Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Chroniques de France, d’Engleterre et des paīs voisins, ???? (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Банков, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сашо
Източник: http://bezmonitor.com, 4 декември 2002 г.
Издание:
Книжка № 2 от поредицата „Малка романска библиотека“
ISBN 954-603-001-2
(c) Издателство „Прохазка и Качармазов“, 1997
(сега — Издателство ЕТО, тел. (02) 866 85 50; e-mail: eto(при)applet-bg.com)
(c) Съставител, преводач, автор на бележките и на глосара — д-р Димитър Банков
Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.
Бележка на редактора: В това издание за първи път на български са преведени части от „Хрониките“ на Жан Фроасар. Изданието съдържа успоредни текстове на старофренски и на български.
Българският превод и коментарът към него се публикуват на http://bezmonitor.com с любезното съгласие на преводача д-р Димитър Банков. Представянето на текста в електронен вид налага известни ограничения — френските текстове са представени с опростен правопис без диакритични знакове. На места в българския текст са поставени ударения — те стоят непосредствено пред гласната.
История
- — Добавяне на анотация
ФИЛИП VI БЪРЗА КЪМ БРОДА БЛАНК ТАК
В четвъртък сутринта кралят на Франция вдигна стана си в Арен[1] и прати съгледвачи да проучат местността и да му донесат за англичаните. Като стигнаха до Оазмон, съгледвачите се натъкнаха на огньове с чевермета, зарязани от англичаните печени-недопечени, на котли и казани препълнени с полусварени мръвки, на опалени пещи с наскоро намятани самуни. Неколцина подхвърлиха:
— Големи дяволи били това англичаните! Уж зарязали софрата, та ние да се разполагаме и да ги оставим да се изнижат по чорапи.
Известиха за всичко на краля на Франция, който по него време яздеше рамо до рамо с Жеан Дьо Ено и людете му между Арен и Оазмон, като му доложиха и разказаха, че англичаните са съвсем наблизо. Кралят нареди на людете си да побързат. Стигнаха до Оазмон по време за литургия, влязоха в града и кралят отседна при Тамплиерите да отдъхне и той, и цялото му войнство. Разтовариха обозните коне, наизвадиха храна, подкрепиха се, пийнаха по глътка, сетне отново запрегнаха колата и ги натовариха. Тогава се издаде заповед обозните коли, каруците и товарните животни да хванат пътя за Абвил и да вървят нататък, а пехотата и конниците да последват маршалските знамена. Заповедта бе точно изпълнена. Френското войнство напусна Оазмон най-много час след пристигането си в града и всички поеха в боен ред и, както явно личеше, твърдо решени да догонят англичаните. Англичаните пък вече бяха на брега на Сома при брода Бланк Так и за да преминат отвъд, разполагаха само с времето, нужно на французите за изминаване на пътя от Оазмон до реката, ще рече около пет левги.
Сега ще узнаете за развоя на събитията през този ден, в който англичаните възнамеряваха да прекосят Сома.