Оливин Годфри
Майкъл (1)

I

Майкъл откри Сюзън преди тя да го е видяла. Стоеше всред весела компания и изглеждаше прекрасно. Той онемя от възхищение. Нима беше очаквал да бъде все така хубава както тогава, когато я напусна.

В продължение на три години споменът за изтерзаното й лице, с пълни със скръб очи, беше преследвал сънищата му. Сега виждаше пред себе си момичето, за което беше се оженил — момичето с чаровна усмивка и сияещи очи — момичето, в което беше се влюбил.

Изпита странно усещане в областта на стомаха, докато я наблюдаваше. Тя разговаряше с едър, представителен мъж и явно добре се забавляваше.

Майкъл трепна, когато сестра му го заговори.

— Видя ли се вече със Сюзън?

— Много добре знаеш, че не съм. Тя изглежда доста очарована от твоя бъдещ девер.

— Ревнуваш ли? — попита Хедър. — Е, що за чувство е това, големи братко?

— Никога ли няма да ми простиш?

— Сюзън ме помоли да не ти се сърдя заради нея. Ти загуби една хубава жена. И защо ревнуваш? Какво става с твоя харем?

— През този уикенд не искам да се карам с теб.

— Е, това е добро намерение — отвърна Хедър, вече по-меко. — Слушай, ще говоря с нея и ще я попитам дали не иска да се видите. Навярно трудно ще се освободи от Кери, но ще опитам все пак. Много се радвам, че се забавлява така добре. Може би скоро ще се откаже от отшелническия живот. Не изглежда ли великолепно!

— Да — измърмори Майкъл, без да откъсва поглед от Сюзън.

Изобщо не забеляза кога сестра му се смеси отново с тълпата в огромната зала. После чу гласа на Сюзън. Господи, колко време не беше слушал този звънлив ромон?

Видя Хедър да стои до нея и да й говори нещо. Сякаш нож прободе сърцето му, когато споменът изплува… Сюзън… единствената жена, която беше обичал, единствената, с която можеше да си представи дълъг съвместен живот. Но беше зает твърде много със себе си, за да види нейните собствени желания. По дяволите! Сграбчи го жестока ревност — противно, гадно чувство — докато гледаше Сюзън и Кери. По дяволите, дори не знаеше дали тя има нещо общо с този мъж, а вече ревнува като влюбен котарак! Майка му беше му разказала, че братът на Джон ще долети от Ню Йорк за сватбата. Но не го бе предупредила, че сега Кери изглежда като загорял от слънцето викинг.

Сюзън си запроправя път към Майкъл. Цяла тръпнеща вечност измина, докато прекоси помещението. Поглеждаха се от време на време, после свеждаха погледи. Най-после тя дойде.

— Здравей, Майкъл! — поздрави го хладно.

Той почувства същите горещи вълни както преди малко, когато буквално я изпиваше с поглед. Нейният нежен тен, тъмните вежди и мигли се нуждаеха от много малко грим. Сега бе си сложила само лека пудра и блясък върху устните. Погледът му се плъзна от лицето към стройната й, елегантна, дългокрака фигура.

Внезапно чувствата го връхлетяха с предишната си сила. Изпита непреодолимо желание да зарови лице в червеникавите й къдрици, да я притисне в обятията си, да я обича — както някога.

Тя го наблюдава много резервирано. Успя да се овладее и проговори — думите му се изтръгнаха неволно:

— Изглеждаш много добре! Кожата ти е все още като коприна… такава, каквато си я спомням, Сюзън… — замълча и стисна устни.

Сега, отблизо, Майкъл съзря в хубавите й очи лек нюанс на болка и преживяна скръб.

 

 

Сърцето й биеше учестено. Дълго беше се старала да се подготви за този миг. Но не бе преценила, че срещата с Майкъл ще разруши така трудно постигнатото й вътрешно равновесие. Погледна го крадешком. Той все още изглеждаше като принца от момичешките й блянове. Висок, рус и широкоплещест: един мъж, който би завъртял главата на всяка жена без усилие. „Включително и на своята собствена“ — с горчивина си помисли Сюзън.

Пое си дълбоко дъх.

— И ти изглеждаш както винаги добре.

Потискащо мълчание се разпростря над тях. Сюзън сведе поглед, разбрала, че сърцето й все по-ускорено бие. „Господи, каква нелепост!“ Всичките й съпротивителни механизми отказваха да се задействат, обхвана я паника. Трябваше да се овладее.

Изведнъж вирна брадичка.

— Защо трябва да се лъжем? Когато ме видя за последен път, видът ми бе ужасен.

— За мен винаги си била хубава. А когато те съзрях днес в бяло, си спомних сватбената ти рокля.

Чертите на лицето й се изопнаха.

— Опитах се да убедя Хедър да си намери друга кръстница.

— За да не се срещнем ли?

— Да.

— Прочетох романа ти, Сюзън.

— Не съм предполагала, че се интересуваш от такива неща?

— Защо не?

„Защото съм писала за нашето дете и за моите представи за щастие, по дяволите!“

Сякаш прочел мислите й, Майкъл подхвърли:

— Знам, че навярно е било болезнено за теб да пишеш за Шон.

Сюзън прехапа устни. Почувства как се изчервява.

„Откъде можеш да знаеш какво съм правила през всичките тези години? Теб те нямаше. Нямаше те дори когато умря малкият ни син.“

— Трябваше да ти помогна за Шон. Ти не знаеш колко разкаяние… Съжалявам.

— И двамата направихме грешки. Трябваше да си го изкарам на някого за разтоварване. И трябваше да те придружавам в твоите служебни пътувания.

Майкъл смаяно помисли: „Ние отново разговаряме“.

Следващата мисъл беше: „Трябва отново да се срещнем“.

Искаше да научи всичко за нея. Въпреки че някога тя му бе казала колко го мрази и че не иска да го вижда никога повече. Бе забранила на майка си и сестра си да му съобщават адреса й. Дори Том Холънд, неговият стар приятел и семеен лекар, не искаше да му го каже.

— Трябва да поговорим за това — рече Майкъл. — Мога ли да те посетя утре преди обед? Моля те.

Сюзън помисли за миг.

— Рано или късно все ще разбереш къде живея. Можеш да дойдеш към десет.

— Благодаря. Тогава издай ми тайната къде трябва да дойда.

Сюзън се усмихна с милата, чаровна усмивка, която Майкъл още помнеше. Сърцето му заби така ускорено, че ушите му забучаха. О, боже, как връхлетяха спомените! Как му се искаше да докосне лицето й, да помилва косите й, да я вземе в обятията си. Но вече нямаше право на това.

— Живея в дървената къща на дядо ти.

— Ето, това е! А аз си блъсках главата къде ли може да си се скрила. Само за нея не се сетих. Мили боже, тази къща от години стоеше празна. Сигурно съвсем се е срутила — Майкъл неразбиращо поклати глава.

— След като я купих, я стегнах. Тя е идеалното място за писане. Там на никого не пречат разхвърляните ми листи — Сюзън млъкна. — Чу ли? Майка ти току-що обяви, че вечерята е сервирана. До утре.

Майкъл се усмихна и я проследи с поглед докато се отдалечаваше.

— Благодаря ти — прошепна той.

Беше разочарован от факта, че Сюзън седеше от другия край. Явно майка му беше преценила, че е най-добре пътищата им да не се срещат. Отново го обзе жестока ревност, докато я гледаше как вглъбено разговаря с Кери.

Сестрата на Кери, Максин, беше негова съседка по маса. Въпреки че се стараеше да води разговор с нея, не можеше да откъсне поглед от Сюзън и Кери.

— Сюзън сега е една много хубава жена, нали? — внезапно попита Максин и най-после привлече вниманието на Майкъл върху себе си. — Ние много се разтревожихме, когато детето й почина. Тогава беше толкова слаба и измъчена.

Той объркано я погледна. Спомни си, че стройната брюнетка доста често идваше при сестра му през онова лято, когато се влюби в Сюзън.

— Да — отвърна. — Сюзън наистина е хубава жена. Съжалявам, че изгубих от поглед приятелките на Хедър. Омъжена ли сте?

— В момента не. Няколко години бях, докато и двамата разбрахме, че сме направили грешка. Сега живея в Савана и не идвам често тук. Днес за пръв път виждам Сюзън след смъртта на детето й. Вие оженихте ли се? О, извинявайте, Майкъл. Това е много личен въпрос — изчерви се Максин.

— Сюзън и аз още сме женени.

Максин го погледна въпросително.

Той се усмихна.

— Но във всеки случай и аз я виждам тази вечер за първи път от около един месец след смъртта на нашето дете.

Максин сякаш не беше го чула.

— Мислех, че сте разведени.

— Освен вас, още куп хора мислят така. И дори предполагат причината за нашия развод.

— Във всеки случай аз се радвам, че Сюзън се връща към светския живот. Хедър ми каза, че напълно се била изолирала, не желаела да съобщи на никого къде живее. Кери искаше да й направи снимки, което вече само по себе си е комплимент. Той е рекламен фотограф, както може би знаете. И смята, че Сюзън може да направи кариера като фотомодел. Тя има безупречно тяло и високи скули. Кери е на мнение, че особено добре ще изглежда като модел на чорапогащници. Нищо чудно, при тези крака…

В главата му се стрелкаха объркани мисли. Значи се е срещала с Кери и преди. И защо Хедър не му беше казала? И на Кери харесваха структурата на тялото й и нейните крака. „О, боже! Това не бих могъл да го понеса!“

Сюзън крадешком поглеждаше по посока на Майкъл, но когато забеляза, че и той я наблюдава, веднага се обърна към Кери. Постави усмивка на лицето си с надеждата нищо да не издаде вътрешното й вълнение, докато се развличаше с Кери и останалите гости.

Коктейлът от омари, на който обикновено се наслаждаваше, сега й беше безвкусен. Пилешкото месо в тестена обвивка, пикантните сосове и пресните зеленчуци бяха превъзходно приготвени. Сладоледената топка за десерт изглеждаше невероятно вкусна. Но Сюзън не успя да преглътне нищо от великолепните ястия, на които иначе с удоволствие би се нахвърлила.

Срещата с Майкъл чувствително я разтърси. Когато влязоха в трапезарията, забеляза часовника, който му беше подарила преди три години в деня на сватбата им. Тогава Хедър беше предала подаръците й. Не предполагаше, че все още го носи. Защо го бе сложил днес?

Отново погледна към Майкъл. Погледите им се срещнаха за кратко време. Сюзън бързо отмести своя. Ръцете й трепереха. А беше си въобразила, че окончателно е приключила с това. Но когато я погледнеше с тези свои бездънни очи, произвеждаше същото опустошително въздействие, както преди. Сюзън губеше почва под краката си. Не биваше да допуска той да разбие още веднъж живота й.

Вечерята сякаш нямаше край. Най-после все пак гостите се надигнаха от масата и един по един започнаха да се сбогуват.

Внезапно Майкъл се оказа до нея.

— С колата ли си дошла?

— Да. Беше ми неудобно да я паркирам до тези великолепия. Както разбрах от Хедър, червеното ферари е твое. Аз все още карам стария си камаро.

— Но не и този, който ти подарих, нали? Трябваше да се обърнеш към мен, ако имаш нужда от нещо. Не можеш ли да си позволиш нова кола?

— Имаш право. В момента не разполагам с нужните средства.

„Нека аз ти купя, Сюзън. Един мерцедес, едно порше, едно ферари… каквото поискаш.“

Този път Сюзън можа да разчете мислите му.

— Не ми трябва шикозна кола. Само веднъж месечно отивам до селото в подножието на планината, за да пазарувам. А понякога идвам в града, когато трябва да се срещна с Том или да свърша нещо служебно… Горе в моята къща колата не ми е нужна.

— А когато станеш известна писателка? Пак ли ще живееш? — смени темата Майкъл.

— Аз съм от типа романтици като Хенри Грийн. В единственото си интервю той е заявил, че не е необходимо да се познава лицето на писателя, а произведенията му.

— Сюзън, има толкова неща, които бих искал да ти кажа, за които бих искал да те попитам.

— Да, трябва да уредим развода — съвсем сериозно му отвърна тя.

Майкъл я гледа известно време онемял. „О, небеса, не, това е последното нещо, което бих искал да обсъждам с нея!“ Но преди да е успял да й го рече, Хедър внезапно застана между тях.

— Слушай, Джон иска да отидем в „Дикси-Дъдъл-Клъб“. Оформя се хубава компания. Спомняте ли си, че някога с часове сме танцували там?

Мислите на Сюзън се запрепъваха. „Дикси-Дъдъл-Клъб“! Спомени, които дълго беше потискала, сега изплуваха. Дали този клуб с тераса към морето все още беше любимо място за среща на младите хора? Тя си спомни всички вечери, в които Майкъл я беше извеждал на танци. Спомни си и последната вечер…

— От години не съм танцувала и вероятно съвсем съм отвикнала… — Сюзън се постара да прозвучи равнодушно. — Хедър, ти знаеш, че не обичам да пътувам късно нощем по планински път. Трябва да си ходя.

— Да потанцуваш и се позабавляваш ще ти се отрази добре. Ела с нас — помоли я Хедър.

Майкъл прокара пръсти през гъстата си руса коса. Думата „развод“ все още звучеше в ушите му.

— Майкъл, имаш ли нещо предвид? — попита сестра му. — Или ще дойдеш с нас?

— Моля?

— Джон, аз, Сюзън, Кери и Максин ще ходим в стария клуб. Ще дойдеш ли с нас? — повтори тя.

— Разбира се. Добра идея.

Той искаше да остане колкото е възможно по-дълго със Сюзън. И да разбере дали сериозно говори за развод.