След известно мълчание той каза:

— Обещавам.

— Благодаря ти.

— Нан, между нас се случи нещо много важно тази вечер — продължи без пауза той и сложи ръка върху нейната — тя не я отдръпна. — Не смяташ ли така?

Нан тежко въздъхна — не смееше да вдигне глава и да го погледне.

— И аз смятам така. Но това не означава, че бихме могли да започнем връзка.

— Добре, какво би могло да означава тогава? — попита той и след като тя не му отговори, продължи. — Да не би да се страхуваш от силното физическо привличане помежду ни?

— А ти не се ли страхуваш? — отвърна на въпроса с въпрос Нан. — Не те ли притеснява фактът, че се държахме като влюбени ученици, които само търсеха начин да откраднат по някоя целувка?

Той се захили.

— Всъщност, не. Това просто беше една игра, с която само удължавахме очакването на онова, което щеше да се случи по-нататък. Въпреки че аз не бях много сигурен, че би могло да има продължение.

— Аз пък се чувствах като глупачка.

На устните му се появи унила усмивка.

— Щеше ли да се чувстваш по-различно, ако не ни бяха хванали днес?

— И преди бях изпитала подобно чувство — опонира тя. — Причината да се появи не е днешната случка. Тя само ме накара да видя по-ясно нещата.

— Тогава защо дойде с мен тази вечер?

Върху брадичката й се очерта вдлъбнатина.

— Защото предпочетох да изгоря в пламъка на страстта изведнъж, вместо да го оставя да тлее със седмици.

Той улови ръката и, поднесе я към устните си и целуна дланта й.

— Не мисля, че този начин ще ти помогне да се справиш, Нан.

Тя усещаше възбудата отново да я обзема и впрегна всички сили, за да успее да я овладее.

— Именно по този начин ще успея да се справя, Стив.

— Защо постъпваш така?

— Опитах се да ти обясня. Освен това има и други причини — отвърна тя, отдръпна се от него и скръсти ръце в скута си. — Съвсем наскоро приключих връзката си с Питър. Не мога така бързо да превключа. Сигурно самият ти не би искал да мога да превключвам толкова бързо. Освен това, помисли за различния ни произход. Нали видя родителите ми? Те са прекрасни хора и означават много за мен, но предполагам, че ти не би се чувствал удобно в тяхно присъствие.

— И защо не бих се чувствал удобно?

— О, не се прави сякаш нищо не разбираш — каза Нан и поклати глава — на лицето й се беше изписал сдържан гняв. — Тяхното поведение е твърде смущаващо за теб. То би притеснило и семейството ти.

— По дяволите, поведението на моето собствено семейство е твърде смущаващо за мен.

— Какво искаш да кажеш?

Той въздъхна.

— Всъщност нищо. Не бих искал да говорим за това сега. Има ли и други причини?

— Обвинението в лекарска небрежност. Ако се стигне до съд, нас ще ни изправят един срещу друг. И ти знаеш, че ще стане така. Адвокатът на противната страна няма да устои да не постъпи по този начин. И как ще се почувстваме, ако имаме връзка? Налага се да прекъснем с всичко това точно сега.

— Преди отношенията ни да са стигнали твърде далеч ли? — попита той, в гласа му се усещаше лека ирония. — Те вече са стигнали твърде далеч, Нан. Това, което трябва да направим, е да разберем колко далеч искаме да стигнем.

— Не съм съгласна с теб.

Постара се да звучи сурово, за да може по този начин да го отблъсне — това щеше по-скоро да реши проблема. По-добре е да се разделят, беше сигурна тя. Както неведнъж й се беше случвало като лекар да взема мъчителни решения, които предполагаха да изказва на глас болезнени истини, така и сега тя реши просто да изложи същината на проблема.

— Спомняш ли си деня, в който за първи път пробягахме стръмната алея?

— Да.

— Тогава споделих, че според мен ти е трудно да се справиш, когато умре пациент.

— И аз ти благодарих за това.

— Да — каза тя и се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Това ме изненада. Очаквах да ми се противопоставиш, да започнеш да спориш с мен. Вместо това ти се показа тъжен и смутен — и аз изпитах съжаление към теб.

В колата за известно време се възцари мълчание. Най-накрая пръв се обади Стив.

— Разбирам. И си продължила да ме съжаляваш — мен, емоционалния инвалид.

Нан не знаеше какво да му отговори, така че не каза нищо. Може би това не беше цялата истина за нещата, но как иначе можеше да му обясни поведението си? Със сигурност не беше цялата истина, но ако той повярваше, че именно това е истината, щеше да бъде по-лесно да приеме решението й. Даже по-нататък можеше да започне и да я презира. Как е могла да го съжалява? Нан усети очите й да се изпълват със сълзи и извърна глава.

— Вече трябва да се прибирам, Стив.

— Да, разбира се.

Той слезе от колата, заобиколи от нейната страна, отвори вратата й и помогна да се измъкне, после остана да я наблюдава, докато тя се изкачваше на стълбищната площадка.

Нан стигна до входната врата и се извърна към него, Стив стоеше и я наблюдаваше с изражение на лицето, от което не можеше да се разбере какво мисли.

— Лека нощ, Стив — промълви тя тихо.

Не чу дали й казва нещо в отговор.

 

 

На сутринта, още щом първите слънчеви лъчи огряха спалнята му, той се събуди. Първото нещо, което видя, бе дървеният койот — нещо, прихванато към лентата около шията му, проблесна. Стив разпозна златното колие — до вчера го нямаше там. Но пък от вчерашния ден беше изминала цяла вечност. Нощта му не беше преминала безметежно — сега при вида на бижуто той скочи от леглото все още сънен и неразбиращ.

Ръката му докосна украшението и той го свали от шията на койота. Пое в шепата си колието, което беше подарил на Нан, и се вгледа в стрелата и диамантената висулка. Стисна челюсти и сви юмрук, сякаш му се искаше това творение от метал и скъпоценни камъни да изчезне в миг, а заедно с него и снощният разговор. Тя го съжаляваше!

Снощи, преди да излязат, тя се беше качила на втория етаж, за да използва банята. Значи още тогава е знаела, още докато е била в къщата, където така страстно се бяха любили, какво ще му каже. И беше сложила колието около шията на койота, за да му напомня за случилото се, когато се върне вкъщи. Не беше пожелала да запази подаръка на човек, към когото изпитваше съжаление, макар да й харесваше сексът с него, макар да се чувстваше привлечена от него.

Стив усети как го обзема горчивина. Върна колието на мястото, на което го беше сложила Нан. Може би наистина се нуждаеше от нещо, което да му напомня за случилото се — поне за известно време.