Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Chroniques de France, d’Engleterre et des paīs voisins, ???? (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Банков, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сашо
Източник: http://bezmonitor.com, 4 декември 2002 г.
Издание:
Книжка № 2 от поредицата „Малка романска библиотека“
ISBN 954-603-001-2
(c) Издателство „Прохазка и Качармазов“, 1997
(сега — Издателство ЕТО, тел. (02) 866 85 50; e-mail: eto(при)applet-bg.com)
(c) Съставител, преводач, автор на бележките и на глосара — д-р Димитър Банков
Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.
Бележка на редактора: В това издание за първи път на български са преведени части от „Хрониките“ на Жан Фроасар. Изданието съдържа успоредни текстове на старофренски и на български.
Българският превод и коментарът към него се публикуват на http://bezmonitor.com с любезното съгласие на преводача д-р Димитър Банков. Представянето на текста в електронен вид налага известни ограничения — френските текстове са представени с опростен правопис без диакритични знакове. На места в българския текст са поставени ударения — те стоят непосредствено пред гласната.
История
- — Добавяне на анотация
ЗАВЕТЪТ НА КРАЛ ШАРЛ
Когато крал Шарл[1] усети и осъзна, че настъпва краят му, нареди да свикат дванадесетте пера[2] на Франция и всички благородници, които бе възможно най-скоро да пристигнат, и когато се явиха пред него, рече им:
— Любезни сеньори, всинца сте мои родственици и на служение при мен. Усещам и разбирам, че часът ми е ударил и съм пътник. Поверявам ви моята съпруга, кралицата, която е бременна. Ако даде Господ тя да роди мъжко чедо, от каквото се нуждае короната на Франция, аз ви моля да бдите над него и да го възкачите на престола, когато прецените, че е настъпил моментът. Ако ли рожбата е женска, определете друг, справедливо избран престолонаследник, тъй като знам добре, че нашите закони[3] и разпоредби не позволяват момиче да наследи кралството.
Всички дадоха обет вярно да изпълнят завета. Сетне, през нощта срещу Петдесетница, в лето Господне хиляда триста двадесет и осмо, крал Шарл издъхна.
Скоро след неговата кончина, съпругата му, кралица Жана, се сдоби с момиченце и това хвърли в смут цялото кралство. Когато дванадесетте пера на Франция и най-високопоставените барони, узнаха, че кралицата си има момиченце, събраха се всички в Париж, за да обсъдят и намислят кому се полага френското кралство и кого да въздигнат на престола. Много мнения и много речи се размениха и изрекоха. Предложи се между другото тази чест да бъде оказана на Едуарда, младия крал на Англия, сестреник на покойника, ала отхвърлена бе след кратко обсъждане, понеже дванадесетте пера на Франция твърдяха, както твърдят и сега, че поради особено благородното си естество френската корона не може по никой начин да се предава на жена или по женска линия. Тогава дванадесетте пера спряха избора си на месир Филип Дьо Валоа[4], син на граф Дьо Валоа, племенник на Негово Величество крал Филип и братовчед на блаженопочившия крал Шарл. За общото споразумение короната на Франция да се отдаде на Филип Дьо Валоа и той да възлезе на престола с усърдие спомогнаха граф Дьо Ено, граф Ги Дьо Блоа и месир Робер Д’Артоа, защото и тримата водеха за жени сестрите му.
Коронясан бе Филип в Реймс[5] в съборния храм Света Богородица, и отдадоха му всички почести, които подобава да се отдадат на един крал на Франция.