Майкъл Маршал Смит
Избраниците (31)

30.

Нито Занд, нито Нина подозираха, че самоубийството не е единственото, което Ван извърши, след като го оставиха.

Първо, той се изправи мъчително, хлъзгайки се в собствената си кръв. Не можеше да стои прав. Бяха го били неведнъж и това дори му доставяше удоволствие, но сега бе различно. Ченгето не се стараеше да го пази и му бе счупило някои кости.

Постоя няколко секунди, загледан в отражението си в останките от огледалото, под което бе издал най-голямата си тайна. Лицето му беше подуто и издрано. Нещо по-лошо — изглеждаше остарял. Специалните диети, упражнения и мазила бяха загубили ефекта си след това изпитание. Той гледаше на възрастта си по начин, по който би могъл да гледа единствено човек, извършил неговите дела и пазил толкова дълго неговите тайни.

Той не беше убивал. Никога. Никога не бе наранявал друг човек. Поне не със собствените си ръце. Беше присъствал обаче на случаи, когато млади мъже бяха оставяни полумъртви на улицата в локви телесни течности. Когато други като него отпътуваха от мястото с луксозните си коли, спокойни, че нищо не може да ги свърже с убийството. Притежаваше богата колекция от видеозаписи на такива събития. Толкова голяма, че надали можеше да ги намери всичките, камо ли да ги унищожи преди идването на полицията.

Баща му никога не би го разбрал.

Нямаше да го разберат и онези мъже и жени, с които въртеше по-законен бизнес — макар че някои от тях също имаха свои тайни; енергията, която ги караше да се стремят към успеха, ги тласкаше и към по-тъмни дела, с които искаха да се покажат различни и по-добри от останалите. Ласкателството на околните никога не е достатъчно. Рано или късно ние изпитваме нужда да идолизираме само себе си, иначе отношението на другите загубва смисъла си. Прибягваме до различни вещества, до услугите на пропаднали жени; самият Ван дори го беше правил. Той винаги се бе стремил да бъде приятел на хората около себе си. Да се превърне в довереник на хора, чиито копнежи излизат извън приетите морални граници на обществото. Хора, които искат да живеят по-напрегнато, по-задъхано, по-охолно. Които разбират, че да правиш секс с треперещ от страх човек, носи невъобразимо по-различно удоволствие.

Именно един от тях се беше убедил в ефективността на Ван и го бе представил на други свои колеги. Техният представител беше висок рус мъж. Доста по-късно Ван си даде сметка, че русият мъж е нещо повече от това, за което се представя — че той и колегите му не се интересуват само от чистото удоволствие. Те никога не го поканиха да се срещне с тях и това малко го обиждаше. Беше се съгласил обаче да им осигурява забавления, да помага на доставчиците да намират наистина качествена стока. Полицаят бе прав — той изобщо не се интересуваше от парите.

Всеки човек има свой път и се ражда два пъти. Второто раждане на Ван беше преди трийсет и пет години, когато, на десетгодишна възраст, бе зърнал една гола слугиня през прозореца. Беше се случило една пролетна сутрин и в друга страна; гледката го бе накарала да застине на място, беше го ослепила с внезапното прозрение за всички скрити тайнства на света. Баща му седеше в кабинета си и оттам се чуваше барокова музика, отмерена, точна, бодра и весела. Ван остана неподвижен за миг, потънал в блаженство. Много хора биха изпитали същото, без това да промени коренно живота им, но след този случай Чарлс стана съвсем друго момче. Започна да шпионира нарочно, да гледа списания и видеокасети, да пътува до тайни места в Хонконг, а после в Лос Анджелис. За много хора това би било достатъчно, повече от достатъчно. Грехът не беше в гледането, нито в желанието. Той бе в нуждата от него, нужда, преди още да знаеш, че съществува — толкова силна, че ако не съществуваше, той щеше да го създаде. Да обвиняваш порнографията, е все едно да отричаш оръжието. Пистолетът не може да дръпне сам спусъка си. За това е нужна човешка ръка. При порнографията човешкият разум е тази ръка, с тънки пръсти, търсещи неповторимо усещане. И както пръстите се покриват с мазоли, така се притъпяват и другите ни сетива. Човек започва да се стреми към нещо по-горещо, по-остро, по-възбуждащо, за да постигне същия ефект. И така в един момент стига толкова далеч в греха си, че вече нищо друго няма значение.

През последната седмица Ван се беше замислил за дъщерята на Майкъл Бекър само веднъж — с надеждата колегата му да преодолее по-скоро загубата и да се върне в студиото, защото наистина трябваше да променят „Мистерии“. Първоначалният сценарий беше смешен, макар че Бекър имаше някои интересни виждания, работеше усилено и идеите му не бяха лоши. Идеи, приемливи за широката публика. Ван имаше своя версия за сериала, беше я написал за забавление. Никой обаче нямаше да се съгласи да я излъчи.

Нищо негово не беше приемливо за обществото. Нищо от онова, което би направил с истинско удоволствие и отдаденост. А без тези две неща животът няма смисъл. Без спомена и наследството от онази пролетна утрин, от нежната музика и звука от близкия фонтан за него не оставаше нищо.

Докато Занд палеше цигара, Ван влезе в кабинета си. Първоначалният шок отминаваше и ребрата започнаха да го болят зверски. Той набра телефонен номер и предупреди един приятел, че някой почти е разгадал правилата на играта им и вероятно скоро ще ги разбере напълно.

Сетне се отпусна в креслото си. Хулио не се виждаше никъде, макар че посетителите отдавна си бяха отишли. Само за миг Ван си помисли, че би било добре някой да се застои по-дълго в живота му, не всички да са минувачи. Момчето вероятно бе прескочило оградата в задната част на имението, за да започне на чисто другаде. Беше изчезнало като вчерашна усмивка.

Ван отключи средното чекмедже на бюрото и извади револвера си. Ръкохватката бе изработена по поръчка от черешово дърво.

Беше красив. Поне това му оставаше.