Елизабет Неф Уокър
Симптоми на страстта (12)

Глава дванадесета

Нан се събуди чак в седем часа на следващата сутрин с чувство на уплаха. Отначало си помисли, че трябва да е още вечер. Припомни си обаче, че се бе събудила от звънене — така звънеше будилникът на Роджър. Само след минута дочу почукване на вратата си.

— Роджър? Сега сутрин ли е?

— Да — каза той, подавайки глава през вратата. — Как се чувстваш?

— Добре — отвърна Нан след мигновена проверка на състоянието на главата, стомаха и крайниците си. — Изглежда ми е минало. Откъде знаеш, че не ми е било добре?

— Когато се върнах, открих Стив да работи над някакви документи в трапезарията.

— Аха.

— По-късно вечерта се обади по телефона, за да разбере как си. Казах му, че спиш.

— Добре.

Нан протегна крака и седна. Нито й се повдигаше, нито я болеше главата.

— Е, изглежда съм се оправила. Само се чувствам малко слаба.

— Сигурно защото не си яла. Искаш ли да ти приготвя нещо?

— Не, благодаря. Преди да тръгна ще си направя нещо набързо.

Той смръщи вежди.

— Мислиш ли, че е разумно да излизаш?

— Ще умра от скука тук.

Освен това трябваше да чака и съдебното решение. По-добре изцяло да се потопи в работата в болницата, освен това те щяха да я очакват — беше им казала, че ще се отбие.

— Нищо ми няма. Благодаря ти, Роджър.

— Ей, бях се приготвил да ти стана болногледачка, а ти спа през цялото време — каза той и се накани да излиза, поколеба се обаче на прага и добави. — Когато те видях в леглото, бледа и заспала, спомних си за Кери, но то беше само за миг. Взех да се оправям, знаеш ли? Може би ще се опитам да прекарам уикенда у дома и да видя как ще ми се отрази.

— Да, в последно време ми изглеждаш все по-добре. Много се радвам за теб, Роджър.

Той въздъхна.

— И аз се радвам за себе си. Не ти ли звуча малко притеснено? Джери казва, че няма нищо лошо в това да се чувствам леко притеснен.

— Сигурна съм, че Джери е прав. За всичко се иска време, а при прогрес човек изпитва смесени чувства. — Тя му се усмихна. — През цялото време ми беше много добра компания, Роджър. Радвам се, че дойде да живееш тук.

Той задърпа лявото си ухо.

— Ей, никъде не се каня да заминавам — поне не засега. Може би само през уикенда няма да ме има.

— Добре.

След като той излезе от стаята, тя стана и отиде в кухнята да си направи овесена каша и да изпие един сок. Беше много гладна, но си наложи да яде бавно — не искаше отново да започне да й се повдига. Мигрената обаче изглежда си беше отишла съвсем. След като Роджър излезе от банята, Нан си взе душ и се приготви за работа.

Макар да чувстваше известна слабост, тя неуморно отговаряше на безконечните въпроси на изплашените пациенти за болестта на Паркинсон, за медулобластомите, за церебралните кризи. Съобразявайки се с това как всеки пациент успяваше да схване специфичните и странични симптоми на всяка болест, Нан съзнателно повтаряше и обясненията, които им беше давала по време на предишните визити, знаейки, че те невинаги можеха да възприемат още от първия път цялата информация. Тъкмо беше приключила с обясненията по епилептичните припадъци на един свой малък пациент и излизаше в коридора, когато видя Стив да бърза към нея.

Внезапната му поява я разтърси със спомена какво се беше случило последния път, когато беше дошъл да я види. Щом я забеляза, Стив широко се усмихна, вдигна ръка и направи знака на победата. Преди да я заболи предния ден главата, Нан не си беше давала сметка колко силно е било притеснението й във връзка с обвинението в лекарска небрежност. Кариерата й вече беше започнала да се обърква и още едно петно в досието й заради делото само щеше повече да влоши нещата.

— Спечелихме — каза Стив достатъчно силно, за да го чуят намиращите се наблизо лекари и сестри. — Не ти ли се обади твоят адвокат? Ръш беше много доволен. На съдебните заседатели им е трябвало само час да вземат решението. Господи, какво облекчение…

Преди да успее да му отговори, Нан усети приятелското потупване на Джоелен по гърба си и чу поздравленията й. Една от сестрите й сложи корона от хартия и даже Марк Шнайдер, дочул новината, докато минаваше покрай тях, изрази радостта си. Стив остана на мястото си, докато премина суматохата, после се запъти с Нан към чакалнята.

— Ще ми позволиш ли да те поканя на вечеря, за да отпразнуваме случая? — попита той и след като видя, че тя се колебае, допълни: — Наистина трябва да поговоря с теб.

— Не е заради това. Все още чувствам известна слабост заради вчерашната мигрена.

— О, да. Не можех да повярвам, че си дошла на работа днес — отвърна той, смръщвайки вежди, така че те образуваха една линия. — Искаш ли да купя ресторантска храна и да я донеса в апартамента ти? Ще можеш ли да понесеш една вечеря в твоя дом?

Нан си помисли, че може би най-добрият вариант би бил да поговорят по телефона.

— Добре. Ела към седем.

Как можа да каже подобно нещо! Е, нали и Роджър ще бъде там.

Но Роджър не беше там. Нан беше забравила, че е петък и че той беше решил да прекара уикенда в къщата си. Когато се прибра към шест и половина, апартаментът се оказа празен. Тя веднага се захвана да подрежда хола и всекидневната — и двамата с Роджър имаха навик да оставят на най-невероятни места медицинска документация, над която се е налагало да поработят, списания и сметки.

Няма нужда, започна да се убеждава тя, да подрежда спалнята си. Сутринта обаче нямаше време да прибере всичко, което предната вечер беше донесъл Стив. Така че сега сложи всичко по местата, пъхна нощницата си в пералнята и върна опаковката аспирин в аптечната в банята. За миг застана на прага на спалнята, припомняйки си как Стив я беше целунал по косата предния ден. Това най-вероятно беше плод на въображение в резултат на мигрената и нуждата някой да се погрижи за нея в момент на слабост. Нан сви рамене и затвори вратата.

Стив закъсня с десет минути и Нан тъкмо беше започнала да си мисли, че е забравил, когато чу звънеца. Остави настрани медицинското списание, с което беше решила да отвлече вниманието си, и отвори входната врата. Винаги се вълнуваше, когато го видеше. Беше така рус, с такова излъчване на радващ се на добро здраве човек и толкова атлетичен, че й се стори като образ от рекламна страница, който всеки момент ще изчезне. Физическото му присъствие й подейства като токов удар, възприятията й изведнъж придобиха нова сила, всичко това й причини болка в корема. Винаги когато той се появеше край нея тя се чувстваше като привлечена с магнит към него.

Устните й се разтеглиха в малко нервна усмивка.

— Влез — каза тя, след което се залови да проучи съдържанието на пакетите в ръцете му — в тях имаше миниатюрни контейнери с храна. — Трябваше да предложа аз да приготвя вечерята — допълни виновно.

— Глупости.

Той затвори вратата зад себе си и кимна в посока към трапезарията.

— Горещо е. Искаш ли веднага да седнем на масата?

— Да.

Нан беше сложила чинии и прибори на масата в трапезарията така, че тя и Стив да седнат един срещу друг. Сервирала бе и стъклени чаши и извадила бутилка траминер.

— Любимото ми вино напоследък, имам обаче и шардоне, и цинфандел.

— Траминерът е чудесен избор. Аз съм купил малка бутилка шампанско за после.

За кое, запита се наум Нан, макар да знаеше, че той има предвид след като привършат с вечерята. За да отпразнуват победата си в съда.

— И храна от китайски ресторант — додаде той, гледайки я изпитателно. — Даже не зная дали харесваш китайска кухня. Трябваше да те попитам.

— Харесвам я.

Той започна да вади един след друг миниатюрните контейнери с различни храни — повече от шест на брой, и да ги разполага на масата — Нан учудена го погледна.

— Да не си помислил, че умирам от глад, Стив?

— Не, но си помислих, че ако взема повече на брой и все различни неща, все ще улуча твоя вкус. Ще ни трябват купички за супата.

Нан отиде в кухнята и се върна оттам с купички и лъжици. Той й придържаше стола, докато седне. Такова нещо братята й не биха направили, особено пък на вечеря с храна, взета от китайски ресторант. Тя придърпа стола си към масата, в това време той обиколи и седна на мястото, определено за него. Нан не забравяше, че са само двамата в апартамента, много се надяваше Роджър да е забравил нещо и да реши още тази вечер да дойде да го вземе.

Нан сложи в чинията си малко от пилето кунг пао, телешкото със зеле и супа вон тон. Забеляза, че Стив си взе по малко от всичко — заприлича й на послушно дете, което са инструктирали да не пропусне нито едно блюдо. Безукорните му маниери малко я притесниха. Дали хора като Стив изобщо обръщаха внимание на това, че някой не беше чак дотам изкусен или не се съобразяваше толкова стриктно с правилата на така нареченото светско поведение?

Той я наблюдаваше. Не толкова как се държи, колкото изучаваше лицето й. И тя не можеше да свали поглед от него. Стори й се по-стар, отколкото когато бяха разговаряли за първи път по обвинението. Всичко е плод на въображението, помисли си тя. Това, че сега ми се струва различен, е, защото се любих с него.

— И моят адвокат ми се обади — каза тя, сипвайки супа в неговата купичка. — Каза ми, цитирам ти точно неговите думи, че си му улеснил работата. Стив…

Ръцете им се докоснаха, когато той пое купичката от нея.

— Да?

— Баща ти изглежда си е помислил, че начинът, по които си се държал в съда, е много хитро измислен ход.

Стив смръщи лице.

— Зная, че именно така си е помислил. Ето в какъв циник се превръща човек, дълго практикуващ право — промърмори той. — Баща ми… досажда ли ти?

Тя изви учудено вежди.

— Да ми е досаждал ли? Не те разбирам.

Стив известно време мълчаливо поглъщаше супата си.

— Баща ми е много харесван от жените. Или поне той така си мисли. Понякога обръща прекалено много внимание на… доста по-млади от себе си жени.

Нан се разсмя.

— Така ли? Това трябва доста да те притеснява.

— Така е — кимна той и макар и с неохота й се усмихна. — Когато те видях да поставяш куфарчето си между двамата, помислих си да не би той, така да се каже, да се е опитал да навлезе в твоя територия.

— Не. Баща ти веднъж ми намигна, но си помислих, че сигурно се досеща, че между нас може да има нещо — реших, че това смигване най-вероятно е неговият начин да ми подскаже, че знае за нас. А куфарчето си поставих там, защото тъкмо беше започнало да ми се повдига — това ми даде някакво усещане за дистанция в случай, че наистина ми стане много лошо, изобщо нещо в този смисъл.

— Освен това докато ме разпитваха, изглеждаше погълната от някакви документи.

Тя кимна.

— Опитах се да отвлека вниманието си. Помислих си, че ако гледам през цялото време към теб, ти би могъл да си помислиш… всъщност не знам… да си помислиш, че се опитвам да ти внуша да не казваш нищо лошо за мен. Исках да се почувстваш напълно свободен и да кажеш всичко, което сметнеш за необходимо.

— Всичко, което казах, всъщност го казах заради теб и заради семейство Мърфи. Казах го, защото наистина го мислех и защото имах нужда да го кажа — обясни той и след като се прокашля, продължи: — Не осъзнавах истински какъв голям проблем имам, преди ти да ми го посочиш, Нан. Мислех, че всички лекари се чувстват като мен и че само единици успяват да се справят по-добре. Започнах да наблюдавам другите и как те се държат в такива случаи. Може и да съм понаучил нещичко. Съзнанието, че имам проблем, ме накара да бъда по-внимателен в поведението си спрямо семействата, чиито близки са починали. Оценявам твоята искреност и честност, че ми каза как стоят нещата. Но — допълни с невесел тон — не мога да приема това, че ме съжаляваш.

— Това, което каза в съда, беше много смело и затрогващо. Искаше ми се направо да зашлевя баща ти, защото ти внуши, че възприема признанието ти само като хитър номер. Защото знаеше, Стив. Залагам месечната си заплата, че прекрасно е знаел колко си искрен.

— И че не би могъл да понесе един мъж да се проявява по този начин — продължи Стив и сви рамене. — По-лесно му е било да се престори, че синът му просто е постъпил много умно. Ние от семейство Уинстед сме майстори в преструвките.

— Всички си имат защитни механизми — каза Нан. — Не казвам, че аз нямам, Стив. Не трябваше да ти казвам, че те съжалявам. Моля да ме извиниш.

— Няма нужда — махна с ръка той леко притеснен.

— Ти просто си имала намерение да се отървеш от мен и да ми кажеш истината се е оказало най-лесният начин.

Нан започна да се терзае заради положението, в което беше изпаднала — дали да държи този мъж на разстоянието, което й се струваше подходящо — по този начин обаче щеше да го нарани — или да потвърди, че чувствата й към него са много по-сложни, отколкото й се искаше да признае — по този начин пък щеше да нарани и двамата. Тя остави вилицата си и подпря брадичка на сплетените си ръце.

— Не зная какво да ти кажа, Стив. Чувствам се толкова объркана по отношение на чувствата си. Не исках да те нараня, но бях сигурна, че ти скоро ще си кажеш каква идиотка съм и бързо ще ме отпишеш от живота си.

На устните му се появи кисела усмивка.

— Точно това си казах, Нан, но не ми подейства. Открих, че ми е много трудно да си мисля за теб като за идиотка или нещо подобно. От друга страна, смятам, че не съм единственият, който има проблеми със себе си.

Нан си пое дълбоко дъх и едва не се задави.

— Така е, Стив. Прав си, разбира се, но това не ме спасява от факта, че се държах идиотски с теб, нали?

— Може би. Зависи какъв ти е проблемът.

Тя поклати глава.

— Ако можех да го формулирам, досега щях да ти кажа. Има нещо, което ме кара да си мисля, че е по-добре, ако не бъдем заедно. Можеш ли да ме разбереш?

— Не — отвърна той, отпи глътка вино, сложи чашата на масата и известно време остана така, загледан в нея. — Не бих могъл да забравя, че се люби с мен, Нан. Не бих могъл и да си помисля, че си го направила просто ей така. Беше чудесно. Сега аз залагам месечната си заплата, че и ти си го почувствала така. След като се любихме обаче, ти си влязла в спалнята ми и си сложила колието на шията на койота, защото вече си знаела, че повече няма да искаш да ме видиш. Как би трябвало да разбирам това?

Нан усети стягане в гърлото, което заплашваше да я задави. Не искаше да се впуска в такава дискусия с него.

— Мислех, че няма да имаш нищо против — прошепна тя.

— Няма да имам нищо против да се любя ли с теб? — попита той недоверчиво. — Това беше едно от най-хубавите преживявания, които съм имал през живота си! Ти беше толкова вълнуваща, така щедра. И толкова красива. И, кълна се, не това очаквах, когато те заведох у дома тогава, Нан. Помислих си просто, че ни е нужно уединение, и моят дом ми се стори най-подходящото място. Копнежът и страстта, които ти излъчваше, ме разтърсиха.

— Точно така. И това те накара да си мислиш, че аз искам връзка с теб. Или може би естествено си приел, че нещата между нас могат да се нарекат връзка. Нямах намерение да легна с теб. Не защото не исках това да се случи, а защото не го намирах за правилно.

— Не разбирам защо говориш така. Защо не си го намирала за правилно?

— Поради всички причини, които тогава ти изложих, Стив.

— Не чувам нито една причина, която да натежи на везните срещу привличането, което и двамата усещаме един към друг. С изключение на съжалението ти към мен — изрече той и мускулите на челюстта му потръпнаха, но продължи. — Не се и съмнявам, че понякога наистина изпитваш съжаление към мен. Но се съмнявам, че това е причината да не искаш повече да се срещаш с мен.

Нан усещаше сърцето си лудо да блъска в гърдите и. Напрежението прииждаше на вълни и се разливаше по тялото й. Всяка частичка от нея застана нащрек. Бяха стъпили на опасна почва. Не само желанието му да разбере истинските причини, но и реакцията на тялото й на неговото присъствие я изпълниха с тревога. Настойчивостта на копнежа й по него, на който не беше успяла да устои онази нощ в дома му, отново я беше завладяла, карайки я да осъзнава красотата на лицето му, нежността на ръцете му, силата на раменете му. Как щеше да понесе нарастващия копнеж по тялото му?

— Може би е по-добре да си тръгваш, Стив — прошепна тя.

Той я изгледа шокиран.

— Да си тръгвам ли? Ние тъкмо започнахме да говорим сериозно, Нан. Нямам намерение нито да те обвинявам, нито да те тормозя. Опитвам се просто да разбера какво става.

— Зная — отвърна тя, изправи се и остана така, не знаейки какво да прави. — Не ти се сърдя, Стив. Но така се чувствам. И ще се почувствам по-добре, ако си отидеш.

— Господи, Нан, какво става с теб? — извика той и се изправи, не откъсвайки поглед от нея. — Не можем ли просто да обсъдим проблема като нормални хора? Само ако би могла да бъдеш откровена с мен…

Тя размаха ръце пред себе си.

— Не мога да ти обясня. Ти имаш твърде силно въздействие над мен.

— Предполагам именно защото имам толкова силно въздействие, искаш колкото се може по-бързо да се освободиш от мен — отвърна Стив с пълен с ирония глас.

Той се запъти към вратата, без да се опита да вземе поне един от пакетите, които беше донесъл.

— Изобщо не те разбирам — продължи. — Ако не знаех, че си напълно нормална, щях да си помисля, че страдаш от някакво психично разстройство. А аз съм просто един мъж, който нито би искал да те нарани, нито да те разстройва, затова си тръгвам. Но мисля, че е най-добре да потърсиш помощ заради това, което те притеснява, защото поведението ти не е като на разумен човек.

— Зная — призна тя. — Извинявай. След като си тръгнеш, ще се почувствам по-добре.

— Не, няма да се почувстваш по-добре, след като си отида — възрази той с ръка върху бравата. — Ще се успокоиш, но това не е същото като да се почувстваш по-добре. Не извърших нищо, което да стане причина за тази твоя реакция, затова смятам, че в съзнанието ти нещо се е объркало и трябва да му обърнеш по-сериозно внимание.

Тя мълчаливо наблюдаваше как той отвори вратата и излезе навън. Точно преди да я затвори, Нан го чу леко да изръмжава и отново широко да я отваря, казвайки:

— Забравих си якето.

Стори й се сломен. Чак ушите му се бяха зачервили от притеснение. Той яростно задърпа якето си от закачалката, то се изхлузи и за малко да падне върху него. Гневът, който тя съзря в очите му, беше толкова силен, че ако беше възможно, би изпепелил раклата под закачалката. Без да се бави да облича якето, той го преметна през рамо и се приготви да си тръгва.

Стив щеше да замине и Нан щеше да остане сама да си блъска главата над странното си поведение. Нищо чудно, че така се е притеснил. Тя наистина не се беше държала като разумен човек. Нан не можа да понесе, мисълта, че той ще си тръгне, изпълнен с омраза към нея, смятайки я за най-противната жена в света.

— Стив.

Той се спря на прага, но само за миг. С решителен жест завъртя топката на бравата и отвори вратата. Е, добре, нека си тръгва. Много по-добре ще е да си отиде. Нан не осъзна, че се е приближила до него и е поставила ръка на рамото му.

— Не си тръгвай. Ще се опитам да ти обясня.

Той я погледна в очите. Синият му поглед беше изпълнен с безсилие, яд, недоверчивост и нещо, което можеше да се нарече нежност.

— Чувствам се сякаш са ме направили на глупак, Нан, и това чувство изобщо не ми харесва. Въобще не съм си и помислял, че можеш да бъдеш такава. Винаги си била толкова пряма. Това е едно от нещата, които харесах най-много у теб в началото.

Тя го поведе към хола. Той с известна неохота затвори вратата и я последва, после, без да пуска коженото си яке, се отпусна на дивана. Нан седна на известно разстояние от него и няколко минути остана загледана в ръцете си.

— Ние не сме имали връзка като другите двойки — започна тя. — Имам предвид това, че ти не си ми се обаждал по телефона да ме поканиш на кино, нито пък аз например съм те питала дали не би искал да видиш пиеса, за която случайно имам два билета. Изобщо не сме излизали заедно, а вече успяхме да се озовем в едно легло.

— Можехме да започнем да се срещаме. Мислех си, че бихме могли.

— След като вече бяхме спали заедно. Може би си мислел, че си задължен да го направиш.

— Нан, аз исках да излизам на срещи с теб. Исках да имаме връзка. Ти беше тази, която не пожела това.

Тя сплете пръсти и стисна ръце в скута си.

— Бих искала да продължа с обяснението как аз виждам нещата. Смятам, че между нас има само физическо привличане. Целунахме се в моята кухня, след това се целувахме на всички възможни места в болницата. И през цялото това време ти нито веднъж не ме покани да излезем заедно.

— Мислех, че няма да искаш да излезеш с мен.

Известно време Нан размишляваше.

— Може би наистина нямаше да изляза. Не съм много сигурна. Всичко се случи толкова скоро след раздялата ми с Питър. Но въпросът е, че ти не ме покани.

Той прехапа устни и поклати глава.

— Не беше така. Ние играехме една игра. И двамата. Беше различно, вълнуващо, в някаква степен забавно и както се оказа и опасно. Не предвидих, че подобно нещо може да се случи. Кой би могъл да знае, че една пациентка ще сбърка стаята и ще ме вземе за съпруга си? И че това ще я доведе до истерия? Не би могла да очакваш, че бих могъл да предугадя подобно нещо. Освен това, вместо нея можеше да ни види някой лекар или сестра — това би придало пикантност на нещата, разбираш ли?

Нан знаеше, че той е прав — поне в тази част на обясненията си. От негова гледна точка подобно поведение сигурно му е изглеждало сравнително невинно. Пък и кого би могло да го е грижа дали се целуват тайно? Нали и двамата бяха свободни? Не лъжеха никого. Те просто… се прелъстяваха един друг. Искаха да видят докъде могат да стигнат, преди връзката им да поеме по обичайния и прозаичен път на развитие — вечери, филми, концерти и прекарване на нощта ту в неговия дом, ту в нейния.

За Стив всичко случило се между тях просто беше едно вълнуващо отклонение от обичайната практика.

— За мен беше повече от това — каза Нан.

— Не разбирам — въздъхна Стив, облягайки се назад и поглеждайки я скептично. — Опитай се да ми го обясниш по-ясно, Нан. Ако си искала нещо повече, със сигурност мога да кажа, че не си казала подобно нещо. А аз вярвах, че си напълно искрена с мен. Мислех си, че се наслаждаваш на това, което правехме, също като мен.

— Да, разбира се, че ми беше приятно. Но исках нещо повече. Не ти казах, че искам нещо повече, защото не исках да те изплаша. Страстта ми, както ти я нарече, по теб беше много силна — тя преглътна, след това смело го погледна. — Беше всепоглъщаща.

Стив се наклони към нея присвил вежди.

— Опитваш се да ми кажеш, че си била сексуално привлечена от мен в извънредно голяма степен, така ли?

— Да.

Той се ухили.

— Е, добре, Нан, бих могъл да се справя с подобно нещо.

— Да, но аз не можех.

Той се изправи.

— Разбирам. И ти си помисли, че след като веднъж се любиш с мен, това ще ти помогне да решиш проблема.

— Не, не очаквах да се излекувам — промълви тя и леко разпери ръце, вдигайки ги от скута си. — Позволих си да се отдам на страстта си, защото си мислех, че ти не би имал нищо против.

— Единствено бях против това да се превръща в повод да сложим край на взаимоотношенията си.

— Разбирам, но не мислех, че нещата биха продължили дълго. Ти си такъв мъж, който със сигурност няма никакви проблеми с жените — както да излезе няколко пъти с тях, така и да започне сериозна връзка.

— Защо мислиш така?

— Защото си много красив, умен, богат и представителен. И не си женен и доколкото знам, никога не си бил.

— Какво общо има това с отношенията между нас?

— Подобни качества обикновено значат, че такъв мъж не обича да залага на дълготрайни връзки.

— Къде си се нагълтала с тези глупости? Да не би от тъпите женски списания, пълни с тестове на подобни теми?

Нан усети, че думите й са го подразнили, но само сви рамене.

— Досега съм имала две връзки, при които съм си мислела, че ще се стигне до съжителство. Нищо подобно не се случи. Винаги много съм се доверявала, Стив, но изглежда никога не съм могла да преценявам добре мъжете. И ето те теб, твърде голяма хапка за моята уста, ето ме и мен, обладана от прекомерна страст по теб — не вярвам, че нещо би могло да се получи между нас.

— Господи, колко глупости наведнъж. Ти просто си се страхувала. Защо не си го признаеш, Нан? Била си изплашена от силната страст, която си изпитвала към мен. Нищо общо с въпроса дали нашата връзка ще е дълготрайна или не.

Тя примигна срещу него, опитвайки се да проумее доколко е прав.

— Не така виждах аз нещата.

— Погледни ги сега така — даде й съвет той и остави якето на облегалката на дивана, после с решителен жест взе ръцете й в своите и ги поднесе към устните си.

— Нека да ти припомня какво е страстта, Нан. Тя не изчезва просто защото ти искаш да е така.

Той обърна ръцете й с дланите нагоре и ги зацелува — с леки, бързи целувки, които я доведоха до възбуда и изпълниха с копнеж. Очите му потърсиха нейните, докато леко захапваше връхчето на палеца й, след това го пъхна целия в устата си. През цялото й тяло премина вълна от възбуда и копнеж, с който така се беше мъчила да се бори през изминалите два месеца. Далеч от него беше изглеждало възможно да се контролира, в негово присъствие положението беше безнадеждно.

— Тази страст не е здравословна — промълви тя. — Извратена и прекомерна е.

— Кой би могъл да каже, че е прекомерна? Може би никога преди това не си се чувствала по този начин. Това не означава, че се е случило нещо лошо.

— Ти не изпитваш подобно нещо към мен, нали?

— Откъде би могла да знаеш?

— Нали мога да го почувствам. Ти си привлечен от мен, но не и по такъв лудешки и обсебващ начин.

— И ти си си помислила, че твоята страст би могла да ме изплаши?

— Разбира се, че би могла да те изплаши. Кой би искал една луда жена за секспартньорка?

— Ти не си луда и аз те искам за секспартньорка. Искам отново да се любим. Искам да ме държиш в прегръдките си, както само ти можеш, и да се любиш с мен така, както го направи миналия път. Никога не съм преживявал нещо подобно, и ако, за да го преживея отново, се окаже, че е необходима напълно обсебена от страст жена, то аз бих искал да я имам при себе си всеки ден.

Стив погали устните на Нан, след лек натиск от негова страна тя ги отвори и пое един от пръстите му. Изумена от силата на обзелата я възбуда, притвори очи. Тя засмука пръста му и той засмука един от нейните. Всяка частичка от тялото й закопня по неговото. Нан имаше усещане като че повече не може да се контролира, вниманието й беше съсредоточено изцяло към милувката му — толкова чувствена и така мамеща беше тя.

— Ще сметнеш ли, че искам да те използвам, ако ти предложа да отидем в спалнята ти? — попита той с дрезгав от възбудата глас.

— Не зная какво да ти кажа — каза Нан, позволявайки му да я привлече към себе си, след като и двамата станаха. — Не знам как да се държа в този случай. Искам те! О, Боже, колко те искам! В същото време усещам, че е по-добре да устоя на съблазънта.

Устните му бяха върху нейните, внушавайки й мисълта, че тя трябва да го има. Докосването на телата им й припомни за любовната им нощ на Коледа. Жаждата да се слее с него изригна от дълбините на сърцето й и се разпростря навсякъде, до връхчетата на пръстите й, до меката повърхност на устните й. Езикът му проникна в устата й, придвижи се чувствено по езика й, зъбите й и достигна небцето й. Тя изпита желание да бъде докосвана навсякъде от него. Закопня той да проникне в нея именно в този момент.

Дрехите се превърнаха в преграда. Нан започна да сваля своите, докато вървеше към спалнята. Стив започна да ги вдига една по една от пода.

— Да не би да очакваш, че Роджър няма да се прибере тази вечер?

— Ще прекара уикенда в къщата си — отвърна Нан и протегна назад ръце, за да разкопчее сутиена си. — Темпото ми е твърде бързо за теб, нали?

— Не съм сигурен, че си твърде бърза — отвърна Стив, привличайки я бавно към себе си.

Той наклони глава и пое зърното й с устните си. Нан изстена и дръпна ципа на полата си. Не след дълго остана изцяло гола, притисната до неговото все още облечено тяло.

— Съблечи ме — предложи той.

Ръцете му не спираха да я галят, като всяко място, което докосваха, Нан усещаше като изгорено от огън. Тя разкопча ризата му и я метна на пода. Съблече потника му и също го хвърли на пода. Погали с език острите косми на гърдите му. Пое с устни едно от зърната на гърдите му и го всмука така силно в себе си, че той изстена. После разкопча колана му, дръпна ципа на панталона му и го остави да се свлече на пода. Не посегна към шортите му, предпочете да се наслади на притиснатия към слабините й силно възбуден пенис както беше прикрит от дрехата. Нан плъзна ръце надолу в шортите му и докосна тази толкова твърда и обзета от страст част от неговото тяло, която с такова нетърпение очакваше да усети в себе си.

Той сам пожела да се освободи от дрехата, но не и от неспиращите да галят пениса му ръце. Нан коленичи пред него и го пое в устата си. Не си бе й представяла по-рано, че би могла да направи такова нещо. Но сега усети, че го иска точно в устата си, и мекото връхче с вкус, който я накара да изпита още по-голямо вълнение, примесено с очакване, и цялата дължина, която я изпълни по начин, по който никога досега не беше изпълвана. Езикът й проникна във всички кътчета и пролуки, устните й го галеха с копнеж, тя го всмукваше отново и отново в себе си. Всичко това беше нещо, за което си беше мечтала през дългите тъмни нощи, което, беше изпитвала нужда да направи. Да го поеме с устните си, да го люби с език. Нищо не би могло да бъде по-интимно или по-задоволяващо за разпаленото й въображение от това, което би могло най-много да му хареса.

А на нея й се искаше това, което прави, да му харесва. Искаше й се да усети тялото му да пламти от страст по нея. А също така й се искаше да усети и себе си пламтяща от екстаз, че се е сляла с него.

Ръцете му я галеха по раменете. Нейните ръце галеха бедрата и хълбоците му. А устните й отново се плъзнаха по цялата му дължина и го всмукаха, за да го приближат до оргазма.

— О, Господи — изстена той. — Всеки момент ще се изпразня. Имаш ли нещо против?

Топлата лепкава маса изпълни устата й. Тя го беше извела до това и в този миг се наслади на перверзната си сила. Защо се беше чувствала неудобно, когато друг път се беше налагало да прави подобно нещо? Нан преглътна течността сякаш това беше най-драгоценното лекарство и продължи лекичко да го гали с устни и език. Той я галеше безспир по косата, притиснал разтрепераното си тяло към нея. Най-накрая тя се отдръпна от него.

— Господи, Нан. Не мога… мислех си… фантастично беше. И съвсем не това, което очаквах — прошепна той, после коленичи до нея и я залюля в прегръдките си.

— Добре ли си?

Тя кимна с глава, като в същото време усети страстта отново да я обзема. Временно, докато го водеше към оргазъм, докато вкусваше с наслада течността, която беше изригнал, възбудата й беше намаляла. Но сега, в прегръдките му кожата й отново настръхна от желание. Тялото й закопня също да изживее оргазъм. Нищо нямаше да му каже обаче.

Стив започна да я гали, привличайки я все повече към себе си и давайки власт на ръцете си да я докосват по гърба, хълбоците, между бедрата й. Изведнъж я взе на ръце и я пусна на леглото. То изскърца, когато се отпусна до нея, и той се засмя.

— Харесва ми, когато леглото пее — каза.

После я целуна, както я беше целувал толкова пъти досега в болницата. Но сега тялото му се докосваше до нейното, ръцете му я галеха и това я караше да настръхва от глава до пети. Нан усещаше натиска на устните му, пулсирането на сърцето му. Почувства стягане в гърлото — възбудата се връщаше с нова сила.

Устните му бяха върху гърдите й, галещи, мамещи, дразнещи. Вълни от удоволствие заприиждаха една след друга, съсредоточавайки силата си в областта на слабините й. Ръцете му като че следваха посоката на вълните, прибавяйки още повече удоволствие. Той галеше копринената повърхност между бедрата й, пъхнал крак между нейните. Имаше толкова красиво тяло този Стив. Нан зарови пръсти в разчорлената му коса, когато той сведе глава към слабините и.

Стив лесно можеше да я доведе до оргазъм, само като я докосваше я с език, но предпочете да удължи удоволствието и. Близване тук, погалване там, докато положението стане нетърпимо. А след това пауза. В паузите разговаряше с нея.

— Ти си много красива, Нан. Тялото ти е чудесно. Кожата ти е като от коприна и се наелектризира, когато я докосвам. А и на вкус си превъзходна.

Устните му отново бяха върху нея, ненаситни, каращи я да се напряга до крайност. Влажни, проникващи навсякъде. Сега, ето сега е моментът.

Не! Не още!

— Изпълнена си до крайност от страстта. И готова. Зная, зная, че си готова, скъпа моя. Но би могла да бъдеш още по-готова.

Езикът му проникна в нея. О, Господи. Направо щеше да умре от копнеж и наслада.

Той покри бедрата и корема и с целувки, очертавайки концентрични кръгове около слабините й — мястото, събрало цялата й страст. Отново целувки. Езикът му проникна в устата й, след това в слабините й — сякаш беше насекомо, пиещо нектар. Сега, ето сега е моментът — със сигурност.

— Имаш божествен вкус. Опияняваш като старите книги, ароматна си като самия живот. Можеш ли да почувстваш всичко това, Нан?

Тя отново усети езика му, в себе си, върху себе си, този път неспиращ да се движи. Стимулиращ, галещ, проникващ, даващ, даряващ я с пълнота. Нан почувства сякаш насъбрания в нея копнеж се взривява, тялото й се разтърси от изумителни усещания. Езикът му продължаваше да се движи, галещ, достигащ навсякъде, ненаситен. Диво и непоносимо удоволствие се разля на вълни по тялото й. Сърцето й заби ускорено. Цялото й тяло пламна в оргазъм.

Беше напълно обсебена от страстта си по Стив.