Оливин Годфри
Майкъл (6)

VI

— Все още не си ми обяснил защо си наел тази вечер точно този стар шевролет и къде отиваме.

— От колко време не си била на автокино? — засмя се Майкъл.

— Нима още го помниш? — отвърна му Сюзън с усмивка.

— Не ти ли казах, че си спомням всичко?

Майкъл зави по алеята към автокиното, паркира и се наведе към Сюзън. Целуна я по връхчето на нослето.

— Веднага идвам.

Когато се върна с две пакетчета чипс, тя си спомни, че точно в това кино беше получила втората целувка от Майкъл.

Главният филм започна. Хапваха си от кесийките и около четвърт час гледаха мълчаливо екрана. После Сюзън продума:

— Майкъл, глупаво е. Та тук има само тийнейджъри…

— Яж си чипса, бейби. Действието ме грабва.

— Какво действие? Това е най-скучният филм, който някога съм гледала.

— Кой приказва за филма? Аз наблюдавам двойчицата в черния шевролет. Днешната младеж срам няма. Ние никога не бихме се държали така.

— За какво всъщност говориш?

— Виж там. Погледни само.

Сюзън се приближи към Майкъл.

— Не виждам никакъв шевролет.

— Ела по-близо. Погледни през моя прозорец.

Тя се наведе и погледна през страничното стъкло.

— Все още нищо не виждам…

Тогава го чу тихичко да се смее, докато я вземаше в обятията си.

— Спомняш ли си все още, че тук те целунах за втори път? — прошепна съвсем близо до устните й.

Погледите им се срещнаха и се задържаха. После Майкъл притисна устните си върху нейните. Целувката му беше нежна, ефирна, но той изведнъж простена и тя стана страстна и предизвикателна.

Много по-късно Сюзън осъзна, че е забила ноктите си в гърба му, притискайки жадно цялото си тяло до неговото, и че той е обхванал ханша й с ръце, за да я привлече още по-плътно до себе си.

— По-добре ме откарай вкъщи — промълви тя, когато след една цяла вечност се отделиха един от друг.

— Добра идея. Там бихме могли да си побъбрим — усмихнато кимна Майкъл.

Когато Сюзън се поколеба, той добави:

— Съкровище, забрави го. Не искам да те насилвам за нищо. Веднъж вече те чаках, мога и втори път да го сторя.

— Наистина ли държиш да гледаш този кошмарен филм?

— А идва ли някой тук да гледа кино?

Сюзън се разсмя, а Майкъл нежно погали косите й. Тя импулсивно се приведе и го целуна по бузата.

 

 

Джанет пристъпи към прозореца на спалнята си, да пусне пердетата за своя следобеден сън. Погледна навън към басейна, който вече не се използваше, откакто Хедър и Майкъл бяха напуснали къщата.

Сюзън и Майкъл лежаха в края му. Тя носеше тесни бикини, а той — черни бански гащета. Майкъл дръпна хавлията й и горещо я целуна по ключицата.

„Да, да, в края на краищата те са женени“ — помисли си Джанет и се усмихна. Освен това никой не можеше да ги види, защото басейнът се опасваше от висока стена. Тя си спомни за това, което Моди й разказа — из града се носел слух, че Майкъл и Сюзън се подвизават като любовници.

Пусна завесите и въздъхна. Беше убедена, че Майкъл и Сюзън се обичат така, както и преди. Дано само разрешат проблема си…

 

 

Разговорите замряха и погледите се обърнаха към тях. Майкъл и Сюзън прекрачиха прага на „Дикси-Дъдъл-Клъб“. Не след дълго вече седяха до малка маса, хванали се за ръце, без да обръщат внимание на любопитните очи на присъстващите — повечето ги познаваха.

— Хареса ли ти нашето „пътуване в миналото“?

— Да… както и преди.

— И ти все още ли си виртуозната танцьорка, която познавам?

— И ти все още ли имаш виртуозни претенции? — усмихнато продължи Сюзън.

Майкъл повдигна ръката й до устните си и целуна върховете на пръстите й.

— Спрямо теб, не. Слушай…

Оркестърът свиреше рокендрол. Сюзън беше цялата в слух. Познаваше парчето и веднага я връхлетяха спомени.

— Ти ли стоиш зад цялата работа? Защо оркестърът свири точно това и точно сега?

— Да. Готова ли си да докажеш таланта си на танцьорка?

— Ще се опитам.

Двамата се оказаха на дансинга, разлюлени в ритъма на музиката. „Почти както едно време — помисли си Сюзън. — Почти като пътешествие в миналото.“

Когато оркестърът замлъкна, тя се отпусна върху гърдите на Майкъл.

— Изтощи ли се?

Сюзън се засмя.

— С неудоволствие ще ти призная: аз съм пияна. Толкова рядко пия алкохол. Сигурна съм, че го знаеш и умишлено си искал да ме опиеш.

Той обгърна талията й и я поведе обратно към масата.

— О, не! Но идеята не е лоша. Тогава може би ще забравиш добрите си маниери и предразсъдъци и ще ми позволиш да пренощувам при теб.

— По-добре ме откарай. Достатъчно разлаяхме кучетата.

— Притесняват ли те приказките?

— Вече не.

— Радвам се. Независимо от всичко ние все пак сме женени. Защо трябва да се вълнуват толкова?

— Мисля си, повечето не вярват, че още сме женени. Всъщност ние в действителност не сме семейство в истинския смисъл, Майкъл.

— За мен, сме — внезапно станал сериозен, й отвърна. — И затова искам да прекарам с теб тази нощ.

Сюзън го изгледа продължително.

— Не, Майкъл. Още е твърде рано. Моля те, дай ми време.

Той кимна.

— Окей, вече ти казах, че мога да чакам.

— Благодаря — тя стисна ръката му и когато той я погледна в очите, разбра, че би прекарала нощта с него със същото удоволствие.

Но все още се съмняваше в него. А може би и в себе си. Едва когато изчезнеше всяко съмнение, щеше да му се отдаде. Може би щеше да мине много време, но все някога ще стане — в това Майкъл беше сигурен.

 

 

— Това отшелническо жилище ще бъде идеално за нас, ако не искаме да се върнем в нашата къща. Можем да го купим. Достатъчно е голямо, за да побере нещата ни. Наблизо има парк, а от тук до кантората ми няма и десет минути. След като съм пътувал от Атланта дотук всеки ден, сега ще ми се стори като разходка — говореше Майкъл, докато Сюзън приготвяше коктейлите.

Сюзън се огледа в хола — две от стените бяха изградени почти само от стъкло, така че стаята изглеждаше голяма и просторна.

— Харесва ми — простичко каза тя.

Майкъл я хвана за ръка и я поведе към стъклената плъзгаща се врата, която водеше към терасата.

— А какво ще кажеш за изгледа към града и планините?

— Прекрасен е. Много ми харесва тук.

Сюзън се опита да си припомни останалите помещения — малката, спретната кухничка, свързана с трапезарията, кабинета на Майкъл, двете тесни стаи, гардеробната, килера, банята и огромната спалня.

— Къде се намираш в момента? — ухили се Майкъл по момчешки, сякаш отгатнал мислите й.

Сюзън се изчерви.

— Мислех, че не ми личи.

— Напротив! Ела, нека разгледаме още веднъж. Ще спазвам приличие. Обещавам ти. Или поне ще се опитам — добави лукаво той и я поведе по коридора към спалнята.

Погледът й механично се местеше от голямото легло към библиотеката и гардероба, после към шкафа със стереоуредбата с дискретни тонколони.

Усмихната се огледа във вратите на вградените шкафове, облицовани с огледала. Разходи се и токовете й потънаха в скъпия килим.

— Не знам дали бих се нагодила към подобен лукс след моята дървена къщичка.

— Скъпа, кажи ми само, че скоро ще си дойдеш вкъщи! Това е твоят дом!

— Нека още веднъж разгледам прекрасната баня.

— Аха! Знаех си, че ще ти хареса!

— Мисля, че бих могла да прекарам целия ден в нея.

Сюзън въздъхна, когато прекрачи огромната, граничеща със спалнята баня.

— Винаги е на твоето разположение, скъпа! А аз с удоволствие ще ти правя компания.

Тя поклати усмихнато глава.

— Нямах това предвид.

Хвърли последен, изпълнен с копнеж поглед на високата вана — басейн, на кабинката с душовете, на двата умивалника, на позлатените аксесоари с кристални бутони и на множеството огромни огледала, после се върна в спалнята.

Майкъл закрачи към срещуположната стена и отвори вратата на гардероба.

— А този гардероб ще напълня с рокли за теб. С хубави рокли.

Сюзън се усмихна отново.

— А голямата гостна може да стане твой кабинет — продължи гой. — Трябват ни само етажерки за книгите ти. Не можеш да отречеш, че действително полагам старание да направя приятно нанасянето ти тук.

— Така е — потвърди Сюзън. Хвърли поглед на часовника си. — Обещахме на Джанет да бъдем при нея в шест за вечеря.

— Да. Искам само да се освежа. Поогледай се в жилището и ми кажи дали има нещо, което те дразни.

— Не мисля, че ще открия такива детайли, Майкъл. Ти наистина ме въвеждаш в изкушение.

Той се ухили и я тупна по задничето.

— След няколко минути съм при теб.

Когато Сюзън се върна в хола, телефонът звънеше. След известно колебание тя вдигна слушалката.

— Ало?

За един миг настана мълчание от другия край на линията. После се обади женски глас:

— Това не е ли телефонът на Майкъл Гарнър?

— Да, но мистър Гарнър е зает в момента. Мога ли да ви услужа с нещо?

— Предайте му, моля ви, че се е обаждала Селест Луис. Ще остана няколко дни в града, отседнала съм в хотел „Мейсън“.

— Ще му предам.

Връзката се прекъсна.

Сюзън постави слушалката много внимателно. Остана неподвижна известно време, загледана в апарата.

— Звъня ли телефонът? — Майкъл се оказа внезапно до нея, заглаждайки косата си с пръсти.

Сюзън навлажни устни.

— Някаква Селест Луис се обади. Отседнала е в хотел „Мейсън“ и явно иска да се срещне с теб.

— Сбъркала е номера. Трябваше да засекретя телефона си — отвърна Майкъл. — Още утре ще се погрижа за това.

Поиска да я прегърне, но тя нетърпеливо го отблъсна.

— Какво има? Хей, да не би да си се ядосала от това обаждане?

— Майкъл, не мога да направя нищо, но…

— Слушай, миналата година имах служебни отношения в Чикаго с тази жена. Тогава тя ми каза, че ще ми се обади, когато дойде в Мейсън. Дори не си спомням как изглежда. Сюзън, знам, че все още не можеш истински да ми се довериш. И не ти се сърдя. Но какво очакваш от мен?

— Джанет ще се притесни, ако закъснеем. Хайде да тръгваме. Ще поговорим по-късно.

 

 

Сюзън се мяташе в леглото си, без да може да намери покой.

„Не съм преставал и няма да престана да те обичам…“

Майкъл многократно й го повтаряше от сватбата на Хедър насам. А бяха разделени от три години и в неговия живот е имало друг и жени. Как би могъл да твърди, че не е преставал да я обича? Това беше лъжа. Майкъл я мамеше и което бе още по-лошо, мамеше себе си. По възглавницата закапаха сълзи. Не, двамата нямаха бъдеще.