Райнер Бютнер
АЛФ — Искам всичко! (6)

Карнавалът

Вече дни наред тема номер едно бе наближаващият празник в навечерието на Вси светии. Започна се с това, че АЛФ бе измъчван от жажда за знания. Един след друг бе разпитвал всички в семейството какво е всъщност празникът Хелоуин. Един извънземен не бивало да си умира непосветен.

И така, Уили веднага измъкна някакъв справочник, за да обясни на АЛФ съвсем точно този празник и обичаите, свързани с него.

— Това е стар есенен празник, празник на реколтата и благодарността към бога на слънцето, празнува се с всякакви развлечения, с голяма веселба и пищни гощавки. В празненството, един ден преди Вси светии, децата и възрастните участват наравно — завърши Уили.

Брайън намери описанието страшно сухо. В края на краищата есенният празник бил върхът! И се впусна да обяснява:

— Тогава можем да се преоблечем като вещици или принцеси, като морски пирати или да бродим из квартала като призраци. По време на празника е разрешено почти всичко. Можеш да изплашиш малките си братя и сестри и да събираш пари и сладкиши от хората. Достатъчно е само да им изпееш нещо. А навсякъде уреждат партита. Винаги е чудесно!

По-късно, когато АЛФ научи колко лакомства е събрал Брайън миналата година, взе твърдото решение тази година на всяка цена да участва в празненството. Каквото и да му струва. На Уили и Кейт още нямаше да издава нищо. Именно те бяха на старомодното мнение, че един представител на Мелмак не би загубил нищо, ако пропусне пеенето на Вси светии…

Вечерта преди големия празник Брайън облече костюма, който Кейт му беше ушила. Накрая тя завърза през едното му око черна лента и се огледа в очакване на похвали.

— А сега ви питам, това пират ли е, или не е? Какво ще кажеш, Лин?

— Разбира се, това е един много красив пират, мамо.

И Уили се съгласи. Харесваше Брайън в този костюм.

— Напомня ми на един костюм, който носих като съвсем малък — сподели той. — Тогава…

И тъкмо когато Уили бе готов да разказва един от младежките си спомени, нещо, от което всички се страхуваха, някакво странно същество се дотътри в дневната: бе с огромни очила, с черни мустаци и с картонен нос.

Странното същество, гордо и изпълнено с очакване, застана пред Уили.

— Какво е това, Елтън Джон или Астерикс? Откъде си взел тези смешни очила, АЛФ? — Естествено, Уили мигом го позна и не му се зарадва особено, тъй като го прекъсна. Но настроението на АЛФ не можеше да се развали толкова лесно. Защото той с вълнение очакваше утрешния ден.

— И когато се върна от моята обиколка, ще имам пълна торба със захаросани ябълки, пуканки и котки! — сияеше АЛФ, предвкусвайки радостта, и с удоволствие се облизваше.

Лин се засмя.

— Няма обичай на Вси светии да се подаряват котки!

— Точно от това се страхувам. Тогава ще се наложи отново сам да си хващам тези мили животинки! — Въпреки това АЛФ с нетърпение очакваше предстоящата обиколка из квартала.

От вълнение и радост той не можа да мигне тази нощ. Въртеше се неспокойно в коша за пране ту на една, ту на друга страна.

— Добрутро, деца, ще има ли нещо… — мърмореше сам на себе си под нос. Само едно го тревожеше — може би Танерови не го включват в своите сметки.

И друг се въртя тази нощ неспокоен: Уили Танер. Главоболието му обаче се дължеше не на празника, а на работата му. Той въздъхна дълбоко. Тогава се събуди и Кейт. Тя запали лампата и погледна сънено към Уили, който седеше в кревата.

— Какво става с теб? — попита тя загрижено. — Защо не спиш?

Уили реши да й разкаже. Може би след това щеше да заспи.

— Заради моето повишение. Мисля, че развалих цялата работа. — И обясни на Кейт какво бе наредил тази сутрин шефът му: Уили трябвало да се откаже от проекта си, над който работи вече три месеца.

— Не може да бъде — изпъшка Кейт.

— Може, това е самата истина. Господин Бърк има нужда от мен, така поне се говори, за някакво важно вътрешно проучване. Сега трябва да изгълтам планини от папки, за да намеря един изчезнал водоохладител. Сигурно иска да ме изхвърли. — Уили прекара нервно ръка през косата си.

Кейт се възмути:

— Ти каза ли поне на този човек, на този Бърк, какво мислиш по въпроса?

— Естествено, но ми се струва, че това е краят ма кариерата ми! Провалих се!

Кейт прегърна нежно съпруга си.

— Аз те обичам и се гордея с теб и без кариерата ти.

В този миг се намеси АЛФ. Той пъхна глава през вратата на спалнята, видя, че Уили и Кейт са будни, и възприе факта като покана да влезе.

— Вън! — Уили гневно му посочи вратата.

— Но аз трябва да обсъдя с вас нещо важно. Утре е Вси светии, а има още някои неща…

Кейт изгледа нервно АЛФ и му обясни за кой ли път, че един извънземен не може да се разхожда нагоре-надолу и да събира сладкиши.

АЛФ измърмори:

— Ти просто се страхуваш, че ще получа кариес. А аз си мия зъбите всеки месец. Независимо дали трябва, или не. — И за кой ли път АЛФ се опита да я склони. Когато всичките му усилия се оказаха напразни, той извади една бележка и обясни: — Това е петиция, подписана от най-видните американски граждани!

Кейт започна да чете полугласно:

— Свобода по случай Вси светии! Настояваме АЛФ да вземе участие в празничното пеене!

Следваха подписите на президента Буш, Рейгън, Картър, Форд, Линкълн — всички с почерка на АЛФ. Кейт се засмя на тази шмекерия, но не промени мнението си.

— Защо да не мога аз, един дребен нещастен извънземен, да полудувам малко по време на празника? — започна с нова тактика АЛФ. — Само една вечер, по изключение — замоли се той горещо.

След категоричното „не“ на Кейт той реши да мине в настъпление.

— Добре, щом не искате, аз ще отнеса случая към Върховния съд и към най-върховния съдия!

Очевидно обаче и тази заплаха не направи впечатление на двамата в леглото. Уили отново му показа вратата.

Последен опит.

— Момент, момент, веднага си тръгвам. Да направим една сделка. Вие ще ме пуснете навън по празника, а аз, Уили, ще ти кажа как въпреки всичко ще получиш повишението си.

Уили се задъха.

— Откъде, по дяволите, знаеш за тази работа?

— Невероятният АЛФ просто знае всичко. Но невероятният АЛФ не разкрива тайните си. Както винаги. Имам една идея. Сега с всички средства трябва да изровим мръсното бельо на твоя бос. Помисли добре. Може би той краде от фирмата? Взема ли безсрамно големи порции от гишето за салата? Може би пие тайно или дъвче с отворена уста?

— Познавам само един, който дъвче с отворена уста, и това си ти — измърмори Уили.

— Какво искаш да кажеш, Уили? Не търси мръсно бельо при мен. Това няма да ти помогне за повишението.

На Кейт й омръзна. Тя натисна копчето на нощната лампа без коментар и се зави. Да, но в сметката си не беше включила АЛФ. Той запали лампата откъм страната на Уили и продължи да приказва:

— Е, добре, остави това с мръсното бельо. Ще направим нещо друго. Трябва отново да спечелиш благоразположението му, Уили. Твоят бос трябва отново да те хареса. Поканете го на едно парти и му се подмажете.

— Абсурдна идея! — отряза го Уили. — Няма да давам никакво подлизурско парти. Още по-малко пък заради този противен господин Бърк. Какво си мислиш, кой съм аз? Доналд Дък или някой друг? Още не съм станал за посмешище.

Тогава Кейт се събуди окончателно и седна в леглото.

— Едно парти би било наистина нещо добро, Уили. Кога за последен път имахме гости вкъщи? Нашият светски живот отиде по дяволите, особено откакто някой е тук! — И тя измери АЛФ многозначително.

— Кой? Не зная кой — попита невинно АЛФ. Не ставало ли дума за някакво куче? Не би могло да е свързано с него!

— Ти! Откакто ти си тук! — направо рече Кейт.

— Искаш да кажеш, че аз съм тоя „някой“, от когото вие постоянно се оплаквате? Колко подло и нечестно от ваша страна! Пфу! — възмути се АЛФ.

Кейт нямаше намерение да продължава. Познаваше го. Тази тема при него никога не можеше да свърши. Затова Кейт се обърна към мъжа си:

— Уили, кажи, какво мислиш за партито? Празникът Вси светии би бил наистина добър повод.

Уили се поколеба.

По принцип нямам нищо против да поканим някои хора. Само шефа си не бих искал да виждам в никакъв случай на такъв празник. С него ще се оправя по друг начин. — Уили изглеждаше твърдо убеден.

АЛФ го погледна и поклати глава.

— Каква умна главица си ми. Даваш прием и не каниш шефа си. Това положително ще се отрази изключително благоприятно на кариерата ти. Защо не отидеш направо при него и не му хвърлиш едно преспапие върху главата? — АЛФ реши да си тръгне. Тук само си губеше времето. Съветът му очевидно не беше нужен.

Но щом Кейт си наумеше нещо, непременно го правеше.

 

 

На следващата сутрин тя телефонира на някои хора и ги покана вечерта на парти по случай празника Вси светии. После целия ден хвърча из къщата със серпентини, балони, конфети и с нея не можеше да се говори. През цялото време обаче на вратата звъняха малки и големи чудовища, нежни принцеси и грубовати пирати. „Честит празник“, и всеки път Кейт тичаше да носи сладкиши, дъвки и бонбони. Беше се запасила добре.

Все пак имаше и малко спокойствие — АЛФ не им досаждаше, въпреки че не го бяха пуснали на улицата. Той бе прокуден от Уили в гаража, за да избегнат, невъобразимия хаос в дневната. А и гостите не биваше да го виждат. Още повече, че никога не се знаеше какво би могло да му хрумне. За изненада на всички АЛФ не се беше противопоставил на това решение.

Кейт тичаше постоянно между входната врата и кухнята. Беше вече малко изнервена.

— Смяташ ли, че болето ще стигне за дванайсет души? — попита тя и посочи една голяма купа на Уили.

— Зависи дали гостите ще пият, или ще се къпят в него! — засмя се той.

На вратата пак се позвъни. Този път бяха Брайън и Лин, които се връщаха от своята обиколка. Караха се.

— Какво ще правим тук? — изръмжа Брайън. — Имаме толкова много време, нека продължим.

— Благодаря. Вече бяхме в трийсет и две къщи. А ти наистина носиш добра плячка — заяви Лин. — Освен това трябва бързо да се преоблека. Гущера може всеки момент да се появи.

— Гущера ли? Как може човек да се казва Гущер? — недоумяваха Уили и Кейт.

Лин обаче беше вече изчезнала в стаята си.

— Защо пък новото увлечение на Лин да не се казва Гущер? — отвърна вместо нея Брайън. Понякога възрастните са толкова тесногръди. — И аз си имам приятел, на когото казват Жабока!

После Брайън попита за АЛФ.

— Трябва да му занеса част от моите лакомства. Той ще получи седемдесет процента!

— Това сякаш е много! — подхвърли Уили.

— Напротив — поправи го синът му. — Аз все пак добре завърших преговорите. В началото АЛФ искаше деветдесет процента!

Танер старши вече също не разбираше този свят!

— Дъщеря ни излиза с някакъв Гущер, синът ни се оставя да го измами един извънземен. Хубави работи стават тук.

АЛФ с нетърпение очакваше в гаража плячката. Брайън гордо му показа кошницата, пълна с лакомства.

— Знаеш ли какво — предложи хитро АЛФ, — аз ще пазя кошницата, а ти се върни вкъщи. Партито скоро ще започне.

— Не понасям партитата. Всеки те гали по главата и ти казва: „Колко си пораснал!“ — имитира Брайън. — По-добре да си поделим плячката!

АЛФ веднага се съгласи.

— Едно за теб, едно за мен, едно за теб, едно за мен, едно за мен, едно за мен!

Купчината откъм страната на АЛФ растеше застрашително бързо.

Брайън реши да се намеси. Той постави гумения си меч между АЛФ и лакомствата и предупреди:

— Не така, космическо приятелче!

АЛФ погледна развеселен малкия Танер.

— Момчето ми, момчето ми, вижда се, че наистина растеш. Хайде да го направим както трябва: едно за теб, едно за мен, едно за мен…

 

 

Гущера беше първият гост тази вечер. Лин гордо го представи на родителите си.

— Всъщност аз се казвам Ерик — обясни Гущера на Уили и Кейт. — Прякора си получих в часовете по биология.

— Да, защото отстрани тумор в мозъка на един гущер. После гущерът бе като новороден! — Лин се постара да покаже новия си приятел в най-добра светлина.

Гущера скромно се защити:

— Е, за съжаление не бе точно така. Сега той залита наляво.

— А после — продължи да изрежда Лин достойните за възхита качества — Гущера спаси от смърт една игуана чрез байпас.

— Вие трябва да сте гений по биология! Хирург ли искате да ставате? — осведоми се Уили с бащински заинтригуван тон.

— Мислил съм за това, но повече ме интересува квантовата физика — отвърна учтиво Гущера.

Уили бе възхитен от това добре възпитано и интелигентно младо момче, което с нищо не приличаше на досегашните обожатели на Лин. Той благосклонно пожела да покаже на Гущера колко силно впечатление му е направил.

— Млади момко, можете не само да се срещате с моята дъщеря, но и да поискате ръката й. Веднага ще се съглася.

Лин се изчерви като домат. Да беше се отворила земята да я погълне! За щастие в този момент на вратата се позвъни. Идваха другите гости. Деликатният разговор бе прекъснат.

На вратата стояха каубои: мъж и жена — колегите на Уили, Ед Билинг и жена му Бърнис. Кейт и Уили се спогледаха смаяни, а Ед и Бърнис се втурнаха към студения бюфет. Те изобщо не бяха поканени. Уили вдигна безпомощно рамене.

Отново се позвъни. Брайън отвори на един крал и на една кралица.

— Вие кои сте? — не се сдържа той.

— Ние сме семейство Бърк.

Уили насмалко не изпусна чашата с боле, която в момента подаваше на Гущера. Пред него стояха сияещи Уолтър и Фелисия Бърк в царствени одежди.

— Добре дошли — започна да заеква домакинът. — После каза на Кейт: — Това е шефът ми!

Фелисия се обърна към Брайън.

— Малкият расте толкова бързо — измърка тя сладко и го погали по главата. — Така е, покрай децата виждаме, че остаряваме.

Брайън се дръпна. Достатъчно. Предпочиташе доброволно да си легне, отколкото да слуша такива празни приказки и да се остави да го опипват.

Бъркови се присъединиха към Билингови и студения бюфет. Уили дръпна Кейт настрана.

— Канила ли си тези хора — попита той объркано.

Кейт поклати глава смутено. Уили смътно започна да предчувства нещо лошо.

— Някой трябва да е поканил семейство Бърк и другите. Не зная кой и защо го е направил, но сега ще отида в гаража и ще го ликвидирам!

Нямаше нужда Уили да полага толкова големи усилия, защото в същия миг отново се позвъни и на вратата бе АЛФ! Върху козината си отпред бе поставил ципа от новия шлифер на Уили, което въздаваше впечатление, че е облечен с костюм.

— Здравейте, Кейт, Уили. Не си ли спомняте вече за стария Гордън Шамуей? Толкова отдавна не сме се виждали. Ще паркирам точно зад колата на твоя шеф, Уили. Нали няма да имаш неприятности?

Докато Кейт и Уили стояха още онемели, АЛФ започна да се разхожда във всекидневната. В блестящо настроение, той играеше ролята на душа на компанията.

— Здравейте, как сте? Приятно ми е да се запозная с вас. Желая на всички весел празник!

Сред общата врява на никого не направи впечатление, че Лин и Кейт бяха пребледнели от уплаха.

АЛФ продължаваше да играе ролята си с невероятно темпо.

— Хей, Танер — закачи той Уили, — ти май си понатрупал някой и друг килограм. На твоите години трябва да внимаваш.

— Може ли за момент да си поговорим с тебе в кухнята? — изсъска Уили.

— Разбира се, щом става дума за разговор между мъже, аз съм насреща!

— Кой е този дребен тип? — попита Бърнис Вилинг весело Лин.

— О, това е Гордън Шамуей.

Кейт, искаше или не, трябваше да се включи в играта.

— Гордън е стар приятел на нашето семейство. Но, моля ви, не говорете за неговия ръст. Много е чувствителен на тази тема.

АЛФ обаче изобщо не проявяваше такт в обноските си. По пътя към кухнята той се обърна към Бърнис.

— Хей, каубойке, стегни кълките! Внимание всички! Стегни кълките!

В кухнята Уили се нахвърли върху АЛФ с истински словесен порой.

— Ти, мръснико! Ти си ми намъкнал под носа бележника с телефоните и си поканил всички тези хора. Казал си им да се костюмират. Защото иначе нямаше да можеш да присъстваш на празника ни!

АЛФ бе възмутен.

— За това ли ме домъкна в кухнята да ми разказваш неща, които отдавна зная? Още повече навън спешно се нуждаят от мен.

Уили обаче съвсем не бе свършил.

— Върхът на нахалството ти беше поканата на Бъркови.

АЛФ обаче имаше съвсем друго мнение.

— Накарай най-после мързеливите си сиви клетки да се раздвижат, за да схванеш, че става въпрос за твоето повишение! Ти сега веднага ще отидеш оттатък и ще целунеш краката на Уолтър Бърк!

Уили се дръпна вбесен.

— Изобщо не възнамерявам да целувам краката на когото и да било, а още по-малко на Уолтър Бърк.

— Предвиждах го. Тогава аз ще се заема с всичко.

АЛФ, великият благодетел, веднага се насочи към гостите.

Вечерта имаше голям успех. АЛФ правеше шоу след шоу, а гостите се забавляваха невероятно. Но Танерови полека-лека изпадаха в паника — чиниите застрашително се изпразваха. Бяха правили сметка за по-малко гости. Майка и дъщеря се опитваха да ги напълнят с последните резерви от кухнята.

През това време АЛФ изпълняваше своя номер „Елвис“.

Гостите ликуваха. На Бърнис Билинг от вълнение й се насълзиха очите. АЛФ, съвършено копие на Елвис, се кланяше и викаше екзалтирано:

— О, благодаря, много ви благодаря, приятели. Последната си песен тази вечер ще изпея за жената, която най-много уважавам — за Бърнис.

Бърнис сияеше. Тя си пожела „Обичай ме нежно“. Когато песента свърши, всички отново заръкопляскаха бурно. Гордън Шамуей знаеше, че трябва да спре, когато е най-хубаво.

Освен това имаше още един, когото тази вечер трябваше да поразпита. Защото не всеки заслужаваше обожаваната от него Лин.

— Ей, Гущер, хареса ли ти?

— Кралят на рока продължава да живее в теб! — похвали го любезно за изпълнението Гущера.

Първото впечатление на АЛФ не бе лошо. Да видим по-нататък.

— Да си представим, че съществува извънземна форма на живот. Как би изглеждала тя? — Тъй като Гущера не отговори веднага, АЛФ го заяде: — Хей ти, твърдоглавецо, аз търся нови знания, а теб те интересуват само нашето уиски и нашата Лин. Е, какво ще кажеш? Как би изглеждала една извънземна форма на живот?

Гущера се понапрегна, погледна АЛФ и обясни отегчено:

— Вероятно извънземните имат силно развити мозъци и са много напреднали.

Отговорът задоволи АЛФ. Този тип съвсем не беше толкова лош. Нямаше нужда да се притеснява за щастието на Лин.

Така АЛФ приключи теста. Можеше отново да се посвети на другите гости.

Не след дълго отново се чуха техните възторжени възгласи и ръкопляскания.

— Гордън! Гордън! Гордън! Гордън!

АЛФ тъкмо бе минал под бамбуков прът с чаша на главата. Божествено! И тези негови приказки за онази смешна планета!

— Знаете ли, аз действително много се забавлявам тук. Защото у нас такива работи не стават. Там нямаме тегло. Ха! Ха! И така нататък! Кой е следващият? Предлагам Уолтър Бърк! — АЛФ го изгледа предизвикателно.

Останалите извикаха в хор:

— Уолтър! Уолтър!

Уолтър Бърк хвърли колеблив поглед към жена си. После се хвана за кръста и се извини неохотно:

— Ужасно съжалявам, но не мога да правя такива изпълнения. Боли ме кръстът.

Гостите не приеха този аргумент. Дори Фелисия Бърк насърчи съпруга си:

— Е, не се дръж така. В края на краищата е Вси светии!

Уолтър Бърк свали непохватно царската си корона и постави една чаша върху главата си. Наведе се предпазливо назад, после се вцепени и нададе сърцераздирателен вик. Той страдаше от лумбаго.

Уили и Кейт излетяха от кухнята.

— Трябва да легна на твърдо — изпъшка Уолтър Бърк. — Най-добре на масата пред дивана.

Уили с помощта на Ед примъкна началника си дотам.

Доброто настроение в миг изчезна. Гостите се почувствуваха неловко и започнаха един по един да се сбогуват. Все пак бяха дошли, за да се веселят. Но веселбата окончателно се разтури. Празникът неочаквано бе свършил.

— Гущер, не можеш ли да направиш нещо за нещастния господин Бърк? — попита Лин своя приятел.

— Мога да му отстраня мозъка. Но не се знае дали ще помогне.

Фелисия Бърк предпочете да извикат домашния им лекар. До неговото идване АЛФ отново се оказа спасителят в нужда. Той започна внимателно да масажира гърба на Уолтър.

След известно време болките значително намаляха.

— Не зная как да ви благодаря, Гордън — усмихна се Уолтър Бърк.

На АЛФ не му бе нужно да мисли дълго.

— Съвсем просто, Повишете Уили. Ние и двамата знаем, че той е най-добрият в професията. Интелигентен е, работи сериозно, честен е…

Уили не вярваше на ушите си. От стеснение той изпусна торбата с лед, която носеше от кухнята.

— Достатъчно! Господин Бърк е на същото мнение! — нахвърли се той върху извънземния „спасител“.

— Окей, окей! — предаде се АЛФ. — Тогава е твой ред. Хайде, Уили, хвърли му се на врата!

Уили побесня.

— За какво да се хвърлям? — изръмжа той. — Отнеха ми проекта, за да търся някаква тъпа водоохладителна цистерна и…

— Ти не знаеш ли какво значи да се хвърляш някому на врата — прекъсна АЛФ нетърпеливо излиянията на Уили. — Значи да пълзиш на четири крака!

Но това вече не се налагаше. Уолтър Бърк и без това бе разбрал.

— Ако толкова държите на този проект, ще си го получите обратно.

— Наистина ли? — засия Уили.

АЛФ обаче все още не беше доволен.

— Остава работата с повишението на Уили — каза той високо и ясно. Умееше да използва подходящия миг — прекъсна рязко масажа. Бърк изпъшка:

— Разбира се, че ще получите повишението, Танер. То отдавна е предвидено. — После Бърк отстрани от себе си торбата с лед и помоли свръхщастливия Уили: — Искам още малко лед. Но в една чаша. С малко уиски, моля!

Това бе шансът на АЛФ! От тази ситуация можеше да се извлече още нещо. Докато Уили беше в кухнята, той обясни без заобикалки на Уолтър, че паркинга на Уили е твърде далеч от службата му и че оня тип, с който работи в една стая, е непоносим!

— Изхвърлете го! Тогава Уили ще получи място на паркинга. А и тези извънредни часове! Уили се трепе страхотно. Трябва да го облекчите!

Малко след това у Танерови пристигна домашният лекар на Уолтър, но АЛФ вече бе получил обещание за всичко. Уолтър изпитваше към АЛФ дълбока благодарност.

— Няма никога да ви забравя. Какво щях да правя без вас! — сбогува се той накрая, и намигвайки, се обърна към Уили. — Утре сутринта елате направо в кабинета ми. Всичко ще уредим!

Уили още не можеше да схване какво бе станало. АЛФ обаче бе неуморим.

— Хей, дължиш ми благодарност за моята намеса. Имам предвид празничното пеене!

 

 

След известно време по тъмните улици се промъкваха две фигури.

— Трябва да говориш като дете, АЛФ! — предупреди го Уили. После той се скри зад един жив плет, а АЛФ позвъни на първата врата.

Отвори възрастна жена. Явно се изненада от късния гост.

— Здравей, момче! — поздрави тя.

— Здравей, бабо! — изцвърча АЛФ и песничката му гръмна с пълна сила.

Жената го погледна смутено.

— Много късно идваш. Последните сладкиши раздадох преди повече от час.

В къщата се чу мяукане.

— Котка ли беше това? — развълнува се АЛФ.

— Да, имам много котки — отвърна гордо жената и отвори вратата малко по-широко. Поне десетина от тези апетитни животинки играеха в коридора. На АЛФ му потекоха лигите. Той се облиза и реши.

— Добре, тогава ще взема русата!

— Какво? Как? — заекна жената и затръшва ужасена вратата под носа му.

— А после разправят, че Вси светии бил хубав празник! — измънка извънземният дълбоко разочарован.

Двамата с Уили бавно тръгнаха към къщи.