Вера Коуи
Блясъкът на славата (8)

Глава осма

Швейцария и Ню Йорк, 1961–1963 година

След преместването си в Швейцария Ева продължи да утвърждава компанията си и да се налага като безскрупулен, но винаги печеливш бизнесмен, с когото всички търговски къщи трябваше отсега нататък да се съобразяват и да очакват с нетърпение следващите й изделия. Постепенно водещите производители в парфюмерията и козметиката бяха принудени да я приемат в своя труднодостъпен кръг. Благодарение на намесата на Хенри Бейли започнаха да я канят на всички приеми, срещи, галапредставяния на нови изделия, банкети и чествания, където Ева се запозна с десетки изтъкнати личности, отдавна привличащи интереса й. От тях, след грижливо проучване и внимателно обмисляне, Ева подбираше само най-перспективните, само тези, които евентуално биха подпомогнали шеметната й кариера. Канеше ги във вилата с ослепително бяла фасада край брега на Женевското езеро, която тя наскоро бе купила, за да им показва потъмнелите фотографии на своите „аристократични предци“ или, според нейните думи, „всичко, което й останало за спомен от бляскавото минало“. Всъщност тя бе изровила тези снимки сред вехтошарските сергии в Париж след дълго търсене на автентични предмети, продадени от обеднели унгарски емигранти. Нямаше дори и бегла представа кои са лицата, изобразени на помътнелите фотографии, но се съмняваше дали ще ги разпознае някой от гостите й, които тя отскоро бе започнала да назовава с ласкавите думи „моите нови приятели“, защото никога не допусна грешката да покани някой унгарец във великолепно обзаведената си резиденция. Както винаги, Ева Черни старателно избягваше съотечествениците си.

Зае се да събира неголяма, но подбрана с много вкус колекция от антикварни предмети, с предназначението допълнително да усили правдоподобността на съчинената от нея история за произхода й. В сенчестия магазин на един мадридски антиквар Ева успя да открие поднос от разкошен сервиз от майсенски порцелан, за който разказваше с умиление: „Само това ми остана от огромния сервиз за осемдесет гости, който някога е принадлежал на прапрабаба ми“. Но винаги избягваше по-задълбочените разговори за миналото и произхода си. Само свиваше небрежно прелестните си рамене или смръщваше вежди при болезнения спомен, с което подсказваше на по-любопитните си събеседници, че темата е прекалено болезнена за нея. Ева отлично знаеше, че съчинената й версия не би издържала по-старателна проверка — толкова много празноти и неточности имаше в нея — и поради тази причина бе доста предпазлива в описанието на конкретните факти от миналото на рода си. „Всичко това е минало и, слава богу, нищо не може да го върне…“ — въздъхваше тя с тъга и бързаше да смени темата.

Никога не отказваше интервюта, но само след като бе убедена, че журналистите са схванали какво се иска от тях: да наблягат във въпросите си за настоящето, а не на миналото й. Когато приключваха със снимките или прибираха касетофоните си, тя ги канеше на чай и неизменно подемаше любимата си тема:

— Как да ви кажа, скъпа… — винаги настояваше да бъде интервюирана само от журналистки, — започнах като никому неизвестна козметичка и всичко постигнах сама, без ничия помощ. Затова сега не е чудно, че си разбирам от работата. Може ли да бъда откровена с вас? Според мен не сте подбрали тоновете и цветовете, които най-добре подхождат на лицето и на грима ви. Позволете ми да ви предложа някои дребни промени.

След което преподаваше на смутената репортерка толкова подробен урок, че смаяната клиентка — в присъствието на Ева жените често се превръщаха в нейни „клиентки“, без дори да се усетят — неизменно си тръгваше с комплект козметични препарати, подарени за спомен лично от мадам Черни. Неизменно следваше хвалебствена статия под заглавие: „Не подозирате какво може да стори мадам Черни за вас“ или нещо подобно, утвърждаваща ролята й на кралица на съвременната козметика, стремяща се да превърне всяка жена в красавица. Веднъж една от репортерките се увлече и с жар описа историята на граф и графиня Черни, покойните родители на нашата кралица на козметиката, мадам Черни, но Ева не се постара да коригира неволната грешка и с течение на времето всички повярваха, както вярват хората на всяка лъжа, повтаряна достатъчно често.

Ева Черни старателно избягваше местата, където можеше да се появят представители на унгарската аристокрация в емиграция, дори с цената на набързо измислени делови пътувания в чужбина, но, за щастие, оцелелите потомци на старите аристократични родове, кой знае защо, не си спомняха за нея и не я притесняваха с покани за балове, сватбени тържества и чествания по други поводи. Това обаче не я обезкуражи и тя не спря с усилията си да наложи името си сред висшите кръгове и след като започнаха редовно да я споменават в светските хроники, Ева промени графика си и разреди срещите си — сега приемаше покани само от личности с утвърдено име. На приема на една от принцесите на Англия мадам Черни с възторг прие идеята да предостави, само за проба — естествено напълно безплатно — пълен комплект от козметичната, си гама на Нейно Височество, за което бе възнаградена с целувка по бузата от страна на принцесата — жест, запазен само за най-приближените към кралското семейство. За съжаление, този жест веднага предизвика ответната реакция на придворните дами от кръга от приближените на херцог и херцогиня Уиндзор.

— Безвкусна имитация — бе коментарът на херцогинята. Никога не съм използвала и никога няма да посегна към крем или червило от гамата на мадам Черни!

Но Ева не се трогна от тази реакция, защото бе отлично осведомена за скъперничеството на херцогиня Уиндзор.

На един благотворителен бал в Ню Йорк Ева се запозна с Кристофър Бингъм IV, по прякор Лади Хлапака — именно на този бал сред подаръците от томболата фигурираше огромна луксозна кутия, съдържаща мостри от най-добрите козметични изделия на компанията „Ева Черни Козметикс Инкорпорейтид“. И този път й помогна вродената й хитрост — Ева се постара да бъде забелязана сред бляскавото общество от принцесата и когато Нейно Височество се доближи до нея, за да я прегърне и разцелува, Ева разбра, че отсега нататък положението й сред висшите кръгове е непоклатимо. След няколко дни тя покани принцесата на „скромна закуска в интимен кръг“ — само дванадесет особи бяха удостоени с покани — и още на другата сутрин, за всеобща изненада, започнаха да я включват във всички списъци на поканените за приемите от кръга на избраните семейства в Ню Йорк, Филаделфия, Бостън и останалите изискани фамилии от Източното крайбрежие.

Лади Бингъм IV бе единствен син и наследник на един от най-старите и прочути родове от аристократичните фамилии, озовали се в днешните Съединени щати след скъсването с колониална Англия, или както казваха старите хора, той бе сред онези щастливци, „които се бяха родили със сребърна лъжичка в устата“. Първият Бингъм се заселил на брега на Лонг Айлънд още през 1642 година и всяко следващо поколение старателно потулваше факта, че той всъщност е бил изпратен като прислужник в колониите, за да отработи присъдата си за дребна кражба. Според слуховете Лади Бингъм IV за кратко е бил женен за девойката, избрана от строгата му майка, обаче непреодолимата му склонност към краткотрайните любовни връзки доста скоро съсипала брака му. Никога не бе работил, макар да заемаше почетната, но лишена от реална власт длъжност вицепрезидент на банката на фамилията Бингъм. Сред най-важните му задължения фигурираха задачи като подобряване на резултата на поло от седем на десет или ухажване на всяка особа от нежния пол, която си заслужаваше да й подари една-две нощи. На Ева бе достатъчен само един поглед към високия кавалер, слаб, но строен, със златисторуса коса и красиво, добре поддържано, но лишено от емоции лице, за да реши, че именно това бе мъжът, когото търсеше от месеци насам. Напомняше й за мъжете от лъскавите списания, които бе прелиствала в захлас в отдавна отминалите години на детството си — богат, красив и с безукорен произход. Вечерният му костюм бе безупречен, а когато с небрежен жест измъкна от вътрешния си джоб табакера от тъмно злато, дискретно проблясващо в полумрака, сърцето подсказа на Ева, че най-после е намерила своя избраник.

Той също я забеляза сред гостите на приема.

— Коя е онази дама? — попита Лади.

— О, това е една от моите приятелки, Ева Черни. Напоследък тя е най-нашумялата личност в козметичния бранш от другата страна на океана.

— Що за име е това? — Дванадесетте години обучение в най-скъпите частни колежи бяха оставили у Лади единствено приятния спомен, че се е отървал от досадното опекунство на гувернантките.

— Австро-унгарско. Дамата произхожда от стар аристократичен род, който е изгубил цялото си състояние през войната. Самата тя е избягала от Унгария с риск за живота си през 1956 година, когато нахлули руснаците. Сега е собственик на компанията „Ева Черни Козметикс Инкорпорейтид“, но като казвам, че е собственик, не говоря празни приказки, защото тези малки и деликатни ръчички наистина не изпускат нито за миг юздите на гигантския козметичен концерн.

— Свободна ли е?

— Не знам дали ще ти се усмихне щастието. Знаеш ли колко хора чакат търпеливо да ги приеме, откакто е пристигнала в Ню Йорк? Злите езици говорят, че все още никой не се е добрал до нещо повече от една-две любезни усмивки и покана за приема й след една седмица. Много била придирчива, казват, но с това лице и особено с това тяло… всяка на нейно място би имала доста високи претенции, нали?

— Познаваш ли я?

— Не толкова отблизо, колкото бих желал, обаче все пак се надявам да не ме е забравила окончателно, така че ще мога да ви запозная. Ела с мен. — Лади усети силното потупване по рамото си, но загледан в прелестното лице на непознатата чужденка, дори забрави да се разсърди на приятеля си. — Май няма да е зле, ако се пробваш. Ако някой успее да превземе с щурм тази крепост, това може да си само ти и никой друг.

Ева, от чийто зорък взор не остана незабелязано приближаването на двамата изискани джентълмени, чу как наоколо внезапно се зашушука оживено.

— Май ще се наложи да се простим за известно време с компанията на Лади Бингъм.

— Може да му се наложи и той да се прости с моята.

— А къде е Патриша?

— О, тази история отдавна приключи! Той отново е свободен, но помни думата: няма да е за дълго, защото този път май ще си намери майстора.

С крайчеца на окото си Ева следеше преднамерено дръзкото приближаване на двамата мъже, макар да се спираха през два-три метра, за да поздравят някой от многобройните си познати — главно жени, естествено с тях Лади се държеше неизменно очарователно, без да показва дори и следа от нетърпение да се доближи до Ева. Дори и тези от присъстващите, които най-зорко следяха играта, не можеха да отрекат майсторското умение на младия Бингъм да се представя за светски кавалер, безгрижен и несмутим. Когато най-сетне се доближи до нея, тя се оказа с гръб с него, заобиколена от половин дузина мъже — като почетна гвардия около своята кралица — смеещи се на поредния плитък анекдот.

При запознанството им Ева подаде ръка, според европейските маниери, и Лади елегантно се поклони. Той я гледаше с възхитен поглед, но всичко, което тя каза, бе само любезното и необвързващо:

— Как сте, мистър Бингъм? — След което бавно се отдалечи към дансинга.

До края на вечерта Лади не успя да говори с нея, но двамата отново се срещнаха на една вечеря два дни по-късно. Ева седеше срещу него и учтиво му кимна. Тя бе събрала сведения за него и знаеше, че той имаше славата на донжуан и жените го обожаваха. Майка му бе от прочутия род Де Пейсър и минаваше за една от последните грандами след смъртта на милионершата Грейс Вандербилт. Лади бе непостоянен, но страстен любовник, баща му бил разочарован от него и го смятал за вятърничав нехранимайко, но бил принуден да му завещае милионите си. Парите били под попечителство и той не е можел да разполага свободно с тях, преди да навърши тридесет и пет години. Лади току-що се бе завърнал от Карибските острови, загорял и освежен — без Патриша Ламбърт, последната му любовница. По време на вечерята той не сваляше поглед от мадам Черни.

Ева знаеше, че изглежда ослепително в бледорозовата копринена рокля от мадам Гре, без никакви бижута, освен десеткаратовите диамантени обици. Деколтето на роклята загатваше за великолепните й гърди, но тя сякаш не го забелязваше и бе посветила цялото си внимание на съседа си от дясно. Ева крадешком го наблюдаваше през широката маса и от вниманието й не убегна фактът, че той е изцяло погълнат от нея — сякаш изпиваше с поглед златисточервената й коса, кораловите й устни и искрящите й тюркоазни очи.

След вечерята, когато тя се настани на малката софа в стил Людовик XV, той се приближи и помоли за разрешение да седне до нея. Ева му разреши с жест, достоен за кралица.

— Тези случайни срещи ми омръзнаха — започна Лади с тон на преситен светски кавалер, отегчен от суетата около себе си.

— Няма да е трудно. В събота заминавам за Европа.

— Мога ли да дойда и аз?

— Предполагам, че „Куин Мери“ е достатъчно голям кораб и ще се намери място и за двама ни — отвърна Ева и го изгледа с красивите си очи. Гласът й бе дрезгав и възбуждащ, с едва уловим акцент. Лади Бингъм бе запленен от нея. Бе свикнал жените да се възхищават от него: първо майка му и трите му сестри, после бавачките му, сетне момичетата, с които ходеше на танци, а накрая жените, които се надпреварваха да спечелят вниманието му. Тази жена прекрасно знаеше какво въздействие има върху него, ала изглежда пет пари не даваше за това. Беше необичайно и поради това изключително вълнуващо. Той не подозираше, че под хладната и невъзмутима фасада Ева тръпнеше от триумф и възбуда. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да не гледа широките му рамене, ослепителната му усмивка, дългите му крака — винаги бе харесвала мъже с дълги крака, защото ги намираше за много сексуални. „Този мъж — каза си тя — ще ме изведе на върха. Но всяко нещо по реда си.“

Ева се изправи грациозно и копринената рокля тихо прошумоля.

— Трябва да тръгвам. Утре имам тежък ден с много важни срещи. Ще трябва да стана преди девет.

— Мога ли да те изпратя?

Тя безразлично повдигна разголеното си рамо.

— Ако искаш.

Пред хотела се извърна и му пожела лека нощ.

— Кога ще те видя отново? — попита Лади.

— Времето ми е разпределено до минута…

— Моля те.

Нетърпението в гласа му я накара да потръпне.

— Ами… можем да обядваме във вторник.

— По кое време да дойда да те взема?

— Да кажем… към един часа в офиса на компанията „Ева Черни Инкорпорейтид“, на Парк Авеню.

— Ще бъда там.

Той се наведе и целуна ръката й по дланта. За миг тя усети как върхът на езика му докосна парфюмираната й длан и леко настръхна.

Тази нощ заспа трудно. На сутринта пристигна кошница с шестдесет великолепни червени рози.

Във вторник ослепителният „Ролс-Ройс“ спря пред офиса й точно в един часа. Лади я хвана за ръката и я поведе към колата.

— Изглеждаш възхитително.

— Не и до тази кола — засмя се Ева.

Той не я заведе в някой от модните и изискани ресторанти. Вместо това колата се отправи извън града към Лонг Айлънд.

— Ще обядваме в малко и спокойно ресторантче, далеч от любопитните хорски погледи. А и кухнята е отлична, особено рибните им специалитети.

Снежнобялата покривка и безупречно сгънатите салфетки й подсказаха, че за първата им среща Лади е избрал френски ресторант. От десетте маси в уютния салон само на три маси имаше посетители, а около тях сновяха безшумно келнерки, до една над тридесет години, в строги черни рокли, но с елегантни колани, с чисти бели маншети и кокетни дантелени престилки без нито едно петънце върху тях.

— Напомня ми за един малък ресторант в Париж, на „Рю Саван“, където сервираха прекрасни блюда, но ужасено свиваха рамене, когато си поискахме по един коктейл преди обяда.

— Ако желаеш, може да ти донесат.

— Не, благодаря. Американските коктейли са прекалено остри за моя вкус.

— Но обичаш риба, нали?

— Моят директор в Швейцария винаги ми сервира фантастично вкусна пъстърва, уловена в езерото Леман.

— Мога ли да се надявам, че някога ще получа покана за гостуване в Женева?

Ева не отговори, а вместо това предпочете да се задълбочи в менюто, но списъкът на предлаганите специалитети и деликатеси се оказа неочаквано кратък.

— Защо да не опиташ черен скат в масло? — препоръча й Лади Бингъм. — Тази превъзходна риба се лови по бреговете на океана, на север от Ню Йорк.

Ева затвори папката с менюто и я подаде на келнерката.

— Сега съм изцяло в ръцете ти.

— Не мога да отрека, че през цялото време мисля само за това — отвърна Лади Бингъм.

— Поласкана съм, че споделяш мислите си с мен — едва чуто промълви Ева.

— Напоследък дори не мога да мисля за нищо друго. За приятелите си съм просто Лади.

Ева се намръщи леко.

— Та това е име, което се дава само на кучетата! Предпочитам да те наричам Кристофър.

— Също като майка ми! Само вие двете — тя, а сега и ти, не можете да се примирите с това обръщение. — Последва кратка пауза. — И тя, като теб, притежава много силен дух.

— Никъде няма толкова властни жени, както в Америка — засмя се Ева.

Оберкелнерът донесе виното, поръчано от Кристофър.

— Празнуваме ли нещо? — изуми се Ева, като видя бутилката „Крю“, реколтата 1947.

— Разбира се. Нашата първа среща.

Започна със свойствения си небрежен маниер да очарова жените с разказа за живота си, после неусетно премина към въпросите, но тя му отговаряше доста пестеливо, колкото да изостри апетита му. Скатът беше невероятно вкусен и Ева го изяде с наслада. Обикновено ядеше малко на обед, защото вече трябваше да внимава за теглото си — напоследък доста се безпокоеше за килограмите си — но рибата бе толкова вкусна, а сосът — изключително пикантен, че тя не можа да се въздържи и изяде огромната порция.

Разговаряха оживено, сякаш бяха стари приятели, но когато Кристофър, опиянен от Ева Черни и от виното, се наведе и започна да целува връхчетата на пръстите й, погледът й попадна върху циферблата на часовника му и Ева ужасено възкликна:

— Господи! Колко късно е станало! Трябва да се връщам…

Всъщност не бе нужно да се връща в офиса, тъй като бе отложила всички срещи за деня и предвидливо бе освободила следобеда си, но сега реши да го поизмъчи още малко. Тя искаше да се омъжи за този мъж и да го подчини изцяло на волята си, въпреки че отново щеше да има властна свекърва — но с тази разлика, че Едит де Пейсър Бингъм доста се отличаваше от Мери Брент. Ева знаеше, че майка му бе уредила първия му брак с едно момиче, отговарящо на изискванията й — богато и от добро семейство. Тя инстинктивно усещаше, че макар Кристофър да не бе толкова доминиран от майка си както Джон Брент, Едит Бингъм не беше от тези жени, които можеха да бъдат пренебрегнати. Кристофър трябваше да прояви цялата си воля и красноречие, за да убеди майка си да приеме за негова съпруга жена, която не познава и която вероятно няма да одобри. Обаче Ева не се страхуваше от това — тя бе готова да кръстоса шпаги с мисис Кристофър Бингъм III, но за тази цел Кристофър трябваше сляпо да се влюби в нея.

Ева инстинктивно усещаше, че Лади още не бе толкова влюбен в нея, чувствата му се концентрираха единствено между краката му, но колкото и да бяха силни, не бяха достатъчни за целите й. Трябваше да го накара да се гмурне в най-дълбокото, където Ева отлично умееше да плува.

Както очакваше, в събота, когато „Куин Мери“ отплува, той беше на борда.

 

 

— Коя е тази жена, по която Кристофър си е загубил ума? — попита Едит Бингъм най-голямата си дъщеря Шарлот. — Алис Темпълтън ми каза, че продавала козметика.

— Тя притежава собствена компания, мамо, и е много богата жена.

— Подобни жени са ненаситни — нетърпеливо махна Едит Бингъм. — Казват, че била много красива. Истина ли е?

— Изключително — отвърна дъщеря й, — а освен това е много секси.

— Не бъди вулгарна. — Едит Бингъм презрително сви устни. — Алис ми каза, че е любовница на Хенри Бейли.

— Така се говори. Той сигурно дава много пари за компанията й, но е достатъчно възрастен, за да й бъде баща.

— Срещала съм се с мистър Бейли. Преди години имаше делови връзки с баща ти. Ако не ме лъже паметта, най-голямата му дъщеря се омъжи за един от фамилията Монтрьо. Бяхме заедно в швейцарския колеж с Мари-Лаура Монтрьо. Ще й се обадя и ще я разпитам.

— О, мамо, това е само поредното му увлечение. Нали познаваш Кристофър и страстта му към красивите жени.

— Кристофър има любовници по цялото Източно крайбрежие — кисело отвърна майка й. — Това, което ме тревожи, е предчувствието ми, че този път може да се е забъркал с жена, която отлично знае какво иска и няма да спре пред нищо, за да го постигне.

През това време Ева обиколи филиалите си в Лондон, Париж и Рим, преди да се върне във вилата си в Швейцария. Тя вече бе сигурна, че Лади е узрял за женитба.

Досега не му бе позволила да я докосне, освен благоприличната целувка за лека нощ. Когато той се опита да стане по-настоятелен, тя го отблъсна с думите:

— Не, Кристофър, ти ме смущаваш прекалено много, повече отколкото бих искала да призная. А аз се нуждая от цялата си концентрация за работата си.

— Нуждаеш се от малко забавление. Позволи ми да ти помогна.

— Не приемам нищо, без да дам нещо в замяна, а още не съм сигурна, че ти заслужаваш това, което мога да ти дам. Ти имаш лоша репутация. Носят се слухове, че си неутолим любовник. Не искам да се отнасяш лекомислено към мен като към поредното си завоевание. Аз съм много сериозна към всичко не само към работата. А ти към нищо не се отнасяш сериозно, Кристофър, дори и към мен.

Обаче, когато наближиха Швейцария, Ева знаеше, че той вече се отнася много сериозно към нея.

Кристофър Бингъм за пръв път в живота си бе влюбен. Не можеше да понесе мисълта, че може да я изгуби. Не искаше да се връща у дома си без нея. Не искаше никъде да отива без нея. Това, което го измъчваше, бе фактът, че макар Ева да бе увлечена по него — в това той не се съмняваше, тя не одобряваше неговия повърхностен начин на живот.

Лади не обърна внимание на слуховете, че е била любовница на Хенри Бейли. Беше ги виждал заедно — веднъж Ева го заведе в дома на Бейли, който бе болен и прикован към леглото. Тя се отнасяше към него с искрена привързаност и възхищение, примесени с тревога за здравето му. Дори беше в отлични отношения със съпругата му. Но как можеше да не му бъде признателна, когато именно Бейли я бе открил и вложил пари в компанията й?

Ала Хенри Бейли бе разбрал всичко от пръв поглед. Когато един ден тя дойде да го посети сама, болният милионер само попита:

— Той ли е?

— Да — кимна Ева.

— Винаги съм знаел, че е само въпрос на време — въздъхна Хенри.

— Нима някога съм те лъгала?

— Не. Не и мен.

Ева се усмихна.

— Завиждам му — промълви Бейли, — защото ти си изключителна жена, Ева. Ако те бях срещнал преди двадесет години, светът щеше да бъде наш.

— Вече притежаваме значителна част от него.

— О, ще притежаваш още, още много. Но никой няма да притежава теб. Ти даваш на мъжете само част от себе си, а аз съм благодарен за моя дял от десерта. Не съжалявам за нищо.

— Аз също — искрено отвърна Ева. Хенри Бейли я бе научил на много неща.

Той я изгледа с любопитство.

— Защо избра тъкмо него? Вярно, че е красив, но и други мъже са не по-малко красиви. Има славата на женкар, но и това не е изключение. Богат е, но и ти си богата.

— Той олицетворява това, за което съм мечтала от малка — призна Ева. Не го бе казвала на никого, но знаеше, че Хенри Бейли скоро ще умре и ще отнесе изповедта й в гроба. — Когато бях дете обичах да гледам филми, в които имаше мъже като него и завиждах на жените, които бяха с тях. Техният свят бе толкова отдалечен от моя, сякаш бяха на друга планета, но знаех, че съм предопределена да пропътувам тези светлинни години и че един ден ще бъда една от тези жени. Не е достатъчно да си богата и красива, трябва да принадлежиш към някой свят, а сега аз не принадлежа към никой. Като мисис Кристофър Бингъм IV аз ще бъда там, където искам, защото неговият свят ще стане и мой и ще изглеждам така, сякаш съм родена в него.

— А ще бъдеш ли щастлива в този свят?

— Как бих могла да не бъда?

— Нима очакваш, че можеш да заповядваш дори на щастието?

— Очаквам да бъда щастлива, защото най-после ще съм постигнала целта си.

— Дано е така, скъпа моя Ева, дано… — въздъхна Хенри.

 

 

Той умря след десет дни и едва тогава всички узнаха, че е бил болен от рак на костите.

Ева остана шокирана от собствената си реакция. Не помнеше друг път да е страдала така дълбоко. Чувството беше непоносимо. Трябваше й доста време, за да се справи с обзелата я скръб. Досега никога не бе претърпявала толкова тежка загуба. Душевното й равновесие се наруши до такава степен, че прибягна до утехата, предлагана й от Кристофър, а той, за щастие, тъкмо това можеше да й предложи в изобилие. На погребението я държеше под ръка, но Ева остана сдържана и не пророни нито една сълза — много отдавна бе научила, че със сълзи нищо не може да се постигне. Но на връщане към вилата изглеждаше толкова разстроена и нещастна, че щом свали планката си и траурното було. Лади не издържа, прегърна я и нежно прошепна:

— Омъжи се за мен. Обещавам, че ще те направя щастлива.

Усети как се стопи напрежението в раменете й. Ева бавно отпусна ръка на рамото му, опря лице към гърдите му и смирено промълви:

— О, да, моля те, не искам да мисля за смъртта.

 

 

Тя твърдо отказа да сключат брак набързо.

— Или ще бъде както му е редът, или ще се разделим!

— Добре, съгласен съм, дори и да се проточи повече, отколкото бих желал — примири се Кристофър.

Върнаха се в Ню Йорк, за да съобщят решението си на майка му и на сестрите му. Когато Кристофър й подаде ръка на слизане от лимузината и пред нея се изправи точно копие на френски замък от късния Ренесанс, Ева усети да се надига в гърдите й чувството на триумф, особено в мига, в който внушителният иконом се поклони почтително пред нея. Тя го дари с най-ослепителната си усмивка и величествено пристъпи в огромното преддверие с високи колони и мраморен под на бели и черни квадрати. Широка и извита стълба водеше към горния етаж. По стените висяха портрети на предците на фамилията Бингъм, а в ъглите се виждаха изящни вази от китайски порцелан. Мислено благодари на добрия стар Хенри за всичко, на което я бе научил. Той бе страстен колекционер и много й бе разказвал за старинните, мебели и антикварните ценности. Кристалният полилей беше огромен, а килимът — толкова дебел, че краката потъваха до глезените. В къщата цареше безупречен ред и обстановката подсказваше за изискания вкус и богатството на обитателите. Това бе всичко, за което жадуваше. Най-после нейният сън се бе сбъднал.

Едит Бингъм ги очакваше в своя салон, заедно с трите си дъщери. Ева си каза, че това е добър знак — майка му я приемаше според цялата строгост на френския етикет. Помещението не бе прекалено голямо, но великолепно мебелирано, в незабравимите меки сини тонове на стила на Уеджууд, копринените тапети по стените също бяха в синьо и бяло и в тон с мебелите, а тапицерията — в розово и синьо. Навсякъде имаше свежи цветя, безупречно подредени в китайски порцеланови купи.

Всички бяха седнали край камината, но когато Кристофър влезе с Ева под ръка, майка му се изправи и й протегна ръка. Тя беше облечена в елегантна светлосива копринена рокля с диамантена брошка на рамото и двоен наниз от перли на шията. Косата й беше бяла, късо подстригана, с безупречна фризура. Гледаше Ева право в очите, без да се усмихва.

— Мамо, това е мадам Ева Черни — просто рече Крис, но с явна гордост в гласа.

— Радвам се най-после да се запозная с вас, мадам Черни — отвърна Едит Бингъм. — Толкова много съм слушала за нас.

Усмивката й бе приятна, а ръкостискането — енергично. Тя представи Ева на дъщерите си, а сетне посочи един стол близо до своя.

Ева грациозно се отпусна на стола, а копринената й пола прошумоля. Разгърна самуреното си палто и го остави небрежно да се плъзне по раменете, разкривайки парижкия етикет.

Сервираха чая, като преди това Едит Бингъм я попита дали предпочита индийски или китайски. Сандвичите бяха с краставички и кресон. Една от сестрите на Кристофър се поинтересува дали са летели спокойно над Атлантическия океан. Едит Бингъм каза, че предпочита да пресича океана с кораб, въпреки че пътуването е по-дълго. Разговорът се завъртя около новия сезон на Бродуей, за най-новите бестселъри, за техни общи познати. Не й задаваха любопитни въпроси, но Ева знаеше, че четири чифта очи я изучават внимателно и следят всяко нейно движение. Външно обаче с нищо не се издаде. Бе сигурна, че изглежда безупречно — в костюма си от „Кристиан Диор“, с чантичката от крокодилска кожа и скъпите си бижута. Не се смущаваше от изостреното любопитство, прикрито зад лекия светски разговор.

Шарлот, най-голяма от сестрите, първа не издържа:

— Защо се наричате мадам Черни? Не сте били омъжена, нали?

— Не. Избрах това име, защото според мен мадам Черни звучи по-добре от мис Черни, а и журналистите ме нарекоха така в първите си статии.

— Като Елена Рубинщайн?

— О, тя е известна само като мадам.

— Така както Шанел е известна само като мадмоазел? — Намекът беше, че Ева едва ли има правото да се нарежда сред тези светила в света на модата и козметиката.

— Много съм пътувала, но никога не съм посещавала Унгария — намеси се Едит Бингъм и хвърли предупредителен поглед към дъщеря си. — Била съм няколко пъти във Виена, а вие някога сте живели там, нали?

— Да. След като напуснах Унгария през 1956 година.

— И никога не сте се връщали в Унгария?

— Не. Няма защо да се връщам.

— Нима нямате семейство?

— Не, вече нямам.

— Ние сме голям род. Покойният ми съпруг имаше четирима братя, а аз имам две сестри и двама братя.

— Аз бях единственото дете в семейството ни — отвърна Ева.

— А с какво се занимаваха родителите ви?

— Баща ми беше лекар, който бе специализирал кожни болести, а майка ми беше негова съпруга.

— Но, доколкото разбрах, баба ви и дядо ви са били граф и графиня Черни?

— Страхувам се, че са били само дребни аристократи — язвително рече Ева. — За да принадлежиш към старата аристокрация, трябва да можеш да изброиш предците си чак до епохата на Карл Велики. Моите прадеди са станали благородници доста по-късно, едва през петнадесети век. — Очите й се срещнаха с тези на Едит Бингъм и по трепването им разбра, че е спечелила първия рунд. Семейство Бингъм не можеше да си позволи да проследи родословното си дърво по-назад от седемнадесети век, защото щяха да се натъкнат на прапрадядото — слуга, заточен от английски съд в задокеанските колонии заради кражба. Надяваше се, че нейната самоувереност ще пресече опитите на Едит Бингъм да рови из миналото й, въпреки че не се притесняваше особено, тъй като наистина съществуваше стара фамилия Черни, която имаше много разклонения, но едва ли сега, през 1963 година, някой американец можеше да извършва разследвания в Унгария.

Ева седеше невъзмутимо и сякаш с целия си вид говореше: „Вие с нищо не ме превъзхождате. Не се опитвайте да се правите пред мен на големи аристократи. В тази страна няма аристократи и никога не е имало. Има плутокрация, което е нещо съвсем различно“.

— Кажете нещо на унгарски — помоли се Сюзън, средната дъщеря на Едит Бингъм. — Не съм чувала този език.

Ева я погледна в лицето и спокойно изрече на унгарски:

— Ти преливаш от снобизъм, а маниерите ти са като на някоя самодоволна свиня.

Сюзън се засмя и плесна с ръце.

— Наистина нищо не се разбира — изчурулика тя.

— Мога да кажа същото и на френски, ако желаете — каза на френски Ева, а усмивката на Сюзън се стопи. — Говоря също и немски — продължи Ева на отличен немски.

— И двата езика й са като матерни — гордо се обади Крис.

Ева сви рамене.

— Моят бизнес не признава граници и съм длъжна да знам езика на страната, в която продавам изделията си, не сте ли съгласни с мен?

Ева погледна малкия изящен часовник, закачен с ланец към ревера й. Беше изработен от чисто злато, във форма на роза, може би около 1820 година. Бе го купила от една бедна унгарска емигрантка в Париж. За разлика от Ева, жената действително беше от благородна фамилия и бе принудена да продава семейните скъпоценности, за да преживее. „Принадлежал е на прабаба ми — гордо бе заявила жената. — Винаги, когато го носеше, предизвикваше всеобщо възхищение.“ В този миг Хестър, най-малката сестра на Кристофър, възкликна:

— Какъв красив часовник! Никога не съм виждала нещо подобно!

— Принадлежал е на прабаба ми — скромно отвърна Ева и се изправи. — А сега трябва да тръгвам. Ще вечеряме с френския посланик, а преди това имам час при фризьора си. — Нямаше намерение да ги остави те да й посочат кога трябва да си тръгне.

Когато вратата се затвори зад тях, Шарлот Бингъм сърдито процеди през зъби:

— Тази особа го дава много тежкарски.

— За коя, по дяволите, се мисли тя? — гневно възкликна Сюзън. Не беше впечатлена от отличния френски и немски на Ева, но бе убедена, че това, което й каза на унгарски, е обида, въпреки усмивката и любезния тон.

— Струва ми се, че тя много добре знае за кого се мисли — намеси се Хестър и трите сестри очаквателно погледнаха към майка си.

— Много умна жена — рече накрая Едит Бингъм. — Прекалено умна за нашия Кристофър. „Прекалено умна и за мен — каза си тя. — Бе самоуверена, арогантна и макар и да не го показваше, се усещаше, че ни презира. Както каза Хестър, тази жена знаеше точно коя е и какво иска да постигне.“ Това, което тревожеше Едит Бингъм, бе, че синът й изобщо не подозираше с каква жена се бе свързал. Ева Черни бе жена, която е свикнала да се налага и да управлява съдбите на другите, а синът й бе изцяло под нейното влияние.

— Мислиш ли, че тя е това, за което се представя?

— Сигурна съм, че тя знае, че нищо не можем да открием за нея. Унгария! Как може да се проникне в този комунистически затвор? — Едит Бингъм поклати глава. — Това не ми харесва. Никак не ми харесва.

Но тя и трите й дъщери присъстваха, заедно със съпрузите и децата си, чичовци, лели и братовчеди, когато Ева Черни стана мисис Кристофър Бингъм IV със скромна церемония в жълтия салон на фамилната къща на семейство Бингъм. За пръв път един Бингъм не сключваше брак в църква, но епископалната църква имаше много строги правила, а Кристофър бе разведен.

Ева бе облечена в рокля от плътна коприна, с цвят на слонова кост с нежна бродерия в бледорозово. Малката й шапчица бе изцяло изработена от цветя, които чудесно хармонираха на старомодния викториански букет в ръката й. Произнесе брачната клетва бавно, а гласът й потрепери от вълнение. Когато вдигна лице за първата брачна целувка, очите й грееха от щастие. В този миг почувства, че обича съпруга си, защото той й бе дал всичко, за което бе мечтала.