Ъптон Синклер
Петрол (124)

I

Бъни се върна в Ейнджъл сити и откри; че ако иска да следва програмата на Ви Трейси, за да избягва неприятностите на другите хора, направил е фатална грешка, като се е захванал с организирането на профсъюзното училище! Отиде да види господин Ървинг и намери младия преподавател затънал до гуша в препирни и спорове около работническото движение. Той прекарал цялото лято в срещи и разговори с ръководители и съмишленици в усилия да ги обедини около приемането на обща програма. Успял да открие училището с трима учители и около петдесет ученици, повечето от тях във вечерните класове. Всичко обаче било съвсем несигурно, тъй като трудностите били непреодолими.

Имаше шепа прогресивни и ясно мислещи мъже и жени в работническото движение; другите бяха огромна маса бюрократи, закостенели от ушите нагоре, а имаше освен това и групичка крайни радикали, които по-скоро биха се отказали от всякакъв хляб, отколкото да получат само половинка. Водачите на старата линия не искаха да имат нищо общо с училището, ако в него участвуват и тези „червените“. От друга страна, ако „червените“ бъдеха изключени, те щяха да вдигнат шум и голям брой истински либерали щяха да кажат каква е ползата от новото училище, щом като с нищо не се отличава от старите.

Работническото движение имаше свои традиции по отношение на исканията за по-къс работен ден и по-високи надници на работниците и старите профсъюзни деятели бяха обвързани с това становище. Обикновеният профсъюзен деятел беше в повечето случаи работник, напуснал всекидневния си труд с помощта на политическия апарат в профсъюза. Всяко ново нещо представляваше за него опасност да загуби канцеларската служба и да трябва да се върне на тежка работа. Той се бе научил да преговаря с работодателите и да пуши техните пури и в повечето случаи харчеше повече, отколкото бе заплатата му. Тук в Ейнджъл сити профсъюзите имаха седмичен вестник, който се поддържаше от поместването на реклами от бизнесмените — а не беше ли това една благовидна форма на подкуп? Когато занесеш някоя войнствуваща новина на подобен редактор, той веднага ще изрече страшната дума „болшевизъм“ и ще хвърли ръкописа ти в кошчето за смет.

А същото нещо се отнася до работническото движение в национален мащаб. Американската федерация на труда поддържаше свое бюро във Вашингтон с цел да се води борба с радикалите и това бюро на практика малко се отличаваше от която и да било патриотична организация; неговата функция бе да събира от цял свят злостни съобщения за Русия и да ги помества в американския работнически печат. И, разбира се, ако някой трудещ се проявеше скептицизъм и настоеше да се каже и другата страна, той само си навличаше ненавистта на този апарат и те го предаваха на вълците. В печата на капиталистите се появяваше страшно съобщение как комунистите превзели профсъюза на мазачите или, да речем, майсторите на копчета, и съдът се готви да вземе мерки против гнездото на конспираторите. На средния профсъюзен деятел, независимо от това колко честен и искрен беше, му трепереха гащите, когато такъв юмрук надвиснеше над главата му.