Елизабет Неф Уокър
Симптоми на страстта (14)

Глава четиринадесета

Джоелен вече беше излязла от кабинета, когато Стив дойде да покани Нан да обядват в барчето на болницата.

— Не зная дали искам да ни виждат заедно — беше казала тя сутринта, когато той си тръгваше от апартамента й.

Той я беше погледнал замислено.

— Аз искам. И мисля, че ти би трябвало да свикваш с това, защото смятам да се превърна в неотделима част от живота ти.

Тя неохотно беше изразила съгласието си, въпреки че вътрешно все още не беше успяла да възприеме изцяло идеята. Макар да се беше наслаждавала на всяка минута от уикенда, прекаран със Стив, Нан не беше посмяла да крои планове за бъдещето, дори не и за следващия ден. Нещата бяха по-сложни, отколкото той си даваше сметка. Но Нан предпочиташе да не си блъска главата какво би трябвало да направи, освен ако не станеше абсолютно наложително. Изглежда Стив обаче имаше намерение да доведе нещата до там, че да стане абсолютно наложително да се вземе конкретно решение.

Започваше да й просветва, че това, което изпитва към Стив, е нещо повече от обикновено сексуално влечение. Може би само в началото да е било така. Не толкова приликата на Стив с древногръцки бог и изявената му мъжественост я бяха привлекли. Още когато се бяха срещнали, за да потичат заедно, се беше усетила въвлечена в неговата орбита. Без да има никакво намерение, без даже и да подозира, че би могла с нещо да му повлияе, тя се бе намесила дотолкова в живота му, че го беше променила.

Емоционалните притеснения, които Стив изпитваше тогава, я бяха трогнали. Не само беше изпитала съжаление към него, беше й се понравило, че той не се беше опитал да се отбранява, а напротив — беше изразил искрена готовност да се справи с проблема, наличието, на които тя му беше посочила. Нан съзнаваше, че по начало той се беше съгласил да потича с нея, за да я посъветва какво да бъде поведението й по отношение на обвинението в лекарска небрежност. Изключителната му маневреност и способността му да обсъжда нещата от различни гледни точки, а също и абсолютната му искреност по отношение на себе си, бяха качества, които тя постепенно беше откривала.

Със сигурност тогава той не бе проявил никакъв интерес към нея. Освен може би това, че я беше закарал да посрещне семейството си на летището, че бе приел да вечеря с тях и че й беше дал подарък за Коледа, с което й бе показал, че чувствата му са по-сериозни, отколкото биха били достатъчни за няколко откраднати целувки в коридорите на болницата. Как така тя не беше успяла да забележи всичко това?

Стив се показа на прага на кабинета й, русата му глава се наклони леко надясно във въпросителен жест — сякаш не беше много сигурен, че ще бъде приет. Нан тъкмо диктуваше на касетофона си бележки, предназначени за лекуващите лекари на пациентите, хоспитализирани по време на уикенда. Тя покани Стив с жест на ръката да влезе в стаята и изключи апарата.

— Бихме могли да си вземем по един сандвич от фургона навън и да влезем в някоя празна лекционна зала — каза тя.

— Не. Искам да сме заедно, в барчето, и да се гледаме с премрежени погледи.

— В празната лекционна зала бихме могли да правим и други неща — опита се да го съблазни тя.

— Да, но няма да е достатъчно — отвърна той, погалвайки я с палеца си по устните — ако някой влезеше в този момент, нямаше да може да види нищо, защото пред погледа му щеше да се изпречи широкият гръб на Стив. — В барчето ще имаме възможност сами да пуснем клюката за нас двамата. Много по-забавно начинание, отколкото да сътворим скандал в отделението ти — а и вече сме го правили.

Нан въздъхна и бутна настрани документацията на бюрото пред себе си.

— Е, добре. Изцяло ще се доверя на твоята преценка, Стив. Макар да не мисля, че трябва да го правим — все още не.

Веждите му се извиха нагоре.

— Все още ли? Значи има нещо, което би трябвало да направим преди това? И какво е то?

Като че в отговор на въпроса му, на вратата се появи Марк Шнайдер и се прокашля.

— Ще ме извиниш ли за момент, Нан? — попита той, надничайки иззад гърба на Стив.

Стив бавно се извърна към него, ръцете му бяха пъхнати в джобовете на халата му. Той кимна леко на завеждащия Неврологично отделение.

— Тъкмо излизах да обядвам — каза Нан, усещайки се вдървена.

— Обядът без съмнение ще е празничен, щом и доктор Уинстед е дошъл — отбеляза Марк и се усмихна благосклонно на Стив. — Изпитахме истинско облекчение заради щастливия завършек на делото.

— Благодаря.

Шнайдер се приближи до бюрото и остави лист хартия, обърнат с изписаната страна надолу.

— Моята секретарка ми обърна внимание за това. Няма нужда веднага да се залавяш с изпълнението му, но до края на утрешния работен ден е необходимо да коригираш нещата и да върнеш този лист в моя кабинет.

Нан знаеше, че той не очаква тя да започне да обсъжда въпрос, който засяга тяхното отделение, в присъствието на Стив. Много добре обаче знаеше и за какво точно става дума в документа, затова го взе и го обърна.

— Проверих в Личен състав и там ми казаха как да постъпя.

— Трябва да са се объркали — процеди с леден тон Марк. — Ти си отсъствала от работа и трябва да приспаднеш това време от отпуската си.

Стив смръщи вежди.

— Заради делото ли? — обърна се той към Нан. — Помня, че ми спомена нещо по този повод.

В същото време, когато Нан каза да, Шнайдер взе листа и го върна в папката, която държеше. Мускулите около челюстта му започнаха видимо да потрепват.

— По-късно ще обсъдим това, Нан.

Нан му кимна:

— Добре.

Стив обаче не се остави да бъде разубеден и пожела да разбере как стоят нещата.

— Значи вие очаквате тя да покрие от отпуската си отсъствието си заради делото? — обърна се той директно към Марк.

— Това е въпрос, който засяга само нашето отделение — отвърна Шнайдер, кимна рязко, завъртя се на пети и бързо излезе от кабинета.

Нан стана и грабна чантата си от пода.

— Добре, да тръгваме.

— Не бързай толкова! Нещо става тук и това, което видях, изобщо не ми хареса — отвърна Стив, с жест я подкани да седне и сам се настани на стола от другата страна на бюрото й. — Твоят завеждащ настоява дните, през които си отсъствала заради делото, да ги вземеш от отпуската си, така ли е?

— Да.

Нан машинално посегна към касетофона и няколко пъти натисна копчето за включване.

— А в отдел Личен състав са ти казали, и именно това е правилното, че тези дни ти се смятат като част от работното време, така ли е?

— Точно така.

— Но Шнайдер все така настоява ти да ги вземеш от отпуската си, защото той ти е казал така.

Този път изречението му даже не завърши с въпрос. Стив се втренчи за миг в нея, прехапал устни.

— Обясни ми какво става.

— Ще ми бъде трудно да ти обясня.

— Опитай.

— Няма ли да е по-добре да говорим довечера, когато ще разполагаме с повече време?

— Няма ли да е по-добре сега, когато няма да имаш възможност да ме объркаш с женските си хитрини?

Известно време Нан остана загледана в микрофона. Как би могла да му го обясни? На никого не беше казвала за това, нито на Ейнджъл, нито на Питър. Тъй като знаеше каква би била реакцията им — че това е сексуален тормоз. А не беше точно така. След като няколко пъти я беше канил да излязат заедно и тя винаги му беше отказвала, Марк Шнайдер се беше отказал да я безпокои по този повод.

Най-накрая Нан каза:

— Той си мисли, че се отнася към мен като към всеки друг специализант или стипендиант, но това не отговаря съвсем на истината. Доста много хора са отбелязвали, че е изключително строг по отношение на мен, така че знам, че не си въобразявам.

— И защо се държи така строго с теб, Нан?

— Според него това е само за мое добро и защото имам още много да се уча.

Стив се пресегна през бюрото и взе треперещите и ръце в своите.

— Погледни ме, Нан. Искаш ли аз да ти кажа защо се държи така?

— Не знаеш защо — отвърна тихо тя, поглеждайки го за миг и отново свеждайки глава.

— Мисля, че зная. Мога да събера две и две.

— Не съм имала връзка с него Стив. Казах ти го по Коледа.

— Спомням си.

— Не мисля даже и че това е сексуален тормоз. Лесно щях да се справя в случай на сексуален тормоз. Успях да помогна на няколко колеги от отделението да коригират поведението си в подобни случаи.

Стив кимна и сплете пръсти с нейните.

— Вярвам ти. Ти си много смела и винаги намираш подходящото решение. Но не си могла да се пребориш с Марк Шнайдер.

Нан се изплаши да не би Стив да я разбере неправилно.

— Не защото е завеждащ отделение. Това не би могло да промени нещата.

— Разбира се, че не би могло — отвърна Стив, галейки ледените й пръсти. — Едва сега се вгледах в него. Отначало нито видът му, нито тонът му ми правеше особено впечатление. Днес обаче забелязах колко си напрегната в негово присъствие и се вгледах по-внимателно в него. Това не е просто битка на характери или въпрос чий авторитет ще надделее. Има нещо особено в начина, по който той те гледа.

Нан сведе очи към преплетените им ръце.

— Той ме наблюдава. Погледът му ме следва, където и да съм, когато сме в едно и също помещение. И винаги ми се струва, че знае къде съм и какво правя.

— Кога започна да те кани да излизате заедно?

— В самото начало, още като бях стажантка. Както ти казах обаче, няколко пъти му отказах и той престана. Стив, той не ме е тормозил.

— Просто е започнал да компенсира проявения към теб интерес, отнасяйки се към теб много по-сурово, отколкото към другите в твоето положение.

Нан усети очите й да се изпълват със сълзи, но някак успя да ги задържи да не се търкулнат.

— Той реши, че трябва да ме накара да работя повече от другите, представяйки отношението си като на човек, изпълнен с най-добри намерения към по-неопитен колега.

Стив смръщи лице.

— Но под тънката маска на представеното като благодеяние негово поведение се е криела и се крие изгаряща го страст. Като завеждащ на отделението, в което ти работиш, той наистина е имал уникалната възможност да наблюдава и насочва развитието ти. Истински ад, Нан.

— Така и никога не успя да се справи с чувствата си, макар и да се опитваше, Стив. Наблюдавах го как се мъчи да се пребори. Надявах се с времето да превъзмогне слабостта си, но това така и не се случи — каза тя и за миг замълча. — Мислила съм и за напускане, макар много да ми харесва тук. Даже и когато съм изпитвала удовлетворение от работата си, отношенията с Марк не са преставали да ме човъркат и безпокоят. Четири години са много дълго време. Сега, когато би трябвало да направя избор какво да правя следващата година, аз се чувствам като с вързани ръце заради положението с Марк. Той вече ме заплаши, че няма да ме задържи в отделението. Най-странното в цялата ситуация, обаче, е, че не толкова, защото аз съм се провинила в нещо, а по-скоро за своето собствено спасение трябва да го направи.

— Какво би направил, като разбере за нас двамата?

— Не зная. Нищо, надявам се — каза тя и тъжно му се усмихна. — Не знаех как да постъпя, Стив. Нямах и възможност да направя нещо. Даже не успях да поговоря с него за това, защото той просто отрече да има подобно нещо. Опитах се да го накарам да поговори с Джери Стоунър, но той се постара да ми докаже, че не той, а аз имам проблем.

— Какво стана, когато ти започна да излизаш с… как му беше името?

— Питър. Нито той е искал да ме посещава в болницата, нито аз съм го канила. Марк обаче знаеше, че си имам някого. Отношението му към мен не се промени, нито за добро, нито за лошо.

— Забележката ти е много интересна — отвърна Стив, после леко я притегли към себе си и това я накара да се изправи. — Да отидем да обядваме. Бих искал да поразсъждавам над нещата. По-нататък отново ще поговорим по този въпрос, нали?

 

 

Когато Нан усети сексуалното си влечение към Стив, тя не беше в състояние да заличи образа на Марк Шнайдер от съзнанието си — втренчен в нея, обсебен от нея. Точно такива бяха и нейните чувства към Стив. Искаше да го докосва. Искаше той да я докосва. Чувстваше се обхваната от възбуда само при мисълта за него, а не беше привикнала да бъде в такова състояние, даже и когато имаше интимна връзка. На всичкото отгоре Нан и Стив нямаха връзка, отношенията им бяха далеч от това, което би могло да се нарече връзка. Позволявайки на Стив откраднатите в болницата целувки, Нан възприемаше себе си като предал се напълно на страстта си човек — страст, която не можеше да бъде никакво основание за започване на връзка между нея и Стив.

След като тялото й беше в почти непрестанна възбуда, съзнанието й едва ли можеше да се съсредоточи над нещо друго. Което я объркваше и направо влудяваше. Нан се беше надявала, че ако се люби с него, това би й помогнало да засити копнежа си. Така обаче страстта й само повече се усили. Благодарна беше само за едно — че не се беше съгласила да продължи да се вижда с него, защото със сигурност знаеше, че поведението й към Стив, повлияно от състоянието на обсебеност от него, би му било също толкова неприятно, колкото беше поведението на Марк Шнайдер към нея. Нан нямаше да позволи Стив да я види да се държи по този начин. Би било толкова неудобно и срамно. Далеч по-добре беше той да се почувства отвратен от нея заради непостоянството й, отколкото да открие дълбочината на покварата й.

Така беше разсъждавала тя. Сега, докато пътуваше със Стив по моста Голдън гейт, всичките й доводи за досега взетите решения й се сториха доста мелодраматични. Едно обаче продължаваше да я държи в напрежение — силата на страстта й към Стив. Даже и сега, когато вече знаеше, че изпитва и други силни чувства към него, продължаваше да вярва, че страстта й успява да засенчи всичко останало. Което в никакъв случай не би могла да признае за нормално състояние.

— Да не ти е студено? — попита Стив, погалвайки я лекичко по бузата. — Мога да вдигна гюрука, ако трябва.

Свежият пролетен вятър обгръщаше лицето й, измъквайки кичурчета от прибраната й на френски кок коса. Нан се чувстваше прекрасно заради възможността да се наслади непосредствено на мартенската нощ.

— Така ми харесва. През повечето време карам моя льобарон със свален гюрук.

— Като спомена Льобарон, смяташ ли, че брат ти ще съобщи на вашите за нас?

— Не се съмнявам, че ще го направи. Макар и да не опише точно ситуацията, която завари — отвърна тя и се подхили. — Именно затова не ми се искаше да се върна вкъщи. Сигурна съм, че или щяха да ме потърсят по телефона, или да ми изпратят факс. Скоро аз самата ще им се обадя.

— И какво смяташ да им кажеш?

— Зависи за какво ще се споразумеем с теб.

— Да се споразумеем ли? — попита я той развеселен. — Това ми харесва, Нан. Звучи много сериозно.

— Обзалагам се, че не си споменал и дума за мен на твоите родители.

— Не, колкото по-дълго те запазя в тайна, толкова по-добре. Макар и с най-добри намерения, те само ще направят нещата още по-трудни за мен, за теб, за нас. Купих къща от другата страна на този мост, само за да мога да постигна известна дистанция между нас. Те не се отказват от желанието си да ме въвлекат в техния социален кръг, а това изобщо не ме интересува.

— Защо да не те интересува?

— Защото всичко там ми се струва толкова превзето. Кого го интересува дали си облечен с подходящи дрехи, дали посещаваш подходящи ресторанти или си расъл в подходяща семейна среда? В медицината е различно. Всичко там е истинско, поне при мен е така. Хората изпитват болка и ти се опитваш да ги излекуваш. Не те интересува дали са богати или бедни, черни или бели, хомо — или хетеросексуални. Просто се опитваш да разбереш какво им се е случило и да им помогнеш, доколкото е възможно, разбира се. Това ми се струва много по-важно от целия този снобизъм, основан на съзнанието за по-особен произход и финансови възможности. Предполагам, че подобни неща има и в медицината — и при нас има високомерие и парични интереси. Но аз не ще играя на такива игри. Те не водят доникъде.

След тези думи Стив сви рамене и я изгледа с известно неудобство.

— Извинявай. Нямам намерение да ти изнасям лекция.

— Нямам нищо против. Радвам се, че така си изясних някои неща за теб.

Нан се загледа в светлинките на къщите, разположени на хълма отсреща. Сякаш я мамеха натам.

— Аз съм ненаситна, Стив. Бих искала да знам всичко за теб, а ти почти не говориш за себе си.

— Не говоря ли? — попита я той, като веждите му се извиха, за да изразят учудването му, след това изражението му стана замислено. — Наистина. Научили са ме, че да говориш прекалено много за себе си е признак на лошо възпитание. А мен ме отвращава начинът, по който се говори в кръга на родителите ми — къде някой е бил на ски или какви марки коли карат. И лекарите разговарят на подобни теми, и адвокатите, и бизнесмените. Но за мен това е все едно, че си правиш автореклама в стил — ох, колко много съм богат и ох, как добре зная къде е прието да се ходи, защото съм част от кръга на привилегированите. Разбираш ли какво имам предвид?

Нан се разсмя.

— Аз произхождам от новобогаташите, не помниш ли? Ние сме най-добри в авторекламата. Може и да не посещаваме най-подходящите места и да не купуваме най-подходящите неща, но сме способни да говорим за това през цялото време.

— Ти никога не си се държала по този начин.

— Само защото съм много внимателна и си отварям очите на четири. Виж Джим, например. Решил е на всяка цена да се сдобие с изискани маниери, защото мисли, че това е едва ли не най-важното. И то наистина е много важно, така или иначе. Родителите ти сигурно биха били ужасени от моите.

Устните на Стив се разтеглиха в широка усмивка.

— О, нямам търпение да разбера. Представи си — баща ти и моя баща. Майка ти и моята майка. И разговор на тема как новият дух ще вдъхне живот на старата кръв. Напомни ми да се снабдя с видеокамера, преди да организираме срещата. Искам я на запис.

— Моите роднини биха се почувствали много неловко.

— Глупости. Искреността винаги е надделявала и над най-шлифованите маниери. Поне аз така виждам нещата.

— Те може и да не ги възприемат така.

— Скъпа моя, дотогава брат ти ще им е нарисувал подробна картина на взаимоотношенията тук. Вярвам, че Джим ще успее да им покаже нещата откъм смешната им страна, а ти с твоя такт ще им помогнеш да не се почувстват неудобно — каза той и извърна за миг глава към нея, докато поемаха по пътя към Белведере, който водеше и към неговата къща. — Не намекваше ли Джим, че вече си се опитала да направиш нещо подобно на Коледа?

— Надявах се повече да не споменеш за това.

— Обещанието ми беше да не се опитвам още тогава да разбера какво се е случило.

Нан погледна светещото табло и смръщи вежди, размишлявайки как е най-добре да му обясни.

— Родителите ми бяха разстроени, че не им казах от кого е колието. За тях това означаваше или че се срамувам от теб, или че се срамувам от тях. Тъй като нямах намерение да те подложа на обсъждане, а не исках те да си мислят, че се срамувам от тях, влязохме в нещо като дискусия за поведението им в обществото, първо с баща ми, а след това и с майка ми. Изненадвам се, че изобщо са споменали за това на Джим. Може би са се принудили да му го кажат, след като са разбрали какво му е хрумнало — че се налага да си оправи маниерите заради Франсин.

Стив леко стисна ръката й.

— Много ми харесват твоите роднини, Нан. Чудесни хора са.

— Да — съгласи се тя и замълча.

Известно време пътуваха в мълчание, след това Стив се обади:

— Нан, говорих с Джери Стоунър следобед. Просто му представих нещата, без да споменавам нито името на Марк, нито твоето. Каза ми, че би желал да поговори с него, ако ти искаш, разбира се. Смята, че би могъл да помогне, още повече, че това не е първият му случаи от подобен род. Така че помисли си искаш ли да се обърнеш за помощ към него или не.

Нан направо зяпна срещу него.

— Май изобщо не обичаш да си губиш времето, така ли?

— Не, и когато става дума за теб. Съжаляваш ли, че съм постъпил така?

— Бих постъпила по същия начин още преди години, но не ми се искаше да създавам затруднения на Марк, а и той винаги е бил толкова непреклонен, че такъв проблем не съществува за него.

— Джери веднага щом му изложих ситуацията ми каза, че моят анонимен завеждащ отделение трябва да има проблем да се справи със себе си. Коментарът му беше много сух и лаконичен. Каза ми още, че ще проявим истинско милосърдие към този човек, ако го накараме да потърси помощ, тъй като със сигурност жестоко се измъчва.

— И аз така мисля — кимна Нан. — Мислел си е обаче, че ще може да се справи.

— Но не е успял. Сега, когато ще те вижда често с мен в болницата, все повече ще започне да се нуждае от помощ. Ситуацията ще направи нещата още по-мъчителни за него. Убеди ли се вече, че трябва да отидеш да говориш с Джери?

— Може би.

Нан се опита да си представи Марк, обзет от също толкова силна страст, каквато бе нейната към Стив, и добави:

— По всяка вероятност — да. Може обаче и да си потърся работа в друга болница.

— Това изцяло ти ще го решиш. Само искам да постъпиш по начин, който ще те накара да се чувстваш по-добре — додаде той, докато паркираше колата в гаража си.

Толкова време беше изминало от първото й посещение… Нан ясно си спомняше как се беше чувствала тогава и какво беше възнамерявала да направи. Беше изцяло обзета от нуждата за физически контакт с него и тази нужда я беше направила напрегната и неспокойна. Тя отново усети прилив на възбуда, но този път напрежението беше заменено от очакване, а безпокойството — от чувство на уязвимост. Тялото й като че се откриваше за него, готово за милувките му.

Стив я улови за ръката и я въведе в къщата. Дори и тази физическа връзка помежду им беше достатъчна да отвлече почти напълно вниманието й от това, че той възнамеряваше да й покаже какво е направил по дома си. Преведе я набързо през кухнята с думите още не съм се захванал с нея, всички други стаи обаче бяха претърпели значителна промяна. Подбраните за хола и трапезарията мебели от дърво ръчна изработка напълно си подхождаха с ламперията, с която бяха покрити стените и таваните на тези две стаи, и прекрасно се вместваха в размерите им. В нишата, където беше камината, беше изграден чудесен кът за сядане — наредени бяха дървени пейки и купчина възглавници. Върху лакираните дъсчени подове бяха постлани ярки черги в индиански стил, а от двете страни на вратите, чиято остъклена част беше изработена от оловен кристал, бяха издигнати етажерки, побрали десетки книги. Имаше и чудесно изработен люлееш се стол и ъглова масичка с мраморен плот в дървена рамка.

Нан поклати глава удивена.

— Постижението ти е направо изумително. Как си успял да откриеш всички тези неща само за няколко месеца?

— Помогнаха ми — призна той. — Рисуваното стъкло за прозорците и външната врата обаче ще бъдат готови едва след шест седмици — най-рано. Чудесно се е получило, нали? Точно така си го представях, съвсем различно от внушителните мебели в старинен стил, сред които съм израснал. Дървото не е ли твърде тъмно според теб?

Тъмният цвят на дървената ламперия и на мебелите сигурно би се сторил потискаш на някои хора. Нан прокара ръка по повърхността на масата в трапезарията.

— Не, това дърво ми харесва. За мен то излъчва топлина. Медните части и кахлените плочки на камината, светлите повърхности там, където се съединяват отделните дървени плоскости, всичко това ми се струва прекрасно. Всичко като че грее.

На устните му се появи дяволита усмивка.

— Запазил съм импровизираното ни легло от миналия път — ето къде го държа, за да ми е подръка — каза той и повдигна капака на една от пейките — там бяха напъхани огромните пухени възглавници. — По всяко време можем да ги инсталираме пред камината.

— Ти си бил перфектен домакин — каза тя и усети познатото стягане в гърлото. — Покажи ми какво си направил горе.

— Нямах време да се заема с доставката на леглото — обясни той, след като я въведе в стаята, която използваше за спалня — в нея беше само походното легло и койота. — Нарочно го оставих тук.

Той взе златното колие със стрелата и диаманта, което все така стоеше прихванато в гънките на червената лента около шията на койота.

— Всяка сутрин се събуждах и виждах това колие. Отначало това пораждаше у мен гняв и ме караше да концентрирам вниманието си върху мисълта колко лошо се беше отнесла с мен. Не успях да се вкопча в тази мисъл, колкото и да се опитвах. Преди да го проумея, съзнанието ми започваше да търси извинения за поведението ти и да ми припомня колко близка и съвършено различна от другите те бях почувствал. Припомнях си как тичахме заедно, пътуването ни до летището, миенето на чинни в апартамента ти и как се целувахме. Как се целувахме на всички възможни места в болницата — като двама тийнейджъри, преживяващи първите трепети на любовта. И магията на онази първа нощ, в която се любихме.

Стив я притегли към себе си и силно я притисна.

— Исках отново да дойдеш тук. Исках отново да си сложиш колието. Мога ли да ти го сложа сега?

Нан се вгледа в очите му — намеренията му бяха пределно ясни. Той искаше обвързване. Това нямаше да бъде само съюз на телата, а на самите тях. Тя преглътна мъчително, опитвайки се да преодолее сухотата в гърлото си.

— Кажи ми какво би означавало това. Кажи ми какво очакваш от мен.

— Всъщност всичко — отвърна той, докосвайки с устни челото й. — Нека да ти покажа нещо.

От най-малката стая на втория етаж се излизаше на миниатюрен балкон. Той отвори вратата и я подкани да излезе — пространството беше толкова тясно, че двамата заедно едва успяха да се поберат. Оттам се откриваше изглед към Сан Франциско отвъд залива, доста по-различен от изгледа от прозореца на хола. Гледката често беше засенчвана от перестите клони на кипариса, разлюлени от лекия бриз. Светлините на града се появяваха и изчезваха, всеки път в различни конфигурации, мамещи и изплъзващи се.

— Ето такава е и любовта, мисля — прошепна той в косите й, обгръщайки рамената и. — Мистична и конкретна, вечно променяща се и дивно красива. Сега я има, само след миг като че не можеш да я различиш, но винаги знаеш, че съществува. Понякога нещата или хората, които застават на пътя й, за известно време се превръщат в пречка за възприемането на цялата картина.

— Като усещането за силно физическо привличане ли?

— Ти вероятно си щяла да видиш цялата картина много по-рано, ако не беше възприемала страстта си към мен като обсебеността на Марк по отношение на теб. Допускам, че страстта ти е много силна — добави той — и този факт те е накарал доста да се разтревожиш. Предполагам, че с времето всичко ще се уталожи. Смятам обаче, че чисто физическото привличане е подплатено с доста по-стабилни чувства.

Кипарисовото дърво се разлюля така, че откри пред погледите им луната, светеща над Сан Франциско. Даже и след като един клон я скри от погледа им, те пак можеха да наблюдават къпещия се в бледата й светлина град. Нан усети да я обзема силно вълнение.

— Бях толкова изплашена, когато ми се стори, че губя всякакъв контрол над страстта си. Само да ме целунеше и тялото ми се превръщаше в гореща лава. Чувствах се изцяло отдадена на удоволствието да бъда с теб и жадувах за повече. Но между нас не се беше случило нищо, което да ме накара да мисля, че имаме връзка. Нещата по-скоро ми приличаха на положението с Марк. Аз просто не можех да позволя такова нещо да се случи на мен или на теб.

— Аз също се чувствах изплашен — призна Стив. — Беше по-лесно да започна игра с теб, надявайки се, че тази игра ти харесва, отколкото да се изправя лице в лице с това, което всъщност се беше случило с мен. И да осъзная, че се влюбвах все повече в теб. Страхувах се, че не бих могъл да се влюбя по този начин, страхувах се заради баща ми.

Нан извърна глава, за да го погледне — изражението на лицето му беше изключително мрачно.

— Но защо?

— Той е донжуан. През по-голямата част от съвместния живот на родителите ми винаги е имал любовници и майка ми се примиряваше с това. В много отношения му приличам, а и в миналото и аз имах проблеми с жени — заради начина, по който се отнасях към тях.

Нан не помръдна. Кипарисовите клонки се отместиха и откриха за миг облятия в светлини Сан Франциско, следващият повей на вятъра го скри от погледите им.

— И как си се отнасял към тях?

— Мисля, че просто ги използвах. Разбира се, бих могъл да си намеря извинение, като си кажа, че те самите са го искали. Даже и го твърдяха — допълни той и несъзнателно започна да я гали по рамото с пръстите на дясната си ръка. — Чувствах се сякаш имитирам баща си. Чувствах се сякаш не давам нищо. Щом партньорката ми предложеше нещо, аз просто го приемах и всеки път, когато постъпвах така, не се изморявах да си повтарям, че в това няма нищо лошо. Допреди да срещна теб, не знаех колко съм искал и аз да мога да давам.

— Но ти подхвана игра с мен.

— Да, но по друга причина. Всъщност с тази игра исках да те поставя на изпитание и да предпазя себе си — да не започна да вземам от теб, преди ти да си готова да даваш. Боях се, че ако постъпим като всички други, започващи връзка помежду си, след поредица от срещи неизменно ще стигнем до леглото, без обаче подобна стъпка да означава нещо важно и за двама ни. Тогава не знаех, че в същото време ти си се тревожела дали не си обсебена от неконтролируема страст към мен. И след като ми призна притесненията си, моята реакция по отношение на теб се превърна в доказателство, че изобщо не приличам на баща си, както се бях притеснявал.

— Тъй като не си поискал да се възползваш от мен?

— Да, но и нещо повече от това. Открих, че ми харесва да се чувствам отговорен за теб. Узнаването на факта, че си уязвима заради страстта си към мен, се стовари като истинска тежест върху мен. Съзрях в това обаче възможност да ти дам нещо, което никой друг не би могъл да ти даде. А ти избяга от мен, защото си мислела, че аз не мога да ти дам подобно нещо.

— Нямах право да искам това от теб.

— И си нямала причина да ми вярваш.

Нан облегна глава на гърдите му.

— Преди бях доста доверчива, но сега вече не съм. Много ми се искаше да ти повярвам. Но как, след като бях започнала да не вярвам и на себе си?

— Мислиш ли, че сега вече би могла да повярваш в мен?

— Да. Струва ми се, че ти повярвах, още когато ти признах за проблема си, свързан с теб, а ти успя да ме накараш отново да се почувствам нормална. И харесвана.

Той я прегърна.

— И обичана, Нан. Бих искал да се почувстваш обичана. Мисля, че и ти ме обичаш. Не се самозалъгвам, нали?

Нан се извърна към него — той я гледаше настойчиво. Тя заговори, неотмествайки поглед от очите му:

— Не зная откога те обичам. Не зная кога започнах да те обичам. Едно със сигурност зная — че те обичам. След като ме целуна в кухнята, всичко се промени завинаги, но го осъзнах едва по-късно. Стана така, сякаш моето тяло трябваше да учи сърцето ми и да му подскаже истината за случилото се. Досега не бях изпитвала подобно чувство.

— Нито пък аз. И в това отношение си подхождаме, нали?

Тя кимна и поднесе устни за целувка. Усещането бе сякаш го правеха за първи път — целувката им беше пълна с обещания и имаше изумителен ефект върху тях. Нан усети прилив на възбуда. Сега обаче безпокойството беше заменено от радост, а страхът — от доверие. А силната й страст беше станала част от любовта й към Стив. Двамата щяха да бъдат прекрасен тандем.

— Да ти сложа ли колието? — попита той.

— Само след като свалиш всички дрехи от мен.

— Ще се справя с това, но може би е по-добре да влезем вътре.

— Както кажеш.