Оливин Годфри
Майкъл (10)

X

— Сватбеното пътешествие беше божествено, Сюзън! Нещо толкова вълнуващо още не съм преживявала. Ох, само да не беше глупавото разопаковане след подобни пътувания! — Хедър театрално въздъхна.

Сюзън се усмихна.

— Радвам се, че си щастлива. И съм ти благодарна, че намери време за едно кафе с мен.

Хедър се облегна на стола.

— Доста отчаяно ми прозвуча гласът ти по телефона. Говореше нещо и за мигренозен пристъп. Какво се е случило? Миналата седмица изглеждаше истински щастлива. Има ли Майкъл нещо общо с това твое състояние?

Сюзън прехапа долната си устна и, запазвайки присъствие на духа, се загледа в чашката си.

— О, всичко изглеждаше толкова хубаво за Майкъл и мен… Но после…

— Но после срещата с Рина отново те обърка.

Сюзън кимна.

— А и това главоболие. Миналата нощ ми се присъни нещо, за което непременно искам да поговоря с някого.

— Разкажи ми го!

— Да, добре. Но преди това ще ти кажа нещо друго — сълзи блестяха в очите й. — Майкъл трябваше да замине вчера по работа в града. Проблемите в Алабама били толкова комплицирани, че може би щял да остане и тази нощ. Това ми съобщи по телефона. Последната вечер, която прекарахме заедно, Майкъл ми каза, че не искал да ме обременява повече, ако имам чувството, че няма да мога да му простя, и ако не му вярвам, че ме обича. Че ще приемел моето решение, каквото и да е то.

— А ти не знаеш какво трябва да решиш. Все още се съмняваш.

Сюзън кимна.

— Нощес спах много неспокойно. Сънувах, че Майкъл ми подари диамантен пръстен за нашата сватба. Аз винаги съм го носила, а денят, в който го свалих от пръста си, беше най-лошият в живота ми. Присъни ми се, че отварям кутийката за бижута. Тя беше празна. Инстинктивно знаех, че пръстените са откраднати.

— И смяташ, че сънят ти има символичен смисъл?

— Много мислих тази сутрин. Не мога да очаквам от Майкъл да заживее заради мен като отшелник. А и той е много хубав. Винаги ще бъде ухажван от жените. Когато научих за Рина, реших, че не мога да я конкурирам. Сега имам повече самочувствие. Въпреки това този сън ми напомни, че не мога да бъда напълно сигурна в любовта на Майкъл.

— Сюзън, ти все пак си разбрала причините, подтикнали го към тази връзка. Защо е това съмнение сега?

— Знаеш ли, Хедър, за мен би било много по-просто, ако отношенията между Майкъл и Рина бяха от чисто сексуално естество. Аз бях твърде ангажирана покрай Шон и в това отношение пренебрегвах Майкъл.

— Вината не е само твоя.

— Сега това няма никакво значение. Във всеки случай никога не ми е хрумвало, че тази връзка може да включва както сърцето, така и разума. Двамата и професионално са се оценявали много високо. Ах, по дяволите, Хедър, аз смятах, че Рина е само лека жена.

Хедър се наведе и я хвана за ръката.

— Сигурна ли си, че наистина си го мислила? Или само си се опитвала да си го внушиш, за да приемеш нещата по-лесно?

Сюзън отчаяно сви рамене.

— Може би просто много ме боли изобщо да се замислям за това — ръката й лекичко трепереше, когато отметна един кичур от челото си. — Може би не биваше да се женим. Трябваше да си дам сметка, че Майкъл е податлив на чара на други жени. И което най-много ме измъчва, е въпросът какво е трябвало да направя, за да предотвратя тази връзка и дали изобщо бих могла да я предотвратя.

— Сюзън, ти все още си ужасно романтична, така мисля. Все още виждаш себе си като Пепеляшка, а Майкъл — в ролята на принца от приказките. — Хедър внимателно подбираше всяка дума. — Виждаш ли, ти си обожавала Майкъл бог знае откога. Откакто ви помня. Виждала си в него нещо едва ли не свръхчовешко. А сега, когато той е направил грешка, цялата картина на света, който си си изградила, рухва изведнъж. Но Майкъл е само един човек — внезапно тя се усмихна закачливо. — И най-вече мъж.

Сюзън неуверено я погледна.

— Означава ли това, че изневярата е неизбежна?

— Не. Но означава, че трябва да си вземеш поука от случката. Да се научиш да разрешаваш проблемите си в разговор с него. Трябва стъпка по стъпка да възстановите доверието помежду си. Поговорете, това е най-добрият съвет, който мога да ти дам. Майкъл е разбрал навярно, че една подобна връзка оставя след себе си само главоболия и то за всички. Той е признал вината си и те е помолил за прошка. Моли те отново да му вярваш. Доверието е абсолютно необходима предпоставка за един добър брак. Ако смяташ, че можеш да му се довериш, бракът ви ще бъде спасен.

— Аз съм толкова объркана, аз…

— Сигурно е така, но защо не се възползваш от отсъствието му и първо да се сприятелиш отново със самата себе си. Запитай се защо си поставяш такива високи изисквания. Аз познавам типа жени, по които тичаше Майкъл, преди да се запознаете. Но той се ожени за теб. Това вече не ти ли говори нещо?

— Ах, Хедър, защо просто не ми кажеш как трябва да постъпя? — отчаяно извика Сюзън.

— Не мога да го направя. Сама трябва да вземаш своите решения — меко отвърна Хедър и хвърли поглед на часовника си. — Сюзън, съжалявам, но имам уговорка с Джон.

— Добре. — Сюзън се загледа през прозореца.

— Небето е облачно. За довечера предсказаха буря. Трябва да тръгвам, ако искам да стигна вкъщи, преди да е мръкнало.

— Бурите не са толкова страшни — усмихна се Сюзън. — Просто пускам пердетата и се завивам презглава, докато свършат.

После стисна ръката й.

— Благодаря ти, че ме изслуша. Поздрави Джон.

Сюзън беше така изтощена след дългата работа над романа, че забрави да пусне завесите преди да си легне. Когато се събуди от силен трясък и ярка светкавица, тя зарови лице във възглавницата и се мушна под одеялото. Трещяха гръмотевици, стъклата на прозорците звънтяха, подът потреперваше. Плющеше дъжд. Сюзън надникна изпод завивката. Една мълния проряза черното небе в страховита фигура. Веднага последва оглушителен трясък.

С копнеж си помисли за онова време, когато се криеше в обятията на Майкъл, докато отмине бурята. Къде ли беше той сега? Сам в хотелската си стая? Настръхна и се загъна още по-плътно.

Най-после бурята отшумя и Сюзън пропадна в неспокоен сън.

Слънчевите лъчи, които нахлуваха в стаята й, я събудиха. Боляха я всички кости и всяко мускулче по тялото. Вчера не биваше да работи толкова много. Но може би един студен душ, портокалов сок и черно кафе щяха да я изправят отново на крака.

Сюзън седна на ръба на леглото и погледна през прозореца. Чувстваше се безкрайно нещастна. Какво беше се случило?

Стана и се потътри към банята. След душа си облече джинси и синя копринена риза. После отиде в кухнята, зареди машината за кафе и си наля портокалов сок. Докато го пиеше на малки глътки, й се догади. О, не, само не и тази мигрена! В миналото пристъпите често се предхождаха от позиви за гадене и — което бе най-лошо — с повръщане.

Кафето беше готово и тя си наля една чаша. От опит знаеше, че черно кафе, изпито съвсем в началото на мигренозния пристъп, можеше да омекоти болките. Насили се да го изпие. Но се почувства още по-ужасно.

„По-добре да попиша малко. Все още болките не са се появили, може би ще свърша нещо преди пристъпа.“

Сложи лист хартия, написа датата и добави:

„Чувствам се отвратително днес.“

Усмихна се на навика си да слага кратки бележки винаги, преди да започне работа в горния десен ъгъл.

„Ако Майкъл беше тук!“ — добави.

Защо напечата тези думи? Е, наистина той й липсваше. „По дяволите, не мога да работя с тези мисли в главата!“ Отиде в банята и взе аспирин. Наля си още една чаша кафе и се върна при машината.

Около един час се насилва да се концентрира върху главата, която пишеше. Вчера така лесно й вървеше работата! Всичко й се удаваше без усилие. Сега най-добре би се чувствала в леглото — да спи чак до вечерта.

„Може би малко гимнастика ще ми се отрази добре.“ Изправи се, вдигна ръце над главата си, наведе се на едната, после на другата страна вяло се отпусна. Не, не помагаше. Отново й се повдигаше.

Хукна към банята и взе термометъра. 39.5°С. Нищо чудно, че се чувстваше зле. Един момент… Термометърът беше стар. Използвала го беше едно време. По времето на Шон. Може би проклетият уред просто беше повреден.

Върна се в хола и пак седна пред пишещата машина. Не си спомняше някога да е вдигала температура. Майка й често казваше: „Сюзън изглежда крехка, но пращи от здраве. Никога дори не се е простудявала“.

„Още ми е зле — написа на новия лист. — 39.5°температура… Имам нужда от теб, Майкъл…“

В очите й се появиха сълзи. Толкова глупаво се държеше. „Ще се обадя на Том и ще го попитам какво трябва да направя.“ Вдигна слушалката. „Господи, няма сигнал. Проклетата светкавица трябва да е прекъснала връзката. Какво да правя? Трябва да отида в кабинета му.“

Бавно се надигна. Всичко пред очите й се въртеше. Бързо се хвана за ръба на бюрото. Невъзможно беше в това състояние да кормува по стръмния планински път. „Може би ще успея да сваля температурата с аспирин…“

Тресеше я, а лицето й гореше. „Трябва да запазя спокойствие. Да помисля. Шон често имаше температура“. Върна се в спалнята, извади още завивки от шкафа. „О, не! Пак пристъп!“ Хукна към банята.

Когато се върна в стаята, едва успя да се покатери на леглото и да се загъне. Трепереше цялата, зъбите й тракаха.

„Майкъл, ела да ме вземеш… заведи ме вкъщи.“