Оливин Годфри
Майкъл (8)

VIII

Беше неделя — рожденият ден на Сюзън, а Майкъл имаше специални планове за вечерта.

Стоеше в хотелската си стая в Атланта, усмихнат пред огледалото, и оправяше копринената си вратовръзка.

Този уикенд обещаваше да се нареди перфектно. Любимият му ресторант беше „Николайс Руф“ на горния етаж на „Атланта Хилтън“. Обикновено човек можеше да си запази места само месеци преди това. Имаше късмет и благодарение на един отказ от резервация успя да ангажира маса за вечерта.

Докато закопчаваше сакото на тъмния си костюм, внезапно го споходи неприятно усещане: някога беше видял Рина в този ресторант. „Не! Няма да позволя да се развали тази вечер.“

Сюзън беше дошла с него в хотела, и повече от час прекарваше в банята.

Майкъл почука.

— Не се ли почисти основно вече? Имам нещо за теб и исках да ти го дам, преди да са дошли Хедър и Джон.

— Веднага излизам.

Вратата на банята се отвори и Сюзън излезе. Отиде до средата на стаята и се завъртя в кръг.

— Мога ли да тръгна така?

Той се престори на скептично настроен. Роклята й беше теменуженосиня, от шифон, и подчертаваше фигурата й. Единственото й украшение беше подарената от него перлена огърлица.

Пристъпи към нея и обхвана талията й.

— Изглеждаш фантастично. Ако нямахме уговорка, бих предпочел да прекараме времето си в леглото.

Целуна я по връхчето на нослето, после я пусна и измъкна малък пакет от джоба на сакото си.

— Подаръкът ти! Честит рожден ден, скъпа!

Тя го погледна нежно.

— Вече толкова подаръци ми направи! Не очаквах още един!

— Не съм ти дал достатъчно, все още.

Сюзън разви сребърната хартия и отвори кутийката. От гърлото й се изтръгна вик на изненада.

— Господи, хубав е! Но сигурно е много скъп. И няма да посмея да го сложа от страх да не го загубя или да не ме нападнат. Трябва да го слагам само когато съм с теб, за да ме пазиш.

— Може би точно затова ти го подарявам — пошегува се Майкъл, а тя не преставаше да се възхищава на инкрустирания с диаманти часовник. Постави златната верижка на китката си и я закопча.

— Имаш ли нещо против да получиш една целувка в знак на благодарност?

— Ни най-малко.

Той я притисна до гърдите си, а тя затвори очи и подложи устни.

Когато се пуснаха, Сюзън доволно се засмя.

— Тази би трябвало да ти е достатъчна. Хедър и Джон всеки момент ще дойдат. Апропо, не е ли твърде смела роклята ми? Хедър ме придума да я купя, но се чувствам почти гола.

Майкъл се ухили.

— Тя е смела и секси, и прекрасна! — отново я привлече в обятията си. — И твърдо мога да ти обещая, че ни предстои бурна нощ. Ако цяла вечер трябва да понасям тази възбудителна гледка, само можеш да си представиш в какво настроение ще бъда, когато се върнем тук…

Целунаха се отново и едва след почукването на вратата, оповестяващо идването на Хедър и Джон, се откъснаха от прегръдката си.

 

 

Половин час по-късно Майкъл усмихнато съзерцаваше Сюзън. Тя пиеше шампанско, оживено разговаряше с Хедър и Джон и се смееше. Дяволски хубаво беше отново да я види щастлива.

Премести погледа си на Хедър. Не му убягна, че тя непрекъснато хвърля влюбени погледи на свежо избръснатия си мъж. Може би и двамата постъпиха мъдро, като изчакаха със сватбата, докато постигнат нещо в живота. Джон беше преуспяващ архитект, а бутикът на Хедър процъфтяваше.

Във всеки случай Майкъл не можеше да си представи да чака Сюзън години наред. „А самият аз постъпих ли почтено с нея?“ По времето, когато най-горещо я ухажваше, тя бе по средата на следването си. Престоеше й бляскава академична кариера. Заради него се отказа от всичко.

Беше толкова ужасно млада! Твърде млада за отговорностите и натоварването, свързани с едно болно дете. Но той, той вече беше зрял мъж. Достатъчно зрял, за да може да свали голяма част от товара върху плещите й, но не го бе сторил.

Сюзън го изтръгна от мрачните мисли.

— Майкъл, яденето беше фантастично!

— Така ли? Харесва ли ти празнуването на рождения ти ден?

— О, да — сияеща отвърна тя.

Храната наистина беше едно кулинарно удоволствие, а последните дни Майкъл бе толкова мил и любвеобилен с нея! И защо все още не можеше да му даде отговор на въпроса, който той й задаваше непрекъснато? Защо все още не беше готова да се пренесе при него? Но сега не беше моментът да мисли за това. Искаше просто да поеме тази нощ и този празник с цялото си същество.

Тъкмо се канеше да му прошепне колко е щастлива, когато дочу леко дрезгав, плътен глас:

— Здравей, Майкъл! Каква изненада? Как си?

Извърна глава и застана очи в очи с най-красивата жена, която някога беше виждала. Нейният кавалер беше не по-малко привлекателен.

— Рина…

Някъде много отдалеч Сюзън чу гласа му. Той поздрави двойката, след това я представи:

— Жена ми Сюзън…

Тя автоматично си припомни правилата на поведение, на които майка й беше я учила, а именно — да не губи самообладание в присъствието на други хора. Така че се усмихна, въпреки да не й беше до смях.

Разглеждаше ненатрапчиво жената, на която беше завиждала в продължение на три години. „В действителност дори е по-хубава, отколкото на снимката“ — помисли си с неприятна смътна болка в слънчевия сплит.

Пламтящо червената рокля подчертаваше пищните й форми. Погледът на Сюзън се спря на лицето й и тя тутакси настръхна. Рина гледаше Майкъл с поглед, който даваше да се разбере, че двамата добре се познават.

Сюзън никога не беше го разпитвала подробно за връзката му с нея. Той й бе казал, че е приключила и това й стигаше. Сега се почувства абсолютно объркана. Нещо не беше наред. Рина й хвърли само един кос поглед, но Сюзън видя завистта в него — почти мигновено изчезнала, както се беше и появила. „Господи, възможно ли е отношенията им да продължават?!“

Проследи Рина и кавалера й, докато отиваха към масата си. Рина се движеше с грациозността на дива котка и излъчваше свръхчувственост. С ъгълчетата на очите си видя, че и Майкъл я наблюдаваше.

Следващото, което забеляза, бе трогателното старание на Хедър и Джон да поддържат разговора, сякаш нищо не се е случило. Опита се да се съсредоточи върху него, обаче избягваше да поглежда към Майкъл. „Господи, трябва да остана сама поне за няколко минути.“ Нямаше никакво желание да избухне в сълзи пред всички.

— Извинете ме, ще изчезна за малко.

При други обстоятелства Хедър би я придружила. Но сега разбираше, че иска да остане сама.

— Побързай, рожденичке — каза тя. — Още не сме ти връчили подаръка. А и по-добре да не го правим, преди да сме се върнали в хотела.

— Много загадъчно звучи.

Сюзън се усмихна принудено и усмивката й прободе Майкъл в сърцето. „По дяволите…“ През последните седмици се надяваше да я е убедил в любовта си. Толкова добре се разбираха, че единият разчиташе мислите на другия. И после техните нощи! „О, небеса, толкова хубаво не ми е било никога с никоя жена!“ Тя го желаеше толкова силно, колкото и той нея — в това нямаше съмнение. „Защо точно сега трябваше да се изпречи на пътя ми Рина?“

Когато се изгуби от погледа му, той прокара длан по лицето си.

— Питам се каква ли е вероятността от подобна среща в един милионен град?

Хедър погледна брат си настойчиво.

— Знам, че досега си живял под знака на мъжа — джентълмен, който се наслаждава и си трае. Но смятам, че е дошло времето да разкажеш нещичко на Сюзън. О, детайлите едва ли ще я интересуват. Но трябва да й обясниш нещо все пак за отношенията между теб и Рина, за да може да ти повярва, ме всичко е свършило. Тя още се съмнява. Може би и затова се колебае дали да се пренесе при теб.

— По дяволите, исках тази вечер да протече прекрасно за Сюзън. Тя знае, че я обичам. Това не е ли достатъчно?

Хедър се наклони напред.

— Не, Майкъл. За Сюзън е трудноразбираемо, че си се отказал от жена като Рина. Навярно си мисли, че самата тя не е толкова атрактивна.

— Но това е лудост — запротестира Майкъл.

Мислите му се прескачаха. Да, Рина беше атрактивна, но не това го беше привлякло към нея. Или може би не само това. Сюзън просто нямаше време за него и той копнееше да намери някого, с когото да приказва часове наред… Беше потърсил приятелство, разбиране и секс при друга жена — но не и любов. И въпреки това Сюзън щеше да бъде сразена, ако й го признаеше.

— Не мога повече да я тормозя — вече достатъчно й причиних.

— Време е да й кажеш всичко. Майкъл, жена ти вече не е дете! Не прави тази грешка да я подценяваш! И не бъди страхливец — все ще можеш да понесеш един изблик на гняв.

— Изблик на гняв? Това не е в стила на Сюзън.

Хедър потисна една въздишка.

— За мъж със завиден списък от завоевания ти изненадващо малко знаеш за жените. Има ситуации, в които всяка жена може да избухне, след това се чувства определено по-добре.

Майкъл неразбиращо я погледна.

— Сюзън по природа е доста сдържана — обясни Хедър. — Но когато чепикът я стяга, когато яката я задушава, хвърчат парцали. Ти отдавна би го разбрал, но тя винаги се е стараела да не ти причини болка, дори и когато разби сърцето й.

— Ти нещо ме будалкаш, сестричке.

— Просто искам отново да заживеете щастливо заедно. Ако не си откровен, Рина винаги ще стои между вас.

Майкъл сви устни. Ръката му леко трепереше, когато постави чашата си на масата.

— Още днес ще й разкажа всичко за Рина и мен или поне толкова, че да я убедя, че никога не съм възнамерявал да се женя за друга жена. Господи, ако сега я загубя, не бих могъл да го понеса.

Джон слушаше мълчаливо този разговор. Сега се обърна към Майкъл.

— Мисля, че Сюзън е наясно с необичайните обстоятелства… Искам да кажа, че те познава достатъчно добре, за да знае, че все още я обичаш. А нейната любов ще й даде сили да ти прости, ще видиш.

— Да се надяваме — измърмори Майкъл.

 

 

— Как намираш подаръка на Хедър? — попита го Сюзън.

Майкъл лежеше на леглото само по слип. Опитваше се да остане спокоен, да не се поддаде на паниката. Трябваше да си наложи да потисне желанието, което го обземаше само като я гледаше; трябваше да говорят.

Сюзън беше облечена в ефирно копринено кимоно над колене — красиво оформените й крака оставаха на показ. Майкъл остро си пое дъх.

— Е? — попита отново Сюзън.

Трудно скриваше нетърпението си. Защо Майкъл не говореше? Нито дума не каза за Рина, откакто бяха напуснали ресторанта.

— Харесва ми. Ела при мен, Сюзън. Трябва да поговорим.

„Най-после!“

Отиде и легна до него. Огромните й очи въпросително го гледаха. Майкъл се колебаеше и тя се постара непринудено да подхвърли:

— Рина е най-красивата жена, която изобщо някога съм виждала. Винаги съм завиждала на такива жени.

Майкъл се сви като ударен при тези думи. Малка веничка пулсираше на слепоочието му. „Дано Джон да е бил прав. Дано любовта й да е достатъчно силна, за да ми прости!“

— Да, хубава е. — Мъчеше се гласът му да звучи спокойно. — Има много хубави жени. Но ти, Сюзън, си единствена за мен.

Сюзън отмести поглед. Майкъл се прокашля. Много му се искаше да я прегърне, но знаеше, че не бива да я докосва, докато не й е казал всичко.

— Обещах ти никога повече да не те нараня, Сюзън. Но Хедър ме убеди, че трябва да говоря с теб, за… мен и… Рина. Боя се, че ще те заболи да чуеш каквото и да било на тази тема. Но ние ще можем да решим проблемите си единствено като ги обсъдим.

Сюзън кимна:

— Разказвай!

Майкъл си пое дълбоко дъх.

— Как да ти кажа… Най-добре е да започна по-отдалеч. В началото на нашия брак аз разговарях с теб за моята работа. Когато имах проблеми, ти ми даваше понякога много ценни съвети, много често ми помагаше дори самият факт, че мога да ги споделя. После се появи Шон, болестта му се влоши и ти намираше все по-малко време за моите дребни грижи. Мога да те разбера, но понякога просто ми липсваше някой, с когото да поговоря. Да-а, и един ден Рина се появи в кабинета ми.

— Чрез работата ли се запознахте? — беззвучно попита Сюзън.

Майкъл кимна. Ако можеше да изтрие цялата болка, причинена на жената, която обичаше с всяка фибра на тялото и душата си! Но сега не му оставаше нищо друго, освен да продължи и да се осланя на разбирането й.

„Бързо. По-бързо да свършвам с това!“

Думите потекоха.

Рина работила дълги години като химичка в една фирма, която произвежда химикали. Лаборантите се натъкнали на проблеми при производството на някакъв нов цвят. Майкъл дал съгласието си за изпращане на консултант.

Рина притежавала погледа и чувството на творец, що се отнасяло до композирането на цветове. Освен това била брилянтна химичка. Утвърдила се съвсем естествено като консултант, спечелил си бързо известност в бранша.

Майкъл бил чувал вече за нея. И въпреки това се изненадал, когато за пръв път застанали очи в очи. Тя била не само величина в своята област, но и неизказано чаровна млада дама, от която просто бликал живот. И той от самото начало й станал симпатичен.

През седмицата, която тя прекарала в лабораторията му, Майкъл я извеждал ежедневно на обед. А след работа оставали няколко пъти в кантората на дълги разговори, в които обикновено не се обсъждали професионални проблеми.

Въпреки това Рина не би трябвало да стане за него нещо повече от приятелка. Но той отишъл на едно заседание в Атланта, на което присъствала и тя — тогава именно се случило. Спали заедно.

Но дори и след тази случка Майкъл не възнамерявал да започва връзка с нея. Обичал жена си и искал да й остане верен… докато се усети, вече бил свързан с Рина не само професионално, но и интимно.

После започнало да му доставя радост да бъде сам и безгрижен с Рина — толкова безгрижен, колкото не е бил от години — и обърнал гръб на всичко. Но в края на краищата започнал да изпитва чувство за вина. Защото е лъгал, защото е оставял Сюзън и Шон сами, защото ги е направил нещастни.

— Ако проклетият самолет не беше катастрофирал, ти нямаше да го научиш. Господи, как ми се ще никога да не бе узнавала това — с мъка завърши той.

Сюзън седна в леглото. Гневно погледна към него.

— Това би било прекрасно разрешение на нещата — но за съжаление само за теб! Липсвали са ти, значи, разговори и добър секс. Нима никога не ти е идвало на ум, че и аз с удоволствие бих поговорила за нещо друго, освен за детето?! За детето, което ти избягваше, за непрекъснатия стрес, в който живеех, и за ежедневната домашна работа? Вървете по дяволите! Мразя тази жена, мразя и теб, защото си отделял за нея много повече време, отколкото за мен! Защото си я извеждал и… Докато аз съм те обичала и съм ти се доверявала, Майкъл, ти си имал любовна връзка. Да, точно така, любовна връзка, а не някакъв незначителен флирт, който бих могла да ти простя.

Майкъл се сгърчи.

— Ти, ти… — Внезапно по бузите й се затъркаляха сълзи и тя неудържимо се разхълца.

Майкъл тъкмо си спомни думите на Хедър, че понякога един гневен изблик е добре дошъл, когато внезапно Сюзън се нахвърли върху него, сякаш искаше да му издере лицето, да му изскубе косите, да го нарани с юмруци. Той без усилие успя да се справи с това нападение и я сграбчи в обятията си.

— Пусни ме! Ти… ти… — изкрещя тя, но постепенно съпротивата й отслабна.

Майкъл я държеше здраво, остави я да се наплаче.

Сюзън се поуспокои и вдигна глава:

— Много ме заболя, но ти все пак направи добре, че ми каза.

Майкъл погали косите й и измъчено се усмихна. После се опита да й обясни, че се е опитвал по всякакъв възможен начин да си възвърне любовта й, без да я нарани — като я обгради с внимание, като я затрупа с подаръци, като я води по старите им любими места. Купи жилище, обзаведе го и искаше то да бъде тяхно. Говори й за чувствата си към Шон.

— Не ми бе лесно да споделям най-интимните си преживявания — особено с теб. И това беше един от нашите проблеми. Опитах се да се променя, да ти обясня какво чувствам. Но това не промени нещата. Когато Хедър ми каза, че сега може да ми помогне само открит разговор за Рина, аз осъзнах, че е права. Исках да ти го поднеса възможно по най-безболезнения начин, да те пощадя, но ти отново плака заради мен. О, боже, така лошо започнах! Но въпреки това трябва да отида до край.

Тя объркано го погледна.

— Моля те, Сюзън, остави ме да ти разкажа всичко. — Лицето му имаше решително изражение. — Да, аз оценявах интелигентността на Рина и нейните професионални качества. Не искам да отричам, че съм изпитвал нещо към нея. Аз не съм от този тип мъже, които биха си легнали с всяка жена. Никога не съм имал връзка — дори и преди нашата сватба — с жена, която не съм харесвал. Но не предполагах, че Рина ще се влюби в мен — Майкъл замълча за момент и нежно избърса сълзите й. — Съкровище, Рина предлагаше всичко, което един мъж би могъл да пожелае. Но когато ми призна любовта си и започна да говори за брак, разбрах, че трябва да приключа тази връзка. Още преди смъртта на Шон й казах, че е свършено. Тя беше много нещастна и непрекъснато ми се обаждаше. От самото начало й бях казал, че те обичам и че никога няма да те напусна. Сюзън, аз знам, че ще ти бъде трудно да ми се довериш отново някога. Но ако си помислиш, че сега щях да бъда женен за Рина, стига само да го пожелаех, може би ще ми повярваш, че ти си единствената жена, която някога е означавала нещо за мен, и която ще означава.

— И все пак ти си бил в много близки отношения с тази жена. Даде ли й това, което отказваше на мен? — попита Сюзън под нов наплив на сълзи.

— Сюзън, скъпа, знам, че постъпих зле с теб. Заблуждавах се известно време, като си въобразявах, че Рина може да те замести. Но всъщност исках да говоря само с теб, да се смея с теб, да споделя живота си с теб. Може би съм забравил да ти кажа, но много ми липсваше ти и твоята любов. Не можеш да си представиш какви упреци съм си отправял, задето не ти помагах за Шон. Сюзън, ти винаги си била идеалната жена за мен. Не беше твоя грешката, че нещата тръгнаха зле с нас. Държах се като идиот и потърсих при друга това, което само ти можеше да ми дадеш. Единствената, която искам и която мога да си представя като моя жена, си ти.

Сюзън мълча дълго. После вдигна глава и го погледна в очите.

— Винаги си знаел, че съм старомодна. Никога не бих могла да легна с мъж, когото не обичам или поне не си въобразявам, че и той изпитва същото към мен.

Майкъл я погали по косите.

— Да, знам. И затова всичко между нас е истинско, много по-хубаво, отколкото би могло да бъде при друга двойка. Сексът в комбинация с любов е нещо прекрасно — не само физическо удовлетворение и гола страст, но нещо много, много повече.

Целуна я и изтри с устни сълзите й.

— Ти си писателка, Сюзън. Ти по-добре можеш да си служиш с думите. Но въпреки това и аз ще се опитам да го обясня: всеки път, когато се любим, за мен е като чудо. Когато се сливаме в едно, сякаш телата ни си разказват приказка за любов без край.

Въпреки мъката си, Сюзън наподоби усмивка.

— Изразяваш се много добре и не разбирам защо винаги твърдиш противното. Още в началото на нашето познанство ти беше майстор в изкуството да ме омагьосваш с романтични приказки.

Майкъл я прегърна.

— Това не бяха празни приказки. Може би в началото. Може би съвсем в началото. Но когато съм ти говорил за любов, всяка дума е била изречена напълно сериозно.

— Да речем, че заживеем отново заедно, Майкъл — продума след известно време Сюзън. — Не смяташ ли, че и при най-нищожния повод ще се стигне до ново стълкновение между нас? Знам, че не може да има стопроцентова гаранция. Но аз няма да го преживея, ако още веднъж ми причиниш болка.

— Скъпа, не искам нищо да ти обещавам, за което не съм уверен, че мога да го изпълня. Но това, което мога да ти обещая, е да разрешавам всички бъдещи проблеми заедно с теб.

Сюзън отново замълча. Майкъл я притисна до себе си. Знаеше, че й трябва време, за да премисли всичко, което беше й казал. Дълго лежаха смълчани един до друг, заслушани в дишането си.

— Щом Рина те обича, защо тогава е говорила с репортера и му е дала тази снимка? — не издържа накрая Сюзън. — Не може да не се е досещала, че това няма да ти се понрави.

— Спомни си какво ти рекох преди малко. Бях скъсал с нея още преди смъртта на Шон. Но тя продължаваше да ми се обажда, искаше да се виждаме. През онзи злощастен ден трябваше да пътува служебно за Маями и ме помоли да я откарам със самолета. Сигурно е било много глупаво от моя страна, но исках по време на полета да й обясня, че между нас окончателно е свършено и че се каня да започна нов живот с теб.

— И не успя да го сториш.

— Напротив. Затова беше побесняла. Може би дълго време след катастрофата е била под въздействието на шока. Цяло чудо е, че се отървахме само с няколко драскотини. Аз веднага взех самолет обратно за Атланта. Не смятах, че катастрофата ще заинтересува пресата. И беше много глупаво от моя страна. Около месец след публикуването на интервюто получих писмо от Рина, с което ми се извиняваше за тази пошлост. Не мога да очаквам от теб да проявиш разбиране. Но Рина също беше жертва — жертва на катастрофата, жертва на обстоятелствата. И за нея всичко това не е никак просто.

— Виждал ли си я оттогава? Говорил ли си с нея?

— Не. Когато ти казах, че от деня на катастрофата не съм я виждал, говорех истината. Дори професионално не сме се срещали. Мога само да те помоля да ми вярваш.

Майкъл внимателно смъкна кимоното от раменете й и го плъзна покрай леглото.

— Слушай, и двамата сме уморени. Нека да поспим. Утре можем да продължим, ако желаеш — рече и я целуна по устните.

— Всъщност не искам нито да говоря, нито да мисля за това повече. Но съм ти благодарна, че беше така откровен с мен. И ти обещавам да се опитам да го забравя.

Сюзън се сгуши в рамото му, затвори очи и скоро заспа.

 

 

Майкъл се пробуди от тихо хленчене. В първия момент не можеше да се ориентира къде е. После си спомни.

„Сюзън?“

Заопипва мястото до себе си, но Сюзън я нямаше в леглото. Светна нощната лампа и се стресна. Тя стоеше в средата на стаята и раменете й конвулсивно се тресяха. Майкъл скочи и я прегърна.

— Какво има, скъпа?

— Стори ми се, че чувам Шон — мъчително произнесе.

Той я вдигна и я понесе към леглото. Когато почувства, че цялото й тяло трепери, отчаяно я притисна до себе си.

— Съкровище, нека ти помогна! Нека да бъда всяка нощ до теб, за да мога да те утешавам, когато имаш нужда от утеха!

— О, Майкъл! Толкова ме е страх! Чух го да плаче…

Майкъл зарови лице в косите й. Никога ли нямаше да имат край кошмарите? Нима беше невъзможно да й се помогне да забрави лошите дни? Може би направи грешка, като й разказа всичко за Рина.

— Майкъл, аз… аз знам колко беше важно за теб и семейството ти да имате наследник. Вече никога няма да мога да ти родя деца. Но Рина би могла.

— Слушай, Сюзън — меко я прекъсна той. — Добре ме чуй! Желая те повече от всичко и от всяка друга на този свят! Ако искаш, можем да си осиновим дете. Но най-важното за мен си оставаш ти. Да те имам отново за своя жена. Обичам те. Вярваш ли го?

— Да — прошепна Сюзън.

Майкъл я целуна. Изведнъж премахна всяка лоша мисъл и събуди желанието у нея. Нежните му ръце погалиха бедрата й, застинаха за миг върху копринената кожа, после смъкнаха бельото й. Приятна топлина я заля. Пръстите му се плъзнаха по гърба й, предизвикаха тръпка на възбуда по цялото й тяло.

Много бавно и внимателно докосна гърдите й.

Сюзън сънено обви шията му, помилва силните мускули на раменете, гърба, гърдите му. Въздъхна и се притисна до него, а той я обсипваше с жарки целувки. Дланите му нежно разтвориха бедрата й и устните му проникнаха в нея. Сюзън простена от удоволствие, когато те се плъзнаха по нежната й влажна плът; ръцете му продължаваха да милват тялото й. Тя инстинктивно се заизвива.

Устните му продължиха своето опознавателно пътешествие — сега обхванаха връхчетата на гърдите й, нежни и тръпнещи, и възбудата й достигна краен предел. Тя изкрещя от силата на екстаза.

— Люби ме, Майкъл, моля те — промълви възбудено, когато устата му страстно се впи в нейната.

— Кажи ми, че ме обичаш! Кажи го! — задъхано шептеше той.

— Да, обичам те! Толкова много те обичам.

Без да я изпуска от погледа си, Майкъл свали слипа си. Отново легна, като продължаваше да я гали и целува.

Сюзън тихичко въздъхна и се притисна до него. Почувствала възбудата му, стори й се, че ще изпадне в безсъзнание. Когато проникна в нея, просто се остави страстта да я води, докато и двамата се строполиха задъхани и опиянени настрани.

Дълго лежаха притихнали, в очакване дишането им да се нормализира. По някое време заспаха, хванати за ръце.

 

 

На другата сутрин Сюзън се събуди рано. Почувства всички признаци на приближаващата мигрена. Най-късно след един час болките щяха да бъдат непоносими.

Докато се къпеше, Майкъл се обади на Хедър, за да отложи уговорката им за обяд.

— Говорил си с нея?

— Да.

— Болката е в резултат на вашия разговор. Той е предизвикал бурни мисли в бедната й главица. Слушай, няма да бъде никак просто. Но сега трябва да си търпелив. Дай й време.

— Аз знаех, че няма да бъде лесно.

— Това е добре. Сюзън те обича и се нуждае от теб. Повече от всякога. За това трябва да мислиш.

В този момент Майкъл съзря Сюзън, която излизаше от банята с изкривено от болка лице. Тя успя да наподоби плаха усмивка и стомахът му се сви.

— Майкъл, чуваш ли ме? — попита Хедър.

— Да. Сюзън тъкмо излиза от банята. Сега ще я заведа на лекар. Ще ти се обадя утре.

— Направи го. И още нещо, Майкъл. Трябва сам да си дадеш прошка.