Патриша Корнуел
Книгата на мъртвите (2)

1.

Десет дни по-късно. 27 април 2007 г. Петък следобед.

В залата на виртуалната реалност седяха дванайсет от най-влиятелните политици и представители на силите на реда в Италия, чиито имена съдебният патолог Кей Скарпета не можеше да запомни. Единствените чужденци бяха тя и съдебният психолог Бентън Уесли, консултанти към Международната лига за разследвания (МЛР), специален клон на Европейската асоциация на институтите по съдебна медицина (ЕАИСМ). Италианското правителство беше в много деликатно положение.

Преди девет дни американската звезда на тениса Дрю Мартин беше убита тук, в Италия, където бе дошла на почивка. Голото й обезобразено тяло беше намерено близо до площад „Навона“, в сърцето на историческата част на Рим. Случаят бе станал международна сензация, телевизиите постоянно излъчваха подробности за живота и смъртта на шестнайсетгодишното момиче, надписите в долната част на екрана бавно пълзяха и упорито повтаряха едни и същи подробности, изричани от телевизионни водещи и специалисти.

— Е, доктор Скарпета, да изясним, защото, изглежда, има голямо объркване. Според вас тя е била мъртва в два или три часа следобед — каза капитан Оторино Пома, съдебен лекар към карабинерите — военната полиция, която оглавяваше следствието.

— Не според мен — отвърна тя, и усети, че търпението й започва да се изчерпва. — Така е според вас.

Капитанът се намръщи.

— Сигурен съм, че вие го казахте само преди минути, когато говорехте за съдържанието на стомаха й и нивото на алкохол в кръвта. Те показват, че е умряла часове след като за последно е видяла приятелките си.

— Не съм твърдяла, че е била мъртва в два или три часа. Мисля, че вие продължавате да поддържате тази теза, капитан Пома.

Макар и млад, той вече имаше утвърдена репутация, и то не съвсем положителна. Когато Скарпета се запозна с него преди две години в Хага на годишната среща на ЕАИСМ, колегите му подигравателно го наричаха „дизайнерския доктор“ и го смятаха за необичайно самомнителен и свадлив. Беше привлекателен, дори хубавец, имаше вкус към красиви жени и впечатляващи дрехи, днес бе издокаран в тъмносиня униформа с широки червени нашивки и сребърни декорации и лъснати черни кожени ботуши. Когато сутринта нахлу в аудиторията, носеше подплатена с червено наметка.

Беше седнал точно срещу Скарпета, в средата на първия ред, и почти не сваляше поглед от нея. Вдясно от него беше Бентън Уесли, който мълчеше през повечето време. Всички присъстващи носеха стереоскопични очила, синхронизирани със системата за анализ на местопрестъплението, гениално нововъведение, което бе превърнало научния отдел за анализ на тежки престъпления към италианската полиция в обект на завист от страна на правоохранителните органи по цял свят.

— Предполагам, че трябва да го обясня отново, за да разберете напълно становището ми — заяви Скарпета на капитан Пома, който бе подпрял брадичка на дланта си, сякаш двамата водеха интимен разговор на чаша вино. — Ако е била убита в два или три часа следобед, излиза, че когато тялото й е намерено в осем и половина на другата сутрин, вече е била мъртва поне седемнайсет часа. Степента на вкочаняване и температурата на тялото противоречат на подобно заключение.

Тя използваше лазерна показалка, за да привлече вниманието към триизмерната кална строителна площадка на екрана на стената. Сякаш бяха застанали на самото място и се взираха в обезобразеното мъртво тяло на Дрю Мартин, заобиколено от строителни материали и земекопна техника. Червената точка на лазера се движеше по лявото рамо, левия хълбок и левия крак с босо ходило. Десният хълбок липсваше, както и част от дясното й бедро, сякаш е била нападната от акула.

— Трупните петна… — продължи Скарпета.

— Още веднъж се извинявам. Английският ми не е добър като вашия. Не съм сигурен за тази дума — прекъсна я капитан Пома.

— Използвах я и преди.

— И тогава не я разбрах.

Смях. Освен преводачката, Скарпета беше единствената друга жена в залата. И двете не смятаха, че капитанът е забавен, за разлика от мъжете. С изключение на Бентън, който днес не се беше усмихнал нито веднъж.

— Знаете ли как е думата на италиански? — настоя капитанът.

— Също като на езика на древния Рим, латинския, тъй като почти цялата медицинска терминология има латински корен. — Не го каза грубо, но със строг тон, защото съзнаваше, че английският го затруднява само когато му е изгодно.

Триизмерните му очила я фиксираха и за миг й напомниха за Зоро.

— На италиански, моля — каза й той. — Никога не съм бил добър по латински.

— Ще го кажа и на двата езика. На италиански петно от кръвонасядане е livido, което означава и натъртено. На латински morte е смърт. Livor mortis се наричат тъмносините петна по кожата на мъртъвците.

— Помагате ми, когато говорите италиански — усмихна се Пома. — Пък и го правите толкова добре.

Тя нямаше намерение да говори италиански пред аудиторията, макар че го владееше достатъчно, за да се справи. По време на такива служебни спорове предпочиташе английския, защото нюансите на езика можеха да я подведат, а преводачката и бездруго превеждаше всяка дума. Езиковата бариера, политическият натиск, стресът и непрестанните загадъчни закачки на капитан Пома допълнително я натоварваха, а случаят и без това беше катастрофа. Убиецът не се вписваше в никакви прецеденти, не отговаряше на обичайните профили. Объркваше ги. Дори науката се бе превърнала във влудяващ източник на дебат — сякаш ги предизвикваше, лъжеше, принуждаваше Скарпета да напомня на себе си и на всички останали, че науката никога не казва неистини. Че не греши. Че не ги заблуждава нарочно и не им се подиграва.

Това явно беше неразбираемо за капитан Пома. Или може би се преструваше. Може би не говореше сериозно, когато каза за трупа на Дрю, че не желае да съдейства и се опитва да противоречи, като че ли двамата имаха връзка и се бяха скарали. Според него промените, настъпили след смъртта, сочеха едно, а съдържанието на стомаха и алкохолът в кръвта й — друго. Противно на мнението на Скарпета, капитанът смяташе, че човек винаги трябва да вярва на храната и напитките. Поне за това беше сериозен.

— Изяденото и изпитото от Дрю разкрива истината — повтори той заключението си, вече представено в страстното му изявление по-рано днес.

— Разкрива някаква истина, да, но не вашата истина — отвърна Скарпета с тон по-любезен от думите си. — Вашата истина е погрешно тълкуване.

— Мисля, че вече го обсъдихме — обади се Бентън от сенките на първия ред. — Доктор Скарпета се изрази съвсем ясно.

Триизмерните очила на капитан Пома и цяла редица други такива очила останаха втренчени в нея.

— Съжалявам, ако ви отегчавам с въпросите си, д-р Уесли, но трябва да намерим смисъла. Затова, моля, угодете ми. На седемнайсети април Дрю е яла лошо сготвена лазаня и е изпила четири чаши нискокачествено кианти между единайсет и половина и дванайсет и половина в туристически ресторант близо до Испанското стълбище. Платила е сметката и си е тръгнала, после на площад „Испания“ се е разделила с двете си приятелки, на които е обещала да се срещнат след час на „Навона“. Така и не се е появила. За това знаем, че е истина. Всичко останало е загадка.

Очилата с дебели рамки на капитана бяха насочени към Скарпета, после той се обърна и заговори на седящите зад него.

— Отчасти защото уважаваната ни колежка от Съединените щати е убедена, че Дрю не е умряла скоро след обяда, дори не същият ден.

— Твърдя го постоянно. И отново ще обясня защо, тъй като явно не разбирате — каза Скарпета.

— Нека да продължим — намеси се Бентън.

Но нямаше как да продължат. Капитан Пома беше толкова уважаван от италианците, беше такава знаменитост, че можеше да прави каквото си иска. В пресата го наричаха римския Шерлок Холмс, макар да беше лекар, а не детектив. Всички, включително и началникът на карабинерите, който седеше отзад в ъгъла и повече слушаше, отколкото говореше, като че ли бяха омаяни от него.

— При нормални обстоятелства — обясни Скарпета — храната в стомаха на Дрю щеше да е напълно разградена няколко часа след като е обядвала, а нивото на алкохол определено нямаше да е толкова високо, колкото установеното при токсикологичния анализ. Така че, да, капитан Пома, стомашното съдържимо и токсикологичният анализ показват, че е умряла скоро след обяда. Но трупните петна и вкочаняването сочат, и то съвсем категорично, че е умряла вероятно дванайсет до петнайсет часа след като е обядвала в ресторанта. Именно на тези следсмъртни находки трябва да обърнем най-голямо внимание.

— Значи пак се връщаме на трупните петна — въздъхна Пома. — Изразът, с който имам толкова проблеми. Моля ви, обяснете ми пак, понеже аз явно не разбирам така наречените от вас следсмъртни находки. Сякаш сме археолози, които изследват разкопки. — Капитанът отново подпря брадичка с длан.

— Посиняване, трупни петна, следсмъртна хипостаза, все едно. Когато умреш, кръвообращението спира и кръвта започва да се събира в малките кръвоносни съдове поради гравитацията, също както пясъкът се сляга в потънал кораб. — Кей усещаше триизмерните очила на Бентън, насочени към нея. Не смееше да го погледне. Личеше си, че той не е на себе си.

— Продължете, моля. — Капитан Пома подчерта нещо няколко пъти в бележника си.

— Ако тялото остане в дадено положение достатъчно дълго време след смъртта, кръвта се сляга. Това е следсмъртната находка, която наричаме трупни петна — продължи с обясненията Скарпета. — Накрая трупните петна се фиксират, стават неподвижни и съответните части от тялото придобиват виолетово-червен цвят, а на места са обезцветени поради притискане или пристягане, например от стегнати дрехи. Може ли да видим снимката от аутопсията, моля? — Тя се консултира със списъка пред себе си. — Номер двайсет и едно.

На стената се появи тялото на Дрю върху стоманена маса в моргата в университета „Тор Вергата“. Беше обърната по корем. Скарпета прокара червената точка на лазера по гърба й, където ясно се виждаха виолетово-червените петна и обезцветените участъци. Все още й предстоеше да коментира шокиращите рани, които приличаха на тъмночервени кратери.

— Сега върнете малко назад. Снимката, на която се вижда как прибират тялото в чувала — помоли тя.

Триизмерната снимка на строителния обект отново изпълни екрана, но този път се виждаха криминалисти в бели полиетиленови костюми, ръкавици и калцуни на обувките, които прибираха голото тяло на Дрю в подплатен с чаршаф черен чувал върху носилка. Около тях полицаи държаха чаршафи, за да скрият гледката от любопитните и папараците, които обикаляха района на местопрестъплението.

— Сравнете със снимката, която видяхте току-що. До приключване на аутопсията — около осем часа след намирането на жертвата, трупните петна са се фиксирали почти окончателно — посочи Скарпета. — Но на снимката от местопрестъплението е видно, че петната са още в ранен стадий. — Червената точка обходи розовите зони по гърба на Дрю. — Вкочаняването е било също в ранен стадий.

— Изключвате ли ранното настъпване на трупно вкочаняване поради трупен спазъм? Например, ако е положила силно физическо усилие точно преди смъртта? Може да се е борила с нападателя. Понеже досега не споменахте този феномен. — Капитан Пома подчерта нещо в тефтера си.

— Няма причина да говорим за трупен спазъм — възрази Скарпета, като едва се сдържа да не направи иронична забележка. — Независимо дали е положила физическо усилие, трупът не е бил напълно вкочанен, когато е намерен, тоест трупен спазъм не е имало…

— Освен ако вкочаняването не е настъпило, а после да е изчезнало.

— Невъзможно, тъй като в моргата е била напълно вкочанена. Вкочаняването не изчезва, за да се завърне по-късно.

Преводачката потисна усмивката си, когато преведе думите й на италиански, и няколко души се засмяха.

— Тук можете да видите — Скарпета насочи лазера към тялото на Дрю, което бе поставено на носилката, — че мускулите й със сигурност не са твърди. Още са съвсем гъвкави. Според мен е умряла най-много шест часа преди да бъде намерена, възможно е да са и по-малко.

— Вие сте световен експерт. Защо не сте по-категорична?

— Защото не знаем къде е била, на какви температурни условия е била изложена, преди да бъде оставена на строежа. Телесната температура, вкочаняването и трупните петна може да варират силно между отделните случаи и индивиди.

— Въз основа на състоянието на тялото твърдите ли, че е невъзможно да е била убита скоро след като е обядвала с приятелките си? Може би се е случило докато е вървяла сама към площад „Навона“, за да се срещне с тях?

— Не вярвам, че е станало така.

— Тогава отново ви моля да ми кажете как обяснявате несмляната храна и високото ниво на алкохол в кръвта? Те показват, че е умряла скоро след като е обядвала с приятелките си, а не петнайсет-шестнайсет часа по-късно.

— Възможно е скоро след като се е разделила с приятелките си, да е започнала да пие отново и да е била толкова ужасена и стресирана, че да е спряла да храносмила.

— Какво? Сега твърдите, че е прекарала с убиеца си поне десет, дванайсет, петнайсет часа, че е пила с него?

— Той може да я е принудил да пие, за да е опиянена и да му е по-лесно да я контролира. Искал е да е упоена.

— Значи я е принудил да пие алкохол, може би цял следобед, дори цяла нощ до ранната сутрин и тя е била толкова уплашена, че храната не се е смляла? Това ли ни предлагате като правдоподобно обяснение?

— Виждала съм такива случаи — отвърна Скарпета.

 

 

Анимираният строителен обект след мръкване.

Околните магазини, пицарии и ресторанти бяха осветени и пълни с хора. По тротоарите и край тях бяха паркирани коли и мотопеди. Бръмченето на трафика и шум от стъпки и гласове изпълваха залата.

Изведнъж осветените прозорци угаснаха. Настъпи тишина.

Шум от кола и очертанията й. Черна ланча с четири врати паркира на ъгъла на „Виа ди Паскино“ и „Дел Анима“. Вратата на шофьора се отвори и от колата излезе анимиран мъж. Беше облечен в сиво. Лицето му нямаше черти и също като дланите му беше сиво, от което всички в залата трябваше да заключат, че расата и възрастта на убиеца не са определени, както и всякакви други физически характеристики. За улеснение за убиеца се говореше като за мъж. Сивият силует отвори багажника и извади оттам тяло, увито в синя материя с десен, който включваше цветовете червено, златно и зелено.

— Чаршафът, с който е увита, е възстановка, основаваща се на копринените нишки, намерени по тялото и в калта под него — обясни капитан Пома.

— Нишки по цялото тяло — намеси се Бентън Уесли, — включително в косата, по дланите и ходилата. Огромно изобилие от тях бяха полепнали по раните. От това можем да заключим, че е била загърната от глава до пети. Затова можем да допуснем, че е била завита в голямо парче разноцветна копринена тъкан. Може би чаршаф, може би завеса…

— Какво искате да кажете?

— Всъщност две неща. Не бива да приемаме, че е чаршаф, защото не бива да приемаме нищо за дадено. Освен това е възможно той да я е увил в плат, взет от мястото, където живее или работи, или където я е държал в плен.

— Да, да. — Очилата на капитан Пома бяха все така насочени към сцената на видеостената. — И знаем, че има влакна, които са същите като влакната на постелката в багажника на ланча модел 2005-а. Знаем го от описанието на свидетелка, видяла същата кола да напуска района около шест сутринта. Свидетелката, която споменах, е жена от апартамент наблизо, станала да нагледа котката си, защото тя е… как беше думата?

— Мяукала? — предположи преводачката.

— Станала, защото котката й мяукала, надникнала през прозореца и видяла тъмен луксозен седан да напуска строителната площадка, без да бърза. Жената твърди, че колата е завила надясно по еднопосочната улица „Дел Анима“. Моля, продължете.

Анимацията продължи. Сивият силует извади увитото в цветна материя тяло от багажника и го отнесе до близката тясна пътека от алуминий, оградена само с въже, което той прескочи. Понесе вързопа по дървена греда, която водеше към строежа. Остави го в другия край на гредата, в калта, клекна в мрака и бързо разви фигурата, която се оказа мъртвото тяло на Дрю Мартин. Това вече не беше анимация, а триизмерна фотография. Виждаше се съвсем ясно — прочутото й лице, жестоките рани по слабото й, атлетично голо тяло. Сивият мъж събра на топка шарената тъкан и се върна в колата си. Отдалечи се с нормална скорост.

— Смятаме, че е носил тялото, вместо да го влачи — обясни капитан Пома, — защото нишките бяха само по тялото и по почвата под него. Нямаше други и макар това да не е доказателство, определено показва, че не я е влачил. Нека ви напомня, че местопрестъплението е картографирано с лазерна система и перспективата, която виждате, както и положението на предметите и тялото, са напълно точни. Очевидно само хора и предмети, които не са заснети с камера или фотоапарат — например убиецът и колата — са анимирани.

— Колко тежи жертвата? — попита министърът на вътрешните работи от задния ред.

Скарпета отвърна, че Дрю Мартин тежи 59 килограма.

— Явно убиецът е доста силен — добави тя.

Анимацията продължи. Сега беше тихо и виждаха строителния обект в светлината на ранното утро. Чуваше се само шумът на дъжда. Прозорците в района останаха тъмни, магазините — затворени. Нямаше движение. После чуха рева на мотоциклет, който се засилваше. Червен дукати се появи на „Виа ди Паскино“, мотоциклетистът беше анимирана фигура с яке и каска. Той зави надясно от „Дел Анима“ и внезапно спря, а моторът падна на паважа със силно тупване и двигателят замря. Стреснатият мотоциклетист прескочи мотора си и колебливо стъпи на алуминиевата пътечка, ботушите му шумно шляпаха по метала. Мъртвото тяло в калта изглеждаше по-шокиращо и страховито, защото беше триизмерна фотография, в сравнение с доста скованата анимация на моториста.

— Вече е почти осем и половина, времето, както виждате, е облачно и вали — обясни капитан Пома. — Моля, минете напред към професор Фиорани на местопрестъплението. Обект номер 14. А сега, доктор Скарпета, ако желаете, можете да прегледате тялото на местопрестъплението заедно с професора, който за съжаление днес не е тук, защото е зает във Ватикана. Един от кардиналите е починал.

Бентън се взираше в екрана зад Скарпета и стомахът й се свиваше при мисълта, че той бе толкова нещастен и не желаеше да я погледне.

Нови образи — триизмерни видеозаписи — се появиха на екрана. Пулсиращи сини светлини. Полицейски коли и тъмносиният фургон на карабинерите. Още карабинери с картечници охраняваха границите на строителния обект. Цивилни следователи в оградената зона събираха улики и правеха снимки. Щракане на фотоапарати, тихи гласове, тълпи по улиците. Отгоре боботеше полицейски хеликоптер. Професорът — най-уважаваният съдебен патолог в Рим — бе облечен в бял окалян полиетиленов костюм. Близък план на неговата гледна точка: тялото на Дрю. Изглеждаше толкова истинско през стереоскопичните очила, че й се стори странно. Скарпета имаше чувството, че може да докосне плътта на момичето и големите окаляни тъмночервени рани, които блестяха мокри от дъжда. Дългата й руса коса беше мокра и полепнала по лицето й. Очите й бяха плътно затворени и издути под клепачите.

— Доктор Скарпета — обади се капитан Пома. — Моля, огледайте я. Кажете ни какво виждате. Вие, разбира се, сте проучили доклада на професор Фиорани, но докато гледате самото тяло в триизмерен образ и се намирате на местопрестъплението с него, моля, дайте ни вашето мнение. Няма да ви критикуваме, ако не сте съгласна със заключенията на професора.

Фиорани бе смятан за непогрешим като папата, когото бе балсамирал преди няколко години.

Червената точка на лазера се движеше там, където сочеше Скарпета, и тя заговори:

— Положението на тялото. Вляво ръцете са прибрани под брадичката, краката са леко свити. Според мен това е умишлено. Как мислите, доктор Уесли? — Тя погледна към дебелите стъкла на Бентън, вторачени в екрана. — Сега моментът е подходящ за вашия коментар.

— Умишлено е. Тялото е положено така от убиеца.

— Сякаш се моли може би? — обади се началникът на полицията.

— Каква религия е изповядвала? — попита заместник-директорът на националната дирекция на полицията.

От слабо осветената зала се чуха и други въпроси.

— Католичка.

— Не ревностна, доколкото разбирам?

— Не особено.

— Може би някаква религиозна връзка?

— Да, и аз се питам. Строителният обект е близо до базиликата „Света Агнес“.

— За незапознатите — обясни капитан Пома, като поглеждаше към Бентън, — света Агнес е мъченица, измъчвана и убита на дванайсетгодишна възраст, защото е отказала да се омъжи за езичник като мен.

Звънлив смях. Започна дискусия за религиозното значение на убийството, но Бентън не беше съгласен.

— Има елемент на сексуално унижение — заяви той. — Тя е изложена гола и е изхвърлена на показ в същия район, където е трябвало да се срещне с приятелките си. Убиецът е искал да бъде намерена, да шокира хората. Религията не е преобладаващият мотив. По-скоро сексуалната възбуда.

— Но не открихме доказателства за изнасилване — обади се началникът на съдебномедицинската лаборатория на карабинерите.

Той продължи да обяснява чрез преводачката, че убиецът не е оставил семенна течност, кръв и слюнка, освен ако не са били отмити от дъжда. Но под ноктите на жертвата бе намерена ДНК от двама различни индивиди. Профилите се оказваха безполезни за момента, защото, за съжаление, обясни той, италианското правителство не допускаше да се вземат ДНК проби от престъпниците, тъй като това се смятало за нарушаване на техните човешки права. Единствените профили, които можеха да бъдат въведени в италианската база данни на този етап, изтъкна той, са получените от улики, а не от индивиди.

— Значи няма база данни, в която да търсим в Италия — обобщи капитан Пома. — И най-многото, което можем да кажем сега, е, че ДНК, намерена под ноктите на Дрю не съвпада с ДНК на никой индивид в никоя база данни извън Италия, включително в Съединените щати.

— Все пак сте установили, че ДНК пробите, събрани под ноктите й, са от мъж с европейски произход, с други думи, от бялата раса — намеси се Бентън.

— Да — потвърди директорът на лабораторията.

— Доктор Скарпета — обади се капитан Пома. — Моля, продължете.

— Може ли да покажете снимка от аутопсията номер 26, моля? — каза тя. — Изглед отзад по време на външния преглед. Близък план на раните.

Те изпълниха екрана. Два тъмночервени кратера с назъбени краища. Кей насочи лазера и червената точка се задвижи над голямата рана, където е бил десният хълбок, после към друга част от плътта, отрязана от задната част на дясното бедро.

— Причинена е от остър режещ инструмент, вероятно с назъбено острие, което е разрязало мускулите и повърхностно е засегнало костта — обясни тя. — Раните са нанесени след смъртта, за което съдя по липсата на тъканна реакция по тях. С други думи, раните са жълтеникави.

— Нараняванията след смъртта изключват мъченията, поне такива с режещи инструменти — добави Бентън.

— Тогава какво е обяснението, щом не са мъчения? — попита капитан Пома. Двамата се гледаха враждебно като животни. — Защо иначе човек ще нанесе толкова садистични и бих казал, обезобразяващи рани на друго човешко същество? Кажете ни, доктор Уесли, през целия си опит виждали ли сте досега нещо подобно в други случаи? Например, докато сте били толкова прочут психолог във ФБР?

— Не — рязко отвърна Бентън. Всяко споменаване на някогашната му кариера във ФБР за него беше умишлена обида. — Виждал съм осакатявания, но никога нещо подобно. Особено онова, което е сторил с очите й.

 

 

Убиецът беше извадил очите и напълнил очните кухини с пясък. После бе залепил клепачите й.

Скарпета посочи с лазера и описа това, а Бентън отново го побиха тръпки. Всичко в този случай го потрисаше, смущаваше и хипнотизираше. Какво символизираше подобно действие? Не че не беше запознат с изваждането на очи. Но онова, което капитан Пома намекваше, беше пресилено.

— Спортът панкратион в древна Гърция. Вероятно сте чували за него — обърна се капитанът към залата. — При този вид борба човек използва всякакви средства, за да срази врага. Било е допустимо да извадиш очите и да убиеш противника си чрез намушкване или удушаване. Очите на Дрю са извадени и е удушена.

— Тогава може би има връзка с панкратиона? — обърна се началникът на карабинерите към Бентън чрез преводачката. — Вероятно убиецът е имитирал този спорт, когато й е извадил очите и я е удушил.

— Не мисля така — поклати глава Бентън.

— Какво е обяснението в такъв случай? — попита началникът.

Също като капитан Пома и той носеше великолепна униформа, но с повече сребристи орнаменти около маншетите и високата яка.

— По-съкровено и по-лично — отвърна Бентън.

— Прилича на нещо от новините донякъде — каза генералът. — Мъчения. Отрядите на смъртта в Ирак, които вадят зъби и избождат очи.

— Мога само да предположа, че стореното от убиеца е проява на собствената му психика. С други думи, не вярвам, че онова, което й е сторил, е метафора за нещо очевидно. Чрез раните й ние надникваме в неговия вътрешен свят — обясни Бентън.

— Това са хипотези — възрази капитан Пома.

— Това е психологическо прозрение, основано на дългогодишната ми работа по тежки престъпления — отвърна хладно Бентън.

— Но всъщност става дума за вашата интуиция.

— Пренебрегваме интуицията на свой риск — отбеляза Бентън.

— Може ли да видим снимката от аутопсията, която показва жертвата по време на външния преглед? — помоли Скарпета. — Близък план на шията й. — Тя погледна списъка пред нея. — Номер двайсет.

Триизмерният образ изпълни екрана. Тялото на Дрю лежеше върху стоманената маса за аутопсии, кожата и косата й бяха мокри след измиването на трупа.

— Ако погледнете тук — Скарпета насочи лазерната показалка към шията й, — ще забележите хоризонтален белег от някаква превръзка. — Точката се придвижи по предната част на шията. Преди да продължи, началникът на туризма в Рим я прекъсна.

— След това е извадил очите й. След смъртта — каза той, — а не докато е била жива. Това е важно.

— Да — съгласи се Скарпета. — Докладите, които прегледах, показват, че единствените наранявания преди смъртта са контузии по глезените и тези, причинени от душенето. Снимката на шията след дисекция, моля. Номер трийсет и осем.

Тя изчака и образите изпълниха екрана. Положени върху дъска, се виждаха ларинксът и меките тъкани с кръвоизливи, както и езикът.

— Контузиите в меката тъкан, мускулите под нея, пукнатата подезична кост вследствие удушаване ясно показват, че нараняванията са извършени, докато е била още жива.

— Капилярни кръвоизливи в очите?

— Не знаем дали е имало конюнктивни кръвоизливи — отвърна Скарпета. — Очите липсват. Но в докладите се споменават кръвоизливи по клепачите и лицето.

— Какво е направил с очите й? Има ли нещо подобно в досегашния ви опит?

— Виждала съм жертви с извадени очи. Но не съм виждала, нито чувала убиец да напълни очните кухини с пясък и после да залепи клепачите с лепило, което според вашия доклад е цианоакрилат.

— Суперлепило — вметна капитан Пома.

— Силно ме интересува пясъкът — продължи тя. — Изглежда, не е характерен за тази област. И по-важното е, че при сканирането с електронен микроскоп и при спектроскопски анализ бяха намерени следи от барут. Олово, антимон и барий.

— Определено не е от местните плажове — кимна капитан Пома. — Освен ако много хора не се избиват там, а ние не го знаем.

Смях.

— В пясъка от Остия щеше да има базалт — обясни Скарпета. — Както и други елементи, свидетелстващи за вулканична активност. Мисля, че всички имате копия от спектралния анализ на пясъка, намерен в тялото, както и анализ на пясъка от плажовете в Остия.

В залата се чу шумолене на хартия и щракане на фенерчетата.

— И двата вида са анализирани с раманова спектроскопия, отличаваща се с висока резолюция. Както виждате, пясъкът от местните плажове на Остия и пясъкът, намерен в очните кухини на Дрю Мартин, имат съвсем различен състав. С помощта на сканиращия електронен микроскоп можем да установим морфологията на пясъка, а електронният образ ни показва следите от барут, за които споменах.

— Плажовете на Остия са много популярни сред туристите — вметна капитан Пома. — Но не толкова през този сезон. Тукашните хора и туристите обикновено чакат да се стопли. В края на май и през юни плажовете се изпълват с много хора от Рим, защото пътят дотук е само трийсетина минути. Но аз не ги посещавам. — Сякаш някой го питаше за личното му мнение за плажовете в Остия. — Според мен черният пясък е грозен и никога не бих влязъл във водата.

— Мисля, че е важно откъде е пясъкът. Явно това е загадката — намеси се Бентън. Вече беше късен следобед и хората се въртяха неспокойно. — И защо изобщо пясък? Изборът на пясък, на точно този вид пясък, означава нещо за убиеца и може да ни обясни къде е убита Дрю или може би откъде е убиецът й, или къде ходи често.

— Да, да — нетърпеливо каза капитан Пома. — Пясъкът в очите и ужасните рани означават нещо за убиеца. За щастие тези подробности не са известни на обществото. Успяхме да ги опазим от журналистите. Така че ако има друго подобно убийство, ще знаем, че не е дело на подражател.