Ъптон Синклер
Петрол (172)

I

Лятото на 1923 година беше приятно за Бъни. Да бъдеш един от редакторите на малък вестник, да можеш да казваш каквото мислиш, да го печатиш седмица след седмица и да го разпространяваш, без да ти го отнема някой декан Скуърдж и без полицията или патриотите да разгромяват редакционните ти помещения! Да го изпращаш на всеки, когото познаваш, и да се блазниш от мисълта, че те го четат и че това ги лекува от техните предразсъдъци. Бъни включи всичките си бивши съкурсници в списъка на абонатите на вестник „Младият студент“, а наесен „младите социалисти“ щяха да го продават в университетите и може би тогава щяха да имат неприятности и това щеше да представлява безплатна реклама!

Татко бавно се възстановяваше. Той четеше вестника всяка седмица — един вид домашна цензура. Но беше съвсем излишно, защото Рейчъл, правоверна социалистка, не хабеше място за привържениците на лявото крило. Когато тези екстремисти успяваха да накарат Бъни да мисли, че трябва да се изслушат и двете страни, Рейчъл казваше — защо не си издават и те свой вестник? И ето че Бъни пак се виждаше „командуван“, както обикновено, и то от жена! А това беше почти толкова лошо, както ако беше женен.

Друг източник на успокоение — Ви вече не се караше с него толкова много. Тя беше така поразена от лудото му намерение да замине и да бъде убит в тежката индустрия, че беше доволна от компромиса и да отнема само половината от времето му, като оставя другата половина на Рейчъл и „Младия студент“. Ви работеше усилено върху новия си филм „Златната каляска“, в който се разказваше за една американка, любителка на разкоша, попаднала в мрежите на лъжлив княз от някаква балканска страна. За изпълнение ролята на княза беше взет истински румънски княз, който притежаваше най-чаровни маниери и беше готов да се посвети на Ви винаги, когато Бъни бе зает със социалистката-еврейка.

Те получаваха и много мили писма от Бърти, която се чувствуваше на седмото небе. Такъв блестящ свят, с толкова важни събития! Обядвала с принц еди-кой си и вечеряла с херцогиня еди-коя си. Защо татко и Бъни не им отидели на гости? Бъни можел да направи наистина блестяща женитба. Татко се закиска: да си помисли човек — той да отиде в „Пари“ и да се мъчи „парле ву франсе“!

Изнудвачите не бездействуваха, разбира се, но след боледуването татко беше оставил цялата тази грижа на Върн. Конгресът беше във ваканция, което означаваше относително затишие: червените сенатори можеха да осъждат отстъпването на петролните концесии по своите щати, но вестниците не бяха длъжни вече да поместват нищо от техните речи. Интересен предразсъдък, че когато нещо се кажеше в Конгреса, дори и най-сериозните вестници считаха за необходимо да го споменат. Такива неща дискредитираха политиката пред бизнесмените.

Сондирането на периметъра в Сънисайд беше започнало. Десетина сондажи вече даваха петрол и оправдаваха напълно онова, което е било очаквано от тях. Понякога татко го отвеждаха в бюрото, но в повечето случаи будните млади ръководители идваха при него в къщи, седяха в „бърлогата“ и получаваха нарежданията му. Това бяха прями, експедитивни млади хора, всичките способности на които бяха насочени да изкарват петрол от земята. Никакви видения не ги тормозеха, никакви звуци от музика не ги преследваха, никакви колебания, никаква несигурност, никакво съмнение, че да се изкарва петрол от земята е единствената цел в човешкия живот! Така те не се сащисваха, ръководеха поверените им отдели и повишаваха престижа и заплатите си, а когато някой от тях си отидеше, мълчалива скръб обземаше татко и неговия син. Защо и Бъни не можеше да бъде като младия Симънс, като младия Хейман или младия Болинг?