Райнер Бютнер
АЛФ — Искам всичко! (1)

Шок за цял живот

Слънцето бавно слизаше зад хоризонта и в дома на семейство Танер се готвеха за вечеря. Уили, Кейт, Брайън и Лин вече бяха в трапезарията. Липсваше само АЛФ.

Отсъствието му веднага бе забелязано. Извънземният вече беше член на семейството. Никой не можеше да си представи живота без него въпреки произшествията, предизвикани от това ексцентрично рунтаво същество, а те често надвишаваха границата на поносимост у едно средно американско семейство.

— Някой виждал ли е АЛФ? — попита Кейт. В погледа и се яви онова нервно пламъче, което проблясваше винаги щом предусетеше беда.

Брайън незабавно бе изпратен да търси извънземния си приятел.

Разбира се, Кейт би могла да си спести напрежението, защото АЛФ се разхождаше най-спокойно в градината и с особено старание, един по един, изследваше плодовете на авокадото, паднали от дървото по време на следобедната буря. Освен ядките и котките във всички възможни разновидности и породи, авокадото бе един от любимите специалитети на АЛФ. Душа даваше за тях. Днес като че ли беше доста придирчив. Явно търсеше твърде специален екземпляр, защото с досада захвърляше ту един, ту друг плод. Някои му се виждаха недозрели, други пък — презрели. Един бил с набръчкана кора, друг — изгнил.

Когато Брайън пристигна в градината, той веднага се втурна да събира нападалите плодове.

— Виж! Това авокадо не е хубаво — каза той и тикна едно под носа на АЛФ. — Червиво е.

АЛФ скочи, грабна плода от ръката на Брайън и изкрещя:

— Дай ми го, искам го!

— Какво? Ти и червеи ли ядеш? — Брайън се извърна с отвращение.

— А на теб за какво ти са? Може би отиваш на риба? — рече АЛФ.

— Всъщност дошъл съм да те взема за вечеря. Идваш ли? — попита Брайън и продължи да гледа с погнуса своя вечно гладен приятел.

— Не, ти отивай. Майка ти не обича да гледа червеи. Но ми запази нещичко за ядене. — И АЛФ лакомо облиза огромната си муцуна, предвкусвайки удоволствието.

— Е, да ти е сладко! Ще се видим после! — пожела му Брайън и влезе в къщата.

АЛФ внимателно започна да изследва друго авокадо.

— Тук няма никакъв червей! — установи той разочарован, хвърли плода високо през оградата и той тупна в градината на семейство Ачмонек.

Ракел Ачмонек се яви на градинската врата. АЛФ се обърка от това видение в ягодовочервена рокля с тънки презрамки. Той изцяло забрави ролята си и указанията, с които Танерови му бяха пълнили главата в случай, че срещне някой земен. Вместо това АЛФ поздрави любезно:

— Буенас тардес^[1], Ракел, как сте?

Съседката не можа да повярва на очите си, вторачи се в АЛФ, сякаш виждаше дух, после вдигна ръце и изкрещя.

В уплахата си АЛФ затвори градинската врата, за да се скрие от това истерично същество. Дишаше тежко, бе сложил ръка на сърцето си. Разбра, че е било твърде нетактично от негова страна да се покаже така изведнъж пред Ракел.

Дали тя бе още отвън? Какво ли щеше да направи сега? АЛФ се наведе предпазливо и погледна през процепа на оградата. Ракел Ачмонек бе осенена от същата мисъл. Тъй че сега и двамата се гледаха смаяни. Око в око. След миг Ракел отново изкрещя. А АЛФ, уплашен от изригналите чувства, нададе страхотен вой.

Той подскочи като ужилен, шмугна се в къщата, прекоси трапезарията на Танерови и продължи да реве, сякаш го деряха:

— Тревога първа степен! Тревога първа степен! Приземява се извънземен! — И мигом изчезна в гардероба.

Всички се спогледаха в недоумение. На Уили му приседна.

— Защо се е разбързал така? — учуди се Лин.

Уили почука плахо на вратата на гардероба. Последва многозначителен отговор: „Заето!“ Уили съвсем се обърка, рече едно „О! Извинявайте!“, а после попита Кейт колебливо:

— Нали АЛФ знае, че това не е тоалетната?

— Надявам се! — отвърна Кейт и в гласа й прозвуча заплаха. Нито тя, нито Уили обаче бяха сигурни. За да се избегнат по-тежки последствия, Уили рязко дръпна вратата на гардероба и видя АЛФ да трепери под купчина дрехи.

— АЛФ! АЛФ! Какво става с теб? — Уили гледаше треперещата космата топка с дълбоко съчувствие. В този момент на входната врата се позвъни.

— Хм, хм, отвори, Уили! Всичко ще се изясни от само себе си! — И мелмаковецът затръшна гардероба отвътре.

Уили отвори входната врата и в трапезарията нахълта преобразена до неузнаваемост Ракел Ачмонек, следвана от безпомощния си съпруг Тревор, който все още се надяваше да я убеди да не върши намисленото. Прекалено късно! Ракел беше набрала такава скорост, че заеквайки, изстреля една след друга куп безсмислици.

— О, Кейт, Уили! Ужасно беше! Просто отвратително! Имаше дълга… и два огромни… О, чудовищно!

Кейт и Уили се спогледаха многозначително. По всичко личеше, че това представление бе крайно неприятно за Тревор.

— Въобразява си! — опита се да обясни той. Всъщност след толкова години би трябвало добре да познава жена си. Тя се нахвърли разярена срещу него.

— Нищо не си въобразявам! — След това се обърна към Кейт и Уили и развълнувано произнесе: — В градината ви има чудовище! Чудовище! Мога да се закълна, че и по-рано съм го виждала!

Лин реши да узнае подробности и любезно попита съседката как по-точно изглежда чудовището.

— Ами като Кинг-Конг. Само че по-малък. Изчезна зад вашия гараж. Може би още е там — задъхваше се вече Ракел.

Кейт се опита да излезе от положението.

— Да идем да видим. Но съм сигурна, че там няма нищо!

— Щом така мислите, идете и сама кажете на онази твар… — Сумтейки презрително, Ракел изтласка Кейт пред себе си към градината.

Двамата мъже си, размениха красноречиви погледи. После Тревор тръгна след жените.

Преди да се отправи също „по следите“ на чудовището, Уили каза на Лин:

— Предай на онази твар, че ще имаме спешен разговор!

Лин отвори гардероба и намери АЛФ облечен със сако и с мека шапка на главата. Преди да успее да продума, „чудовището“ изръмжа:

— Кинг-Конг! Нали? Да не би той да е имал шапка и сако? Да върви по дяволите тази надута гърмяща отровна змия!

В същото време следствената комисия заседаваше в градината. Госпожа Ачмонек пърхаше като подплашена кокошка на мястото, където бяха разхвърляни плодовете.

— Плюскал е авокадо! Вижте тези захапки. Четири зъба. Това не може да бъде човек!

— И майка ти имаше само два зъба! — обади се Тревор.

Унищожителният поглед на Ракел му даде да разбере, че примерът му не е бил подходящ.

— Може би сте видели някое куче — забеляза Кейт смислено.

— Тази твар знаеше името ми! — извика истерично Ракел.

— Ами сигурно е някое съседско куче! — усмихна се измъчено Кейт.

Уили също полагаше големи усилия, за да успокои съседката.

— Нали знаете колко лоши шеги си прави понякога с нас фантазията, Ракел?

— Нямам нужда от вашите съвети — прекъсна го възбудено Ракел. — Зная какво съм видяла!

Тревор я съжали.

— Ако питаш мен — измънка той, — най-вероятно е да си видяла Извънземното^[2]. На мен ми е все едно. — С тези думи обаче той още повече обърка жена си.

Кейт се помъчи да отклони надвисналата над дома на Танерови опасност. Тя сподели, че би могло да е някое от онези набръчкани китайски кучета. Тях най-често ги бъркали с други животни. Кейт погледна Ракел с надежда.

— Не, не. Друго беше. Изглеждаше като от някакъв друг свят. Като същество от Космоса. — При спомена за отблъскващото видение госпожа Ачмонек инстинктивно закри лицето си.

Изглежда, Уили бе последният шанс на Тревор, за да накара жена си да се вразуми. Той помоли съседа да обясни на Ракел, че няма никакви малки зелени човечета. В края на краищата Уили има висше образование!

Танер се поколеба. Но ето че за най-голяма изненада Тревор чу от образования си съсед да разсъждава на глас за същества от друг свят.

— Възможно е те да дойдат при нас. И да останат. Дори за много дълго да останат, казано по-точно, без да плащат и цент за храната си.

При вида на объркания и недоумяващ Тревор Уили сви рамене, поклати глава и добави:

— Така съм чувал.

На Тревор му дойде до гуша.

— Предавам се. Всички съчинявате. Хайде да си вървим вкъщи, Ракел.

Но Ракел не се предаваше така лесно.

— Сега вкъщи може да е опасно. Трябва да уведомим Службата за сигурност и Отдела за борба с извънземни — обяви тя.

Кейт и Уили изтръпнаха.

— О, не, недейте! Нали го направихте веднъж и не ви повярваха. Защо да го правите отново. — С последни сили Уили се опита да отклони съседката от злокобното й намерение.

— Добре, тогава лично ще предупредя всички съседи за чудовището! — С тези думи Ракел хукна от градината направо към къщата на семейство Литвак. Тревор не успя да я задържи. Той чу само истеричните викове на съпругата си.

— Не излизайте в градината! Стойте си вкъщи! Извънземен шари из нашата улица!

Кейт се хвана отчаяло за главата. Все пак тя разчиташе на здравия разум на съседите и се надяваше, че няма да повярват на подобни измислици.

Уили обаче не беше много сигурен.

— Кейт, семейство Литвак също смятат, че Дик и Дуф ще се кандидатират за президентските избори — опита се той да опише интелектуалния им хоризонт.

Когато Кейт и Уили влязоха вкъщи, въздухът бе зареден с електричество. Лин бе сложила вечерята. Брайън обаче седеше в градината и отегчено следеше събитията, които се разиграваха там.

— Къде е Кинг-Конг? — Гласът на Кейт не бе никак дружелюбен. Тя отвори вратата към трапезарията и пред погледа й попадна обидената физиономия на АЛФ.

— Значи и ти разпространяваш слухове, че съм приличал на маймуна? — озъби й се той.

Кейт и Уили поеха дълбоко дъх. Закалени в безброй словесни битки с АЛФ, те знаеха, че понякога е по-добре да си замълчат.

Уили възложи на Брайън специална задача. Той трябваше да наблюдава какви ги върши госпожа Ачмонек, тъй като от нея можеше да се очаква всичко. Момчето изгледа баща си с недоумение.

— Искаш да шпионирам ли?

— Не, не — започна да се оправдава Уили. — Искам само да излезеш и да се огледаш… и да се ослушаш… и да установиш дали… Да, върви да шпионираш!

Брайън тръгна. Без да обръща внимание на АЛФ, останалата част от семейството проведе оперативен военен съвет около кухненската маса.

— Знаеш ли, мисля, че Ракел няма да се успокои, докато не намери своя извънземен.

От опит се знаеше, че опасенията на Кейт по отношение на съседката не са безпочвени.

Лин се досети.

— Можем да вземем на заем някое космато животно и да го оставим в тяхната градина!

— Моля, по-точно определение за „космато животно“! — намеси се АЛФ, без някой да го пита. Той все още беше с шапка и сако, но по всичко личеше, че отново е в прекрасно настроение. За него несъмнено произшествието с Ракел Ачмонек бе приключило. Вече ставаше дума само за личната му красота и чест. „Някакво космато животно“ вместо самия него — чашата преля!

Предложенията на семейство Танер по този въпрос бяха твърде разнородни и се простираха от козата и мравояда до павиана и орангутана. Особено сравнението с орангутан предизвика острия протест на АЛФ.

— Ти да не си далтонист? — емна той Уили, който бе дал идеята за орангутана. — Моята козина е червено-кафява като сиенит.

След появата на Ачмонекови Уили, загубил всякакво желание да се впуска в изнервяща дискусия с АЛФ за цветовите нюанси, предпочете да се извини на суетното животно.

— Нямаше умисъл, АЛФ! Успокой се!

— Самото спокойствие съм; неокосмен бледорозов жител на предградие! — бе благодарността, която Уили Танер получи за своята учтивост.

В този миг влезе Брайън и донесе ужасяващи вести.

— Цяла тълпа хора са се струпали при госпожа Ачмонек — съобщи той гордо резултатите от шпионската си дейност.

Кейт пребледня, нададе вик на уплаха и скри лице в шепите си. Според нея мирът вкъщи бе застрашен.

Уили отново трябваше да бъде утешителният пристан за семейния кораб. Той успокои Кейт и започна да разработва защитни стратегии за проблемите, които положително щяха да възникнат.

— На първо време ти ще си седиш вкъщи, АЛФ! — разпореди се той.

— Какво ще рече „на първо време“? Изразявай се по-точно! — поиска АЛФ конкретен отговор. Събитията, изглежда, не бяха го засегнали.

— Ами ще рече, докато Ракел забрави, че е видяла говорещ мини Кинг-Конг с четири зъба! — Уили излезе от кухнята, без дори да удостои с поглед извънземния.

— Значи трябва да имам предвид, че това ще се проточи до края на другата седмица — изпъшка АЛФ.

 

 

Бяха минали цели два дни от онази изключителна среща на извънземния с една земна жена — без каквото и да е забележително събитие в посочения интервал. Уили се бе оттеглил в любимия си гараж, за да майстори разни неща и да си почине от АЛФ и децата.

Но и тук не се чувстваше защитен от мелмаковеца. От няколко минути вече АЛФ го изнервяше с тъпоумните си въпроси и Уили не можеше да се съсредоточи над кухненската везна, която поправяше.

— Не смяташ ли, че губиш премного време с твоите ремонти? — отново попита АЛФ без заобикалки.

— Да, и аз така мисля — отвърна Уили невъзмутимо. — Защото ти постоянно си губиш времето да повреждаш всичко!

— Колко хубаво, че нашите хобита взаимно се допълват! — избоботи АЛФ.

Уили не издържа. И без това нямаше да успее да излезе наглава с АЛФ.

— А ти непрекъснато ли трябва да ровиш? — подхвана го той.

Извънземният въздъхна дълбоко. После обясни на смаяния Уили, че се отегчава. И нищо чудно, след като вече цял месец е под домашен арест.

— Месец ли? Не, АЛФ, минали са само два дни.

— Не може да бъде, Уили — възрази АЛФ. — Как тогава съм могъл да направя 30 резки на парапета край стълбите?

Уили се зачерви като рак. Идеше му да изправи до стената този извънземен вандал. В последните дни сметката с прегрешенията на АЛФ твърде много беше набъбнала. Не можеше да продължава така. Преди обаче Уили да обмисли подходящи за случая строги наказателни мерки, в гаража нахълта Брайън. Той размаха някакъв лист и развълнувано обяви:

— Вижте! Портрет на АЛФ! Намерих го навън!

АЛФ дръпна листа от ръката на Брайън и започна да чете на глас:

— „Търси се отвратително на вид същество от Космоса.“

Той бе дълбоко възмутен от това определение.

— Подобна глупост може да напише само човек, който си мисли, че котките са прекалено красиви, за да бъдат изяждани.

Брайън докладва, че такива рисунки са разлепени по всички телефонни кабинки в района.

— Не, не, моля те, това е ужасно — изстена Уили.

— Ужасно ли? — възмущаваше се извънземният. — Това е отвратително! Рисунката е направо лоша. Изобщо не си приличаме. Ако ушите ми бяха толкова големи, щях да приемам сателитна телевизия без антена!

— Трябва да предприемем нещо! — реши Уили.

АЛФ не се затрудни да бъде конкретен: Брайън да вземе под контрол всички телефонни кабини и да изтрие от рисунката огромните уши.

— Чудесно, тогава ще мога да направя носа по-голям! — уточни Брайън.

Изненадан, АЛФ започна да опипва огромната си муцуна. След това удивено погледна към младия Танер. Портретът му ставаше все по-хубав. Забележки можеше да направи единствено господин Гордън Шамуей.

На излизане от гаража Брайън за малко не се сблъска с Тревор Ачмонек, който идваше при Уили. Брайън поздрави съседа с неестествено висок глас, за да предупреди баща си. Тревор изръмжа, че добре го е разбрал, и също му пожела добър ден. После се загледа след Брайън, клатейки глава. „Тия Танерови съвсем се побъркаха“, реши той.

През същото време Уили се печеше на шиш. Тази коварна гадина АЛФ отказваше да се пъхне под масата.

— Време е да погледнем истината в очите! — твърдеше той.

Кършейки ръце, Уили го умоляваше да изчезне. Най-сетне, буквално в последния миг, АЛФ се сви под тезгяха.

Тревор се зарадва, че намери Уили сам в гаража. Нужен му беше мъжки разговор и се надяваше да чуе някои неща от „учения“.

— Ракел ще ме побърка с нейната развинтена фантазия — оплака се той. — Сега взе, че направи скулптура на това същество от картофено пюре! — Тревор въздъхна дълбоко и продължи: — Ще ни направи за смях пред целия квартал! — Най-добрият пример, че с нея става нещо, били шишетата с мляко. Ракел постоянно му разправяла, че някой от Танерови всяка сутрин отпива по малко от тях.

АЛФ едва се сдържаше под тезгяха да не прихна с все сила.

Тревор се стовари върху един стол. Погледна Уили съвсем отчаяно.

— Не ми е приятно да го призная, Танер, но ми се струва, че тя е мръднала.

За щастие силен вик отвън заглуши оригването, което дойде изпод тезгяха. АЛФ искаше по този начин да поздрави Тревор за неговата констатация относно Ракел.

Ето че и госпожа Ачмонек се втурна в гаража и съобщи развълнувано:

— Обади се Лени Скот. Иска на всяка цена да ме интервюира. Още тази вечер, във вечерната програма.

— О не, само не Лени Скот! — Тревор бе стъписан и обясни на недоумяващия Уили: — Той прави предавания само с ненормални. Първо окарикатурява кандидатите и след това оставя зрителите да им се подиграват и надсмиват.

Нищо не бе в състояние обаче да спре Ракел. Тя бе готова да се жертва в името на истината.

Тревор опита за последен път.

— Скъпа моя, моля те горещо! Не го прави! Ачмонекови винаги са се ползвали с добро име. Ще ни се смее целият град.

Но госпожа Ачмонек бе решила.

— Истината трябва да излезе наяве. Най-сетне се намери човек, който поиска да я узнае от мен! — И госпожа Ачмонек щяла да помогне на тази истина да възтържествува. У нея нямало и капчица съмнение, че трябва да го стори!

Ясно бе, че и Танерови нямаше да могат да се измъкнат от телевизионното събитие, в крайна сметка не ставаше дума само за Ракел Ачмонек. Съществуваше и малкият проблем с АЛФ.

 

 

Лени Скот беше в ефир от няколко минути. Танерови възложиха на Лин да дебне появата на съседката. Водещият й стана неприятен от самото начало. Възмутена, Лин извика към майка си, която сновеше из кухнята:

— Такъв отвратителен тип още не си виждала по телевизията, истински лигльо, ужасно!

Кейт се страхуваше от най-лошото.

— Нещастната Ракел! Той ще я направи за смях пред всички.

Уили, който също седна пред телевизора, беше зает повече с техния домашен проблем.

— Нещастният АЛФ, ясно ли ви е, че още тази вечер хиляди хора ще тръгнат да го търсят!

В мислите си той вече виждаше подивели човешки тълпи в гаража, които ровеха и разхвърляха всичко от горе до долу и която разбиваха скъпоценните му предаватели…

Брайън беше много мълчалив. Съвсем се бе вкиснал при мисълта, че може да загуби своя приятел.

— Дано не ни вземат АЛФ! — рече той на баща си.

Негово величество извънземният само това и чакаше. Той премина царствено през всекидневната и се закова пред телевизора. Само книжният плик с пуканки, който държеше под мишница, не подхождаше особено на грациозната му осанка.

— Надявам се, че не си единственият, който се тревожи за моето бъдеще — извика той на Брайън, като гледаше под око Уили и Кейт.

Лин забеляза с възмущение:

— Как може в такъв решителен момент да се тъпчеш с пуканки? В края на краищата става дума за съществуването ти, АЛФ. Да бъдеш или да не бъдеш!

Забележката се оказа неуместна.

— Какво друго да ям? — реагира той веднага. — Пържените картофи свършиха. А щом ще играя главна роля в предаването „Тайни и загадки“, непременно трябва нещо да чопля.

Дискусията рязко прекъсна, а във всекидневната на Танерови настъпи гробна тишина. Отвратителният Лени обяви участието на някоя си Ракел Аучмайнек.

На екрана се появи и самата Ракел, безпомощна и смутена. Тя обясни на дръзкия водещ първо как се произнася правилно името Ачмонек. Това не направи особено впечатление на Лени.

— Добре, ще ви наричам просто Ракел — реши той.

Тогава започна и мъчението на нещастната госпожа Ачмонек. За да докаже истинността на своята теория, тя бе взела със себе си скулптурата от картофено пюре, същата, с която беше докарала до лудост своя съпруг.

— Ето какво видях в градината на моите съседи — обясни Ракел на явно смаяния Лени Скот.

— Аха, разбирам. Значи видяхте купчина картофено пюре! — веднага я подхвана той.

Публиката в залата избухна в смях.

Но в къщата на Танерови все още беше доста спокойно. Съчувствие, страх и злорадство постоянно се редуваха у Уили, Кейт, Лин и Брайън.

Само АЛФ беше дълбоко възмутен. Смятайки, че е засегнато достойнството му, той изкрещя:

— Хей, и това съм бил аз. Ама аз не съм чак толкова недодялан!

Положението на Ракел ставаше все по-лошо. Тя се опитваше смело да защити своето видение. Лени Скот обаче беше безмилостен. Той направи Ракел за посмешище по всички правила на своето „изкуство“. Танерови, които не изпитваха много топли чувства към съседката, вече я съжаляваха. Изглежда, само един царски се забавляваше. Той определи предаването като фантастично. Но неочаквано изчезна.

Лени беше безпощаден. Този жалък водещ не пропускаше и най-дребната възможност да подиграе Ракел.

— Значи вие твърдите, че сте разговаряли с това същество? — обърна се той отново към Ракел. — Какво ви каза то?

— Говореше на испански. Каза „Буенас тардес, Ракел“ — обясни тя.

— „Буенас тардес, Ракел“ — изцвили Лени. — Значи той е от южната част на Вселената.

Публиката се преви от смях.

После Лени обяви отворения телефон, на който всички зрители можеха да се обадят и да поставят въпроси на Ракел.

Ето и първото телефонно обаждане.

— Надсмивай се сам на себе си, дебелак такъв! Мога да ти кажа, че госпожа Ачмонек знае много добре за какво говори!

Лени вече се захласваше от смях.

Зрителят продължи да обяснява по телефона:

— Извънземни наистина съществуват. И те отдавна посещават тази планета. Въпреки че тук трябва да са особено внимателни с водата за пиене.

Телевизионната публика се забавляваше неотразимо и се наслаждаваше на отчаяната физиономия, която беше придобила нещастната госпожа Ачмонек.

Един от телевизионните зрители обаче се стресна.

— Този глас! Познавам този глас! — извика Уили Танер.

Лени продължаваше:

— Хора, аз мисля, че едно НЛО се готви да кацне, още един неидентифициран рошав обект.

— Слушай какво — избоботи отново онзи по телефона. — Ако ще е рошав, виж си първо косата. Тупирал ли си я, или имаш полиестер на главата си?

Уили и Кейт си поеха дълбоко дъх. След това се втурнаха в кухнята и там намериха потвърждението на лошите си предчувствия.

— Това е АЛФ! Той е! — отбеляза почти отчаяно Уили.

АЛФ наистина беше седнал върху кухненската маса и продължаваше да крещи в слушалката:

— Ало! Ало! — После удари с юмрук. Тоя тъпак затвори!

Кейт издърпа от ръката му слушалката, а Уили, окончателно ликвидиран, се тръшна на един стол.

— АЛФ, какъв дявол се е вселил в теб, та правиш такива неща? Не ти ли стига целият този хаос? — започна Уили.

— Не ти ли е ясно на какъв риск се излагаш с подобна акция? — намеси се поучително и Кейт.

АЛФ отново намери начин да се оправдае.

— Виж какво! Все някой трябваше да защити честта на госпожа Ачмонек. Наистина предаването бе страхотно. Но работата излизаше вече извън контрол. Реших да бъда гласът на разума!

Кейт и Уили Танер се чувстваха изтощени и предпочетоха да замълчат. Те решиха бързо да си легнат, преди измъченият Тревор да пристигне, за да търси съчувствие за позора на Ракел.

— А ти ще изчезнеш в банята, АЛФ. За днес стига толкова!

 

 

На следващия ден Кейт, Лин и Брайън бяха седнали за вечеря и чакаха Уили, който закъсняваше. АЛФ тъкмо бе подхванал една от своите забележителни апетитни истории, от които на Кейт й ставаше лошо, когато Уили се появи на вратата.

— Здравей, съкровище! — имитира АЛФ интонацията на Кейт. — Какво ново? Приятни новини ли носиш?

Уили седна. Изглеждаше в добро настроение.

— Е, щом ме питаш по този начин, изглежда, си сигурен. Тревор се разхожда из квартала и прибира шерифското съобщение за залавянето ти.

— Супер! Бурята отмина. Ще ме намерите на плажа. Къде е плажното масло?

Извънземният скочи.

— Стой тук, АЛФ! — Гласът на Кейт не търпеше възражение.

Въпреки това АЛФ реши да опита.

— Страдам от остър недостиг на слънчеви лъчи вследствие карантината. Започвам да ставам бежов.

Уили не обърна внимание на оплакванията му, защото имаше и неприятни новини.

— Чувствувам се виновен заради Ракел. Толкова присърце е взела историята с телевизията, че вече не желае да говори с никого. По цял ден седи пред телевизора и гледа в празното пространство. Тревор е съвсем отчаян.

— Какво смята да предприеме? — попита Кейт.

Хм, решил е първо тази вечер да направи една дълга разходка, по време на която да анализира чувствата си, а после ще отиде да играе боулинг — обясни Уили ситуацията у съседите.

— Най-добре е да отида оттатък и да поговоря с нея — отсече АЛФ, изпълнен от желание да помогне.

— Браво, кавалерчо, ти наистина си остроумен! Хапливата ирония на Кейт, изглежда, засегна АЛФ. Той се почувствува нещастен.

— Но аз трябва да предприема нещо. Горката жена! Тя е толкова объркана заради мен — отбеляза той угрижено.

— По изключение този път си прав. Ракел дори се опасява, че може да загуби разсъдъка си. Какво да направим? — Уили бе съвсем безпомощен.

И на Кейт нищо не и хрумваше.

— Не зная, скъпи — започна да разсъждава тя на глас, — говори с нея, бъди търпелив, убеди я, че не е виждала никакъв извънземен.

АЛФ протестира възмутено:

— Не може така! Мъдрецът казва: аз съм хаосът, значи съществувам. Аз съм незабравим. Трябва да измислим нещо по-умно.

 

 

Ракел Ачмонек седеше в своя червен утринен халат вече часове наред пред телевизора. Косите й бяха разрешени, лицето й — изпито и безучастно. Приличаше на човек, който дни наред не е излизал на чист въздух.

Приковала поглед в телевизора, тя не забеляза, че АЛФ внимателно надникна през леко открехнатия прозорец. Видът на Ракел го шокира. В първия момент се стресна. Но веднага се сети какво всъщност иска да постигне. Спокойно монтира един малък, микрофон на перваза на прозореца в дневната, за да продължи след това работата си над телевизионния кабел отвън.

В гаража на Танерови всичко бе подготвено. АЛФ беше разглобил видеоуредбата на Уили. Атмосферата беше почти като в студио. Само водещият бе някак необичаен. АЛФ приличаше на извънземен, дошъл на бал с маски. За да подчертае още повече своята екзотичност, той бе облякъл една яркожълта фланелка и бе поставил очила за подводно плуване в същия цвят. Подсвиркваше си самодоволно.

— Чудесно! Радиотелевизионната компания „АЛФ“ започва своето предаване!

Той натисна едно копче и ликът му се появи на телевизионния екран у Ачмонекови. Ракел се стресна и впери разширените си от смайване очи в екрана.

— Поздравявам теб, земната жена. Ей, Ракел, чуваш ли ме? — обърна се към нея дрезгав глас.

Тя скочи, опита се да превключи, но на всички канали се явяваше това същество и звучеше неговият глас.

— Не се паникьосвай! Аз съм извънземният, когото ти видя преди известно време. Спомняш ли си? Аз съм твоят господин Картофено пюре!

Ракел изстена. Опита сама да се успокои, като си каза: „Спокойно, Ракел. Няма извънземни. Всеки го знае. Дори и аз.“

АЛФ обаче не я оставяше на спокойствие.

— Що за глупост! Ние наистина съществуваме. Аз правя това сега само за да ти докажа, че твоят разум си е все още на място.

— Моля те, недей — помоли горещо госпожа Ачмонек образа от телевизора, — тъкмо започнах да живея нормален живот.

Тя като че ли се готвеше да избяга от стаята. Тогава АЛФ истински се разсърди.

— Какво? Ти наричаш това нормален живот? Да седиш по цял ден с халат пред телевизора?

Отчаяна, Ракел Ачмонек пристегна халата около тялото си и се свлече на фотьойла.

— Къде си? — попита тя и започна да оглежда стаята.

Допусна, че тоя извънземен може да се е скрил някъде наоколо.

— О, аз съм в извънземното пространство, далече, много далече, на милиарди светлинни години от земята — чу се отново гласът.

После АЛФ обясни на съседката, че иска да й помогне да си възвърне вярата, въображението и младежката енергия. Уили и Кейт влязоха в гаража тъкмо когато й предложи да вземе часове при някой скулптор.

— Какво правиш тук? — извика Кейт изненадана.

Без да губи самообладание, АЛФ разпери ръка пред видеокамерата, за да не забележи госпожа Ачмонек лекото смущение.

— Останете пред телевизора. Имаме малка техническа авария. Метеоритен дъжд! — извика той на Ракел по микрофона.

— Усложняваш нещата, АЛФ! — смъмри го Кейт, която схвана ситуацията по-бързо от Уили.

— Напротив! Опитвам се да оправя нещата. А сега най-добре изчезвайте от очите ми вие, космически дакели!

Уили побесня, че АЛФ го сравнява с дакел, но двамата с Кейт се отдръпнаха в дъното на гаража.

АЛФ дръпна ръката си и отново изплува върху екрана срещу госпожа Ачмонек. Незабелязано от нея той бе натиснал касетофона. Прозвуча музика от Вагнер като музикален фон на обръщението на АЛФ към земната жена.

— Чуй ме добре, Ракел. Много е важно за теб. Има толкова много неща в тази Вселена, които ти съвсем не е нужно да разбираш. Както, да речем, тази моя поява. Но аз съществувам. И независимо дали хората ти вярват, или не, ти знаеш, че аз съществувам. Благодаря ти.

Музикалният фон рязко прекъсна.

Ракел се наведе напред.

— Искам да те питам нещо. Защо носиш на главата си тези странни неща?

АЛФ се почувствува несигурно и се изгледа от горе на долу.

— Ах, да, това е част от нещата, които не е нужно да разбираш. Но има още нещо. Ти трябва редовно да оставяш веднъж в седмицата на задната веранда по няколко парчета щрудел. И никога не си задавай въпроса защо изчезват. Или по-точно два пъти седмично.

— О, разбира се, ще го правя! — въодушеви се Ракел.

— Ти си смело момиче! Ах, сещам се още нещо. Защо нямаш котка? Трябва незабавно да си вземеш.

Чашата на търпението у Уили и Кейт преля. Преди обаче да успеят да се намесят, АЛФ приключи мисията си.

— А сега трябва да прекратя. Желая ти дълъг, щастлив живот и много сили. Обади се по телефона на Танерови и им кажи, че отново си съвсем нормална. И не забравяй щрудела. Бъди здрава!

След тези думи АЛФ веднага изключи апаратурата.

Ракел Ачмонек подскочи и радостно започна да се върти в кръг. „Благодаря! — викаше тя. — Благодаря ти, който и да си!“ И излезе от стаята с танцова стъпка и с картофената скулптура в ръце.

През това време в гаража се разигра твърде необичайна сцена. АЛФ бе напълно сразен. В очакване на задължителното конско евангелие той се опита да спаси онова, което все още можеше да бъде спасено.

— Зная, зная — защитаваше се той. — Не трябваше да правя това. Но го направих. Първо обаче мислих и след това говорих. Не, впрочем първо говорих, а после мислих.

Уили прекъсна словоизлиянието му.

— Хм, това, което стори, е много мило, АЛФ. Мисля, че наистина помогна на Ракел.

— Да, беше много мило. Ние се гордеем с теб — допълни Кейт.

АЛФ не можеше да повярва на ушите си, но не даде израз на своята изненада. Остана доволен от себе си, беше на висота.

— Така ли? Значи наистина съм страхотен? Може би ще получа и Нобеловата награда за мир? Тя би стояла чудесно върху камината.

След вечеря Кейт и Уили седнаха да играят карти. В този момент на вратата почука Тревор и веднага влезе.

— Хей, Танер, виждали ли сте някой да взема парчета от щрудела, който бяхме оставили на нашата веранда? — започна той.

Уили поклати отрицателно глава.

— Как е Ракел? Успокои ли се вече? — полюбопитства Кейт.

Тревор се усмихна притеснено.

— Тя казва, че някакво същество от Космоса и се е явило на телевизора и й препоръчало да взема уроци по скулптура. Това според вас нормално ли е?

Кейт повдигна рамене.

— Както и да е, поне е щастлива — подчерта Тревор. — Сега ще излезем да вечеряме. Да ви донесем ли варена царевица?

— Благодаря, ние вече вечеряхме. Може би друг път. Всичко хубаво, Тревор — любезно отклони предложението Кейт.

Тревор излезе, подсвирквайки си. Тогава се отвори вратата на кухнята. Появи се главата на АЛФ.

— Чувам, че днес има варена царевица?