Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Oil, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Белчев, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ъптон Синклер. Петрол
Художник: Иван Кьосев
Редактор: Сидер Флорин
Худож. редактор: Пеню Чалъков
Техн. редактор: Катя Куюмджиева
Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев
Оформяне: Иван Иванов
Коректор: Мариана Бисерова
Формат 84/108/32.
Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.
Тираж 25 145. Тем. №39.
Дадена за набор на 27.V.1969 г.
Излязла от печат на 30.III.1970 г.
Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София
Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН
Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.
Цена 2,82 лева.
История
- — Добавяне
XIII
Така Бъни видя руския филм. Неговата любима беше красива съпруга на велик княз; движенията, целувките, любовните възторзи, които бяха репетирани с него, сега разточително се изсипваха върху великолепна личност с остри бакенбарди и военна униформа с много звезди и ордени. Героят беше надменен, но великодушен, а неговата велика княгиня — с милосърдна душа; и, о, какви хубави, кротки селянки, спрямо които можеше да упражнява своето милосърдие! Колко грациозно приклякаха и колко прекрасно танцуваха те и се струпваха, за да приветствуват и да хвърлят цветя след княжеската каляска! Това бе прекрасен, почти идиличен свят — човек направо се изкушаваше да се усъмни дали въобще някога е съществувал на земята такъв съвършен свят.
В него имаше само едно лошо нещо и то бе тайна шайка злодеи с разкривени лица на изроди, някои с рошава коса и големи очила, други — със свирепи черни бради и мустаци и ножове в ботушите. Те се събираха, за да изготвят анархистични позиви, предназначени да привлекат милите наивни селяни, и да правят динамитни бомби, с които да убиват велики князе със светли умове. Те се напиваха във вертепи, хващаха жените за ръцете и ги малтретираха на самото място, един пред друг. Нямаше порок, който да не притежаваха тези твари, а водачът им, човек с лице на плъх и ръце на горила, разкриваше и на най-тъпия зрител защо филмът носи заглавието „Помощник на дявола“.
Тогава се появи младият агент от тайната служба, с правилни черти, гладко избръснат, отличен стрелец. Задачата му беше да предава съобщения от американското посолство на американския флот, а по-късно да спаси съкровището на посолството от болшевиките. Защото вие, разбира се, знаете какво се беше случило в Русия — как тази банда злодеи с разкривени лица се вдигнала и смъкнала правителството и убила надменния, но великодушен велик княз с жестоки изтезания. Това, което Помощникът на дявола искаше най-вече, разбира се, беше великата княгиня; първо той се втурна подире й из замъка, като разбиваше врати, но младият агент от тайната служба се мяташе с нея от стая в стая. От лицето му течеше кръв от огнестрелна рана, но той изнесе княгинята през един прозорец на замъка и двамата се понесоха с кон през планини и долини, обрасли с познатите руски евкалипти.
Но след това те попаднаха в клопка в Санкт Петербург и Помощникът на дявола хвана Ви с мръсните си ръце и разкъса бельото й точно както ви го бяха обещавали афишите. Но тогава се появи героят с автомат, с който задържаше тълпата, докато Ви даваше знаци зад гърба си на един приятел на героя, който възпламеняваше една от бомбите, направени от самите бандити, за да я хвърли срещу тях — бихте ли могли да си представите по-поетична справедливост от тази? Ви и нейният спасител избягаха този път с кола по добре познатите руски асфалтирани пътища, през добре познатите планини в покрайнините на Санкт Петербург и достигнаха река Нева с нейните евкалиптови гори, които прикриваха моторна лодка. Там последва ново буйно преследване, което завърши със залавянето на измъчената двойка и ново разкъсване на дрехите на Ви от Помощника на дявола.
Но не се безпокойте, тъй като в най-критичния момент пристигна американският флот, цялата славна флотилия, която ние държахме в река Нева през време на войната. Лекият бриз развяваше бойния флаг, а военната музика свиреше националния химн. Тогава милиондоларовата публика избухна във възторжени възгласи. От един от бойните кораби бързо се приближи лодка, Помощникът на дявола скочи във водата с една от собствените си бомби в устата, а Виола Трейси и агентът от тайната служба стояха прегърнати в поза, добре позната на Бъни и едва ли по-малко позната на милиондоларовата публика.
През цялото време, докато се развиваше тази история, Бъни имаше привилегията да седи до героинята и да държи ръката й. Веднъж тя се наведе към него и му пошепна:
— Чак толкова ли е лошо?
Неговият отговор беше:
— На нужната висота е, ще се продава!
Това беше формулата, която тя беше употребила за филма на Анабел Еймз, и Бъни усети как Ви здраво стисна ръката му. Това беше умно от негова страна и любезно.