Жан Фроасар
Хроники (9)

ФИЛИП VI СВИКВА ВОЙНСТВОТО СИ

По времето, за което говоря, в лето Господне хиляда триста четиридесет и шесто, тучните плодоносни земи на Нормандия бяха разорени и опустошени, поради което многочислени и горчиви тъжби обсипаха пребиваващия в двореца си в Париж Филип Дьо Валоа. Доложиха му:

— Сир, кралят на Англия е превзел Константин с бойците и стрелците си, подлага всичко по пътя си на огън и меч и скоро ще бъде пред стените на Кем, а водач му е месир Годфроа Дьо Аркур. Трябва да се намесите.

— Кълна се в душата си и в тленната ѝ обвивка — отвърна кралят, — че здраво ще се заема с тази работа.

Тутакси разпореди писците да се заловят за перата и да насъчинят писма, и проводи воини и бързоходци до всякакви, обвързани с короната владетели и сеньори. Не пропусна да извести най-паче славния крал на Бохемия и сина му — месир Карла, — когото вече именуваха крал на Германия, а̀ко и Людвиг Баварски да бе още жив. Със съдействието на Църквата и на някои влиятелни особи в Римската Империя, Карл Бохемски бе избран за крал на Германия и император на Рим, тъй като Людвиг бе на преклонна възраст, но и с постъпките си не бе угодил на римляните, както вече бе обяснено и разказано в тази летопис. Също известени бяха и херцогът на Лотарингия, граф Дьо Салбрюс, графът на Намюр, графът на Савоя и месир Луи Савойски, негов брат, Женевският граф и всички велики барони, за които кралят знаеше или се надяваше, че ще му служат. Още известени бяха всички мъже от кралството чрез градоначалниците на обикновените и на славните градове, чрез надзорници, управители, наместници и кметове — да бъдат до един в бойна готовност^[1]. Посочени бяха денят и мястото, където всеки трябваше да се яви и да се представи, защото кралят се стягаше за война с англичаните, които бяха нахлули в земите му. Всички призовани и известени с писма се приготвиха и запасиха с всичко необходимо, ала не веднага, та през това време англичанинът обходи, опожари и опустоши твърде много френска земя.

Постановиха кралят и коронният съвет още с идването на вестта за нашествието на краля на Англия в Константин месир Раул — граф Д’Йо и Дьо Гин и конетабъл на Франция, и граф Дьо Танкарвил — шамбелан на Франция, начаса да препуснат към Нормандия, да се явят в славния град Кем, да свикат тамошното кралско войнство и да преградят пътя на неприятеля. Също наредено им бе, ако държат на честта си, тъй да сторят, че англичаните да не преминат река Урна, която тече от Кем към морето. Двамината сеньори се подчиниха и заявиха, че ще сторят всичко, което е по силите им, за да изпълнят дълга си и, въоръжени до зъби, с голяма свита, отправиха се за Руан, където престояха четири дни, докато се стекат всички бойци от околността, сетне, като научиха, че кралят на Англия е достигнал до Сен Ло Льо Константин, потеглиха. Яздиха, докато пристигнат в Кем, където се установиха и сториха необходимите приготовления като люде, решени да изпълнят достойно войнския си дълг, влизайки в сражение с неприятеля.

Най-подир, известѐн бе и повикан от крал Филип преминалия към французите, както вече знаете, месир Жеан Дьо Ено. Той пристигна, за да се постави в разположение на краля — в най-добро снаряжение и придружен, както се следва, от рицари и щитоносци от Ено, Брабант и Хабен. Силно се възрадва кралят от пристигането му. Придохождаха и стичаха се воини от вси страни, за да се поставят в служба на краля на Франция и на кралството — едни, защото така повеляваше васалният им дълг, други, за да припечелят плата като волнонаемници. Ала потеглилите от далечните покрайнини не свариха да пристигнат по едно време с находящите се по-наблизо и англичаните напредваха ли напредваха.