Райнер Бютнер
АЛФ — Искам всичко! (3)

Рай за младоженци в меден месец

— Как времето минава… — припяваше си тихо Уили.

Беше се изтегнал удобно на дивана. По телевизията вървеше „Казабланка“. Изведнъж някой блъсна вратата. Уили погледна недоволно. Влезе АЛФ с огромна фуния пуканки под мишница и веднага започна да се тъпче. В резултат пуканките се оказаха върху килима вместо в устата му.

— Защо гледаш така, Уили? — измънка той.

— Гледам как пилееш пуканките по земята — процеди раздразнено Танер.

АЛФ спокойно погледна надолу.

— Наистина! Внимавай къде стъпваш!

И се тръшна на дивана до Уили.

— О, „Казабланка“! — установи той бегло с поглед на познавач.

— Да, забележителен филм. Толкова пъти съм го гледал, и все още ми харесва. — Уили се потопи в щастливи спомени и съвсем не забеляза как АЛФ взе дистанционния превключвател от масата и натисна копчето. Потресаващ крясък изтръгна Танер от романтичните му мисли.

— АЛФ! Какво значи това?

— „Казабланка“ вече я знаеш — успокои го кротко АЛФ. — А по този канал сега излъчват „Годзила“. Трябва непременно да го видиш! — АЛФ вдигна крака на дивана и се разположи удобно. — Я познай какво ще бъде днес: „Годзила срещу Биоланте“, „Годзила срещу Кинг-Конг“ или „Годзила срещу чудовището Смог“?

Уили се наежи.

— Не знам.

АЛФ продължаваше да се тъпче с пуканки.

— Ще ти кажа нещо… — започна той със самочувствие, но в този миг глътна накриво, закашля се и така се сви, сякаш всеки момент щеше да умре от задушаване.

Все още с надежда да гледа своя филм Уили изтърси:

— „Годзила срещу чудовището Смог“. — Той внимателно потупа АЛФ по гърба.

— Не е вярно! — процеди АЛФ. — Продължавай обаче да гадаеш!

Уили реши да направи нов опит да отклони АЛФ от тази „Годзила“. Много държеше да види „Казабланка“ до края. Сложи приятелски ръка върху рамото на АЛФ.

— АЛФ, мисля, че е по-добре да не гледаш тоя филм. Ще те нападнат кошмари!

— По-рано страдах от кошмари след подобни неща — съгласи се АЛФ, сякаш дълбоко убеден. — Но фестивалът на ужасите беше отлична терапия. Оттогава имам спокоен и здрав сън.

Точно в този миг змиеподобната телевизионна Годзила нададе, умопомрачителен вик. АЛФ й отвърна с ужасен крясък, захвърли насред стаята фунията с пуканки и панически хукна да се спасява. Сякаш ужасите не бяха в съответствие с неговата душевност. Може би романтиката му допадаше повече?

 

 

Не мина много време, и Танерови трябваше да се запознаят с романтичната жилка на извънземния член на семейството. Всичко започна с това, че Уили поиска да отиде на театър. Ще рече, искаше да отиде с Кейт. Но можеше ли да се предполага какви ще ги измъдри АЛФ, докато тях двамата ги няма? Би могъл да изпразни цялата къща и да я обърне с главата надолу или да покани котките от квартала на грил-парти. Или… За по-сигурно Кейт трябваше да остане вкъщи.

Уили се издокара с нежнорозова риза, тъмносив костюм и вратовръзка.

— О, много си елегантен — установи Кейт при появата му в дневната.

Тя огледа със задоволство мъжа си.

Уили обаче не се зарадва нито на комплимента, нито на предстоящата театрална вечер.

— Нямам особено желание да ходя на театър сам — измърмори той сърдито.

— Да, но ако оставим АЛФ да пази къщата, като се върнем, може и да нямаме вече дом! — Възражението на Кейт съвсем не бе неоснователно — откъм кухнята се чу звук от счупено стъкло.

Уили взе решение.

— Ще му кажа да се стегне и да започне най-сетне да се държи прилично, защото иначе заради него трябва все поединично да излизаме. Най-добре е веднага да говоря с него.

— Недей — спря го Кейт. — Положително ще направи опит да се държи както трябва, ще стане нервен и ще направи още повече бели.

Като потвърждение на току-що казаното откъм кухнята лак долетя звук от строшено стъкло.

— Има ли още много за чупене? — отчая се Уили.

От кухнята се появи АЛФ с чаша в ръка.

— АЛФ, я кажи — подхвана го Уили веднага, — какво стана преди малко?

— Не зная! — отговори той невъзмутимо. — Баба ми обичаше да казва: „Не се обръщай никога назад! Така ще си спестиш гледката на хаоса!“

В противовес на тази житейска мъдрост Кейт рискува и хвърли поглед през шубера в кухнята.

— Хаосът този път е стъклената ми тенджера, една чаша за уиски и фруктиерата — изброи тя.

За АЛФ темата бе приключена. Имаше по-важни неща.

— Къде ще ходиш, Уили.

— Ще гледам един мюзикъл.

АЛФ се разочарова.

— Мюзикълите са глупави. Там хората ни в клин, ни в ръкав започват да пеят.

— Без това не може, иначе няма да е мюзикъл — отбеляза сухо Уили.

— Няма ли да ти писне, ако аз така изведнъж започна да пея? — И за да демонстрира веднага мисълта си, АЛФ започна с все сила да припява: — Хей, Кейт, ти си се побъркала, хей. Танер, ти си пияница, хей, Брайън…

— Достатъчно! — сряза го Уили.

— Нали ти казах. Впрочем как се нарича тъпоумието, което искаш да гледаш?

— „Котки“.

АЛФ се вцепени, езикът му се заплете. Поне за миг. После най-горещо замоли Уили:

— Вземи ме със себе си. Моля те. След представлението ще минем зад сцената и ще изядем изпълнителите!

Уили изпъшка, а Кейт обясни на пришълеца, че котките в мюзикъла са преоблечени актьори.

АЛФ изпръхтя с презрение.

— По дяволите! Тогава доброволно се отказвам! Но защо не отидеш с Кейт?

Кейт се извърна смутено.

— Ами защото, нали знаеш, веднъж, когато те оставихме сам, ти тогава, ъъ, беше вдигнал кухнята във въздуха и…

АЛФ прочувствено изрече:

— О, да, и сега ставам нервен, като си спомня. — И така се разтрепери, че лъжицата в чашата започна да трака. Кейт успя навреме да спаси поредната чаша. Тя съжали АЛФ и се опита да намери друго обяснение.

— Е, аз не отивам с него преди всичко защото не се чувствам съвсем добре. Имам малко температура.

АЛФ се наведе напред угрижено и предложи:

— Тогава нека просто сложа моите свежи хладни устни върху челото ти.

Тя се дръпна и извика объркано:

— Не!

— Гласът ти не е като на болен — установи АЛФ. Той хвърли изпитателен поглед към Уили и Кейт и попита загрижено: — Да не би нещо между вас да не е в ред?

— Как ти хрумна това? — отклониха те в един глас подозрението.

АЛФ не ги остави на спокойствие.

— Не можете да лъжете добрия стар АЛФ!

— Защо да го лъжем?

— В крайна сметка аз ви казвам истината — отсече АЛФ и веднага приведе доказателства. — Впрочем, Уили, чорапите ти са се смъкнали.

Уили погледна разколебано надолу.

— А с тези очила приличаш на кукумявка.

Уили реши да не му обръща повече внимание. И без това беше крайно време да тръгва.

Щом излезе, приятелят на истината продължи да нарежда на Кейт:

— Казвал ли съм ти вече, че намирам походката на Уили за много смешна?

Телефонът иззвъня и Кейт успя да хвърли само един унищожителен поглед на АЛФ.

АЛФ се оттегли в любимото си място — кухнята — и започна да жонглира с чаши. Хвърли една във въздуха и после с много умение и с повече късмет успя да я хване. Брайън пъхна главата си през открехнатата кухненска врата. Трябваше да асистира на АЛФ. Още един опит. Брайън успя да улови чашата, която АЛФ подхвърли със замах.

— Чудесно, сега ще опитаме с три наведнъж — подкани АЛФ своя асистент.

Брайън взе трета чаша.

Влезе Кейт. Както обикновено — в най-неподходящия момент.

— Веднага в леглото, Брайън! — нареди тя.

Брайън се възпротиви.

— Ама не сега. АЛФ тъкмо ми показва как се жонглира с чаши.

Кейт се опита насила да вземе чашите от лапите на АЛФ, но той стискаше здраво.

— Да се разберем — никакво жонглиране повече! — разпореди тя безжалостно.

АЛФ промърмори:

— Страхотно, страхотно! Първо не можеше да се жонглира с чинии, а сега забрана и за чашите. Какво ли ще ни дойде до главата? И Лъки ли вече е табу?

Кейт го сряза възмутено:

— С котки не се жонглира!

— Жалко, значи от нашия уличен цирк нищо няма да излезе! — отвърна АЛФ със съжаление и се потътри навън.

В коридора срещна Лин, която бе излизала с новия си приятел.

— Е? Добре ли прекара със Слепока, ах, пардон, с Гущера? — попита учтиво АЛФ. После дръпна заговорнически Лин настрани. — Няколко думи като между възрастни, поиска ли ръката на Гущера?

— Не. Защо?

— Не искаш ли да станеш госпожа Лин Гущерова? И да си живееш хубавичко в къщичка с градина и бяла ограда? — впусна се АЛФ в мечти.

— Още не съм мислила за такива неща — отговори Лин безгрижно.

— А трябва. И колкото е възможно по-скоро. Ще ми е нужна писта за аварийно кацане, когато твоите родители се разведат.

Лин изгледа АЛФ изненадано.

— Моите родители няма да се развеждат. Откъде го измисли?

— Аз съм експерт по разпадането на нуклеарните фамилии! — изфука се АЛФ. — Добре, добре — продължи той, като видя, че Лин опули очи. — Но с едно съм съвсем наясно: зная кога приключва любовният роман на двама души!

Лин очевидно не осъзнаваше сериозността на положението.

— АЛФ, любовният роман на моите родители не свършва!

— Тогава много те моля да ми обясниш защо от известно време те не предприемат нищо заедно? — АЛФ беше твърдо убеден, че трябва да се действа. — Иначе отношенията между Уили и Кейт скоро ще отидат по дяволите!

Трябвало да се спасява, което все още можело да се спаси. И той щял да даде своя принос. Имал вече и план…

 

 

Следващата вечер у Танерови цареше голямо оживление. Под ръководството на АЛФ Лин бе подредила празнична трапеза. Настъпи най-важната част от подготовката; качественият контрол. АЛФ огледа приборите с критичен поглед. Ето че имаше отпечатъци от пръсти! Той облиза с език чинията със златния бордюр и после го лъсна със своята къса престилка. Моля! АЛФ беше доволен. Тази вечер всичко трябваше да блести и да лъщи!

Лин вече не я свърташе на едно място.

— Татко и мама питат дали могат да идват.

— Да, обаче със затворени очи! — наредя церемониалмайсторът АЛФ.

— Трябва ли? — протестира Уили, но все пак сложи послушно ръка пред очите си и поведе Кейт след себе си през всекидневната. Този извънземен хубавичко ги измъчваше, създавайки напрежение. Първо трябваше да изровят най-официалните си дрехи, а сега… — Ауу! — спъна се Уили в един стол.

— Окей, отворете очи! — изкомандува АЛФ в същия миг.

Изненадата успя. Кейт и Уили онемяха.

— Е, хайде, вие двамата, седнете, яжте и се наслаждавайте — покани ги великодушно АЛФ. После добави: — Днес ще празнуваме деня на Кейт и Уили!

Почетните гости бяха трогнати.

— Благодарим ти, АЛФ!

Церемониалмайсторът АЛФ бе в стихията си и се опитваше да приложи цялата си изобретателност.

— Всъщност исках да ви приготвя шатобриан, но и представа нямах какво е, затова направих хамбургери.

Уили забеляза бутилката върху масичката за сервиране.

— И шампанско! — възкликна той, предвкусвайки удоволствието.

— Да, сухо и пивко — похвали го АЛФ с тържествена физиономия, — с ирационална жилка. Пуснах му вътре и един червей, което ще му придаде екзотичен привкус.

АЛФ се приготви да налее. Странно — Кейт и Уили отказаха. Те предпазливо сложиха ръка върху чашите.

— Добре — реши АЛФ, — тогава ще го изпие Лъки. Той обича този вносен продукт.

На Кейт цялата тази работа започна да й се вижда доста съмнителна. Защо ли АЛФ се бе заловил с това тайнство?

Церемониалмайсторът поясни:

— Трябва да се насладите на приятна вечеря на свещи вкъщи. Само вие двамата — Уили и Кейт, Кейт и Уили. — Без да прави пауза, той продължи, разгръщайки широките си познания. — Щастлива двойка, мъж и жена, един кръг със стрела нагоре, друг кръг с малък кръст надолу…

Преди АЛФ да навлезе по-нататък в подробностите, Кейт безмилостно го прекъсна:

— Достатъчно, АЛФ. Много ти благодарим.

За АЛФ това бе добър знак — време бе да оставят двамата насаме.

— По-късно пак ще се видим. Нали знаете как се казва: двама души — празник, трима души — парти, четирима — ъъ, са два празника, петима — един празник и една оргия, шестима… — АЛФ си помогна с пръсти — шестима са или два празника, или две партита и…

Досега щях да изям половината от моя хамбургер — обади се Уили.

— Половината ли? Какво искаш да кажеш с половин хамбургер? Направил съм ги достатъчно големи. АЛФ се поклони с лапа на кръста и изчезна в кухнята.

— Какво ли е намислил да прави с нас? — гадаеха Кейт и Уили.

Във всеки случай решиха първо да си хапнат.

След това АЛФ отново се появи, за да сервира първо и второ.

— Внимание! Горещо и тлъсто! Супа и салата! — извика той и постави на масата един супник.

Уили вдигна капака.

— Супа и салата на едно място! Колко практично! — натърти той.

— Така е! — потвърди АЛФ. — Ще се мият по-малко чинии. Тази прекрасна вечер с нищо не бива да се помрачава! — След дълбок поклон пред гостите си той тактично се оттегли. — Е, гълъбчета, наслаждавайте се от все сърце на момента! — После махна със салфетка и потъна в кухнята.

На Кейт й просветна.

— Мисля, че се сещам защо се старае толкова. Навярно си мисли, че имаме трудности в брака.

— Как се сети? — смая се Уили.

— Не зная, но вечерята и начинът, по който се опитва романтично… — Тя направи малка пауза и после продължи: — Може снощи да е чул разправията.

Уили запротестира:

— Не е имало разправия, просто имахме различни мнения. В края на краищата Лин не е достатъчно голяма за подобен излет със ски.

— Седемнайсетгодишна е. На тази възраст човек вече не е дете — възрази енергично Кейт.

Пак тази тема! Уили опита да се усмихне очарователно.

— Нали нощес изяснихме въпроса?

— Изяснихме ли го? — Кейт се замисли. — Всъщност нищо не изяснихме. Ти просто заспа.

Уили обаче в никакъв случай не искаше контрата да остане у него.

— Но преди да заспя, ти се съгласи с мен. Много добре си спомням.

Това, което стигаше до ушите на АЛФ в кухнята, надминаваше допустимите децибели за една дневна. Той се притесни, когато чу възмутения вик на Кейт.

— Уили, аз съм ходила на подобни излети, когато съм била много по-малка от Лин.

Последва сух отговор.

— Аз нямаше да се съглася, ако ти бях баща.

Кейт вече се задъхваше.

— Тогава трябва да съм благодарна, че ми бе разрешено да взема участие в нашето сватбено пътешествие.

АЛФ реши да види накъде отиват работите.

Необичайната сила на децибелите бе довела и Лин във всекидневната.

— Какво става тук? — обърна се тя към АЛФ.

Великият семеен терапевт обаче само вдигна рамене.

Партито на запалени свещи се бе превърнало в истинска разправия. Кейт смачка гневно салфетката си и я хвърли на масата. Уили също скочи.

— Смятам, че разправията трябва да завърши без слушатели — отбеляза той, поглеждайки към АЛФ и Лин.

Разправия ли? Кейт се хвана за думата.

— Значи разправия? А аз си мислех, че е различие на мнения!

Вбесена, тя мина зад гърба на Уили и излезе.

АЛФ погледна натъжено към Лин.

— Нали ти казах, че бракът виси на косъм?

След този провал той виждаше само едно утешение: романтичната вечеря. АЛФ спокойно се зае с толкова грижливо приготвеното меню. Но реши и друго — да не се предава след този неуспех. Беше готов да включи всички лостове, за да спаси клатещия се брак на семейство Танер.

 

 

Лин все още не осъзнаваше сериозността на положението. Иначе би ли си разрешила с часове да говори по телефона с приятелката си Джули за някакъв си годеник и подобни тъпотии!

— Бързо! Бързо! Затвори! Затвори! — дотича АЛФ като подивял. — Избери едно, едно, нула! Едно, едно, нула!

Лин се стресна и остави слушалката.

— Какво се е случило? Къде гори?

— Къде е писано, че само при пожар трябва да се набира този номер? — попита наставнически АЛФ. — Става дума за Уили и Кейт. Те отново се караха цяла нощ.

Лин се възмути.

— Пак ли си подслушвал зад вратата?

— Не съм подслушвал зад вратата. Бях под леглото.

Лин поклати неодобрително глава, докато АЛФ задъхан продължи да обяснява:

— Някой каза съвсем ясно: престани най-после, този път АЛФ няма никаква вина!

— Това положително е била мама! — допусна Лин.

АЛФ призна с половин уста.

— Ако трябва да съм честен, аз бях. И тогава те, без нито дума повече, си обърнаха гръб един на друг. О, сега съм сирак! Не искам обаче да бъда сирак!

Сега вече и Лин кипна.

— Слушай внимателно! Мама и татко няма да ни изоставят. Те имат малък спор. Това е всичко. Смятам, че мама ще спечели. Тогава ще отида на излета със ски.

Лин действително не можеше да забележи размерите на заплахата.

— Всичко ще пропадне, ако ние не се намесим — опита се да изясни нещата АЛФ. Трябваше да спечели Лин за поддръжник. — Моля те, Лин, в крайна сметка това е единственото семейство, което аз имам!

Лик сякаш не се трогна.

— Какво съвпадение. И за мен това е единственото семейство, което имам.

— Хайде да помислим какво да направим — предложи АЛФ и веднага продължи: — Сетих се. За да се събере отново една двойка, трябва да възстановим най-щастливия момент от досегашния им брак.

— И кой може да е бил този най-щастлив момент?

— Денят, в който се срещнаха с мен — предположи АЛФ.

Лин не беше убедена.

— Други предложения?

— Денят, след като се запознаха с мен.

— По-нататък?

Ето че й хрумна нещо.

— Сетих се, те винаги разказват особено възторжено за сватбеното си пътешествие.

— А, това е страхотно! Супер! Ето, това е! Ще им пресъздадем медения месец! Къде са го прекарали?

АЛФ се нуждаеше от подробностите.

— Край Ниагарския водопад!

Тази подробност предизвика презрението на АЛФ.

— Ах, мили боже, колко оригинално!

 

 

За щастие, следващия ден Уили и Кейт не бяха вкъщи. Кейт, както обикновено веднъж в месеца, имаше приемен час при козметичката, Уили бе в службата си. Така че АЛФ, Лин и Брайън разполагаха с достатъчно време да подготвят втория меден месец.

Без да си разрешават каквато и да било почивка, те се ровиха из цялата къща. АЛФ беше постоянно зает да командва Лин и Брайън. Най-сетне успяха: дневната у Танерови бе неузнаваема, тя се превърна във входно фоайе на суперлуксозен хотел. Табелки посочваха пътя към бара, към кафенето, към асансьорите.

Хотелската камериерка Лин с розова рокля, бяла престилка и касинка на главата изгледа взискателно цялото помещение и го сравни в детайли с интериора от някаква снимка.

— Действително — установи доволна тя, — тук изглежда така, както в хотела, където са били отседнали мама и татко. — Тя отново разгледа снимката, която АЛФ бе извадил от сватбения албум. — Моите поздравления, АЛФ!

Още от входната врата чуха гласа на Уили.

— Какво е станало, какво се е случило, АЛФ? — И той нахълта в дневната.

Портиерът АЛФ, във виненочервена ливрея, готов за отбрана, мина зад шубера-„рецепция“.

— Моля те да позвъниш, Уили — провикна се той.

— Това пък сега какво е? — огледа се Уили изненадано. — Когато се обади по телефона, ти каза, че било спешно.

— Точно така, точно така. Използвай звънеца, Уили! — чу се отново иззад „рецепцията“.

— Кой звънец да използвам?

— О, прощавай! — АЛФ постави една камбанка на шубера и отново помоли: — Сега можеш да позвъниш!

Уили разклати камбанката. Тогава портиерът АЛФ излезе иззад рецепцията.

— Позвънихте ли? — попита той колкото е възможно по-любезно.

В същия миг в къщата нахълта Кейт.

— Какво е станало?

АЛФ запази хладнокръвие.

— Трябваше да позвъниш. Кейт!

Кейт погледна към Уили и той към нея. После погледът на Кейт мина през цялата стая.

— Кажи сега за какъв спешен случай става дума? — настоя Кейт, когато си възвърна способността да говори.

— Скоро ще се изясни от само себе си! — успокои ги АЛФ и позвъни на хотелския прислужник.

— Мога ли да отнеса горе багажа ви? — попита Брайън.

Уили и Кейт погледнаха объркани сина си, застанал пред тях с червено сако, черен панталон, бяла риза, папийонка и карирана фуражка.

— Какъв багаж? — попита Уили окончателно объркан.

— Ето този — каза Брайън и повдигна някакъв куфар и една ръчна чанта, оставени до рецепцията.

— Какво всъщност става тук? — обърна се този път Уили към Брайън.

Но и сега бе сбъркал адреса.

— Не питайте мен. Аз само работя тук — отвърна пиколото Брайън.

АЛФ позвъни отново и тогава се появи Лин. Тя се усмихна очарователно на гостите.

— Вие сигурно сте господин и госпожа Танер?

С широко движение на ръката тя посочи пищната обстановка на изискания хотел.

— Добре дошли край Ниагарския водопад!

— Ниагарския водопад ли? Как така? Не мога да разбера! — започна да заеква Уили.

Лин вече бе стигнала до заключението, че би било по-разумно да обясни на родителите си смисъла на акцията. Тъй като по всичко личеше, че бяха затруднени. Тя рече тихо:

— АЛФ реши да направи нещо, за да не се гледате вече накриво!

— Ние изобщо не се гледаме накриво! — възрази Кейт.

— Късно го казваш! — намеси се АЛФ. — Сега нищо не може да се върне обратно.

И той се представи на господин и на госпожа Танер.

— Фриц фон Фингерхоф. От името на моя персонал ви приветствам с добре дошли в хотел „Херцогът на мъглата“.

— Херцогът на мъглата? — повтори Кейт изненадано.

Уили обаче си спомни.

— Нали там прекарахме медения си месец! — После се засмя. — Сега започвам да разбирам какво става тук. Ще трябва да прекараме още един меден месец!

На АЛФ му падна камък от сърцето. Най-после гостите разбраха какво се е случило. За да отстрани и последното съмнение и да ги въведе в подходящо настроение, той започна с романтичното обяснение на една голяма любов.

— Моля, представете си, че сега е 11 юли 1967 година, лятото на любовта. Навън бушува Ниагарският водопад, Уили Танер и Кейт Халигън току-що са се оженили. Дороти, майката на Кейт, е проляла цяло ведро сълзи преди, по време и след церемонията.

— Откъде знаеш всичко това? — прекъсна го Кейт.

— Аз му показах вашия сватбен албум — призна Лин.

АЛФ кимна.

— Уили, в този фрак си изглеждал отчайващо. Обещай ми никога вече да не обличаш такава дреха! А Кейт…

— Внимателно! — предупреди тя.

— Кейт е била очарователна булка. — Последва продължение: — И тогава се скъсаха тирантите на Нед, чичото на Уили, докато играеше туист.

Кейт и Уили избухнаха в смях при спомена за тази сцена.

— Още е пред очите ми физиономията на леля Агнес, когато на чичо Нед му лъснаха гащите насред дансинга.

Кейт се разсмя.

— А спомняш ли си… — Уили я тупна по рамото в най-добро разположение на духа.

АЛФ започна да се притеснява, че губи режисьорската си власт.

— Пиколо — заповяда той строго, — заведи гостите горе. Те имат запазен апартамент. — И веднага разсея недоумението на Уили. — Не можахме да докараме истинския пиколо. Трагична история: през седемдесет и втора той се опитал да се спусне с една бъчва по Ниагарския водопад. Както казах, опитал се.

Тогава се провикна и Брайън, ерзацпиколото:

— Заповядайте! Оттук направо, моля!

Наложи се АЛФ да обърне внимание на Кейт и Уили какъв е редът в хотела.

— Надявам се, че няма да вземете със себе си хавлиените кърпи и пепелниците.

— Никога не бихме се сетили за такова нещо — възмути се Уили.

АЛФ се изкашля. Той знаеше по-добре. Бе измъкнал вече иззад рецепцията една хавлиена кърпа с надпис „Херцогът на мъглата“.

— Намерихме я в мазето — обясни той строго. След това се обърна и с величествен жест посоча спалнята: — Сега ще ви представим сватбения апартамент!

Когато понечи да преведе двойката през вратата, Лин се сети за още нещо.

— Булката трябва да бъде внесена на ръце!

— Окей — изказа готовност АЛФ, — обаче ако получа херния, ще ви съдя! Хайде, Кейт!

— Не, АЛФ! — противопостави се Кейт.

Брайън дойде на помощ.

— Хайде, татко, грабвай я!

В стаята гостите окончателно се объркаха.

— Какво се е случило в нашата спалня? — Кейт не можа да повярва на очите си, когато видя старомодните малки лампи, ажурната покривка на леглото и до него едно изтъркано кресло.

— АЛФ подреди всичко наново — обясни Лин. Шик е, нали?

— Много — отбеляза сухо Уили. — Точно затова свалихме навремето всичко в мазето.

— Исках по този начин да ви създам съответното настроение — съобщи гордо АЛФ. — Тази спалня не е ли копие на спалнята в хотела по време на медения ви месец?

— Мога ли да оставя багажа? — обади се скромно пиколото Брайън.

— Разбира се, млади приятелю — включи се Уили в играта и му даде дори бакшиш.

Тогава и Кейт влезе в ролята си. Тя погледна с благоразположение към момчето и изпъшка:

— Някой ден бих искала да имам такова мило момче като това пиколо!

А Уили погледна камериерката и добави:

— И едно такова момиче като Консуела.

АЛФ реши да остави сега двамата насаме с тяхното щастие. Участието му бе свършило.

Само Лин направи една последна забележка.

— А когато вземете решение по въпроса за излета със ски, моля, съобщете на рецепцията. — След което тя и Брайън също се оттеглиха.

Кейт и Уили се огледаха малко смутено. Но романтичната атмосфера в помещението свърши своето.

— Ти беше поразителен тогава, Уили, независимо какво приказва АЛФ за твоя фрак — спомни си Кейт.

— Знаеш ли, Кейт, какво най-добре си спомням? Колко много те обичах! И все още те обичам. Съжалявам за глупавите ни кавги.

— И аз те обичам, Уили. Но това не беше кавга. Това беше различие на мнения.

И двамата се засмяха. Уили прегърна Кейт и поиска да я целуне, но изведнъж се спря.

— Спомняш ли си какво се случи, когато решихме да се целунем за пръв път в хотелската стая? — попита той развълнувано.

— Да, водопроводната тръба се спука.

В този момент в стаята бликна водна струя. Кейт подскочи. На прозореца стоеше АЛФ с маркуч в ръка.

— Отвърти го още, Брайън! — провикна се той.

 

 

Малко по-късно Кейт и Уили седяха по хавлии с мокри коси в кухнята и се топлеха с чай. Уили се разкиха.

В същия миг АЛФ подаде глава през шубера.

— Наздраве! — извика той на Уили. После се осведоми предпазливо. — Сърдите ли ми се?

— Защо да ти се сърдим? — опита се да отвърне приятелски Кейт. — Заради това, че с тоя маркуч ни намокри до кости, че съсипа матраците и повреди тапетите ли? Или защото килимът е целият прогизнал? За това ли да се сърдим?

— Не забравяй късото съединение! — допълни АЛФ.

— Не, АЛФ, не се сърдим! — заключи Кейт.

— Какво ли още трябва да направя — замисли се АЛФ, малко разочарован.

— Въпреки всички тези произшествия не се сърдим, защото ти се опита да направиш нещо прекрасно за нас. И успя. Внесе отново малко романтика в нашия живот добави замечтано Кейт.

— Значи няма нужда нищо повече да предприемам? — реши да уточни АЛФ за по-сигурно.

— Не, по-добре недей! — помоли Кейт, спомняйки си за по-нататъшния развой на сватбената вечер. — Накрая ние намерихме скорпион във ваната и избягахме в очарователен малък ресторант…

— Там ни сервираха яденето и в следващия момент цялата маса се срути — допълни Уили. — Не, благодаря, АЛФ, това е достатъчно!

Е, добре, помисли си АЛФ доволен. Той бе постигнал желаното: бракът на семейство Танер бе закърпен. Двамата отново бяха едно сърце и една душа. Неразделни.

 

 

На следващата вечер АЛФ не можа да повярва на очите си.

Уили лежеше на дивана, смъркайки и кихайки, покрит с топли одеяла, и се опитваше да се отърве от настинката си чрез изпотяване. В този тежък час съпругата му го бе оставила сам. Тук нещо пак не беше наред.

— Поздрави майка си от мен — провикна се Уили към Кейт.

— Защо тя пак излиза без теб? Още ли не смеете да ме оставите сам? — попита АЛФ.

— Не, АЛФ. Простудил съм се, защото някой е наводнил спалнята ми.

— Престани сега с тези глупости. Стани и иди на гости на тъща си.

— Не, болен съм!

АЛФ се загледа по-внимателно в болния.

— Наистина си малко блед. По-добре отново си легни. Ще те завия хубаво.

Уили послушно легна на дивана.

— Благодаря ти, АЛФ, ти си истински приятел.

— Да, за теб мога да направя всичко. Сега се изпоти хубаво. После, за да се охладиш, ще сложа устни на челото ти.