Райнер Бютнер
АЛФ — Искам всичко! (11)

Кандидатът от сънищата

— Една карта за АЛФ Танер, една карта за Лин, една за Кейт, една за Брайън, една за Уили. Така, а сега и една за Гордън Шамуей. — АЛФ за шести път написа адреса и отговора за конкурса с премиите. Те трябваше да спечелят портативен цветен телевизор. В краен случай, помисли си АЛФ, би се съгласил и на един тостер.

Така, тази работа бе свършена. Какво друго оставаше? Ах, да, трябваше да попълни няколко формуляра. Но като че ли това не беше толкова лесна работа. АЛФ ръфаше безпомощно молива си. Накрая реши да го разгледа по-обстойно.

— Интересна конструкция има този молив! — рече той на Уили, който влизаше в дневната. — Откъде всъщност идват моливите?

Уили нямаше нищо против този разговор. Освен това той смяташе, че един извънземен има право да иска отговор на въпросите си. Как иначе щеше да научи някои неща за Земята? Тъй че Танер си пое дълбоко дъх и се приготви за цяла серия теоретични изложения, когато внезапно АЛФ рече:

— Моля те, бъди кратък!

Уили се засегна от тази неблагодарност.

— От магазина за канцеларски принадлежности! — отвърна той. Стига му толкова.

АЛФ обаче беше задоволен от отговора и отново се посвети на формулярите. Деловитостта му предизвикваше интерес. Уили надникна внимателно през рамото му.

— Това е молба за включване в избирателен списък, нали?

— От тебе нищо не може да се скрие. Хитрец си!

Уили поклати глава. Колко пъти вече бе обяснявал на АЛФ, че не може да гласува, защото не е гражданин на Съединените американски щати! И сега пак отначало.

— АЛФ, ти нямаш право да гласуваш!

Този път обаче АЛФ като че ли не се разтревожи.

— Е, добре, щом така смяташ. — Той сви рамене и започна да се рови в своите книжа. Накрая измъкна друг формуляр. — Тогава ще подам декларация за данъчно облагане.

— Тя ти е необходима само ако работиш.

На АЛФ му настръхна козината и търпението му се изчерпа.

— Окей. Има молби за толкова други неща. Да кажем, заявка за женитба. Ето, сега се сетих. Аз ще се оженя за Лин. Така ще стана гражданин, ще мога да гласувам, а после ще я захвърля.

От възторг започна да се удря по бедрата. Идеята му хареса и той продължи да си въобразява.

— Ами да, първо ще е трудно за горкото момиче. Тя ще плаче и ще пие много. После ще се утеши с някой играч на бонго.

— АЛФ! — Уили напразно се опита да прекъсне словоизлиянието.

— Играчът на бонго ще ти хареса. Той не яде ряпа.

На Уили му писна.

— Нито ти, нито играчът на бонго ще се жените за дъщеря ми! — Той грабна формулярите и молива от ръцете на АЛФ. — И няма да гласуваш!

АЛФ вече не разбираше света край себе си.

— Нямам глас в парламента, нямам право да работя, не мога да се оженя за Лин. Питам се какво изобщо мога? — измърмори АЛФ и забарабани върху масата.

— А аз се питам защо пак така си навирил нос! АЛФ, колко чашки кафе изпи днес?

АЛФ не можа да си спомни. Но започна съвестно да брои на пръстите на ръцете и на краката си.

— Четирийсет, плюс-минус две — бе резултатът. — Не много повече от друг път.

Тази нощ пак щеше да бъде весела. На Уили му причерня при мисълта, че АЛФ сигурно пак няма да мигне. Шумните нощни маневри бяха омръзнали на Танер в последно време. Искаше спокойно да се наспи. И той взе твърдо решение. Днес ще заключи спалнята. Безмилостно.

Но вечерта тъкмо бе започнала и никой в семейството не мислеше още да си ляга.

Кейт се зае да организира вечерта.

— Отгатнете какво ще правим сега! — рече тя с тайнствена физиономия, като слагаше купа с пуканки върху масата в дневната. Тя изгледа въпросително всички подред.

При подобни въпроси АЛФ никога не се затрудняваше с отговора.

— Ще си тъпчем тумбаците, докато започнат да ни се мержелеят сини точици пред очите — изрази той горещата си надежда.

Голяма заблуда! За съжаление планът на Кейт беше много по-уравновесен и съвсем слабо бе свързан с ядене.

— Ще гледаме заедно дискусията на кандидатите за президент по телевизията.

Лин се нацупи. Тя не изгаряше от желание и веднага отсече:

— Без мен!

— Лин, този път ти ще гласуваш! Важно е да знаеш за какво става дума — опита се Кейт да я придума.

— Да, Лин, послушай майка си — намеси се АЛФ.

— Как така? Това не важи ли и за теб? — измърмори Лин.

— Тя не е моя майка — декларира суховато АЛФ.

Лин обаче бе готова да прати по дяволите гражданското обучение по телевизията.

— Аз имам среща — хрумна й в момента.

— Тя просто иска да посети новия си приятел в търговския център — изпя Брайън. — Там Гущера продава печени наденички.

— Брайън! — възмути се Лин. — Няма да подслушваш телефонните ми разговори.

— Не ги подслушвам аз, а АЛФ.

— Чу ли? — нацупи се АЛФ, който най-много от всичко на света обичаше справедливостта. — Дължиш на Брайън едно извинение. Освен това ти наистина трябва да си останеш вкъщи и да проследиш дебатите.

Неговата намеса в полза на политическата телевизионна вечер изненада дори и Кейт.

— Откога се интересуваш от политика, АЛФ? — не се сдържа тя.

— Ама и ти задаваш едни въпроси! — възмути се АЛФ. — У нас, на Мелмак, аз бях член на Движението за коткокрацията!

— Коткокрация? — повтори Брайън. — Що за движение е това?

АЛФ скочи, заподскача ту на единия, ту на другия крак и се размяука доста несполучливо. После обясни сериозно:

— Ние, коткократите, бяхме едновременно политическа партия и обединение за шубиду. Някъде в космическия ми кораб трябва да са останали позиви. Може би ще погледнеш, Уили?

Уили само поклати глава. Нямаше никакво намерение отново да се хваща на такава въдица. А освен всичко дебатите започнаха. Колкото и да не му беше приятно, той разбра, че дъщеря му се интересуваше повече от печени наденички, отколкото от политическата съдба на нацията. Защото междувременно Лин, тихо и незабелязано, се бе измъкнала. Брайън също беше изчезнал.

АЛФ като че ли единствен гореше от нетърпение да започне телевизионната вечер. Радостно развълнуван, той тъпчеше с лапи пуканки в устата си. Най-сетне!

На екрана се появи Джон Маклохлин, любезно ухиленият водещ на предаването.

— От дясната ми страна — представи той с очарователна усмивка — седи Гил Грийнпепър, сенатор от Уайоминг, от лявата — Натан Пийл, конгресмен от Орегон.

Двамата кандидати се надпреварваха да се усмихват. После Маклохлин съобщи темата на тази толкова важна за нацията вечер: „Бюджетът и разоръжаването — два проблема, интересуващи всички граждани.“

Тогава АЛФ грабна дистанционното управление от масата и изключи звука. Собственият му коментар бе по-важен, отколкото дебатите за бюджета и за разоръжаването.

— Хей, току-що видях пищяла на Грийнпепър. Бял е като сирене. Досега не бях се замислил колко неатрактивен е човешкият крак.

— Моля тази дискусия да се прекрати — настоя раздразнено Уили.

— Разбира се — съгласи се веднага АЛФ. — Какво ли пък толкова има да дискутираме по темата. Краката на този тип приличат на паста за зъби. Баста! Така де!

На свой ред Уили грабна дистанционното управление и възстанови звука. През това време тримата бяха навлезли, по-точно бяха подхванали темата: Как да се балансира бюджетът. Сенаторът, изпълващ екрана в цял ръст, изложи виждането си: „Трябва да се вземат предвид две неща. Комплексните мерки за ограничаване на разходите и проблематиката, която трябва да имаме предвид, когато целта е повече приходи чрез повишаване на данъците.“

Уили се намръщи, Кейт поклати глава, а АЛФ избухна.

— Това е просто огромна кана с изстинало вчерашно кафе.

— АЛФ! — предупреди Кейт.

— Ама наистина! — АЛФ не можеше да се успокои толкова бързо. — Ако искаш да стабилизираш бюджета, просто трябва да харчиш по-малко, отколкото получаваш.

Уили току-що бе събул обувките си, за да се разположи удобно на дивана.

АЛФ го наблюдаваше с интерес и даде своя забележителен принос в държавната икономика с констатацията:

— Ей, Уили! Краката ти също приличат на паста за зъби!

— Оправи звука! — заповяда Кейт с тон, които би направил чест на всеки генерал. — Аз обичам изстинало кафе.

През това време водещият бе стигнал до темата политика и сигурност. Обърнат към конгресмена, той обрисува със сияйна усмивка следното кошмарно видение: „Вие сте президент и червеният телефон звъни. Съветски балистични ракети заплашват Америка. Какво ще направите?“

За АЛФ тези приказки бяха съвсем излишни. Той вече бе направил своя избор.

— Аз бих избрал смачкания тип в средата. Ако можех.

Последвалото обяснение на конгресмена само затвърди убеждението на АЛФ.

— В отговор на вашия въпрос искам да съобщя това, което вече бе казано преди мен. Ние няма от какво да се страхуваме, освен от самия страх. И като вземаме мерки срещу невъзможното, пречим на немислимото да стане неизбежно. — Без да си поеме дъх, той продължи да говори и не даде никаква възможност на отчаяния водещ да прекъсне пламенната му реч. — Така нареченото равновесие на силите функционираше в миналото, тъй че аз не виждам основание сега да започнем едностранно разоръжаване.

АЛФ беше ужасѐн. Подобни типове искат да стават президенти? АЛФ не се церемонеше като водещия. Мелмаковецът изказваше мнението си без увъртания пред всекиго, независимо дали той искаше да го чуе, или не.

— Онова, което тоя приказва, са глупости! Принципът е ясен: мирът се създава без оръжия. Трябва да се каже на хората, които са се опълчили един срещу друг: целунете се и живейте в мир!

Уили погледна АЛФ възмутено и го попита иронично:

— Да не би да очакваш, че всички шефове на правителства ще почнат да се целуват?

АЛФ кимна енергично, но после уточни.

— Е, не по устата!

— АЛФ, международната политика е много сложна. — Кейт се опита да разшири погледа на АЛФ върху проблемите. — Съветите искат мир, както и ние. Но те имат друга история и идеология, различна от нашата, и други икономически предпоставки.

— Ти говориш вече също както този самохвалко! — подметна АЛФ на Кейт.

— Не говориш сериозно! — засегна се Кейт.

— Съветите искат мир, както и ние — рече самохвалкото: — Но ни разделят друга история и идеология и различни икономически предпоставки.

Кейт седеше като вцепенена, бе станала бяла като платно.

Коткократът АЛФ бе поразен.

— Кейт, аз мисля, че и ти би могла да станеш президент! И сигурно няма да си толкова лош президент!

Кейт благодари за неочаквания комплимент. Въпреки това и на нея й омръзна телевизионната политика. Тя изключи телевизора и се прозя високо и шумно. По този начин събуди Уили, който бе заспал на дивана.

— Крайно време е да си лягаме — установи той, хвърляйки поглед към часовника.

Оттеглиха се един след друг: Уили, Кейт, АЛФ.

Малко след това АЛФ се шмугна незабелязано в спалнята. Разбира се, Уили беше забравил да заключи вратата. АЛФ се намести в леглото, докато Кейт беше в банята. Вратите бяха отворени, така че АЛФ можеше да гледа Кейт в огледалото.

— С това контражурно осветление виждам един прекрасен силует… — извика АЛФ патетично.

Кейт влезе в спалнята с дълга бяла хавлия, а АЛФ продължи да мечтае.

— Приличаш на ангел!

Кейт усети нещо нередно. Два комплимента от АЛФ в разстояние на толкова кратко време? Това трябваше да означава нещо.

— Какво искаш? — попита го тя, като си лягаше.

— Не мога да заспя. Все си мисля за тези дебати.

АЛФ седна на леглото до Кейт.

— Политиците не са в състояние да дават прости отговори — измърмори той.

— Дължи се на това, че въпросите са твърде сложни — обясни Кейт, която, изглежда, имаше поглед върху политиката.

— Мисля, че избирателите въпреки това трябва да разбират отговорите!

— И колко прост според теб трябва да бъде един отговор? — попита Кейт иронично. — Да кажем, като твоя отговор по проблема с безработицата? — Тя имитира гласа на АЛФ: — Би могло да се назначи един безработен, който да ме носи на гръб.

— Тази тема не търпи шеги — забеляза АЛФ. — Ако искам да възстановя достойнството на даден човек, като се кача на гърба му, не бих се поколебал!

Сега вече на Уили му дойде до гуша.

— АЛФ, и представа нямаш как функционира нашата демокрация. Ти виждаш картината, но не и рамката. Нека утре да поговорим за това. Страшно съм изморен.

— Имаш предвид рамката на картината над пианото ли? — замисли се АЛФ.

— Не! Под „рамка“ имам предвид…

— Но аз искам да я видя — прекъсна го АЛФ. — Ще се кача на пианото.

— АЛФ, това беше…

— Уили, щом АЛФ се интересува от картината, остави го — прекъсна го Кейт не без умисъл.

АЛФ скочи на земята.

— Благодаря, Кейт. Но не заключвайте вратата си. Възможно е да имам още политически въпроси към вас!

Щом излезе от стаята, Уили скочи от кревата и на пръсти притича до вратата, за да заключи, отнасяйки се с пренебрежение към молбата на АЛФ.

— Този негодник е взел със себе си ключа от спалнята — изруга полугласно Уили. — Много интересно как ли ще продължи тази нощ. — Примирен, той се върна в леглото и угаси лампата. След малко беше обхванат от дълбок и здрав сън.

Кейт спеше неспокойно. Изведнъж тя видя и чу до себе си господин Маклохлин.

„Госпожо Танер, какво възнамерявате да направите срещу замърсяването на околната среда?“

Кейт, многообещаващата, очарователната кандидатка за президент, имаше готов отговор.

„Моят план за спасение на околната среда включва данъчни облекчения за индустриалния сектор и стимулиране на модерното производство, както и закони…“

„Всичко това прилича на вчерашно кафе…“ — избухна кандидатът отляво на водещия.

Кейт помисли, че сънува.

„АЛФ?“

„Кандидат АЛФ!“ — поправи той.

„Можем ли да дискутираме сериозно?“ — попита Кейт.

„Тишина! — водещият й хвърли строг поглед. — АЛФ, ред е на майстора на диспутите АЛФ!“

„За да се овладее замърсяването на въздуха — започна АЛФ с авторитетен глас, — трябва да поставим балони на всички комини. Така ще улавяме мръсния въздух.“

Гръмки аплодисменти от публиката! Присъстващите викаха и ръкопляскаха в такт.

„АЛФ, АЛФ, АЛФ президент!“

Кейт се събуди, плувнала в пот. Изтри челото си и отвори очи. Още ли сънуваше? АЛФ стоеше пред нея. Тя тръсна глава, за да прогони съня. АЛФ остана неподвижен на мястото си.

— АЛФ, какво правиш тук?

— Омръзна ми да гледам рамката на картината. — Той не помръдваше от мястото си.

— Искаш ли нещо? — попита малко нетърпеливо Кейт.

— Месо.

— Нищо друго?

— И сирене. Поставено между препечен бял хляб.

— А какво търсиш в спалнята? Хайде, изчезвай! — каза раздразнено Кейт.

— Искам да те питам нещо. Защо водещият не постави най-важния въпрос: Лош или добър президент ще бъдете? Ако някой отговори, че ще бъде лош президент, тогава няма да го изберат.

— Въпросът е много разумен — потвърди Кейт само за да се отърве. — Трябваше ти да си водещ. А сега, лека нощ!

Тя демонстративно се обърна на другата страна и зарови глава във възглавницата.

— Окей! Ако имаш нужда от мен, ще ме намериш в хладилника! — сбогува се АЛФ.

Кейт веднага заспа. Неочаквано видя АЛФ в креслото на водещия. Тя самата бе седнала от лявата му страна. Отдясно седеше сенаторът Грийнпепър. Обсъждаше се темата безработица.

Водещият АЛФ искаше да знае:

„Госпожо Танер, ако ви изберат, моят брат ще получи ли работа?“

„Смятам, че в рамките на моята финансова политика той ще има много добър шанс“ — изпъчи се Кейт.

Водещият щеше да се скъса от смях.

„Ха-ха-ха! Това показва, че вие нямате и най-малка представа, госпожо Танер. Всъщност аз нямам брат. Често ли давате обещания, които не можете да изпълните?“

„Никога!“

„Още една лъжа! Вие току-що го направихте! АЛФ крещеше от възмущение. — На лъжеца не вярват дори тогава, когато той казва истината! — АЛФ се обърна към публиката в залата: — Бихте ли избрали една лъжкиня?“

„Не!“ — извикаха всички в един глас.

Докато публиката свиркаше и крещеше, Кейт се опита да се защити.

„Аз не лъжа! Не лъжа! Не лъжа!“

„Тогава кажи истината! Какво става?“

Кейт се стресна. Сън ли беше това? Ето го АЛФ, накичен от главата до петите с нейните модни бижута — с червени панделчици по козината, с огърлици от миди и огромни обици на клипс. Истинско коледно дръвче. Нямаше съмнение, това не беше сън.

— АЛФ, какво правиш тук? — изненадано попита тя.

— Украсявам си козината — отвърна той, сякаш говореше за нещо напълно естествено, и с удоволствие се завъртя в кръг, за да може Кейт да се наслади на гледката. — А ти какво правиш тук?

— Сънувах някакъв кошмар.

— Такъв като тоя ли, който аз сънувам постоянно? — заинтригува се АЛФ и продължи: — Сънувам, че отивам на работа и неочаквано забелязвам, че съм забравил да си обуя панталона… После се сещам, че изобщо не работя и че не нося панталон.

— Не — отвърна Кейт нервно. — Сънувах, че участвувам в дебати за избор на президент. Водещият беше ти и поставяше тъпи въпроси.

— С панталон ли бях? — Разтревожи се АЛФ.

— Същите тъпи въпроси като този — рече сухо Кейт.

— Имам още един тъп въпрос. Защо всички кандидати изглеждат еднакво глупави?

— Мисля, че причината е в съветниците на политиците. Те се ръководят винаги от една и съща схема. Хайде, стига приказки! Защо ли ти разказвам всичко това?

— Мислех, че искаш да ме приспиш — измърмори глезено АЛФ.

— Вън! — изръмжа гневно Кейт.

АЛФ поклати глава, съвсем объркан.

— В три часа и четиринайсет минути през нощта си твърде раздразнена. По-добре да мина малко по-късно — да кажем, към пет часа и двайсет и осем минути.

Най-после Кейт се отърва от АЛФ. Но не и от кошмарите си.

След дебатите тя се върна вкъщи. Цялото семейство я чакаше развълнувано.

„Ти беше бомба!“ — посрещнаха я всички.

„Върхът!“

„Висша класа!“

„Боклук! Глупости! — Това беше АЛФ. — Защо не кажете истината на Кейт? Ти не ставаш за президент, а за работничка в някоя воняща животновъдна ферма. — След тази унищожителна критика той направи кратка пауза. — Имаш нужда от помощ. Ето ти моята визитка картичка“ — предложи той великодушно.

„Гордън Шамуей, съветник по въпросите на личността“ — прочете Кейт.

„Съвсем наскоро навлязох в бранша — напери се като петел АЛФ. — Винаги съм мислел, че тази професия е излишна. Но после видях Кейт по телевизията.“

„Много ласкателно“ — стисна зъби тя.

„Да вземем само името: Кейт Танер. Липсва му сила и енергия. Човек веднага се сеща за: «Изтрий си обувките, току-що съм изчистила.»“ — По лицето на новоизлюпения съветник по въпросите на личността се изписа презрение.

„А ти какво име ще предложиш?“

„Например Мерилин Танер — започна той важно. — Или Тина Танер. Не, това не е добре. Алфа Танер. Не, Сигърни Танер! Това вече е по-добре… значително по-добре.“

Кейт изфуча.

— Ти ли си пак, АЛФ?

— Да не би да предпочиташ някой крадец? — попита безобидно АЛФ.

— В този момент — да!

— Добре — парите или живота!

Подобен глас би накарал и най-закоравелия престъпник да се стресне. Но не и Кейт. Много повече я занимаваше външният вид на АЛФ.

— Защо си с халата на Уили?

— Реших да стана президент. Това би било най-подходящото облекло за разговор в стая. — АЛФ се изпъчи и с горда стъпка и отработен поглед започна да се разхожда покрай леглото така, сякаш се намираше на модно ревю.

— Добре, АЛФ. — Гласът на Кейт прозвуча някак си меко. Но веднага след това стана режещ като нож. — Нека да поговорим по този въпрос утре. Изчезвай сега! — И Кейт захвърли възглавницата си след бъдещия президент.

Той хукна да се спасява.

Не мина много и пак се появи. Поне в съня на Кейт. Този път като току-що избран президент.

„Кейти — посрещна той предишната си съперница в Белия дом. — Отдавна не сме се виждали. Нали не ми се сърдите, че ви бих със 150 милиона гласа срещу един? Вашият личен глас, доколкото зная.“

„Вие заслужихте победата, господин президент — отвърна Кейт сладко-кисело. — Защо ме извикахте тук?“

Президентът АЛФ й предложи един стол пред огромното си бюро.

„Малко пуканки? — Той натика в устата си цяла шепа, облегна се назад в коженото си кресло и спокойно кръстоса крак върху крак. — Искам да ви взема в моя кабинет!“

„Мен? — смая се Кейт. — Вашата съперница? И как ще подхождаме към проблемите на нацията, щом като политици никога не сме били на едно мнение? Този въпрос не може да се разреши толкова лесно.“

„Напротив, всичко е ясно, няма проблеми! — отвърна небрежно АЛФ и се оригна високо. — Погледни навън.“

Кейт не повярва на очите си.

„Хората танцуват по улиците!“

„И пеят радостни песни — допълни президентът АЛФ много гордо. — Мда, старият АЛФ пак успя, нали?“

„Поразена съм — пророни Кейт. — Струва ми се, че ти си наистина добър президент.“

— О, благодаря!

Кейт се стресна. Този глас прозвуча точно до нея. Отвори очи: АЛФ стоеше пред леглото й.

— Съжалявам — чу тя продължението на разговора, — вече нямам никакво желание да ви ставам президент. Но нека поговорим за това утре. Сега ти наистина трябва да поспиш.

Той се измъкна на пръсти от спалнята и повече не се върна през тази нощ.