Оливин Годфри
Майкъл (2)

II

Докато пътуваха към клуба с фиатчето на Джон, Сюзън много добре си даваше сметка за близостта на Майкъл в теснотията на купето. На един завой отхвръкна към него. Той инстинктивно обгърна раменете й — допир, който я накара да потръпне.

Нощта беше тъмна. Нито луна, нито звезди се показваха на небето. Иначе би прочел твърде много в погледа й. Тя се надяваше, че няма да види лицето й, че няма да разбере какви дълго потискани чувства събужда в нея.

Джон паркира пред „Дикси-Дъдъл-Клъб“ до колата на Кери. Когато слязоха, Кери напълно естествено я хвана за лакътя и щом седнаха около голямата маса, на Сюзън се стори, че минало и настояще са се слели.

Майкъл успя да си извоюва място до нея. От другата й страна седеше Кери. Максин се опита да увлече Майкъл в разговор, а Хедър и Джон си хвърляха влюбени погледи.

Сюзън си спомни колко често бяха идвали тук двамата с Майкъл преди раждането на Шон. Горчиво-сладка тръпка я заля, като си помисли, че беше получила първата си целувка от него на терасата на този клуб.

Преглътна. Нямаше нищо по-лесно от това да стане сантиментална, когато наблизо седеше Майкъл. Против волята й, мислите й се върнаха години назад — към един друг живот и към едно друго време, когато тя беше съвсем различна.

 

 

… Сюзън Рандолф израсна в благотворна атмосфера, закриляна от всичко. Хедър Гарнър от първи клас беше най-добрата й приятелка. Сюзън тайно си мечтаеше за по-големия й със седем години брат, въпреки че рядко се срещаха. Той учеше в интернат и след завършването му започна работа в килимарската фабрика на баща си.

На петнадесет години баща й почина, животът й се промени. Малко преди смъртта си Джордж Рандолф бе направил няколко неизгодни инвестиции. Когато уредиха наследството, от богатството на Рандолф не беше останало много.

Сюзън беше надарена с изключителна интелигентност. На шестнадесет получи стипендия, която й осигури следване в университета в Джорджия. Ревностно се нахвърли на учението и много рядко излизаше. И онази пролет преди десет години, когато Максин установи, че Сюзън е много зряла за възрастта си, тя все още беше девствена.

За пролетната ваканция и последвалото я лято Сюзън си спомняше като за осъществена по чудесен начин мечта, тъй като Майкъл и тя станаха любовници. Две години по-късно — вече на осемнадесет — се състоя църковната венчавка с нейния бленуван съпруг. Сюзън се чувстваше в бялата си рокля от блестящ сатен като принцеса. А след сватбата прекараха две незабравими седмици на Хавайските острови.

Като се върнаха в Северна Джорджия, се нанесоха в прекрасната си, съградена в колониален стил къща. Обичаха живота, обичаха се и двамата. Сюзън живееше като насън.

Една година по-късно магията се разруши. Детето, заченато с любов и очаквано с нетърпение, беше болно: левкемия. Лекарите им намекнаха, че имало малки шансове за живот след десетата си година. Това, което бе започнало като весел празник, заплашваше да завърши с траурна музика.

Майката на Сюзън се омъжи повторно и малко след женитбата на дъщеря си се пресели в Калифорния. И тя, и Гарнърови, към които Сюзън беше особено привързана, се опитаха да я убедят да остави детето в клиника, където ще бъде под непрекъснато лекарско наблюдение. Някъде по това време и лекарят на Сюзън проведе с нея сериозен разговор и настоятелно я посъветва да се предпазва от нови бременности. Обоснова съвета си с това, че едва не умряла при раждането на детето.

Сюзън вече знаеше, че няма да има други деца и настоя сама да се грижи за Шон. През първите шест години на своя кратък живот Шон беше така податлив на всякакви инфекции, че много често попадаше в болница.

Когато настъпи фаталният час, Майкъл се намираше в Чикаго. Детето издъхна в ръцете й и заедно с него си отиде нещо много голямо. А само след един месец се срина и целият свят…

 

 

Сюзън гледаше втренчено ръцете си. Така здраво ги стискаше, че кокалчетата им бяха побелели. „Небеса, всичко се случи толкова отдавна — не е ли време да го забравя? Не!“ Тя извика в паметта си лъжите на Майкъл в момент, когато имаше най-голяма нужда от него. О, Хедър и майка му тогава се бяха опитали да я убедят, че Майкъл и Рина Рос са на служебно заседание в Маями. Тогава частният му самолет катастрофира.

Ако не беше тази катастрофа и съобщенията във вестниците, Сюзън може би никога нямаше да узнае за Рина Рос…

Не можеше да забрави болката, която я връхлетя, виждайки снимките на Рина и Майкъл във вестника. Спомни си нейната екзотична хубост и екстравагантната рокля, която откриваше бюста й. О, нямаше смисъл да се връща отново към ужасните упреци и отчаянието. Опитът да узнае какво точно се беше случило между Рина и Майкъл означаваше да подреди мозайка, състояща се от хиляди частици.

Шон беше мъртъв. Тя беше друг човек. Майкъл принадлежеше на миналото. Не разбираше защо още не беше предприел стъпки за развод.

— Кога за последен път си била тук? — Гласът му я изтръгна от мислите й.

Тя не отговори веднага.

Тогава Майкъл го осени една мисъл: „Сюзън беше бременна, когато за последен път я доведох тук“. Никога в неговите очи не бе изглеждала така хубава, както тогава.

Сюзън го погледна загрижено. И той изпита чувството, че знае за какво мисли в момента.

— Не съм идвала тук от… — Тя замлъкна.

Нервите му бяха опънати до скъсване. С досада чу, че Кери я кани да танцуват. Чувстваше се като удавник, докато гледаше след тях. Сюзън се движеше със същата грация както по-рано. Спомни си всички вечери, в които бяха танцували — тя, закътана в обятията му…

Колко много беше му липсвала! Липсваше му нейната любов, нейното приятелство, е, да — и нейното тяло, малките, перфектно оформени гърди, стройният ханш, дългите красиви бедра. Господи, какво не би дал да може да я убеди, че сърцето му винаги й е било вярно.

Погледът му се спря на краката й. Бяха все така хубави. Носеше обувки с висок ток, което още повече ги издължаваше. В първите години от брака им тя често се оплакваше от прекалено малкия си бюст. Той непрекъснато я уверяваше, че е точно такъв, какъвто трябва да бъде. И добавяше: „Знаеш, че особено държа на краката, а ти имаш най-красивите крака на света…“.

 

 

— Майкъл, искате ли да танцуваме? — стресна го алтът на Максин.

— Извинявайте. Отдавна трябваше да ви поканя.

— Изглеждате потънал в мисли. Стари спомени?

— Страхувам се, че да — отвърна Майкъл. — Елате, нека танцуваме.

Когато се върнаха на масата, останалите тъкмо поръчваха още по едно питие. Междувременно клубът се беше напълнил. Оркестърът засвири и дансингът бързо се зае от танцуващи двойки.

Майкъл много би искал да покани Сюзън. Но тя увлечено разговаряше с Кери. Хедър погледна към брат си и се усмихна. Може би разчела мислите му, подхвана с Кери някакъв разговор.

Хвърли й пълен с благодарност поглед.

— Много бих желал да потанцувам с теб — прошепна на Сюзън.

— Разумно ли е? — също така тихо отвърна тя.

— Разумно ли беше, когато танцувахме за пръв път?

Спомените й препускаха към деня, в който Майкъл беше излязъл в градината при нея и Хедър. Тогава за пръв път й обърна внимание. Плуваха в басейна на Гарнърови и се излегнаха на слънце, за да изсушат банските си.

После влязоха в къщата. Хедър включи стереоуредбата и двамата с Майкъл танцуваха. Сюзън беше облечена с оскъдни бански бикини, а той — с плувки. Притиснати един в друг, внезапно осъзнаха голотата си. Майкъл се извини и бързо напусна помещението. Но по-късно й се обади и я покани на вечеря.

Това беше началото на връзката им.

— Спомням си — каза Сюзън и преди Майкъл да е успял да отвърне нещо, добави — Майкъл, спомням си всичко. ВСИЧКО.

— А можеш ли да се опиташ тази вечер да мислиш само за онова лято? — настойчиво я замоли той. — Хайде, нека потанцуваме.

Сюзън се поколеба.

— Ако не ти е все едно дали ще те настъпя или че съм непохватен, бихме могли да се върнем на масата.

— Никога не си ме настъпвал, така че не поемам никакъв риск.

Изправиха се и Сюзън почувства как всички погледи на масата се отправиха към тях. Дали забелязаха напрежението между нея и Майкъл?

Стигнаха до дансинга и оркестърът подхвана една стара балада, която бяха слушали като влюбени.

Коленете й се подкосиха. „О, боже, колко време още ще успея да запазя самообладание?!“

Майкъл здраво обгърна талията й, тя го прегърна през врата. Поведе я към противоположния край на дансинга. Очевидно искаше да я предпази от любопитни погледи.

Да чувства ръцете му, тялото му — това върна старото доверие; чувството, че нищо не може да й се случи, докато е с Майкъл. Той я гледаше.

— Мисли си, че за пръв път съм те поканил на танц. Сякаш току-що сме се запознали. Във всеки случай аз се чувствам така. Сюзън, ти имаш най-красивите крака, които някога съм виждал.

Тя се усмихна неволно.

— Казваш го само защото останалото от мен е твърде постно.

— Ти не си постна, а си стройна и гъвкава.

— Това е учтиво уточнение — отвърна Сюзън, като същевременно се питаше защо ли се хваща на тази игра. Защо повтаря думите, които си бяха разменили през тяхната първа вечер.

— Аз не съм учтив. И не лъжа, когато казвам, че си чудно хубава. Ухаеш невероятно — Майкъл улови погледа й, като че ли искаше да я хипнотизира.

Сега тя се почувства още по-несигурна, отколкото в онзи първи ден с него. И възбудена! Да, това не би могла да отрече. Но трябваше да се пребори с желанието, което се надигаше в тялото й. Не биваше да забравя, че Майкъл е експерт в обезоръжаването на една жена. Изведнъж в нея покълна гняв.

— Защо е всичко това? — остро попита тя. — Отегчаваш ли се без твоята любовница? Или ме съжаляваш и смяташ, че постъпваш добре, ако гъделичкаш самочувствието ми?

Той трепна и Сюзън почти съжали за циничните си думи.

— Сюзън, моля те, недей! Не можеш ли да разбереш какво изпитвам в този момент? — промълви Майкъл.

Гласът му беше дрезгав.

— Толкова време мина… — мъчително продума тя. — Нямам никаква представа какво изпитваш. И по дяволите, не искам и да знам!

Музиката спря и Сюзън се освободи от прегръдката му.

— Да се връщаме. Хедър сигурно не иска да се прибира много късно.

— Бих предпочел да остана с теб на терасата.

— Може би си настроен сантиментално тази вечер, защото утре се омъжва сестра ти.

— Мисля, че съм на път отново да се влюбя в теб — рече той, обгърна талията й и я изведе на терасата.

— Да не си полудял? — едва навън разбра, че са сами.

Майкъл я сграбчи в обятията си.

— Да, аз съм луд, луд по теб. И кой може да ми се противопостави да дойда тук с теб? Не мога ли да говоря на четири очи с жена си, без това да предизвика скандал?

Сюзън го отблъсна мълчаливо. Той потиснато отпусна ръце.

— Сюзън, просто искам да поговоря с теб няколко минути, без да ни пречат. Нямам намерение да те насилвам, за бога.

Сюзън се изсмя.

— Не съм се страхувала от това. Само не вярвам, че е редно да стоим тук двамата с теб.

— И защо не се страхуваш, че мога да те изнасиля?

— Майкъл, луд ли си?

„О, боже, мила, да! Загубвам разсъдъка си…“

— Ти ме обърка, когато каза, че трябва да уточним развода. Съществува ли друг мъж в твоя живот? Отново ли искаш да се омъжиш?

Тя го погледна унило.

— И за кого би трябвало да се омъжа? Не ти ли е известно, че вече не ме вълнува семейният живот.

— А Кери? — продължи да настоява Майкъл.

— Майкъл, това изобщо не те засяга.

— Може би. Но трябва да го знам. Моля те, Сюзън!

Тя сви рамене.

— Запознах се с него миналата събота, когато посетих Хедър в Атланта.

— Изглежда доста си го впечатлила.

— Изненадва ли те, какво? Някои мъже — и ти в това число — предпочитат друг тип жени. Кери има склонност към жени, които притежават, както той се изразява, дискретен сексапил. Не смятай, че вземам насериозно неговите комплименти, но това така или иначе се отразява добре на моята от години страдаща от ниско самочувствие същност.

— Сюзън, господи, никога не съм искал да ти причиня болка…

— Само не ме съжалявай! — избухна Сюзън. — И представа нямаш за това как непрекъснато ме съжаляват и ми съчувстват! Затова ми харесва Кери. Той не ме съжалява.

— По дяволите, разбери ме правилно! Естествено, че не се учудвам от факта, че те намира твърде атрактивна! Учудва ме, че няма мъже, които да се интересуват от теб. Но, Сюзън, нима не си спомняш как се влюбихме? Не мислиш ли, че трябва… — Той млъкна.

Въпреки тъмнината й се стори, че долавя в погледа му мъка. Следвайки първия си импулс, тя вдигна ръка и погали бузата му. Разбира се, че си спомняше — но най-вече колко унизена беше тогава. Внезапно й се прииска да го уязви, да му причини болка, както той бе постъпил някога.

— Кери ме покани в Ню Йорк. Той ще остане още няколко седмици в Атланта и държи непременно да се срещнем.

Майкъл изпита отново особено чувство в коремната област. Кери беше чаровен, кадърен и интелигентен. И освен това мил. Твърде мил, в интерес на истината. Сюзън открито се взря в очите му.

— Но Кери няма нищо общо с моето предложение да поговорим за развода. Ние… ние трябваше от самото начало да го знаем. Твоите вечни пътувания… Веднъж, когато приготвях пътната ти чанта, едва не те помолих да ме вземеш със себе си.

— И защо не го направи?

Тя отново бе обзета от гняв.

— Знаех, че не става въпрос за служебно пътуване. Би ти било неприятно… да даваш обяснения на Рина.

Майкъл се сви като ударен.

— Моля те, Сюзън, да не…

— Какво „да не“? Нима не знаеш каква болка ми причини? Какъв смисъл има сега да продължаваме с лъжите и да си измисляме чувства, отдавна умрели?

Майкъл искаше да й обясни всичко, искаше да й каже, че наистина това бяха служебни пътувания, дори и когато Рина го придружаваше. Но не би му повярвала.

— Аз влизам — Сюзън се обърна, но той я задържа.

— Чакай! Знам, че съм ти причинил болка и съжалявам за това. Ти не предполагаш колко съжалявам за държанието си тогава. Но днес не съм си измислял чувства. Никога не съм желал развод. Също и сега. Всяка дума, която ти казах днес, беше насериозно. Утре трябва да поговорим за всичко. Още преди години трябваше да го сторим. Сюзън, аз… аз още те обичам.

— Естествено — късо отбеляза тя.

— Сюзън, моля те, не бива да ме мразиш.

— Не е ли твърде късно за подобни намерения?

— Никога не съм имал за цел да провокирам омразата ти — измъчено продума Майкъл.

— Сега влизам вече. — Сюзън се освободи от него и прекрачи прага на клуба.

Майкъл я настигна и хвана ръката й. Докато вървяха към масата, много хора ги наблюдаваха с интерес.

— Утре целият град ще говори за нас.

— Не беше ли така от самото начало? — отвърна Майкъл и тихо се засмя.

— Е, да, защо да не им доставим удоволствието да поклюкарстват.

Щом отново седнаха, Хедър попита годеника си, след като хвърли въпросителен поглед към двамата.

— Джон, няма ли да си ходим? Още не съм приключила с багажа за пътешествието. А и не искам да изглеждам недоспала в деня на сватбата си.

Джон я целуна по връхчето на носа.

— Добре, да тръгваме.

Когато стигнаха в къщата на Гарнърови, Сюзън се сбогува и всички й напомниха да внимава по пътя към къщи.

Кери докосна бузата й със своята.

— Отсега се радвам на утрешната ни среща. Карайте внимателно!

Сюзън извика „лека нощ“ и тръгна към другия край на дългата алея, където беше паркирала колата си. Майкъл не беше разменил нито дума с нея, след като излязоха от клуба. Не й убягна с какво напрежение следеше сбогуването й с Кери.

Внезапно усети, че някой върви до нея.

— Ще те откарам. А твоята ще докарам утре.

— Не е необходимо.

— Знам. Но въпреки това ще го направя — отвърна Майкъл и й отвори вратата на колата си.

Тя все още се колебаеше и той сви вежди.

— Качвай се, Сюзън!

Сюзън с нежелание се подчини, а Майкъл заобиколи и седна зад кормилото.

— Хедър видя ли те? Когато си тръгнал след мен, искам да кажа.

— Вероятно все още стои на вратата и ни гледа. Казах й, че ще те изпратя. Почувствах, че е доволна, защото и тя се тревожи да те оставим сама нощем по този път.

Сюзън замълча и потеглиха към пътя, който водеше до малката й къща в планината.

— Кога за последен път си давала колата си на преглед? — попита най-накрая Майкъл. — Трябва наистина да помислиш за нова.

— Представа нямам кога е било за последен път. Вече ти казах, че не мога да си позволя нова кола.

— Трябва ти мъж в къщата.

Сюзън потисна една въздишка.

— Джон и Хедър непрекъснато ми повтарят същото. Но какво очаквате от мен? Случайните връзки не са по вкуса ми. А и в края на краищата аз все още съм омъжена жена. Когато преди женитбата ни ти ме попита дали още съм девствена, аз ти казах, че в това отношение съм старомодна.

— Винаги си била истинска дама.

— Но дамите не са на мода и не са много търсени — отвърна му.

— Аз винаги съм те уважавал, Сюзън. И не съм преставал да те обичам.

— Откъде бих могла да го знам?

Майкъл я погледна косо, после отвърна поглед.

Тягостна тишина се разпростря между тях, докато приближаваха дървената къща. Сюзън знаеше, че е ядосан. Но какво, по дяволите, очаква от нея? Нима смята, че е достатъчно да се появи, да й каже няколко мили думи и тя веднага да сложи край на миналото?

Майкъл спря. Сюзън бързо слезе.

— Благодаря, че ме докара — изрече и блъсна вратата.

— Чакай! Ще дойда с теб.

— Толкова ли си заинтересован за моята сигурност? — подигравателно попита Сюзън, когато той се приближи.

Майкъл взе ключовете от ръката й и отключи вратата. Прекрачи прага и запали лампата. После взе и ключа на колата й от връзката.

— За да мога да ти я докарам — обясни той. — Мога ли да надникна?

— Мили боже! От три години живея тук сама. Няма причина…

Неочаквано я привлече и заглуши думите й с целувка. Тя се опита да го отблъсне, но постепенно съпротивата й се сломи.

Когато целувката свърши, Майкъл проговори със следа от гняв в гласа:

— Трябваше да го сторя преди три години, вместо да ти вярвам, че ме мразиш! О, господи, не трябваше да те оставям да си идеш. И за да се върнем на твоя въпрос дали се отегчавам без любовницата си — няма такава.

— Аз не съм същата наивница, Майкъл. Нима очакваш да ти повярвам, че мястото на Рина не е заето от никоя друга? В случай, че не си все още с нея, разбира се.

— Скъпа, недей, моля те. Не съм се виждал с Рина от деня на катастрофата. Другите… Никога не би ги имало, ако ти не ми беше казала, че ме мразиш. Ако не мислех, че съм те загубил. Сюзън, дълбоко в сърцето си знаеш, че от онова лято преди десет години не съм преставал да те обичам. Не може да си забравила всичко хубаво, което преживяхме заедно.

Той нежно погали косите й. Устните му се сведоха над нейните. Мили. Пълни с любов. Сюзън омекна в ръцете му. Чуваше ударите на сърцето му, което биеше ускорено, както и нейното собствено. Тялото й сякаш обладаваше своя собствена воля. Тя отбранително вдигна ръце с намерението да го отблъсне от себе си, но в следващия миг те обвиха шията му.

Цяла вечност стояха така, после Майкъл внимателно я оттласна. Сюзън се стъписа безмълвно и го погледна. Той отмахна косите от челото й, повдигна брадичката й и нежно я целуна.

— Лека нощ, миличко. Утре ще се видим.

— Не знам дали…

Взе лицето й в дланта си.

— Мила, трябва да поговорим! Знаеш какво чувствам, и аз също зная какво ти чувстваш! Иска ми се да имах правото да те любя сега, тук. Мечтал съм за това, Сюзън — да те обичам и да те преоткрия. Но съм наясно, че първо отново трябва да спечеля доверието ти, ако си престанала да ме мразиш. Това е, което искам — и твоята любов. Бях слабохарактерен през последната година на нашия съвместен живот. Но няма смисъл да се извинявам. Ти трябва да си сигурна, че те обичам и че винаги ще те обичам.

Обърна се и бързешком излезе от стаята. Сюзън го изпрати до антрето и се облегна на вратата. Трепереше и беше възбудена. Чу мотора на отдалечаващата се кола, после настана тишина.

— Майкъл… — промълви. — Какво правиш с мен?

 

 

Когато се качи по коридора към втория етаж, където бяха спалните, Майкъл с изненада установи, че вратата на сестра му е открехната и вътре свети.

Почука леко.

— Мога ли да вляза, сестричке?

— Заповядай, Майкъл.

Той влезе и застана до тоалетката й. Хедър, облечена в жълт халат, четкаше косата си. Майкъл я гледа мълчаливо известно време. Спомни си, че когато бяха тийнейджъри, тя не му позволяваше да прекрачи този праг. Усмихна се.

— Защо не си в леглото? Утре е най-големият ти ден. Трябва да си починеш.

— Чаках те.

— Така ли?

Хедър спря четкането.

— Остави Сюзън на мира. Тя положи много усилия, за да стигне до това, което е днес.

Майкъл се приведе напред.

— Съжалявам, ако съм те ядосал с нещо. Добре, нека поговорим. А утре ще хвана и мама. Няма да ви оставя на мира, докато не ми разкажете всичко, което сте премълчавали.

Тъмните й очи заблестяха.

— Мълчах, само защото Сюзън ме помоли за това. Тя трябваше да знае, че може да разчита поне на мама и на мен!

Майкъл се сгърчи.

— Сигурно съм го заслужил. Но помисляли ли сте, че никога не ми е била предоставена възможност да поприказвам със Сюзън? Вечерта след онази катастрофа не ме оставихте и за миг насаме с нея. Изхвърлихте ме и навярно веднага сте завели Сюзън в онази къщичка. Това е друга тема на разговор. Защо я оставихте да живее сама в онова отдалечено място? Толкова е опасно. И защо не ми казахте, че Сюзън има нужда от пари?

Хедър явно се стараеше да запази самообладание. Майкъл си спомни как тя му каза веднъж, че Сюзън не желае пари от него. След раздялата им той беше изпращал до Хедър всеки месец чек за Сюзън, но тези чекове никога не бяха осребрявани. Майка му и сестра му създадоха убеждението, че тя има работа, но премълчаваха факта, че живее сама в планината и пише. Навярно е живяла само с остатъка от наследството, получено от баща й.

— Майкъл, когато ти пристигна тук след катастрофата, Сюзън не беше в състояние да слуша дълги обяснения. А и ти не беше в състояние да й ги дадеш. Все още не беше се съвзела от смъртта на Шон, когато прочете статията във вестника. Мама и аз се надявахме, че някога ще успеете да се обясните. Не бяхме очаквали, че Сюзън ще реагира по начина, по който постъпи. Мисля, че мама най-добре може да ти разкаже колко зле вървяха нещата…

— Аз съм неин съпруг, дори и когато не съм се държал като такъв. Нямах ли право да знам всичко това?

Хедър си играеше с годежния пръстен.

— Сюзън доказа колко е силна. Господи, та тя беше едва на деветнадесет, когато се роди Шон. През всичките тези години се грижи за детето — и то във възраст, когато другите се радват на живота и се забавляват. Но тя има една слабост. И това си ти. Не съм сигурна дали днес би понесла цялата истина.

Майкъл прокара ръка по лицето си.

— Не знам… Слушай, утре ще се срещна с нея. Просто трябва да го направя. Ти знаеш, че никога не съм преставал да я обичам. Най-малкото, което мога да направя за нея, е да се погрижа да разполага с достатъчно средства.

— Мислиш ли, че мама и аз не сме си задавали същия въпрос? Майкъл, тя се е променила. Пораснала е и е станала независима. Във всеки случай сега прави това, което иска. И, бога ми, има това право.

Майкъл се изправи и целуна Хедър по бузата.

— Знам. Вие сте сторили, каквото сте сметнали за необходимо. Но Сюзън все още е моя жена. И от утре аз ще правя това, което трябваше да сторя преди три години. Не бой се, сестричке, обещавам ти, че никога повече няма да причиня болка на Сюзън.

— Да се надяваме.

— Обичам я — въздъхна Майкъл. — Никой не знае колко страдах и каква цена платих за всичко — изведнъж се усмихна на Хедър. — Но вече много те задържах. Трябва да поспиш.

Хедър стоеше замислена.

— Бях сурова към теб. Неочаквано ми хрумна нещо, което Джон каза днес: че всеки поне веднъж в живота си прави грешки. И че не е необходимо да се усложняват нещата още повече, като се допусне нова грешка с липсата на прошка. Освен това, Рина е знаела, че си женен, знаела е и за Шон. И носи отговорност за онези ужасни неща, които писаха по вестниците…

— Сега няма да говорим за това — прекъсна я Майкъл. — Утре не бива да имаш бръчки около очите. Радвам се за теб. Джон е чудесен момък. Навярно ще бъде добър съпруг.

Хедър се изправи и прегърна брат си.

— Радвам се, че си поговорихме. Бъди мил със Сюзън! Тя все още е наранима.

Майкъл кимна.

— Лека нощ. До утре сутринта.

И бързо излезе от стаята.