Оливин Годфри
Майкъл (7)

VII

Сюзън седеше пред пишещата си машина. Гърбът, раменете, кръстът — всичко я болеше. След сватбата на Хедър беше излизала всяка вечер с Майкъл. После пишеше по пет-шест часа на ден. Но сега беше изморена и не можеше да се концентрира.

Стана, протегна се и погледна през прозореца. И понеже беше уморена от седене и печатане, и понеже не можеше да мисли ясно, прииска й се да излезе навън и да поработи в градината.

Но първо трябваше да се облече. Беше си създала навик да работи по нощница или пижама. Просто така й бе по-удобно.

С усмивка си спомни за един известен писател, който винаги сядал гол пред пишещата машина. Това не беше никак лоша идея. Не би било излишно да опита някога.

 

 

Отиде в спалнята и си облече джинси и розова блуза. Мислите й се върнаха към Майкъл. Навярно и той не можеше да се концентрира в този момент.

Когато излезе навън, слънцето грееше високо над планините, мек бриз шумолеше в новата, нежнозелена шума на дърветата, растящи пред малката къща, които хвърляха приятна сянка през лятото.

Обърна се към цветните лехи, коленичи и започна да плеви, без да спира да мисли за Майкъл. През изминалата седмица го опозна от съвсем друга страна. Той се показа внимателен, мил, почти по старинен маниер я ухажваше. И подаръци беше й правил. Книгите, големите декоративни растения за нейната стая, месингови дреболии за колекцията й. А после и колието…

Да, колието беше нещо много специално.

Спря да плеви и застина в спомена за изражението на неговото лице, когато й поднесе подаръка. Беше извънредно скъпо и тя запротестира, че е дал толкова много пари. Тогава около устата му се появи горчива гънка и той й каза, че и най-скъпото бижу не би могло да я обезщети за това, че е прекарала хиляди безсънни нощи край леглото на своето дете.

Майкъл имаше право. Дори самият факт, че признаваше и своята вина за грешките, които бяха направили, намаляваше болезнения спомен за мъчителните нощи. Господи, наистина не биваше да посвещава цялото си внимание на детето и да пренебрегва напълно Майкъл!

Но тогава кой би се погрижил за Шон както го правеше тя? Един чужд човек би ли изтърпял непрекъснатите му плачове и крясъци? Никога нямаше да забрави безсънните нощи, в които се беше опитвала да го успокои — много често по време на кошмарна мигрена, смъртно уморена и сънена! И през онази, последната година… Докато се бе грижила самичка за Шон, нейният мъж е бил при друга жена.

„О, не бива сега да мисля за Рина.“ Майкъл я уверяваше, че от три години не я е виждал и че нямал желание да я срещне. Сюзън сбърчи чело. Щом го е интересувал само сексът, защо не си е потърсил необвързващи контакти? Защо е започнал продължителна любовна връзка с друга жена? „Погледни фактите право в очите, Сюзън: тази жена е можела да му даде много повече, отколкото ти самата си била в състояние да го сториш! Не! Повече няма да мисля за Рина…“

Отново се залови за плевенето, мислеше за продължението на своята нова книга и изгуби всякакво чувство за време. Накрая я заболя гърбът и тя вдигна глава. Слънцето й показа, че вече е обед.

Върна се в къщата и прослуша телефонния секретар. Първото съобщение беше от книжарницата в Мейсън. Тук нейният роман станал бестселър. За една седмица били изкупени всички доставени екземпляри и имаха намерение да поръчал още.

Следващото обаждане бе от Майкъл, който я молеше да му позвъни в кантората. Набра номера и разбра от секретарката, че е излязъл да обядва и вероятно ще се забави. Изпита неприятно чувство в коремната област, докато слагаше слушалката.

Ядосано поклати глава. Може би той просто има служебен разговор, а и да не беше така, това не я засягаше. Все едно с кого щеше да обядва. Влезе в банята, взе си душ и се почувства значително по-добре. Наметна си белия копринен халат и отиде в кухнята да си направи салата. Докато ядеше, прегледа сутрешната поща.

Неочаквано чу шум на спираща кола и вдигна учудено глава. Кой ли можеше да бъде? Бързо се приближи до прозореца. Нямаше грим. Е, поне косата си беше измила. Господи, що за мисли бяха това? Майкъл я е виждал и в по-ужасен вид.

Отвори вратата.

— Защо не ми каза, че ще наминеш? Тази сутрин работих в градината и току-що се къпах. Дори не съм облечена както трябва и…

Майкъл влезе в антрето и я грабна в обятията си.

— Опитах се да ти позвъня, но ти не вдигаше и реших, че си навън. Изглеждаш много хубава! А как ухаеш! На сапун, на рози и…

Погледът му се спря на разголената й гръд. Сюзън поруменя. Внезапно се сети, че под халата, който се отваряше почти до корема, не носи нищо.

— Защо се изчервяваш, скъпа?

Тя се освободи от прегръдката му и бързо заоправя халата си, завързвайки колана му по-стегнато.

Майкъл й се усмихна.

— Струва ми се, че днес повече те е страх от мен, отколкото в началото на нашата връзка.

Сюзън почувства как неговата близост ускорява пулса й. В главата й нахлуха спомени… Кръвта забуча в ушите й.

— Имаш право.

Погледът му вече беше милувка. Тя навлажни устни.

— Какво правиш тук по това време?

Забеляза, че не носи костюм, а поло и тясно прилепнали по стройните му хълбоци джинси.

— Исках да те видя. Дори отказах специално няколко важни срещи, за да мога да дойда. А ти дори не ме каниш да вляза.

— Извинявай. Малко към объркана все пак. Искаш ли да хапнеш?

— Обядвах вече.

Сюзън сви рамене и го въведе в хола.

— Ей сега ще си облека нещо — каза тя.

— Моля те, Сюзън, седем години сме живели заедно и все още сме женени. Няма нужда заради мен да си сменяш тоалета.

Тя го гледа известно време мълчаливо — после кимна и седна на канапето.

Майкъл се настани до нея. Без грим и със свободно разпилени по раменете коси Сюзън изглеждаше много млада и крехка. Отново го обзе силно чувство да я закриля, да отклони от пътя й всичко, което би могло да я нарани. Затова ли отбягваше обяснението, което беше толкова належащо, ако искаха да оставят миналото зад себе си?

— Трябва да поговорим, Майкъл.

Тези думи го освободиха от дилемата да подхване ли темата или да се откаже от нея.

Кимна. Гласът му прозвуча измъчено.

— От сватбата на Хедър насам съм силно раздвоен: не искам отново да ти причиня болка и ми се ще просто да забравим миналото. От друга страна, знам, че имаме истински шанс за ново начало, само ако се разберем по въпроса за това минало и го погребем.

— Едва ли ще го свършим за един ден — отвърна Сюзън. — А и може би не можем изведнъж всичко да сложим на масата. Повечето хора са в състояние да възприемат истината само на малки порции.

Майкъл преглътна.

— Сега разбирам колко безотговорен съм бил след смъртта на Шон. Не съм те питал нищо за деня, в който той умря. Не съм се интересувал от чувствата ти. Нищо. Върнах се вкъщи и изпълних формалностите по погребението. Останах няколко седмици, после пак си отидох.

Сюзън го погледна в очите, болезненият им блясък я наведе на мисълта, че може би и той се е измъчвал тогава. Искаше й се да му каже, че за нея нещата вече не стоят толкова трагично, но мълчеше.

— О, по дяволите, Сюзън, нещата не са само черни или бели. Знам, че съм правил грешки, но… Във всеки случай много късно разбрах, че трябва да поговоря с теб за чувствата си.

— Да, така би било по-добре.

— Ти беше толкова уязвима, толкова притихнала — продължи Майкъл с дрезгав глас. — Можех да се поинтересувам какво правиш и как се чувстваш. Но изпитвах такова чувство на вина заради Шон… че не бях при теб, когато той умря, и…

„Заради Рина…“

Майкъл се поколеба. Какво беше казала Сюзън за истината? Че може да я понесе само на порции? Рина трябваше да бъде изключена от днешния разговор. Шон. Отначало трябваше да говори само за Шон.

— Сюзън, аз знаех, че си на края на силите си. Исках да заминем заедно някъде, докато се съвземеш. Надявах се, че с времето всичко между нас ще стане както преди раждането на Шон. През онези дни след неговата смърт трябваше да оправя някои неща с моята съвест. А просто забравих семейството си два дни след катастрофата.

— Хедър ти даде часовника, нали?

— О, боже, почти ми се късаше сърцето, когато ми го донесе. Отначало не можех дори да го погледна, без да се почувствам мръсник. Но после ми стана много скъп, в края на краищата това беше твоят прощален подарък за мен. През последните три години съм го носил всеки ден.

— Знам, че това, което сега ще ти кажа, е болезнено за теб, Майкъл — заекна Сюзън. — Но непрекъснато имам чувството, че никога не си скърбял истински за нашия син. Винаги си се държал така, сякаш той изобщо не съществува, защото не го прие като истински син?

Той се поколеба за миг.

— Струва ми се, че твърде късно разбрах колко го обичам. Толкова ме е срам…

— Понякога се събуждам нощем и ми се струва, че го чувам да плаче — продължи тя, без да обръща внимание на думите му. — Още преди напълно да се разбудя, скачам от леглото и се втурвам в стаята. Едва тогава си спомням… — Млъкна и затвори очи.

— Често ли ти се случва? — Майкъл се приближи и я прегърна.

— През първата година след неговата смърт — почти всяка нощ. Стоях будна и се ослушвах. Сега вече по-рядко. Толкова ме е страх, Майкъл, когато отново се върна в леглото.

Една сълза се търкулна по бузата й и Майкъл простена:

— Трябваше да бъда при теб през онези месеци. Когато прочетох в книгата ти откъса за смъртта на Шон, плаках. Сюзън, трябваше да проведем този разговор преди три години! Моля те… Моля те, разкажи ми какво се случи в деня, в който умря Шон. — Той я държеше здраво. — Аз знаех, че имаше възпаление на дробовете. Но Шон толкова често лежеше в болницата, че не очаквах… Ах, по дяволите, не мога вечно да търся извинение. Не биваше да заминавам и да те оставям сама с нашето дете, след като знаех, че е болно.

Сюзън стисна устни, без да продума.

— Мама и Хедър тогава бяха в Атланта, нали? И ти си била съвсем сама. Но, кълна ти се, Сюзън, никога не съм предполагал, че Шон…

Най-после Сюзън се освободи от вцепенението си.

— Знам. Обядвах в кафенето на болницата, после се върнах при Шон. Том дойде късно следобед и искаше да ме отпрати. Но аз настоях да остана. Той ме попита къде си. Когато му казах, че не знам, ми хвърли особен, съчувствен поглед. Толкова бях сляпа, Майкъл! Всички, дори и Том, трябва да са знаели за Рина.

Майкъл си пое дълбоко дъх.

— Слушай, Сюзън, тогава не бях с Рина. Трябваше още преди да ти го кажа. Не че е било особено важно… Нямаше ме при теб — това е важното. Но, моля те, разкажи ми всичко за онзи ден!

— Наистина ли те интересува?

— Да. Трябва да знам.

— След вечеря седнах до леглото на Шон. Трябва да съм задрямала. Във всеки случай подскочих, когато той тихо захленчи.

Тя млъкна, а Майкъл си помисли: „Затова се страхува сега, когато й се причува да плаче нощем“.

С треперещ глас Сюзън продължи:

— Шон дишаше едва-едва, разбрах, че нещо не е наред и натиснах звънеца. Може би сестрите имаха много работа, защото мина цяла вечност, докато дойдат. Не че можеха нещо да променят, знаех, че умира. Взех го в прегръдките си и го притиснах до сърцето си. Исках да задържа моето детенце. И после почувствах как животът излетя от него. О, Майкъл, той умря в ръцете ми и с него си отиде една част от мен самата.

В очите му имаше сълзи.

— Господи, скъпа, толкова ми е мъчно за теб, ужасно ми е мъчно, че трябваше сама да преживееш всичко това. Какво… какво стана после?

— Не си спомням съвсем точно. Знам само, че Том се обади в кантората ти, за да те уведоми. Може би защото в онзи момент имах голяма нужда от теб, а теб те нямаше. Когато ти се върна вкъщи, ми беше безкрайно чужд, но и насън не бих си помислила, че не си ми бил верен.

Майкъл се чувстваше отвратително. В деня, когато умря Шон, той наистина не беше с Рина. Но беше прекарал с нея предния ден.

Сюзън го погледна в очите.

— Току-що ми каза, че също си обичал нашия син. Защо по-рано не го изрече?

Той машинално приглади коси.

— И аз не знам. Боже господи, аз самият безброй пъти съм си отправял упреци. Може би си забравила, но когато Шон беше още бебе, аз също ставах нощем, когато плачеше. Но само ти беше в състояние да го успокоиш. Никога не съм имал впечатлението, че се радва на моето появяване и се сърдех за това на бедното създание. Срамувам се и ми се иска да върна отново онези години. Истината е, че чувствах облекчение, когато ми се налагаше да замина от града, защото тогава можех поне една нощ да поспя спокойно.

Сюзън го гледаше смъртно бледа.

— Замислял ли си се изобщо някога за това? Ти имаше своята работа. А кога можех аз да си отспя? — изрече с леден глас. — Ти имаше своите задължения, своите служебни командировки… а по-късно и пътуванията за удоволствие. Аз имах детето, за което никой, освен мен, не се интересуваше. И непрекъснато бях с него, с изключение на малкото часове, в които идваше майка ти да го гледа, за да мога да напазарувам.

— Сюзън…

— Съжалявам, че съм те пренебрегвала. Но ти не се нуждаеше от мен толкова, колкото Шон. Той имаше една много млада майка, която изпитва страх. Такава отговорност лежеше на плещите ми. Понякога ми се искаше да избягам с рев от всичко. Да, виновна съм, че ти отделях много малко време. Но ти пък пренебрегна както мен, така и сина си.

Закри лице с длани и се отвърна от Майкъл. Той понечи отново да я привлече към себе си, но тя го отблъсна.

— А по-късно не можех да понеса болката, че си бил с друга жена — с жена, която е знаела какво ти харесва, с жена, която е хубава, умна — всичко онова, което аз не съм. Облякох се и застанах пред огледалото. Аз исках да умра, Майкъл.

Сюзън се обърна и се втренчи в него. Сълзи се стичаха по бузите й.

— О, скъпа… — потиснато промълви Майкъл. — Моля те, не го казвай отново. Все още не бива да умираш. Обичам те безкрайно много! Направил съм грешка и единственото, което мога да сторя сега, е, да се надявам, че ще ми простиш!

Ръцете му леко трепереха, когато ги протегна към нея. Сюзън изхълца, после падна в обятията му. Вкопчи се в тялото му и даде воля на сълзите си, толкова й беше хубаво да усеща топлината му.

Най-после сълзите пресекнаха, Майкъл обхвана лицето й и нежно я целуна по бузите, очите, устните.

— Обичам те, Сюзън. Има доста неща, за които трябва да поговорим. Но в този миг не искам нищо повече от това да ми позволиш да те обичам. Дай ми шанс.

Сюзън потръпна, когато ръката му се плъзна в деколтето й и нежно погали гърдите й. Обгърна шията му, а той я целуна страстно и с желание по устните.

Когато целувката свърши, Майкъл се изправи и я вдигна на ръце без усилие. Колко лека беше! Съвсем беше забравил, че е слаба и стройна, но сега си спомни времето, когато много често бе я отнасял до леглото. Усмихна се, притисна я до себе си и вдъхна аромата на косите й.

В спалнята й помогна да свали халата си. Когато и самият той се съблече, тя легна и го загледа. Седна до нея и също се взря в очите й, все още, без да я докосва. Беше й обещал да й даде време. А как само я желаеше!

Сюзън обгърна шията му с ръце и го притегли. Погледът й изрече нямата молба да я люби. Майкъл си пое дълбоко дъх и погали гърдите й. Целуна ги, приласка ги с устни, зарови глава в косите й. Дъхът й го опияняваше. Такава беше я желал. Обходи с език устните й, любимия познат профил, любуваше й се дълго и ненаситно. Не бързаше. Нежно разтвори бедрата й. Тя го чакаше. Цялата беше само тръпка. Застина под тялото му. Сега можеше да я има. Сега и завинаги. Дълбоко и по-дълбоко, цялата. Тя мълвеше името му.

Желанието, което изпита Сюзън, й беше напълно непознато. Така беше изгладняла за Майкъл, че изпадна в екстаз под нежния допир на ръцете му, които продължаваха безспир да я галят. Цяло чудо беше да го чувства — своя мъж!

Майкъл проникна в утробата й и тя замря като удавница, вкопчена в раменете му. Те бяха спасителната сламка. Огъна се под тласъците му, почти загуби съзнание. Любовната игра. Толкова позната и толкова нова и опияняваща, ставаше все по-гореща, все по-възбуждаща. Сюзън беше щастлива и разочарована едновременно, когато много скоро свърши, с вик на опияняваща възбуда. Когато почувства, че и Майкъл е на края на страстта си, тя се усмихна.

Той утихна неподвижно. Държеше я здраво и се наслаждаваше на усещането да я има в ръцете си, да я чувства. Заслуша се смълчан в дишането й, вдъхна аромата на тялото й. После я погали нежно по бузата.

— О, Сюзън, беше неописуемо, прекрасно… Но ако все още не си сигурна дали наистина ме искаш, ти направи грешка. Не мисли, че сега ще се отървеш от мен така лесно! — Майкъл тихо се засмя.

Сюзън въздъхна.

— Никога не е било толкова хубаво. О, Майкъл, на теб също ли ти хареса?

— Как можеш да се съмняваш? Съкровище, вече ти обясних, че има разлика между удоволствие и любов. Това, което ние преживяхме, беше любов. Вечна, непресъхваща любов.

— Наистина бяхме като едно цяло. Така е, нали?

— Да, ние сме едно цяло — промълви Майкъл и я притисна до гърдите си.

Не след дълго тя заспа. Той все още я държеше в обятията си, вторачен в лицето й. По време на медения им месец беше открил, че зад овладяната си фасада Сюзън крие една много страстна жена. Но едва днес получи този подарък — да я има изцяло. Все пак съществуваха неща, свързани с Рина, които трябваше да й каже. Но не и сега. Може би щеше да му се удаде възможност да го стори, когато отново спечели доверието й.

Внезапно Сюзън разтвори очи.

— Ти действително ли ревнуваш от Кери?

— Моля? — объркано изрече Майкъл.

Сюзън развеселено се усмихна, а той я целуна.

— Ах, ти, малко зверче. Бях извън себе си от ревност. Самата представа, че може да си заедно с него, беше мъчение за мен. Сюзън, ти, искам да кажа, той…

— Какво?

— Ти разреши ли му да те целуне?

— Една безобидна целувка би ли те наранила?

— По дяволите, да! Нараняваше ме дори само неговият поглед, неговото докосване!

Обърна я по гръб и легна върху нея.

— Бях подлудял от ревност. Представях си какво ли не. Представях си как ме сравняваш с него…

Умолителният й поглед го накара да млъкне. „Моля те, не произнасяй сега това име“ — сякаш го заклеваше тя.

— Обещавам ти, съкровище мое, че никога повече няма да ти дам повод за ревност. — Гласът му беше дрезгав.

— А ти нямаш основания да ме ревнуваш от Кери — както и от който и да е мъж. От деня, в който се влюбихме един в друг, никой не ме е целувал, освен теб! Не ме е обичал… Освен теб, не съществува никой друг.

— А за мен никога повече няма да има друга жена.

Дари я с няколко ефирни целувки по шията.

— Искам те и те желая. И веднага ще ти дам, доказателство за любовта си.

Устните му потърсиха розовите връхчета на гърдите й, за да ги приласкаят с милувка.

Слънцето залязваше, в къщата цареше мрак. Те още дълго се наслаждаваха на любовта си. Заспаха неусетно.