Райнер Бютнер
АЛФ — Искам всичко! (8)

Адвокат сам на себе си

Уили беше в отлично настроение. Футболният мач по телевизията съответстваше изцяло на очакванията му. Той бръкна в пликчето с фъстъци. В този момент пред него се изправи АЛФ в подходящо за случая облекло — с червен анцуг за тренировка.

— О, футбол! Уили, отмести се малко. И аз искам да го гледам. Ако нямаш нищо против.

Уили имаше против. Той смръщи вежди. За по-сигурно стисна здраво пликчето с фъстъците.

— АЛФ, по време на последния мач ти постоянно се оригваше — отдръпна се той.

Този протест не направи особено впечатление на АЛФ. Той се намести до Уили и се оригна толкова силно, че Кейт щеше да изпусне каната, с която поливаше цветята.

— На Мелмак така аплодирахме — обясни той.

— АЛФ, достатъчно! Моля, никакви аплодисменти повече! — заповяда Кейт с много сериозна физиономия.

— Добре, тогава ще ръкопляскам!

В този миг пристигна Брайън с футболна топка под мишница.

— Искам малко да тренирам. Кой от вас ще играе с мен?

Уили стана.

— Готов съм. И без това полувремето свърши.

— Може ли и аз да играя? — попита АЛФ.

— Естествено — демонстрира великодушие Уили. Ще играем всички заедно. Кейт, ела и ти.

— Аз съм пас! — отвърна лаконично Кейт.

АЛФ се възмути.

— Пасовете ще подавам аз.

Кейт търпеливо обясни:

— Искам да кажа само, че аз няма да играя.

АЛФ настоя:

— Защо? Защото аз искам да подавам пасовете ли?

Кейт въздъхна. Намеси се Брайън.

— Хайде, АЛФ!

Докато се тътреше зад Брайън, извънземният в червения спортен екип отново се оригна силно.

— Достатъчно с този вид аплодисменти, казах! — извика Кейт раздразнено.

АЛФ се обърна и уточни с невинна физиономия.

— Това не бяха аплодисменти. Това беше, хм, бира с подправки!

 

 

Не мина много, и Уили и Брайън кацнаха при Кейт в кухнята. Върнаха се не толкова, защото не бяха във форма. Напротив, изглеждаха освежени и в настроение за спортуване. Но все пак бяха малко кисели.

— Много кратка бе играта — посрещна ги Кейт изненадана.

— Играта бе прекратена заради АЛФ — ядоса се Брайън.

Възмутен, Уили започна да излага извънземните представи на АЛФ за футбола.

— Правели сме всичко погрешно. И Брайън трябваше да изпълни много сложен пас. После да изскочи отляво… да подскача нагоре-надолу и да се върти постоянно в кръг около себе си…

— По този начин другият отбор сигурно започва да се чувства несигурно. — Кейт предположи, че се досеща за тактиката на АЛФ.

— И после — продължи Брайън — трябваше да изкопая една дупка и да остана в нея в събота и в неделя. По-добре да си гледаме мачове по телевизията…

Уили се канеше да се присъедини към Брайън, когато една футболна топка профуча през прозореца и тупна върху приготвената за вечеря маса. На прозореца се появи и муцуната на АЛФ.

— Какво беше това? Не беше ли точка за мен?

Кейт бързо се съвзе.

— Не. Моят порцеланов тим отблъсна нападението ти, запазвайки присъствие на духа — клъвна го тя.

АЛФ установи хладно.

— Ами ти си струпала чиниите си в нападателното поле.

Кейт грабна топката и с всичка сила я запрати през прозореца. АЛФ едва успя да се прикрие. Той изръмжа от градината в отговор.

— Внимавай! Ще повредиш тревата!

След това, на вечеря, АЛФ се отличи с невероятния си апетит.

— От футбола се огладнява — обясни той на Лин.

Когато тя поиска да разбере с кого е играл АЛФ всъщност, Кейт се намеси:

— Той игра сам със себе си.

— И спечелих… в продължението! — заяви, очевидно доволен от себе си АЛФ.

У Кейт се появи лошо предчувствие.

— Надявам се, че не си газил през цветните лехи. — Не се беше сетила досега за това.

— Как ти хрумна? Минах през лехата с лалетата на пръсти.

Кейт не изглеждаше съвсем убедена в балетното майсторство на извънземния. Разтревожена за градината пред дома им, тя настоя АЛФ да си покаже стъпалата.

— Изпотъпкал си ми паричките.

АЛФ продължи да се храни невъзмутимо.

— Те и без това цъфтят за кратко време. Но в замяна съм ти оставил непокътнати зюмбюлите. Поне по-голямата част от тях. Чакай, Кейт, ти не искаше ли да ми разтриеш стъпалата?

Кейт онемя.

В този момент на входната врата се позвъни. АЛФ бързо глътна още едно парче сладкиш и се оттегли в кухнята.

Ракел Ачмонек искаше да говори с Танерови.

Уили погледна към топката, която съседката държеше демонстративно пред себе си. Изражението й не предсказваше нищо добро.

— Здравей, Ракел. Нещо не е наред ли? — попита угрижено Уили.

Как е могла топката да се озове в нейния двор, бе ироничният й въпрос.

Кейт се притече на помощ на Уили.

— Брайън игра с нея… Възможно е… може да я е прехвърлил през оградата.

— Топката прелетя през стъклото на нашия прозорец — отвърна рязко Ракел Ачмонек.

— О, много съжалявам — усмихна се мило Уили. — Естествено, аз ще заплатя щетите.

— Прелетя през големия френски прозорец. — Гласът й стана с един тон по-висок.

Уили пребледня.

— Ще ти донеса чековата книжка — предложи услужливо Лин.

Но Ракел Ачмонек тикна в ръцете на Уили вещественото доказателство.

— Ще ви изпратя сметката. И внимавайте за Брайън. Криминалното поведение трябва да бъде потискано в зародиш — предупреди тя смаяните родители с прекалено сериозно изражение. — Който днес троши прозорец, утре може да нападне и банка — заплаши ги тя. В края на краищата и Ал Капоне бил започнал по същия начин.

Доволна от себе си и от своята далновидност, Ракел Ачмонек се оттегли.

Едва затворила вратата след съседката, Кейт се провикна към предполагаемия злодей с глас, сладък като мед:

— Алфи!

АЛФ отвърна не по-малко сладко.

— Дааа!

— Ела тууук!

— Няма проблеми!

Само след секунди АЛФ влезе в дневната и най-раболепно подаде на Кейт букетче полуувехнали парички.

— Кейт, съжалявам за цветята. Моля те, вземи тези заедно с моето извинение.

Кейт се усъмни.

— Те миришат на краката ти.

— Измих ги с лавандулов сапун.

Уили се намеси. Като държеше топката зад гърба си, той попита лицемерно:

— АЛФ, къде с футболната ни топка?

— Зад гърба ти — отвърна АЛФ сухо.

Уили продължи в същия неутрален тон.

— Ракел казва, че топката е счупила прозореца й.

— Това е смешно — отбеляза любителят на философията АЛФ. — Впрочем футболните топки сами не могат да трошат прозорци. Това могат хората — заключи той.

— Или извънземните.

АЛФ реагира остро на меката забележка на Уили.

— Аз? Защо си мислите, че тъкмо аз троша постоянно?

Кейт възрази рязко.

— Нали повреди и моя сервиз. Но да продължим. Как попадна тази топка в градината на семейство Ачмонек? Какво ще кажеш?

— Бих развил моята теория. — Той съвестно описа разигралите се край оградата на семейство Ачмонек събития. — Аз съвсем леко ритнах топката, тя съвсем лекичко скочи във въздуха… и вече не се върна обратно…

— И каква е твоята теория? — прекъсна го Лин.

АЛФ не трепна.

— Моята теория се отнася до Айнщайн. Става дума за отказ от закона за гравитацията.

Сега вече Уили не издържа.

— Законът за гравитацията се е проявил, при това в градината на семейство Ачмонек. Топката е паднала върху големия им прозорец. Което сега ще ми струва цяло състояние.

АЛФ ги увери с най-невинно лице, че му е много трудно да възприеме теорията на Уили.

— Защото — обясни той убедително — има шум, който познавам много добре, и това е шумът от счупването на стъкло… или на съдове… или на керамика… и на електрически уреди.

Отчайващо. За Уили нямаше съмнение. Престъпникът, в образа на един извънземен, бе намерен.

Лин се опита за последен път да помогне на АЛФ.

— Татко, нямаме доказателства, че е бил АЛФ.

АЛФ й се усмихна.

— Благодаря ти, Лин. — После се обърна към Уили и Кейт, за да съобщи следващата си мисъл. — Може дори да е била тя!

Лин не се хвана на това подмятане.

— Би могло да има и друго обяснение.

АЛФ веднага се възползва и съобщи обяснение номер едно.

— Семейство Ачмонек са поканили Тина Търнър на чай… Тина запява горно до… и хоп… стъклото се разбива.

Набрал инерция, АЛФ бе в най-добрата си форма, тъй че не спираше да приказва:

— А ето и обяснение номер две: магьосник минава оттук и кара Тревор Ачмонек да лети из стаята и без да обърне внимание…

Търпението на Уили се изчерпа.

— Престани! — изрева той. — Млъкни веднага!

— Жалко, аз имах още осемнайсет други варианта, макар и някои да отиваха доста далече…

Влезе Брайън и забеляза, че нещо не е в ред.

— Какво пак си забъркал, АЛФ? — попита той направо.

— Нищо — измънка АЛФ.

Лин обясни на брат си ситуацията.

— Нали не си ти, Брайън? — поиска да се увери Уили. АЛФ действително бе успял да разколебае бащата.

— Не.

Философските усилия на АЛФ оказаха своето въздействие върху Кейт. Внезапно тя си спомни за назидателния глас на Ракел Ачмонек: „Криминалното поведение трябва да бъде потискано в зародиш“.

— Брайън, момчето ми! — обърна се тя загрижено към него. — Много е важно.

— Виж какво, Кейт — намеси се АЛФ, — ако малкият казва, че не е той, значи наистина не е той. Веднага ли трябва да започнеш изтезанията? — По този начин той отново изтегли „Черния Петър“.

— Ако не е той, оставаш ти като обвиняем номер едно — заключи веднага Кейт, при това с явно облекчение.

АЛФ обаче не се поддаваше лесно на провокации. Защото и най-големият философ и мислител можеше да допусне грешка. Тогава най-добре всичко да започне отначало.

— Брайън, момчето ми — изчурулика той, — много е важно. Ти ли счупи прозореца?

— Не.

Създаде се отново същата ситуация.

Сега обаче на Уили му дойде до гуша.

— Край на дебатите! АЛФ, за теб има телевизионна забрана… за един месец!

Гръм от ясно небе! АЛФ не можеше да си намери място заради несправедливостта на този свят.

— Как така? Какво съм направил? Ти не можеш просто така да прилагаш драконовски мерки спрямо мен. Искам истинско следствие.

— Следствие! — измърмори презрително Уили. — За това няма абсолютно никакъв повод. Откажи се.

С очи и глас, пълни с отчаяние, АЛФ насочи вниманието към голямата несправедливост.

— Значи ти решаваш просто, че съм виновен, и наказваш един невинен извънземен!

Лин и Брайън изпитваха съчувствие към извънземния.

— Може би той има право на следствие — помоли Лин.

Брайън я подкрепи.

— И учителят казва, че до доказване на вината всеки е невинен. — И като хвърли поглед към АЛФ, който ходеше напред-назад със сериозно изражение, каза: — Изглежда доста невинен.

— Той изглежда така, сякаш очаква „Оскар“ — поправи го Кейт.

— Добре, АЛФ ще си получи следствието — капитулира Уили накрая, — аз съм съдията.

АЛФ обаче не беше доволен.

— Не ми се сърди, Уили, но аз исках честен процес.

Лин предложи майка си за съдия. АЛФ нямаше нищо против. Но Кейт не се съгласи.

Забелязал, че е близо до целта, АЛФ започна да я увещава:

— Ако бъда признат за виновен, ще приема наказанието: един месец без телевизия.

Така Кейт беше убедена.

— Добре тогава, опиши ни какво стана според теб. — Тя бе застанала пред АЛФ и го гледаше отвисоко със строго лице.

АЛФ не се стресна.

— Сега ли? Как си представяте това? Трябва ми време да се подготвя. Нужна е призовка, обяснение под клетва и, естествено, секретарка…

Кейт се стъписа. Тя се поколеба за миг.

— Добре — реши най-после тя, защото предложението на АЛФ не бе неизгодно. — Процесът се отлага за утре. Рано сутринта, след закуска.

Преди Кейт да изчезне в кухнята, АЛФ отново взе думата:

— Както обичате, ваша светлост. Аз ще приема вашата присъда. И то не само на думи.

— Само не се опитвай да ме преметнеш — предупреди го Кейт.

Какво подозрение! То бе действително несправедливо и с нищо не можеше да се оправдае. В крайна сметка АЛФ беше невинен. Затова съвсем не му бе нужно да мами съдийката.

— Въпреки това искам да ти кажа, че намирам новата ти фризура за приказна! — заусуква го той и намигна закачливо.

— Не преувеличавай, АЛФ!

— Не преувеличавам, Кейт, колкото и да се напъвам. Повярвай ми, ти просто изглеждаш блестящо, наистина блестящо. Но това е само между другото.

Сега обаче нямаше време за губене. Той се оттегли, за да се подготви за процеса, добре запасен с цял куп сандвичи и голямо количество фъстъци. Защото според АЛФ мисленето отваря апетит. Наложи се отново да притича до кухнята — беше забравил лимонадата. От фъстъците се ожаднява.

На сутринта дневната на семейство Танер бе преустроена. Нали обстановката трябваше да е подходяща, ще рече — да съответства на сериозността на ситуацията. Масата за хранене се превърна в съдийска маса, отгоре сложиха малко американско знаме, което подчерта значението на тази част от интериора. Отпред поставиха дивана и креслата.

Тогава Брайън обяви голямото събитие.

— Тишина! Тишина! Тишина! Заседанието на съда започва. Под председателството на нейно превъзходителство мама Кейт.

Заели места в залата, Лин и Уили поглеждаха о уважение към съдийката.

— Къде е АЛФ? — попита Кейт с известно нетърпение.

Беше облякла черен тайор.

— Идва. С моя костюм е! — измърмори Уили.

Обвиняемият влезе: изискан, с черен костюм, бяла риза и вратовръзка. Да не повярваш, че такъв джентълмен ще троши стъкла.

Обвиняемият беше потънал в своите книжа.

— Можем ли да започваме, съкровище? — настоя Уили.

— Възразявам, ваша светлост! — провикна се обвиняемият. — Така не може. Не може да има справедливост, ако аз ви наричам ваша светлост, а представителят на обвинението се обръща към вас със „съкровище“.

Кейт поклати глава.

— Това не е по същество.

— Тогава бихме могли да направим компромис. Ще ви наричаме „ваше съкровище“. — Той се усмихна очарователно на Кейт. — Ах, нека да кажа още, че дрехата ви е отлично избрана. Някак повелителна, но женствена.

— Това наистина е смешно — подхвърли Уили. АЛФ удари възмутено върху съдийската маса и изрече на висок глас:

— Моля да се отбележи в протокола, че Уили мрази дрехата ви.

Кейт реши да заглади нещата.

— Уили ми подари този костюм.

— Ето на! Значи се е опитал да подкупи съдията.

Без да се поддава повече на подмятанията на АЛФ, Кейт поиска от съпруга си да прочете обвинителния акт.

Уили обаче не осъзнаваше напълно значимостта на случая. Достатъчно бе да се види само облеклото му: карирана риза и изтъркан панталон. Е, ако и това не беше свидетелство за лош вкус, здраве му кажи! Дори и обвинителен акт не беше подготвил. Сякаш го смяташе за излишен. Уили стана от мястото си, покашля се и заяви:

— Мога и така. Накратко. АЛФ е счупил стъклото. — И седна.

Преди Кейт да каже нещо, думата взе АЛФ.

— Страхотна реч, господин прокурор! — подигра се той. — Аз съм загубен. Ха! Ха! Ха! — изсмя се той саркастично.

Кейт го прекъсна и го покани да произнесе защитната си реч.

Настъпи великият час за АЛФ. Той си придаде важност, оправи вратовръзката, пое дълбоко дъх и започна:

— Само кратък коментар. Откакто човечеството съществува, невинни хора са били несправедливо обвинявани. Адам и Ева са били прогонени от райската градина заради едно недоказано обвинение, относно някаква си ябълка.

АЛФ беше в стихията си. Дори забележката на Брайън, че Адам и Ева са били виновни, не бе в състояние да го спре.

— Пристъпваме към втория случаи: Каин и Авел. — АЛФ се приближи към съдийската маса с отмерени стъпки.

Кейт се наведе напред.

— Да не би това да е разходка из библейската история?

— Ваша светлост, значимостта на този случай изисква всички прецеденти да бъдат взети под внимание.

— Ако е така, ще се наложи за съжаление да отложим обеда.

Това подейства. АЛФ се уплаши.

— Тогава ще обобщя: аз не съм счупил това стъкло. Можем да обядваме.

Кейт обаче предпочиташе първо да приключи делото и помоли прокурора Уили да представи доказателствата си.

Уили стана, свали очилата си, постави ги отново и подхвана:

— Случаят е прост, ваша светлост. Имаме ъъ — един счупен прозорец, имаме и един обвиняем с дълъг списък от лекомислени постъпки. — Уили се бе разгорещил и силно ръкомахаше. — Да започнем в деня, в който той разруши нашия гараж с един космически кораб.

АЛФ го прекъсна.

— Какво още? Цитирайте още двайсет подобни примера.

Уили откликна на поканата, без да се колебае.

— Подпали караваната. Събори коледното ни дръвче. Повреди тостера.

АЛФ броеше на пръсти и клатеше глава недоверчиво.

Вече нищо не можеше да спре Уили.

— Той унищожи една картина, открадна колата, разкопа задния двор, погреба моето пиано — с това впрочем той най-много ме засегна. Заради него ме арестуваха, използва нашата кредитна карта без никакви задръжки и в нарушение на закона. Направи късо съединение на телевизора, тероризира котката, а кухнята експлодира. Затова съвсем близко до ума е, че такава креатура е запратила футболната топка в прозореца на Ачмонекови.

— Блестящо! — не се стърпя Брайън след тази пламенна обвинителна реч.

Това обаче му навлече гнева на Лин.

— Стига, моля те! — Лин забеляза със съжаление, че на АЛФ му потънаха гемиите.

Той се обърна изненадан и засегнат към Кейт.

— Наистина ли съм направил всичко това?

Кейт отвърна меко и със съчувствие.

— Страхувам се, че да. Миналата нощ подготвихме списъка.

АЛФ се усъмни.

— Къде?

— В леглото.

— Възразявам, ваша светлост — разгорещи се той отново. — Аз размишлявам дяла нощ над Наказателния кодекс, а вие с това търчи-лъжи прокурорче правите заговор.

Уили се стресна.

Кейт се наведе към АЛФ и обясни строго:

— Губиш контрол!

— Не търпя никакви недостатъци в професията — обясни АЛФ в ролята на адвокат на самия себе си.

Уили помоли за разрешение да постави няколко въпроса на обвиняемия. Естествено, защитникът АЛФ нямаше нищо против. Защото неговият клиент нямало какво да укрива.

— Имаш ли някакво алиби, що се отнася до това счупено стъкло? — попита Уили.

АЛФ отрече.

— Както сам каза, изпратил си топката в градината на семейство Ачмонек?

— Както казах, тогава не се чу никакъв шум. Когато в тишината се счупи някое стъкло и не се чуе абсолютно никакъв звук, наистина ли се е счупило? — АЛФ седна спокойно върху подсъдимата скамейка.

— Ако си бил наблизо, тогава… — отвърна Уили.

АЛФ не можеше да повярва на ушите си. После Уили продължи с нескрита ирония в гласа.

— Значи все още твърдиш, че Тина Търнър е виновна, така ли?

— Все още е в областта на възможното.

— Не е възможно…

— Напълно е възможно.

— Не е възможно. Защото във въпросния ден Тина Търнър не е била в града. Направих справка. — Уили тържествуващо тикна под носа на обвиняемия резултата от проучването си.

АЛФ все още не се предаваше.

— А знаеш ли къде е била Ела Фицджералд?

Уили се отказа от други въпроси.

Думата получи защитникът АЛФ.

— Това ли е всичко? Това ли бяха твоите доказателства? Ти си позор за нашата професия. — Той го изгледа презрително от горе до долу. После отново подхвана: — Ще призова свидетелския състав…

АЛФ замълча и се загледа с многозначителна физиономия пред себе си.

— Какво става? — наруши Кейт тишината.

— Ти прекъсна драматичната ми пауза — изкрещя АЛФ гневно. — Тъкмо исках да призова един непредвиден свидетел. — Той измери Кейт със строг поглед. После отново започна: — Призовавам свидетелския състав… — Отново направи многозначителна, но този път по-кратка пауза. — Лин Танер!

Лин се изненада.

— Мен?

АЛФ се изпъчи.

— Чудите се, нали? Лин Танер, от кога познавате обвиняемия?

Лин седна плахо на свидетелската скамейка и отвърна:

— Познавам те, искам да кажа, обвиняемия, от около една година.

— Бихте ли казали, че обвиняемият, ъъ, прилича на свят човек? — продължи той кръстосания разпит.

Подценявайки сериозността на случая, Лин се засмя.

— Ех, в известен смисъл има прилика с някой капуцин.

Сега и Уили се разсмя.

— Ха, ха, ха! АЛФ капуцин!

С това си навлече строгия укор на извънземния.

— Тишина! Изопачават правото!

После АЛФ отново се обърна към Лин.

— Вярвате ли, че обвиняемият е счупил стъклото?

— Не вярвам.

— Благодаря, свободна сте. Като следващ свидетел призовавам… — АЛФ се поколеба. Изглеждаше несигурен. — Аха, трябва да проверя още нещо — измънка той смутено. Извика Брайън и го попита шепнешком: — Вярваш ли, че съм счупил прозореца?

Брайън сви рамене. Тогава АЛФ му подаде загънат малък предмет и го подкани:

— Тогава помисли! — След това пак повиши глас: — Призовавам на свидетелската скамейка Брайън Танер!

Уили се намеси възмутен.

— Не може така! Възразявам! Той го подкупи.

АЛФ направи пренебрежителен жест и успокои Уили.

— В случая става дума за предпочитан подарък за рождения ден. Но моля, преди да сеете подозрения, аз се отказвам от разпита на този свидетел.

Кейт попита дали има други свидетели, АЛФ се поклони.

— Ваша светлост, призовавам себе си на свидетелската скамейка.

Оттук започна неговата игра на въпроси и отговори със самия себе си.

„Вие счупихте ли стъклото на прозореца?“

„Не!“

„Но вие дори не знаете за кой прозорец става дума?“

„Допускам, че имате предвид прозореца на семейство Ачмонек.“

„Допускате ли тогава също, че нямате изобщо никаква вина в случая?“

„Нямам нищо общо с всичко това.“

На съдийката Кейт подобен разпит на свидетели започна постепенно да й омръзва.

— Какво ще рече това?

— Придавам индивидуален характер на делото — обясни АЛФ със самочувствие.

— Достатъчно. Не желая да слушам нищо повече. Пледоариите!

— АЛФ е виновният! — извика спонтанно Уили.

— Не, не е той! — протестира защитникът АЛФ. Кейт реши да произнесе присъдата.

— Не бързайте, ваша светлост — предупреди сериозно АЛФ. — Претеглете отново доказателствата. Няма значение дали това ще продължи с дни, седмици, месеци. Можем да чакаме присъдата. — Той сложи заканително лапи на гърдите си. — Доколкото трябва да се отдаде дължимото на справедливостта, присъдата гласи: невинен!

Словоизлиянието не направи впечатление на Кейт и тя обяви:

— Аз съм готова.

АЛФ не можеше да повярва.

— Как, още сега? Добре или зле за мен?

— Зле за теб.

— Тогава не искам да чуя присъдата. Моля, вземете този скъпоценен прощален подарък от мен. — Той подаде на Кейт малко пакетче през съдийската маса.

Възмутена, тя отказа да приеме.

— Не, благодаря. Осъждам те на трийсет дни лишаване от телевизия.

— Добре, добре. Нищо не се получи. Не искам повече съдебни дела.

Процесът приключи.

 

 

Следващите дни бяха едни от най-мрачните в живота на АЛФ. В своето отчаяние поради забраната да гледа телевизия той се бе оттеглил в коша си за пране в банята.

Минавайки оттам, Лин чу гласове.

— Бланш, с кого ще си легнеш тази нощ?

— С всички, любими мой.

Лин надникна уплашено в помещението.

— Какво правиш тук, АЛФ?

— Девет часът е. Гледам „Златните момичета“. Какво друго? Кажи: „Добър ден, Софи“. Днес не, днес…

— Престани веднага с това, АЛФ! — прекъсна го Лин ужасена.

— Права си, Лин, всяка седмица разказват едни и същи вицове. Какво ще кажеш за малко музика? Сега ще превключа на „Танцова треска“. — АЛФ започна да пее високо. — Мила, хайде да танцуваме… — През това време дърпаше едно въже за бельо, на което бе закачил няколко кукли. — Хайде, започвайте, танцувайте! — извика той и разклати въжето.

— АЛФ, струва ми се, че постепенно започваш да откачаш.

— Добре, тогава ме заведи в някое заведение за откачени, обаче с огромен телевизор.

— Нали ти поиска делото, АЛФ? — напомни му Лин.

АЛФ го удари на плач.

— Да, защото исках да помогна на справедливостта да победи. Но съм се лъгал. Бях наказан за престъпление, което не съм извършил. — АЛФ се хвърли върху възглавницата в коша за пране, напълно отчаян от света.

Лин се наведе съчувствено над него.

— Ти наистина не си го сторил, нали?

— Не! Ти поне вярваш ли ми?

— Разбира се, че ти вярвам.

— Благодаря. Да бях си наел някой по-добър адвокат.

Лин възрази:

— Ах, АЛФ, мисля, че ти отлично се защити.

— Би ли се оставила аз да те защищавам?

Лин пое дълбоко дъх и след като поразмисли, рече:

— Несъмнено, АЛФ.

Разговорът им бе прекъснат от позвъняване на входната врата. Беше Тревор Ачмонек. Стоеше смутен на вратата.

— Трябва да поговоря с Брайън — реши се той най-сетне.

— С мен ли? — приближи се Брайън изненадан. — Какво има?

Тревор пристъпваше от крак на крак.

— Става дума за прозореца. Много съжалявам. Обвиниха тебе, обаче аз бях виновен.

— Какво? Вие сте счупили прозореца? Защо?

Тревор се усмихна тъжно.

— Да, знаеш ли, аз намерих вашата топка в нашата градина. Тогава се сетих за славното време, когато в колежа играех защитник. Целя седем години…

— Значи сте били много добър спортист? — В гласа на Уили прозвуча лека завист.

— Да. И сега исках да подам само един пас, но топката се заби право в прозореца.

Кейт изгледа с недоумение застаряващата футболна звезда.

— А защо тогава просто не казахте на Ракел? Дълбоко разкаян, Тревор обясни:

— Не исках да разрушавам нейната представа за мен. Тя все още ме смята за футболен герой. Освен това — опита се той да се оправдае — едва тази сутрин научих, че Брайън е бил обвинен. Видях, че на прозореца на вашата баня някой е напръскал със спрей „Аз съм невинен“. В този момент ми светна нещо в главата и си помислих, че трябва да изясня въпроса. — Огромният Тревор се наведе ниско към Брайън и помоли: — Извини ме, малкият.

Брайън се показа великодушен.

— Всичко е наред, големият — рече той небрежно. На Тревор му хрумна още нещо.

— Впрочем „невинен“ не се пише с двойно „н“ Брайън.

Кейт каза замислено:

— Даа, това бе съдебна грешка.

— Какво? — не разбра Тревор.

— Ах, ъъ, нищо.

— Вярвам, че не сме ви причинили много главоболия. — Тревор тръгна да си ходи. — Впрочем ето сметката — спомни си той. — Ракел казва, че вие ще я платите.

Танерови се втренчиха с отворена уста в Тревор и хартийката в ръката му. Уили се овладя пръв.

— Това е… — започна той.

— … само малка шега — продължи Тревор, смеейки се. Прибра сметката в джоба си и си отиде.

Семейство Танер се спогледаха слисани.

Накрая думата взе Кейт.

— Като последно съдийско деяние правя предложение колкото е възможно по-бързо да се извиним на АЛФ.

Уили веднага се съгласи.

— Отивам. Нали аз бях обвинителят.

Оглушителен шум го прекъсна и в същия миг направи готовността му безсмислена. Някъде в къщата се счупи стъкло.

— Тишина, тишина, тишина! — нареди Брайън. — Заседанието на съда е открито!