Пол У. Феърман, Фредерик Даней, Манфред Бенингтън Ли
Неизвестният ръкопис на д-р Уотсън (11)

Глава X
Тигърът от „Ангел и корона“

— Искрено се надявам, приятелю, че ще приемете моите извинения. — Тези думи на Холмс са най-приятното нещо, което съм чувал от него. Излязохме на улицата и отново започнахме да се промъкваме през мъглата; тази нощ в Хуайтчепел нямаше файтони.

— Имахте всички основания да възнегодувате, Холмс.

— Напротив. Проявих непростима раздразнителност. Не бива да виниш другите за собствените си грешки. Сведенията, които вие така лесно сте получили от Поли, трябваше аз самият отдавна да съм получил. Но и наум не ми мина, че Клайн е именно онова липсващо звено. Това може да се обясни така — продължи все така великодушно Холмс, — вие просто не сте насочили своята проницателност в нужната посока. Търсехме човек силен, жесток и безпощаден. Клайн притежава всички тези черти. Наистина в Хуайтчепел биха се намерили още много други не по-малко порочни типове. И все пак има нещо, което направо сочи Клайн. Сега бихме могли да възстановим онова, което очевидно е станало. Клайн е видял в лицето на Майкъл Осбърн богата плячка. Както Майкъл, така и Анджела са хора със слаба воля и този жесток и властен човек лесно ги е подчинил на волята си. Именно Клайн е организирал позорния брак, който е погубил Майкъл Осбърн.

— Но с каква цел?

— Шантаж, Уотсън! Но планът му се провалил, когато у Майкъл се е пробудила добрата страна в неговата природа и той се е отказал да участвува в мръсната игра. И все пак Клайн е съумял да измъкне от младия Осбърн достатъчно пари, за да купи „Ангел и корона“.

— Но има още толкова много неясни неща, Холмс. Майкъл, който е докаран до сегашното му състояние, неговата жена Анджела, жестоко обезобразена — предстои ни и нея да намерим.

— Всяко нещо с времето си, Уотсън, всяко нещо с времето си…

Поклатих глава и последвах Холмс през моргата в приюта, където заварихме доктор Мърей да превързва удареното око на един пияница.

— Майкъл Осбърн тук ли е? — попита Холмс. — Доктор Мърей, ще трябва да го взема със себе си.

— Сега ли? Толкова късно?

— Случиха се някои събития, докторе. До сутринта Нощната сянка трябва да бъде хванат. Време е вече да си оправим сметките с хищния звяр, който е виновен за кървавата касапница в Хуайтчепел.

И доктор Мърей като мен се обърка.

— Не ви разбирам. Но защо все пак вземате със себе си Майкъл Осбърн?

— За да му устроя очна ставка с неговата жена, нетърпеливо отговори Холмс. — Къде е той? Губим ценно време.

— Ще го намерите в малката стаичка от другата страна. Той спи там.

Намерихме нещастника и Холмс много внимателно го събуди. В празните му очи не проблесна нито искрица разбиране, но с доверчивостта на дете Майкъл се затътри след нас.

През цялото време ме глождеше любопитството. И аз рискувах да задам въпроса:

— Предполагам, Холмс, че се надявате да намерите Анджела Осбърн в „Ангел и корона“?

— Уверен съм в това.

— Но с каква цел решихте да я срещнете с Майкъл?

— Може би тя няма да иска да говори. Неочакваната среща с мъжа й ще се окаже шок, който може да й развърже езика.

— Ясно — казах аз, макар и не много уверено.

Най-после се чу гласът на Холмс:

— Насам, Уотсън, тук ще търсим.

През мъглата едва можеше да се види слабо осветен прозорец.

— Искам незабелязано да се промъкна в стаята на горния етаж — каза Холмс.

Промъквахме се крадешком.

Най-напред се оказахме в един килер, където се чуваше приглушеният шум от кръчмата. Очевидно не ни забелязаха. Холмс бързо намери стълбата, която води към втория етаж. Внимателно се изкачихме и се озовахме в края на едва осветен коридор.

Ивица светлина се промъкваше през открехнатата врата и падаше върху бомбетата на обувките ни. Холмс ни бутна към стената и почука на вратата. В стаята се чу бързо движение и женски глас попита:

— Томи, ти ли си?

Ръката на Холмс като змия се плъзна през вратата и запуши устата на жената, чието лице се намираше в сянка.

— Не викайте, госпожо — каза той шепнешком, но с властен тон. — Няма да ви сторим нищо лошо. Просто трябва да поговорим с вас. Аз съм Шерлок Холмс и доведох вашия мъж.

Чух трескава въздишка.

— Довели сте Майкъл… тук? Господи, но защо?

— Така трябваше.

Холмс влезе в стаята и ми направи знак да го последвам. Държейки Майкъл за ръце, влязохме и ние.

В стаята светеха две газови лампи и на тяхната светлина видях жена, чието лице беше покрито с воал. Но тънката мрежа не можеше напълно да прикрие ужасния белег. Това беше Анджела Осбърн.

Като видя мъжа си, тя се хвана за дръжката на креслото, в което седеше, и се привдигна. Но моментално се смъкна обратно и застина като вкаменена.

— Той не може да ме познае — прошепна тя с отчаяние.

— Трябва да ни разкажете всичко, госпожо — каза Холмс. — Ние знаем, че Клайн е виновен вашият мъж да се намира в това състояние, а също така и за вашето обезобразяване. Разкажете ни какво все пак се е случило в Париж?

Жената закърши ръце.

— Няма да ви губя времето, като търся оправдания за себе си, сър. Няма такива. Както навярно сте разбрали, аз не съм от онези нещастни момичета долу, които се занимават със своята срамна професия от безизходица или от бедност. По този път ме тласна Макс Клайн, звяр в образа на човек. Искате да знаете какво се случи в Париж? Отидох там, защото Клайн ме накара да завържа връзка с богат френски търговец. Именно тогава се запознах с Майкъл Осбърн и той ме обикна. Повярвайте ми, сър, нямах и най-малкото намерение да опозорявам неговото име. Но когато Клайн пристигна в Париж, дойде му наум да използува влюбения юноша за своите цели. Нашият брак беше първата брънка в неговите планове. Ние с Майкъл се оженихме, макар че аз със сълзи на очи умолявах Клайн да се откаже от своя замисъл. Ставаше дума за най-долен шантаж, мистър Холмс. Щеше да разкаже всичко на херцог Чайрски, да го заплаши, че всички ще научат за кого се е оженил неговият син и да ме покаже на целия свят, ако негова светлост откаже да заплати за мълчанието.

— Но това не се случи — каза Холмс, вглеждайки се внимателно в нея.

— Да, защото Майкъл се оказа по-твърд, отколкото Клайн очакваше. Майкъл заплашваше, че ще убие Клайн и дори се опита да го направи. О, това беше ужасна сцена! Но Майкъл нямаше никакъв шанс. Клайн е толкова силен! Той събори Майкъл с един удар и страхотно го би. И ето че Майкъл стана това, което виждате. Клайн би го убил, ако не се бях намесила. Тогава грабна ножа от масата и ми обезобрази лицето. Яростта му премина, иначе работата навярно щеше да приключи с две убийства.

— След като наби жестоко Майкъл и ви обезобрази, не се ли отказа от своите планове?

— Не, мистър Холмс. Ако беше така, сигурна съм, че Клайн щеше да ни остави в Париж. Но вместо това намери доста голяма сума пари и ни доведе при себе си в Хуайтчепел, където купи тази кръчма.

— Значи тези пари не са получени чрез шантаж?

— Не. Херцог Чайрски беше щедър към Майкъл, преди да се отрече от него. Клайн ограби Майкъл до последното пени. След това ни заключи тук в „Ангел и корона“ като в затвор, замисляйки навярно някакъв още по-нечестен план.

— Казахте, че ви е довел при себе си в Хуайтчепел, мисис Осбърн? — попита я Холмс. — Клайн от тези места ли е?

— Да, той е роден тук. Познава всяка улица и всяко кътче в този район. Тук всички се страхуват от него. Едва ли ще се намери някой, който би рискувал да го разсърди.

— А какъв е бил неговият план, знаете ли?

— Уверена съм, че става дума за шантаж. Обаче нещо се случи и му попречи, не знам какво е то. Една сутрин Клайн влезе при мен, беше в отлично настроение, каза че невероятно много му е провървяло, че Майкъл повече не му трябва и има намерение да се отърве от него. Молех го да не убива Майкъл. Може би успях да пробудя някаква искрица човечност в сърцето на Клайн. Всеки случай, той ме съжали, както сам каза, и отведе Майкъл в приюта на доктор Мърей, знаейки, че Майкъл напълно е загубил паметта си.

— В какво така му е провървяло на Клайн, мисис Осбърн?

— Не можах да науча. Попитах го наистина ли херцог Чайрски се е съгласил да заплати голяма сума пари. Но той ме удари и ми каза да не си пъхам носа в чужди работи.

— И оттогава сте пленница в този дом, така ли?

— Доброволна пленница, мистър Холмс. Клайн наистина ми забрани да излизам от тази стая, но истинският ми тъмничар е моето обезобразено лице.

Жената наведе глава, покрита с воала.

— Това е всичко, което бих могла да ви кажа.

— Не е всичко, госпожо.

— Какво друго има? — попита тя и вдигна глава.

— Остава въпросът за комплекта хирургически инструменти. А също така и за бележката без подпис, с която са уведомили лорд Карфакс за местонахождението на неговия брат.

— Както се вижда, от вас нищо не може да се скрие! — възкликна Анджела Осбърн. — Кой сте вие, човек или дявол? Ако Клайн узнае, ще ме убие!

— Ние сме ваши приятели, госпожо. От нас той нищо няма да научи. Как разбрахте, че инструментите са заложени при Джозеф Бек?

— Имам един приятел. Той идва тук, рискувайки живота си, за да си поприказваме и да изпълни някои мои поръчения.

— Без съмнение това е същият Томи, когото очаквахте, когато почуках на вратата?

— Томи помага понякога в приюта на Монтегю стрийт.

— Вие ли го изпратихте там?

— Да, за да научавам поне нещичко за Майкъл. След като Клайн го отведе в приюта, една вечер тайничко се измъкнах и рискувайки твърде много, пуснах в пощенската кутия писмото, за което споменахте. Смятах, че съм задължена поне това малко нещо да направя за Майкъл. Бях уверена, че Клайн никога няма да научи за това.

— А хирургическите инструменти?

— Томи подслушал как Сели Йънг обсъждала с доктор Мърей възможността да ги заложат. Дойде ми наум, че това би могло да привлече вашето внимание към Джек Нощната сянка. Още веднъж се измъкнах тайно от къщи, купих комплекта и ви го изпратих по пощата.

— А големия скалпел нарочно ли извадихте?

— Да, бях уверена, че ще разберете. Но тъй като нямаше никакви слухове, че проявявате интерес към това дело, изпаднах в отчаяние и ви изпратих липсващия скалпел.

Холмс се наведе над нея. Нейното лице беше крайно съсредоточено.

— Госпожо, кога решихте, че Нощната сянка е Макс Клайн?

Анджела Осбърн притисна лицето си с ръце и простена:

— О, не зная, не зная!…

— Какво ви накара да решите, че именно той е злодеят? — неумолимо повтори своя въпрос Холмс.

— Характерът на тези престъпления. Не мога да си представя някой друг, освен Клайн, който да е способен на такива зверства. Неговият буен нрав, неговите страшни пристъпи на ярост…

Не ни беше писано да чуем повече нищо от Анджела Осбърн. Вратата се отвори и в стаята връхлетя Макс Клайн. Лицето му беше изкривено от злобата, която очевидно едва сдържаше. В ръката си държеше пистолет.

— Ако някой помръдне, макар и с пръст, ще го пратя в преизподнята — изръмжа той.

Нямаше никакво съмнение, че точно така щеше да постъпи.

Елери се разделя с Грант Еймс

На вратата се позвъни. Още веднъж, после за трети път. Но Елери не помръдна — четеше. Откъсна се от ръкописа едва когато прочете главата. Под вратата беше мушната телеграма:

„Скъпи приятелю въск гонейки шиповете вашият куриер намери роза тчк той повече няма да се занимава с издирване тчк нейното име е рейчел хъгър запт но името не може да предаде нейното очарование тчк тя е дошла на онази вечеринка само заради мен запт иде ми да се пукна от гордост тчк ще се оженим тчк искаме да имаме много деца тчк сърдечен привет от нас двамата тчк грант“

— Слава богу, май се отървах от него — произнесе Елери на глас и се върна при Шерлок Холмс.