Жан Фроасар
Хроники (19)

КРАЛ ФИЛИП ДЬО ВАЛОА ОТВЕДЕН ДАЛЕЧ ОТ КРЕСИ

Знайте, че мъка сви сърцето на френския крал, като видя как людете му се премазват един друг и как шепа англичани ги громят, и обърна се той за съвет към находящия се до него месир Жеан Дьо Ено. Този месир Жеан отвърна и рече:

— Господарю, едничкият ми съвет е да се оттеглите и да останете в тила — нищо по-добро не можете стори. Бъркотията и неподчинението на людете ви станаха причина да се случи онова, от което се боеше и което предугаждаше тази сутрин достойният рицар Мон Дьо Базел. Губите днес, ще спечелите други път. Така е на война, такива са прищевките на съдбата. Но сега сте в голяма опасност, защото става късно и скоро нощен мрак ще припадне. Може да се случи вие, кралят на Франция, да се заблудите, да тръгнете по крив път и вместо при приятели да се озовете всред неприятели. Вървете, тук и да искате не можете помогна.

Нищо не отвърна тръпнещият от горест и гняв френски крал, но побутна коня си и премина напред, сякаш се бе упътил към брата си граф Алансонски, чийто стяг се развяваше на едно възвишение. Самият граф се бе спешил, бе сплотил людете си в стегнати редици и без и да помисля за отстъпление, влязъл бе в бой с англичаните. Тъй бе сторил и граф Фландърски. Нека се знае, че великите сеньори и мнозина сърцати рицари изпълниха достойно дълга си и засвидетелствуваха с постъпки и дела войнска храброст и бяха намерени на следния ден покосени, ала с меч в ръка и не с гръб, а с лице към врага.

Нея събота сутринта кралят на Франция бе предоставил на месир Жеан Дьо Ено чер, грамаден, породист жребец. Яхнал го бе рицарят от Ено Тиери Дьо Сансел, който носеше бойния стяг на горепоменатия месир Жеан Дьо Ено. Случи се така, че кон и ездач силом си пробиха път през редиците на англичаните и ги прекосиха от единия до другия край, а знамето остана неизменно вдигнато. Когато знаменосецът се озова насред нивята, извън полесражението, той реши, че ще е безполезно да се повърне назад, пък и не знаеше какво ли се бе случило с господаря му. Затова тръгна към Дурлен и Арас и неделята пристигна в Камбре ведно със знамето.

Месир Жеан Дьо Ено и месир Шарл Дьо Монморанси като най-близки люде на краля, натоварени да бдят над него и да го съветват, го съпътствуваха неотлъчно, стреме о стреме. Те почти силом го накараха да тръгне и да се изтегли вън от опасност. Случи се тогава тъй, че редом с владетеля на Монморанси рамо до рамо с него се намираше месир Анру Д’Юфализ от Ено, сеньор на Пьоти Уарни, рицар храбър и твърде вещ в бойното изкуство. Като видя, че господарят му напуска полесражението, той не пожела да го последва, смушка коня си, навлезе в кипежа на битката, развъртя меч и достойно се представи, преди да падне покосен. Бог да го прости и него и мнозината други, които положиха кости нея събота.