Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Chroniques de France, d’Engleterre et des paīs voisins, ???? (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Банков, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сашо
Източник: http://bezmonitor.com, 4 декември 2002 г.
Издание:
Книжка № 2 от поредицата „Малка романска библиотека“
ISBN 954-603-001-2
(c) Издателство „Прохазка и Качармазов“, 1997
(сега — Издателство ЕТО, тел. (02) 866 85 50; e-mail: eto(при)applet-bg.com)
(c) Съставител, преводач, автор на бележките и на глосара — д-р Димитър Банков
Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.
Бележка на редактора: В това издание за първи път на български са преведени части от „Хрониките“ на Жан Фроасар. Изданието съдържа успоредни текстове на старофренски и на български.
Българският превод и коментарът към него се публикуват на http://bezmonitor.com с любезното съгласие на преводача д-р Димитър Банков. Представянето на текста в електронен вид налага известни ограничения — френските текстове са представени с опростен правопис без диакритични знакове. На места в българския текст са поставени ударения — те стоят непосредствено пред гласната.
История
- — Добавяне на анотация
ПРЕДСКАЗАНИЕТО[1]
По онова време в Сецилия управляваше крал на име Робер[2], прочул се и прославил се като най-вещ звездоброец, и той се опита, доколкото може, да възпре краля на Франция и коронния съвет да влизат във война с английския крал, комуто била орисана сполука във всяко начинание. Същият този Робер, владетел на Сецилия, на Неапол и на Йерусалим, предсказа, че Уиндзорският глиган[3] ще впие стръвно зъби в портите на Париж, а според Мерлиновите пророчества в Сказанието на Брут[4], този глиган бил не друг, а Едуард. И силно желаеше крал Робер горепоменатите самодържци да се спогодят и да турят край на враждата си, защото питаеше голяма обич към френската корона и го̀рко му бе да вижда, че я грози погибел. Тогава яви се този владетел Робер в Авиньон[5] пред папа Климент[6] и Съвета от каноници и разкри им за бедствията, надвиснали над Франция, като ги помоли и настоя да сторят всичко, за да помирят настръхналите за люта бран крале, защото ни единият, ни другият скланя да отстъпи, на което папа Климент VI и кардиналите откликнаха своевременно, казвайки, че на драго сърце ще се заемат с това, пък дано двамината монарси благоволят да ги послушат[7].