Жан Фроасар
Хроники (11)

а) Версия на С. Люс^[1]

Прочее, да поговорим за краля на Англия, когото оставихме в Оазмон. Той добре знаеше, че кралят на Франция е по петите му с цялото си войнство и горещо желае да влязат в сражение, затова много искаше да премине с людете си река Сома. Привечер, след завръщането на двамината маршали, които бяха обходили местността чак до вратите на Абвил и дори се бяха сблъскали с французите пред Сен Валери, кралят свика съвет и доведоха по негова заповед множество пленници от Понтийо и Вимьо, уловени от неговите люде. Кралят ги запита най-вежливо има ли измежду тях някой да знае брод под Абвил, през който безопасно да преминат той и войската му.

— Ако някой склони да ни каже, ще го пуснем на свобода, а с него, за благодарност, и двадесетмина от другарите му.

Тогава изстъпи се напред, за да говори, един момък, когото наричаха Гобен Агас, защото от добре по-добре познаваше брода Бланк Так — родом бе от тия места, тук бе израснал и дори нея година няколко пъти го бе преминавал. Рече той на краля:

— Аз се наемам. Бог да ми е свидетел, дума давам да ви отведа на такова място, гдето благополучно ще прекосите Сома заедно с цялата войска и не го ли сторя, главата ми вземете. Зная плитчина, гдето на разденяване и на мръкване водата стига едва до колене и дузина мъже преспокойно успяват премина рамо до рамо. От морския прилив реката се покачва и не можеш я прегази, ама при отлив, два пъти в денонощието, оттегля се. Там точно е най-маловодна и човек лесно се прехвърля отвъде, било пешком, било на кон. Инак остава само мостът при Абвил — големия укрепен град с многото войска. Пък на това място, господарю, дето ви говоря, Бланк Так му викат, сиреч Бяло Петно, защото дъното е покрито с як бял камък и, не поддава та, ако щеш с кола преминавай.

Възрадва се кралят на Англия при тези думи на момъка, та готов бе от главата до петите да го позлати и му рече:

— Друже, окаже ли се истина това, що казваш, освобождавам те от плен, покрай тебе още двадесетмина твои другари, а и сто жълтуна ти наброявам!

Гобен Агас отвърна:

— Да бъде волята ти, господарю, инак отнеми главата ми. А сега заповядай на войската си да се подготвим, за да бъдем на онова място на брега преди изгрев слънце.

Кралят рече:

— На драго сърце.

Сетне огласи из цялата войска всеки да се въоръжи и приведе в готовност, та при тръбен зов да потеглят на път и да идат другаде.

* * *

Кралят на Англия почти не мигна, стана в полунощ и заповяда тръбите да свирят сбор. Скоро всички бяха готови, обозните коне и талигите — натоварени. Напуснаха Оазмон на зазоряване и поеха след момъка, който ги водеше. Придвижиха се бързо и към изгрев слънце наближиха брода, назован Бланк Так, ала морската вода бе придошла и не сполучиха да преминат. Това бе насгода за краля, защото дочака изостаналите подире му. И стояха там докъм утреня, докато водата се оттегли.

Още преди водата да се оттегли, появи се на отсрещния бряг с голям брой бойци месир Годмар Дьо Фай, изпратен от краля на Франция, както вече знаете. Този месир Годмар пътьом бе вдигнал на крак цялото общинско опълчение, та се бяха насъбрали 12 000 общо и всички бързо-бързо се построиха край брода да го охраняват и бранят. Ала на английския крал Едуарда и окото му не мигна и заповяда на маршалите да превземат на пристъп плитчините и брега насреща, заети от французите, а на стрелците си — да ги прикриват с всички сили. Тогава двамината маршали изведоха знаменосците начело и с името на Бога и на Свети Георги на уста устремиха се напред. Първи срещу врага се хвърлиха най-юначните и най-добре въоръжените. Тогава, там, в реката мнозина влязоха в двуборство и мнозина паднаха повалени и от едните и от другите. Лют бой закипя, тъй като месир Годмар и людете му самоотвержено бранеха брода. Мнозина френски рицари и щитоносци от Артоа и Пикардия и от личното войнство на месир Годмара, за своя чест и слава, наместо да изчакат на брега, предпочетоха да навлязат във водата и там да се сражават с англичанина. И казвам ви, множество схватки се завързаха и множество славни подвизи се извършиха.