Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Chroniques de France, d’Engleterre et des paīs voisins, ???? (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Банков, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сашо
Източник: http://bezmonitor.com, 4 декември 2002 г.
Издание:
Книжка № 2 от поредицата „Малка романска библиотека“
ISBN 954-603-001-2
(c) Издателство „Прохазка и Качармазов“, 1997
(сега — Издателство ЕТО, тел. (02) 866 85 50; e-mail: eto(при)applet-bg.com)
(c) Съставител, преводач, автор на бележките и на глосара — д-р Димитър Банков
Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.
Бележка на редактора: В това издание за първи път на български са преведени части от „Хрониките“ на Жан Фроасар. Изданието съдържа успоредни текстове на старофренски и на български.
Българският превод и коментарът към него се публикуват на http://bezmonitor.com с любезното съгласие на преводача д-р Димитър Банков. Представянето на текста в електронен вид налага известни ограничения — френските текстове са представени с опростен правопис без диакритични знакове. На места в българския текст са поставени ударения — те стоят непосредствено пред гласната.
История
- — Добавяне на анотация
АНГЛИЙСКАТА ВОЙСКА СПИРА В КРЕСИ
След като кралят на Англия и людете му се прехвърлиха през реката, след като разбиха и прогониха неприятеля и разчистиха полето и ни се видеше, ни се чуеше французин, за да им препречи пътя, тръгнаха всички заедно, потегли и обозът, и яздеха с развети знамена: най-отпред — челният защитен отряд с маршалите, сетне — главните сили с краля и сина му, най-подир — тилният защитен отряд. Така яздеха те в строй, преспокойно, както из Вексен и Вимьо, защото знаеха, че Сома е зад гърба им. Предстоеше им да преминат още само една река — Канс, която се спуска покрай градчето Монтрьол, — та възнамеряваха да отбият към Ноаел, да квартируват в града и да превземат на пристъп крепостта. Но като научиха, че Ноаел принадлежи на госпожа Д’Омал, сестра[1] на покойния месир Робер Д’Артоа, пощадиха ги и хванаха в друга посока. Маршалите пък продължиха до Кротоа, завзеха града и го подпалиха, но крепостта оставиха непокътната, защото бе яко укрепена. Сетне препуснаха до Сент Еспри Дьо Рю, завзеха града и също го подпалиха. Подир това англичаните спряха на лагер в околностите на Броа и разполагаха с голямо изобилие от най-хубави сентонжски и ларошелски вина, задигнати от търговските кораби на пристан в Кротоа. В петък продължиха пътя си, докато стигнаха до Креси в Понтийо, където и трите дружини се събраха и установиха.
Кралят на Англия знаеше със сигурност, че неговият противник, френският крал, го преследва с цялото си войнство, затова, пристигайки в Креси, тъй заговори на людете си:
— Нека тук се разположим и да дочакаме неприятеля, който иде подире ни. Аз съм в наследствените си владения по линия на госпожа майка ми и съм решен да ги защитя и да ги отвоювам от онези, които дръзнаха да ми ги оспорят.
Тогава англичаните се настаниха на лагер в полето, съблюдавайки пълен ред. Возеха достатъчно съестни продукти и боеприпаси в обоза зад тях, пък и кашаварите бяха набавили едно-друго след прекосяването на Сома. Кралят заповяда рицарите, най-опитни във военните работи, да огледат и да проучат околностите и мястото, където щеше да строи войнството си и да дочака неприятеля. Тези рицари бяха граф Дьо Уорвик, месир Рьоно Дьо Гобеен, месир Годфроа Дьо Аркур и граф Дьо Сюфорт. Събота сутринта четиримата благородника сториха оглед на терена, добре го проучиха и докладваха на краля:
— Сър, на сгода ни е тук да дочакаме неприятеля[2].
Кралят отсече:
— Тъй да бъде в името на Бога и на Свети Георги.
Тогава разпространиха заповедта из целия лагер.