Ъптон Синклер
Петрол (86)

VIII

Те пристигнаха в Парадайз и преподавателят беше настанен съответно в чудесното ново испанско „ранчо“, което татко беше построил за себе си и за своите гости. То бе разположено в четириъгълник около един вътрешен двор с водоскок, плискащ по средата, и с много финикови палми, и бананови дървета, и издънки от лозата на буганвилията, които започваха да пълзят по гипсовата мазилка на стените. Имаше един японец, който изпълняваше ролята на готвач и лакей, и едно момче, което се занимаваше с градината и миенето на съдовете, а Рут беше провъзгласена за икономка и общ шеф. Имаше шест стаи за гости и когато тук идваха управители, директори, геолози и инженери на „Рос Консолидейтед“, те винаги бяха гости на татко и живееха като голямо щастливо семейство. Те се настаняваха веднага след вечеря около голямата постлана със зелено сукно маса във всекидневната и започваха да играят покер; събличаха саката си, смъкваха тирантите и позвъняваха на японеца да донесе още пури, уиски и сода, изпълваха стаята със синкав дим и не се вдигаха от местата си преди малките часове на утрото. Забавна илюстрация на двойственото мерило за морал беше това, че татко беше доволен, че синът му предпочита да си стои в стаята и да чете, вместо да слуша историите, които петролните дейци разправяха, когато се поразпуснеха.

Но този път нямаше комар — това трябваше да бъде интелигентски уикенд в чест на „професора“, както татко упорито наричаше своя гост. Старият Рос беше наивно горд да има на гости „професор“ и да му покаже ударно сондиране, черпене на петрол с кофи и двадесетина други сондажи. Те разгледаха новата рафинерия, нещо наистина изключително, което беше описано от вестниците като последното чудо в петролното машиностроене. Тя наистина беше истинско произведение на изкуството, сградите от бетон и блестящ преснобоядисан метал, разположени в истински парк. Петролните сондажи са черни и омазнени, безнадеждно черни и омазнени, затова пък рафинерията е нещо различно: петролът идва по подземни петролопроводи и повечето от него се изтича по същия начин, така че рафинерията може да се проектира според вкуса на млад идеалист, със спретната ограда от телена мрежа, обрасла с розови храсти, и зелени площи, и виещи се между тях, настлани с чакъл пътеки. Рафинерията Рос беше колкото голямо село, само че повечето от къщите бяха резервоари, големи резервоари и малки резервоари, високи резервоари и сплескани резервоари, кръгли резервоари, продълговати резервоари и четвъртити резервоари, черни резервоари, червени резервоари и резервоари с безкрайно разнообразие на цветове отвътре, където не се виждат.

Главното нещо беше една огромна батерия от дестилационни колони, поставени в редица и свързани с плетеница от тръби, всяка от тях достатъчно голяма, за да послужи за целите на всички контрабандисти на спиртни напитки в Съединените щати. В първата колона суровият петрол се загрява до определена температура, при която отделя един от своите продукти; това е процесът „кракинг“. Остатъкът отива в следващата колона, където температурата е малко по-висока и се отделя нещо друго. Така петролът минава от една дестилационна колона в друга — процесът е известен като „непрекъсната“ дестилация. Продуктът от всяка дестилация се отвежда в голям кондензатор, а оттам в своя собствен резервоар; така се получават няколко качества бензин, гас, лек бензин и нафта, и десетина вида смазочни масла, и петролатум, и гъст, чер хубав катран, и безкрайно много мазен бял парафин.

В тези процеси има място за безброй нововъведения и откриване на нови методи. Татко имаше химик, за когото никога не му омръзваше да говори — да, този човек бил направо чудо! Татко му плащал шест хиляди долара годишно и имал всички права върху откритията му, и той спестил на компанията няколко милиона долара от основаването й. Този Макенис просто живеел от въглеродните пръстени и вериги — можел да ви напише на черната дъска формули и първо това било пурпурна боя; след това прибавял още една единица въглерод и то като по чудо ставало някакво зелено вещество, което лекувало глисти и името му било по-дълго от най-дългия, измерен някога глист.

Трябвало да се срещнат с този магьосник; затова отидоха в лабораторията, която беше на отдалечена височинка, така че обитателят й да може да се взривява колкото пъти си поиска. Макенис беше блед, с увиснали рамене и наполовина оплешивял, и вперваше в тебе поглед през големите си очила. Татко с гордост му представи „професор“ Ървинг и химикът им показа ред епруветки и колби и обясни, че се опитвал да установи защо обикновеният хексан и по-стабилният метил циклопентан са толкова по-нестабилни при висока температура, отколкото наситените въглеводороди със същото молекулно тегло. Имало шансове да се постигне най-голямата икономия в историята на рафинирането, но бедата била там, че максималният процент олефини, необходим според простото общо уравнение — и тук химикът взе да пише на черната дъска —

RCH₂ — CH₂ — CH₂R₁ — RCH₃ + CH₂ = CHR₁ —

рядко можел да се постигне, поради полимеризацията на олефините и образуването на нафтени.

Като научиха това, те се върнаха в „ранчото“ да вечерят пържено пиле с млечна царевица, пъпеш „медена роса“ от долината Империал, а след това седнаха на приказки. Господин Ървинг се държа прекрасно; те разговаряха до полунощ и той отговори на стотина таткови въпроси за световното положение и разказа за онова, което беше видял по време на помощната акция в Гърция, и за дипломацията на Франция.

Младият преподавател имаше роднини на високи постове, така че знаеше много вътрешни неща; те съвпадаха с онова, което знаеше татко — да, ужасно било, както били объркани работите. Господи, та ние постоянно сме канили японците да заповядат да вземат Сахалин, където имало може би повече петрол, отколкото в целия останал свят; а англичаните, разбира се, се заловили с възстановяването на петролопроводите в Баку, а в Мосул държали цялото петролно поле, а французите се настанявали в Персия заедно с англичаните, същото ставало и в Сирия, а какво правеше чичо Сам? Върнън Роско направо ругаел, защото имал договори в Баку, и каква била ползата да се прогонват болшевиките, а да се настаняват там англо-холандците? Роско казвал, че Америка имала нужда от практичен човек за президент, а не университетски професор…

Татко се сепна, изплашен, че е направил „гаф“, но господин Ървинг се засмя и каза:

— Не се тревожете, господин Рос, аз нямам право на такава голяма чест и никога няма да имам!

И така татко продължи да цитира тирадата на Роско: петролните дейци получили добър урок и сега щели да обединят усилията си и да си кажат думата на следващите избори — щели да изберат за президент бизнесмен. Бъни и неговият преподавателболшевик едва забележимо се спогледаха, но татко не видя нищо. После, като остана насаме с Бъни, той подхвърли:

— Сине, това е умен младеж. Истинско удоволствие е да се разговаря с човек, който разбира нещата като него.

Виждате ли как се разпространяваше болшевишката пропаганда!