Райнер Бютнер
АЛФ — Искам всичко! (4)

Конкурс за красота

Телевизията наистина може да осмисли живота ти, реши АЛФ. А освен това има и върховни мигове в този земен живот: телевизия и купчина фъстъци пред тебе! За един извънземен това бе като Коледа. Ако и програмата е както трябва…

АЛФ бе седнал пред телевизора с крака върху малката маса и лапаше цели шепи фъстъци. Не откъсваше поглед от екрана, където водещият тъкмо представяше следващата участничка: „Мис Танзания“, Публиката аплодираше така френетично, сякаш е видяла теле с две глави. И АЛФ бе пленен.

Водещият веднага започна своето интервю: „Мис Танзания, някои хора казват, че имате хубаво лице, хубаво тяло, но главата ви е куха. Вие как смятате?“

„О, много ви благодаря!“ — отвърна интервюираната и се разсмя глуповато. Публиката отново се въодушеви, също и АЛФ.

— Ха-ха-ха! — изсмя се той гръмко, преди да напълни отново устата си с фъстъци. От възторг започна да удря косматите си бедра.

— Като гледам как се забавляваш, изглежда, програмата е страхотна — проточи любопитно глава Уили още от вратата и веднага се загледа в екрана.

АЛФ не притежаваше усет за подобна ирония.

— Струва ми се, че се провежда заседание на ООН.

— Защо мислиш така? Това е конкурс за красота — обясни Уили изненадано.

АЛФ не можеше да повярва, че Уили е отгатнал правилно.

— Сигурен ли си? Преди две минути попитаха пратеничката на Испания какво би направила за мира в света!

— Това не са пратенички, а състезателки — рече спокойно Уили. — Те се интересуват само от едно, от титлата Мис Еди-коя си!

— А, затова ли пратеничката на Швеция преди това показа фокуси с карти? — Нещо сякаш просветна в главата на АЛФ. Но, естествено, той нямаше намерение да разкрива мислите си и отклони въпроса. — На Мелмак съдиите се разхождаха по бански костюми на сцената, а участничките седяха сред публиката.

Уили, който се бе настанил до него на дивана, окончателно се обърка.

— Как така членовете на журито са били по бански костюми! Това е безсмислено!

— Ами просто, защото те имат по-добри фигури — приключи суховато АЛФ:

Сега вече и Кейт се засмя. Тя седеше до прозореца и шиеше.

— Ей, Кейт, бих искал да те видя на такова състезание за красота! — При този галантен комплимент АЛФ й се усмихна с уста, пълна с фъстъци.

— Ще изчакам, докато ти станеш съдия! — върна му го Кейт.

В този миг вратата се тръшна. За голяма изненада на родителите си, които изобщо не я чакаха толкова рано, Лин се бе върнала от дискотеката. Физиономията й не предвещаваше нищо добро.

— Здравей, съкровище, много рано се прибра. Къде е Рик? — попита Кейт с майчинска загриженост.

Преди обаче Лин да отговори, думата пак взе АЛФ. Той се провикна към Лин с мечешката си деликатност:

— Да, наистина, къде е онзи дангалак с обицата на ухото?

— В дискотеката е — измърмори Лин сърдито.

Кейт остави шева си. Стана и отиде при Лин.

— Нещо не е в ред ли?

Лин не издържа и захлипа.

— Всичко е наред — рече тя с мъка.

Сега и Уили се разтревожи.

— Лин, момичето ми, какво се е случило? На нас можеш да кажеш. — Той изгледа ненаситния телезрител АЛФ и го скастри раздразнено: — Спри най-после тая бракма!

Извънземният обаче действително не можеше да проумее. Да изключиш телевизора заради любовни терзания! Такива неща преминават, помисли си той. И реши да се противопостави.

— Точно сега ли да го изключа? Всеки миг ще започне парадът на загубилите!

Кейт го измери с поглед и го смъмри:

— Не виждаш ли колко объркана е Лин?

Днес АЛФ беше великодушен. Изключи телевизора, колкото и да не му се искаше, облегна се удобно на дивана и насочи погледа си към домашната драма. Тя обещаваше да бъде интересна.

Хълцайки, Лин разказа за провалената вечер.

— Рик… Рик… и аз бяхме на дискотека. Всичко беше прекрасно до появата на Синди Бенет. Тогава Рик ме попита дали може и нея да покани на танц. „Моля, казах, щом искаш.“ И цяла вечер танцува с тая мърла. Дори не забеляза, че си тръгнах.

Кейт се опита да успокои Лин.

— Ах, съкровище мое, наистина съжалявам. Не го вземай толкова присърце. Той и без това не те заслужава.

АЛФ наостри уши. Ставаше му все по-забавно. Ами така де! Като няма телевизия, поне при Танерови да става нещо!

— Синди Бенет! Това не е ли русото момиче от снимката на бала? — попита той любопитно.

— Да — почти без сили прошепна Лин, която вече не плачеше.

АЛФ произнесе едно въодушевено „Оу!“

Уили отчаяно махаше с ръце зад гърба на Лин, за да накара АЛФ да млъкне. За щастие, той донякъде разбра. Реши незабавно да поправи собствения си гаф.

— Искам да кажа, ъъ, Синди не е по-красива от теб. А този дангалак с копче на ухото, Рик, е късоглед, щом не вижда това.

АЛФ си пое дълбоко въздух, очевидно доволен от себе си. И без туй не понасяше този тип. Тъй че според него обратът на събитията съвсем не бе трагичен. Но Лин се отдаде на самосъжаление.

— Аз донякъде не му се сърдя. Синди е страхотна, всяко момче би излязло с нея. Във всеки случай тя изглежда много по-добре от мен.

Всички се противопоставиха енергично. После Кейт реши, че е налучкала спасителната идея.

— Виж какво, Лин, искам да ти разкажа една дребна случка, за да си оправиш малко настроението. Когато още ходех на училище, имахме веднъж бал и едно наистина прекрасно момче се приближи до мен. Прекарахме цялата вечер заедно. Беше прекрасно, докато аз надуших, че заради мен той е изоставил приятелката си и…

Кейт така се бе вживяла в своята история, че не знаеше точно откъде и защо бе започнала. Тя погледна безпомощно Лин.

Дъщеря й направи язвителна забележка.

— Благодаря ти, мамо, сега съм отново в добро настроение.

Тя се дръпна от прегръдката на майка си.

— Извинявай, Лин — измърмори под нос обърканата Кейт. — Историята наистина не беше чак толкова хубава!

АЛФ обаче мислеше съвсем иначе. Той се интересуваше от всякакъв вид любовни истории.

— И какво стана тогава с изоставеното момиче? — попита той, изпълнен със състрадание.

— Това не е толкова важно! — отклони Кейт разговора.

— Ех, за тебе може би не е — протестира АЛФ.

Ти си свалила онзи тип, ами другата…

— Хайде, достатъчно засега — намеси се Уили, за да сложи край на неловката ситуация. — Той отново се обърна към Лин: — Струва ми се, че разбрах какво иска да каже майка ти. Тя смята, че си твърде добра за Рик!

АЛФ обаче не смяташе, че това е достатъчно.

— Да го разбира кой както може. Във вашите приказки няма никакъв смисъл. Те звучат така, сякаш Лин трябва да бъде наказана за нещо, което Кейт е сторила.

Лин беше седнала до АЛФ върху облегалката на дивана и потънала в мислите си, лапаше фъстъци.

— Нали искаше да гледаш конкурса за Мис по телевизията? — Уили се опита да отклони вниманието на АЛФ в друга посока.

— Не, сега е по-важно да помогна на Лин! — заяви душеприказчикът, отправяйки прочувствен поглед нагоре.

Кейт се ядоса.

— Това изобщо не те засяга. Гледай си глупавата телевизия! — даде тя грубовато нареждане.

— Добре — съгласи се АЛФ засегнат и побърза да включи телевизора.

После се обърна загрижено към Лин:

— Ако имаш нужда от мен, аз съм винаги на твое разположение.

Лин погледна АЛФ благодарно и го погали нежно по козината. Но след това пак се обърна към майка си:

— Мамо, според теб хубава ли съм?

Кейт беше застанала до дивана, тя обгърна с длани лицето на Лин и отвърна без никакво колебание:

— Разбира се! Ти си едно прекрасно младо момиче!

Лин продължи.

— Татко, ако ти беше на моите години, щеше ли да излизаш с мен?

— Значи, хм, ако бях на твоите години и ти не беше моя дъщеря, и аз не бях женен, и ако имах кола…

За Лин това беше достатъчно.

— Виждате ли, дори баща ми не би излязъл с мен!

— Ама, разбира се, че бих излязъл, Лин! Ти си чудесно момиче! Ти си истинска личност! — опита се да заяви категорично Уили. Напразно!

— Благодаря ти, татко. Разбрах — отвърна Лин с безизразна физиономия. След това побягна от стаята. Кейт хукна след нея.

— Най-вероятно пак аз съм виновен за всичко — изказа предположението си АЛФ, гледайки безучастно телевизора.

— Не, естествено, че не си. Този път ти не си виновен!

— На мен ми е ясно. Исках обаче от теб да го чуя!

— Гледай си сега смотания конкурс и млъкни най-после!

Уили също излезе от стаята, за да се погрижи за болната си от любов дъщеря.

— Ей, я виж ти, Майкъл Джексън! О, не, това е Мис България! — измърмори АЛФ, след като главата на семейството излезе.

 

 

Ако някой допуснеше, че АЛФ ще си седи напълно безучастен към мъката, сполетяла дома, би се излъгал жестоко. Ръководен от девиза „Направи добро и го хвърли в морето“, на следващия ден той се хвана да подготви някои неща, чрез които смяташе да възстанови нараненото самочувствие на Лин. Трябваше само да се изчака.

АЛФ убиваше времето си в игра на карти с Брайън, Играта беше малко по-особена.

— Играем с карти буя-бейзбол — обясни Брайън на майка си.

— Какво е това буя-бейзбол? — обърка се Кейт.

— Това е бейзбол на Мелмак. Вместо да играят с топка, те играят с рибешки вътрешности.

Брайън просто направи опит да повтори това, което АЛФ му бе разказал за извънземните игри.

— Не, използуват се парчета риба. Вътрешностите се преработват на дъвка — поправи го АЛФ наставнически.

— Ах, това е страхотно! — възкликна Брайън. Имате ли дъвки, от които стават огромни балони?

— Разбира се, с две основни вкусови разновидности — сиамска и персийска! — изфука се АЛФ с видима гордост.

Телефонът иззвъня. Кейт вдигна слушалката и сбърчи чело.

— Ало? Моля? Кой? Конкурс по красота за Мис Юг? О, съжалявам, сбъркали сте номера.

Преди да успее да затвори, АЛФ дотърча развълнуван.

— Не затваряй! За мен е!

Объркана, Кейт му подаде слушалката.

— Моля ви да извините леля Софи, тя вече не разбира някои неща — обясни АЛФ поведението на Кейт.

Кейт и Брайън се спогледаха.

— Какво ли е намислил АЛФ? — започна да гадае Брайън.

— Струва ми се, че се е обадил за участие в конкурса „Мис Юг“! — предположи Кейт.

АЛФ им изкрещя:

— Тишина! Нищо не разбирам! — После продължи любезно по телефона: — Да. Аха. Да. О! Страхотно? Да. Няма проблеми. Благодаря, чао. Чао!

— Да не си решил да ставаш кралица на красотата? — попита Брайън, който щеше да полудее от любопитство. Той имаше пълно доверие в АЛФ.

— Не, за съжаление модели професионалисти нямат право на участие. Аз дадох заявка за Лин!

Кейт се задъха.

— Не говориш сериозно, нали?

Ето че влезе самата Лин. Канеше се да изхвърли боклука.

— Така ли ще излезеш навън? — подхвана я АЛФ.

— Нима трябва да се преобличам, за да изхвърля боклука? — върна му го веднага Лин и погледна сивия си анцуг.

— Брайън, моля те, иди вместо нея. Нашата малка красавица не бива да бъде виждана с торба боклук — настоя АЛФ съвсем сериозно.

Този път Брайън не можа да разбере.

— Вчера все още бе достатъчно грозна, за да отиде да хвърли боклука!

— Ще получиш един долар! — изкуши го АЛФ.

— Добре — съгласи се Брайън и сви рамене, окончателно объркан.

Все пак това бяха доста лесно спечелени пари.

По всичко личеше, че АЛФ вече дърпа конците.

— Дължиш на момчето един долар — обясни той на Кейт с нетърпящ възражения тон. След това се обърна към Лин: — Трябва веднага да се преоблечеш. Госпожата от конкурса за красота всеки момент може да пристигне.

— Говориш с гатанки! — Лин не разбираше нищо.

— Тогава да ти кажа отговора! Включил съм те в конкурса за красота „Мис Юг“ — съобщи тържествено АЛФ.

Лин се стъписа.

— Какво?! Защо правиш тези работи, АЛФ?

АЛФ съжаляваше, че се налага да обяснява най-прости неща.

— Не можеш ли да си го представиш? Кейт, обясни й го ти!

— Защото той е идиот!

Отговорът на Кейт бе свръх ясен, но не в желания от АЛФ смисъл. Въпреки всичко той не се остави да провалят плановете му.

— Благодаря за нежните ти чувства! — отвърна хладно той и се опита да запали Лин със своята идея. — Смятах, че ако спечелиш този конкурс за красота, самочувствието ти ще укрепне.

— А защо преди това не ме попита? — настоя Лин.

— Защото бях почти сигурен, че ще откажеш — призна АЛФ.

— Правилно си помислил! — извика Лин. — Ти сериозно ли смяташ, че ще взема участие в конкурс за красота?

— Но ти ще спечелиш! — убеждаваше я АЛФ.

Кейт реши да се намеси.

— АЛФ, моля те веднага да се обадиш на тези хора и да им кажеш, че Лин оттегля кандидатурата си!

АЛФ поклати глава. Типично за Кейт! За съжаление това бе най-неподходящата забележка в момента. Последва доказателството.

— Ето, дори собствената ми майка не смята, че имам някакъв шанс!

Лин беше смъртно обидена.

— Миличка, наистина нямах това предвид! — извини се Кейт.

— Аз наистина не съм създадена за такива конкурси — отбеляза Лин примирено.

АЛФ обаче се разпали.

— Кой казва такова нещо? Трябваше да чуеш само как коментираха снимката ти! — Той просто си беше наумил да прокара своето решение.

— Коя снимка?

— Тази от тържеството по повод шестнайсетгодишнината ти.

— О, АЛФ! Точно тази снимка ли? Там изглеждам ужасно! Още съм със скоби на зъбите! — възмути се Лин от погрешния ход.

АЛФ обаче, безгрешният организатор на щастието на Лин, бе помислил и за това.

— Не се притеснявай, туширал съм скобите!

— О, браво! Чудесно! — Замисълът на АЛФ започна да й се струва забавен.

Явно не трябваше да губят време. АЛФ беше настойчив.

— Значи преди дамата за конкурса да е пристигнала, трябва още веднъж да огледаме твоя формуляр.

— Какъв формуляр?

— На писалището е!

С няколко пъргави крачки Лин се намери в съседното помещение и взе листа. Тя се върна в кухнята, като четеше с угрижено лице.

— Какво е това, АЛФ? Тук пише, че умея да танцувам с дървени обувки!

— Трябваше да посоча някаква дарба. А пеенето не бе подходящо при теб.

— Но аз никога в живота си не бих могла да изиграя танц с дървени обувки! — Лин го погледна обезсърчена.

АЛФ започна да я успокоява.

— Е, какво трудно има в това? Вземаш един чифт дървени обувки, държиш ги артистично в ръката си и танцуваш валс. Е?

Кейт отново се намеси.

— Какви ги дрънкаш? Като танцува валс, човек не държи дървени обувки.

— Това няма никакво значение! Ние ще направим нещо съвсем друго, а ще наречем танца си „Лудият Алфи“ — предложи АЛФ, непоклатимо убеден в себе си и в своя план.

Лин не издържа.

— Няма да изпратя нито този формуляр, нито ще се покажа на дамата!

— Късно е! Оригиналът е вече при тях. Това е само копие — съобщи АЛФ, тържествувайки.

— Забрави всичко това! Без мен! — заяви Лин и избяга.

Сега се налагаше АЛФ да положи всички усилия, за да спаси своя проект.

— Окей, окей! Тогава се откажи и от леката кола! — изкрещя той след нея.

Лин се обърна и колебливо се върна. Обзе я любопитство. Нали съкровената й мечта бе собствена кола!

— Кола ли? Каква кола?

— Ще ти подскажа. Името й започва с буквата „Ф“. Но повече няма да научиш от мен.

Тактиката постигна успех. Лин реши да се преоблече. В крайна сметка нямаше нищо да й навреди, ако поговори с дамата от конкурса за красота. Тя хукна, към стаята си.

Сега и Кейт попита АЛФ за колата.

— Втора ръка е! — разкри той тайната със загадъчен поглед. — Не се ли пише с „Ф“?

 

 

За посещението на госпожа Бартли от конкурса „Мис Юг“ Лин се издокара грижливо и се гримира. Дори родителите й в последния момент решиха да се реабилитират и да се преоблекат за важното събитие. Нали ставаше дума за щастието на единствената им дъщеря! Уили се появи с костюм и връзка, Кейт също беше с костюм. Само АЛФ си бе все същият. Какъв смисъл имаше да си връзва панделка на главата? И без това щеше да наблюдава събитията отново от кухнята. Горчива съдба за него, но неизбежна. Госпожа Бартли не биваше да бъде шокирана.

Ето че се появи и самата тя: като че ли също излизаше от каталог за модели: кукленска фигурка, дълга къдрава коса, силно гримирано лице, елегантна меко-зелена рокля. Тя мина към темата и разгърна програмата си без дълги увертюри.

— Нашият конкурс за красота е също така нещо като опора в живота. Той укрепва самочувствието и ни предлага прекрасни възможности. — Без да прави никаква пауза, тя продължи: — Наистина някои от нашите момичета днес се събличат за много пари.

За Уили това бе прекалено. Възмутен, той бе готов с контрааргументите си, обаче госпожа Бартли продължи да нарежда:

— Не, не в смисъла, в който вие навярно си помислихте. Съвсем почтено. Например като фотомодели!

Сега пък Лин широко отвори очи. Но и тя не получи шанс да зададе въпрос. Веднага последва продължението.

— Аз, разбира се, не мога да обещая, че вие ще станете фотомодел!

— Ами това в момента не ме тревожи! — успя да се вмести Лин. Беше спокойна. — Но смятате ли наистина, че имам шанс да спечеля конкурса?

— Разбира се — изчурулика госпожа Бартли. — Вие сте много хубаво младо момиче и имате толкова мила, очарователна усмивка. — Тя погледна още веднъж снимката от шестнадесетия рожден ден на Лин и допълни: — На снимката изглеждате още по-пленителна!

Лин погледна смутено току-що лакираните си нокти.

Уили се опита да помогне.

— Да, тогава нашата Лин бе особено суетна и беше си намазала зъбите с белило за пишеща машина.

Госпожа Бартли мълча известно време объркана, но после премина към декларираното хоби на Лин — танци с дървени обувки.

— Ще има ли нужда от нещо специално при този номер? — попита тя.

Лин не беше подготвена за въпроса. Започна да мисли трескаво какво бе казал АЛФ за танца с дървените обувки.

— Не, достатъчно е просто да пуснете един валс, а аз ще взема краката си в ръка — обясни тя на смаяната госпожа Бартли.

— Не ви разбрах? — попита рязко тя.

За да спаси положението, Кейт се разсмя презглава. Уили се присъедини към нея.

— Да, нашата Лин е винаги така забавна. С нея никога няма да ви е скучно! Никога! — поясни бащата.

Госпожа Бартли се съгласи с обяснението. С това разпитът приключи.

— Госпожо Бартли, преди да си тръгнете, бих искала все пак да зная още нещо.

Лин успя да събере цялата си смелост, когато госпожа Бартли вече грациозно ситнеше към изхода.

— Ако не спечеля колата, има ли утешителни награди?

Дамата в зелено се обърна.

— Разбира се, момичето ми: всяка участничка получава от нас по една игра със зарове „Мис. Юг“ и по една пемза.

Лин преглътна.

— О, тогава просто няма какво да се губи. Това е страхотно! — усмихна се тя смело.

С „приятен ден“ и „довиждане“ посетителката се сбогува и остави семейство Танер да гадае какви са шансовете на Лин.

— Какво ще кажете: да се включа ли? — поиска да чуе Лин родителите си. Бузите й горяха от вълнение.

Уили не допускаше, че след този разговор Лин все още сериозно мисли по въпроса.

— Не зная… — запъна се той недодялано.

Кейт се намеси.

— Подобен конкурс няма да навреди на Лин. При положение, че тя не го взема твърде на сериозно. — После се обърна към Лин и направо я попита: — Нали не се отнасяш сериозно към такова нещо?

Лин бе в най-добро настроение. Изглежда, провалът в дискотеката беше забравен окончателно.

— Мамо, ще им покажа танц с дървени обувки за една пемза. Как мога да се отнасям сериозно към подобно нещо?

С този отговор Лин окончателно убеди родителите си.

— Добре. Нямаш какво да губиш — съгласи се и Уили.

— Нищо, освен таксата за участие! — намеси се в разговора АЛФ.

— Знаеш ли какъв е моят отговор в такива случаи? — попита главата на семейството с каменно лице.

АЛФ дори не трепна.

— Предполагам. Затова и не желая изобщо да го чувам.

Той незабавно изчезна. Имаше много по-важни занимания. Трябваше да подготви терен за тренировката на Лин.

Любителският радиовъзел на Уили в гаража бе преустроен в танцово студио. За победата на Лин спокойно можеше да се направят жертви.

И се започна…

Първо теоретичното въведение. После импресариото АЛФ включи касетофона. Лин скачаше с дървени обувки като пощуряла в ритъма на музиката.

— Е, хайде по-бързо! Движи кльощавите си крака! Представяй си, че мачкаш памук! — насърчаваше той протежето си. — Давай! След шест часа състезанието започва! Не се преструвай на уморена! Раздвижи схванатите си кости!

Лин беше съвсем капнала от подскачането и настоя за почивка.

— Окей, окей, добре, почивка — отстъпи АЛФ. — В това време ще можем да поработим над сладката ти усмивка!

Лин обаче отказа.

— От постоянното усмихване получих тик.

— Ще трябва да минем и въпросите за интервюто. Смажи малко мозъчните си гънки! — не се предаваше АЛФ.

— Не разбираш ли? До гуша ми дойде! Не мога повече! — Изглежда, търпението на Лин привършваше.

Светът се отплаща с неблагодарност. Извънземният се вкисна.

— Значи ти изобщо не искаш да направиш нищо за каузата, така ли? Защо всъщност се трепя тогава? Тъкмо за да помагам на другите, но никой не го признава! Не. Само се оплакват. Смятам, че психиатърът ми има право. Прекалено много мисля за вас. — АЛФ загрижено подпря на лапа дългата си муцуна.

Все пак му се беше удало да предизвика угризения на съвестта у Лин.

— Добре, АЛФ — примирено рече тя, — да минем още веднъж въпросите.

Тренировката продължи.

 

 

Вечерта Лин изненада цялото семейство. Тя беше неузнаваема — с накъдрена коса и с розова рокля като примадона. Кейт и Уили бяха на седмото небе.

— О, Лин, ти си поразителна, просто поразителна!

Бащата хвана дъщеря си през кръста и гордо се завъртя с нея. Кейт въодушевено им заръкопляска.

— Е, харесва ли ти твоята голяма сестра? — обърна се тя към Брайън.

— Ако кажа „да“, после само аз ли ще изхвърлям боклука? — отвърна той предпазливо.

— Не — засмя се Кейт.

— Тогава много ми харесва! — ухили се Брайън.

Импресариото АЛФ не реагира. Такава изискана сдържаност не беше в стила му.

Лин пристъпи в очакване към него, завъртя се в кръг и го попита направо:

— Харесвам ли ти, АЛФ?

— Хм — заусуква го той, — моята баба веднъж каза, че когато някой няма какво да каже, най-добре е нищо да не казва. Оттогава тя вече не говореше с мен.

Лин се обиди. Толкова труд бе положила.

— И какво не одобрява уважаемият господин? — попита тя нахакано.

— Да започнем най-отгоре. Какво си направила с косата си?

— Трайно къдрене!

— Значи ли това, че трайно ще се разхождаш в този вид? — изпъшка той озадачен.

— Само докато ми израсте косата — успокои го Лин.

Подобни трикове му бяха известни. Той се погледна замислен от горе на долу и си спомни.

— И на мен така ми казаха, когато исках да ме оцветят в оранжево… — След това вече попадна в целта: — И тази рокля! С нея изглеждаш поне на двайсет и две години!

Лин обаче не се засегна.

— Исках да изглеждам на двайсет и пет!

АЛФ поклати глава в недоумение.

— Щом си започнала, продължавай така, че да изглеждаш на годините на Кейт.

Кейт, която в момента оправяше вратовръзката на Уили, рязко се обърна.

— Ти, както си набрал скорост, може и да изхвръкнеш навън.

АЛФ не се хвана на приказката. В крайна сметка имаше други проблеми.

— Вие да не би да имате опушени стъкла на очите си? Блясъкът на естественото й излъчване съвсем е изчезнал. Сега тя изглежда като обикновена красавица от рекламите.

Лин обаче не се засегна. Реши да остане такава, каквато бе. После тръгна с родителите си.

Брайън и АЛФ се опитаха да уплътнят времето с някоя и друга игра, но това беше много трудно. Те изгаряха от нетърпение. АЛФ се провикна възмутено:

— Ще пиша писмо на президента. Истинска подлост е нито един от всичките 96 телевизионни канала да не предава това важно състезание!

Най-после дългоочакваните участници в конкурса се завърнаха. И то как! Със смачкан фасон.

— Друга спечели! — съобщи разочаровано Лин.

— Кой те победи? — попита съчувствено АЛФ.

— Всички, които участваха.

Отговорът на Лин разтърси дори извънземния, който иначе трудно излизаше от равновесие.

— Сигурно косата е виновна?

Ако беше го послушала само! Оказа се, че той се ориентира по-добре. Лин изпъшка:

— Загубих не само заради косата. Можеш ли да си представиш, че освен мен имаше още четири танцьорки с дървени обувки, дори една майсторка, докарана специално отнякъде.

— Остави тия работи, ти направи достатъчно за себе си — опита се да я успокои Уили.

Кейт също се обади.

— Виж какво, просто другите момичета имаха повече опит от тебе. Вероятно вече са участвали в десетки подобни конкурси.

— Възможно е, но въпреки това се чувствам зле, защото бях последна. Ако нямате нищо против, ще се оттегля в стаята си.

АЛФ усети, че е нужен. Трябваше да помогне на Лин да се съвземе. Но тя му отвори вратата едва след като доста настойчиво почука и веднага искаше да го отпрати.

— Остави ме, моля ти се. Нямам желание за приказки.

За щастие в тежки житейски ситуации АЛФ винаги прибягваше към мъдростите на своята баба Шамуей.

— Значи тя обичаше да казва, кажи ми мнението си и ще ти кажа кой мисли за тебе. А тя самата мислеше само за себе си. Беше единствената, която тичаше и предупреждаваше хората, че Мелмак ще експлодира. Можеше да избегне експлозията, ако не бяха я затворили!

Лин се разплака и по този начин спря излиянията на приятеля си. После се хвърли върху леглото. Извънземният душеприказчик я последва малко безпомощно. Той винаги имаше проблеми с плачещи жени. Тогава и мъдростите на баба му не можеха да му помогнат.

— Бъди мъжко момиче, Лин — опита се той да я успокои. — Тъгата ще те загрози. А тогава никога няма да спечелиш конкурс за красота.

— Всъщност аз бях убедена, че ще спечеля — призна Лин и си избърса сълзите.

— Ти и сега щеше да спечелиш, ако беше закъсняла за фризьорския салон — съгласи се АЛФ.

Лин възрази:

— Не са виновни косите ми. Просто другите момичета бяха по-хубави!

— Сега къдриш истината. Ти беше най-хубавата от всички — заяви АЛФ с дълбоко убеждение.

— Ти пък откъде знаеш? Тебе те нямаше там! — подразни се Лин.

— Много просто! Защото ти си най-хубавото момиче на света! Казвам го напълно сериозно! — АЛФ почти се разтапяше от приятелски чувства. — В края на краищата аз съм пътувал от единия край на Вселената до другия. И при всичките ми пътувания никъде не съм виждал толкова хубаво момиче като тебе!

Лин се трогна.

— Благодаря ти, АЛФ! — прошепна тя.

В този момент някой се покашля на вратата. Уили бе чул разговора. Този път наистина бе доволен от АЛФ.

— Дошъл съм да ти кажа същото, Лин. Споделям мнението на АЛФ, че ти трябваше да спечелиш.

— Дървената ми обувка полетя и мина през цялата сцена! — спомни си Лин с ужас за своята поява.

— Е, и? След като никого не си пребила с нея, значи няма нищо лошо. — В този смисъл АЛФ не виждаше никакви проблеми.

Уили бе на мнение, че съдиите са използвали странна система за оценяване.

— Ти не бе правилно оценена по нито един пункт. За мен във всеки случай ти спечели състезанието. Ти си умно, сърдечно, мило, хубаво момиче. Повярвай ми, нито една от другите не може да ти стъпи на малкия пръст!

— Наистина ли, татко? Хубаво е, че го казваш! — Лин се хвърли бурно в прегръдките на баща си.

Каква мила картинка, помисли си АЛФ.

— Възхитително! Почакайте да взема камерата! — викна той и хукна.

 

 

Благодарение на сърдечността и грижите Лин бързо преодоля провала. Все пак обаче върху един от членовете на семейството се струпаха последиците — върху АЛФ.

Той се разглеждаше изпитателно в огледалото. Но сам не можеше да стигне до никакъв извод.

— Кейт, намираш ли, че изглеждам добре? — попита той.

— А, разбира се! — отвърна Кейт, след като го изгледа критично. Какво ли му ставаше? Внезапен прилив на суетност? Или чувство за малоценност.

— Ако беше на моите години, би ли излязла с мен? — продължаваше да любопитства той.

Въпросът се стори на Кейт някак познат. Както и отговорът, който последва.

— Е, да, ако бях на твоите години и не бях женена, и малко поне приличах на теб, може би!

— Наистина ли? — грейна АЛФ от възторг. — Къде бихме могли да отидем?

След дълъг размисъл Кейт предложи да отидат на кино, на уестърн. Извънземният не се съгласи.

— Не, гониш само външни ефекти. Аз си мисля за нещо романтично. Какво друго можеш да предложиш?

— Нищо! — Кейт искаше да прекрати разговора.

АЛФ се обиди, че Кейт не иска да мисли за уговорката си с него.

— Окей, забрави го! Случаят за мен е приключил.

— И за мен! — рече Кейт и излезе от кухнята.

АЛФ отново се погледна в огледалото и продължи разсъжденията си: Кой знае дали пък така не е по-добре!