Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chroniques de France, d’Engleterre et des paīs voisins, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сашо

Източник: http://bezmonitor.com, 4 декември 2002 г.

 

Издание:

Книжка № 2 от поредицата „Малка романска библиотека“

ISBN 954-603-001-2

(c) Издателство „Прохазка и Качармазов“, 1997

(сега — Издателство ЕТО, тел. (02) 866 85 50; e-mail: eto(при)applet-bg.com)

(c) Съставител, преводач, автор на бележките и на глосара — д-р Димитър Банков

Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.

Бележка на редактора: В това издание за първи път на български са преведени части от „Хрониките“ на Жан Фроасар. Изданието съдържа успоредни текстове на старофренски и на български.

Българският превод и коментарът към него се публикуват на http://bezmonitor.com с любезното съгласие на преводача д-р Димитър Банков. Представянето на текста в електронен вид налага известни ограничения — френските текстове са представени с опростен правопис без диакритични знакове. На места в българския текст са поставени ударения — те стоят непосредствено пред гласната.

История

  1. — Добавяне на анотация

б) Версия на Г. Т. Дилър

Прочее да се върнем към краля на Англия, който се намираше в Оазмон на четири левги от Абвил и бе научил от уловени от неговите люде пленници, че кралят на Франция с голяма войска го следва по петите и вече е в Арен. Едуард желаеше да прекоси Сома преди французите да са го застигнали. Вечерта, когато спряха в Оазмон, издаде се разпореждане, щом полунощ превали, станът да се вдигне и войската да тръгне подир маршалските знамена. Речено, сторено. Малко след полунощ засвириха маршалските тръби. При звука им всички воини се разбудиха, скокнаха на крака и грабнаха оръжието; при втория тръбен зов стегнаха багажа, натовариха го и строиха се всички родове бойци за поход, както му е редът. При третия тръбен зов метнаха се до един на конете и поеха на път. Развиделяваше се, когато излязоха в полето. Без да се обръщат назад, подминаха пътя за Абвил и хванаха за към Бланк Так. Бързаха ли бързаха и при изгрев слънце, когато пристигнаха до брода, реката бе още твърде пълноводна, тъй като морският отлив едва започваше. Тогава рекоха си: На сгода ни е — тъкмо ще изчакаме тилния отряд, докато челният се прехвърля. На отвъдния бряг на Сома се намираха месир Годмар Дьо Фай и повереното му войнство. Бяха вдигнали на крак и повели цялото местно опълчение, а също и амиенските, абвилските, сенрикиерските арбалетари и общинските бойни дружини от всички околни градове. На брой бяха към дванадесет хиляди и възнамеряваха добре да охраняват брода, ала не тъй стана, както скоро ще научите, но първо да поговоря малко за краля на Франция.

* * *

Месир Годмар Дьо Фай се бе разположил с дружината си на отсрещния бряг, откъдето започва областта Понтийо, а редом с него французите се бяха строили и подредили, готови за бой. Кралят на Англия и людете му пък се намираха във Вимьо — това е името на областта, от която идеха. Французите и англичаните ясно се виждаха едни други. Англичаните изчакваха нивото на реката чувствително да спадне. Някои обаче, в нетърпението си да преминат, нагазиха преждевременно, понеже отлично знаеха, че войнството на Филип ги гони по петите, а съзираха и неприятеля отсреща. Получи се така, че мнозина рицари и щитоносци, желаейки да идат в пристъп и да влязат в бран, пришпориха коне и с наклонени напред копия и с щит на гърдите навлязоха в Сома. На отвъдния бряг френските рицари и щитоносци, при вида на напредващия англичанин намислиха също да нападнат и наскачаха във водата. Тогава се захвана ръкопашен бой насред реката и много народ погина, понеже нападаха във водата и се изподавиха, без да има кой да им помогне. Накрая всички англичани, без разлика, навлязоха в реката, напирайки да преминат. Тогава се наложи да покажат англичаните, че са опитни воини и строго съблюдават бойния ред, защото французите насреща им с всички сили им се противопоставяха и ги възпираха и преди англичаните да сполучат да се прехвърлят, имаше голяма борба и мнозина от тях бяха повалени.

Ако и да понесоха големи загуби, англичаните успяха и въпреки всичко, още със стъпването си на отвъдния бряг, заставаха в строй към полето. Местните юнаци, доведени от месир Годмара за охрана и отбрана на брода, като усетиха стрелите на англичаните да ги засипват и като видяха, че има ранени, забравиха ред и дисциплина, разбъркаха се и търтиха да бягат, изоставяйки благородниците сами на бойното поле да се оправят, както могат. Добре, че англичаните се заеха да изтеглят на брега обозните коли и животни, наместо да подгонят французите и да се впуснат да ловят пленници, защото далеч повече щети щяха да им причинят. Когато месир Годмар Дьо Фай видя каква беда ги сполита, тъй като англичаните до един са преминали отвъд, а повечето от людете му са ударили на бяг и с неговата дружина е свършено, намисли и той да се спасява — така и така всичко е загубено — и като нареди на знаменосеца си да го следва, препусна през полето. Говори се, че понеже дръжката на бойния стяг му пречела да язди, знаменосецът го захвърлил в храсталаците, където и по-сетне англичаните го намерили. След разбиването на дружината му и обръщането ѝ в бяг, месир Годмар пристигна с неколцина рицари в Сен Рикие, областта Понтийо, и спря там, за да разбере какво става и къде е крал Филип.

А сега нека поговорим за краля на Англия и за това какво предприе той след успешното преминаване на брода.