Елизабет Неф Уокър
Симптоми на страстта (13)

Глава тринадесета

Нан и Стив лежаха известно време изтощени. Той продължаваше да я държи в прегръдките си, тя беше сгушила глава под рамото му, а ръцете й починаха на гърдите му. Той беше изумен от огромността на това, което се беше случило, от пиршеството на страстта и танца на телата им. Ако трябваше да си признае истината, беше малко изплашен от случилото се.

Макар очите на Нан да бяха затворени, не мислеше, че тя спи. Дишането й беше равномерно, пръстите й помръдваха върху гърдите му. Беше ли права, опитвайки се да сложи край на взаимоотношенията им? Дали се беше опитвала да пощади и него, и себе си?

Мечтата на всеки мъж беше да притежава красива и умна жена, сексуално отдадена изцяло нему. Един вид сексуална робиня. Ако погледнем реално нещата обаче, помисли си Стив, подобна ситуация означаваше изключителна отговорност за един истински мъж, а той се смяташе за истински мъж. Подозираше и че е влюбен в Нан, в противния случай така лесно постигнатото притежание не можеше да бъде нищо друго, освен чисто използване за собствено удоволствие.

Освен това той се съмняваше, че Нан наистина е сексуално обсебена от него. Приятна и ласкаеща го мисъл, но най-вероятно далеч от цялата истина. В края на краищата и той самият беше силно привлечен от нея. Тези кратки, вълнуващи срещи в болницата не бяха предприети от скука. Беше я търсил, тъй като самият вкус на устните й го наелектризираше. Лудешкият устрем да консумират неудържимия си копнеж един по друг беше не по-малко интригуващ от дългата им игра на котка и мишка.

Стив прокара пръсти през разрошената й коса. Нан изглеждаше много различна с пуснати коси, а не прибрани във вечния й френски кок, така изразът на лицето й сякаш ставаше по-мек. Изглеждаше млада и уязвима, и толкова сексапилна, колкото само една жена можеше да бъде. Бузите й все още бяха зачервени, устните и подпухнали и извити в усмивка, носещи отпечатъка на сладостното преживяване. Стив усети неудържим копнеж да я притисне с все сила към себе си, да я защити от страховете й и да й обещае, че всичко ще се оправи. Сякаш би могъл да го гарантира. Притегли я към себе си и потъна в сън.

Когато се събуди, знаеше, че е минало известно време, но още не се е съмнало. Беше сам в леглото в непрогледната тъмнина и предположи, че е полунощ. Изследва с поглед цялата стая, докато откри червеното показание на дигиталния часовник — беше три и четиридесет и осем. Прекалено ранен час за ставане, тогава какво правеше Нан? Протегна крака и ги спусна на пода — беше станало много студено. Дръпна завивката, уви се в нея и затърси изплъзналата му се любима. Недобре запознат с разположението на апартамента й, той чукна глава в стената в коридора, реши обаче да не се занимава с търсене на ключа за осветлението.

Забелязал приглушена светлина в хола, той се запъти натам и откри Нан да седи на дивана, загърната в халат и загледана в сложената на масата свещ. Чувайки го да приближава, тя вдигна поглед и му се усмихна свенливо.

— Не исках да те събуждам, но не можах да заспя — каза тя.

— Често ли страдаш от безсъние? — попита той с ласкав глас, присядайки на дивана до нея.

— Едва напоследък. Понякога Роджър и аз се натъкваме един на друг посред нощ и тогава започваме да редим пасианси.

Стив усети пристъп на ревност, но я отхвърли. Роджър би трябвало да е виждал много пъти Нан с разпуснати коси, с този халат, така плътно прилепващ към тялото й. И най-вероятно изобщо не е обръщал внимание на всичко това.

— Искаш ли да си поговорим?

Тя кимна. Облегна се на голямата възглавница в ъгъла на дивана и подви крака под себе си, старателно покривайки ги с крайчеца на халата си.

— Мисля, че се налага да си поговорим.

— Кажи ми за какво си мислеше.

Тя леко подсмръкна.

— За хиляди неща, без някаква особена връзка помежду им. Първо си помислих колко беше хубаво, после се почувствах засрамена заради държанието си. След това си помислих, че няма нищо лошо в това, защото на теб също ти хареса. По-нататък си помислих, че трябва да съм луда да се усещам толкова обсебена от страст по теб. И не зная дали ще мога отново да се върна към обичайното си настроение. Да живея както преди, без всички тези мисли за теб. Защото върша всичко сякаш в полубудно състояние. От месеци се чувствам така. И това ме плаши.

— Не можеше ли да ми кажеш всичко това през декември?

Тя махна с ръце като че раздразнена.

— Разбира се, че не можех. Като всеки друг човек и аз имам гордост.

— Какво общо има гордостта, Нан? Нали става дума за физическо привличане?

— О, повече от това е и ти го знаеш. Макар и да сме на тъмно и да не те виждам добре, мога да усетя, че си изплашен. Усеща се по тона на гласа ти. Не си много сигурен какво да правиш с мен.

Обзе го моментно желание да й отговори дръзко, едновременно с това си даде сметка какви биха могли да бъдат последствията за чувствата й. По-внимателно и стъпка по стъпка, отправи си предупреждение той. Тя е много чувствителна и всеки погрешен ход би я наранил.

— Не зная какво би ми позволила да направя с теб — коригира я той. — Не зная дали не възнамеряваш да ми кажеш, че не искаш да ме видиш отново, защото се чувстваш объркана. Това би било бягство, а ти вече опита да го направиш.

— И почти успях — настоя тя. — Ако само не бяхме свързани с това обвинение в лекарска небрежност.

— А какво ще кажеш за полубудното състояние, в което си изпаднала от месеци насам?

— О, да — въздъхна Нан и се усмихна. — Може би някои хора биха могли да свикнат с това. Мен това положение ме влудява. Имала съм пациенти, чиито припадъци им действаха като оргазъм. Но никак не се чувстваха щастливи от факта, че са изгубили контрол над себе си.

— Кой би могъл да ги обвинява? Нан, ще позволиш ли на нас двамата да създадем връзка? Имаш ли намерение след тази нощ да се срещнеш отново с мен?

— Ти искаш ли да се срещнеш с мен?

— Повече от всякога.

На устните й се появи неуверена усмивка.

— Тогава, предполагам, бихме могли да опитаме. Знай, обаче, че с мен поемаш голяма отговорност — продължи тя.

Стив не си направи труда да отрече. Само разпери ръце и след като тя се притисна в прегръдките му, прошепна в косите й:

— Ще видиш, че си заслужава усилието, скъпа моя…

Заспаха в прегръдките си след ново бавно и сладостно сливане. През останалото време Нан сънува еротични сънища, успокоявайки се подсъзнателно, че с настъпването на сутринта отново могат да се любят. Стив беше твърде енергичен, а и твърде любопитен, за да се е почувствал преситен засега. Тя се страхуваше обаче, че ще го изплаши със силата на желанието си, ако му позволеше да разбере как страстта клокочи в нея, неугасима и постоянно усилваща се.

Не че всяко сливане не я караше да се чувства задоволена. Всяко едно беше великолепно по своята завладяваща сила и заради усещането, че наистина се случва, а не е плод на фантазията й, повикана на помощ, за да успокои неистовата й възбуда. Тя се събуждаше след всеки сън, след това правеше всичко възможно отново да заспи и успяваше, долепена до спящото тяло на Стив.

Щом просветна първата утринна светлина, Нан леко потърка тялото си в неговото, увивайки се като змия около него — искаше й се по-пълно да се наслади на усещането за близостта му, а и се надяваше той да се събуди възбуден и готов. Зората нахлуваше през прозореца, а тя леко погали брадичката му, представяйки си какви чувства у нея би предизвикал допирът на едва наболата му брада върху корема й. В отговор на нейните милувки възбудата на Стив нарасна, но той самият не се пробуди.

На фона на неясната утринна светлина, Нан можеше да види, че е изпаднал в онзи дълбок сън на преуморените и лишени от редовен сън хора. По всяка вероятност е работил няколко нощи подред преди делото и сега бе в плен на нуждата си от почивка. Разочарована, но решена да се държи като разумно човешко същество — макар изобщо да не се чувстваше такова — тя извърна гръб и отново се опита да заспи. Сънят така и не идваше.

Нан прекара следващите два часа в леглото, чакайки го да се събуди. Копнежът по него нарастваше и вече беше придобил направо застрашителни размери. Гърдите й щръкнаха, а слабините й пламтяха. Усещаше мъчително стягане в гърлото. Може би нямаше да бъде много грозно, ако просто го разтърсеше леко, за да го събуди. Можеше също да започне да му шепне приятни безсмислици в ухото или да покрие с целувки цялото му тяло.

Изведнъж на входната й врата започна да се чука. Нан рязко седна в леглото си и запримигва срещу часовника. Беше осем и половина. Никой не би могъл да дойде в апартамента й в осем и половина в събота сутринта. Трябва да е някаква грешка. Роджър си има ключ. Друг би й позвънил предварително. И въпреки това, макар и заглушени от масивното дърво, от което беше направена входната врата, ударите отново достигнаха до слуха й, нещо повече — тя чу, че я викат по име. Гласът беше мъжки и в него се усещаха настойчиви интонации, тя обаче не успя да го разпознае.

Стив най-накрая се събуди — от това нямаше никаква полза сега, помисли си Нан — и разтърка очи със силните си ръце.

— Какво става? — попита той.

— Не зная.

Нан се измъкна от леглото, вдигна халата си от пода, хвърлен там през нощта.

— Сигурно е нещо спешно. Иначе кой ли би могъл да дойде по това време при мен, а и да удря по вратата ми. Ще видя кой е. Не си отивай.

Докато вървеше към вратата, прокара пръсти през разрошената си коса, за да я сложи в ред поне малко. Пред входната врата попита:

— Кой е?

— Джим е. За Бога, Нан, пусни ме да вляза.

Брат й Джим. Изобщо не бе очаквала да е той. Нали си беше в Оклахома? Би трябвало по това време да е в Оклахома и още да спи.

— Върви си — каза тя.

— Няма да си вървя — извика той, отново удряйки вратата. — Искам да говоря с теб.

— Ела по-късно.

— Не се дръж така абсурдно, Нан. Пусни ме да вляза.

— Защо си тук?

— Ще ти обясня, когато ме пуснеш да вляза.

Нан разбра, че те даже не бяха заключили както трябва вратата. Остатъците от китайската храна си бяха на масата. Стив се намираше в спалнята й. О, колко е несправедлив животът! Тя отвори вратата.

Едва успя да го познае. Обикновено Джим се носеше развлечен, а косата му едва ли можеше да се нарече сресана. Мъжът, който стоеше пред нея, имаше зашеметяваща и без съмнение много скъпа прическа, а за дрехите, с които беше облечен, не би могло да се каже, че са купени от някой обикновен магазин. Сякаш бяха взети от гардероба на бащата на Стив.

— Ти не си моят брат — каза тя и се престори, че иска да затвори вратата.

Той се захили глупаво.

— Изглеждам много добре, нали? Защо тогава, по дяволите, Франсин се отнесе така зле с мен? Мислех, че ще ме хареса така.

— Може би те харесва какъвто си в действителност.

След като Джим влезе и се насочи право към кухнята — любимата му стая в която и да е къща, Нан затвори вратата. При вида на многобройните миниатюрни контейнери с храна върху масата в трапезарията, той се спря втрещен.

— Да не би да си си взела храна от китайски ресторант за закуска?

— Не, не съм си взела храна от китайски ресторант за закуска.

Той кимна разбиращо и се огледа наоколо подозрително.

— Единственият път, когато някога съм оставял вечерята си неприбрана, беше, като разговарях с една жена и после…

— В спалнята ми има мъж — каза Нан, усещайки как по бузите й плъзва червенина.

— Някой, когото познавам ли?

— Да.

— Само не Роджър!

— Не, не е Роджър — измърмори тя. — Защо всички си мислят, че съм прелъстила Роджър?

— Така ли мислят всички?

— О, защо не си отидеш вкъщи? Защо всъщност дойде тук?

— Имаш ли нещо против да закуся, докато разговаряме? Ужасно съм гладен.

— Франсин не те ли храни?

— Хайде престани. Само защото има някакъв мъж в спалнята ти, не значи, че трябва да се показваш язвителна към Франсин.

— И така, къде прекара нощта, Джим?

Той прекрачи прага на кухнята, дръпна един стол, след това отвори хладилника. Нан също влезе в стаята.

— У Франсин — каза той, измъквайки купа с плодове, бутилка мляко и една опаковка хляб, предназначен за препечени филийки. — Имаш ли масло?

Тя посочи керамичния съд върху масата.

— Ето там. Джим, този уикенд за пръв път ли идваш в Сан Франциско?

— Е, не — призна той, докато слагаше филийките да се препекат. — Знаеш ли, че някои хора ядат препечените филийки със сирене империал и сьомга?

— Да, зная го. А ти кога го научи?

— Преди няколко дни. Карам курс.

— По ядене на препечени филийки.

Той примигна срещу нея.

— Няма да е лошо да престанеш да ми се подиграваш, сестричке. Едно от нещата, които научих по време на курса, е да се постарая да бъда по-изтънчен и по този начин да предотвратя възможността сестра ми да ми задава неудобни въпроси.

— Къде караш този курс?

— В Ню Йорк.

Нан смаяно го погледна.

— По-рано и под конвой нямаше да успеят да те закарат в Ню Йорк.

— Изисканите хора не правят подобни забележки. Ню Йорк е оазис на културата на тази страна и ако искаш набързо да опресниш познанията си в тази област, трябва да отидеш там и да се повъртиш известно време.

— Не говориш сериозно. Никой не предлага курсове по бързо придобиване на изтънченост и светски маниери. Даже и в Ню Йорк.

— По дяволите, Нан, хората предлагат курсове за неща, които изобщо не би могла да си представиш. Курсът по светски маниери е просто един от тях. И точно в Ню Йорк е най-подходящото място да се сдобиеш с такива маниери. Питай ме нещо във връзка с операта.

— Не бих се осмелила.

— Е, не бих могъл да кажа, че зная много неща, но научих какво бих могъл да говоря по този повод. Операта е едно от най-великите изкуства — в нея се съчетават музика и драма, допълнени от великолепна сценография и костюми. Даже и посетих едно представление, но не мога да кажа, че много ме заинтересува.

— Много лошо.

— Мислех си, щом Франсин си пада по операта, нали знаеш?

— Не зная. Джим, всичко това си го направил заради Франсин ли?

— Добре де, как би могла да хареса иначе селяндур като мен? — каза той, намаза масло върху филийката и отхапа. — Тези филийки били с чесън. Ти чесън ли ядеш на закуска?

— Да ме виждаш да ям? Филийките са на Роджър.

— Значи той все още живее тук.

— Да, но реши да прекара този уикенд в собствената си къща.

— Така че ти да можеш да прекараш… с кого всъщност си?

— Роджър не знае нищо за това с кого съм.

Джим наля мляко в чашата си и взе една круша от купата с плодове.

— Знаеше ли, че хората с изтънчени маниери никога не биха си позволили да пият мляко на публично място?

— Мисля, че са си направили майтап с теб по повод на това.

— Ами, самата истина ти казвам. Огледай се наоколо, когато си в някой по-изискан ресторант. Водиха ни в няколко много хубави ресторанта.

— Трябва да си платил доста за този курс.

— Доста — отвърна Джим и смръщи вежди, вперил поглед в чашата с мляко. — И щеше да си струва парите, ако Франсин беше оценила напредъка ми в тази посока.

— Но тя не го оцени.

— Тя просто не иска да приеме факта колко съм се променил — приготви се да спори Джим. — Не би ли трябвало да се чувства по-спокойна и уверена, знаейки, че няма да си поръчам чаша мляко, когато отидем в При Ърни?

— Би ли трябвало, наистина? — попита Нан, не очаквайки отговор.

Тя усети някакво движение откъм хола, обърна се и видя Стив, напълно облечен. Махна му, подканвайки го да дойде при тях.

— Джим, сигурно си спомняш приятеля ми Стив Уинстед.

Виждайки брат й, изражението на лицето на Стив явно се промени. Той пристъпи в кухнята с протегната ръка към Джим, който за миг го погледна право в очите. Привикнал да се справя майсторски в неловка ситуация, когато не ставаше дума за изпитание на чувствата, Стив лекичко се усмихна, защото видя как се наежи Джим — колкото предизвикателно, толкова и като предпазна мярка.

— Намеренията ми са почтени — каза той.

Джим се разсмя и седна отново на стола си, за да си довърши закуската.

— Всички така казват. Искате ли филийка?

— Ако е с чесън, не искам — отвърна Стив, погледна въпросително Нан и сви рамене — жест, който би трябвало да означава нещо като Не знам какво друго бих могъл да направя, после отново се обърна към Джим. — Какво ви води в Сан Франциско?

— Дойдох да демонстрирам новопридобитите си светски маниери на Франсин — призна си младият мъж, — а тя ме изрита.

— Обаче, след като прекара нощта при нея — припомни му Нан.

— Е, да, но това в никакъв случаи не ме окуражава. Каза ми, че се налага няколко часа да поработи днес и че е най-добре да попитам теб защо поведението ми я е отвратило. Ти знаеш ли защо? — попита той Нан с искрена надежда тя наистина да може да му обясни.

— Надяваш се да мога да я разбера като жена, така ли? Ето каква мисля, е причината — така си й показал, че й нямаш достатъчно доверие, че би могла да те приеме такъв, какъвто си.

Той я изгледа подозрително.

— Точно същото каза и тя. Не мислиш ли, че е по-важно да не я поставям в неудобни ситуации? Освен това, беше ми много забавно да се уча как трябва да се държат баровците и важните клечки.

Стив изгледа въпросително Нан и тя каза:

— Джим кара курс по светски маниери в Ню Йорк.

— Може би просто трябваше да се закача за Стив за няколко дни — избъбри замислен Джим. — Той знае всичко за тази сбирщина, нали? — допълни той и очите му в миг заблестяха — като че му просветна някаква идея. — По този повод разговаряхте с мама и татко на Коледа, нали, Нан?

— Не разбирам само защо те пуснах да влезеш — промърмори Нан, усещайки как се изчервява отново.

— Няма да задавам повече въпроси — каза Стив, макар в очите му да проблясваха тайнствени пламъчета. — Поне не сега. Може би трябва да ви оставя сами, за да се разберете по-добре.

Джим го погледна с облекчение, но Нан се почувства разстроена и разочарована. Не че не й се искаше да остане с брат си, но имаше толкова недоизяснени неща между нея и Стив.

— Ще се видим ли по-късно? — попита тя притеснено.

Както беше с гръб към Джим, Стив бавно разтегли устни в усмивка — една усмивка, изпълнена с намеци.

— Някъде около три часа, добре ли е? — предложи той. — Искам да погледнем някои мебели с теб.

Нан си представи празната му къща и няколкото огромни възглавници пред камината. Червенината на лицето й се засили.

— Има ли някакъв напредък в мебелирането на къщата ти?

— Известен напредък — да. Ще дойдеш ли?

Джим, мислейки, че решението й зависи от него, се обади:

— Франсин ще приключи с ангажиментите си към обяд. Мислехме да те поканим на обяд, но към три ще сме свършили.

На Нан й се прииска да му каже нещо остро от рода на Не трябваше ли по-рано да ми го кажеш?, но само отвърна:

— Добре. Няма ли да закусиш, преди да си тръгнеш, Стив?

Погледът му за миг се задържа върху хладилника, но после поклати глава.

— Ще си купя нещо по пътя. Радвам се, че се видяхме отново, Джим.

Минавайки покрай Нан, той лекичко докосна рамото й.

— Ще се видим по-късно.

 

 

Макар Стив да се появи почти веднага, след като Франсин и брат й я бяха изпратили до апартамента й, тя беше имала достатъчно време да се чуди над въпроса дали още като се появи, да не го поведе към спалнята. Отвори вратата и го видя да й се усмихва.

— Слава Богу! Боях се, че не си се прибрала още, а съм уговорил една среща, на която искам да заведа и теб.

— О, по дяволите — промърмори тя, но изражението на лицето й беше закачливо. — Вече разбирам, ти просто си един много своенравен клиент.

Въпреки тези думи той се осмели да я целуне — една дълга и страстна целувка, докато самата тя не се отдръпна, казвайки:

— Не е честно. Къде отиваме?

— Да видим едни мебели.

— И е толкова наложително, сякаш от това зависи животът ти?

— Става дума за много лична сделка, доста важна при това — отвърна й той, помогна й да си облече шлифера и я целуна по косата. — Ще погледнем едно легло.

Тя се разсмя.

— Е, в такъв случай…

Докато шофираше към мебелната къща в Ноа Вали, той й обясни, че е успял да съчетае в къщата си мебели, за съществуването, на които е разбрал от най-различни източници — рекламни материали, дърводелски работилници, агенции по вътрешен дизайн и недвижими имоти.

— Може да се каже, че са модерен вариант на това, което човек би очаквал да види приготвено в една дърводелска работилница. В стила на братята Грийни. Беше много забавно, докато разбера коя да ми бъде отправната точка. Едно от нещата, които ме насочиха, доста ме смути — каза той, гледайки я многозначително. — Когато ти беше у дома, спомена, че в къщата трябва да е работил майстор — дърводелец.

— Така ли съм казала?

— Да, и аз реших да проуча нещата в тази посока. Открих, че вътрешното оформление на къщата е било правено от ученик на братята Грийни. Тогава ми дойде наум, че може би е най-добре и мебелите да са в този стил. Поръчах рисувано стъкло за вратите и прозорците от Литъл рейдъл студио. Някои от предложенията им наистина бяха превъзходни. На един архитект пък възложих да модернизира кухнята, съхранявайки стила. Така че дължа всичко на теб, Нан.

— Поне за нещо да съм била от полза.

— В къщата едва на две-три места има вградени шкафове, за разлика от повечето къщи, мебелирани от братята Грийни или учениците, тъй като е и доста по-малка от тези, над които те обикновено са работели. Успях да открия обаче доста техни неща, подходящи за по-малки по размери пространства. Би трябвало да видиш тези дървени мебели, в които няма нито един железен пирон. Великолепни са.

— Надявам се да ги видя — изхъмка тя. — Много скоро.

Той примигна срещу нея.

— Обещавам ти. Леглото, което отиваме да видим сега, само ми го описаха, но и това ми стига да си мисля, че ще ми хареса.

Когато Нан застана пред превъзходния образец на дърводелския занаят, усети да я обземат тръпки на радост. Тя прокара ръка по гладката повърхност на красивото тъмно байцвано и полирано дърво — такава сръчност и такава преданост бяха вложени в изработването му. Лицевата табла представляваше цяла стена с много рафтове, чекмеджета и скрито осветление, изпълнена в сложна комбинация, долната табла беше образец на семпла елегантност.

Собственикът, който се беше сдобил с леглото заедно с къщата, по всяка вероятност го беше възприел повече като недоразумение, отколкото като произведение на изкуството. Увери ги, че леглото би могло да бъде разполовено, за да могат да го пренесат, посъветва ги обаче да потърсят някой, които разбира от тези работи.

— Познавам такъв човек — увери го Стив, после се обърна към Нан и я попита. — Какво ще кажеш?

— Много красива изработка — отвърна тя, в погледа й можеше да се прочете много повече. — Ще се събере ли в спалнята ти?

Той леко повдигна рамене.

— По размери да. Ще остане място и за койота с колието.

Нан се изчерви и в същото време усети отново да я обзема възбуда. Тя пъхна ръка в неговата.

— Ако цената е разумна, би могъл да го купиш.

И той го купи.

Без да се наговарят специално, те се върнаха в апартамента й и дълго време стояха прегърнати в хола й. Стив чувстваше как възбудата му нараства, беше сигурен, че по същия начин нараства и у нея. Усещаше гърдите й втвърдени, както се докосваха до гърдите му, усещаше собственото си желание и силата на нейния копнеж.

— Ако това е да се усещаш обсебена от мен, напълно го приемам — прошепна той в косите й. — Трябва да съм прихванал това чувство от теб, като вирус. Само да те видя, само да чуя гласа ти и възбудата изцяло ме обзема.

Светлокафявите й очи бяха изпълнени със страст. Стив знаеше, че в неговите се четеше желанието му да проникне в нея, да изпълни тази част от нея, която копнееше за него, да се слее с нея, да стане част от нея. Устните му намериха нейните устни — оказаха се меки и жадни за целувките му. Ръцете му погалиха гърба й и се насочиха към хълбоците й. Усети я как потреперва от желание, когато я притисна по-силно към себе си. Странно, да се усещаш възбуден до крайна степен, без да имаш нужда от предварителна игра. Объркващо, вълнуващо и предизвикателно. Стив сплете пръсти с нейните и я поведе към хола.

— Ще пуснеш ли малко музика? — попита той.

Тя кимна одобрително, избра една касета и я пъхна в касетофона. Мелодията, чиито звуци се понесоха из стаята, бе балада на Дон Уилямс.

— Роджър и аз много обичаме да слушаме кънтри — каза тя.

— Това за мен ще бъде съвършено ново преживяване — призна той, вземайки я отново в прегръдките си, и лекичко я завъртя около себе си.

Известно време телата им се люлееха в такт, притиснати едно до друго, и двамата се чувстваха свързани помежду си по един неуловим и трогателен начин. Стив усещаше възбудата си да нараства, достигайки такова ниво, при което вече имаше нужда от неотложно задоволяване, затова изрече на глас предположението, че май е време да се оттеглят в спалнята.

— Имам по-добра идея — отвърна му Нан, леко отдръпвайки се от него.

Тя започна да се разсъблича, не откъсвайки поглед от Стив, и той я последва. Тя свали пуловера, той ризата. Тя — сутиена, той — потника. Тя — късите памучни бермуди, той — гащетата си. Тя — бикините си, той — слиповете си. После Нан отново се хвърли в прегръдките му и се притисна по протежение на цялото си тяло към него.

Стив усети огън да го изгаря във всяка точка, в която се докосваха, кожата му беше като суперчувствителен проводник на възбуда от нея към него, достигайки до мозъка на костите му. Той едва издържаше на насладата и очакването на още по-голяма наслада. Тя потърка тялото си в неговото в желанието си да го предизвика. От гърлото му се отрони дълбока въздишка.

— Ти направо ме убиваш — опита се да протестира. — Отиваме ли в спалнята?

— Не още.

Беше способна да постигне с него много повече, отколкото той би могъл с нея, помисли си за миг Стив. Но и двамата бяха честни до крайност, и когато помежду им имаше мир, и когато бяха във война. Той се завъртя заедно с нея в посока към коридора, отпускайки глава върху гърдите й. Тези прелестни и съблазнителни гърди, които досега бяха убягвали от вниманието му. Пое едно от зърната в устата си, оказа се твърдо от възбуда, но податливо на ласката на езика му. По-скоро усети, отколкото чу стенанието и.

— Отиваме ли в спалнята?

— Отиваме.

Нан изобщо не беше умерена в показването на страстта си. Харесваше му да чува звуците на възторг, които тя издаваше, и да усеща настойчивостта на ръцете й. Харесваше му как го докосва, милувките на енергичните й пръсти, водещи го сигурно към оргазъм. Тялото й беше абсолютно незащитено, уязвимо и напрегнато от вълнение. Той цял се отдаде на сладостното чувство, което тя предизвикваше у него. Нан беше като слънчевата светлина през лятото и есенните ветрове, острия мраз през зимата и пролетното обновление.

Той я водеше и тя го следваше. Тя му подсказваше и той разбираше. Този вид хармония досега му беше непозната. Притегли я към себе си и проникна в нея, в тялото й, което го очакваше с такова желание. Тя се притисна до него и той се притисна към нея и продължиха така — слети, залюлени в един и същи ритъм, настойчиви в желанието си да се насладят един на друг. Нищо не би могло да бъде по-сладостно от вика и в мига на достигане на оргазма. Неговият дойде непосредствено след нейния, като разбиваща се в скалите вълна и превръщаща се в ситни пръски, носеща удовлетворение за всяка част от тялото му.

Стив отметна разпилялата се върху лицето й коса и я целуна по притворените очи.

— Ти си една сексапилна и възхитителна жена, Нан. Ще имаш ли нещо против да те задържа за себе си?

Тя примигна срещу него и го изгледа внимателно.

— Не бихме могли да знаем дали между нас има нещо повече от секс, Стив?

— Аз зная, че не е само секс. Поне за мен е така.

Като че не беше чула отговора му, тя продължи:

— Не би и могъл да знаеш какво е да си обект на нечия страст. Това е ново и интригуващо усещане за теб, но щом престанеш да ме харесваш, ще се превърне в кошмар за теб.

— Не те разбирам.

— Съвсем естествено.

Нан притвори очи и извърна глава. Той я усети да потреперва.

— Ако нещата бяха по-различни, а те твърде бързо могат да се променят, бих могла да те накарам да се чувстваш твърде неловко — допълни тя шепнешком.

— Не мисля, че нещата ще се променят.

— Нещата винаги се променят. Нека просто се насладим на това, което имаме сега, съгласен ли си, Стив? — каза тя с решителност в гласа.

Той я целуна зад ухото, в основата на косата й.

— Добре — съгласи се той, макар съзнанието му да достигна до заключения, които доста го притесниха и разтревожиха.

Дали всъщност не му беше признала, че самата тя е обект на нечия страст? И какво щеше да означава това — за нея, ами за тях?