Ъптон Синклер
Петрол (45)

IV

Беше време Бъни отново да тръгне на училище, но първо трябваше да направи обичайното за всеки шест месеца посещение при майка си.

Бъни беше видял съобщение във вестника, че госпожа Андрю Уодърспун Ланг искала развод поради изоставяне. Сега мама му разправи всичко: вторият й мъж най-подло я напуснал две години след женитбата и тя нямала представа къде е. Тя била много самотна и тъжна жена, винаги с насълзени очи: Бъни не можел и да си представи колко трудно било, как всеки се опитвал да тормози една беззащитна жена. И сега през сълзите Бъни долови, че неговата „хубава малка мама“ тактично намекваше за нещо: трябвало да има ново име, като получи развода, и искала да си възвърне татковото име, но Бъни не беше съвсем сигурен дали това не значеше, че заедно с името не искаше да си възвърне и татко. Тя разпитваше как е татко, дали не се чувствува самотен и дали има приятелки. Това смущаваше Бъни, тъй като не искаше хората да се интересуват от отношенията на татко с жени — сам той не беше сигурен и не искаше да мисли за това. Бъни каза, че мама ще трябва да пише на татко, защото татко не позволява на Бъни да говори за тези работи. И тогава нови сълзи потекоха по хубавите страни на мама и тя каза, че всички я изоставили и дори родната й дъщеря, Бърти, този път отказала да дойде при нея, и какво значило това? Бъни обясни, доколкото можеше: сестра му е себелюбива, според него, и погълната от светските си успехи; сега тя е млада дама, хвърчи много високо, движи се с най-модерните младежи и няма време за никого от семейството.

Но Бърти бе намерила напоследък време да поговори с брат си и му бе казала, че вече е достатъчно голям, за да знае някои неща за майка им. Бърти научила тези работи отдавна от леля Ема и сега ги разправи на него и много мистерии станаха ясни на момчето, и то не само за майка му, а и за баща му. Татко се оженил след като прехвърлил четиридесетте, когато държал магазин на един кръстопът; оженил се за селската хубавица, която смятала, че е направила голямо завоевание. Но много скоро апетитът й надхвърлил селото; мъчела се да го откъсне от дюкянчето и на края го изоставила и избягала с богат борсов посредник от Ейнджъл сити, който се оженил за нея, но после му омръзнала и я напуснал.

Бягството на мама направило това, което не сполучили да направят всички нейни доводи — откъсна го от дюкянчето. Беше премислил и направил изводи, това, което всеки иска, са парите, а той бил на загуба, защото не е спечелил достатъчно; добре, той ще им покаже! И оттогава татко стиснал устни и се захванал на работа. Някои от неговите другари в селото възнамерявали да направят петролен сондаж, той се присъединил към тях, те имали успех и твърде скоро татко се отделил да работи самостоятелно.

Бъни премисляше тази история, наблюдавайки баща си, и свързваше нещата. Да, сега разбираше — тази мрачна съсредоточеност, предпазливост и безмилостна упоритост: татко наказваше госпожа Андрю Уодърспун Ланг, като й показваше, че струва не по-малко от някакъв борсов посредник от града! Ами татковото недоверие към жените, убеждението му, че те всички се мъчат да измъкнат от него само пари! Ами съсредоточаването на всичките му надежди върху Бъни, който трябваше да бъде щастлив и да притежава всички добродетели на баща си и нито един от пороците му и да намери онзи смисъл в живота, който баща му не бе успял да намери в своя! Когато мислеше за това, внезапно го обхващаше умиление, и Бъни прегръщаше татко и казваше нещо за това, че татко много се преуморява и че Бъни трябва по-скоро да порасне и да поеме част от товара му.

Той се осмели много плахо да спомене за дълговете на майка си и за молбата да й се увеличи издръжката и така научи мнението на татко за майка му. Нямало никаква полза да й се дават повече пари, каза татко, тъй като била от онези жени, на които парите никога не стигат, които винаги правят дългове и никога не са доволни. От таткова страна това не било нито скъперничество, нито някакво желание да я наказва; тя имала достатъчно пари, за да живее, както е очаквала да живее, когато се омъжила за него, и това, според него, бе справедливо. Тя нямала нищо общо с по-късния му успех и нямала никакво основание да претендира за неговите плодове. А откриела ли веднъж, че може да взема пари от Бъни, щяла да направи живота му непоносим, ето защо татко се държал така непреклонно. Търговците можели да я съдят, но не могли да вземат нищо и така в края на краищата щели да се научат да не й дават кредит, а това би било най-доброто нещо за нея. Това било болен въпрос, но било вече време да разбере и да научи, че една жена, която е решила да ти вземе парите, може да стигне дотам, че дори да се омъжи за тебе.

Бъни не го каза, но си помисли, че татко малко прекалява с песимизма си по отношение на едната половина от човешкия род. Той знаеше, че не всички жени са такива, защото беше намерил една, Роузи Тейнтър, която му беше любима вече цяла година или повече. Роузи все не го оставяше да харчи пари за нея, като казваше, че тя нямала пари, и така нямало да е справедливо; можела само да се вози в неговата кола и толкова. Роузи беше тъй нежна и добра и Бъни беше много нещастен от това, което ставаше с тяхната любов. Но усилията да отрича истината пред себе си се бяха оказали напразни: той започваше да се отегчава от нея. Те толкова дълго бяха гледали английските гравюри от осемнадесетия век, че вече ги знаеха наизуст, а преценката на Роузи за всичко оставаше все същата — „чудесно!“. А Бъни беше научил нови неща и искаше нови мнения и не можеше да не ги иска, колкото и жестоко да изглеждаше то. Затова не канеше вече така често Роузи на разходка с колата и дори един или два пъти заведе на танци друго момиче. А малката Роузи оставаше все тъй нежна и тиха, дори не плачеше, поне в негово присъствие; Бъни беше дълбоко трогнат, но като всички мъже намери, че е много удобно, когато старата любов се съгласи да умре безболезнено и без да вдига много шум! Без да го подозира, той беше готов да се влюби в някое друго момиче.