Ъптон Синклер
Петрол (78)

XI

Бъни прекара една седмица в лов на гълъби с татко или ходеше сам по хълмовете и размишляваше. Най-сетне седна да поговори открито:

— Татко, страхувам се, че ще бъдеш разочарован от мене, но това е истината: аз искам да следвам.

— Да следваш! Но, сине, за какво ти е?

И по лицето на татко се изписа изумление, обаче той беше стар лицемер и отлично знаеше, че Бъни мисли за следване и сам беше мислил по този въпрос.

— Просто ми се струва, че нямам достатъчно образование, татко.

— Какво искаш да знаеш?

— Това е нещо, което трудно може да се каже: не можеш да знаеш точно какво ще научиш, докато не го научиш. Но имам чувството, че искам да науча повече за разни неща.

Татко изглеждаше отчаян — болезнено, но съвсем простодушно и без умисъл.

— Това значи, че ти просто нямаш интерес към петрола.

— Е, не, татко, не е съвсем така. Може да поуча известно време и след това да се върна на работа.

Татко обаче мислеше по-иначе:

— Не, сине, ако отидеш да следваш, ти ще се издигнеш толкова много над нас, които се занимаваме с петрол, че няма да ни познаваш. А ако възнамеряваш да се занимаваш с петрол, тогава това, което трябва да изучаваш, е петролът.

— Да, татко, но истината е там, че съм твърде млад, за да зная точно какъв искам да стана. И ако ми се поиска да правя нещо друго, положително ние имаме достатъчно пари…

— Не е до парите, сине, а до работата. Ти знаеш какво мисля… аз искам да бъдеш до мене…

— Но аз нямам намерение да те напускам! — побърза да го прекъсне Бъни. — Наблизо има толкова много висши училища и може да си живея в къщи. И ние ще можем да идваме тука в празнични дни и през ваканциите, както и досега. Аз няма да загубя интерес към Парадайз, но наистина няма да бъда щастлив, ако затъна в работата, преди да съм имал възможност да науча нещо повече!

Татко трябваше да се съгласи с това. В неговия собствен ум се водеше някаква странна борба, смесица от уважение към знанието, страхопочитание в присъствието на образовани хора, но и страх от разни „идеи“, които можеше да добие Бъни, необикновени прояви на „идеализъм“, които щяха да го направят негоден да бъде наследник и пазител на двадесетте милиона долара на „Рос Консолидейтед“.