Оливин Годфри
Майкъл (12)

XII

Сюзън се гушеше в обятията на Майкъл, отпуснала глава на възглавницата. Очите й бяха затворени, доволна усмивка играеше по устните й. Лежеше заслушана в дъждовните капки, които хаотично чукаха по прозореца. В тъмнината на стаята се чувстваше на сигурно и закътано място, отделена от света; искаше й се това да продължава вечно.

Не се помръдваше, за да не наруши покоя и да не събуди Майкъл. С учудване си мислеше колко пъти бяха се любили през този дъждовен ден, докато накрая изнурени заспаха. Сега се наслаждаваше на усещането на неговото тяло, мислеше си за силата на страстта им, избухнала така неочаквано, както дъждът отвън.

Да се люби с Майкъл всеки път беше все по-хубаво, по-възбуждащо и по-удовлетворяващо. За тях вече нямаше задръжки и табу. Може би защото му се отдаваше с пълно доверие — нещо, което по-рано не бе правила. Беше много млада и неопитна през онази първа година. До раждането на Шон не бяха имали истински време за себе си — време, през което да изградят мостове от любов помежду си — преди да са се сблъскали с един голям проблем.

Майкъл се раздвижи и я погледна през полуотворените си очи.

— Ще използваме ли паузата за един душ? Или си гладна? — Той се протегна.

— Би трябвало да ставаме. Какво ще си помисли Джанет, целия ден прекарахме в леглото.

Майкъл се изви и я прегърна.

— Мама е една умна жена. Тя знае, че имаме нужда от този ден. Може би дори ни е приготвила обилна вечеря.

— Денят беше прекрасен. Мислех си за него и за теб, и за себе си.

— Не си представяш само колко съм щастлив. — Той я помилва по гърба. — Сега можем да преодолеем всякакви препятствия, които ни се изпречат на пътя. Толкова се радвам, че си по-добре. Много се тревожех за теб.

— Чувствах се ужасно. Но все пак е било само летен грип. А ти и Джанет… толкова ме разглезихте.

— Ти си го заслужи. — Целуна я по връхчето на носа. — Ах, да, и преди да взема душ бих искал да обсъдя нещо с теб.

Сюзън го погледна недоверчиво, а Майкъл се засмя.

— Не е нещо лошо. Говорих с Том, преди да отлетя за Алабама.

— Радвам се. Надявам се, че отново ще бъдете приятели. Мъчно ми е, че заради мен се отдалечихте един от друг.

— Да, отново можем да говорим нормално. Много добре разбирам, че през последните години Том е държал повече на теб, отколкото на мен. На негово място аз не бих постъпил по-различно.

— Това е без значение. Нека повече не го обсъждаме.

— Добре. Но искам открито да поговорим за чувствата си. Държа да ти изясня още нещо и тогава ще можем да смятаме тази глава за приключена. Съгласна ли си? — Изчака я да кимне и продължи: — Кълна ти се, Сюзън, че не мога днес да си обясня точно защо започнах тази връзка с Рина. Тя не притежава нищо, което да нямаш и ти. Дори напротив. Но го осъзнах едва когато вече мислех, че съм те загубил. — Той затвори очи за миг, после се обърна по гръб и се втренчи в тавана. — При нормални обстоятелства може би тя просто щеше да ми хареса. Бих я приел за атрактивна. Но нищо повече… В моето предприятие аз влизам в контакт с много атрактивни жени, но никога не съм се изкушавал. Само през годините, в които ти се грижеше за Шон, понякога се чувствах ужасно сам. Знам, че това не ме извинява, но…

— Шшт! — Сюзън беше се надвесила над него и постави пръст на устните му. — Вярно е, че ми се ще да не беше се случвало, но все пак се радвам, че показваш разкаяние. И се надявам да можеш сам на себе си да простиш. Ще ми се да започнем съвсем отначало и да приключим с миналото.

Майкъл я взе в обятията си и я притисна силно до гърдите си.

— Иска ми се да бях те отвлякъл преди три години и да те любя дотогава, докато те убедя, че си единствената жена, която някога съм пожелал за своя съпруга. Сега най-после го вярваш, или…?

Сюзън го погледна сериозно.

— Да.

После страстно го целуна.

— Внимателно, бейби — измърмори Майкъл. — Може да ми хрумне да отменя вечерята, щом предприемаш подобни набези. А ти трябва да се храниш; в края на краищата време е да оздравяваш.

— Надявам се, че ще мога да почакам до след вечерята — засмя се тихичко тя.

 

 

Лежеше на едно от големите канапета в своя нов дом и го чакаше. Отпочиваше си от грипа, вече почти се беше съвзела, но Майкъл и Джанет настояха да се пази още известно време. Вдигна поглед, когато Джанет влезе в стаята.

— Изглеждаш като красива кукла — каза свекърва й с усмивка. — Щастието просто ти личи. Сияеш отвътре.

— Да, щастлива съм. Но сега е време и ти да направиш малка пауза, Джанет. Майкъл ще се върне най-рано след половин час, а и не е нужно толкова често да ме навестяваш. Сигурно си имаш достатъчно работа вкъщи. Хубаво ми беше да си покрай мен. Но мисля, че от утре Джени и аз спокойно ще можем да се справим сами.

Джанет седна на отсрещното канапе.

— Може би си права. Вече изглеждаш доста по-добре и отново имаш сили за живот. Но не се напрягай още от първия ден, чуваш ли. Всъщност… ти и без това няма нужда да готвиш. Между другото, споделих с Джени някои рецепти от любимите ви ястия и тя ми обеща да си направи труда да ги приготви. Мисля, че Майкъл е случил с нея.

Сюзън се замисли.

— Аз го намирам някак глупаво — с домашна помощница. Досега винаги сама съм си вършила работата. Но, от друга страна, ме съблазнява мисълта да имам повече време за писане.

— Изобщо не се замисляй по въпроса с Джени! Майкъл може да си я позволи. Само че ми се ще да бях го убедила в това още когато Шон беше жив.

— О, Джанет, аз бях толкова млада и толкова глупава! Исках да бъда супержена и смятах по този начин да задържа Майкъл.

— Ти беше млада, но глупава определено не си била. За съжаление получи твърде малко подкрепа от всички нас. Преди да се е върнал Майкъл, бих искала да споделя още нещо. Но се надявам да не ме помислиш за нахална и лоша свекърва, която се меси във всичко.

Сюзън се усмихна.

— Сега не ставай глупава пък ти! Бракът ти е толкова добър; и ако можеш да ми дадеш съвет, аз с удоволствие ще те изслушам.

— Добре, слушай тогава — Джанет измъчено се усмихна. — Мисля, че нашият брак е бил добър, защото правехме своего рода „семейно почистване“.

Сюзън въпросително вдигна вежди, а Джанет продължи:

— Пол изглеждаше точно толкова добре, колкото и Майкъл. Трудно е да се опише с думи, но това въздейства на жените. Той имаше същото… е, да го наречем, еротично излъчване. Аз винаги съм се стремяла да отдавам колкото е възможно по-малко значение на увлеченията му. Той беше коректен съпруг и аз съм убедена, че ми е бил верен. Сюзън, винаги ще има жени, които ще харесват Майкъл.

— Знам. Но какво разбираш под „семейно почистване“?

— Майкъл и ти — и двамата сте разбрали колко е важно да говорите и да дадете воля на чувствата си.

Сюзън кимна.

— Може би.

— Пол и аз никога не потискахме чувствата си. Нито яда си. Дори и когато децата бяха малки, аз го придружавах в служебните му командировки. Децата имаха кой да се грижи за тях, а и всеки ден им се обаждах. Но и когато не съм била с него, никога не съм се замисляла, че може да ми изневери.

— Откъде си могла да бъдеш толкова сигурна?

Джанет вдигна рамене.

— Ах, абсолютно сигурен никой не може да бъде. Но аз смятам, че човек не бива да престава да работи над брака си. Пол и аз често си позволявахме време само за нас и тогава се държахме като току-що влюбили се. Това, естествено, невинаги се получаваше. Но никога не сме се приемали като абсолютна и категорична даденост. Той непрекъснато ме ухажваше.

В очите й се появиха сълзи. Тя замълча за миг. После продължи:

— Дори и с най-дребни жестове ми засвидетелстваше любовта си. И ние винаги сме си показвали, че се уважаваме и се възхищаваме един на друг. Сюзън, прекрасно е да бъдеш приятелка със собствения си съпруг! С Пол и мен беше така. Той обичаше семейния живот, нашия дом — и мен. И въпреки всичко, което се е случило, аз съм на мнение, че Майкъл и в тази насока много прилича на баща си.

Сюзън се замисли за множеството часове, които Майкъл беше посветил да направи тяхното жилище уютен дом. Дом за тях двамата.

— Майкъл и аз научихме много неща. Платихме висока цена, но сега смятам, че сме узрели за семейство. След всичко, което се случи, предполагам, че много бихме се замислили, преди да си причиним болка — тихо продума Сюзън. — Ние ще бъдем щастливи.

— Да, миличка, ще бъдете! — Джанет хвърли поглед на часовника. — А сега отивам в кухнята. Майкъл всеки момент трябва да бъде тук.

Когато Джанет излезе от стаята, Сюзън се протегна на канапето и затвори очи. Замисли се за разговора със свекърва си. Така беше потънала в размисъл, че не чу идването на Майкъл.

Застана на вратата и се загледа в нея. Колко красива беше жената, която лежеше там — неговата жена. Предположи, че спи — докато тя не се усмихна.

Той веднага забърза към дивана, коленичи и я взе в обятията си. Тя отвори очи.

— Ей, изплаши ме!

Майкъл се засмя и я целуна.

— Джанет ми каза тази сутрин, че започваш да се отегчаваш. Басирам се, че изобщо не мислиш да заработиш над романа си. Ако ми обещаеш обаче да работиш, без да се пресилваш, в петък можем да заминем горе в планината в твоята къща и да вземем машината ти. Но си помисли и за втория меден месец, който ти обещах. Щом се чувстваш добре, можем да заминем, където поискаш.

— С мен ли си, мястото не е важно.

Той стана сериозен.

— Сюзън, знаеш ли всъщност колко много те обичам?

— Да, сега го знам. След вечеря искам да обсъдя нещо с теб. Майка ти ми даде ценен съвет. За него искам да поговорим. — Сюзън покри лицето му с целувки.

— Ако продължаваш по този начин, няма да има никакво „след вечеря“…

Той я целуваше страстно, плъзна ръката си под кимоното й, помилва гърдите й.

— Не, престани! — Сюзън го отблъсна през смях. — Майка ти ще бъде разочарована, ако не се появим да вечеряме.

Майкъл се ухили.

— Е, добре. Но дано не се обиди, ако веднага след това те понеса към леглото.

— Ще те разбере — разсмя се отново Сюзън.

Той я изгледа недоверчиво.

— Какво сте намислили вие двете?

— Джанет го нарече „семейно почистване“.

— Добре звучи. Ще го започнем веднага след вечерята.

 

 

— Не предполагах, че веднага след последната хапка ще ме замъкнеш в спалнята — хихикаше Сюзън, а Майкъл се шмугна в леглото при нея.

— Майка ми се подсмихваше, когато излизахме от трапезарията. — Майкъл обхождаше с устни тялото й.

— Майкъл… нали щяхме да говорим.

— По-късно — промърмори той и продължи да я гали.

Когато ръката му проникна между бедрата й и ги помилва, тя потрепери. Вкопчи се в него и тазът й се изпъна насреща му.

— Кажи ми го, съкровище… — прошепна в ухото й.

— Искам те…

Майкъл високо простена и когато мощно проникна в утробата й, Сюзън изкрещя от възторг. Забравено беше миналото. Имаше ги само двамата и тяхната безкрайна любов. Тя се отдаде на мига и на удоволствието да чувства как страстта й пулсира. Мълвеше любовни слова и го чу да произнася думи, които бе копняла да чува. Обхвана тялото му с длани и го притисна още повече към себе си. Бавният ритъм се ускори, движенията им бяха чуден синхрон — кулминацията дойде дива и опияняваща.

После лежаха притихнали и вплетени един в друг. Майкъл помилва гърдите й.

— Знаеш ли какво казват, скъпа?

— Моля? — сънено отрони Сюзън.

— Чувал съм, че жената достига връхната точка на своите сексуални възможности едва когато мине трийсетте. А ти още не си ги стигнала. Да се надяваме, че ще мога да вървя в крак с теб.

Сюзън се засмя и докосна с устни мъжествеността му.

— И аз искам да се надявам. Ти никак не си лош. И ми принадлежиш. Само на мен, нали?

— Само на теб. Завинаги!

Тя помилва с пръст бузата му.

— Да ти издам ли една тайна? Благодарение на теб се чувствам хубава и желана както никога преди. Само твоят нежен поглед ми стига да запълзят тръпки по гърба ми.

— Така ли? — Той лукаво се усмихна. — Е, щом ти харесва, можеш да го имаш по всяко време. Единственото условие е да се движиш гола из спалнята.

— Няма нищо, което бих правила с по-голямо удоволствие…

Майкъл се наведе и целуна нежната кожа на гърдите й.

— Ти наистина си станала безсрамна. Това ми харесва.

Сюзън обгърна шията му.

— Ще ме вземаш ли със себе си, когато ходиш в командировки?

— Да, винаги ще бъдеш с мен. А когато не е възможно, не би трябвало да се тревожиш. Не всяка жена ме намира толкова красив, колкото ти.

— Ей че си подъл…

Майкъл я накара да замлъкне с нова целувка.

— Мисля, че има само едно нещо, което помрачава нашето щастие — продума Сюзън, когато се отделиха един от друг. — Много ми е тъжно, че не мога да ти родя деца.

Той взе лицето й в ръце.

— Знам колко много го желаеш. Скъпа! Това, което искам, си ти. Искам те като моя жена и искам да си здрава. Ако някога пожелаем да имаме дете, бихме могли да поговорим относно възможността за осиновяване.

Сюзън се усмихна.

— Знаеш ли какво? Отново вярвам в приказки. Сюзън и Майкъл Гарнър заживели завинаги щастливо след втория си опит.

— Аз съм ти ужасно благодарен за този втори опит.

— Така ли? Ще ми направиш ли в такъв случай един жест?

— Каквото поискаш!

Все пак в погледа му се четеше недоверие.

— Не прави такава физиономия! Не е нещо лошо. Мечтала съм за този миг. И най-после той се осъществява. Затвори си очите, моля те.

Майкъл послушно спусна клепачи, а Сюзън протегна ръка към кутийката за бижута, която беше скътала в най-горното чекмедже на скрина.

— Сега — каза тя и му я подаде.

Майкъл я погледна, после преглътна и я отвори. С треперещи пръсти извади пръстена и го постави на дясната ръка на Сюзън. После целуна дланта й.

— И аз отново ще сложа моя пръстен, Сюзън — дрезгаво прошепна той. — Този път е завинаги. Никога няма да те пусна да си идеш. Никога.

— Да, мили — Гласът й беше ефирен като дихание. — Този път е завинаги. Майкъл, ние сме си вкъщи. Най-накрая…

Майкъл кимна и Сюзън знаеше, че я е разбрал.