Райнер Бютнер
АЛФ — Искам всичко! (10)

Съседското момче

След многобройни напразни усилия Уили най-сетне успя да придума своето отегчено от телевизията семейство да играят на живи картини. Лин и Кейт бяха съгласни. Скърцайки със зъби, АЛФ и Брайън също се съгласиха.

Жребият се падна на Кейт. Тя трябваше с жестове да изиграе нещо, чийто смисъл останалите да отгатват. Напрягайки всички свои артистични способности, тя имитира филмова камера и после вдигна два пръста.

— Трябва да е филм с две думи! Ориентира се веднага Лин.

Последва трудната фаза, в която Кейт трябваше да предаде съдържанието на филма. Всички следяха напрегнато усилията й да предаде с ръцете си нещо като летене с криле.

АЛФ реши, че се досеща.

— „Синият ангел“!

Кейт му хвърли гневен поглед. Едва когато отчаяно започна да гребе с ръце и да подскача нагоре-надолу из дневната, Брайън извика:

— „Птиците“ на Хичкок!

Всички, включително и АЛФ, изръкопляскаха. Кейт се отпусна изнемощяла на дивана. АЛФ се вкисна: той бе видял съвсем ясно, че Кейт бе направила знак на Брайън, за да може той да отгатне. АЛФ започна презглава да се оплаква от тази несправедливост. Обаче Уили само му се изсмя.

— Точно това са правилата на играта — обясни той.

Ех, щом е така, и АЛФ започна да се забавлява.

— Окей, окей! Оставете ме тогава и аз да опитам!

Той застана пред масата в дневната и също имитира една камера. После посочи с изразителен жест към себе си.

Ясно, Трябваше да бъде филм за АЛФ. Само че кой?

— Да не е „Звездни войни“? — осмели се Кейт.

АЛФ се възмути.

Брайън подхвърли: „Коса“. И той не сполучи.

— Не! — разреши загадката АЛФ. — Всички сте в погрешна посока. Заглавието е „Мъжът, който искаше да стане крал“. Много лесно можехте да се сетите. Беше ясно като на длан!

Преди Танерови да реагират, на вратата се позвъни.

Кейт бе най-бърза. Само един неин поглед бе достатъчен да подскаже на АЛФ, че му е наредено да се оттегли в кухнята. Той се направи, че не е разбрал, но това не му помогна. Кейт бе непоколебима.

Той тръгна бавно, като не пропусна да се оплаче от съдбата си.

— Ако не трябваше постоянно да съм в кухнята, нямаше да имам тези проблеми с теглото! Практически вие ме тикате към хладилника. — После се спря, погледна се, поглади си корема и установи: — Нищо чудно, че панталоните на Уили вече не ми стават!

Всичко това обаче не му помогна. Кейт леко, но неумолимо тласна извънземния към кухнята, а Уили отвори вратата.

Навън стояха Ачмонекови с едно чернокосо около четиринадесетгодишно момче.

Тревор обясни на учудения Танер, че искал да им представи Джейк, сина на своя брат Сирил. А на Джейк обясни, че тези сърдечни хора били семейство Танер. Тревор изглеждаше нервен.

Танерови веднага схванаха ситуацията и положиха големи усилия. Приветстваха момчето със „Здрасти“, „Хай“, „Добре дошъл“ и поканиха гостите в дневната. Там стана пределно ясно, че ситуацията отегчава гостенчето.

Ракел щъкаше около Танерови като подплашена кокошка. Но тя съвсем не играеше на „живи картини“, а се стремеше да съобщи най-важното за навъсения си гост.

— Джейк долетя, така да се каже, направо от Ню Йорк у нас. Ще остане тук известно време, докато дойде баща му.

Кейт полагаше усилия да е колкото се може по-сърдечна.

— Чудесно! И колко ще остане?

— Пет години! — изпревари Джейк леля си.

Танерови размениха погледи. Какво означаваше това?

Тревор разбираше, че дължи на съседите си по-подробно обяснение. Явно не му беше приятно, но реши, че от пазене на тайни няма полза.

— Може баща му да излезе и по-рано за добро поведение. Бих се изненадал обаче!

Сега Танерови схванаха: бащата на Джейк трябваше да направи принудителна служебна и частна почивка зад решетките. Майката на Джейк, продължи нататък Ракел, произхождаща от Пуерто Рико, също била изчезнала от известно време и Службата за сираци изпратила момчето при чичото и лелята.

Всички се чувстваха някак неловко в дневната. Никой не знаеше как точно да реагира. Настъпи тягостна тишина.

Кейт се опита да спаси положението, като смени темата.

— Моля, заповядайте. Ще ви почерпя с освежителен студен чай — изчурулика тя.

Намираше, че е добре да насочи вниманието към ядене и пиене, а тя лично се надяваше в кухнята да спечели време, за да помисли върху новините.

Но Кейт не държеше сметка за душевните терзания на своята съседка.

Ракел имаше сега своя Джейк, но ролята на ерзац-майка я изнервяше. Тя просто имаше нужда от подкрепата на някоя опитна майка. Притеснена, Ракел се накани да заситни след Кейт в кухнята. Но само мисълта за онова, което добрата госпожа Ачмонек щеше да намери там, а именно един тъпчещ се със сладкиши извънземен, накара Кейт да реагира по-остро от обикновено.

— Мога и сама да приготвя студения чай! — тросна се тя.

Ракел се сепна, сякаш я бяха ударили по главата.

— Разбира се, Кейт! Вие нямате нужда от помощ, вие просто сте велика! Супердомакиня!

Наложи се Кейт мигновено да измисли извинение за грубоватото си поведение. Тя хвана свойски Ракел за ръката и й обясни, че в кухнята има някакъв отвратителен бръмбар. Предпочитала да й спести тази гледка.

Дори Ракел се съгласи, че за една домакиня е неудобно в кухнята й да има бръмбар. Така че тя смирено изчака да я повикат. Кейт с облекчение хукна към кухнята. Там АЛФ сновеше с някакъв спрей в ръце.

— Внимание! АЛФ, незабавно трябва да изчезнеш оттук! — подшушна му развълнувано Кейт. — Какво правиш със спрея?

— Ликвидирам бръмбара! — зарадва се АЛФ.

— Какъв бръмбар? — сепна се Кейт. После се сети. — АЛФ, няма никакъв бръмбар. Казах това само за да не влезе Ракел в кухнята. Знаеш, че тя в никакъв случай не бива да те забележа. И без това веднъж вече я шокира.

А АЛФ не можеше да отвърне с нищо равностойно. Без особено желание той напусна полесражението и Кейт можа най-сетне да покани Ракел в кухнята.

— Какво ще кажете за Джейк? — започна тя веднага, още неседнала на масата.

Какво можеше да каже Кейт? Бе видяла момчето точно за пет минути и бе чула само две думи от него. А майките, особено временните, можеха да бъдат твърде чувствителни, когато нямат опит.

Кейт реши да опита дипломатично.

— Ами, струва ми се неестествено спокоен. Възможно е да се чувства донякъде несигурен в новата семейна обстановка.

— Ами то и Брайън не говори много, но аз не го одумвам — отвърна Ракел, без изобщо да се замисли.

На Кейт това й стигаше, тя си пое дъх и се приготви да си каже мнението.

Ракел обаче мигом й отне възможността, като се извини за изказването си.

— Толкова съм развълнувана. Преди години исках непременно да имам дете. Но Тревор държеше на всяка цена да стане магистър по история на изкуството. А сега, когато имам едно дете, когато, тъй да се каже, се оказах майка, съм толкова нервна.

Кейт я разбираше. Тя си спомни, че когато посегна да вземе малко лимонов сок от хладилника, откри кана с мляко, в която плуваха няколко оранжеви косъма, и затова каза:

— Децата понякога са много трудни. Но поне не пускат косми в млякото.

С тази мъдрост Ракел трудно можеше да се справи, тъй че Кейт трябваше да й предложи друг вид помощ.

— Когато имате нужда от някакъв съвет, аз съм на ваше разположение, Ракел.

Съседката само това чакаше. Тя мигом измъкна от чантата си един списък с въпроси и започна.

— Може ли Джейк вече да се среща с момичета? Какви джобни пари да му се дават дневно? В колко часа трябва да си ляга? — питаше тя и гледаше Кейт в очите.

— Ами — поразтегли Кейт отговора, като разсъждаваше откъде да започне. Избра последния въпрос. — Брайън е малко по-малък от Джейк, но си ляга винаги в осем.

— Така ли мислите? — започна тържествуващо съседката. — Лампата на Брайън свети до девет и половина. А Лин изгася едва в единайсет.

Ето благодарността за оказаната от Кейт помощ на съседите!

В същото време в дневната децата на Танер се опитваха да започнат разговор с Джейк. Чернокосото момче недвусмислено показваше, че Танерови го отегчават.

Беше седнал на дивана с изопнати напред крака.

На добронамереното обяснение на Лин, че Джейк ще ходи в едно и също училище с нея, момчето отвърна с кратка забележка.

— Да, но само докато се чупя!

— Кога ще се чупиш? — полюбопитства Лин.

— След една година, три месеца и осемнайсет дни. — Джейк бе изчислим много точно. — Тогава ще стана на шестнайсет и ще правя каквото си искам.

Заместник-бащата Тревор намираше поведението на Джейк за недопустимо.

— Аз бих казал още нещичко по този повод — извика той.

Уили повдигна рамене в израз на „какво да се прави…“ и с гордост погледна своя коренно различен син. Усмивката му обаче веднага застина, след като слисан чу, че и Брайън се измъчва от подобни грижи.

— На теб ти е добре — възхити се Брайън на Джейк. — На мен ми трябват още осем години, два месеца и четири дни, за да се простя с училището.

Преди възгледите на Уили да се объркат окончателно, се появи Кейт с обещания студен чай.

Не само Ракел се измъчваше от внезапното родителство, Тревор също се обърна доверчиво към Уили.

— Мога ли да си поговоря с вас на четири очи, Танер?

Уили кимна и предложи да поговорят в банята.

Кейт обаче размаха енергично ръце, за да му покаже, че това не е добра идея, защото предполагаше, че АЛФ е там.

— Пълно е с пране — побърза тя да уточни. — Идете по-добре в спалнята. Там никой няма да ви чуе. — Кейт обаче сериозно се лъжеше.

В този момент с помощта на Лъки АЛФ се опитваше да се покатери отвън в спалнята на Танер. Беше се хванал вече с ръце за перваза на прозореца. Оставаше му само да повдигне тежкото си тяло!

— Добре! — изпъшка той. — Сега внимавай, Лъки След секунда ще бъда горе.

Обаче на използвания като стъпало Лъки му омръзна. Той се дръпна и АЛФ с едно „Аааа!“ се стовари на земята.

— Винаги съм казвал, че само пържената котка е добра! — изръмжа той с изкривено от болка лице.

Когато Уили отвори вратата на спалнята, АЛФ си опитваше късмета за втори път. Отново бе достигнал перваза на прозореца, когато погледът на Уили падна върху катерача. Танер тръшна рязко вратата зад себе си. С два скока се озова до прозореца и се опита да стресне АЛФ.

— Изчезвай, АЛФ! Тревор е тук. Пред вратата е.

— „Пред вратата“ ли? Това беше един чудесен следвоенен филм, нали, Уили?

В момента на Танер не му бе до приятни разговори. Този извънземен му късаше нервите. При подобни случаи имаше само едно-единствено спасение.

— Долу или ще те смажа! — скастри го грубо Уили.

Преди да се реши на отстъпление, АЛФ побърза да попита:

— Това не беше ли филм на Чък Норис? — После извика „Писта!“ и се спусна долу. Силно мяукане процепи градината. Попадение, няма що!

Уили си отдъхна. Побърза да отвори вратата на спалнята и се извини пред Тревор, че е тръшнал вратата под носа му.

— Леглата и… нали знаеш… трябваше да се оправят… — заекна Уили.

Тревор изобщо не се интересуваше от безпорядъка у Танерови. Той си имаше съвсем други грижи, по-точно само една: неочаквания им гост Джейк.

— Животът с него ще е ад — оплака се той.

Двамата мъже седнаха на леглото и Уили внимателно изслуша разказа на Тревор.

— Джейк постоянно възразява. Не слуша нито мен, нито Ракел. И ми се струва, че ни е задигнал един чувал с торф от дневната.

— Че какво е правил торфът в дневната? — смая се Уили.

— Ами, за да не го крадат!

Тази логика бе твърде чужда на Уили. Вместо да я разнищва, той посъветва Тревор да поговори с момчето по мъжки.

— Трябва да му обясниш, че животът под един покрив е възможен само ако се спазват някои правила.

Тревор кимна въодушевено. Веднага си личеше, че Уили е начетен. Колко изискано се изразяваше!

— Ах, Уили, не може ли вие да поговорите с него? — предложи той. — Откровено казано, аз не умея да се справям с деца. Мога да отглеждам домати. А без торф и това дори не мога.

Уили беше трогнат и обеща да поговори с Джейк.

— Вие ще се справите. В края на краищата Джейк не е глупав. Все пак той е Ачмонек — окуражи съседа си Тревор. — Затова и аз искам да стане човек. Не бива да попада в затвора като баща си… или брат си… или братовчед си Виктор!

„Хубав род“ — помисли си Уили. Но рече на Тревор:

— Ще успеете да го хванете изкъсо. Сигурен съм, че всичко ще тръгне добре, щом почувства любовта и грижата, които са му нужни. При вас той несъмнено е на сигурно място!

Уили потупа успокоително Тревор по рамото и го поведе обратно към дневната.

Джейк и Лин си седяха все така мълчаливо на дивана и се отегчаваха. От кухнята се появи Ракел с чиния сладки и я сложи на масата.

— Е, Джейк, вече си имаш една малка приятелка в лицето на Лин! Много мило — изчурулика тя.

Думите на Ракел оказваха неописуемо въздействие върху Джейк. Предизвикваха го да се държи лошо. И този път стана така.

— Малка приятелка — процеди той. — Цяла върлина!

— Ще видиш, като си обуя високите токове, градинско джудже! — върна му го Лин побесняла.

В същия миг Джейк видя, че Уили влиза в стаята.

— Трябва да внимавате за дъщеря си. Гласи се да слага високи токове заради мен! — изсмя се той с цяло гърло.

Ракел изгледа доведения си син така, сякаш той бе чудовище. Уили и Кейт също се спогледаха обезсърчени. После негласно решиха, че е по-добре да погледнат на рано съзрялото момче откъм смешната страна.

Тревор и Ракел обаче отдавна се бяха простили със смеха. Те настояваха да си вървят.

Джейк веднага скочи.

— Бръмна ми главата. Само празни приказки и тъпотии — бе коментарът му за първото официално посещение у съседите.

Танерови започнаха по-добре да разбират семейство Ачмонек. С това момченце нямаше да им е лесно.

Уили реши още тази вечер да разговаря с него.

— Искаш ли след вечеря да ни дойдеш на гости, Джейк? Да хапнем по едно парче сладкиш?

Джейк никак не се въодушеви от тази идея.

— Ако държите да съсипете фигурата ми, малката би могла да ми донесе парчето оттатък. — Той посочи Лин. — Така ще ти дам възможност за една вечерна разходка.

Лин не се подведе по ума на този разглезен гном.

— Гледай да оживееш, докато ти дойде време да се чупиш от училище — озъби му се тя.

За да не се стигне до трошене на чинии, Ачмонекови изтикаха Джейк през входната врата.

Когато гостите си отидоха, всички си отдъхнаха с облекчение. Уили погледна нежно сина си.

— Ах, Брайън, моля те, остани такъв, какъвто си!

Тогава се отвори шубера и се появи косматата глава на АЛФ.

— Този Джейк вече ви легна на сърцето, нали? — сприхаво попита той. Трябваше да внимава много с Танерови, за да не бъде забравен и изтласкан на втори план.

Брайън веднага възрази.

— На моето сърце не е легнал. Каза ми, че съм дребосък!

Лин дипломатично върна въпроса на АЛФ.

— А не намираш ли, че е и малко груб?

АЛФ поклати глава изненадано. Той смяташе, че момчето е страхотно.

— Най-малкото ще съживи онази умряла къща!

А такова нещо винаги се харесваше на АЛФ.

След вечеря Танерови очакваха появата на Джейк, Кейт бе запазила за него едно по-голямо парче сладкиш, и то въпреки декларацията на АЛФ, че е гладен като вълк. В едната лапа с нож, в другата — с вилица, той вече от няколко минути повтаряше: „Сладкиш! Сладкиш! Сладкиш!“ При това удряше в такт с приборите по масата. Виковете му приличаха почти на каторжнически бунт.

— АЛФ, престани най-после! — скара му се Кейт раздразнено.

— Окей, окей! — съгласи се АЛФ. Той изчака цели десет секунди и започна отново: — Джейк няма да дойде. Можем да изядем сладкиша, ще рече — аз мога да го изям!

— Ще дойде, почакай! — Уили искаше вече малко тишина в дома си. Врявата на АЛФ беше на път да го ликвидира.

Извънземният обаче не отстъпваше. Той реши да запознае Танерови с новата си теория.

— Може би момчето няма възможност да дойде. Най-вероятно вече е зад решетките. — Докато извънземният описваше подробно това положение, бавно, но сигурно придърпваше покривката към себе си. Пълната чиния постепенно се приближаваше към него. — Ще му дадат отделна килия и ще го държат на вода и сух хляб. Навярно от време на време ще му подхвърлят по някое парче шоколадова торта — описа АЛФ тъжната му съдба в детайли.

Чинията вече бе пристигнала почти под носа му. Щом посегна към сладкиша, Кейт го перна през лапите. После върна демонстративно чинията в средата на масата.

Уили реши да сложи край на тези приказки за решетки и сух хляб.

— Джейк положително си има проблеми — предположи той. — Но заради тях едва ли скоро ще го пратят в затвора.

АЛФ никак не беше убеден. Той познаваше онази среда много по-добре от Уили. В техния род бе имало подобен случай.

— Моят баща, Сънибой Шамуей, също бе социално обременен. Той е израснал в южната част на Мелмак. Най-ужасното място от планетата. Когато не му харесвали обувките на хората… той правел „Бум!“ — И АЛФ направи движение с ръка, сякаш стреля с пистолет.

В този миг нахълта Лин с новината, че Джейк няма да дойде тази вечер.

Без да каже дума, Кейт побутна чинията със сладкиша към АЛФ.

 

 

Два часа по-късно в къщата на Танерови най-сетне бе настъпила тишина. Всички спяха. Само АЛФ будуваше. Беше преял и сега му беше тежко.

Въпреки че не спеше, той не можа да чуе, че някой се промъква край къщата. Някаква тъмна фигура се насочи право към гаража. Огледа се внимателно, после отвори вратата и забеляла телескопа на Уили. Само няколко стъпки, едно умело движение и далекогледът щеше да се прости със статива…

Но нещо прошумоля и фигурата мигновено се оттегли зад купчина хартия.

— Устните червени целуни, те създадени са за това, с устните червени най-щастлив ще си в света!

АЛФ пристигна в гаража с танцова стъпка. Беше в добро настроение и реши да прекара безсънието в занимания с предавателя на Уили.

Седна пред апарата и започна да върти копчетата.

— Ало, Шотландия? Ало! Моля, обадете се — извика той в микрофона. — Хей, шотландецо, обади ми се! Ха! Добър виц, нали?

От ефира прозвуча някакъв глас:

— Хей, АЛФ, радвам се, че се обаждаш.

— Откъде знаеш, че съм аз? — смая се извънземният.

— Защото всеки път започваш с твоя тъп виц за шотландеца. Няма значение. Но виж какао, току-що научих новата песен на Мадона. Чувал ли си я?

От кутията прогърмя ужасно квичене и свиркане. Шотландецът наистина свиреше песента на Мадона на гайда.

— Хей, Шоти, малко ще намаля. Ако те загубя, ще си поговорим след няколко дни отново. — АЛФ бързо изключи предавателя и поклати замислено глава: — Гайда! — рече той презрително.

Тъмната фигура бе наблюдавала невероятното събитие с широко разтворени от смайване очи. Единствената мисъл, която го занимаваше, бе как да се спаси. Какво ли още можеше да измисли това космато чудовище? Треперейки, той реши да се промъкне зад гърба на АЛФ, обаче скърцането на една дъска в гаража му попречи.

АЛФ се обърна и видя треперещия от страх Джейк с телескопа на Уили в ръка.

— Ха, кой ни е дошъл на гости! — рече изненадан АЛФ. После забеляза телескопа. — Веднага пусни това! — изръмжа той недружелюбно.

Джейк се подчини на заповедта на муцунестия звяр — скъпият телескоп падна на земята и се пръсна на съставните си части.

Но Джейк изобщо не забеляза.

— Не ме докосвай, стой си там и ме остави на мира! — изкрещя нещастното момче истерично.

Бавно, с гръб, опрян на стената, той се опитваше да се приближи към изхода.

Обаче АЛФ го пресрещна. Скочи пред вратата и по този начин отряза пътя му за бягство. Стана и още по-лошо! Косматото чудовище тръгна и стигнало до треперещия от страх Джейк, отвори муцуната със стърчащите си зъби и изръмжа:

— Не можеш просто да се изпариш оттук и да оставиш телескопа, малкият, иначе пак аз ще съм виновен!

— Добре. Ще го поправя. Но, моля те, не ме хапи — отстъпваше предпазливо Джейк.

— Да те ухапя ли? Това е отлична идея. Ще те ухапя, ако не поправиш телескопа както трябва. — АЛФ отново отвари огромната си уста и се престори, че ще ухапе Джейк. Последва едно заплашително „Хам!“

Джейк отново отстъпи назад и горещо помоли АЛФ да не казва на леля му и чичо му, че е искал да задигне телескопа.

Извънземният отново прозря своя шанс.

— Добре, но само при условие, че никому няма да казваш, че си ме срещал! И не забравяй да поправиш телескопа, амиго!

Постепенно Джейк започна да се успокоява. В момента като че ли нямаше друга директна заплаха от това говорещо, космато, муцунесто същество. Джейк започна да разглежда с интерес малкия извънземен.

— Кой или какво си ти? Откъде идваш? — осмели се накрая да попита.

— Аз съм извънземен. От планетата Мелмак. И имам сили, за които ти можеш само да си мечтаеш. — АЛФ се удари няколко пъти по гърдите като същински Тарзан.

Джейк отново изтръпна до мозъка на костите си. Въпреки това любопитството надви страха.

— И що за с… си… сили са това? — заекна той.

— Ами само един пример. Мога да гледам телевизия десет часа без прекъсване и нито веднъж през това време да не отида до тоалетната! Нека се опита някой да направи същото!

Това наистина направи силно впечатление на Джейк. Той веднага се зае да подреди пред себе си отделните части на телескопа и да ги съедини отново.

— Танерови знаят ли, че се въртиш тук?

— АЛФ реши да го успокои.

— Аз съм извънземен, приобщен към семейството — отбеляза той не без гордост. — Танерови знаят всичко за мен. Или почти всичко. Не знаят, че преди време се подложих на операция за отстраняване на тлъстините. Но нямаше голяма полза. Междувременно всичко се възстанови! — АЛФ погали внимателно корема си, който наистина бе застрашително закръглен.

За да отклони разговора от тази неприятна тема, той реши да научи нещо за Джейк.

— Къде си учил как се поправят телескопи? В техникум ли?

През това време момчето бе завинтило последния капак и бе поставило телескопа отново на статива. Изглежда, вече бе посвикнало с АЛФ. Най-малкото не трепереше от страх.

— Научих се от баща ми. Постоянно събирахме какво ли не от отпадъците и го поправяхме. Старият умее да върши много неща. Специализирал се е обаче в залагане на конни състезания. — Личеше, че Джейк се гордее с баща си.

Ах, да, това напомни на малкия извънземен за минали времена.

— На Мелмак — започна той — имаше само един, който можеше да поправя разни неща. Бяха го изложили в кафез. Накрая той поправи вратата на кафеза и избяга.

Очевидно Джейк имаше чувство за хумор. Той се ухили на АЛФ-овите спомени от Мелмак. Но се сети, че трябва да си отива. Иначе бе възможно Ачмонекови да тръгнат да го търсят.

АЛФ не желаеше това в никакъв случай. Мисълта за Ракел по пеньоар не му бе особено приятна. С удоволствие би си поприказвал още с това интересно момченце, но беше по-добре да не се рискува.

— Добре, изчезвай! И не забравяй уговорката ни! Никому няма да разказваш за мен.

— Без указания и без бакшиши. И без приказка — получи АЛФ честната дума на Джейк.

Извънземният подаде на момчето косматата си лапа.

— Казвам се АЛФ. Мини пак някога оттук.

Колебливо, от твърде голямо разстояние, малкият натрапник разтърси лапата на АЛФ. После бързо изчезна в мрака.

 

 

С идването на Джейк бе турен край на съзерцателния, бездеен живот в дома на семейство Ачмонек. Момчето държеше в постоянно напрежение Ракел и Тревор. Каквото бе извънземният за едното семейство, такова бе за другото доведеният им син. Едно от любимите занимания на Джейк бе да играе баскетбол със саморъчно направени хартиени топчета. Джейк вилнееше като полудял в дневната на Ачмонекови и постоянно се целеше в някой предмет с широко гърло. Това му се удаваше най-добре, когато се изправеше върху дивана.

АЛФ смаяно наблюдаваше през прозореца какво прави Джейк.

— Какви неща си позволява! — тайно завидя той на момчето.

В този миг в стаята влезе Ракел. АЛФ се скри. Искаше да говори с Джейк. Не биваше обаче в никакъв случай да го види Ракел. Тя не би понесла още една фатална среща с извънземното. Чу я да се кара.

— Какво значи това, Джейк? В тази урна почива леля ми Рут!

Джейк се засмя и успокои леля си.

— Аз се погрижих и препогребах леля Рут. Сега тя е в каната за чай.

АЛФ не можа да повярва на ушите си. Предпазливо надникна през прозореца и направи знак на Джейк да отстрани Ракел.

Никакъв проблем за престъпник като Джейк.

— Леличко, чух чичо Тревор да пее в спалнята „Това е любов!“ — спомена той някак между другото.

Ефектът бе незабавен. Ракел полетя развълнувала натам. АЛФ я чу да подвиква:

— Чакай, Тревор, идвам веднага!

Джейк отвори прозореца. Посрещна го доверчивият поглед на АЛФ, който почти беше затрупан от електрически уреди. Момчето можа да различи тостер, магнетофон, кафемашина, миксер и прибор за варене на яйца.

— Нося ти някои неща за поправка — обясни АЛФ набързо и пъхна магнетофона под носа на Джейк. — Виж, задръстен е с косми. И аз не знам как е станало.

— А какво се е случило с миксера? — Джейк вече преодоляваше изненадата си. При извънземните човек трябваше да е готов на всичко.

— Исках да направя с него пюре от няколко камъка. Не се получи.

Джейк взе миксера и започна да го разглежда задълбочено. В този миг се чу гласът на Ракел.

— С кого говориш, Джейк?

— Телевизорът е! — отвърна Джейк.

АЛФ не можеше да остави нещата така. За да подкрепи Джейк, той се престори на репортер.

— Добре дошли на мача в понеделник — извика той високо.

Джейк замаха стреснато с ръка. Беше събота.

АЛФ плахо се осведоми дали може да бъде поправена цялата купчина. Оказа се, че за Джейк това не е никакъв проблем.

— Моят девиз гласи: онова, което не мога да поправя, не е повредено!

АЛФ приемаше момчето с цялото си сърце. Най-после бе намерил сродна душа. И в отговор издекламира своя девиз.

— Аз повреждам всичко. Може да се каже, че съм голям разрушител!

Джейк се засмя и спомена баща си.

— Той винаги казваше: по-добре да влезем с взлом, отколкото нищо да не повредим.

Това се хареса на АЛФ. Сега обаче трябваше да си плюе на петите. Сигурно Танерови вече го търсеха. А и той беше постигнал онова, което искаше. Майсторът Джейк щеше да се справи с всичко. На АЛФ разрушителя щяха да му се пишат положителни точки. Джейк е момче намясто. АЛФ веднага беше прозрял това.

— Обичам такива мъжки приятелства — провикна се той към Джейк на тръгване. — Какво ще кажеш, да излезем на разходка и да опечем някоя котка на грил…

 

 

В дневната АЛФ попадна на Уили и Лин. Двамата седяха на дивана. Уили четеше книга, Лин прелистваше някакъв каталог. Очевидно бе намерила нещо, което й харесваше. Тя показа страницата на Уили.

— Татко… виж тук, ботушите ще подхождат много на моя син костюм.

Уили кимна безучастно, той не се интересуваше особено от ботуши. Лин продължи темата.

— Знаещ ли, татко, бях могла да ги нося заедно с костюма на рождения си ден.

Потънал в своите мисли, Уили погледна дъщеря си.

— Пак ли имаш рожден ден? Още една година ли се извъртя? Как минава времето!

АЛФ се учуди. Уили просто не разбираше.

— Лин иска ботуши за рождения си ден. Лин иска нови ботуши — започна да скандира той.

Лин съвсем не бе очарована от това шоу. Искаше й се да обсъди темата по-дискретно. Но станалото — станало. А ботушите наистина подхождаха на костюма й.

АЛФ се изпъна провокационно пред Уили с изплезен език и каза:

— Уили, кажи ми дали една пица би подхождала добре на моя език? От гледна точка на цветовете.

Уили не намери начин да отвърне на това нахалство. Той въздъхна и се предаде.

— Изчезвай и си поръчай проклетата пица. И моля, остави ме на спокойствие. Искам да си дочета книгата.

Но от идиличната вечер на Уили нищо не излезе.

Няколко минути по-късно пред входната врата се чу шумотевица, после — развълнуваният глас на Тревор Ачмонек и острият протест на Джейк. Изнервен, Уили заби поглед в тавана. Но ето че вече се чукаше на вратата.

Примирен, Уили стана и отвори. Тревор блъсна Джейк в дневната на Танерови и тикна под носа на Уили един касетофон.

— Не съм откраднал касетофона — защитаваше се Джейк, — исках само да го поправя.

Тревор не беше на себе си.

— Лъжеш! — крещеше той с доматеночервено лице. — Ако баща ти не беше в затвора, той сигурно ужасно би се засрамил.

АЛФ реши, че е дошъл моментът да подкрепи Джейк. Най-напред той се опита с усилено ръкомахане да привлече вниманието на Уили върху себе си. След като не успя, той се реши да премине към драстични мерки.

Уили, който се стараеше едновременно да успокои Тревор и да спечели доверието на Джейк, рязко се стъписа, когато една бисквита го чукна по главата.

АЛФ я беше хвърлил, без другите да го видят. Ядосан, Танер се извини за момент и изчезна в кухнята.

Преди обаче Уили да започне атаката, АЛФ се опита да смекчи удара.

— Нали става за волейбол тази бисквитка? — попита той в отлично настроение.

Но полза нямаше. Уили беше разгневен.

Тогава АЛФ мина към същината на въпроса.

— Не сте справедливи към Джейк. Той е добро момче и не е откраднал касетофона. Искаше да го поправи. Той всичко умее да поправя.

— Откъде знаеш толкова много за момчето? Той виждал ли те е? — Лошо предчувствие обхвана Уили.

АЛФ кимна, но го увери, че Джейк на никого няма да разкаже за това.

Уили задиша тежко.

— Освен това — продължи пледоарията си АЛФ, — момчето минава за лъжец. Кой ще му повярва на подобна история? Той обаче е гений, казвам ти. Той поправи кафемашината, в която се бяха карамелизирали парчета от пудинга. Миксерът отново работи, магнетофонът — също.

Уили излезе от кухнята, като клатеше глава напълно объркан. За да прикрие АЛФ, трябваше отново да се прави на глупак. Първо стисна ръката на Джейк и му се извини. После се обърна към Тревор.

— Нека не обиждаме повече момчето, Тревор. Той наистина е искал да поправи касетофона. Току-що научих от Кейт. Момчето, изглежда, е малък експерт по поправките.

— Малък експерт по поправките! Колко мило! — изсмя се иронично Лин и погали Джейк майчински по главата.

Джейк се дръпна.

— Като че ли си падаш по мен, а? — изкоментира той. После дойде ред на Тревор. — Сега сигурно се чувствуваш като някой изкуфял дъртак, нали, баща ми?

Специалистът по домати бе изумен. Това беше вече прекалено.

— Да, наистина. Съжалявам! — рече той и му подаде ръка за сдобряване.

На Уили му хрумна нещо.

— Защо не вземете на момчето малко инструменти, Тревор? Джейк може да ви бъде много полезен. Тревор веднага се въодушеви.

— Можеш ли да провериш свещичките на елхата, Джейк? Ей, Уили, бихте ли му услужили с вашите инструменти?

— Разбира се, и без това почти всичко е във вашия гараж. — Иронията на Уили остана неразбрана.

Щом Тревор и Джейк излязоха, АЛФ отново се появи. Гордо изпъчил гърди, той застана пред Уили.

— Е, какво ще кажеш? Нали умея да помирявам скарани семейства.

Уили се опита да не му обръща внимание и демонстративно се задълбочи в четивото си, обаче страхотен вик го накара да скочи от креслото.

— Ало, Танер, ало, Танер!

Очевидно Джейк бе поправил външния високоговорител на семейство Ачмонек.

Съсипан, Уили се отпусна отново в креслото.

— Един извънземен експерт по семейно помирение и един земен експерт по поправките са прекалено много за мен! — изпъшка той.