Ерих Кестнер
Антон и Точица (14)

Тринадесета глава
Дебелата Берта върти бухалка

Дебелата Берта седеше в кухнята, ядеше филия, намазана с лебервурст, и пиеше кафе. Понеже днес бе почивният й ден, тя беше ходила с приятелката си на разходка; но тъй като дъждът не беше престанал, тя се бе прибрала по-рано от обикновено. И сега задушаваше с лебервурст яда си от дъждовната разходка и четеше романа в „Илюстровано списание“.

Внезапно телефонът иззвъня.

— На всичко отгоре и това — промърмори Берта и се запъти лениво към апарата.

— Тук дом директор Поге — каза тя.

— Мога ли да говоря с господин директора? — запита детски глас.

— Не — каза Берта, — господарите са на опера.

— Ужасно! — каза детето.

— За какво се отнася, моля, ако може да попитам? — каза Берта.

— Кой е насреща?

— Прислужницата у Погеви.

— Ах, да, дебелата Берта! — извика детето.

— От къде на къде пък дебела? — каза обидено тя. — Но Берта е вярно. А с кого имам удоволствието да говоря?

— Аз съм приятелят на Точица — заяви детският глас.

— Тъй — рече Берта, — и сигурно ще кажеш сега да отида в стаята й и да я питам дали иска посред нощ да играе с тебе футбол.

— Глупости! — каза момчето. — У вас ей сега ще дойде годеникът на госпожица Андахт.

— Става още по-весело! — рече Берта. — Та гувернантката отдавна спи!

— Нищо подобно — отвърна детският глас. — Освен вас в жилището няма жива душа.

Дебелата Берта надникна в телефонната слушалка, сякаш искаше да провери дали и там всичко е в ред.

— Какво? — запита тя след това. — Какво? Мигар Андахт и Точица не спят?

— Не! — извика детето. — Друг път ще ви обясня това. Вие сте съвсем сама вкъщи. Повярвайте ми най-сетне! А след малко ще дойде годеникът, за да краде. Ключовете са вече у него. Жилищният план също. Ей сега ще пристигне.

— Великолепно! — каза Берта. — А какво да правя аз?

— Викайте бързо полицията. И след това потърсете някоя лопата… за въглища или нещо подобно. А като дойде годеникът, цапардосайте го по главата.

— Лесно ти е на теб да говориш, сине — рече Берта.

— На добър час! — извика детето. — Дано да свършите успешно работата си! Не забравяйте да повикате по телефона полицията! Довиждане!

От недоумение и тракане на зъбите Берта едва успя да помръдне. Силно развълнувана, тя потропа на вратата на Точица и на тази на госпожица Андахт. В къщата няма жива душа. Не се обаждаше никой. Само Пифке поизлая малко. Той скокна от кошничката си, оставена пред вратата на Точица, и се завтече след Берта. Най-сетне тя се съвзе и извика по телефона дежурната полицейска група.

— Тъй! — каза някакъв чиновник. — Добре, ей сега ще изпратим някого.

Берта започна да си търси оръжие.

— Как ли си представя момчето тая работа с лопатата за въглища — каза тя на Пифке, — когато имаме централно отопление.

Най-сетне тя намери в детската стая две дървени бухалки, с които Точица понякога играеше гимнастика. Взе едната от тях, настани се зад вратата на коридора и изгаси лампата.

— Но кухненската лампа ще оставим да свети — каза тя на Пифке. — Инак може да не улуча.

Пифке легна до нея и търпеливо зачака. Той не беше разбрал още точно какво става и докато лежеше, заръмжа срещу опашката си.

— Затваряй си муцуната! — прошепна Берта.

Пифке не можеше да понася тоя тон, но се подчини. Берта си донесе стол и седна, защото почувства, че коленете и треперят. Днес всичко вървеше с главата надолу! Къде се бяха дянали Точица и Андахт? Дявол да го вземе, защо ли не беше обадила по-рано опасенията си на господин Поге?

В този миг някой се заизкачва по стълбите. Тя стана, грабна бухалката и затаи дъх. Непознатият застана пред вратата. Пифке се надигна и направи гърбица, сякаш беше котарак. Козината му бе настръхнала.

Непознатият пъхна ключа в бравата и го превъртя. След това пъхна секретния ключ в секретната брава и превъртя и него. После натисна ръчката. Вратата щракна и се отвори. Непознатият влезе в коридора, който бе слабо осветен от кухненската лампа. Берта вдигна бухалката си и цапна човека по кратуната. Крадецът се олюля и се строполи като чувал на пода.

— Пипнахме го! — каза Берта на Пифке и светна.

На пода лежеше мъж с шлифер и каскет, нахлупен ниско над лицето. Пифке подуши годеника на госпожица Андахт и изведнъж — макар и с голямо закъснение — доби необикновена смелост и го захапа за прасеца. Но мъжът лежеше върху папурената пътека и не се помръдваше.

— Дано само полицията да пристигне по-скоро — каза Берта, седна на своя стол, взе в ръка бухалката и зачака нащрек.

— Би трябвало да го вържем — рече тя на Пифке. — Я тичай да донесеш от кухнята въжето за пране!

Пифке се окашля неразбрано насреща й. Двамата седяха пред разбойника и се страхуваха, че може да се свести.

Ето! Човекът разтвори очи и се надигна. Погледът му постепенно започна да се избистря.

— Ужасно съжалявам! — заяви развълнувано дебелата Берта и го цапна за втори път по главата.

Непознатият изпъшка и падна отново на пода.

— Къде се губи полицията? — изруга Берта.

Но ето че пазителите на закона пристигнаха. Те бяха трима полицаи и не можаха да сдържат смеха си при гледката, която се откри пред очите им.

— Не мога да разбера какво смешно има в това! — извика — дебелата Берта. — Я по-добре вържете тоя тип! Иначе ей сега пак ще се свести.

Полицаите сложиха белезници на ръцете на престъпника и след това го претърсиха. Намериха ключовете, жилищния план, връзка шперцове и един револвер. Старшията прибра предметите, Берта покани господата в кухнята, свари им кафе и ги помоли да почакат, докато се върнат Погеви. Каза им още, че детето и гувернантката са изчезнали. Кой знае какво още щеше да се случи през тоя ден!

— Добре, но само няколко минути — каза старшията.

Скоро завързаха разговор. А през това време Пифке пазеше вързания негодник и тайно опитваше вкуса на подметките му.

Тринадесетото размишление се отнася до случайността

Ако тая вечер не беше валяло, дебелата Берта щеше да се прибере по-късно вкъщи. Ако дебелата Берта се беше прибрала по-късно, крадецът щеше да краде на спокойствие. Истинска случайност бе, че тя се оказа вкъщи и кражбата се осуети.

Ако Галвани не беше видял случайно, че няколко жабешки бутчета, които бе окачил, потръпват, животинското електричество нямаше да бъде открито или пък щеше да бъде открито много по-късно.

Редица неща, които оказват влияние върху живота ни, стават понякога неочаквано и случайно. И точно затова по-добре е да не разчитаме на тях.