Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chroniques de France, d’Engleterre et des paīs voisins, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сашо

Източник: http://bezmonitor.com, 4 декември 2002 г.

 

Издание:

Книжка № 2 от поредицата „Малка романска библиотека“

ISBN 954-603-001-2

(c) Издателство „Прохазка и Качармазов“, 1997

(сега — Издателство ЕТО, тел. (02) 866 85 50; e-mail: eto(при)applet-bg.com)

(c) Съставител, преводач, автор на бележките и на глосара — д-р Димитър Банков

Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.

Бележка на редактора: В това издание за първи път на български са преведени части от „Хрониките“ на Жан Фроасар. Изданието съдържа успоредни текстове на старофренски и на български.

Българският превод и коментарът към него се публикуват на http://bezmonitor.com с любезното съгласие на преводача д-р Димитър Банков. Представянето на текста в електронен вид налага известни ограничения — френските текстове са представени с опростен правопис без диакритични знакове. На места в българския текст са поставени ударения — те стоят непосредствено пред гласната.

История

  1. — Добавяне на анотация

ФИЛИП VI БЪРЗА КЪМ БРОДА БЛАНК ТАК

В четвъртък сутринта кралят на Франция вдигна стана си в Арен[1] и прати съгледвачи да проучат местността и да му донесат за англичаните. Като стигнаха до Оазмон, съгледвачите се натъкнаха на огньове с чевермета, зарязани от англичаните печени-недопечени, на котли и казани препълнени с полусварени мръвки, на опалени пещи с наскоро намятани самуни. Неколцина подхвърлиха:

— Големи дяволи били това англичаните! Уж зарязали софрата, та ние да се разполагаме и да ги оставим да се изнижат по чорапи.

Известиха за всичко на краля на Франция, който по него време яздеше рамо до рамо с Жеан Дьо Ено и людете му между Арен и Оазмон, като му доложиха и разказаха, че англичаните са съвсем наблизо. Кралят нареди на людете си да побързат. Стигнаха до Оазмон по време за литургия, влязоха в града и кралят отседна при Тамплиерите да отдъхне и той, и цялото му войнство. Разтовариха обозните коне, наизвадиха храна, подкрепиха се, пийнаха по глътка, сетне отново запрегнаха колата и ги натовариха. Тогава се издаде заповед обозните коли, каруците и товарните животни да хванат пътя за Абвил и да вървят нататък, а пехотата и конниците да последват маршалските знамена. Заповедта бе точно изпълнена. Френското войнство напусна Оазмон най-много час след пристигането си в града и всички поеха в боен ред и, както явно личеше, твърдо решени да догонят англичаните. Англичаните пък вече бяха на брега на Сома при брода Бланк Так и за да преминат отвъд, разполагаха само с времето, нужно на французите за изминаване на пътя от Оазмон до реката, ще рече около пет левги.

Сега ще узнаете за развоя на събитията през този ден, в който англичаните възнамеряваха да прекосят Сома.

Бележки

[1] На 14 август 1346 г. Филип дьо Валоа в съзвучие с рицарските порядки и понятия за война изпраща писмено предложение до Едуард III войските им да се срещнат на определено място и ден за сражение, което да разреши спора им. С устния си отговор и с нападението на Галския принц на градчетата югозападно от Арен изпадналият в неблагоприятна позиция английски крал отклонява Филип от Поаси, където пресича Сена на 16 август и заплашва Париж. След това той пише на френски на Филип: „…ни най-малко не възнамеряваме по Вас да се водим и Вие да определяте часа и мястото на сраженията.“ Поведенческият асинхрон между Едуард III и Филип VI, коренящ се в различни ценности и в различен светоглед, се проявява повторно и още по-ясно непосредствено преди падането на Кале (вж. по-долу). На 31 юли 1347 след безуспешни тридневни преговори Филип дьо Валоа повторно отправя подобна покана към Едуард III. В писмо на английския крал четем: „Подир това, във вторника около повечерие, явиха се неколцина благородници и рицари от името на нашия противник, за да преговаряме, и отправиха покана към нашите люде от името на ижеспоменатия наш противник в смисъл да излезем отвъд блатата, а те да ни дадат възможност да определим сгодно място и време за сражение от днес до идния петък вечерта (т.е. до 3 август)…“ Английският крал твърди, че още на другия ден изпратил утвърдителен отговор, но и Фроасар, и Жан Льо Бел са на противното мнение. Някои историци смятат, че Едуард III е приел поканата формално, за да не влезе в разрез с рицарския код на поведение, но на практика този код позволявал протакане и проваляне на поетите задължения по какъв ли не повод.