Жан Фроасар
Хроники (15)

РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА АНГЛИЙСКАТА ВОЙСКА ПРИ КРЕСИ

Него петък, както вече казах, кралят на Англия се разположи с цялото си войнство на стан всред полето и спретнаха трапезите да похапнат каквото имаше. А имаше от всичко в изобилие, защото земята по тия места бе тлъста и плодоносна на всякакви храни, на зърно и на вина и обозните коне се превиваха под тежки товари от продоволствия, наплячкосани в Нормандия, Вексен и Вимьо. Същия ден Едуард даде тържествена вечеря на всички благородници и военоначалници, посрещна ги радушно, нагости ги богато, сетне ги отпрати да почиват и те се разотидоха. Нощта след угощението, като остана насаме с личната си охрана, той се оттегли в стъкмения за него походен параклис, падна ничком пред въздигнатия от шамбеланите олтар, изповяда Богу намеренията си и горещо го помоли да даде с чест и слава да се завърнат в Англия, сетне отиде и си легна. Събота сутринта стана и се приготви и същото сториха синът му, Галският принц, и цялото войнство. Сетне се отслужи Света литургия и кралят, синът му и мнозинството воини се причестиха и сториха в сърцето си равносметка на помисли и дела, тъй като ясно бе, че него ден не ще им се размине без битка. Когато свършиха, дойде време да закусят, защото трябваше сетне да се стегнат и подготвят за бой. След като се нахраниха и напоиха до насита, взеха оръжието и се разположиха всред полето на точно определеното предния ден място.

Тогава кралят нареди да изтеглят и да турят обозните впрягове, кола и талиги в голям обръч до горичката зад войската и като оставят само един вход, да вкарат вътре конете, тъй като всички бойци щяха да се сражават пешком. Сетне там, на бойното поле, под негово разпореждане конетабълът — графът на Херфорт и Норхартон — и маршалите наредиха людете в три дружини^[1]. Начело на първата кралят определи за пъководец и постави сина си, принц Едуарда Галски. За телохранители и съветници на принца се избраха: граф Дьо Уорвик, граф Дьо Кентфорт, месир Годфроа Дьо Аркур, месир Рьоно Дьо Гобеен, месир Томас Холандски, месир Ричард Станфордски, владетелите на Ман, на Уер, на Фелтон, месир Жеан Камдос, месир Биетремьос Дьо Бру, месир Робер Дьо Ньофвил, месир Томас Клифорт, месир Гийом Пениел, месир Жеан Аконд, владетелят на Бурсиер, месир Джеймс Д’Одьоле, месир Пиер Д’Одьоле, владетелят на Басет, владетелят на Берклер, владетелят на Поненс, владетелят на Мулен и още мнозина други, които не ще успея да изброя. В полка на принца трябваше да има около 1200 рицари, 4000 стрелци и 1000 галоазци, люде твърде опитни в ратоборство. Бойците на принца застанаха в стройни редици — всеки сеньор с развят боен стяг или знаменце на върха на копието си.

Към втората дружина се числяха: графът на Херфорт и Нортхентън, граф Д’Арондиел, владетелят на Роос, владетелите на Люси, на Перси, на Ньофвил, на Брейстън, на Хелинтън, на Мултън, на Фил Уатиер, на Фил Уарин и мнозина други или общо 1200 рицари и 4000 стрелци.

Третата дружина оглави сам кралят наедно с мнозина доблестни воини и оръженосци и тя наброяваше към 1500 рицари и още 6000 стрелци.

След като се строиха по дружини и предначертаха план за действие и след като определиха всекиму бойната задача, доведоха пред краля гиздава бяла кобилка. Той я яхна и обиколи редиците, като се стараеше да повдигне духа на людете си и ги насърчаваше всинца да изпълнят, каквото повелява чест и дълг. И се кълнеше в мило и драго, че ако са преплавали морето и им предстои да рискуват живота си в бран, то е само и само, за да защитят справедливостта и законното му право на наследник, което Филип Дьо Валоа упорито му отказва и потъпква. Всички, които дочуваха словата му, отвръщаха, че ще се стараят и вярно ще отбиват дълга си, докле кръв блика в жилите им. Кралят поблагодари, сетне се повърна назад при дружината си, слезе от кобилата, застана редом с людете си и изпрати да доведат сина му. Принцът се яви, съпроводен от четирима телохранители, а именно: месир Жеан Камдос, месир Биетремьос Дьо Бру, месир Джеймс Д’Одьоле и месир Гийом Пениел. Юношата коленичи пред баща си, а кралят го улови за ръката, целуна го, провъзгласи го за рицар и като го отпрати при дружината, която оглавяваше, заръча на спътниците му зорко да бдят над него, а те отвърнаха, че достойно ще изпълнят дълга си.

Когато общото вълнение попремина, дружините се строиха и равниха, както вече споменахме, и маршалите разпоредиха всеки да седне на земята и да постави лъка или шлема пред себе си, та да му е под ръка щом засвири сбор. Тъй и сториха, като по този начин се отдадоха на отдих и отмора.

Прочее, нека се върнем отново към краля на Франция и към французите, които се бяха установили в Абвил.