Вера Коуи
Блясъкът на славата (13)

Глава тринадесета

Швейцария, 1988 година

На тези, които подозираха, че никой, освен него, нямаше достъп до фирмените тайни на Ева Черни, Макс Фабиан обикновено отговаряше:

— Ако някой си въобразява, че е много приятно да се занимава с това, което върша аз, нека да заповяда. С удоволствие ще му отстъпя стола си.

Обаче никой от партньорите или конкурентите на Ева Черни не можеше да отрече, че Макс Фабиан бе ненадминат в умението да предугажда решенията на богатата вдовица, да се справя с капризните й настроения, да я успокоява с разумни доводи, с помощта на вродената си тактичност и не на последно място — с чувството си за хумор. Той бе единственият й сътрудник, който нито веднъж не бе заплашен с позорно уволнение заради некадърност. Може би тайната му се коренеше в това, че Макс отрано научи едно много важно правило в неписания кодекс на компанията „Ева Черни Козметикс Инкорпорейтид“, неусвоено от мнозинството от нейните служители: единственият начин да издържи на властния характер на мадам е да се стреми винаги да опазва способността си за независимо мислене. От огромно значение за кариерата му бе фактът, че никога не се изплаши от властта й. Затова, за удивление на подчинените й, Ева започна да му се доверява изцяло и да разчита на него във всяко отношение. Той великолепно се ориентираше дори и в най-заплетените ситуации, знаеше много тайни за нея, но с никого не ги споделяше, макар че Ева, ръководена от непогрешимия си инстинкт за самосъхранение, винаги знаеше докъде да се простира в откровенията пред адвоката си.

Понякога между тях избухваше яростен спор и тя му заявяваше с леден тон:

— Тази компания е моя собственост и тук се изпълняват единствено моите нареждания!

В такива моменти Макс винаги се покланяше дълбоко и отвръщаше със саркастична усмивка:

— Да, Ваше Императорско Височество, не, Ваше Императорско Височество, може ли да ме цунете отзад, Ваше Императорско Височество? — при което Ева избухваше в неудържим смях и опасността от разрив се изпаряваше начаса.

Освен това Макс се прояви като блестящ адвокат и мениджър. Всъщност трудно бе да се прецени кое го тласкаше да се старае толкова много — дали тревогата за собственото му благополучие, или грижата за преуспяването на компанията — макар че по същество двете често се покриваха. С течение на годините той успя да обучи превъзходен екип от десетина мъже, негови помощници, с чиято помощ успяваше да се справи и с най-деликатните ситуации в коварния парфюмериен бранш. Именно той я съветваше при подбора на всеки директор на някой от многото филиали на петте континента, именно той я предупреждаваше, когато някой от мениджърите й си позволяваше да превиши правата си. Случваше се Ева да се разкрещи, вбесена от някой от по-некадърните си подчинени:

— Веднага го изхвърли от компанията ми!

В такива случаи Макс мъдро я съветваше да отпрати провинилия се служител в някой от по-отдалечените филиали и да му даде още една възможност да измие позора си. Умният адвокат предварително знаеше отговора й:

— Хм, нима си въобразяваш, че с това ще оправиш нещата? Та той никога няма да се промени! Не е ли най-умно още сега да се отървем от него?

Тогава по промяната в тона й Макс безпогрешно разбираше, че на нещастника му се е разминало и веднага благоразумно сменяше темата. Не е чудно, че Ева свикна да гледа на Макс като на свой придворен магьосник, който съумява да намери изход от всяко затруднение, макар да не подозираше за напрегнатата работа и дългите вечерни часове, които Макс посвещаваше на детайлно изследване на пазарната конюнктура или на сведенията за някой от сътрудниците, партньорите или конкурентите на „Ева Черни Козметикс Инкорпорейтид“. Защото зад всяко чудо на нейния „придворен магьосник“ се криеше упорито и целенасочено проучване и анализ на фактите от суровата реалност на парфюмерийния бизнес.

Именно тя го накара да промени името си.

— Масимо? Звучи ми като име на някакъв боксьор. Ще те наричам Макс… Макс Фабиан, звучи напълно по американски, нали?

И така от този ден изчезна Масимо Фабиани, за да се появи Макс Фабиан.

Щом мадам Черни се отправяше на някоя от многобройните си проверки сред филиалите на компанията, разпръснати по четирите посоки на света, Макс бе длъжен да надзирава дейността в главната квартира на „Ева Черни Козметикс Инкорпорейтид“, освен ако не го взимаше със себе си — тогава задачата му се състоеше във внимателно изучаване на деловите партньори, разузнаване на възможностите им, проучване на офертите им… Именно той избираше най-благоприятните условия за основаване на нови филиали извън САЩ, той утешаваше разплаканите секретарки след поредното избухване на Ева, дори ги даряваше с целувка по бузата, ако се случеше да утешава някоя по-симпатична.

Ева му вярваше безрезервно, защото и той като нея бе амбициозен и нищо не можеше да сломи увереността му в бъдещето на „Ева Черни Козметикс Инкорпорейтид“, защото се гордееше с успехите на компанията или, при някой от временните им неуспехи, страдаше като дете, изгубило любимата си играчка. Понякога водеше в луксозния кабинет на Ева нова служителка, както например бе в случая с Мойра, и ако й предложеше: „Назначи я още днес“, Ева никога не се колебаеше. Но, от друга страна, тъкмо той бе длъжен да уволни някой от провинилите се, ако Ева не бе доволна от усърдието му. Пак на Макс се падаше тежката задача да отмъкне някой талантлив химик или брокер изпод носа на конкуренцията, ако Ева научи за него отнякъде и му нареди лаконично: „Трябва ми този човек!“. В повечето случаи му възлагаше да привлече някоя жена на работа в компанията, защото с мъжете Ева сама се справяше, и то чудесно.

В началото на седемдесетте в няколко държави бяха открити свръхлуксозни козметични салони на мадам Черни — само в САЩ бяха повече от десет. Освен това Ева притежаваше двадесет предприятия за парфюмерийни изделия и дузина огромни търговски центрове, винаги разположени в близост до големите световни столици или до елитните курорти. Едно от многобройните задължения на Макс бе да лавира сред лабиринтите на данъчните законодателства на развитите страни или самотните островни държави, където законите бяха доста по-либерални, за да извлече максимални печалби при минимални данъчни плащания. За тази цел Макс неуморно откриваше и закриваше призрачни дъщерни компании, винаги регистрирани като собственост на почтени жители на съответните държави, но така умело вплетени в мрежата на „Ева Черни Козметикс Инкорпорейтид“, че счетоводителите на мадам Черни можеха да контролират всеки цент в балансовите им отчети.

Данъчните инспектори с нескрита неприязън посещаваха главната квартира на компанията — Ева ги посрещаше с надменна усмивка, защото знаеше, че Макс вече се е погрижил за безупречното оформяне на счетоводната документация, при това, без да се нарушава графика на текущите плащания. Месеци му бяха необходими, докато открие опитен счетоводител, който да задоволява всички изисквания, и накрая трябваше да го измъкне от кантората на Пийт, Марвик и Мичъл, при това за тройно по-високо възнаграждение. Отначало Ева посрещна с възмущение вестта за нечувано високата заплата на новия си сътрудник, но Макс бързо я убеди, че ако се откажат от него, ще изгубят петорно повече във вид на данъци. Нямаше кътче в огромната империя на мадам Черни, до което да не достигаше влиянието на Макс Фабиан, макар в много области последната, решаващата дума да принадлежеше единствено и само на нея — никой дори не си помисляше да вземе без нея решение за окончателното одобряване на химическите съставки на някое ново изделие или за цветовия нюанс, или за опаковките, или за наименованията на козметичните серии.

За Великден на щандовете на компанията раздаваха безплатно по една елегантна кутия, съдържаща малки флакончета с парфюми, на всяка жена, която е купила поне два продукта от козметичната гама на Ева Черни. Големите търговски къщи отдавна имаха подобна практика, но великденският подарък на Ева бе по-различен. Кутийката бе толкова красива, че можеше да се използва и след като се изразходват парфюмите във флакончетата. Опаковката бе в традиционните цветове на Ева Черни — черно, бяло и златисто, с нейния подпис, а съдържанието се определяше през есента лично от Ева. Но беше вече октомври, а мадам още не бе определила съдържанието на великденската кутия. От производствения отдел непрекъснато досаждаха на Макс с въпроса за избора на подаръците, но никой не смееше да вземе решение в отсъствието на Ева. Макс отиде при Паоло, нейния дизайнер, но той ужасено отказа:

— Никога! Ти искаш да изгубя работата си! В никакъв случай не мога да си позволя подобно своеволие!

Макс реши да се посъветва с Мойра и Памела. И двете използваха козметиката на Ева Черни и отлично познаваха цялата гама от парфюми, червила и кремове, но и двете му отказаха.

— Сигурно се шегуваш! — изгледа го ужасено Мойра, а Памела поклати глава. — Аз съм последният човек, когото можеш да помолиш за подобно нещо. Тя никога не се е съобразявала с мнението ми.

— Въпреки това мнението ти ме интересува. Ако имаше решаващата дума, кои пет изделия от пълната гама на Ева Черни би поставила в кутийката с подаръци?

— Ами… на първо място крем „Ренесанс“, защото всички го харесват. После ще поставя и едно червило, според мен най-доброто е „Ред Тейп“, сутрешния крем „Морнинг Стартер“, защото го използвам всяка сутрин, и накрая комплекта сенки и гримове и крема за ръце „Хенд Ресторър“.

— Чудесно! — зарадва се Макс. — А ти какво ще кажеш, Мойра?

— Аз не бих поставила „Морнинг Стартър“, защото не го използвам, използвам нейния сапун „Симпли Пърфект“. „Ред Тейп“ не е подходящо червило за мен. Аз си слагам от розовото, „Пърфект Пинк“. За комплекта от сенки и гримове съм напълно съгласна, но вместо крема за ръце бих поставила лак за нокти в тон с червилото.

— С благодарност приемам предложенията ви — ухили се Макс. Обаче, когато отиде в производствения отдел, там го информираха, че миналата година са използвали комплекта сенки, както и крема за ръце. А политиката на мадам беше никога да не се повтаря съдържанието на комплекта с подаръците. — По дяволите! — изруга той и се запъти към Алекс.

— Не знам какво да правя — оплака й се той. — Аз не съм специалист по цветовете, нито пък разбирам от технология. Това е запазен периметър на майка ти и тя много ревниво го охранява. Представянето на новите серии е много важно, защото ако жените ги харесат, те ще си ги купят. Ако объркам нещо, продажбите ще спаднат и тя ще ме обеси на първото дърво.

— Тази ли е кутийката, предназначена за великденския подарък? — попита Алекс и отвори капака на елегантната кутия. Върху черно кадифе бяха поставени няколко мостри — флаконче с парфюм, бурканче с крем и блестяща гилза с червило. Самата кутия бе невероятно скъпа, но Ева упорито отказваше да използва по-евтини материали. „Не може да се украсява флагманския кораб с второкачествени знамена“ — обичаше да казва тя.

— По въпроса за червилото няма единодушно мнение, а сутрешният крем и кремът за ръце са използвани миналата година — мрачно рече Макс.

— Е, аз не съм експерт — каза Алекс, — но предполагам, че подаръците трябва да привлекат вниманието на тези жени, които досега не са използвали козметичните изделия на Ева Черни, права ли съм?

— Напълно!

— Но продуктите на Ева Черни са най-качествените на пазара, а това ги прави недостъпни за жените от средната класа.

— Те не са предназначени за тези жени.

— Тогава защо не подберете за подаръците тези изделия, които постоянните клиентки на компанията Черни предпочитат най-много?

Макс я изгледа с отворена уста.

— Господи, никога не съм помислял за това… защото това не е моята област — извинително промърмори той. — Подборът е любимото занимание на мадам Черни.

— Тя очевидно винаги се е старала да привлече повече купувачи. Иначе защо ще прави толкова скъпи подаръци? Доколкото знам, тя е раздавала мострени подаръци още преди да стане толкова богата, колкото е днес.

— Така е. За пръв път започнахме през 1968-а година, за Коледа. Тази идея не беше нова, но Ева никога не се е колебала да използва чужд опит, особено ако носи печалби.

— Но жените не биха искали да харчат пари за скъпа козметика, ако не са убедени в качествата й.

— Абсолютно си права — съгласи се той и изгледа Алекс със смесено чувство на гордост и страхопочитание. — Защо аз сам не се досетих за това? И така, кажи ми ти какво би поставила в тази кутия?

— Мостра от всичко най-хубаво в гамата, което е много над възможностите на средните купувачи, включително и мостра от най-новия й парфюм.

— Еншанте! Господи, знаеш ли колко струва? А освен това нямаме време за изработката на мострите и опаковките. — Макс се почеса по носа, както винаги, когато мислеше усилено. — Чудя се… — Той я стрелна с поглед. — Знаеш ли как ухае „Еншанте“?

— Да. Мойра го използва.

— И какво ще кажеш?

— Много е… чувствен. И освен това е много шик. Изключително модерен, има осемдесет ароматни нюанса.

— Затова има нечуван успех. Майка ти никога не е поставяла парфюм в комплекта за подаръците, освен ако вече не е на първо място в класацията на продуктите й, а в момента „Еншанте“ е на върха. Правила го е с „Парфюмът на Ева“ и „Л’аморьоз“ преди пет години… Предполагам, че можем да използваме обикновено стъклено флаконче, но с етикета на Ева, не със стандартните размери, но формата на флакончето ще подсказва какъв парфюм се крие вътре.

— Не разваляй бурето мед с една капка катран — посъветва го Алекс. — Смятам, че ако поръчаш да изработят миниатюрно копие на оригиналния флакон, ще бъде много по-ефектно и ще привлечеш много повече купувачи, отколкото с обикновено шишенце. Нали току-що ми каза, че жените познават „Еншанте“ само по опаковката? Само при вида на парфюма всяка жена ще се разтопи. — Алекс млъкна и учудено го изгледа. — Защо ме гледаш така втренчено?

— Защото съм напълно смаян — засмя се Макс. — Господи, как не съм го разбрал досега? Ти си истинска дъщеря на майка си.

— Ако се опитваш да ме сравняваш с нея…

— Точно това правя и смятам, че съм абсолютно прав. Ти си тази, която е наследила усета й, а не Крис. Тя се надяваше синът й да поеме работата й, но той никога не се е интересувал от компанията. Майка ти достига до същите заключения, до които достигна и ти по пътя на логиката, но Ева се ръководи от инстинкта си. Само че се съмнявам, че тя ще си позволи да подарява най-новия си парфюм, който се продава по триста долара за унция. Според мен тя би използвала „Олуейс Роузис“. Той е от преди две години, но все още е бестселър след „Парфюмът на Ева“. Да използваме „Еншанте“ е истински хазарт, но Ева винаги е предпочитала високите залози. — Той сложи ръце на раменете й. — Алекс, ти си ми като изпратена от бога.

Наведе се над нея и я целуна, но не по бузата, както досега, а по устата. Устните му бяха топли, но твърди и Алекс потръпна, сякаш електрически ток бе преминал през тялото й. Без да съзнава какво прави, тя отговори на целувката. За миг ръцете му се стегнаха около кръста й, но сетне се отдръпнаха.

— Е, ще бъде както ти предложи. Ще сложим по една мостра от „Еншанте“, „Ренесанс II“, „Блуминг Чийк“ с четчица, комплект от „Найт Ревиталайзър“ и три вида червила. Ако това не счупи рекордите по продажби досега, значи аз нищо не разбирам от този бизнес.

— А ако се провалиш?

— Ще бъде по твоя вина. Ще се видим по-късно.

Когато съобщи какво ще съдържа рекламната кутия, настъпи напрегната тишина. Сетне се надигна невъобразим шум.

— Да не си полудял? Да подаряваме „Еншанте“?

— Не можем толкова бързо да направим миниатюрни копия на оригиналния флакон, в който ще продаваме този парфюм!

— Мислил ли си колко ще ни струва?

— Никога няма да успеем да си върнем разходите.

— О, ще си ги върнем — спокойно заяви Макс. — Ако не успеем, аз ще напусна.

Шумът в стаята продължи.

— Защо тази година да не пропуснем великденските подаръци? — предложи някой. — При тези обстоятелства клиентите ще ни разберат.

— Ще бъде истинска катастрофа — озъби му се Макс. — Мадам винаги е казвала, че не бива да си позволяваме да изгубим нито една клиентка. Длъжни сме да поддържаме нивото си. И без това вече има лъжливи слухове, че компанията е в упадък. Не можем да си позволим да изглеждаме нестабилни, и то тъкмо сега, когато мадам отсъства. Смело е, но си струва риска.

— Не е смелост, а истинска лудост — промърмори някой.

— Това е най-големият риск, който компанията някога е поемала — обади се трети.

— Аз съм готов да го поема — твърдо заяви Макс. — Да не губим повече време в напразни дискусии.

 

 

„Най-хубавото в тази история е това, че Алекс измисли всичко — каза си Макс, докато шофираше към вилата. — Тя единствена от всички. Трябваше да се досетя. Нали винаги съм й казвал, че прилича на майка си! Никой досега не е рискувал да подарява от най-новите си и най-скъпи изделия. «Ренесанс II» и «Найт Ревиталайзър» са току-що пуснати на пазара и успешно се справят с конкуренцията. Жените ги купуват като побеснели. «Ренесанс II» се продава за петдесет долара в малка опаковка и за сто долара в голяма, а «Найт Ревиталайзър» за седемдесет и пет долара в шишенце от три унции. Да се подаряват в комплект с още два продукта от гамата на Ева Черни е истинска лудост! Ще струва цяло състояние, защото и петте продукта са от най-високо качество. Обикновено в кутиите с рекламни подаръци се слага гребен или огледалце — в търговията ги наричат «пълнеж», защото не струват почти нищо.“ Не можеше да си спомни някоя козметична компания да е правила такива скъпи подаръци, макар че в началото на седемдесетте години „Ланком“ проби на пазара чрез специално представяне на пълната си гама при 50 процента намаление на цената.

Отби колата от шосето, спря и извади портативния си компютър, който навсякъде носеше със себе си, и започна да прави приблизителни изчисления. „Подаръците ще ни струват огромно състояние — помисли си Макс — и можем да се провалим, но инстинктът ми подсказва, че ще направим големия удар. Как не сме се сетили досега? — запита се Макс и подкара колата по шосето. — Ако Алекс е наследила майчиния си усет, аз трябва да я използвам. Само господ знае докога Ева ще отсъства от компанията. Може да се върне още утре, а може да измине и цял месец, а аз не мога да си позволя да чакам. — В този миг си спомни нещо друго и се намръщи. — Какво ще стане, ако Ева се откаже от компанията? Аз мога да поема управлението, защото познавам добре целия механизъм, но вдъхновението, новите идеи и хрумвания принадлежат на Ева. Едва ли ще намерим някой, който би могъл да я замести. Тя сигурно си е мислила за заместник, като се изключи Крис, защото той достатъчно ясно й бе заявил, че не възнамерява да работи в компанията. А този заместник през цялото време е бил под носа ни — усмихна се Макс, — но той е последният човек, за когото Ева би си помислила. Но аз ще го направя. С удоволствие ще работя заедно с Алекс. Особено ако се сравни с майка й. Алекс е спокойна и разумна и никога няма да избухне или да направи скандал.“

„Алекс разсъждава и стига по логичен път до същото решение, до което достига и майка й благодарение на усета си. Но това няма значение, щом крайният резултат е добър. Чудя се… — замисли се той — ще трябва да съм много внимателен с Алекс, особено в първите дни, но ако съм винаги до нея и й помагам, нищо чудно тя да надмине майка си. Във всеки случай си струва да опитам. Нали винаги съм си казвал, че ако се подготвиш за най-лошото, ще се чувстваш много щастлив, ако всичко завърши добре. Алекс има невероятна способност да разсъждава и анализира, но в нашия бранш се иска още нещо. Трябва нещо непрекъснато да те тласка напред, да искаш още и още… А Алекс не е такава. Ева е в състояние да извърши неща, от които Алекс би се ужасила. Ева е жестока, а Алекс — не е. Но тя не се поколеба да сподели с мен мнението си за великденската кутия и аз съм сигурен, че тази идея ще се окаже дяволски добра и успешна. Ако загубя, Ева няма да се поколебае да ме унищожи, дори и след двадесетгодишна съвместна работа. Алекс е от тези хора, които остават лоялни до смъртта си, а Ева изисква от другите да й бъдат предани, но това не се отнася за нея. Обаче Ева притежава въображение и дръзновение, невероятен усет за цветове и нюх за аромати, а Алекс няма тези дарби. Алекс е убедена, че козметиката не е нищо друго, освен средство за съблазняване на мъжете, нищо повече от измама, за да се привлече мъжкото внимание.“

Макс знаеше, че Алекс едва ли би се справила, ако беше на мястото на майка си: да започне с три-четири домашно произведени и примитивни сапуни и кремове, за да стигне след пет години до производството на 15 водещи козметични продукта, с гама от дванадесет оттенъка на руж и червила. Сега Ева произвеждаше три различни серии: „Ева Черни“, „Младата Ева“, за момичета под двадесет и пет години и „Принцеса Ди Марчези“ — най-скъпата серия, за жени над тридесет и пет години. Освен това компанията предлагаше повече от сто самостоятелни продукта. Никоя друга козметична къща не можеше да се похвали с такъв богат комплект гримове. Само в Съединените щати годишният брутен оборот надхвърляше един милиард долара. „Е — помисли си Макс, — това ниво може да бъде поддържано само ако компанията непрекъснато излиза на пазара с нови и нови идеи, които да увеличат продажбите. А досега само Ева бе способна да измисля нови идеи. Ако реши да се оттегли… всичко ще отиде по дяволите! Но как ще живее тя тогава? Работата е единственото нещо, което винаги е имало най-голямо значение за нея. Но ако се случи и немислимото? Какво ще правим тогава? Трябва да подготвя Алекс за нейна наследница. Да я изпробвам, да я обуча, да я убедя да приеме тази работа… В този свят — каза си Макс, докато завиваше към вилата, — човек трябва да е готов на всичко.“