Пол У. Феърман, Фредерик Даней, Манфред Бенингтън Ли
Неизвестният ръкопис на д-р Уотсън (9)

Глава VIII
Посетител от Париж

Последните дни изнервиха и мен, и Холмс. През цялото време на нашето приятелство не съм го виждал толкова неспокоен и никога не ми е било така трудно да се разбирам с него.

И Холмс като Нощната сянка се превърна в нощно същество. Всяка вечер изчезваше от Бейкър стрийт, връщаше се на разсъмване, а денят прекарваше мълчалив и замислен.

На третия ден изпаднах в ужас от вида му.

— Холмс, за бога! — възкликнах аз. — Какво се е случило?

На дясната страна на лицето му около слепоочието се виждаше уродлива червено-синкава подутина, левият ръкав на дрехата му беше отпран, а от дълбокия разрез на китката му обилно течеше кръв. Куцаше и беше така изцапан, като онези момчета, които честичко изпращаше с тайнствени задачи.

— Опитвах се да примамя нашия противник, Уотсън. И успях. Успях, но претърпях неуспех.

— Излагате се на опасност, Холмс.

— Убийците, двамата убийци клъвнаха въдицата.

— Онези същите ли, които вече ни нападнаха?

— Да. Целта ми беше да прибера единия от тях в затвора. Обаче пистолетът ми даде засечка, дяволски не ми провървя! И двамата избягаха.

— Мислите ли, че тези двама зверове вършат всичките злодейски убийства!

— Бог да ви е на помощ! Разбира се, че не. Това са обикновени улични бандити, които служат на жесток негодяй и именно него ние с вас търсим. — Холмс нервно потръпна. — Още един кръвожаден тигър, Уотсън, който броди на свобода в джунглите на Лондон.

— „Тигърът“, за който говорите — попитах аз, каква полза извлича от убийствата на тези нещастници?

— Делото е много по-объркано, отколкото ви се струва, Уотсън. Има още няколко неясни нишки, които се преплитат в този лабиринт.

— Пък и онзи малоумния в приюта — промърморих аз.

По лицето на Холмс се появи тъжна усмивка.

— Страхувам се, приятелю Уотсън, че сте се хванали не за нишката, която ни трябва.

— Не мога да повярвам, че Майкъл Осбърн по никакъв начин не е замесен.

— Замесен е — да. Но…

Не довърши изречението си, защото долу се позвъни. Чухме как мисис Хедсън отваря вратата. Холмс каза:

— Очаквам посетител. И той не забави да се яви. Моля ви, Уотсън, останете.

Мисис Хедсън се появи, водейки със себе си висок, светлокос и красив млад човек. Според мен, беше на малко повече от тридесет години.

— Мистър Тимоти Уентуорт, нали така? — попита Холмс. — Добре дошли, сър. Седнете до камината. Днес утрото е влажно и студено. Запознайте се, това е моят приятел и колега доктор Уотсън.

Мистър Уентуорт се поклони и седна на предложения му стол.

— Вашето име е много известно — каза той, също както и името на доктор Уотсън. За мен е голяма чест да се запозная с вас. Но съм твърде зает с работа в Париж и се откъснах единствено заради своя приятел Майкъл Осбърн. Бях крайно изненадан от неговото тайнствено изчезване. Ако мога да направя нещо, за да помогна на Майкъл, ще смятам, че това си заслужава всички неудобства от едно пътуване през Ламанш. Запознах се с Майкъл — започна Тимоти, — приблизително преди две години, когато постъпихме в Сорбоната. Предполагам, че ми допадна, защото ние двамата сме пълна противоположност. Аз съм скромен човек, моите приятели дори смятат, че съм стеснителен. Майкъл, обратното, отличава се с буен нрав — винаги беше пръв, готов да влезе в бой, ако му се стори, че се опитват да го измамят. Никога не криеше това, което мислеше — по какъвто и да е повод. И въпреки това, като взаимно не забелязвахме недостатъците си, ние много добре се разбирахме. Майкъл ми беше много близък.

— И за него е било същото, сър, не се съмнявам в това — добави Холмс. — Какво знаете за личния му живот?

— Ние бяхме откровени един с друг. Научих, че е втори син на английски аристократ. И после, Майкъл се свърза с тази жена. — Неприязънта на Тимоти Уентуорт явно се чувствуваше в тона му. — Майкъл се запознал с нея в един от вертепите на Плас Пигал. Разказа ми го на следния ден. Не отдадох значение на това, като предполагах, че ще е едно от мимолетните му увлечения. Но сега разбирам, че приятелските му чувства към мен охладняха и това започна именно в онзи момент до утрото, когато си събра нещата и ми съобщи, че се е оженил за тази жена.

— Навярно сте били шокиран, сър — вмъкнах аз.

— Шокиран — това не е точната дума. Бях потресен! Когато се опомних и се опитах да го разубедя, той само ми кресна да не се меся в чужди работи и си отиде. — Дълбоко съжаление се четеше в честните сини очи на младия човек. — Това беше краят на нашето приятелство.

— Повече не сте ли го виждали? — тихо попита Холмс.

— Опитвах се, дори бегло го зърнах на два пъти. Скоро след това Майкъл беше изключен от Сорбоната. Когато научих, реших да го намеря и открих, че живее в невъобразима бедност на левия бряг на Сена. Беше сам, но предполагам, че жена му живееше заедно с него. Беше пийнал и ме прие враждебно. Това беше като че ли съвършено друг човек. Дори не можах да започна разговор и затова оставих малко пари на масата и си отидох. След две седмици го видях на улицата близо до Сорбоната. Когато се опитах да го заговоря, той ми се озъби и побърза да се измъкне.

— Доколкото разбирам, нито веднъж не сте виждали жена му.

— Не съм я виждал. Но за нея се разправят разни неща. Казват, че имала съучастник, човек, с когото е живяла преди и след като се е омъжила. Впрочем не разполагам с никакви конкретни факти в тази връзка. — Той замълча. След това дигна глава и отново заговори още по-развълнувано. — Мисля, че в историята с този пагубен брак Майкъл са го измамили и че той в никакъв случай съзнателно не се е стремял да опозори името на своя род.

— И аз така мисля — каза Холмс. — Наскоро при мен попадна комплектът хирургически инструменти на Майкъл и разглеждайки ги, открих че той внимателно е скрил знаменития герб, който е бил гравиран от вътрешната страна на кутията.

Очите на Тимоти Уентуорт се разшириха.

— Бил е принуден да продаде инструментите си?

— Искам да подчертая обстоятелството — продължи Холмс, — че самият акт на скриване на герба свидетелствува не за желание да се опозори, по-скоро е едно усилие да се защити името, което той като че ли е искал да облее с кал.

— Непоносимо е, ако баща му не повярва в това. А сега, сър, разказах ви всичко, което зная и изгарям от нетърпение да чуя вас.

Холмс явно се колебаеше. Стана от стола и бързо премина през стаята. След това спря.

— Нищо не можете да направите за Майкъл, сър — каза той.

— Но нали се разбрахме!

— Известно време, след като сте видели Майкъл, с него се е случило нещастие. И сега той е само плът, лишена от разум, мистър Уентуорт. Не помни миналото си и паметта му вероятно никога не ще се възстанови.

Тимоти Уентуорт мрачно гледаше към пода, обмисляйки съвета на Холмс. Бях доволен, когато въздъхна и каза:

— Добре, мистър Холмс, в такъв случай въпросът е изчерпан — Уентуорт стана и протегна ръка. — Но ако някога мога нещо да направя, сър, моля ви обадете ми се.

— Можете да разчитате на мен.

След като младият човек си отиде, Холмс продължи мълчаливо да стои до прозореца и да гледа нашия отдалечаващ се посетител.

В този момент долу се позвъни, след това се чу топуркане и вратата се отвори. На прага стоеше едно мършаво момче.

— Кой от господата е мистър Шерлок Холмс? — попита то.

След като получи отговор, посетителят протегна към Холмс пакет и се втурна надолу колкото му държат краката.

Холмс разгърна пакета.

— Липсващият скалпел! — извиках аз.

Пратеникът на Елери Куин отново се занимава с издирване

— Рейчел?

Тя погледна през рамо.

— Грант? Грант Еймс?

— Да. Реших да намина — каза безделникът.

Рейчел Хъгър беше облечена в джинси и прилепнал към тялото пуловер. Имаше дълги крака и тънка фигура.

— Не знаех, че отглеждате рози.

— Страхувам се, че засега няма с какво да се похваля — засмя се тя. — Какво ви води в скучните места на Ню-Рошъл?

— Просто минавах наблизо. Та аз едва успях онзи път да ви кажа здравейте, когато бяхме у Лита.

— Случайно попаднах там. И много бързо си тръгнах.

— Рейчел, направете ми една услуга.

— Каква?

— Моля ви, продължавайте да окопавате вашите рози. Иска ми се да седя тук и да ви гледам.

— Грант, защо дойдохте?

— Какво?

— Питам ви защо сте дошли?

— Проклет да съм, ако помня.

— Хващам се на бас, че ако поискате, ще си спомните — каза момичето. — Опитайте се.

— Почакайте. А! Исках да ви попитам не сте ли сложили вие един плик върху седалката на моя ягуар онази вечер у Лита. Но по дяволите плика!