Пол У. Феърман, Фредерик Даней, Манфред Бенингтън Ли
Неизвестният ръкопис на д-р Уотсън (6)

Глава V
Клуб „Диоген“

На следната утрин, като се събудих, открих, че Холмс вече е станал и се разхожда из стаята. Без да отрони дума за приключението, на което бяхме подложени предишната вечер, каза:

— Уотсън, не бихте ли се съгласили да напишете нещо под диктовка?

— С радост.

— Извинете, че ви принизявам до ролята на личен секретар, но си имам особена причина да желая подробностите по това дело да бъдат формулирани в надлежния им вид.

— Особена причина ли?

— Точно така. Ако имате свободно време, днес през втората половина от деня ще наминем при брат ми Майкрофт в неговия клуб. Консултацията с него може да ни бъде полезна. В някои отношения аналитичните способности на Майкрофт са много по-високи от моите. Разбира се, неговите способности са, така да се каже, седящи, в такъв смисъл, че той не може да търпи да се движи. Ако някой изобрети улично кресло, което би доставило човека от учреждението в къщи и обратно, Майкрофт би бил първият, който ще си го купи.

— Да, спомням си, че не обичаше да се отклонява от установения ред.

— А сега да изброим нашите действуващи лица. Не е задължително да бъдат по значимост. И така, първият е херцог Чайрски…

Холмс диктува в продължение на един час. След това се разхождаше из стаята, докато аз се стараех да систематизирам записите. След като приключих, му протегнах следното резюме.

Херцог Чайрски (Кенет Осбърн)

Настоящият притежател на земите и титлата, датираща още от 1420 г. Двадесети потомък по права линия. Херцогът води затворен начин на живот в именията си или в лондонския си дом на Бъркли стрийт, където се занимава с живопис. Има двама сина от жена си, която е починала преди десет години. Повече не се е женил.

Лорд Карфакс (Ричърд Осбърн)

По-големият син на Кенет. Пряк наследник на титлата. Има една дъщеря — Дебора. Жена му трагично е починала при раждането. Детето живее в Девънширското имение под грижите на гувернантка. Бащата и дъщерята са извънредно привързани един към друг. Лорд Карфакс е филантроп. Щедро жертвува от парите и времето си за приюта на Монтегю стрийт в Лондон, убежище за нещастници.

Майкъл Осбърн

Вторият син на Кенет. Източник на позор и огорчения за своя баща. Предполага се, че Майкъл, недоволен от положението си на втори син, който не наследява титлата, се е отдал на разгулен живот. Поставил е пред себе си задачата да стъпче в калта титлата на баща си и, както се съобщава, се е оженил за улична жена, очевидно за да преуспее още повече в изпълнението на тази неблаговидна цел. Достойната за порицание постъпка вероятно е била извършена, когато е бил студент по медицина в Париж. Скоро след това бил изключен от Сорбоната. По-нататъшната му съдба и местопребиваване са неизвестни.

Джозеф Бек

Лихвар, притежател на заложна къща на Грейт Хиптън стрийт. Ако се съди по всичко, едва ли представлява интерес.

Доктор Мърей

Лекар не само по образование, но и по призвание, завежда моргата на Монтегю стрийт. Посветил е целия си живот на създадения от него в съседство с моргата приют.

Сели Йънг

Племенница на доктор Мърей. Отдава на приюта цялото си време. Медицинска сестра, която обича своята професия, занимава се с благотворителна дейност. Именно тя е заложила в заложната къща на Бек комплекта хирургически инструменти. Охотно отговаря на всички въпроси и по всяка вероятност нищо не крие.

Пиер

Безобиден глупак, когото са взели в приюта, където изпълнява различна физическа работа. Комплектът хирургически инструменти е бил намерен сред неговите вещи. Мис Йънг го е заложила, за да получи пари за Пиер. Очевидно е пристигнал от Франция.

Жената с белег на лицето

Няма сведения.

Холмс прегледа резюмето с недоволен вид.

— Всичко това показва колко малко сме постигнали и колко дълъг път ни предстои да изминем. Ако не възразявате, Уотсън, обличайте се, ще вземем файтон и отиваме в клуб „Диоген“.

Докато пътувахме, Холмс седеше замислен, но аз все пак се осмелих да го обезпокоя, защото съвсем неочаквано през главата ми мина една мисъл.

— Холмс — казах аз. — Когато напускахме имението на херцог Чайрски, вие споменахте, че лорд Карфакс е допуснал някои грешки. Струва ми се, че за едната се досещам. Спомням си, че не ни попита как е попаднал у нас комплектът хирургически инструменти. Оттук следва логичният извод, че вече е знаел това.

— Превъзходно, Уотсън!

— В светлината на този негов пропуск имате ли основание да предполагате, че именно той ни е изпратил комплекта инструменти?

— Във всеки случай имаме основание да подозираме, че знае кой го е направил. Пристигнахме, Уотсън. Майкрофт ни чака.

Клуб „Диоген“. Добре си го спомнях, макар че само веднъж съм бил в неговите тихи стаи за гости, когато Майкрофт прехвърли на плещите на своя по-активен брат делото на гръцки преводач.

Майкрофт ни очакваше в стаята за гости, откъснал се за малко, както после разбрах, от правителственото ведомство, където беше служител, разположено зад ъгъла на Хуайтхол.

И въпреки това нито един от братята не бързаше да пристъпи към делото, което ни отведе при Майкрофт. Той протегна ръка и възкликна:

— Шерлок! Изглеждаш отлично. Очевидно добре ти се отразява да кръстосваш по цяла Англия и из континента.

Протягайки ми ръка, Майкрофт каза:

— Доктор Уотсън, чух, че сте се отскубнали от здравите ръце на Шерлок и сте се оженили. Надявам се, че Шерлок не ви е похитил отново.

Той ни посрещна на вратата и се насочи към еркера, който гледаше към една от най-оживените улици на Лондон. Ние го последвахме и братята, застанали един до друг, гледаха през прозореца.

— Не съм идвал в тази стая оттогава, откакто ти за последен път беше тук при мен, Шерлок, но улицата не се е променила — каза Майкрофт. — Тя беше същата и вчера.

— И все пак — промърмори Шерлок, — тя се е изменила. Старите интриги са забравени, родили са се нови.

Двадесет минути по-късно, удобно настанили се в дълбоките кресла, ние потънахме в мълчание. Прекъсна го Майкрофт.

— Картината точно е обрисувана, Шерлок, в пределите на възможното. Но струва ми се, ти сам си способен да решиш задачата.

— Не се и съмнявам, но времето ми е малко. Трябва да се предотвратят нови престъпления. Би ли могъл да ми подскажеш някой детайл, който би ми позволил да спестя ден, та дори и два.

— Тогава нека да прехвърлим още веднъж какво знаеш, или по-точно какво не знаеш. Не държиш в ръцете си всички елементи на главоблъсканицата. И все пак нещичко си напипал. Не случайно върху теб и доктор Уотсън е било извършено опасно нападение. Само ако не смяташ това за просто съвпадение. Разбира се, не се иска много ум, за да разбереш кой е Пиер.

— Естествено — отговори Холмс. — Това е вторият син на херцог Чайрски — Майкъл.

— Що се отнася до тежките травми, получени от Майкъл, то баща му може и да не знае за това. Но на лорд Карфакс, разбира се, му е известно, че Майкъл се намира в приюта. Той, без всякакво съмнение, е познал своя по-малък брат.

— Не се и съмнявам — каза Холмс, — че лорд Карфакс не беше напълно откровен.

— Той ме заинтригува. Мантията на филантроп — това е отлично прикритие за злия умисъл. Напълно е възможно именно лорд Карфакс да се е погрижил Майкъл да бъде взет под опеката на доктор Мърей.

— Точно така, както и да е виновен за нанесените травми — мрачно добави Холмс.

— Възможно е, но трябва да намериш липсващите звена в главоблъсканицата, Шерлок.

— Времето, Майкрофт. Нямам време. Ето къде е моят проблем. Трябва много бързо да намеря онази нишка, която ще ми помогне да размотая кълбото.

— Струва ми се, че знам къде е източникът на твоето объркване, Шерлок. Трябва да приключиш с това. В тази работа си много субективен.

— Не мога да разбера за какво говориш — студено каза Холмс.

— Извършени са пет чудовищни престъпления и може би тяхното число ще се увеличи. Ако ти беше се заел с тази работа по-рано, то би могъл да предотвратиш някои от тях. Ето какво те гложди. Съзнанието за вина може да притъпи и най-могъщия ум.

Холмс нямаше какво да възрази.

— Да вървим, Уотсън. Играта започна. Трябва да притиснем дивия звяр.

— При това много хитър звяр — каза Майкрофт и след това добави: — Шерлок, търси жената с обезобразеното лице, а също така и едно от липсващите звена в тази верига — жената на Майкъл Осбърн, която се ползува с такава лоша репутация. За какво говори всичко това?

Холмс сърдито погледна брат си:

— Ти наистина ли мислиш, че съм се лишил от способността да разсъждавам и анализирам? Разбира се, това означава, че става дума за една и съща жена.

С тези думи напуснахме клуб „Диоген“.

Пратеникът на Куин води разследване

Звънецът на вратата имаше форма на розова пъпка с листа от слонова кост. Грант Еймс силно го натисна. Появи се млада жена, облечена в отровно зелена пижама.

— Здравей, Мейдж. Минавах наблизо и ето ме.

Тя засия. Удълженото аристократично лице на младия човек предизвика у нея приятни мисли за богатството му.

— Затова и решихте да наминете — изрече тя с такъв тон, сякаш самата е извела формулата на Айнщайн. Отвори вратата така широко, че се удари в стената.

Грант внимателно пристъпи напред.

— Не е лошо това гнезденце.

Грант огледа стаята. Никъде не се виждаха нито книги, нито списания, но в края на краищата това съвсем не беше задължително.

— Мислех си, че много четете, котенце. Че сте нещо като книжен червей.

— В наше време! Откъде, ако мога да ви попитам, да намеря време за четене?

— Човек може отвсякъде да откъсне по малко.

— Е, разбира се, чета по нещичко. Например „Сексът и проблемите за безбрачието“…

— Аз лично съм запален по криминалните романи. Патер Браун, епископ Къшинг.

Внимателно следеше реакциите й. Със същия успех можеше да очаква нещо и от някое розово прасенце.

— И аз обичам криминалните романи. Искате ли още уиски?

— Не, благодаря. — Грант стана. — Времето лети, трябва да тръгвам.

Тя беше безнадеждна.

Рухна върху седалката на ягуара си. Как го правят това — Холмс и дори Куин?

През това време нещо притискаше носа на Куин и го душеше. Отвори очи и забеляза, че е ръкописът, който четеше преди да заспи. Прозина се, бутна на пода тетрадката и седна в леглото, сънен, подпрял ръце на коленете си. Ръкописът лежеше на пода. Наведе се и го взе. Започна отново да чете.