Пол У. Феърман, Фредерик Даней, Манфред Бенингтън Ли
Неизвестният ръкопис на д-р Уотсън (1)

Елери започва

Елери размишляваше.

И то доста дълго.

След това стана, грабна десетте страници от току-що напечатания текст и ги разкъса на четири неравни части.

Мрачно погледна замлъкналата пишеща машина. Тя издевателски гледаше към него.

И точно тогава звънна звънецът на вратата.

— Оставете сандвичите на масата — извика Елери, — и вземете парите.

Посетителят не го послуша. Влезе в стаята, където изнемогваше великият човек. Елери измърмори:

— А, вие ли сте? Помислих, че е момчето от кулинарния магазин.

Грант Еймс трети с безцеремонността на привилегирован безделник-милионер се насочи право към бара. Мушна там голям пакет, увит в груба хартия, взе бутилка уиски и чаша.

— Между другото, донесох нещичко — обяви Еймс. — И то по-интересно от вашите сандвичи. Казах ви, че донесох нещо, нима не ме чухте?

— И какво е то?

— Онзи пакет, до бутилката с джина.

Елери извърна глава към посоченото място, но Грант го спря.

— Ще трябва да ви обясня как стоят нещата, Маестро. Най-напред как започна всичко. Вчера, след обед се събрахме една малка компанийка в Уестчестър. Малко се поразкършихме.

— Върви им на някои — каза Елери със завист.

— По някакъв тайнствен начин при мен попадна този пакет и ето нося ви го, според молбата.

— Чия молба?

Елери нито веднъж не беше погледнал към пакета.

— Нямам представа. Когато се приготвих да се измъкна, открих върху седалката на ягуара си този плик. На него беше написано: „Моля, предайте го на Елери Куин.“ Струва ми се, че това е някой, който се бои от вас и не се решава сам да ви го предаде, а освен това знае, че сме неразделни приятели.

— И какво трябва да направя? — кисело попита Елери.

— Нямам представа. Това е ръкопис. Като че ли е стар. Навярно трябва да го прочетете.

Без желание, но не и без любопитство Елери взе пакета.

— Почеркът е женски.

Елери извади от пакета тетрадка с картонени корици, на която с едър старомоден шрифт беше напечатано „бележник“.

— Наистина, като че ли тетрадката е стара.

Грант с хитра усмивка следеше Елери, който прочете първата страница, отвори широко очи, обърна страницата, прочете втората, след това и третата страница.

— Боже господи! — възкликна той. — Струва ми се, че това е едно от приключенията на Шерлок Холмс, описано от доктор Уотсън. При това е оригинал!

— Мислите ли, че е оригинал?

— Страхувам се, че някой иска да ме подведе. Една неизвестна история за Шерлок Холмс! — Разлисти тетрадката. — Дори нещо повече, ако се съди на пръв поглед, това е роман. Неизвестен роман! — поклати глава.

— Не вярвате ли, че това е оригинал?

— Засега на нищо не вярвам. Но струва ми се шансовете са милион към едно, че това е фалшификат.

— Прочетете поне първата глава.

— Грант, нямам време!

— Дори за един нов роман за Шерлок Холмс?

— Дявол да ви вземе, — Елери дълго и с раздразнение разглежда тетрадката, след това въздъхна, точно като баща си, седна и се зае да я чете.