Райнер Бютнер
АЛФ — Искам всичко! (2)

В расото на каещ се грешник

Ако по пощенските пратки се преценява значимостта на личността, то АЛФ можеше да се смята за генерален директор. Никой друг от семейство Танер не получаваше толкова проспекти, молби, предложения за лотарии и рекламни материали, колкото извънземният дебеланко. Освен телевизията, отварянето на пъстрата поща спадаше към любимите му занимания и той непрекъснато се стремеше приливът й да не намалява.

През онзи вторник сутринта пощенската кутия бе изключително пълна. Вече половин час АЛФ седеше на масата в трапезарията и сред планина от пликове с всички възможни големини и цветове отваряше с нож писмата.

— О, виж това тук, Кейт. Специална марка за спомен от един тип, който бил ходил на разходка по Луната!

Изпълнен с недоумение как заради такава нищо и никаква работа се прави цяла пощенска марка, АЛФ завря плика под носа на Кейт. Тя се усмихна и обясни на извънземния, че тази разходка до Луната е била един от звездните мигове на цялото човечество. Тогава седмици наред се е говорело само за това, тя и досега помни съвсем точно вълнуващото предаване по телевизията. Според нея този човек Нийл Армстронг напълно е заслужил пощенска марка.

— Е, щом е така — заключи АЛФ, — аз ще бъда първият извънземен, който си мие ръцете преди ядене. Дали биха ме сложили по този повод на някоя извънредна марка?

— Възможно е сапунената индустрия да те удостои с орден! — пошегува се Кейт.

АЛФ отново се зае с пощата си и прекъсна своите занимания едва когато Уили се върна от работа.

— Хей, Уили, добре, че си идваш. Какво ми носиш?

— Нищо!

— Значи същото като вчера. Колко си находчив! — измърмори АЛФ.

Уили запази хладнокръвие. Предвкусваше удоволствието от вечерята.

— Какво ли е сготвила днес вярната ми съпруга? — попита той и наострил ноздри, се отправи към кухнята.

— Погледни във фурната! Сложила съм нещо за теб.

Кейт се почувствува поласкана от интереса на Уили към нейното кулинарно изкуство.

— Във фурната? Без да го наглеждаш? — попита гладният Уили, предупреден от един поглед на АЛФ.

— И без това нямаше да ти хареса. Телешкото месо не можеше да се яде — чу се откъм АЛФ. А като връх на всичко той посъветва Кейт. — Друг път по-добре накисни месото предната нощ в марината. Тогава няма да е толкова жилаво!

Кейт побесня, но реши да не отвръща на глупавите приказки на АЛФ. Вместо това тя се извини на Уили и му предложи да си направи сандвич, ако е останало още от хляба.

— Би трябвало да е останала половинката от хлебчето със стафиди — даде информация за хранителните припаси у дома АЛФ, без някой да го пита, и побърза да смени темата. — Хей, Уили, няма ли да подариш нещо на монасите?

— На кои монаси? — подразни се Уили.

— Получихме прошение от братята от Ордена на смирението! — размаха някакъв документ АЛФ.

Уили обаче вече бе открил нещо съвсем друго в хартиените купища на АЛФ.

— Та това е чековата ми книжка!

Само с един скок той се намери до масата.

— Защо е тук? — попита ядосано и измъкна чековата книжка от купчината.

Извънземният изигра любимата си роля, като се превърна в олицетворение на невинността. После грабна чековата книжка от ръката на Уили и забеляза:

— Да, това са твоите чекове. А аз ще ти кажа, че никой по-добре от мен не може да те подпише! — Демонстрира го веднага върху един от ненужните пликове. — Успях да постигна дори тази женска опашка, с която украсяваш голямото „Т“! — добави той.

Уили дръпна чековата книжка от ръката му.

— Тези чекове все още носят моето име — изкрещя той с почервеняло лице. — И затова аз единствен ще решавам кой колко пари ще получи. А опашките ми не са женски, а декоративни! — Уили рязко се обърна и излезе от кухнята.

— Няма що, чудесно настроение! — извика възмутено АЛФ.

 

 

Нещо не е наред тази вечер, реши АЛФ. По телевизията нямаше нищо интересно, а пощата си преглеждаше вече за трети път. С Танерови също не можеше да се предприеме каквото и да било. Уили дъвчеше хлебчето със стафиди, а Кейт шиеше костюм за Брайън. Малкият бе застанал като статуя върху един стол, за да може Кейт да определи дължината на панталоните.

— Стой мирен, Брайън, иначе ще се убодеш на някоя карфица! — предупреди тя сина си.

АЛФ взе на мушка костюма.

— Изглеждаш страхотно, амиго, почти като сина на папата!

Брайън обаче наистина се гордееше с облеклото си.

— Пиесата, която ще поставим в училище, е много важна. Аз съм брат Тък, един от веселяците на Робин Худ.

Това заинтересува АЛФ и той разказа на изненадания Брайън, че и на Мелмак е имало един Робин Худ.

— И той ли е ограбвал богатите и е раздавал парите на бедните? — попита Брайън своя галактически приятел.

— Не, той не е бил толкова тъп. Крадял е само дотогава, докато сам е станал богат! Ха-ха!

Кейт широко отвори очи и хвърли умоляващ поглед, към небесата, но АЛФ с възторг се удари по бедрата. Брайън така се разкисна, че Кейт не можеше вече да си върши работата.

— Моля те, Брайън, мирувай! А ти ни остави за известно време на спокойствие, АЛФ!

Кейт искаше до вечерта да завърши костюма.

— Окей, окей, тогава ще отида да ядосам Лин! — нацупи се извънземният. Чувствуваше се пренебрегнат.

Лин бе седнала на масата и си подготвяше уроците. Бе разпръснала край себе си стари снимки, лепило и една ножица.

— Какви са тия щуротии? — попита АЛФ.

— Това е за часа по социология. Правя родословно дърво — осведоми го Лин с удоволствие.

— Кой е отсякъл дървото? Дано не съм пак аз! — За по-сигурно АЛФ незабавно отхвърли вината от себе си.

Лин го успокои. Тя се наведе леко и подробно обясни на АЛФ какво точно прави.

— Това не е истинско дърво. Виж! То показва всички мои прародители, за кого са се омъжили или оженили и кои са били техните деца. Всеки сродник си има по един клон.

— С изключение на вашата баба Дороти. Тя си има един синигер. Ха! — избоботи, превивайки се от смях, АЛФ.

Лин също се разсмя.

Кейт обаче не понасяше упреци към майка си. Тя вдигна заканително вежди и предупреди и двамата:

— По-внимателно! Достатъчно!

АЛФ намигна приятелски на Лин.

— Нали старата не е потеглила отново насам?

Той прекалено добре си спомняше последното гостуване на Дороти. Наистина не биваше да се допуска тази превзета гъска да обръща къщата на Танерови с главата надолу. За целта той изобщо не се нуждаеше от помощта на Дороти. Умееше го отлично и сам.

Лин отново се върна към родословното дърво. Тя показа на АЛФ една снимка на Кейт от младите и години.

— В процеса на работа можеш да откриеш интересни неща. Например на тази снимка ясно се вижда, че собствената ти майка е използвала червило. На четиринайсет. А ти нямаш право на това, преди да станеш на шестнайсет.

— О, просто тогава устните ми ясно се открояваха — започна да се оправдава Кейт, която се хвана на въдицата.

— И миглите ти ли се открояваха тогава? — попита провокационно дъщерята.

Кейт реши да не се разпростира повече върху тази тема и се опита да намери смислено занимание за скучаещия АЛФ.

— Защо не си направиш и ти една такава семейна хроника, АЛФ? — предложи Кейт, без да подозира нищо.

— Да, много приятно е да си спомняш за своите предшественици — подкрепи я Лин. — С удоволствие ще ти помогна и ще ти покажа как се прави родословно дърво.

Извънземният махна с ръка.

— О, аз си спомням много малко. Баща ми беше истински деспот. Той проваляше всичко, а майка ми по цял ден ядеше. За това не е нужна никаква хроника.

При такива лоши условия дори Кейт трябваше да признае, че все пак АЛФ се е развил изненадващо добре. Тя допусна, че вероятно това се дължи на прочутата му баба Шамуей.

— Благодаря за комплимента. Силните характери просто не падат духом — почувства се АЛФ поласкан. — Затова понякога си бърша носа с хартиена носна кърпичка, останала като спомен от тежкото ми детство — отклони покъртителната тема той.

Въпреки това разговорът за неговите мили роднини и за личното родословно дърво му достави радост.

В този момент в трапезарията влезе Уили и АЛФ като че ли само това чакаше, за да вземе окончателното си решение.

Хей, Уили — обърна се той отново към главата на семейството, — мисля, че и аз бих могъл да си направя такова родословно дърво. Навярно ще отскочиш до гаража да ми донесеш от кораба някоя и друга кутийка.

Уили, на когото и без това му беше скучно, реши да покаже на АЛФ, че не се сърди вече за провалената вечеря, и съвсем лекомислено се съгласи. Когато внесе в стаята и третия кашон, избърса потта от челото си.

— Сега разбирам защо космическият ти кораб е паднал — изпъшка той. — Претоварил си го.

— Не се преструвай, скъпи Уили. Трябваше да ми кажеш, че искаш да ти помогна. Не предполагах, че си толкова слабоват. Може би отново трябва да потренираш при културистите.

Докато АЛФ тършуваше усърдно в кашоните, Уили процеди през зъби:

— Казах ти да ми помогнеш, но ти не го направи!

— Но не ми хареса как го каза! Може би в бъдеще ще опиташ с вълшебната думичка „моля“. Тогава просто няма да мога да ти откажа.

Уили все още търсеше подходящия отговор, когато АЛФ започна да открива скъпоценни неща. Той изрови от дъното на един от своите сандъци кафява папка и разхвърли върху масата няколко пожълтели снимки и всякакви дреболии.

— Ето, Уили, това е всичко, необходимо за моето родословно дърво. Можеш да занесеш останалото в гаража.

С пренебрежителен жест Танер старши даде ясно да се разбере как оценява това предложение и добави:

— Занеси си ги сам!

Лин обаче бе много любопитна и бързаше да разбере какво има в тайнствената папка на АЛФ. А той самият използва благодатния случай да се изяви. Стана и театрално разпери ръце.

— В тези кашони са събрани жалките остатъци от една голяма отминала цивилизация. Това са спомените за народ, чийто дух и култура наистина бяха неповторими! Неповторими в цялата Вселена!

Лин и Уили изслушаха патетичната реч на своя извънземен приятел повече развеселени, отколкото смаяни. През това време АЛФ отново се бе наместил на стола и бе разположил снимките върху масата. Разглеждаше ги задълбочено една след друга и избухваше в типичния си гърлен смях. На Лин наистина й бе станало много интересно. Миналото на АЛФ я занимаваше. Тя взе една от забележителните снимки в купчината и попита:

— Кои са тези, ъъ… личности?

— О, дай ги насам. Страхотно! Това е моят четвърти клас в училище! — После посочи една фигура, която донякъде наподобяваше неговата собствена, и рече гордо: — Този тук, който яде лепило, съм аз! Гордън Шамуей от Мелмак, наричан още АЛФ.

Сега и Кейт поиска да чуе. Тя изостави шиенето и също се настани край масата. Снимката наистина правеше силно впечатление.

— Защо ли ви е била нужна толкова голяма прахосмукачка? — попита тя без умисъл.

— Това е моята учителка! — засегна се АЛФ.

Според Лин това не беше за вярване.

— Учителката ти в четвърти клас е била прахосмукачка? Не може да бъде, АЛФ!

— Много моля! Без оскърбления, госпожа Ландърс беше любимата ми учителка. Тя бе изключителна. Можеше да ходи на ръце и да събира влакънца с голямата си лакома уста… Да, тя наистина бе прахосмукачка!

Кейт взе друга снимка от купчината.

— О, виж, тук вероятно по невнимание си снимал палеца си!

И на него му се било случвало при снимане, намеси се Уили.

— Що се отнася до това — отвърна раздразнено АЛФ, — аз колекционирам снимки на палеца си… А ето моя палец по време на заключителния бал… О, не, това е големият пръст на крака ми. Но снимката не е сполучлива! — Той я хвърли пренебрежително зад гърба си.

— Това твоите родители ли са? — Лин бе измъкнала нова фотография. Тя прояви сякаш по-особен интерес към нея. Нали ставаше дума за родословното дърво на АЛФ. А със замазани палци и пръсти на краката той не се представяше добре.

— О, да, това е в деня на сватбата им. Тук е уловен моментът, в който мама храни тате с едно парче сватбена котка.

Лин установи, че АЛФ има същия нос като баща си. Но брадавиците върху муцуната очевидно бяха наследство от майка му.

Извънземният възприе тази констатация като комплимент.

— Да, по отношение на носа моето семейство няма равно на себе си! Ха! Ха! Ха! Ха! Ще умра от смях!

Внезапно АЛФ рязко спря да се смее и пообъркан поклати глава. Беше обърнал снимката от сватбата и на гърба й бе прочел една дата, която очевидно го обезпокои.

— Момент, тук нещо не е наред! Според тази снимка излиза, че моите родители са се оженили още през дванайсетата предисторическа ера. Но аз съм роден едва през двайсет и осмата следисторическа ера.

Танерови не можаха да схванат изненадата не АЛФ.

— Предисторическа ера ли? — попита Лин.

— Следисторическа? — обади се Уили.

— Какво означава това, АЛФ? — потърси яснота Кейт.

АЛФ отново се загледа в снимката, обърна я, пак я погледна, пак я обърна. Не можеше да повярва на очите си.

— Не звънна ли вече нещо във вашите глухи уши? Това означава, че родителите ми са били женени, преди аз да съм се родил. Това е непонятно.

АЛФ избяга от стаята. Снимката бе все още в лапите му.

Изоставеното семейство започна смаяно да се озърта. Какво означаваше всичко това?

— А хората казват, че е лесно да се отгледа извънземен! — измърмори под нос Уили.

— Кой казва подобни неща? — окончателно се обърка Кейт.

— Хората, които никога не са отглеждали извънземен — бе логичният отговор на Уили.

 

 

Танерови се заседяха на масата и с нескрито любопитство продължиха да разглеждат събраните младежки спомени на галактическия член на семейството. Времето обаче минаваше, а АЛФ не се връщаше и те се разтревожиха. Най-после Кейт и Уили решиха да видят как стоят нещата.

АЛФ се бе затворил в тяхната спалня. Отвън се чуваше тих плач. Сега Кейт и Уили наистина се уплашиха. АЛФ да плаче?

— АЛФ? АЛФ? АЛФ? — започна Уили.

— Кой е там? — чу се подсмърчане от спалнята.

— Кой би могъл да бъде? Отгатни! До три пъти! — Уили се опита да приложи една от баналните си шеги. Но реакцията от другата страна показа, че мелмаковецът в момента не е на същата вълна.

— Не съм в настроение за гатанки, Уили. Моля те, стой навън!

Уили не беше съгласен. Неговата алармена система беше на червено.

— Какво правиш вътре, АЛФ?

— Съзерцавам през прозореца и разсъждавам върху нещастния си живот.

— Не ме интересува какви ги вършиш, а защо си вътре?

Уили можеше да бъде и много проницателен.

— Типично, пак играеш ролята на главния учител — подсмръкна АЛФ. Все пак последва превъртане в ключалката.

Кейт и Уили шепнешком се консултираха дали трябва да разбират това като покана. Може би АЛФ действително имаше нужда от тяхната помощ.

— Ще влезем! — предупреди Кейт, отвори вратата и запали лампата.

АЛФ се беше проснал напряко върху двойното легло и бе самата скръб. Около себе си беше подредил купчини носни кърпички. Мокрите от сълзи бяха вече хвърлени на пода пред леглото.

— Какво е станало? — разтревожи се Кейт.

— Като че ли репетира умиране на сцената!

Дори в този тежък час Уили не бе в състояние да прикрие иронията си. Ако погледите можеха да умъртвяват, той би бил вече труп.

— Продължавай! — изхълца АЛФ с пресипнал глас. — Продължавай с вицовете си, а моят живот е разкъсан на парчета.

Кейт седна на ръба на кревата до АЛФ и попита майчински съчувствено:

— Какъв е проблемът ти, АЛФ?

Той отново се разтърси от силно хлипане, след това вирна нос и на висок глас даде воля на цялата си болка.

— Вече ви казах. Белязан съм и нося най-ужасния белег на позора, защото съм роден по време на брак. По време на брак!

Уили и Кейт нищо не разбираха, съвсем нищо. Кое е позорното в тази история?

— Е, добре, ако това ще те успокои, ние и двамата сме родени по време на брак — увериха го Уили и Кейт.

— Е, и? — изкрещя АЛФ възмутен. — Да не мислите, че голямата Вселена се ръководи от същите морални закони, както вашата изостанала планета, на която гледате филми с непристойни танци.

Кейт остро възрази. Тя каза, че е гледала само „Треска в събота вечер“, а не била гледала онзи гаден филм „Мамбо“.

— А трябваше! — препоръча й назидателно АЛФ. — Патрик Суейзи е добър актьор! Само дето танцува като приятеля ми Скип след петдесетата астробира!

Кейт реши да обърне страницата с тези нощни тревоги.

— Какво значение има за теб, че родителите ти са се оженили, преди ти да се родиш, АЛФ?

АЛФ се понадигна малко. Цялата спалня беше разхвърляна. Само за няколко минути бе успял да създаде хаос.

— Вие не можете да разберете. На Мелмак този, който е роден от женена жена, се намира в изключително тежко положение. Това е почти толкова лошо, колкото да обичаш котка, ако разбирате какво искам да кажа.

Отчаян, той се хвърли обратно върху възглавниците. Явно беше много разстроен.

— Да го оставим на спокойствие — предложи Кейт.

— А ние къде ще спим? — възмути се Уили от нахалството на АЛФ да си присвоява тяхното легло.

АЛФ пак вдигна глава.

— За разнообразие можете да опитате веднъж да спите в коша за пране — предложи той.

Кейт помисли за дивана, но според Уили той не бил удобен, защото имал твърде много ръбове.

Сега вече АЛФ не издържа.

— Прекрасно! — нахвърли се той срещу Уили. — Моят свят рухва, а господин Чувствителният се тревожи заради някакви си ръбове!

Усещайки, че у Уили се надига буря, Кейт го измъкна от спалнята и се опита да го успокои.

— Само за една нощ!

— Голяма оптимистка си! — отвърна Уили.

Останал сам, АЛФ отново се смъкна от леглото и се загледа през прозореца.

— Бих искал животът да е по-справедлив! — измърмори той под нос с огромно самосъжаление.

После погледна към съседната къща и видя как Ракел се приготвя за лягане. В момента тя оправяше косата си.

— Би трябвало добрата Ракел да бъде подсетена да спуска щорите, когато се съблича. В крайна сметка това е въпрос на съседска етика!

 

 

На следващата сутрин, прозявайки се, Танерови влязоха в кухнята да приготвят закуска. За своя изненада Кейт намери вече използван прибор. Сънена, тя отвори хладилника, за да извади масло, салам, сирене и яйца. Но дори и един бегъл поглед беше достатъчен, за да се събуди мигновено. Вътре зееше ужасяваща празнота!

В същия миг Уили забеляза върху масата своя касетофон и една бележка.

— Кейт, слушай какво ще ти прочета — каза той възбудено и започна:

Мило земно семейство. Тежестта на моя срам е толкова голяма, че аз реших да ви напусна. Включете касетофона за подробностите.

Уили натисна копчето и се разнесе началният акорд на „Кармен“. Арията на тореадора предвещаваше драматизъм. След това чуха и АЛФ.

В гласа му се долавяше неописуема тъга. Най-после той се обърна към земните си приятели:

„Здравейте, семейство Танер! Говори АЛФ. Навярно нямате нищо против, че изтривам вашия запис на «Кармен». Както междувременно сигурно сте установили, вече не съм при вас.“

Словото бе прекъснато от артистична въздишка.

„Ще отида някъде, където мирът и спокойствието ще окрилят моите мисли и ще ми дават сили да посрещам ударите на съдбата.“

— Той пък какво разбира от удари на съдбата? Все още се налага да му повдигам дъската на тоалетната! — сърдито рече Кейт.

АЛФ продължаваше да дърдори от касетата:

„Навярно някой ден, когато преодолея жалкия си произход, ще се срещнем отново. Бъдете здрави. Обичам ви всички. Продължавам с класическа музика.“

АЛФ затананика арията на тореадора, после касетата свърши.

Уили изключи касетофона. След щракването на копчето настъпи дълбока тишина. Кейт рече със сълзи на очи:

— Какво мислиш, къде ли може да е отишъл?

Уили сви безпомощно рамене.

— Един бог знае!

Утринното настроение бе спаднало до нулата, когато слязоха Лин и Брайън. И двамата се разтревожиха, щом научиха новината. Но те по-малко и от родителите си бяха в състояние да разберат мотивите. Всички бяха завладени от чувство на безпомощност. Уили прослуша още веднъж записа с надежда да открие някакъв знак за евентуалното местонахождение на АЛФ. Прозвуча отново умилително-патетичното: „Както междувременно сигурно сте установили, вече не съм при вас. Ще отида някъде, където мирът и спокойствието ще окрилят моите мисли и ще ми дават сили да посрещам ударите на съдбата.“

Всички се питаха къде би могъл да отиде един деветдесетсантиметров космат извънземен, без да направи впечатление.

Само Брайън имаше новина.

— Моят костюм за постановката е изчезнал. Вероятно АЛФ е тръгнал с него към Шърудската гора?

— Шърудската гора е в Англия. Запасите на АЛФ могат да стигнат най-много до Канада. — Според Кейт апетитът на извънземния надминаваше неговото благородство.

— Защо изобщо АЛФ е избягал? — настояваше да узнае Брайън.

Уили се опита да му обясни.

— Ще разбереш, когато пораснеш.

— Колко да порасна? — поиска да уточни Брайън.

— Във всеки случай, когато станеш по-голям от мен. Защото аз все още не мога да разбера — обясни бащата.

През това време Лин претърси градината и гаража. Когато се върна, по лицето й можеше да се прочете, че и тя нищо не е открила.

— Къде ли може да е отишъл? — изрече тя на глас това, което всички останали си мислеха.

— На някое място, където мирът и спокойствието окрилят мислите за съдбовните удари на живота! — цитира Уили механично записа.

Лин се стъписа.

— На някое място, където мирът и спокойствието… Това ми звучи познато!

Тя скочи, грабна коша за хартиени отпадъци и започна да рови.

— АЛФ искаше да изпрати джобните си пари на няколко монаси… Ето го!

Лин измъкна от коша едно от просителските писма, изглади го с ръка и започна да чете на глас: „Мир и спокойствие… ударите на съдбата“… Това е от братята от Ордена на смирението!

— Ясно. Това е! АЛФ е отишъл в манастир! — удари се Кейт по челото.

 

 

АЛФ наистина беше отишъл в манастира на Ордена на смирението. Като го видя с костюма „Робии Худ“ на Брайън, брат Ед веднага го прибра. Монасите доста се чудиха на дребната му фигура, но при тях можеше да намери покой всеки с добра воля.

А посраменият АЛФ наистина бе с добра воля. Сега той помагаше на брат Ед и брат Кат в преработката на гроздето. Вече от часове бяха в манастирската изба и ронеха зърната от чепките. Никой не говореше. От време на време АЛФ пъхаше по някое зърно в устата си. Неговото мляскане и дъвчене бе единственият шум в избата. Но ето че започна да го измъчва дребен проблем.

— Извинявай, братко. Къде е мястото за малките монаси? — попита той и започна да пристъпва от крак на крак.

Отговорът беше мълчание.

— Трябва да облекча съдбата си! — опита се АЛФ с други думи да ги насочи към назрелия проблем.

Брат Кат безмълвно му посочи пътя.

Когато се върна, АЛФ вече не можа да затвори устата си.

— Вие тук да не сте се събрали заради някоя ужасна тайна като мен например? Или спадате към момчетата, които обичат да носят рокли? — опита се той да внесе яснота.

Брат Ед го погледна укорително и постави пръст пред устата си.

— Правилно, съвсем бях забравил. Ние сме орден на мълчанието. Ние не говорим. Нито дума повече няма да промълвя. Разбрах.

Брат Ед кимна, а АЛФ направи жест, сякаш заключва устата си. След пет минути мълчание и чистене на гроздето АЛФ изстена:

— Време е за виц, съгласни ли сте? Ще се пръснете от смях. Значи какво става, когато в манастира спира отоплението?

Преди да каже отговора на загадката, АЛФ се засмя гръмогласно. Манастирските стени отвърнаха весело: „Ха-ха-ха!“

Монасите обаче продължиха да мълчат. Тогава на портата се почука. Брат Ед стана и тръгна да види кой е.

— Нямате ли тук някой гърбав клисар, който да отвори? — попита АЛФ след него.

Като отвори портата, брат Ед видя пред себе си превития гръб на някакъв мъж. Беше Уили Танер, очевидно твърде изнервен, защото нямаше никакъв опит с монаси.

— О, извинете, моля — измърмори той смутено. — С голямо притеснение нарушавам вашия мир. Но търся един свой приятел.

Брат Ед гледаше Уили строго и мълчаливо. От вълнение Уили започна в скоропоговорка.

— Той е доста дребен и космат, доста космат. Не се ли е появил съвсем наскоро при вас, да кажем, след закуска?

Без да пророни нито дума, брат Ед кимна на развълнувания мъж в знак да го последва. Уили се спъна в тъмния и хладен коридор. Още отдалеко чу гласа на АЛФ, който се опитваше да разсмее монасите с един виц, но те изобщо не реагираха. Брат Кат продължаваше да чисти гроздето, без лицето му да трепне.

Гласът на АЛФ звучеше не само раздразнено. Който добре го познаваше, щеше да чуе и отчаянието му. А Уили познаваше АЛФ много добре.

— АЛФ!

Извънземният рязко се извърна и видя Уили. Не можеше да проумее, че са го намерили. Но страхотно се зарадва на Уили.

Уили също не можеше да повярва, че вижда пред себе си АЛФ здрав и читав.

— Как дойде в манастира? — попита го той.

— С тарикатския експрес — отвърна гордо извънземният хитрец. — Кой би си позволил да мине наперено край монах и да избълва автомобилните си газове в лицето му?

Стреснат от толкова липса на възпитание в това свято обкръжение, Уили пошепна на отново намерения си приятел:

— АЛФ, маниерите ти!

— Имаш пълно право, Уили. Къде ги бях забравил? Най-добре е първо да ви запозная. Уили, това е Ед, монах. Брат Ед, това е Уили. Уили, Ед, Ед, Уили!

За да могат двамата мъже да запомнят имената си, АЛФ постоянно сочеше с лапа ту единия, ту другия. После се извини на Уили, че за съжаление няма да може да го запознае така добре с другия господин, брат Кат. Но според АЛФ той донякъде приличал на певеца Кат Стивънс.

Уили обаче си имаше съвсем други грижи.

— Ами ако те узнаят, че си извънземен? — пошепна той на ухото на АЛФ.

— Е, и? На кого ще кажат? — засмя се АЛФ.

Уили се чувствуваше невероятно притеснен, че смущава манастирската тишина.

— Няма ли тук някое местенце, където двамата да поговорим спокойно? — попита той.

Извънземният в расото на каещ се грешник не можа да разбере Уили.

— Моят дом сега е тук, Уили. Това са моите братя. Те за мен са като… сестри, така да се каже. Могат да узнаят всичко за мен. Нямаме тайни!

По неволя Уили трябваше да разкрие в присъствието на Ед и Кат личната история, която искаше да довери на АЛФ. Той седна върху една бъчва и подхвана, заеквайки:

— Докато пътувах насам, много мислих. Това, което сега ще ти разкажа, не съм го казвал на никой жив човек. Историята не е маловажна за нашите взаимоотношения.

АЛФ безцеремонно прекъсна прелюдията на Уили.

— Затегнете коланите, братя, Уили загрява мотора.

Уили не се подразни от забележката. Бавно и с дълбоки въздишки той започна да разказва за своето детство и за майка си, която според него била най-красивата жена на света. За да може всеки да си представи малкото момче Уили, той измъкна от джоба си пожълтяла снимка и я показа на АЛФ.

— Какво ужасно дете! Истинско идиотче! — АЛФ бе потресен.

— Това съм аз като малко момче! — настоя Уили.

АЛФ разбра, че е сбъркал, и поиска да поправи грешката ся. Взе снимката, погледна я, после погледна Уили и установи:

— Бъди благодарен, Уили! Времето е било благосклонно към теб! Много, много благосклонно. Моля те, скрий си снимката!

Уили обаче не отстъпваше. Искаше на всяка цена да освободи съзнанието си от непреодоляното детско преживяване.

— И така, една вечер, към шест часа, минах покрай спалнята на майка ми. Видях я седнала на тоалетката и… — Той заекна, но после смело продължи: — Видях как тя хвана главата си и си свали косата. Бях шокиран! Разбираш ли какво искам да кажа? Не става дума за перуката, а само за това, че тя не ми бе казала… Сега да се върна към нас двамата.

— Време е вече, защото съм гладен. Тук ще има вечерна служба в шест часа, а това сигурно е свързано с ядене.

— АЛФ, аз се опитвам да ти обясня защо твоите родители не са ти казали, че са били женени, преди ти да се родиш. — Уили продължи да го увещава да се откаже от мисълта, че постъпването в манастир ще му опрости греховете. — Те просто не са искали синът им да мисли, че родителите му са несъвършени в някакво отношение. Родителите са такива. И аз се отнасям така към Лин и Брайън. И някой ден, когато и ти имаш деца, сигурно и ти ще…

АЛФ се изкашля високо.

— Аз няма да имам деца. Защото монасите освен от плямпане се отказват от много други неща. Нали така, Еди?

Разговорът на двамата започна да става неприятен за монасите. Те тактично не отговориха на въпроса на АЛФ и се оттеглиха.

Сега оставаше само АЛФ да бъде убеден, че не е подходящ за монашески живот. Уили правеше всичко възможно. Той го молеше горещо, заклеваше го. Вместо отговор АЛФ пъхна под носа му една бележка.

— Ще има да вземаш, че съм неподходящ! Показаха ми цял списък качества. Ето, Уили, виж: мързел… завист… лакомия…

Уили го прекъсна.

— Това са седемте смъртни гряха!

— Аз мислех, че седемте смъртни гряха са момченцата с пискюлените шапчици в „Снежанка“ — обърка се АЛФ.

— Те са седемте джуджета — обясни припряно Уили.

АЛФ опита още нещо.

— Понятието дребен на ръст звучи по-учтиво.

Уили въздъхна. Манастирският живот все пак не бе успял да промени АЛФ много. Той си беше все същият. За съжаление! Уили реши да опита за последен път. Сега или никога!

— Ела с мен вкъщи, АЛФ. Липсваш ни!

АЛФ опря пръст върху носа си и се замисли.

— Впрочем тази вечер аз трябва да ударя гонга за вечеря. Но щом си бил толкова път, за да ме вземеш, и ако вие наистина искате толкова да бъда отново с вас, тогава ме заслужавате! Но дай ми още една минута да кажа на братята „Ариведерчи“, окей?

Силно развълнуван, Уили рече:

— Благодаря ти, АЛФ!

В този момент той наистина мислеше така.

— Момчета, аз пак изчезвам! — извика АЛФ високо в галерията.

Така ли му се счу, или действително прозвуча ехо от някакъв мъжки хор: „Слава тебе, велики Боже“.

Все едно, ръка за ръка с Уили, малкият извънземен монах напусна завинаги манастира на мълчаливите божи служители.

Неочакваното изчезване на АЛФ показа ясно на семейство Танер колко бяха свикнали с него. В следващите дни извънземният се ползваше с цялото им благоволение. Каквито и да ги забъркваше, Танерови затваряха едното око. Но и АЛФ не предприемаше неща, за които можеха да го упрекват повечко. Вечерно време той обикновено седеше замислен на масата и подреждаше семейния си архив. Смяташе да си направи родословно дърво.

Веднъж, когато Танерови тръгнаха да си лягат, чуха АЛФ да си говори със своите снимки:

— Знаете ли, мамче и татенце, Танерови сигурно ще ви харесат. Те са толкова мили към мен дори и когато правя нещо глупаво, например когато тъпча грозде във ваната. Искам още нещо да ви кажа. Вече не съм вкиснат заради вашата сватба. И аз си имам тайна, която сега ще ви съобщя: майката на Уили носи перука. Ха!